НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1747
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1747
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
С мисъл се разрешават трудните въпроси.
(втори вариант)
Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли.
С мисъл се разрешават трудните въпроси.
Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш.
към втори вариант >>
Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори.
(втори вариант)
Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него.
Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори.
Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво.
към втори вариант >>
Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре.
(втори вариант)
Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението.
Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре.
Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми.
към втори вариант >>
Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш.
(втори вариант)
Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси.
Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш.
Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума?
към втори вариант >>
Майка, която обича децата си – те никога не умират.
(втори вариант)
Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори.
Майка, която обича децата си – те никога не умират.
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено.
към втори вариант >>
Ако започнете да вървите полека – няма да върви.
(втори вариант)
Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре.
Ако започнете да вървите полека – няма да върви.
Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
към втори вариант >>
Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията.
(втори вариант)
Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш.
Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията.
Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре.
към втори вариант >>
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
(втори вариант)
След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират.
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората.
към втори вариант >>
Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят.
(втори вариант)
(Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви.
Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят.
Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите.
към втори вариант >>
Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш.
(втори вариант)
Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията.
Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш.
Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите.
към втори вариант >>
Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира.
(втори вариант)
Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си.
Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира.
Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние.
към втори вариант >>
Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно.
(втори вариант)
Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят.
Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно.
Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене.
към втори вариант >>
Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ.
(втори вариант)
Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш.
Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ.
Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван.
към втори вариант >>
Ако го е заченала без любов – детето умира.
(втори вариант)
Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира.
Ако го е заченала без любов – детето умира.
Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират.
към втори вариант >>
Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре.
(втори вариант)
От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно.
Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре.
Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят.
към втори вариант >>
Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш.
(втори вариант)
С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ.
Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш.
Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука.
към втори вариант >>
Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво.
(втори вариант)
Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира.
Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво.
То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар.
към втори вариант >>
Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми.
(втори вариант)
Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре.
Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми.
Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай.
към втори вариант >>
Вие как запитвате ума?
(втори вариант)
Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш.
Вие как запитвате ума?
Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент.
към втори вариант >>
То е осигурено.
(втори вариант)
Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво.
То е осигурено.
Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее.
към втори вариант >>
Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
(втори вариант)
Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми.
Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента.
към втори вариант >>
Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре.
(втори вариант)
Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума?
Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре.
Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези.
към втори вариант >>
Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората.
(втори вариант)
Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено.
Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората.
Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее. (Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това.
към втори вариант >>
Изисква се дълго време да се учите.
(втори вариант)
Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми.
Изисква се дълго време да се учите.
Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици.
към втори вариант >>
Туй нещо, което им говори – те са самите.
(втори вариант)
Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре.
Туй нещо, което им говори – те са самите.
Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана.
към втори вариант >>
Но причините, дето умират хората, сме ние.
(втори вариант)
Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората.
Но причините, дето умират хората, сме ние.
И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее. (Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това. Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
към втори вариант >>
Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене.
(втори вариант)
Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите.
Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене.
Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си.
към втори вариант >>
Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван.
(втори вариант)
Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите.
Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван.
Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване.
към втори вариант >>
И вкъщи често аз следя как умират.
(втори вариант)
Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние.
И вкъщи често аз следя как умират.
Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее. (Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това. Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
към втори вариант >>
Щом хората може хармонично да пеят.
(втори вариант)
Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене.
Щом хората може хармонично да пеят.
Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете.
към втори вариант >>
Не (е) от тука.
(втори вариант)
Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван.
Не (е) от тука.
Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е.
към втори вариант >>
Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар.
(втори вариант)
Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират.
Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар.
Най-малко 20 години може да живее. (Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това. Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
към втори вариант >>
Я да изпеем Давай, давай.
(втори вариант)
Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят.
Я да изпеем Давай, давай.
(Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите?
към втори вариант >>
Той беше с особен темперамент.
(втори вариант)
Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука.
Той беше с особен темперамент.
Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората?
към втори вариант >>
Най-малко 20 години може да живее.
(втори вариант)
То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар.
Най-малко 20 години може да живее.
(Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това. Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
към втори вариант >>
(Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента.
(втори вариант)
Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай.
(Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента.
Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее.
към втори вариант >>
Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези.
(втори вариант)
Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент.
Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези.
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става.
към втори вариант >>
(Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това.
(втори вариант)
Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее.
(Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това.
Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
към втори вариант >>
Старите сестри трябва да бъдат стари певици.
(втори вариант)
Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента.
Старите сестри трябва да бъдат стари певици.
Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец.
към втори вариант >>
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана.
(втори вариант)
Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези.
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана.
„Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е.
към втори вариант >>
Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
(втори вариант)
Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее. (Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това.
Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.
към втори вариант >>
Колкото минава времето – изгубват гласа си.
(втори вариант)
Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици.
Колкото минава времето – изгубват гласа си.
В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи.
към втори вариант >>
„Брей, не ставаш, Иване.
(втори вариант)
Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана.
„Брей, не ставаш, Иване.
Стани, срамота е. Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане.
към втори вариант >>
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр.
(втори вариант)
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр.
Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече. Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни.
към втори вариант >>
В бъдещия живот ще ви накарат да пеете.
(втори вариант)
Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си.
В бъдещия живот ще ви накарат да пеете.
Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята.
към втори вариант >>
Стани, срамота е.
(втори вариант)
Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване.
Стани, срамота е.
Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете?
към втори вариант >>
Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече.
(втори вариант)
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр.
Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече.
Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека.
към втори вариант >>
Какво ще правите?
(втори вариант)
Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете.
Какво ще правите?
Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци.
към втори вариант >>
Какво ще кажат хората?
(втори вариант)
Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е.
Какво ще кажат хората?
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате.
към втори вариант >>
Някой път може да накуцваш така.
(втори вариант)
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр. Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече.
Някой път може да накуцваш така.
Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия.
към втори вариант >>
Понеже всеки говори, който говори – може да пее.
(втори вариант)
(Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите?
Понеже всеки говори, който говори – може да пее.
Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.
към втори вариант >>
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става.
(втори вариант)
Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората?
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става.
Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
към втори вариант >>
Няма да казваш, че накуцваш.
(втори вариант)
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр. Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече. Някой път може да накуцваш така.
Няма да казваш, че накуцваш.
То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото.
към втори вариант >>
Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец.
(втори вариант)
Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее.
Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец.
Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли?
към втори вариант >>
Докато той си казва – снизходителен е.
(втори вариант)
Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става.
Докато той си казва – снизходителен е.
Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве.
към втори вариант >>
То е най-последната мода, аз опитвам тази мода.
(втори вариант)
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр. Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече. Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш.
То е най-последната мода, аз опитвам тази мода.
Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза.
към втори вариант >>
Онези певци ги наричам гениални, талантливи.
(втори вариант)
Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец.
Онези певци ги наричам гениални, талантливи.
Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема?
към втори вариант >>
Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане.
(втори вариант)
„Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е.
Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане.
Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи.
към втори вариант >>
Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни.
(втори вариант)
Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр. Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече. Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода.
Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни.
Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме.
към втори вариант >>
Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята.
(втори вариант)
В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи.
Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята.
Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо.
към втори вариант >>
Сутрин като станете, какво трябва да си кажете?
(втори вариант)
Стани, срамота е. Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане.
Сутрин като станете, какво трябва да си кажете?
Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш.
към втори вариант >>
Има едно чувство у човека.
(втори вариант)
Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече. Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни.
Има едно чувство у човека.
Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва.
към втори вариант >>
Ако сте от обикновените, духовни певци.
(втори вариант)
Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята.
Ако сте от обикновените, духовни певци.
Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.
към втори вариант >>
Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате.
(втори вариант)
Какво ще кажат хората? “ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете?
Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате.
Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си.
към втори вариант >>
Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия.
(втори вариант)
Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека.
Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия.
Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката.
към втори вариант >>
Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.
(втори вариант)
Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци.
Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.
(Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си.
към втори вариант >>
Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
(втори вариант)
“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате.
Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете.
към втори вариант >>
Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото.
(втори вариант)
Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия.
Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото.
Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата.
към втори вариант >>
(Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли?
(втори вариант)
Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.
(Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли?
И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си?
към втори вариант >>
Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве.
(втори вариант)
Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата.
Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве.
Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
към втори вариант >>
Като не разбират – този двойник излиза и влиза.
(втори вариант)
То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото.
Като не разбират – този двойник излиза и влиза.
Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили.
към втори вариант >>
И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема?
(втори вариант)
Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли?
И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема?
Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините?
към втори вариант >>
Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи.
(втори вариант)
Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве.
Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи.
Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“.
към втори вариант >>
Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме.
(втори вариант)
Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза.
Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме.
Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест.
към втори вариант >>
Който дава е по-високо.
(втори вариант)
Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема?
Който дава е по-високо.
Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам.
към втори вариант >>
Цяла наука е да знаеш как да станеш.
(втори вариант)
Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи.
Цяла наука е да знаеш как да станеш.
Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката.
към втори вариант >>
Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва.
(втори вариант)
Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме.
Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва.
Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка.
към втори вариант >>
Който взема е по-ниско.
(втори вариант)
Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо.
Който взема е по-ниско.
Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу.
към втори вариант >>
Вие често иждивявате* голяма част от енергията си.
(втори вариант)
Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш.
Вие често иждивявате* голяма част от енергията си.
Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма.
към втори вариант >>
Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката.
(втори вариант)
Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва.
Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката.
Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка.
към втори вариант >>
Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си.
(втори вариант)
Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.
Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си.
Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас?
към втори вариант >>
Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете.
(втори вариант)
Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си.
Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете.
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани.
към втори вариант >>
Вие искате по изкуствен начин да оправите работата.
(втори вариант)
Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката.
Вие искате по изкуствен начин да оправите работата.
Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън.
към втори вариант >>
Как ще ми изпееш песен за сиромашията си?
(втори вариант)
(Учителя пее Давай, давай.)Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си.
Как ще ми изпееш песен за сиромашията си?
Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта.
към втори вариант >>
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
(втори вариант)
Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете.
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
(Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай.
към втори вариант >>
Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили.
(втори вариант)
Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата.
Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили.
Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат.
към втори вариант >>
Можете ли да ми съчините?
(втори вариант)
И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си?
Можете ли да ми съчините?
Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода.
към втори вариант >>
(Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“.
(втори вариант)
Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете.
(Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“.
После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш?
към втори вариант >>
Тогава не може да се образува никаква болест.
(втори вариант)
Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили.
Тогава не може да се образува никаква болест.
Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави.
към втори вариант >>
Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам.
(втори вариант)
Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините?
Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам.
Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
към втори вариант >>
После пак ще си светне лампичката.
(втори вариант)
Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“.
После пак ще си светне лампичката.
Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък.
към втори вариант >>
Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка.
(втори вариант)
Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест.
Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка.
Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща.
към втори вариант >>
Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу.
(втори вариант)
Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам.
Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу.
Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете.
към втори вариант >>
Тия работи да ги няма.
(втори вариант)
Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката.
Тия работи да ги няма.
Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш.
към втори вариант >>
Ще чувствате чрезмерна болка.
(втори вариант)
Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка.
Ще чувствате чрезмерна болка.
Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат.
към втори вариант >>
Какви певци ще станат от вас?
(втори вариант)
Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу.
Какви певци ще станат от вас?
Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката.
към втори вариант >>
Щом се събудиш – стани.
(втори вариант)
Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма.
Щом се събудиш – стани.
Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака.
към втори вариант >>
Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън.
(втори вариант)
Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка.
Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън.
Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата.
към втори вариант >>
Вие сте скромни, криете таланта.
(втори вариант)
Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас?
Вие сте скромни, криете таланта.
Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем.
към втори вариант >>
Часовника не гледай.
(втори вариант)
После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани.
Часовника не гледай.
Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете?
към втори вариант >>
Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат.
(втори вариант)
Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън.
Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат.
Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата.
към втори вариант >>
Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода.
(втори вариант)
Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта.
Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода.
Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем.
към втори вариант >>
Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш?
(втори вариант)
(Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай.
Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш?
Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи.
към втори вариант >>
Като станат светии – стават много здрави.
(втори вариант)
Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат.
Като станат светии – стават много здрави.
Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате.
към втори вариант >>
Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
(втори вариант)
Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода.
Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл.
към втори вариант >>
Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък.
(втори вариант)
После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш?
Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък.
Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката.
към втори вариант >>
Никаква болест не ги хваща.
(втори вариант)
Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави.
Никаква болест не ги хваща.
Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия.
към втори вариант >>
Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете.
(втори вариант)
Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се.
Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете.
Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ.
към втори вариант >>
Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш.
(втори вариант)
Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък.
Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш.
Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи.
към втори вариант >>
Но докато станат светии – много страдат.
(втори вариант)
Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща.
Но докато станат светии – много страдат.
Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш.
към втори вариант >>
Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката.
(втори вариант)
Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете.
Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката.
Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона.
към втори вариант >>
Човек, който мисли – той не си удря крака.
(втори вариант)
Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш.
Човек, който мисли – той не си удря крака.
Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си.
към втори вариант >>
Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата.
(втори вариант)
Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат.
Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата.
Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем.
(втори вариант)
Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката.
Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем.
Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей.
към втори вариант >>
Колко пъти вие си изгаряте ръцете?
(втори вариант)
Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака.
Колко пъти вие си изгаряте ръцете?
Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене.
към втори вариант >>
Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата.
(втори вариант)
Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата.
Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата.
Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени.
към втори вариант >>
Не питайте дали можем или не можем.
(втори вариант)
Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем.
Не питайте дали можем или не можем.
Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина.
към втори вариант >>
Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи.
(втори вариант)
Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете?
Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи.
Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече.
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате.
(втори вариант)
Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата.
Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате.
Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш.
към втори вариант >>
Най-първо се изисква една музикална мисъл.
(втори вариант)
Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем.
Най-първо се изисква една музикална мисъл.
Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото.
към втори вариант >>
Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката.
(втори вариант)
Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи.
Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката.
Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева.
към втори вариант >>
Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия.
(втори вариант)
Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате.
Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия.
Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот?
към втори вариант >>
Не може човек да пее, (когато) в света има студ.
(втори вариант)
Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл.
Не може човек да пее, (когато) в света има студ.
Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено.
към втори вариант >>
Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи.
(втори вариант)
Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката.
Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи.
Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си.
към втори вариант >>
Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш.
(втори вариант)
Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия.
Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш.
Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот? “ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник.
към втори вариант >>
Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона.
(втори вариант)
Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ.
Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона.
Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска.
към втори вариант >>
Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си.
(втори вариант)
Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи.
Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си.
Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си. Човек трябва да се запретне.
към втори вариант >>
Трябва да наместиш двойника.
(втори вариант)
Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш.
Трябва да наместиш двойника.
Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот? “ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник. Той трябва да влиза на място и да излиза.
към втори вариант >>
Щом се съмняваш – не пей.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона.
Щом се съмняваш – не пей.
Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее.
към втори вариант >>
Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене.
(втори вариант)
Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си.
Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене.
Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си. Човек трябва да се запретне. В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
към втори вариант >>
Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени.
(втори вариант)
Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника.
Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени.
Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот? “ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник. Той трябва да влиза на място и да излиза. Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
към втори вариант >>
Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина.
(втори вариант)
Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей.
Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина.
Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат.
към втори вариант >>
Сега на дрехата го разля, която струва повече.
(втори вариант)
Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене.
Сега на дрехата го разля, която струва повече.
Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си. Човек трябва да се запретне. В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
към втори вариант >>
Ти не го знаеш.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени.
Ти не го знаеш.
Казваш: „Що ми е дал Господ този живот? “ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник. Той трябва да влиза на място и да излиза. Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
към втори вариант >>
Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото.
(втори вариант)
Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина.
Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото.
Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет.
към втори вариант >>
Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева.
(втори вариант)
Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече.
Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева.
Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си. Човек трябва да се запретне. В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
към втори вариант >>
Казваш: „Що ми е дал Господ този живот?
(втори вариант)
Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш.
Казваш: „Що ми е дал Господ този живот?
“ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник. Той трябва да влиза на място и да излиза. Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
към втори вариант >>
Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено.
(втори вариант)
Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото.
Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено.
Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката.
към втори вариант >>
Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си.
(втори вариант)
Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева.
Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си.
Човек трябва да се запретне. В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
към втори вариант >>
“ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник.
(втори вариант)
Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот?
“ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник.
Той трябва да влиза на място и да излиза. Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
към втори вариант >>
Ще пее, ще кряска.
(втори вариант)
Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено.
Ще пее, ще кряска.
Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее.
към втори вариант >>
Човек трябва да се запретне.
(втори вариант)
Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си.
Човек трябва да се запретне.
В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
към втори вариант >>
Той трябва да влиза на място и да излиза.
(втори вариант)
Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот? “ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник.
Той трябва да влиза на място и да излиза.
Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
към втори вариант >>
Щом почувства малката топлинка – може да пее.
(втори вариант)
Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска.
Щом почувства малката топлинка – може да пее.
Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее.
към втори вариант >>
В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
(втори вариант)
Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си. Човек трябва да се запретне.
В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.
към втори вариант >>
Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
(втори вариант)
Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот? “ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник. Той трябва да влиза на място и да излиза.
Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.
към втори вариант >>
Тази топлинка всичките певци я имат.
(втори вариант)
Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее.
Тази топлинка всичките певци я имат.
Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща.
