НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1144
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1144
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената.
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената.
С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал.
към беседата >>
Преди да иска това от другите, човек трябва да се запита какви са неговите отношения към Бога.
Ревността се явява в мъжкия принцип. Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог ѝ е дал. В него става известно пречупване, вследствие на което любовта взима друго направление. Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него.
Преди да иска това от другите, човек трябва да се запита какви са неговите отношения към Бога.
Защото казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.
към беседата >>
С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил.
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената.
С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил.
Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството.
към беседата >>
Защото казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.
Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог ѝ е дал. В него става известно пречупване, вследствие на което любовта взима друго направление. Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това от другите, човек трябва да се запита какви са неговите отношения към Бога.
Защото казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.
към беседата >>
Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си.
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил.
Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си.
Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре.
към беседата >>
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог?
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог?
“ Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога?
към беседата >>
Най-после молитвата му била чута.
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си.
Най-после молитвата му била чута.
Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената.
към беседата >>
“ Ще кажете, че не сте виждали Бога.
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог?
“ Ще кажете, че не сте виждали Бога.
Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е.
към беседата >>
Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството.
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута.
Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството.
Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?
към беседата >>
Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е?
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог? “ Ще кажете, че не сте виждали Бога.
Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е?
Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него?
към беседата >>
Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал.
Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството.
Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал.
Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът.
към беседата >>
Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек.
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог? “ Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е?
Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек.
Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма.
към беседата >>
Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството.
С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал.
Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството.
Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята.
към беседата >>
Това е неговата дреха, неговият автомобил.
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог? “ Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек.
Това е неговата дреха, неговият автомобил.
Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света.
към беседата >>
Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре.
Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството.
Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре.
Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам.
към беседата >>
Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога?
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог? “ Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил.
Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога?
Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини?
към беседата >>
Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената.
Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре.
Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената.
Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене.
към беседата >>
Ако по автомобила на човека, т.е.
“ Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога?
Ако по автомобила на човека, т.е.
по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране.
към беседата >>
Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?
Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената.
Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?
“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере.
към беседата >>
по