към втори вариант >>
(Като) казвате сега, разсъждавайте.
(втори вариант)
(Като) казвате сега, разсъждавайте.
Имате единица, две, три, цяла магия е. Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000.
към втори вариант >>
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен.
(втори вариант)
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен.
Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав.
към втори вариант >>
Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет.
(втори вариант)
Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат.
Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет.
Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее.
към втори вариант >>
Имате единица, две, три, цяла магия е.
(втори вариант)
(Като) казвате сега, разсъждавайте.
Имате единица, две, три, цяла магия е.
Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000. Десет хиляди, колко правят?
към втори вариант >>
Преди да легнете – ще се помолите.
(втори вариант)
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен.
Преди да легнете – ще се помолите.
Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен.
към втори вариант >>
Нещо й играе под лъжичката.
(втори вариант)
Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет.
Нещо й играе под лъжичката.
Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си.
към втори вариант >>
Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти?
(втори вариант)
(Като) казвате сега, разсъждавайте. Имате единица, две, три, цяла магия е.
Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти?
Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000. Десет хиляди, колко правят? Четири милиона правят.
към втори вариант >>
Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе.
(втори вариант)
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен. Преди да легнете – ще се помолите.
Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе.
Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш.
към втори вариант >>
Като излезе – пее.
(втори вариант)
Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката.
Като излезе – пее.
Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
към втори вариант >>
Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти?
(втори вариант)
(Като) казвате сега, разсъждавайте. Имате единица, две, три, цяла магия е. Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти?
Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти?
Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000. Десет хиляди, колко правят? Четири милиона правят.
към втори вариант >>
Ако твоят двойник не може да влезе – не спи.
(втори вариант)
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе.
Ако твоят двойник не може да влезе – не спи.
По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място.
към втори вариант >>
Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее.
(втори вариант)
Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее.
Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее.
Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете.
към втори вариант >>
Какво бива, ако туриш четири нули след единицата?
(втори вариант)
(Като) казвате сега, разсъждавайте. Имате единица, две, три, цяла магия е. Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти?
Какво бива, ако туриш четири нули след единицата?
Това са 10 000. Десет хиляди, колко правят? Четири милиона правят.
към втори вариант >>
По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести.
(втори вариант)
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи.
По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести.
Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум.
към втори вариант >>
Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща.
(втори вариант)
Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее.
Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща.
Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете.
към втори вариант >>
Това са 10 000.
(втори вариант)
(Като) казвате сега, разсъждавайте. Имате единица, две, три, цяла магия е. Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата?
Това са 10 000.
Десет хиляди, колко правят? Четири милиона правят.
към втори вариант >>
Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав.
(втори вариант)
Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести.
Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав.
Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас.
към втори вариант >>
Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее.
(втори вариант)
Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща.
Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее.
Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав.
към втори вариант >>
Десет хиляди, колко правят?
(втори вариант)
Имате единица, две, три, цяла магия е. Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000.
Десет хиляди, колко правят?
Четири милиона правят.
към втори вариант >>
Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен.
(втори вариант)
Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав.
Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен.
Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум.
към втори вариант >>
Първото нещо, като станете сутрин – попейте си.
(втори вариант)
Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее.
Първото нещо, като станете сутрин – попейте си.
Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие.
към втори вариант >>
Четири милиона правят.
(втори вариант)
Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000. Десет хиляди, колко правят?
Четири милиона правят.
към втори вариант >>
Това чувстваш, онова чувстваш.
(втори вариант)
Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен.
Това чувстваш, онова чувстваш.
Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал.
към втори вариант >>
Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
(втори вариант)
Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си.
Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране.
към втори вариант >>
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило.
(втори вариант)
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило.
Не само тук, но навсякъде, където съм бил. Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна.
към втори вариант >>
Всички трябва да се молите умът ви да е на място.
(втори вариант)
Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш.
Всички трябва да се молите умът ви да е на място.
Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове.
към втори вариант >>
Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете.
(втори вариант)
Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно.
Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете.
Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен.
към втори вариант >>
Не само тук, но навсякъде, където съм бил.
(втори вариант)
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило.
Не само тук, но навсякъде, където съм бил.
Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас.
към втори вариант >>
Не сега Господ да ви даде нов ум.
(втори вариант)
По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място.
Не сега Господ да ви даде нов ум.
Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте.
към втори вариант >>
Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете.
(втори вариант)
Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете.
Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете.
Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре.
към втори вариант >>
Същественото им липсва.
(втори вариант)
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило. Не само тук, но навсякъде, където съм бил.
Същественото им липсва.
Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре.
към втори вариант >>
Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас.
(втори вариант)
Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум.
Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас.
Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър.
към втори вариант >>
Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав.
(втори вариант)
Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете.
Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав.
Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
към втори вариант >>
Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне.
(втори вариант)
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило. Не само тук, но навсякъде, където съм бил. Същественото им липсва.
Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне.
Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре.
към втори вариант >>
Разчитам сега на вашия ум.
(втори вариант)
Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас.
Разчитам сега на вашия ум.
Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай.
към втори вариант >>
Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие.
(втори вариант)
Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав.
Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие.
Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте.
към втори вариант >>
Едно заблуждение е.
(втори вариант)
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило. Не само тук, но навсякъде, където съм бил. Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне.
Едно заблуждение е.
Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там.
към втори вариант >>
Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал.
(втори вариант)
Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум.
Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал.
Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият.
към втори вариант >>
Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране.
(втори вариант)
Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие.
Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране.
Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена.
към втори вариант >>
Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна.
(втори вариант)
На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило. Не само тук, но навсякъде, където съм бил. Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е.
Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна.
Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите?
към втори вариант >>
Ще кажеш, че другите имат по-добри умове.
(втори вариант)
Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал.
Ще кажеш, че другите имат по-добри умове.
Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват.
към втори вариант >>
Не е добре разположен.
(втори вариант)
Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране.
Не е добре разположен.
Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей!
към втори вариант >>
Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас.
(втори вариант)
Не само тук, но навсякъде, където съм бил. Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна.
Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас.
Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман?
към втори вариант >>
Не се заблуждавайте.
(втори вариант)
Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове.
Не се заблуждавайте.
Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте.
към втори вариант >>
Щом е добре разположен – всичко върви добре.
(втори вариант)
Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен.
Щом е добре разположен – всичко върви добре.
Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд.
към втори вариант >>
Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре.
(втори вариант)
Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас.
Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре.
Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е.
към втори вариант >>
Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър.
(втори вариант)
Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте.
Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър.
По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца.
към втори вариант >>
Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
(втори вариант)
Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре.
Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат.
към втори вариант >>
Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре.
(втори вариант)
Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре.
Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре.
Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена.
към втори вариант >>
По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай.
(втори вариант)
Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър.
По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай.
На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи.
към втори вариант >>
Нагласете се и пейте.
(втори вариант)
Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли.
Нагласете се и пейте.
Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там.
към втори вариант >>
Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там.
(втори вариант)
Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре.
Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там.
Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години.
към втори вариант >>
На всеки човек умът, който има, е най-добрият.
(втори вариант)
Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай.
На всеки човек умът, който има, е най-добрият.
Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години.
към втори вариант >>
Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена.
(втори вариант)
Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте.
Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена.
Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее.
към втори вариант >>
Какво е писано в книгите?
(втори вариант)
Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там.
Какво е писано в книгите?
Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига.
към втори вариант >>
Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват.
(втори вариант)
Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият.
Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват.
Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум.
към втори вариант >>
Кажат ти: „Пей!
(втори вариант)
Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена.
Кажат ти: „Пей!
Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
към втори вариант >>
Какво е писано в един роман?
(втори вариант)
Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите?
Какво е писано в един роман?
Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо.
към втори вариант >>
Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте.
(втори вариант)
Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват.
Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте.
Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум.
към втори вариант >>
Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд.
(втори вариант)
Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей!
Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд.
Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем?
към втори вариант >>
Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е.
(втори вариант)
Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман?
Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е.
Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя.
към втори вариант >>
Ние виждаме малките деца.
(втори вариант)
Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте.
Ние виждаме малките деца.
Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа?
към втори вариант >>
Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат.
(втори вариант)
Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд.
Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат.
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли.
към втори вариант >>
Има един голям герой, има една голяма героиня – жена.
(втори вариант)
Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е.
Има един голям герой, има една голяма героиня – жена.
Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива.
към втори вариант >>
Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи.
(втори вариант)
По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца.
Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи.
Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух?
към втори вариант >>
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там.
(втори вариант)
Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат.
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там.
Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли.
към втори вариант >>
Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години.
(втори вариант)
Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена.
Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години.
Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя.
към втори вариант >>
Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години.
(втори вариант)
На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи.
Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години.
Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце?
към втори вариант >>
Много трудно е да се пее.
(втори вариант)
Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там.
Много трудно е да се пее.
Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото.
към втори вариант >>
Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига.
(втори вариант)
Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години.
Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига.
Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
към втори вариант >>
Пак ще разчиташ на своя ум.
(втори вариант)
Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години.
Пак ще разчиташ на своя ум.
Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът?
към втори вариант >>
Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
(втори вариант)
Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее.
Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.
към втори вариант >>
Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо.
(втори вариант)
Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига.
Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо.
Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й.
към втори вариант >>
Сега туряме своето щастие извън нашия ум.
(втори вариант)
Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум.
Сега туряме своето щастие извън нашия ум.
Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората.
към втори вариант >>
Как ще пеем?
(втори вариант)
Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли.
Как ще пеем?
Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.
към втори вариант >>
Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя.
(втори вариант)
Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо.
Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя.
Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
към втори вариант >>
Има ли душа?
(втори вариант)
Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум.
Има ли душа?
Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега?
към втори вариант >>
Нямаме красиви мисли.
(втори вариант)
Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем?
Нямаме красиви мисли.
За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.
към втори вариант >>
Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива.
(втори вариант)
Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя.
Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива.
Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко.
към втори вариант >>
Има ли дух?
(втори вариант)
Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа?
Има ли дух?
Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага.
към втори вариант >>
За да пее, човек трябва да има красиви мисли.
(втори вариант)
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли.
За да пее, човек трябва да има красиви мисли.
Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.
към втори вариант >>
Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя.
(втори вариант)
Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива.
Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя.
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени?
към втори вариант >>
Има ли сърце?
(втори вариант)
Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух?
Има ли сърце?
Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса.
към втори вариант >>
Ние осакатя(ва)ме гърлото.
(втори вариант)
Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли.
Ние осакатя(ва)ме гърлото.
Туряме тия трептения, които са груби.
към втори вариант >>
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
(втори вариант)
Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя.
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено.
към втори вариант >>
Кое е човекът?
(втори вариант)
Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце?
Кое е човекът?
Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия.
към втори вариант >>
Туряме тия трептения, които са груби.
(втори вариант)
Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото.
Туряме тия трептения, които са груби.
към втори вариант >>
Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й.
(втори вариант)
Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше.
Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й.
Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си.
към втори вариант >>
Чудни са хората.
(втори вариант)
Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът?
Чудни са хората.
Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът.
към втори вариант >>
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта.
(втори вариант)
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта.
(Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето? Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре.
към втори вариант >>
Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
(втори вариант)
Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й.
Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева.
към втори вариант >>
Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега?
(втори вариант)
Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората.
Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега?
Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето?
(втори вариант)
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта.
(Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето?
Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света?
към втори вариант >>
И той седи вкъщи, и той е недоволен малко.
(втори вариант)
Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се.
И той седи вкъщи, и той е недоволен малко.
Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен?
към втори вариант >>
Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага.
(втори вариант)
Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега?
Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага.
Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи.
към втори вариант >>
Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става.
(втори вариант)
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта. (Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето?
Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става.
А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве.
към втори вариант >>
Защо са неразположени?
(втори вариант)
Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко.
Защо са неразположени?
Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него.
към втори вариант >>
Духът и душата – това са два Божествени полюса.
(втори вариант)
Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага.
Духът и душата – това са два Божествени полюса.
Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека.
към втори вариант >>
А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става.
(втори вариант)
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта. (Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето? Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става.
А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става.
Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени?
Много естествено.
Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала.
към втори вариант >>
Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия.
(втори вариант)
Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса.
Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия.
Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай.
към втори вариант >>
Магия има.
(втори вариант)
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта. (Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето? Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става.
Магия има.
Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек.
към втори вариант >>
Неразположен си.
(втори вариант)
Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено.
Неразположен си.
Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи.
към втори вариант >>
Това е човекът.
(втори вариант)
Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия.
Това е човекът.
Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето.
към втори вариант >>
Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре.
(втори вариант)
Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта. (Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето? Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има.
Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре.
Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта.
към втори вариант >>
Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева.
(втори вариант)
Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си.
Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева.
Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка.
към втори вариант >>
Наричат го личността, азът на човек или егото на човека.
(втори вариант)
Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът.
Наричат го личността, азът на човек или егото на човека.
Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш.
към втори вариант >>
Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света?
(втори вариант)
(Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето? Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре.
Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света?
Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен.
към втори вариант >>
Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен?
(втори вариант)
И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева.
Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен?
Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше.
към втори вариант >>
Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи.
(втори вариант)
Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека.
Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи.
Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа.
към втори вариант >>
Любовта, където мине – всичко превръща в здраве.
(втори вариант)
Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света?
Любовта, където мине – всичко превръща в здраве.
Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо.
към втори вариант >>
Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него.
(втори вариант)
Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен?
Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него.
Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи.
към втори вариант >>
Душата и Духът – това са професори на личността на човека.
(втори вариант)
Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи.
Душата и Духът – това са професори на личността на човека.
Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце.
към втори вариант >>
Някой човек гледаш – сухо дърво.
(втори вариант)
А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве.
Някой човек гледаш – сухо дърво.
Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш.
към втори вариант >>
Вече драмата се е образувала.
(втори вариант)
Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него.
Вече драмата се е образувала.
Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия.
към втори вариант >>
Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай.
(втори вариант)
Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека.
Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай.
На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум.
към втори вариант >>
Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек.
(втори вариант)
Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво.
Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек.
Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот.
към втори вариант >>
Най-първо ти ще се молиш да отстъпи.
(втори вариант)
Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала.
Най-първо ти ще се молиш да отстъпи.
Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия.
към втори вариант >>
На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето.
(втори вариант)
Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай.
На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето.
Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото.
към втори вариант >>
Няма нищо в света по-мощно от любовта.
(втори вариант)
Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек.
Няма нищо в света по-мощно от любовта.
Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа?
към втори вариант >>
Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка.
(втори вариант)
Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи.
Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка.
Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш.
към втори вариант >>
Ти, който съзнаваш – седиш.
(втори вариант)
Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето.
Ти, който съзнаваш – седиш.
В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо.
към втори вариант >>
Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен.
(втори вариант)
Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта.
Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен.
Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми?
към втори вариант >>
Като влязох тя най-първо ми се молеше.
(втори вариант)
Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка.
Като влязох тя най-първо ми се молеше.
Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш. Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън.
към втори вариант >>
В тебе дойде твоята душа.
(втори вариант)
Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш.
В тебе дойде твоята душа.
Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото.
към втори вариант >>
Не го е страх от нищо.
(втори вариант)
Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен.
Не го е страх от нищо.
Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй.
към втори вариант >>
Започна да мечи.
(втори вариант)
Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше.
Започна да мечи.
Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш. Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън. Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
към втори вариант >>
Душата ти действа чрез твоето сърце.
(втори вариант)
Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа.
Душата ти действа чрез твоето сърце.
Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото.
към втори вариант >>
Достатъчно е само да я зърнеш.
(втори вариант)
Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо.
Достатъчно е само да я зърнеш.
Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш?
към втори вариант >>
Турих на ума си да я бия.
(втори вариант)
Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи.
Турих на ума си да я бия.
Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш. Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън. Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
към втори вариант >>
Духът ти действа чрез твоят ум.
(втори вариант)
Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце.
Духът ти действа чрез твоят ум.
Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето.
към втори вариант >>
Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот.
(втори вариант)
Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш.
Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот.
Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо?
към втори вариант >>
Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия.
(втори вариант)
Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия.
Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия.
Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш. Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън. Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
към втори вариант >>
Духът ти направо не може да действа на тялото.
(втори вариант)
На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум.
Духът ти направо не може да действа на тялото.
И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо.
към втори вариант >>
Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа?
(втори вариант)
Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот.
Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа?
Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя.
към втори вариант >>
Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш.
(втори вариант)
Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия.
Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш.
Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън. Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
към втори вариант >>
И душата не може да действува направо.
(втори вариант)
Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото.
И душата не може да действува направо.
Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага.
към втори вариант >>
Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми?
(втори вариант)
Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа?
Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми?
Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят.
към втори вариант >>
Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън.
(втори вариант)
Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш.
Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън.
Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
към втори вариант >>
Душата чрез сърцето действува на тялото.
(втори вариант)
В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо.
Душата чрез сърцето действува на тялото.
И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши.
към втори вариант >>
Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй.
(втори вариант)
Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми?
Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй.
Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече.
към втори вариант >>
Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
(втори вариант)
Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш. Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън.
Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“
към втори вариант >>
И духът чрез ума действа на тялото.
(втори вариант)
Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото.
И духът чрез ума действа на тялото.
А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие.
към втори вариант >>
Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш?
(втори вариант)
Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй.
Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш?
Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината.
към втори вариант >>
Някои от вас искате да се борите с дявола.
(втори вариант)
Някои от вас искате да се борите с дявола.
Мнозина герои има, които се борят с дявола. Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му.
към втори вариант >>
А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето.
(втори вариант)
Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото.
А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето.
Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат.
към втори вариант >>
Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо?
(втори вариант)
Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш?
Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо?
Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее.
към втори вариант >>
Мнозина герои има, които се борят с дявола.
(втори вариант)
Някои от вас искате да се борите с дявола.
Мнозина герои има, които се борят с дявола.
Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи.
към втори вариант >>
Ти като човек ще възприемеш това благо.
(втори вариант)
Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето.
Ти като човек ще възприемеш това благо.
Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
към втори вариант >>
Ще посадиш цветя.
(втори вариант)
Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо?
Ще посадиш цветя.
Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки.
към втори вариант >>
Не може да се борите с дявола.
(втори вариант)
Някои от вас искате да се борите с дявола. Мнозина герои има, които се борят с дявола.
Не може да се борите с дявола.
Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си.
към втори вариант >>
Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага.
(втори вариант)
И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо.
Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага.
Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света.
към втори вариант >>
Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят.
(втори вариант)
Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя.
Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят.
Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса.
към втори вариант >>
Вие борили ли сте се някога с дявола?
(втори вариант)
Някои от вас искате да се борите с дявола. Мнозина герои има, които се борят с дявола. Не може да се борите с дявола.
Вие борили ли сте се някога с дявола?
Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде.
към втори вариант >>
Каквото го учат – той трябва да го върши.
(втори вариант)
Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага.
Каквото го учат – той трябва да го върши.
Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви.
към втори вариант >>
Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече.
(втори вариант)
Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят.
Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече.
Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш.
към втори вариант >>
Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш.
(втори вариант)
Някои от вас искате да се борите с дявола. Мнозина герои има, които се борят с дявола. Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола?
Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш.
Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“.
към втори вариант >>
Човек сте вие.
(втори вариант)
И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши.
Човек сте вие.
Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години.
към втори вариант >>
Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината.
(втори вариант)
Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече.
Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината.
Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
към втори вариант >>
Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му.
(втори вариант)
Някои от вас искате да се борите с дявола. Мнозина герои има, които се борят с дявола. Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш.
Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му.
Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие.
към втори вариант >>
Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат.
(втори вариант)
А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие.
Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат.
Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници.
към втори вариант >>
Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее.
(втори вариант)
Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината.
Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее.
Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш.
към втори вариант >>
Той си купил изкуствена овца, която да се движи.
(втори вариант)
Мнозина герои има, които се борят с дявола. Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му.
Той си купил изкуствена овца, която да се движи.
Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо.
към втори вариант >>
Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
(втори вариант)
Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат.
Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал.
към втори вариант >>
Те са неща, за които са правени проверки.
(втори вариант)
Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее.
Те са неща, за които са правени проверки.
Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение.
към втори вариант >>
Внесъл я вътре в кошарата си.
(втори вариант)
Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи.
Внесъл я вътре в кошарата си.
Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца.
към втори вариант >>
Аз съм ви говорил за вярата в света.
(втори вариант)
Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате.
Аз съм ви говорил за вярата в света.
В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума.
към втори вариант >>
Илия правеше проверки. Чудеса.
(втори вариант)
Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки.
Илия правеше проверки. Чудеса.
Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи.
към втори вариант >>
Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде.
(втори вариант)
Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си.
Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде.
Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът?
към втори вариант >>
В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви.
(втори вариант)
Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света.
В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви.
То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари.
към втори вариант >>
Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш.
(втори вариант)
Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса.
Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш.
Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята.
към втори вариант >>
Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“.
(втори вариант)
Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде.
Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“.
Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло.
към втори вариант >>
То е един старец, който е живял 90 години.
(втори вариант)
Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви.
То е един старец, който е живял 90 години.
Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва.
към втори вариант >>
Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
(втори вариант)
Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш.
Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето.
към втори вариант >>
Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие.
(втори вариант)
Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“.
Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие.
Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето?
към втори вариант >>
Има цяла книга дебела около 800 страници.
(втори вариант)
Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години.
Има цяла книга дебела около 800 страници.
Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца.
към втори вариант >>
Знаете какво значи да се простреш.
(втори вариант)
Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете.
Знаете какво значи да се простреш.
То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане.
към втори вариант >>
Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо.
(втори вариант)
Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие.
Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо.
Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето? “ Той мълчи.
към втори вариант >>
Когато се молил – един милион и половина отговори имал.
(втори вариант)
Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници.
Когато се молил – един милион и половина отговори имал.
Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства.
към втори вариант >>
То е движение.
(втори вариант)
Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш.
То е движение.
Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее.
към втори вариант >>
Вие сте били малки деца.
(втори вариант)
Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо.
Вие сте били малки деца.
Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето? “ Той мълчи. Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към втори вариант >>
Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума.
(втори вариант)
Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал.
Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума.
Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън.
към втори вариант >>
Онзи аероплан, като се простре – той се движи.
(втори вариант)
Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение.
Онзи аероплан, като се простре – той се движи.
Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне.
към втори вариант >>
Как се заражда страхът?
(втори вариант)
Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца.
Как се заражда страхът?
Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето? “ Той мълчи. Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към втори вариант >>
Но той никога не искал от никого пари.
(втори вариант)
В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума.
Но той никога не искал от никого пари.
Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват.
към втори вариант >>
Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята.
(втори вариант)
Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи.
Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята.
Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати.
към втори вариант >>
Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло.
(втори вариант)
Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът?
Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло.
Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето? “ Той мълчи. Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към втори вариант >>
Помоли се и каквото му трябва – идва.
(втори вариант)
То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари.
Помоли се и каквото му трябва – идва.
То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда?
към втори вариант >>
Трябва да хване всичките сили здравето.
(втори вариант)
Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята.
Трябва да хване всичките сили здравето.
Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни.
към втори вариант >>
Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето?
(втори вариант)
Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло.
Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето?
“ Той мълчи. Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към втори вариант >>
То е човек, който поддържал 2000 деца.
(втори вариант)
Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва.
То е човек, който поддържал 2000 деца.
Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли?
към втори вариант >>
Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане.
(втори вариант)
Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето.
Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане.
Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас.
към втори вариант >>
“ Той мълчи.
(втори вариант)
Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето?
“ Той мълчи.
Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към втори вариант >>
Нямат децата средства.
(втори вариант)
Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца.
Нямат децата средства.
Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва.
към втори вариант >>
Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее.
(втори вариант)
То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане.
Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее.
Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети.
към втори вариант >>
Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
(втори вариант)
Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето? “ Той мълчи.
Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?
към втори вариант >>
Има средства и отвън.
(втори вариант)
Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства.
Има средства и отвън.
Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам.
към втори вариант >>
Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне.
(втори вариант)
Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее.
Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне.
Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета.
към втори вариант >>
Често ние правим погрешки.
(втори вариант)
Често ние правим погрешки.
Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява. Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата.
към втори вариант >>
Той се помоли за тия деца (и) средствата идват.
(втори вариант)
Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън.
Той се помоли за тия деца (и) средствата идват.
Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли?
към втори вариант >>
Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати.
(втори вариант)
Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне.
Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати.
Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там.
към втори вариант >>
Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява.
(втори вариант)
Често ние правим погрешки.
Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява.
Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа.
към втори вариант >>
Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда?
(втори вариант)
Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват.
Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда?
“ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи.
към втори вариант >>
Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни.
(втори вариант)
Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати.
Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни.
Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
към втори вариант >>
Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна.
(втори вариант)
Често ние правим погрешки. Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява.
Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна.
Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става.
към втори вариант >>
“ Казва: „Да ви ги оставя ли?
(втори вариант)
То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда?
“ Казва: „Да ви ги оставя ли?
“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит.
към втори вариант >>
Скъпоценните работи ги оставяте у вас.
(втори вариант)
Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни.
Скъпоценните работи ги оставяте у вас.
Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там.
към втори вариант >>
Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик.
(втори вариант)
Често ние правим погрешки. Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява. Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна.
Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик.
Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош.
към втори вариант >>
“ Мълчи, нищо не казва.
(втори вариант)
Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли?
“ Мълчи, нищо не казва.
Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй.
към втори вариант >>
Някой път трябва да вземете златни монети.
(втори вариант)
Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас.
Някой път трябва да вземете златни монети.
Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме.
към втори вариант >>
Ти какво се ползваш, че е лош човек?
(втори вариант)
Често ние правим погрешки. Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява. Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик.
Ти какво се ползваш, че е лош човек?
Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е.
към втори вариант >>
Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам.
(втори вариант)
Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва.
Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам.
Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа.
към втори вариант >>
Турете в джобовете си една звонкова монета.
(втори вариант)
Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети.
Турете в джобовете си една звонкова монета.
Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен.
към втори вариант >>
Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата.
(втори вариант)
Често ние правим погрешки. Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява. Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек?
Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата.
Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е.
към втори вариант >>
Да ви ги оставя ли?
(втори вариант)
Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам.
Да ви ги оставя ли?
“ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари.
към втори вариант >>
Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там.
(втори вариант)
Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета.
Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там.
Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място.
към втори вариант >>
Хубаво, това е негова работа.
(втори вариант)
Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява. Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата.
Хубаво, това е негова работа.
Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е. Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
към втори вариант >>
“ Онзи пак мълчи.
(втори вариант)
Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда? “ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли?
“ Онзи пак мълчи.
На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно.
към втори вариант >>
Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
(втори вариант)
Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там.
Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе.
към втори вариант >>
Един вълк, като изяде овцата, лош става.
(втори вариант)
Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа.
Един вълк, като изяде овцата, лош става.
Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е. Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
към втори вариант >>
На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит.
(втори вариант)
“ Казва: „Да ви ги оставя ли? “ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи.
На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит.
По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече.
към втори вариант >>
Като замине, гледат – парите ги няма там.
(втори вариант)
Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде.
Като замине, гледат – парите ги няма там.
Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов.
към втори вариант >>
Човек, като изяде овцата, не е лош.
(втори вариант)
Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става.
Човек, като изяде овцата, не е лош.
Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е. Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
към втори вариант >>
По същия начин няма да се случи туй.
(втори вариант)
“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит.
По същия начин няма да се случи туй.
Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
към втори вариант >>
Тогава се познаваме.
(втори вариант)
Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там.
Тогава се познаваме.
Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов. Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра.
към втори вариант >>
Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е.
(втори вариант)
Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош.
Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е.
Ако един вълк го изяде – лошо е. Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
към втори вариант >>
Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа.
(втори вариант)
Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй.
Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа.
Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми.
към втори вариант >>
Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен.
(втори вариант)
Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме.
Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен.
Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов. Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра. Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
към втори вариант >>
Ако един вълк го изяде – лошо е.
(втори вариант)
Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е.
Ако един вълк го изяде – лошо е.
Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
към втори вариант >>
Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари.
(втори вариант)
Да ви ги оставя ли? “ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа.
Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари.
Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал?
към втори вариант >>
Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място.
(втори вариант)
Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен.
Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място.
Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов. Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра. Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
към втори вариант >>
Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
(втори вариант)
Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е.
Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
към втори вариант >>
Съжалявам крайно.
(втори вариант)
“ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари.
Съжалявам крайно.
Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева.
към втори вариант >>
Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе.
(втори вариант)
Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място.
Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе.
То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов. Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра. Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
към втори вариант >>
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват.
(втори вариант)
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват.
За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш. Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там.
към втори вариант >>
Бях се примирил вече.
(втори вариант)
На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно.
Бях се примирил вече.
Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха.
към втори вариант >>
То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов.
(втори вариант)
Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе.
То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов.
Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра. Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
към втори вариант >>
За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш.
(втори вариант)
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват.
За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш.
Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си.
към втори вариант >>
Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
(втори вариант)
По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече.
Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва.
към втори вариант >>
Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра.
(втори вариант)
Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов.
Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра.
Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
към втори вариант >>
Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам.
(втори вариант)
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват. За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш.
Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам.
Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там.
към втори вариант >>
Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми.
(втори вариант)
Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена.
Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми.
И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота.
към втори вариант >>
Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
(втори вариант)
Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов. Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра.
Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.
към втори вариант >>
Искаш да ги барнеш.
(втори вариант)
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват. За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш. Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам.
Искаш да ги барнеш.
Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе.
към втори вариант >>
И сега се чудя как съм бъркал?
(втори вариант)
Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми.
И сега се чудя как съм бъркал?
Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде.
към втори вариант >>
Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш?
(втори вариант)
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват. За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш. Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш.
Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш?
Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите.
към втори вариант >>
Имал съм 10 лева.
(втори вариант)
Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал?
Имал съм 10 лева.
Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли.
към втори вариант >>
Имаш право да вземеш, но заблуждението е там.
(втори вариант)
Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват. За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш. Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш?
Имаш право да вземеш, но заблуждението е там.
Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов.
към втори вариант >>
Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха.
(втори вариант)
Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева.
Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха.
Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си.
(втори вариант)
За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш. Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там.
Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си.
Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност.
към втори вариант >>
Но туй и с нас се случва.
(втори вариант)
Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха.
Но туй и с нас се случва.
Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш.
към втори вариант >>
Голямото заблуждение е там.
(втори вариант)
Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си.
Голямото заблуждение е там.
Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
към втори вариант >>
Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота.
(втори вариант)
Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва.
Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота.
Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат.
към втори вариант >>
Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе.
(втори вариант)
Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там.
Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе.
Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него.
към втори вариант >>
Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде.
(втори вариант)
И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота.
Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде.
Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо.
към втори вариант >>
Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите.
(втори вариант)
Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе.
Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите.
Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие.
към втори вариант >>
Но човек не трябва да мисли.
(втори вариант)
Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде.
Но човек не трябва да мисли.
Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш.
към втори вариант >>
Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов.
(втори вариант)
Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите.
Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов.
Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът.
към втори вариант >>
Ако мислиш – няма да дойде.
(втори вариант)
Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли.
Ако мислиш – няма да дойде.
Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си.
към втори вариант >>
Разправя своята опитност.
(втори вариант)
Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов.
Разправя своята опитност.
Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение.
към втори вариант >>
Трябва да го забравиш.
(втори вариант)
Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде.
Трябва да го забравиш.
Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите.
към втори вариант >>
Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
(втори вариант)
Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност.
Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка.
към втори вариант >>
Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат.
(втори вариант)
Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш.
Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат.
Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате.
към втори вариант >>
Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него.
(втори вариант)
Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии.
Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него.
Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага.
към втори вариант >>
Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо.
(втори вариант)
Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат.
Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо.
Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него.
към втори вариант >>
Няма условие да вдигне пушката да го убие.
(втори вариант)
Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него.
Няма условие да вдигне пушката да го убие.
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума.
към втори вариант >>
Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш.
(втори вариант)
Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо.
Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш.
Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи.
към втори вариант >>
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът.
(втори вариант)
Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие.
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът.
Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин.
към втори вариант >>
Та казвам: разчитайте на ума си.
(втори вариант)
Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш.
Та казвам: разчитайте на ума си.
Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе.
към втори вариант >>
Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение.
(втори вариант)
Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът.
Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение.
Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана.
към втори вариант >>
Вътре в ума е вложен лек за болестите.
(втори вариант)
Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си.
Вътре в ума е вложен лек за болестите.
Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя.
към втори вариант >>
Някой път разчитаме на своята пушка.
(втори вариант)
Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение.
Някой път разчитаме на своята пушка.
Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете?
към втори вариант >>
Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате.
(втори вариант)
Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите.
Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате.
Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас.
към втори вариант >>
Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага.
(втори вариант)
Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка.
Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага.
Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат.
към втори вариант >>
Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него.
(втори вариант)
Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате.
Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него.
Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим.
към втори вариант >>
Казвам: трябва да предизвикате ума.
(втори вариант)
Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага.
Казвам: трябва да предизвикате ума.
Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете?
към втори вариант >>
Трябва да дойде някой да го научи.
(втори вариант)
Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него.
Трябва да дойде някой да го научи.
Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим.
към втори вариант >>
Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин.
(втори вариант)
Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума.
Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството.
към втори вариант >>
Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе.
(втори вариант)
Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи.
Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе.
Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви.
към втори вариант >>
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана.
(втори вариант)
Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин.
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана.
Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
към втори вариант >>
Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя.
(втори вариант)
Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе.
Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя.
Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви.
към втори вариант >>
Как ще си помогнете?
(втори вариант)
Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана.
Как ще си помогнете?
Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас.
(втори вариант)
Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя.
Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас.
Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден.
към втори вариант >>
Единият ви крак е хванат.
(втори вариант)
Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете?
Единият ви крак е хванат.
Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан.
към втори вариант >>
Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим.
(втори вариант)
Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас.
Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим.
Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика.
към втори вариант >>
Как ще си помогнете?
(втори вариант)
Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат.
Как ще си помогнете?
Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума.
към втори вариант >>
Даже сега се показва кое е, каквото ще научим.
(втори вариант)
Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим.
Даже сега се показва кое е, каквото ще научим.
Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете устройството.
(втори вариант)
Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете?
Вие трябва да знаете устройството.
Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан.
към втори вариант >>
Някой ходи да копае – не му върви.
(втори вариант)
Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим.
Някой ходи да копае – не му върви.
Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката.
към втори вариант >>
Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
(втори вариант)
Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството.
Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете.
към втори вариант >>
Ходил дрехарство да учи – не му върви.
(втори вариант)
Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви.
Ходил дрехарство да учи – не му върви.
Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите.
към втори вариант >>
Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл.
(втори вариант)
Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира.
Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл.
Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете?
към втори вариант >>
Насам-натам ходил, пък той за това не е роден.
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви.
Насам-натам ходил, пък той за това не е роден.
Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие се хващате в един капан.
(втори вариант)
Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл.
Да допуснем, че вие се хващате в един капан.
Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас.
към втори вариант >>
Той е роден за музикант, разбира музика.
(втори вариант)
Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден.
Той е роден за музикант, разбира музика.
Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден.
към втори вариант >>
Минавате някъде, кажат ви една обидна дума.
(втори вариант)
Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан.
Минавате някъде, кажат ви една обидна дума.
То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете?
към втори вариант >>
Може отличен цигулар да бъде.
(втори вариант)
Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика.
Може отличен цигулар да бъде.
Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството.
към втори вариант >>
То е един капан.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума.
То е един капан.
Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш.
към втори вариант >>
Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката.
(втори вариант)
Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде.
Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката.
Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар.
към втори вариант >>
Вие веднага кипнете.
(втори вариант)
Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан.
Вие веднага кипнете.
Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе.
към втори вариант >>
Някой е роден за художник – той разбира боите.
(втори вариант)
Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката.
Някой е роден за художник – той разбира боите.
Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв.
към втори вариант >>
Питам: след като кипнете, какво ще придобиете?
(втори вариант)
Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете.
Питам: след като кипнете, какво ще придобиете?
Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш?
към втори вариант >>
Като вземе боите – рисува.
(втори вариант)
Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите.
Като вземе боите – рисува.
Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден.
към втори вариант >>
Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете?
Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас.
Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
към втори вариант >>
Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден.
(втори вариант)
Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува.
Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден.
Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви.
към втори вариант >>
Какво ще му кажете?
(втори вариант)
Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас.
Какво ще му кажете?
Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави?
към втори вариант >>
Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството.
(втори вариант)
Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден.
Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството.
Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие.
към втори вариант >>
Ако е по-слаб – може да го набиеш.
(втори вариант)
То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете?
Ако е по-слаб – може да го набиеш.
Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер.
към втори вариант >>
Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар.
(втори вариант)
Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството.
Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар.
Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им.
към втори вариант >>
Но той е по-силен от тебе.
(втори вариант)
Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш.
Но той е по-силен от тебе.
Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете!
към втори вариант >>
Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв.
(втори вариант)
Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар.
Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв.
Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото.
към втори вариант >>
Какво ще го правиш?
(втори вариант)
Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе.
Какво ще го правиш?
Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия.
към втори вариант >>
Никой да не става туй, за което не е роден.
(втори вариант)
Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв.
Никой да не става туй, за което не е роден.
Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не.
към втори вариант >>
Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
(втори вариант)
Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш?
Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му.
към втори вариант >>
Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви.
(втори вариант)
Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден.
Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви.
Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви.
към втори вариант >>
Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави?
(втори вариант)
Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите.
Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави?
Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер.
към втори вариант >>
Всички не сте родени за красноречие.
(втори вариант)
Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви.
Всички не сте родени за красноречие.
Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер.
(втори вариант)
Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави?
Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер.
Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите.
към втори вариант >>
Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им.
(втори вариант)
Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие.
Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им.
Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная.
към втори вариант >>
Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете!
(втори вариант)
Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер.
Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете!
“ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон.
към втори вариант >>
Чертата на човека е там, в долната част на окото.
(втори вариант)
Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им.
Чертата на човека е там, в долната част на окото.
Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная. Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
към втори вариант >>
“ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия.
(втори вариант)
Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете!
“ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия.
Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят.
към втори вариант >>
Тази част показва дали речта е развита или не.
(втори вариант)
Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото.
Тази част показва дали речта е развита или не.
Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная. Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
към втори вариант >>
Като ви рече – хвърлете в очите му.
(втори вариант)
Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия.
Като ви рече – хвърлете в очите му.
Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят.
към втори вариант >>
Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви.
(втори вариант)
Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не.
Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви.
Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная. Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
към втори вариант >>
Най-хубавото оръжие е червеният пипер.
(втори вариант)
Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му.
Най-хубавото оръжие е червеният пипер.
Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде.
към втори вариант >>
Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс.
(втори вариант)
Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви.
Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс.
Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная. Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
към втори вариант >>
Ти си върви, пък той нека си трие очите.
(втори вариант)
Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер.
Ти си върви, пък той нека си трие очите.
Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите.
към втори вариант >>
Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная.
(втори вариант)
Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс.
Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная.
Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
към втори вариант >>
Има един закон.
(втори вариант)
Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете! “ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите.
Има един закон.
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата.
към втори вариант >>
Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
(втори вариант)
Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная.
Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.
към втори вариант >>
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят.
(втори вариант)
“ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон.
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят.
Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън.
към втори вариант >>
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици.
(втори вариант)
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици.
Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е. Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват.
към втори вариант >>
Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят.
(втори вариант)
Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят.
Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят.
Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света.
към втори вариант >>
Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е.
(втори вариант)
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици.
Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е.
Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната.
към втори вариант >>
Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде.
(втори вариант)
Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят.
Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде.
Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели.
към втори вариант >>
Тя слушала и запомнила думите.
(втори вариант)
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е.
Тя слушала и запомнила думите.
Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота.
към втори вариант >>
Захласнеш се да си оправиш работите.
(втори вариант)
Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде.
Захласнеш се да си оправиш работите.
На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има.
към втори вариант >>
Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната.
(втори вариант)
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е. Тя слушала и запомнила думите.
Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната.
Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена.
към втори вариант >>
На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата.
(втори вариант)
Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите.
На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата.
Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа?
към втори вариант >>
Тази баба бае и всичко изчезва.
(втори вариант)
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е. Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната.
Тази баба бае и всичко изчезва.
Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол.
към втори вариант >>
Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън.
(втори вариант)
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата.
Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън.
Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове.
към втори вариант >>
Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват.
(втори вариант)
Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е. Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва.
Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват.
Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света.
(втори вариант)
Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън.
Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света.
Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха.
към втори вариант >>
Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната.
(втори вариант)
Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е. Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват.
Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната.
Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни.
към втори вариант >>
Всеки човек си има неприятели.
(втори вариант)
Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света.
Всеки човек си има неприятели.
Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха?
към втори вариант >>
Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота.
(втори вариант)
Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната.
Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота.
Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага.
към втори вариант >>
Няма защо да ги разправям, но врагове си има.
(втори вариант)
Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели.
Няма защо да ги разправям, но врагове си има.
Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха.
към втори вариант >>
Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена.
(втори вариант)
Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота.
Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена.
Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват.
към втори вариант >>
Питам: къде се родиха враговете на Христа?
(втори вариант)
На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има.
Питам: къде се родиха враговете на Христа?
Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше.
към втори вариант >>
Някои лекуват само с крадена сол.
(втори вариант)
Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена.
Някои лекуват само с крадена сол.
Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство.
към втори вариант >>
Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове.
(втори вариант)
Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа?
Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове.
Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях?
към втори вариант >>
Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само.
(втори вариант)
Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол.
Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само.
Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал.
към втори вариант >>
Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха.
(втори вариант)
Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове.
Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха.
Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож.
към втори вариант >>
Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни.
(втори вариант)
Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само.
Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни.
Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник.
към втори вариант >>
Добри хора ли Го разпънаха?
(втори вариант)
Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха.
Добри хора ли Го разпънаха?
Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож?
към втори вариант >>
Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага.
(втори вариант)
Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни.
Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага.
Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло.
към втори вариант >>
Лоши хора Го разпънаха.
(втори вариант)
Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха?
Лоши хора Го разпънаха.
Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове.
към втори вариант >>
Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват.
(втори вариант)
Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага.
Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват.
Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер.
към втори вариант >>
Врагове имаше.
(втори вариант)
Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха.
Врагове имаше.
Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат.
към втори вариант >>
Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство.
(втори вариант)
Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват.
Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство.
Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах.
към втори вариант >>
Как трябва да се постъпи с тях?
(втори вариант)
Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше.
Как трябва да се постъпи с тях?
Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного.
към втори вариант >>
Ето как бих го лекувал.
(втори вариант)
Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство.
Ето как бих го лекувал.
Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата.
към втори вариант >>
Най-първо имате един нож.
(втори вариант)
Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях?
Най-първо имате един нож.
Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие.
към втори вариант >>
Да допуснем, че той е неврастеник.
(втори вариант)
Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал.
Да допуснем, че той е неврастеник.
Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер.
към втори вариант >>
Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож?
(втори вариант)
Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож.
Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож?
“ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие.
към втори вариант >>
Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло.
(втори вариант)
Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник.
Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло.
Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха.
към втори вариант >>
“ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове.
(втори вариант)
Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож?
“ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове.
Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото.
към втори вариант >>
Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер.
(втори вариант)
Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло.
Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер.
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения.
към втори вариант >>
Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат.
(втори вариант)
Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове.
Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат.
Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека).
към втори вариант >>
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах.
(втори вариант)
Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер.
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах.
По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола.
към втори вариант >>
Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного.
(втори вариант)
Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат.
Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного.
Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата.
към втори вариант >>
По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата.
(втори вариант)
Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах.
По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата.
Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието.
към втори вариант >>
Иска да се бие.
(втори вариант)
Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного.
Иска да се бие.
Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека.
към втори вариант >>
Сутрин по три лъжици, обед и вечер.
(втори вариант)
Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата.
Сутрин по три лъжици, обед и вечер.
Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа.
към втори вариант >>
Не знае как да се бие.
(втори вариант)
Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие.
Не знае как да се бие.
Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне.
към втори вариант >>
Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха.
(втори вариант)
Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер.
Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха.
Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил.
към втори вариант >>
Хората мислят, че много знаят.
(втори вариант)
Хората мислят, че много знаят.
Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете. Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете.
към втори вариант >>
Удари човека, отряза му ухото.
(втори вариант)
“ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие.
Удари човека, отряза му ухото.
Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди.
към втори вариант >>
Което говоря аз работя, но законът има изключения.
(втори вариант)
Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха.
Което говоря аз работя, но законът има изключения.
Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко.
към втори вариант >>
Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете.
(втори вариант)
Хората мислят, че много знаят.
Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете.
Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно.
към втори вариант >>
Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека).
(втори вариант)
Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото.
Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека).
А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули.
към втори вариант >>
Един свещеник бил недоволен от Свети Никола.
(втори вариант)
10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения.
Един свещеник бил недоволен от Свети Никола.
Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш?
към втори вариант >>
Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете.
(втори вариант)
Хората мислят, че много знаят. Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете.
Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете.
Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи.
към втори вариант >>
А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата.
(втори вариант)
Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека).
А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата.
Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра.
към втори вариант >>
Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието.
(втори вариант)
По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола.
Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието.
Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола.
към втори вариант >>
Че не може да четете не показва, че сте невежи.
(втори вариант)
Хората мислят, че много знаят. Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете. Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете.
Че не може да четете не показва, че сте невежи.
В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария.
към втори вариант >>
Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека.
(втори вариант)
Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата.
Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека.
Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат.
към втори вариант >>
Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа.
(втори вариант)
Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието.
Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа.
„Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота.
към втори вариант >>
В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете.
(втори вариант)
Хората мислят, че много знаят. Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете. Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи.
В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете.
Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага.
към втори вариант >>
Той трябва да я изучава, за да си помогне.
(втори вариант)
Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека.
Той трябва да я изучава, за да си помогне.
В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира.
към втори вариант >>
„Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил.
(втори вариант)
Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа.
„Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил.
Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата.
към втори вариант >>
Условия нямате да четете.
(втори вариант)
Хората мислят, че много знаят. Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете. Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете.
Условия нямате да четете.
Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели.
към втори вариант >>
В Индия има индуси, които ловят бисерни миди.
(втори вариант)
Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне.
В Индия има индуси, които ловят бисерни миди.
Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите.
към втори вариант >>
Казва: „Къде отиваш, синко.
(втори вариант)
Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил.
Казва: „Къде отиваш, синко.
Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете.
към втори вариант >>
Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно.
(втори вариант)
Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете. Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете.
Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно.
В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели.
към втори вариант >>
Там има доста акули.
(втори вариант)
Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди.
Там има доста акули.
Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят.
към втори вариант >>
Какво искаш?
(втори вариант)
Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко.
Какво искаш?
" Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях.
към втори вариант >>
В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи.
(втори вариант)
Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно.
В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи.
За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни.
към втори вариант >>
Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра.
(втори вариант)
А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули.
Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра.
После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага.
към втори вариант >>
" Казва: „Вярвах в Свети Никола.
(втори вариант)
Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш?
" Казва: „Вярвах в Свети Никола.
Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат.
към втори вариант >>
За пример: често вие сте взимали билет за лотария.
(втори вариант)
Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи.
За пример: често вие сте взимали билет за лотария.
Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле.
към втори вариант >>
После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат.
(втори вариант)
Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра.
После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат.
Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това?
към втори вариант >>
Толкова години работих, изгубих си живота.
(втори вариант)
Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола.
Толкова години работих, изгубих си живота.
Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били.
към втори вариант >>
Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага.
(втори вариант)
В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария.
Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага.
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така?
към втори вариант >>
Онзи стои, с мисълта си ги респектира.
(втори вариант)
Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат.
Онзи стои, с мисълта си ги респектира.
Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече.
към втори вариант >>
Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата.
(втори вариант)
„Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота.
Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата.
Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било.
към втори вариант >>
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели.
(втори вариант)
Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага.
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели.
Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора.
към втори вариант >>
Той като седи, плащат му индусите.
(втори вариант)
В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира.
Той като седи, плащат му индусите.
Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада.
към втори вариант >>
Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете.
(втори вариант)
Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата.
Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете.
Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години.
към втори вариант >>
Има закон, който определя кой номер ще спечели.
(втори вариант)
Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели.
Има закон, който определя кой номер ще спечели.
На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели?
към втори вариант >>
Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят.
(втори вариант)
Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите.
Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят.
Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада.
към втори вариант >>
Ще идем при тях.
(втори вариант)
Какво искаш? " Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете.
Ще идем при тях.
Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак.
към втори вариант >>
На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни.
(втори вариант)
В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели.
На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни.
Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели?
към втори вариант >>
Като престанеш да мислиш – идат веднага.
(втори вариант)
Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят.
Като престанеш да мислиш – идат веднага.
Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат.
към втори вариант >>
Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат.
(втори вариант)
" Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях.
Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат.
Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави.
към втори вариант >>
Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле.
(втори вариант)
За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни.
Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле.
Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари?
към втори вариант >>
Сега казвате: „Как става това?
(втори вариант)
После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага.
Сега казвате: „Как става това?
" Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта.
към втори вариант >>
Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били.
(втори вариант)
Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат.
Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били.
Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става.
към втори вариант >>
Защо е така?
(втори вариант)
Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле.
Защо е така?
Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари.
към втори вариант >>
" Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече.
(втори вариант)
Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това?
" Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече.
Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме.
към втори вариант >>
Детето вече на умиране било.
(втори вариант)
Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били.
Детето вече на умиране било.
Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството.
към втори вариант >>
Защото те са най-здравите, най-способните хора.
(втори вариант)
Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така?
Защото те са най-здравите, най-способните хора.
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели? “ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън.
към втори вариант >>
Щом твоята мисъл е слаба – то те напада.
(втори вариант)
Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече.
Щом твоята мисъл е слаба – то те напада.
Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата.
към втори вариант >>
Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години.
(втори вариант)
Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било.
Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години.
Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те.
към втори вариант >>
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели?
(втори вариант)
Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора.
Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели?
“ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас.
към втори вариант >>
Винаги слабото се напада.
(втори вариант)
Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това? " Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада.
Винаги слабото се напада.
И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца?
към втори вариант >>
2.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Ти си близо до истината.
Ти, ако не се родиш, памет не може да имаш. Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи. Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния.
Ти си близо до истината.
Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория. От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал.
към беседата >>
Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате.
По кой начин ще сполучиш?
Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате.
Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш.
към беседата >>
Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал.
Има обикновени хора, талантливи хора и гениални, паметливи. Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината.
Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал.
Трети цитира втория. От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си?
към беседата >>
Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай.
По кой начин ще сполучиш? Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате.
Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай.
Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода.
към беседата >>
Трети цитира втория.
Някой път паметта не е вярна. Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал.
Трети цитира втория.
От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си?
към беседата >>
Бъди благодарен на онова, което имаш.
По кой начин ще сполучиш? Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай.
Бъди благодарен на онова, което имаш.
Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността.
към беседата >>
От третия ти цитираш.
Гледам мнозина – като цитират, някои цитират много вярно, някои цитират свободно. Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория.
От третия ти цитираш.
Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода.
към беседата >>
Не си туряй никаква идея.
По кой начин ще сполучиш? Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш.
Не си туряй никаква идея.
Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал.
Да допуснем, че някой гениален човек е писал нещо и друг цитира от гениалния. Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория. От третия ти цитираш.
Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал.
Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш.
към беседата >>
Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце.
По кой начин ще сполучиш? Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея.
Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце.
Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката.
към беседата >>
Но то не е вярно, някой евангелист писал.
Ти си близо до истината. Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория. От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал.
Но то не е вярно, някой евангелист писал.
Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето?
към беседата >>
Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш.
Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце.
Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш.
Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота.
към беседата >>
Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си?
Да кажем, някой велик човек е писал и някой цитира, каквото писал. Трети цитира втория. От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал.
Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си?
Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира.
към беседата >>
Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода.
Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш.
Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода.
Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат.
към беседата >>
Каква е разликата между контра и противоположно?
Каква е разликата между контра и противоположно?
Българска дума има и английска дума има. Една българска дума може ли да я схванете? По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът?
към беседата >>
Кой ще се отрече от себе си?
Трети цитира втория. От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си?
Кой ще се отрече от себе си?
Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце.
към беседата >>
Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността.
Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода.
Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността.
Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен.
към беседата >>
Българска дума има и английска дума има.
Каква е разликата между контра и противоположно?
Българска дума има и английска дума има.
Една българска дума може ли да я схванете? По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава.
към беседата >>
Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода.
От третия ти цитираш. Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си?
Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода.
Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил.
към беседата >>
Затуй не трябва да се обезсърчавате.
Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността.
Затуй не трябва да се обезсърчавате.
Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив.
към беседата >>
Една българска дума може ли да я схванете?
Каква е разликата между контра и противоположно? Българска дума има и английска дума има.
Една българска дума може ли да я схванете?
По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав.
към беседата >>
Станал си на една година, със същото шишенце ходиш.
Вие сега цитирате Евангелието, че Христос така е казал. Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода.
Станал си на една година, със същото шишенце ходиш.
Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш.
към беседата >>
Плодът, който опитваш, показва сполуката.
Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате.
Плодът, който опитваш, показва сполуката.
Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен.
към беседата >>
По какво се отличава един българин от един англичанин?
Каква е разликата между контра и противоположно? Българска дума има и английска дума има. Една българска дума може ли да я схванете?
По какво се отличава един българин от един англичанин?
В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него.
към беседата >>
Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето?
Но то не е вярно, някой евангелист писал. Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш.
Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето?
Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик.
към беседата >>
Ти ще сполучиш в живота.
Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката.
Ти ще сполучиш в живота.
Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил?
към беседата >>
В химията по какво се отличава кислородът от водорода?
Каква е разликата между контра и противоположно? Българска дума има и английска дума има. Една българска дума може ли да я схванете? По какво се отличава един българин от един англичанин?
В химията по какво се отличава кислородът от водорода?
По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той.
към беседата >>
Това шишенце сто грама събира.
Тогава някой казва: „Ако човек не се отрече от себе си…“ Как ще се отречеш от себе си? Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето?
Това шишенце сто грама събира.
Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране.
към беседата >>
Един ще сполучи да стане богат.
Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота.
Един ще сполучи да стане богат.
Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране.
към беседата >>
По какво се отличава азотът?
Каква е разликата между контра и противоположно? Българска дума има и английска дума има. Една българска дума може ли да я схванете? По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода?
По какво се отличава азотът?
Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува.
към беседата >>
Трябва да се откажеш от това малко шишенце.
Кой ще се отрече от себе си? Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира.
Трябва да се откажеш от това малко шишенце.
Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш?
към беседата >>
Друг ще сполучи да стане учен.
Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат.
Друг ще сполучи да стане учен.
Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование.
към беседата >>
Има едно качество, по което се отличава.
Българска дума има и английска дума има. Една българска дума може ли да я схванете? По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът?
Има едно качество, по което се отличава.
Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли.
към беседата >>
Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил.
Ти си едно малко детенце, което си ходило с едно малко шишенце за вода. Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце.
Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил.
Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си.
към беседата >>
Трети ще сполучи да стане красив.
Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен.
Трети ще сполучи да стане красив.
Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт.
към беседата >>
Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав.
Една българска дума може ли да я схванете? По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава.
Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав.
Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания.
към беседата >>
Туй значи да се откажеш.
Станал си на една година, със същото шишенце ходиш. Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил.
Туй значи да се откажеш.
Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама.
към беседата >>
Друг ще сполучи да стане безсмъртен.
Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив.
Друг ще сполучи да стане безсмъртен.
Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си.
към беседата >>
Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него.
По какво се отличава един българин от един англичанин? В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав.
Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него.
Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания. Темпераментът му е такъв.
към беседата >>
Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик.
Но като станеш голям, със същото ли шишенце ще ходиш да си губиш времето? Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш.
Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик.
Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама. Вземаш друго шише от пет или десет килограма.
към беседата >>
Кой е сполучил?
Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен.
Кой е сполучил?
Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента.
към беседата >>
Най-мекият е той.
В химията по какво се отличава кислородът от водорода? По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него.
Най-мекият е той.
Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания. Темпераментът му е такъв. Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите.
към беседата >>
Туй е неразбиране.
Това шишенце сто грама събира. Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик.
Туй е неразбиране.
Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама. Вземаш друго шише от пет или десет килограма. То е новият живот.
към беседата >>
Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране.
Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил?
Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране.
Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие.
към беседата >>
Като влезе някъде, масло образува.
По какво се отличава азотът? Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той.
Като влезе някъде, масло образува.
Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания. Темпераментът му е такъв. Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите. Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла.
към беседата >>
Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш?
Трябва да се откажеш от това малко шишенце. Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране.
Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш?
Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама. Вземаш друго шише от пет или десет килограма. То е новият живот. Вече има смисъл.
към беседата >>
Под думата смърт разбирам крайно разочарование.
Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране.
Под думата смърт разбирам крайно разочарование.
Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш.
към беседата >>
Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли.
Има едно качество, по което се отличава. Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува.
Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли.
То са наши схващания. Темпераментът му е такъв. Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите. Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла. Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
към беседата >>
Да се откажеш от живота си.
Ако отиваш да пълниш това шише, времето, което иждивяваш, не отговаря на онова, което си придобил. Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш?
Да се откажеш от живота си.
Да се откажеш от стоте грама. Вземаш друго шише от пет или десет килограма. То е новият живот. Вече има смисъл.
към беседата >>
Ако се разочароваш в живота, то е смърт.
Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование.
Ако се разочароваш в живота, то е смърт.
Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш.
към беседата >>
То са наши схващания.
Кислородът се отличава от водорода, кислородът е много сприхав. Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли.
То са наши схващания.
Темпераментът му е такъв. Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите. Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла. Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
към беседата >>
Да се откажеш от стоте грама.
Туй значи да се откажеш. Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си.
Да се откажеш от стоте грама.
Вземаш друго шише от пет или десет килограма. То е новият живот. Вече има смисъл.
към беседата >>
Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си.
Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт.
Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си.
Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш.
към беседата >>
Темпераментът му е такъв.
Водородът е раз[по]ложен, мек е той, политика има в него. Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания.
Темпераментът му е такъв.
Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите. Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла. Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
към беседата >>
Вземаш друго шише от пет или десет килограма.
Ако не се откажеш от дребнавия живот и не приемеш широкия живот, ти не може да бъдеш ученик. Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама.
Вземаш друго шише от пет или десет килограма.
То е новият живот. Вече има смисъл.
към беседата >>
Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента.
Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си.
Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента.
Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш.
към беседата >>
Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите.
Най-мекият е той. Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания. Темпераментът му е такъв.
Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите.
Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла. Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
към беседата >>
То е новият живот.
Туй е неразбиране. Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама. Вземаш друго шише от пет или десет килограма.
То е новият живот.
Вече има смисъл.
към беседата >>
Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие.
Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента.
Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие.
Туй, от което не може да го лишиш.
към беседата >>
Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла.
Като влезе някъде, масло образува. Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания. Темпераментът му е такъв. Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите.
Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла.
Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
към беседата >>
Вече има смисъл.
Казва: „Да се откажеш.“ Как да се откажеш? Да се откажеш от живота си. Да се откажеш от стоте грама. Вземаш друго шише от пет или десет килограма. То е новият живот.
Вече има смисъл.
към беседата >>
Туй, от което не може да го лишиш.
Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие.
Туй, от което не може да го лишиш.
към беседата >>
Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
Кислородът, като му дадете правото, запалва света, не мисли. То са наши схващания. Темпераментът му е такъв. Като дойде до горенето, насъсква всичките, съсипе къщите. Как мислите, той като погледне, приятно му е, че къщата е изгоряла.
Един затвор като изгори – затворниците няма ли да се радват?
към беседата >>
Вземете един метод по музика.
Вземете един метод по музика.
Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно. Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение.
към беседата >>
Изпейте сега „Ти ще сполучиш в живота“.
Изпейте сега „Ти ще сполучиш в живота“.
Вие вътре го разбирате, отвън не е дошло. То ще дойде само по себе си.
към беседата >>
Всичките хора разсъждават статически.
Всичките хора разсъждават статически.
Всяко едно статическо положение произвежда страдание. Седите на стола. Като ви дигнат, пак ви е неприятно. Щом ядете някой път, имате статическо положение, пак ти е неприятно.
към беседата >>
Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно.
Вземете един метод по музика.
Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно.
Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона.
към беседата >>
Вие вътре го разбирате, отвън не е дошло.
Изпейте сега „Ти ще сполучиш в живота“.
Вие вътре го разбирате, отвън не е дошло.
То ще дойде само по себе си.
към беседата >>
Всяко едно статическо положение произвежда страдание.
Всичките хора разсъждават статически.
Всяко едно статическо положение произвежда страдание.
Седите на стола. Като ви дигнат, пак ви е неприятно. Щом ядете някой път, имате статическо положение, пак ти е неприятно.
към беседата >>
Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно.
Вземете един метод по музика. Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно.
Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно.
Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
към беседата >>
То ще дойде само по себе си.
Изпейте сега „Ти ще сполучиш в живота“. Вие вътре го разбирате, отвън не е дошло.
То ще дойде само по себе си.
към беседата >>
Седите на стола.
Всичките хора разсъждават статически. Всяко едно статическо положение произвежда страдание.
Седите на стола.
Като ви дигнат, пак ви е неприятно. Щом ядете някой път, имате статическо положение, пак ти е неприятно.
към беседата >>
Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете.
Вземете един метод по музика. Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно. Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно.
Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете.
Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
към беседата >>
„Ти ще сполучиш в живота“
„Ти ще сполучиш в живота“
към беседата >>
Като ви дигнат, пак ви е неприятно.
Всичките хора разсъждават статически. Всяко едно статическо положение произвежда страдание. Седите на стола.
Като ви дигнат, пак ви е неприятно.
Щом ядете някой път, имате статическо положение, пак ти е неприятно.
към беседата >>
Има време, когато може да вземеш вярно тона.
Вземете един метод по музика. Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно. Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете.
Има време, когато може да вземеш вярно тона.
Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието.
към беседата >>
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота.
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота.
Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме.
към беседата >>
Щом ядете някой път, имате статическо положение, пак ти е неприятно.
Всичките хора разсъждават статически. Всяко едно статическо положение произвежда страдание. Седите на стола. Като ви дигнат, пак ви е неприятно.
Щом ядете някой път, имате статическо положение, пак ти е неприятно.
към беседата >>
Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение.
Вземете един метод по музика. Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно. Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона.
Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение.
Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона.
към беседата >>
Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука.
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота.
Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука.
Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре.
към беседата >>
По какво се отличава един българин от един англичанин?
По какво се отличава един българин от един англичанин?
Различават се. Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина. На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой.
към беседата >>
Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона.
Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно. Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение.
Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона.
Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата.
към беседата >>
Днешната несполука, то е едно стъпало за утре.
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота. Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука.
Днешната несполука, то е едно стъпало за утре.
Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца.
към беседата >>
Различават се.
По какво се отличава един българин от един англичанин?
Различават се.
Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина. На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават.
към беседата >>
Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона.
Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален.
към беседата >>
Непреривна възходяща сполука е животът.
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота. Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре.
Непреривна възходяща сполука е животът.
Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва.
към беседата >>
Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина.
По какво се отличава един българин от един англичанин? Различават се.
Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина.
На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават. Колко точно – ще позная българина.
към беседата >>
Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така.
към беседата >>
Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили.
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота. Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът.
Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили.
То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло.
към беседата >>
На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък.
По какво се отличава един българин от един англичанин? Различават се. Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина.
На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък.
Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават. Колко точно – ще позная българина. Не е потребно да знаете какъв е броят на българина.
към беседата >>
Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието.
Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение.
Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието.
Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически.
към беседата >>
То е една стълба, по която трябва да се качваме.
Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота. Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили.
То е една стълба, по която трябва да се качваме.
Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата.
към беседата >>
Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията.
По какво се отличава един българин от един англичанин? Различават се. Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина. На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък.
Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията.
Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават. Колко точно – ще позная българина. Не е потребно да знаете какъв е броят на българина. То остава велика тайна на природата, древна тайна.
към беседата >>
Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона.
Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието.
Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона.
Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно.
към беседата >>
Безброй стъпала има вътре.
Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме.
Безброй стъпала има вътре.
Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой.
към беседата >>
Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой.
По какво се отличава един българин от един англичанин? Различават се. Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина. На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията.
Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой.
Всичките по броя се отличават. Колко точно – ще позная българина. Не е потребно да знаете какъв е броят на българина. То остава велика тайна на природата, древна тайна.
към беседата >>
Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата.
Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона.
Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата.
В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно. Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален.
към беседата >>
Вярвайте, както малките деца.
Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре.
Вярвайте, както малките деца.
Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече.
към беседата >>
Всичките по броя се отличават.
Различават се. Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина. На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой.
Всичките по броя се отличават.
Колко точно – ще позная българина. Не е потребно да знаете какъв е броят на българина. То остава велика тайна на природата, древна тайна.
към беседата >>
В този смисъл всеки народ е гениален.
Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата.
В този смисъл всеки народ е гениален.
Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно. Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален. Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално.
към беседата >>
Не ви трябва много, малко ви трябва.
Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца.
Не ви трябва много, малко ви трябва.
На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата.
към беседата >>
Колко точно – ще позная българина.
Друг е черепът на българина, друг е черепът на англичанина. На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават.
Колко точно – ще позная българина.
Не е потребно да знаете какъв е броят на българина. То остава велика тайна на природата, древна тайна.
към беседата >>
Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така.
Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален.
Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така.
Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно. Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален. Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално. Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
към беседата >>
На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло.
Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва.
На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло.
Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига.
към беседата >>
Не е потребно да знаете какъв е броят на българина.
На българина черепът е доста дебел, на англичанина е малко по-тънък. Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават. Колко точно – ще позная българина.
Не е потребно да знаете какъв е броят на българина.
То остава велика тайна на природата, древна тайна.
към беседата >>
Ето аз какво разбирам психологически.
Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така.
Ето аз какво разбирам психологически.
Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно. Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален. Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално. Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
към беседата >>
Нему му трябва колкото му тежи главата.
То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло.
Нему му трябва колкото му тежи главата.
Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно.
към беседата >>
То остава велика тайна на природата, древна тайна.
Напредъкът на душите се познава по броя на трептенията. Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой, французинът има особен брой. Всичките по броя се отличават. Колко точно – ще позная българина. Не е потребно да знаете какъв е броят на българина.
То остава велика тайна на природата, древна тайна.
към беседата >>
Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно.
Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически.
Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно.
Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален. Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално. Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
към беседата >>
Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой.
Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата.
Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой.
Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна.
към беседата >>
Сега казвате: „Кое в природата е знайно?
Сега казвате: „Кое в природата е знайно?
“ Кое е знайно, реалността или сянката? Те са вече научни работи, физически работи. Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние.
към беседата >>
Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален.
Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно.
Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален.
Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално. Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
към беседата >>
Не искай повече.
Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой.
Не искай повече.
Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни.
към беседата >>
“ Кое е знайно, реалността или сянката?
Сега казвате: „Кое в природата е знайно?
“ Кое е знайно, реалността или сянката?
Те са вече научни работи, физически работи. Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш.
към беседата >>
Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално.
В този смисъл всеки народ е гениален. Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно. Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален.
Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално.
Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
към беседата >>
Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата.
Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече.
Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата.
Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент.
към беседата >>
Те са вече научни работи, физически работи.
Сега казвате: „Кое в природата е знайно? “ Кое е знайно, реалността или сянката?
Те са вече научни работи, физически работи.
Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш.
към беседата >>
Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
Ти може да бъдеш гениален, но работата е да спазваш тази гениалност, да знаеш, че през целия ден не може да взимаш „до“-то така. Ето аз какво разбирам психологически. Понеже тонът „до“ е свързан с ограничително състояние, в което природата те е ограничила и ти дала възможност, че ти точно навреме трябва да се освободиш, ни по-рано, ни по-късно. Ако се освободиш точно навреме, ти си гениален. Яйцето, когато се излюпи точно навреме, то е гениално.
Когато една идея дойде в тебе точно навреме, когато да ти бъде полезна, ти разработваш тази идея.
към беседата >>
Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига.
На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата.
Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига.
Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени.
към беседата >>
Може ли да дадете един научен факт?
Сега казвате: „Кое в природата е знайно? “ Кое е знайно, реалността или сянката? Те са вече научни работи, физически работи.
Може ли да дадете един научен факт?
Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе.
към беседата >>
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят.
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят.
Да разсъждаваш значи да пипаш. Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа. В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва.
към беседата >>
Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно.
Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига.
Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно.
Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй.
към беседата >>
Хлябът е един научен факт.
Сега казвате: „Кое в природата е знайно? “ Кое е знайно, реалността или сянката? Те са вече научни работи, физически работи. Може ли да дадете един научен факт?
Хлябът е един научен факт.
Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос.
към беседата >>
Да разсъждаваш значи да пипаш.
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят.
Да разсъждаваш значи да пипаш.
Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа. В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита.
към беседата >>
Половин кило, една закуска е приятна.
Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно.
Половин кило, една закуска е приятна.
После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща.
към беседата >>
Като се нахраниш, то не е научното състояние.
Сега казвате: „Кое в природата е знайно? “ Кое е знайно, реалността или сянката? Те са вече научни работи, физически работи. Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт.
Като се нахраниш, то не е научното състояние.
Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос. Чисто обективно гледам.
към беседата >>
Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа.
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят. Да разсъждаваш значи да пипаш.
Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа.
В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат.
към беседата >>
После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни.
Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна.
После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни.
Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща. Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също.
към беседата >>
Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш.
“ Кое е знайно, реалността или сянката? Те са вече научни работи, физически работи. Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние.
Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш.
Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос. Чисто обективно гледам. Гледам тебешира.
към беседата >>
В Божествените неща е пипането без разсъждения.
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят. Да разсъждаваш значи да пипаш. Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа.
В Божествените неща е пипането без разсъждения.
Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика.
към беседата >>
Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент.
Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни.
Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент.
Следния момент ще се измени. Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща. Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също. Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
към беседата >>
Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш.
Те са вече научни работи, физически работи. Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш.
Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш.
Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос. Чисто обективно гледам. Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е?
към беседата >>
Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не.
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят. Да разсъждаваш значи да пипаш. Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа. В Божествените неща е пипането без разсъждения.
Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не.
Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш.
към беседата >>
Следния момент ще се измени.
Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент.
Следния момент ще се измени.
Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща. Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също. Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
към беседата >>
Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе.
Може ли да дадете един научен факт? Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш.
Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе.
То е друг въпрос. Чисто обективно гледам. Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта?
към беседата >>
Никакво разсъждение не ми трябва.
Разсъждението е изключено, защото разсъждението е процес на пипане в Божествения свят. Да разсъждаваш значи да пипаш. Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа. В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не.
Никакво разсъждение не ми трябва.
Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават.
към беседата >>
Мярка е туй.
Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени.
Мярка е туй.
В даден момент благодари за три неща. Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също. Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Хлябът е един научен факт. Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе.
То е друг въпрос.
Чисто обективно гледам. Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише?
към беседата >>
Зная сто и един процента, че ще издържа изпита.
Да разсъждаваш значи да пипаш. Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа. В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва.
Зная сто и един процента, че ще издържа изпита.
Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане.
към беседата >>
В даден момент благодари за три неща.
Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй.
В даден момент благодари за три неща.
Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също. Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
към беседата >>
Чисто обективно гледам.
Като се нахраниш, то не е научното състояние. Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос.
Чисто обективно гледам.
Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях.
към беседата >>
Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат.
Тъй го считам, защото процесът да разсъждаваш е гениална работа. В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита.
Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат.
Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро.
към беседата >>
Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също.
После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща.
Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също.
Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
към беседата >>
Гледам тебешира.
Хляба може да го обръщаш, да го пипаш, да го обръщаш насам-натам, да го гледаш. Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос. Чисто обективно гледам.
Гледам тебешира.
Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви.
към беседата >>
Това е метафизика.
В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат.
Това е метафизика.
Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро.
към беседата >>
Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща. Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също.
Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо.
към беседата >>
Като напиша думата любов, това любов ли е?
Като си се наял, не може да го обръщаш, не може да го видиш. Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос. Чисто обективно гледам. Гледам тебешира.
Като напиша думата любов, това любов ли е?
Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви.
към беседата >>
Не може да го докажеш, туй го чувстваш.
Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика.
Не може да го докажеш, туй го чувстваш.
Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е.
към беседата >>
Големите работи и малките работи в природата си мязат.
Големите работи и малките работи в природата си мязат.
Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения. Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има.
към беседата >>
Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта?
Хлябът сам по себе си, като го видиш, произвежда нещо в тебе. То е друг въпрос. Чисто обективно гледам. Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е?
Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта?
Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре.
към беседата >>
Ти всякога чувстваш, че нещата стават.
Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш.
Ти всякога чувстваш, че нещата стават.
Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста.
към беседата >>
Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения.
Големите работи и малките работи в природата си мязат.
Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения.
Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има. Малките хора постижения имат, като се качват.
към беседата >>
Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише?
То е друг въпрос. Чисто обективно гледам. Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта?
Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише?
То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу.
към беседата >>
Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане.
Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават.
Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане.
Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни.
към беседата >>
Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение.
Големите работи и малките работи в природата си мязат. Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения.
Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение.
Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има. Малките хора постижения имат, като се качват. Големите хора постижения имат, като слизат.
към беседата >>
То са езикови правила, нямам нищо против тях.
Чисто обективно гледам. Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише?
То са езикови правила, нямам нищо против тях.
Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща.
към беседата >>
Каквото и да стане, то е добро.
Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане.
Каквото и да стане, то е добро.
Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването?
към беседата >>
Голямото, като слиза надолу, постига.
Големите работи и малките работи в природата си мязат. Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения. Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение.
Голямото, като слиза надолу, постига.
Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има. Малките хора постижения имат, като се качват. Големите хора постижения имат, като слизат.
към беседата >>
Love – англичанинът го написал с четири букви.
Гледам тебешира. Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях.
Love – англичанинът го написал с четири букви.
Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо.
към беседата >>
Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро.
Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро.
Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро.
Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни.
към беседата >>
Малкото, като се качи нагоре, постига.
Големите работи и малките работи в природата си мязат. Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения. Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига.
Малкото, като се качи нагоре, постига.
Две постижения има. Малките хора постижения имат, като се качват. Големите хора постижения имат, като слизат.
към беседата >>
Българинът го написал с други букви.
Като напиша думата любов, това любов ли е? Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви.
Българинът го написал с други букви.
Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го.
към беседата >>
Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е.
Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро.
Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е.
Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука.
към беседата >>
Две постижения има.
Големите работи и малките работи в природата си мязат. Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения. Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига.
Две постижения има.
Малките хора постижения имат, като се качват. Големите хора постижения имат, като слизат.
към беседата >>
Англичанинът започва много добре.
Казва: „Туй е любов.“ Къде е любовта? Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви.
Англичанинът започва много добре.
Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре.
към беседата >>
Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста.
Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е.
Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста.
Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек.
към беседата >>
Малките хора постижения имат, като се качват.
Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения. Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има.
Малките хора постижения имат, като се качват.
Големите хора постижения имат, като слизат.
към беседата >>
Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу.
Любов без ер малък (Според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година) не може ли да се пише? То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре.
Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу.
Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава.
към беседата >>
Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни.
Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста.
Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни.
Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата.
към беседата >>
Големите хора постижения имат, като слизат.
Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има. Малките хора постижения имат, като се качват.
Големите хора постижения имат, като слизат.
към беседата >>
Като те хване, не те пуща.
То са езикови правила, нямам нищо против тях. Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу.
Като те хване, не те пуща.
Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава. Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва.
към беседата >>
Какво лошо има, де е лошото в разболяването?
Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни.
Какво лошо има, де е лошото в разболяването?
Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише?
към беседата >>
Тъй щото, ако сте от големите, радвайте се, като слизате да постигнете.
Тъй щото, ако сте от големите, радвайте се, като слизате да постигнете.
Ако сте от малките, като се качвате, пак се радвайте.
към беседата >>
Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо.
Love – англичанинът го написал с четири букви. Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща.
Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо.
Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава. Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва. Българинът се отваря, дава.
към беседата >>
Ти, като си бил здрав, трошил си камъни.
Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро. Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването?
Ти, като си бил здрав, трошил си камъни.
Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш?
към беседата >>
Ако сте от малките, като се качвате, пак се радвайте.
Тъй щото, ако сте от големите, радвайте се, като слизате да постигнете.
Ако сте от малките, като се качвате, пак се радвайте.
към беседата >>
Като го вземе, разширява го.
Българинът го написал с други букви. Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо.
Като го вземе, разширява го.
Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава. Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва. Българинът се отваря, дава. Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
към беседата >>
Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука.
Чувстваш, че ще се разболееш, за добро е. Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни.
Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука.
Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш? Ако знаеш да черниш, начерни книгата.
към беседата >>
Българинът, той излиза отгоре.
Англичанинът започва много добре. Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го.
Българинът, той излиза отгоре.
Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава. Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва. Българинът се отваря, дава. Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
към беседата >>
Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек.
Защото [теб], като здрав човек, те карат да работиш с мотиката, с търнокопа, с лоста. Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука.
Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек.
Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш? Ако знаеш да черниш, начерни книгата. Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай.
към беседата >>
Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава.
Той отгоре надолу слиза, отгоре се спуща надолу. Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре.
Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава.
Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва. Българинът се отваря, дава. Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
към беседата >>
Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата.
Един ден се разболееш, отслабнеш, хората дойдат, станат снизходителни. Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек.
Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата.
Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш? Ако знаеш да черниш, начерни книгата. Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай. Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
към беседата >>
Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва.
Като те хване, не те пуща. Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава.
Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва.
Българинът се отваря, дава. Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
към беседата >>
Какво ще пише?
Какво лошо има, де е лошото в разболяването? Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата.
Какво ще пише?
Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш? Ако знаеш да черниш, начерни книгата. Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай. Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
към беседата >>
Българинът се отваря, дава.
Като дойде до средата, любовта му е материалистическа – обича, но все иска да вземе нещо. Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава. Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва.
Българинът се отваря, дава.
Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
към беседата >>
Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш?
Ти, като си бил здрав, трошил си камъни. Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише?
Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш?
Ако знаеш да черниш, начерни книгата. Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай. Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
към беседата >>
Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
Като го вземе, разширява го. Българинът, той излиза отгоре. Като дойде любовта, той ще се покаже, че е щедър, навсякъде дава. Англичанинът, който носи любовта, е икономист, икономисва. Българинът се отваря, дава.
Онзи казва: „Всяко нещо на място.“
към беседата >>
Ако знаеш да черниш, начерни книгата.
Като се разболееш, станеш миротворец, пускаш чука. Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш?
Ако знаеш да черниш, начерни книгата.
Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай. Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
към беседата >>
Сега това не са научни работи, те са практически работи.
Сега това не са научни работи, те са практически работи.
Че се е влюбил някой, това не е наука. Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното. Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът.
към беседата >>
Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай.
Камъните казват: „Този човек поумня.“ Ние считаме: всеки човек, който руши камъни, е идеален човек. Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш? Ако знаеш да черниш, начерни книгата.
Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай.
Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
към беседата >>
Че се е влюбил някой, това не е наука.
Сега това не са научни работи, те са практически работи.
Че се е влюбил някой, това не е наука.
Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното. Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват.
към беседата >>
Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
Вземеш някоя книга, казва: „Пиши.“ Начерни книгата. Какво ще пише? Кое е по-хубаво в дадения случай, да черниш или да не черниш? Ако знаеш да черниш, начерни книгата. Ако не знаеш, остави книгата бяла, не бутай.
Сега казва: „Много добре начерни книгата.“ Защото, ако я начерниш, ще може да научиш нещо.
към беседата >>
Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното.
Сега това не са научни работи, те са практически работи. Че се е влюбил някой, това не е наука.
Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното.
Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди.
към беседата >>
Сега да дойдем до онова, което природата върши.
Сега да дойдем до онова, което природата върши.
Ако един учител дойде? Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква. Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс.
към беседата >>
Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните.
Сега това не са научни работи, те са практически работи. Че се е влюбил някой, това не е наука. Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното.
Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните.
Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила.
към беседата >>
Ако един учител дойде?
Сега да дойдем до онова, което природата върши.
Ако един учител дойде?
Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква. Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус.
към беседата >>
Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае.
Сега това не са научни работи, те са практически работи. Че се е влюбил някой, това не е наука. Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното. Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните.
Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае.
Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила. Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си.
към беседата >>
Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква.
Сега да дойдем до онова, което природата върши. Ако един учител дойде?
Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква.
Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално.
към беседата >>
Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът.
Сега това не са научни работи, те са практически работи. Че се е влюбил някой, това не е наука. Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното. Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае.
Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът.
Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила. Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си. Това са метафизически работи.
към беседата >>
Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш?
Сега да дойдем до онова, което природата върши. Ако един учител дойде? Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква.
Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш?
Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш.
към беседата >>
Те, като се влюбят, омекват.
Че се е влюбил някой, това не е наука. Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното. Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът.
Те, като се влюбят, омекват.
Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила. Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си. Това са метафизически работи. Това не са научни работи.
към беседата >>
Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин?
Сега да дойдем до онова, което природата върши. Ако един учител дойде? Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква. Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш?
Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин?
От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“.
към беседата >>
Като изгубят любовта, стават твърди.
Едно животно, като се влюби, и един човек – знае толкова, колкото животното. Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват.
Като изгубят любовта, стават твърди.
Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила. Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си. Това са метафизически работи. Това не са научни работи.
към беседата >>
От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс.
Сега да дойдем до онова, което природата върши. Ако един учител дойде? Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква. Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин?
От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс.
От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“.
към беседата >>
Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила.
Сега вие мислите, че човек знае за любовта нещо повече, отколкото животните. Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди.
Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила.
Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си. Това са метафизически работи. Това не са научни работи.
към беседата >>
От обед до залез имате минус.
Ако един учител дойде? Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква. Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс.
От обед до залез имате минус.
Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето.
към беседата >>
Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си.
Не е вярно, животните знаят, колкото човек знае. Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила.
Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си.
Това са метафизически работи. Това не са научни работи.
към беседата >>
Човешкото съзнание е музикално.
Според тази теория, че не му е времето, знаеш колко точност се изисква. Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус.
Човешкото съзнание е музикално.
Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш.
към беседата >>
Това са метафизически работи.
Едно животно, като се влюби, става тъй меко, както човекът. Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила. Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си.
Това са метафизически работи.
Това не са научни работи.
към беседата >>
Ти, най-първо, ще се пробудиш.
Ако искаш да учиш, кое време трябва да станеш? Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално.
Ти, най-първо, ще се пробудиш.
Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване.
към беседата >>
Това не са научни работи.
Те, като се влюбят, омекват. Като изгубят любовта, стават твърди. Всичката онази материя, която е мека, се е влюбила. Всички онези, които са твърди, изгубили любовта си. Това са метафизически работи.
Това не са научни работи.
към беседата >>
Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“.
Как предполагате, кое време музикантът може да учи „до“-то сутрин? От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш.
Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“.
Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“.
към беседата >>
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли?
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли?
Някой говори за попара на любовта. Ако аз дам меню, може да направите любовна попара? Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш.
към беседата >>
Тръгваш по пътя, то е „ре“.
От сутрин до обед имате плюс, всичките тонове са все плюс. От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“.
Тръгваш по пътя, то е „ре“.
„Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво.
към беседата >>
Някой говори за попара на любовта.
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли?
Някой говори за попара на любовта.
Ако аз дам меню, може да направите любовна попара? Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш.
към беседата >>
„Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето.
От обед до залез имате минус. Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“.
„Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето.
Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво.
към беседата >>
Ако аз дам меню, може да направите любовна попара?
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли? Някой говори за попара на любовта.
Ако аз дам меню, може да направите любовна попара?
Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта.
към беседата >>
Най-после, ще започнеш.
Човешкото съзнание е музикално. Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето.
Най-после, ще започнеш.
По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето.
към беседата >>
Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи.
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли? Някой говори за попара на любовта. Ако аз дам меню, може да направите любовна попара?
Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи.
Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата.
към беседата >>
По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване.
Ти, най-първо, ще се пробудиш. Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш.
По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване.
При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия.
към беседата >>
Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо.
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли? Някой говори за попара на любовта. Ако аз дам меню, може да направите любовна попара? Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи.
Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо.
Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа.
към беседата >>
При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“.
Щом съзнанието се пробуди, ти си взел „до“. Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване.
При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“.
Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия. Казва: „Мисълта трябва да има съдържание.
към беседата >>
Ти не може да чакаш.
Сега вие се смеете и казвате: „Ние сме яли попарата на любовта.“ Каква попара на любовта сте яли? Някой говори за попара на любовта. Ако аз дам меню, може да направите любовна попара? Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо.
Ти не може да чакаш.
Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия.
към беседата >>
Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво.
Тръгваш по пътя, то е „ре“. „Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“.
Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво.
Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия. Казва: „Мисълта трябва да има съдържание. Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама.
към беседата >>
Като я направиш, трябва да я ядеш.
Някой говори за попара на любовта. Ако аз дам меню, може да направите любовна попара? Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш.
Като я направиш, трябва да я ядеш.
Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите.
към беседата >>
Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво.
„Ре“ показва пътя на движението, приятно ти е ходенето. Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво.
Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво.
Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия. Казва: „Мисълта трябва да има съдържание. Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама. Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
към беседата >>
Някой път много гореща е попарата на любовта.
Ако аз дам меню, може да направите любовна попара? Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш.
Някой път много гореща е попарата на любовта.
Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука.
към беседата >>
Хубавата мисъл, това е цъфтенето.
Най-после, ще започнеш. По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво.
Хубавата мисъл, това е цъфтенето.
Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия. Казва: „Мисълта трябва да има съдържание. Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама. Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
към беседата >>
Като я ядеш, изгори устата.
Но специално който прави, за себе си я прави, за другите не може да я направи. Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта.
Като я ядеш, изгори устата.
Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н.
към беседата >>
Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия.
По права линия няма да ходиш, ще направиш огъване. При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето.
Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия.
Казва: „Мисълта трябва да има съдържание. Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама. Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
към беседата >>
Това не е научна работа.
Казва: „Забърках една попара, но за себе си.“ Любовната попара се яде, но бързо. Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата.
Това не е научна работа.
Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе.
към беседата >>
Казва: „Мисълта трябва да има съдържание.
При тия малки огъвания да не губиш никаква енергия, това е „ми“. Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия.
Казва: „Мисълта трябва да има съдържание.
Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама. Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
към беседата >>
Това е стилописание, поезия.
Ти не може да чакаш. Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа.
Това е стилописание, поезия.
Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава?
към беседата >>
Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама.
Да знаеш, че отдето минаваш, каквото придобиваш, ще вземеш нещо хубаво. Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия. Казва: „Мисълта трябва да има съдържание.
Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама.
Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
към беседата >>
Пезията е римуване на помирение на противоположностите.
Като я направиш, трябва да я ядеш. Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия.
Пезията е римуване на помирение на противоположностите.
От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш.
към беседата >>
Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
Най-после, трябва да знаеш как да се облечеш хубаво. Хубавата мисъл, това е цъфтенето. Да знаеш как да цъфнеш, при какви условия. Казва: „Мисълта трябва да има съдържание. Трябва да има узрял плод.“ След като узрее плодът в туй съзнание, ти трябва да вземеш плода, да го вкусиш, за да видиш цялата гама.
Всичките тези тонове – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“ – ще ги погълнеш и ще ги опиташ дали правилно си ги взел, или не.
към беседата >>
От единия бряг до другия да минеш, това е наука.
Някой път много гореща е попарата на любовта. Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите.
От единия бряг до другия да минеш, това е наука.
Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл.
към беседата >>
Какво разбрахте сега?
Какво разбрахте сега?
Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката. Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не. Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно.
към беседата >>
Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н.
Като я ядеш, изгори устата. Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука.
Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н.
При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно.
към беседата >>
Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката.
Какво разбрахте сега?
Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката.
Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не. Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги.
към беседата >>
При мисълта трябва да излезеш горе.
Това не е научна работа. Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н.
При мисълта трябва да излезеш горе.
Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе?
към беседата >>
Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не.
Какво разбрахте сега? Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката.
Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не.
Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно.
към беседата >>
Що е мисълта тогава?
Това е стилописание, поезия. Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе.
Що е мисълта тогава?
М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората.
към беседата >>
Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен.
Какво разбрахте сега? Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката. Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не.
Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен.
Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини.
към беседата >>
М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш.
Пезията е римуване на помирение на противоположностите. От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава?
М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш.
То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира.
към беседата >>
Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно.
Какво разбрахте сега? Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката. Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не. Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен.
Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно.
Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини. Каква част от времето трябва да вземеш?
към беседата >>
То е мисъл.
От единия бряг до другия да минеш, това е наука. Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш.
То е мисъл.
Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си.
към беседата >>
Много тонове не са взети вярно.
Какво разбрахте сега? Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката. Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не. Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно.
Много тонове не са взети вярно.
Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини. Каква част от времето трябва да вземеш? Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина?
към беседата >>
Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно.
Да мислиш, значи да слезеш, да вземеш нещо и минаваш през моста – Н. При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл.
Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно.
Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си. Имаш едно противоречие в себе си.
към беседата >>
Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги.
Ако по този начин разсъждаваме, аз изучавам музиката. Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не. Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно.
Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги.
Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини. Каква част от времето трябва да вземеш? Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина? Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
към беседата >>
Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе?
При мисълта трябва да излезеш горе. Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно.
Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе?
Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си. Имаш едно противоречие в себе си. Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш.
към беседата >>
Самият музикант усеща, че не е взел вярно.
Музикант е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не. Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги.
Самият музикант усеща, че не е взел вярно.
Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини. Каква част от времето трябва да вземеш? Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина? Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
към беседата >>
Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората.
Що е мисълта тогава? М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе?
Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората.
Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си. Имаш едно противоречие в себе си. Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш. Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
към беседата >>
Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини.
Онзи цигулар, който не е майстор, той не е сигурен. Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно.
Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини.
Каква част от времето трябва да вземеш? Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина? Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
към беседата >>
Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира.
М. Да мислиш значи два пъти да слезеш, един път да излезеш. То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората.
Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира.
Не може да мислиш, ако не освободиш себе си. Имаш едно противоречие в себе си. Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш. Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
към беседата >>
Каква част от времето трябва да вземеш?
Като тури ръката, има страх, усеща, че не е вярно. Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини.
Каква част от времето трябва да вземеш?
Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина? Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
към беседата >>
Не може да мислиш, ако не освободиш себе си.
То е мисъл. Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира.
Не може да мислиш, ако не освободиш себе си.
Имаш едно противоречие в себе си. Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш. Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
към беседата >>
Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина?
Много тонове не са взети вярно. Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини. Каква част от времето трябва да вземеш?
Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина?
Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
към беседата >>
Имаш едно противоречие в себе си.
Човек, който два пьти не слиза и веднъж не се качва, не може да мисли правилно. Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си.
Имаш едно противоречие в себе си.
Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш. Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
към беседата >>
Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
Понеже са майстори, някъде много бързо вземат тоновете, че правят глисандо, замотават ги. Самият музикант усеща, че не е взел вярно. Да кажем, вземеш някъде „до“ или „ре“, тридесет и вторини. Каква част от времето трябва да вземеш? Каква част от секундата съставя една тридесет и вторина?
Колко тридесет и вторини може да се вземат в една секунда?
към беседата >>
Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш.
Тук се ражда противоречието: защо два пъти да слезеш и веднъж да излезеш горе? Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си. Имаш едно противоречие в себе си.
Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш.
Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
към беседата >>
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред.
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред.
Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен. Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример.
към беседата >>
Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
Под думата два пъти слизане разбирам – човек мисли, който освобождава хората. Да освободиш човека веднъж и да слезеш втори път да го освободиш, туй подразбира. Не може да мислиш, ако не освободиш себе си. Имаш едно противоречие в себе си. Ако ти не може да се освободиш от противоречието, ти не мислиш.
Всякога мисълта е права и силна, когато освобождава.
към беседата >>
Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен.
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред.
Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен.
Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз.
към беседата >>
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева.
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева.
Какво се разбира, че си изгубил десет лева? Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет. Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева.
към беседата >>
Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона.
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред. Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен.
Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона.
Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета.
към беседата >>
Какво се разбира, че си изгубил десет лева?
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева.
Какво се разбира, че си изгубил десет лева?
Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет. Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат.
към беседата >>
Вследствие на това имаме толкоз нещастия.
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред. Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен. Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона.
Вследствие на това имаме толкоз нещастия.
Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки.
към беседата >>
Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет.
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева. Какво се разбира, че си изгубил десет лева?
Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет.
Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат. Колко тежат десет сребърни лева?
към беседата >>
Как ще докажем на някого, че една мисъл е права?
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред. Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен. Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия.
Как ще докажем на някого, че една мисъл е права?
Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна?
към беседата >>
Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си?
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева. Какво се разбира, че си изгубил десет лева? Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет.
Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си?
Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат. Колко тежат десет сребърни лева? Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи.
към беседата >>
Аз съм привеждал следния пример.
Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред. Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен. Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права?
Аз съм привеждал следния пример.
Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране.
към беседата >>
Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо?
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева. Какво се разбира, че си изгубил десет лева? Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет. Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си?
Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо?
Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат. Колко тежат десет сребърни лева? Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи. Аз се занимавам чисто психологически.
към беседата >>
Среща един турски дервишин един бей, княз.
Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен. Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример.
Среща един турски дервишин един бей, княз.
Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече.
към беседата >>
Привидно е придобил десет лева.
Да допуснем сега, че си изгубил десет лева. Какво се разбира, че си изгубил десет лева? Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет. Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо?
Привидно е придобил десет лева.
Ако са звонкови, тежат. Колко тежат десет сребърни лева? Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи. Аз се занимавам чисто психологически.
към беседата >>
Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета.
Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз.
Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета.
Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече. Не ти трябват турски лири, защо ти са?
към беседата >>
Ако са звонкови, тежат.
Какво се разбира, че си изгубил десет лева? Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет. Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева.
Ако са звонкови, тежат.
Колко тежат десет сребърни лева? Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи. Аз се занимавам чисто психологически.
към беседата >>
Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки.
Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета.
Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки.
Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече. Не ти трябват турски лири, защо ти са? За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
към беседата >>
Колко тежат десет сребърни лева?
Ти си изгубил, друг ги е намерил: имаш минус десет и плюс десет. Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат.
Колко тежат десет сребърни лева?
Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи. Аз се занимавам чисто психологически.
към беседата >>
Казва: „Защо не вземеш една златна?
Как ще докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки.
Казва: „Защо не вземеш една златна?
“ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече. Не ти трябват турски лири, защо ти са? За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
към беседата >>
Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи.
Този, който изгубил десетте лева, изгубил ли е нещо от себе си? Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат. Колко тежат десет сребърни лева?
Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи.
Аз се занимавам чисто психологически.
към беседата >>
“ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране.
Аз съм привеждал следния пример. Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна?
“ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране.
Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече. Не ти трябват турски лири, защо ти са? За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
към беседата >>
Аз се занимавам чисто психологически.
Този, който е намерил десетте лева, придобил ли е нещо? Привидно е придобил десет лева. Ако са звонкови, тежат. Колко тежат десет сребърни лева? Втория път намерете една българска десетолевка и вижте научно колко тежи.
Аз се занимавам чисто психологически.
към беседата >>
Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече.
Среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране.
Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече.
Не ти трябват турски лири, защо ти са? За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
към беседата >>
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж.
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж.
Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения. Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем?
към беседата >>
Не ти трябват турски лири, защо ти са?
Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета, грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече.
Не ти трябват турски лири, защо ти са?
За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
към беседата >>
Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения.
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж.
Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения.
Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели.
към беседата >>
За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
Казва му: „Буюрун.“ Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна? “ „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на природата, искаш да вземеш повече. Не ти трябват турски лири, защо ти са?
За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки.
към беседата >>
Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние.
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж. Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения.
Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние.
Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание?
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание?
Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи? Кое бихте предпочели? Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка.
към беседата >>
Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не.
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж. Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения. Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние.
Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не.
Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи?
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание?
Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи?
Кое бихте предпочели? Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права.
към беседата >>
Туй съединение произвежда един психологически момент.
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж. Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения. Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не.
Туй съединение произвежда един психологически момент.
Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние.
към беседата >>
Кое бихте предпочели?
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание? Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи?
Кое бихте предпочели?
Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма.
към беседата >>
Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем?
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж. Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения. Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент.
Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем?
Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек.
към беседата >>
Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно.
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание? Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи? Кое бихте предпочели?
Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно.
За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния.
към беседата >>
Имаш двама приятели.
Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения. Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем?
Имаш двама приятели.
Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна.
към беседата >>
За мене има три момента, които са важни.
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание? Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи? Кое бихте предпочели? Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно.
За мене има три момента, които са важни.
Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли.
към беседата >>
Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението.
Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели.
Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението.
Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна. Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна.
към беседата >>
Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка.
Кое е по-хубаво: да имаш един приятел да ти каже една дума или да ти каже десет думи, които нямат никакво съдържание? Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи? Кое бихте предпочели? Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни.
Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка.
Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли?
към беседата >>
Да допуснем, че си вързан с едно въже.
Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението.
Да допуснем, че си вързан с едно въже.
Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна. Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна. Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме.
към беседата >>
Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права.
Кое е по-хубаво: да ти каже, че ти си добър или да ти разправя много работи? Кое бихте предпочели? Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка.
Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права.
По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите.
към беседата >>
Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние.
Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже.
Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние.
Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна. Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна. Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме. Той като яде, като че ти ядеш.
към беседата >>
По-хубаво състояние от тия важни работи няма.
Кое бихте предпочели? Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права.
По-хубаво състояние от тия важни работи няма.
Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите.
към беседата >>
Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек.
Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем? Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние.
Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек.
На един човек трябва не само да му дадеш храна. Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна. Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме. Той като яде, като че ти ядеш.
към беседата >>
Всякога ние помним тия състояния.
Според мене най-хубаво нещо е да мислиш правилно. За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма.
Всякога ние помним тия състояния.
Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе.
към беседата >>
На един човек трябва не само да му дадеш храна.
Имаш двама приятели. Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек.
На един човек трябва не само да му дадеш храна.
Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна. Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме. Той като яде, като че ти ядеш.
към беседата >>
Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли.
За мене има три момента, които са важни. Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния.
Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли.
По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън.
към беседата >>
Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна.
Казват: „Ти не разбираш работите.“ Ти ги разглеждаш от особено гледище, не ги разбираш да влезеш в положението. Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна.
Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна.
Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме. Той като яде, като че ти ядеш.
към беседата >>
По кой начин човек ще се научи да мисли?
Няма по-хубаво състояние от правата мисъл, няма по-хубаво състояние от правилното чувстване, няма по-хубаво състояние от правата постъпка. Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли.
По кой начин човек ще се научи да мисли?
Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная.
към беседата >>
Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме.
Да допуснем, че си вързан с едно въже. Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна. Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна.
Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме.
Той като яде, като че ти ядеш.
към беседата >>
Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите.
Да знаеш в даден случай, че мисълта ти е права, че имаш чувство, което е право и постъпката ти е права. По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли?
Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите.
Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная. Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите].
към беседата >>
Той като яде, като че ти ядеш.
Твоят приятел иска да те убеди, че не си вързан, казва: „Ти се заблуждаваш, стани.“ „Ти не разбираш моето състояние. Ти, ако си в моето състояние, ще разбереш как седи тази работа.“ Значи, щом влезеш в положението, добре разглеждаш състоянието на един човек. На един човек трябва не само да му дадеш храна. Ако не разбираш, ти веднъж ще му дадеш храна. Щом го обичаш, ти се интересуваш тази храна да я възприеме.
Той като яде, като че ти ядеш.
към беседата >>
Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите.
По-хубаво състояние от тия важни работи няма. Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите.
Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите.
Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная. Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите]. Тогава зная как да слушам, когато ми преподават.
към беседата >>
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира.
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира.
Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш. И двамата печалба имате. Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен.
към беседата >>
Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе.
Всякога ние помним тия състояния. Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите.
Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе.
Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная. Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите]. Тогава зная как да слушам, когато ми преподават. Зная правилата, по които музиката се преподава.
към беседата >>
Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш.
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира.
Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш.
И двамата печалба имате. Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш.
към беседата >>
Тогава може Божественото да го проявиш навън.
Затуй при сегашните условия човек трябва да се учи да мисли. По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе.
Тогава може Божественото да го проявиш навън.
Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная. Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите]. Тогава зная как да слушам, когато ми преподават. Зная правилата, по които музиката се преподава.
към беседата >>
И двамата печалба имате.
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира. Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш.
И двамата печалба имате.
Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен.
към беседата >>
Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная.
По кой начин човек ще се научи да мисли? Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън.
Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная.
Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите]. Тогава зная как да слушам, когато ми преподават. Зная правилата, по които музиката се преподава.
към беседата >>
Да кажем, вземаш уроци по музика.
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира. Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш. И двамата печалба имате.
Да кажем, вземаш уроци по музика.
Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш.
към беседата >>
Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите].
Трябва да вярва в себе си, не да вярваш в другите. Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная.
Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите].
Тогава зная как да слушам, когато ми преподават. Зная правилата, по които музиката се преподава.
към беседата >>
Ти разбираш музиката.
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира. Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш. И двамата печалба имате. Да кажем, вземаш уроци по музика.
Ти разбираш музиката.
Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие.
към беседата >>
Тогава зная как да слушам, когато ми преподават.
Най-първо, трябва да вярваш на себе си, тогава да вярваш на другите. Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная. Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите].
Тогава зная как да слушам, когато ми преподават.
Зная правилата, по които музиката се преподава.
към беседата >>
Учителят е доволен и ти си доволен.
Закон съществува в природата: ако ти преподаваш някому един предмет, ако го добре преподаваш, той те разбира. Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш. И двамата печалба имате. Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката.
Учителят е доволен и ти си доволен.
Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините.
към беседата >>
Зная правилата, по които музиката се преподава.
Или казано другояче: да вярваш на онова, което е Божествено в тебе. Тогава може Божественото да го проявиш навън. Аз, щом имам в себе си Божественото, аз зная. Слушам един учител, имам музика в себе си – имам Божественото, няма да вярвам [на другите]. Тогава зная как да слушам, когато ми преподават.
Зная правилата, по които музиката се преподава.
към беседата >>
Преподават ти музика, ти не разбираш.
Онзи, комуто преподаваш, печели и ти печелиш. И двамата печалба имате. Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен.
Преподават ти музика, ти не разбираш.
Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират.
към беседата >>
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш.
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш.
Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия. Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията. Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш.
към беседата >>
Учителят е недоволен и ти си недоволен.
И двамата печалба имате. Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш.
Учителят е недоволен и ти си недоволен.
Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират.
към беседата >>
Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия.
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш.
Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия.
Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията. Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг.
към беседата >>
Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш.
Да кажем, вземаш уроци по музика. Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен.
Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш.
Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи.
към беседата >>
Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията.
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш. Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия.
Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията.
Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш.
към беседата >>
Има противоречие.
Ти разбираш музиката. Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш.
Има противоречие.
Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи. Какво означават плюс и минус?
към беседата >>
Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението.
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш. Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия. Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията.
Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението.
Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците.
към беседата >>
Защо не разбираш, аз зная причините.
Учителят е доволен и ти си доволен. Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие.
Защо не разбираш, аз зная причините.
Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи. Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици.
към беседата >>
Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха.
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш. Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия. Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията. Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението.
Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха.
Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние.
към беседата >>
Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират.
Преподават ти музика, ти не разбираш. Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините.
Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират.
Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи. Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс?
към беседата >>
Всичко туй премахнеш.
Ще имате предвид – сутрин като станеш, ти не знаеш как да мислиш. Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия. Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията. Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха.
Всичко туй премахнеш.
Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се.
към беседата >>
Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират.
Учителят е недоволен и ти си недоволен. Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират.
Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират.
Това са математически работи. Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс.
към беседата >>
Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг.
Щом стане човек сутрин, той е свободен от всичките противоречия. Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията. Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш.
Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг.
От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците.
към беседата >>
Това са математически работи.
Казваш: „Не знае как да предаде.“ Ти разбираш, че той не може да предаде тъй, [че] да го разбереш. Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират.
Това са математически работи.
Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава.
към беседата >>
От всичко туй трябва да се освободиш.
Щом станеш, ти веднага започваш с противоречията. Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг.
От всичко туй трябва да се освободиш.
Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен.
към беседата >>
Какво означават плюс и минус?
Има противоречие. Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи.
Какво означават плюс и минус?
Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава. То е математическо понятие.
към беседата >>
Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците.
Противоречие в стомаха, противоречие в сърцето, противоречие в кръвообращението. Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш.
Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците.
Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени.
към беседата >>
Плюс значи да събереш две единици.
Защо не разбираш, аз зная причините. Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи. Какво означават плюс и минус?
Плюс значи да събереш две единици.
Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава. То е математическо понятие. Или минус.
към беседата >>
Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние.
Най-първо, трябва да се премахнат всичките противоречия: главоболие, сърцебиене, разстройство на стомаха. Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците.
Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние.
Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени. Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност?
към беседата >>
Какво отношение има сега плюс?
Учителят е плюс и ученикът е плюс – не се разбират. Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи. Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици.
Какво отношение има сега плюс?
Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава. То е математическо понятие. Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус.
към беседата >>
Таман легнеш, стреснеш се.
Всичко туй премахнеш. Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние.
Таман легнеш, стреснеш се.
Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени. Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност? Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят.
към беседата >>
Турят, че учителят турил плюс.
Учителят е минус и ученикът е минус – не се разбират. Това са математически работи. Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс?
Турят, че учителят турил плюс.
Не знае как да преподава. То е математическо понятие. Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът?
към беседата >>
Отворени са прозорците.
Сутрин като станеш, нямаш никакъв недъг. От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се.
Отворени са прозорците.
Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени. Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност? Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят. Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
към беседата >>
Не знае как да преподава.
Това са математически работи. Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс.
Не знае как да преподава.
То е математическо понятие. Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката.
към беседата >>
Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен.
От всичко туй трябва да се освободиш. Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците.
Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен.
Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени. Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност? Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят. Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
към беседата >>
То е математическо понятие.
Какво означават плюс и минус? Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава.
То е математическо понятие.
Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора.
към беседата >>
Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени.
Трябва да знаете, че като си лягате вечерно време, трябва да затворите прозорците. Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен.
Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени.
Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност? Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят. Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
към беседата >>
Или минус.
Плюс значи да събереш две единици. Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава. То е математическо понятие.
Или минус.
Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус.
към беседата >>
Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност?
Често човек оставя своя прозорец на ума отворен, слушаш и ставаш сутринта, имаш лошо състояние. Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени.
Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност?
Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят. Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
към беседата >>
Двама души – единият е плюс, другият е минус.
Какво отношение има сега плюс? Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава. То е математическо понятие. Или минус.
Двама души – единият е плюс, другият е минус.
Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс.
към беседата >>
Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят.
Таман легнеш, стреснеш се. Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени. Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност?
Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят.
Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
към беседата >>
Какъв е характерът?
Турят, че учителят турил плюс. Не знае как да преподава. То е математическо понятие. Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус.
Какъв е характерът?
Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс.
към беседата >>
Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
Отворени са прозорците. Някой път легнеш, заспиш, и сутринта станеш освежен. Ти си спал добре, понеже всичките прозорци са били затворени. Мислите ли, че ако в един съвременен параход се отвори някоя дупка под линията на водата, той [не] е изложен на една опасност? Вечерно време, като лягаш, никаква влага, никакви посторонни влияния от нисшия свят да не влизат да те безпокоят.
Умът ти трябва да бъде свободен, да си починеш, онези работници в тялото да могат добре да си вършат работата.
към беседата >>
Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката.
Не знае как да преподава. То е математическо понятие. Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът?
Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката.
Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега?
към беседата >>
Най-първо, човек може да направи следния опит.
Най-първо, човек може да направи следния опит.
Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо. Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум. Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост.
към беседата >>
Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора.
То е математическо понятие. Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката.
Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора.
Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение.
към беседата >>
Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо.
Най-първо, човек може да направи следния опит.
Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо.
Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум. Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото?
към беседата >>
Всеки човек, който чака, е минус.
Или минус. Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора.
Всеки човек, който чака, е минус.
Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място.
към беседата >>
Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум.
Най-първо, човек може да направи следния опит. Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо.
Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум.
Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем.
към беседата >>
Всеки човек, който пръска черупката, е плюс.
Двама души – единият е плюс, другият е минус. Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус.
Всеки човек, който пръска черупката, е плюс.
Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен.
към беседата >>
Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни.
Най-първо, човек може да направи следния опит. Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо. Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум.
Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни.
По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет.
към беседата >>
Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс.
Какъв е характерът? Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс.
Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс.
Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс.
към беседата >>
По какво се отличават скъпоценните камъни?
Най-първо, човек може да направи следния опит. Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо. Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум. Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни.
По какво се отличават скъпоценните камъни?
По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл?
към беседата >>
Кое е по-хубаво сега?
Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс.
Кое е по-хубаво сега?
Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече.
към беседата >>
По своята твърдост.
Най-първо, човек може да направи следния опит. Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо. Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум. Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни?
По своята твърдост.
Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост.
към беседата >>
Има друго отношение.
Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави.“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега?
Има друго отношение.
Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние.
към беседата >>
Колко е твърдостта на стъклото?
Вземете вие и дайте на едно дете около сто парчета скъпоценни камъни, направени от стъкло, и му кажете, че струват скъпо. Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум. Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост.
Колко е твърдостта на стъклото?
Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш.
към беседата >>
Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място.
Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение.
Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място.
Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен.
към беседата >>
Шест или седем.
Ако му вземете тия стъкла, цял въпрос ще стане в неговия ум. Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото?
Шест или седем.
Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна.
към беседата >>
Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен.
Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място.
Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен.
Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата.
към беседата >>
Най-твърдият диамант има твърдост десет.
Представете си, че туй дете разбира кои са скъпоценни камъни. По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем.
Най-твърдият диамант има твърдост десет.
Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост.
към беседата >>
Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс.
Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс. Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен.
Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс.
Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш.
към беседата >>
Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл?
По какво се отличават скъпоценните камъни? По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет.
Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл?
Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл.
към беседата >>
Но то е метафизическо вече.
Кое е по-хубаво сега? Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс.
Но то е метафизическо вече.
В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш. То са метафизични разсъждения, не са научни.
към беседата >>
Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост.
По своята твърдост. Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл?
Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост.
Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна.
към беседата >>
В нас има едно активно състояние.
Има друго отношение. Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече.
В нас има едно активно състояние.
Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш. То са метафизични разсъждения, не са научни. Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен.
към беседата >>
Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш.
Колко е твърдостта на стъклото? Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост.
Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш.
Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна. Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга.
към беседата >>
Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен.
Ако пъпката цъфне навреме, този цвят е на място. Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние.
Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен.
Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш. То са метафизични разсъждения, не са научни. Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен. Това е метафизично разсъждение.
към беседата >>
Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна.
Шест или седем. Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш.
Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна.
Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна. Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга. Положителните мисли всякога може да ви ползват.
към беседата >>
Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата.
Ако не цъфне навреме, процесът е неправилен. Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен.
Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата.
Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш. То са метафизични разсъждения, не са научни. Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен. Това е метафизично разсъждение.
към беседата >>
Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост.
Най-твърдият диамант има твърдост десет. Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна.
Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост.
Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна. Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга. Положителните мисли всякога може да ви ползват. Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
към беседата >>
Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш.
Туй състояние на тия две линии – Л – това е плюс. Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата.
Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш.
То са метафизични разсъждения, не са научни. Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен. Това е метафизично разсъждение.
към беседата >>
Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл.
Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи рязка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост.
Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл.
Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна. Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга. Положителните мисли всякога може да ви ползват. Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
към беседата >>
То са метафизични разсъждения, не са научни.
Но то е метафизическо вече. В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш.
То са метафизични разсъждения, не са научни.
Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен. Това е метафизично разсъждение.
към беседата >>
Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна.
Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост. Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл.
Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна.
Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга. Положителните мисли всякога може да ви ползват. Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
към беседата >>
Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен.
В нас има едно активно състояние. Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш. То са метафизични разсъждения, не са научни.
Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен.
Това е метафизично разсъждение.
към беседата >>
Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга.
Върху нея каквото туриш, с нищо не може да я счупиш. Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна.
Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга.
Положителните мисли всякога може да ви ползват. Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
към беседата >>
Това е метафизично разсъждение.
Щом влезе в тебе кислородът в тази форма, ти ставаш активен. Щом влезе азотът в тебе, ти не се проявяваш, ти изследваш, изучаваш нещата. Щом влезе въглеродът – ти си търговец, готов си за всички предприятия, готов си навсякъде да гледаш. То са метафизични разсъждения, не са научни. Щом вле зе кислородът, ти станеш много активен.
Това е метафизично разсъждение.
към беседата >>
Положителните мисли всякога може да ви ползват.
Никаква драскотина не може да направиш на една своя мисъл, която е скъпоценна. Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна. Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга.
Положителните мисли всякога може да ви ползват.
Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте цигулар.
Да допуснем, че вие сте цигулар.
Научен факт е, че вас ви е потребен хляб. Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна. Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило.
към беседата >>
Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
Никаква драскотина не може да направиш на едно свое чувство, което има тази твърдост. Онази мисъл, която се дращи от нищо и никакво, тя е обикновена мисъл. Разчитайте на вашата мисъл, която е скъпоценна. Една скъпоценна мисъл всякога може да бъде на ваша услуга. Положителните мисли всякога може да ви ползват.
Мисли, които не са положителни, не може да ви ползват всякога.
към беседата >>
Научен факт е, че вас ви е потребен хляб.
Да допуснем, че вие сте цигулар.
Научен факт е, че вас ви е потребен хляб.
Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна. Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре?
към беседата >>
Вие идвате в друго противоречие.
Вие идвате в друго противоречие.
Защо Господ създаде света? Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща. Най-малките неща в живота те разклащат. Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре. Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
към беседата >>
Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна.
Да допуснем, че вие сте цигулар. Научен факт е, че вас ви е потребен хляб.
Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна.
Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре? Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече.
към беседата >>
Защо Господ създаде света?
Вие идвате в друго противоречие.
Защо Господ създаде света?
Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща. Най-малките неща в живота те разклащат. Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре. Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
към беседата >>
Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека?
Да допуснем, че вие сте цигулар. Научен факт е, че вас ви е потребен хляб. Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна.
Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека?
Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре? Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече. Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва.
към беседата >>
Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща.
Вие идвате в друго противоречие. Защо Господ създаде света?
Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща.
Най-малките неща в живота те разклащат. Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре. Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
към беседата >>
Като е гладен човек, колко хляб трябва?
Да допуснем, че вие сте цигулар. Научен факт е, че вас ви е потребен хляб. Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна. Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека?
Като е гладен човек, колко хляб трябва?
В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре? Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече. Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва. Но понеже е направено от гума, разширява се.
към беседата >>
Най-малките неща в живота те разклащат.
Вие идвате в друго противоречие. Защо Господ създаде света? Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща.
Най-малките неща в живота те разклащат.
Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре. Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
към беседата >>
В природата имате едно шише от едно кило.
Да допуснем, че вие сте цигулар. Научен факт е, че вас ви е потребен хляб. Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна. Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва?
В природата имате едно шише от едно кило.
Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре? Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече. Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва. Но понеже е направено от гума, разширява се.
към беседата >>
Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре.
Вие идвате в друго противоречие. Защо Господ създаде света? Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща. Най-малките неща в живота те разклащат.
Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре.
Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
към беседата >>
Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре?
Научен факт е, че вас ви е потребен хляб. Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна. Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило.
Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре?
Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече. Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва. Но понеже е направено от гума, разширява се.
към беседата >>
Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
Вие идвате в друго противоречие. Защо Господ създаде света? Ти трябва да имаш в Бога една вяра и любов непреодолима, която с нищо не се разклаща. Най-малките неща в живота те разклащат. Щом дойде едно нещастие, мислиш, че светът не е направен добре.
Светът с главата надолу да се обърне, да кажеш: „Онова, което Господ е създал, е разумно.“ Ако и цялата земя да се разклати, ти да останеш твърд, да кажеш: „Тя пак ще се създаде.“
към беседата >>
Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече.
Сега трябва да се определи какво количество храна ви е потребна. Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре?
Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече.
Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва. Но понеже е направено от гума, разширява се.
към беседата >>
Във вашия живот тия работи как стават?
Във вашия живот тия работи как стават?
Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се. Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж. Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат.
към беседата >>
Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва.
Казвате: „Научен факт е.“ В дадения случай колко хляб е потребен за човека? Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре? Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече.
Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва.
Но понеже е направено от гума, разширява се.
към беседата >>
Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се.
Във вашия живот тия работи как стават?
Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се.
Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж. Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността.
към беседата >>
Но понеже е направено от гума, разширява се.
Като е гладен човек, колко хляб трябва? В природата имате едно шише от едно кило. Вие може ли да турите повече от едно кило в шишето вътре? Туй шише е направено от стъкло, не може да турите повече. Но ако имате едно шише, направено от гума, тогава в туй гумено шише може да турите повече, точно толкоз, колкото трябва.
Но понеже е направено от гума, разширява се.
към беседата >>
Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж.
Във вашия живот тия работи как стават? Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се.
Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж.
Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността?
към беседата >>
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът.
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът.
Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира. Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща. Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко.
към беседата >>
Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш.
Във вашия живот тия работи как стават? Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се. Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж.
Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш.
Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче.
към беседата >>
Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира.
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът.
Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира.
Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща. Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен.
към беседата >>
Цялата земя, цялата вселена пак се създаде.
Във вашия живот тия работи как стават? Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се. Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж. Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш.
Цялата земя, цялата вселена пак се създаде.
Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче. Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи?
към беседата >>
Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща.
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът. Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира.
Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща.
Като се свие, обръща се храната. Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи.
към беседата >>
Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат.
Във вашия живот тия работи как стават? Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се. Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж. Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде.
Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат.
Те са изпитания, те са сенки на реалността. Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче. Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи? Един художник рисува някъде.
към беседата >>
Като се свие, обръща се храната.
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът. Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира. Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща.
Като се свие, обръща се храната.
Цяла музика е. Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха.
към беседата >>
Те са изпитания, те са сенки на реалността.
Някой път цялата земя е опушена, седиш в една тъмнота, казваш: „Свърши се всичко.“ Отчаял си се. Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж. Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат.
Те са изпитания, те са сенки на реалността.
Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността? Изпълняват едно мъчно парче. Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи? Един художник рисува някъде. Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
към беседата >>
Цяла музика е.
Казваш: „Преядох.“ Малко повече ял, защото разтяга се стомахът. Лошото храносмилане седи в туй, че като се тури много храна, напълни се, няма празно място да започне да функционира. Стомахът мяза на физхармоника, започва да се свива и разпуща. Като се свие, обръща се храната.
Цяла музика е.
Като се запуши, че не може да се свие, тогава ти стане тежко. Като няма свиване, храносмилането не може да стане редовно, ти си неразположен. То са метафизически работи. Ти не си виждал стомаха. Може да се наблюдава.
към беседата >>
Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността?
Погледнеш, отнякъде току нещо дойде изведнъж. Този мрак се пръсне, ти пак се насърчиш. Цялата земя, цялата вселена пак се създаде. Психологически ние се заблуждаваме от лошите положения, които идат. Те са изпитания, те са сенки на реалността.
Русите казват: „Колкото по-зле, толкоз по-добре – чем хуже, тем лучше.“ В цигулката в какво седи гениалността?
Изпълняват едно мъчно парче. Един цигулар как изпълнява някои мъчни работи? Един художник рисува някъде. Ти се чудиш на онзи похват, на ония хубави линии или на онова тънкото разбиране, или на онази досетливост.
към беседата >>
НАГОРЕ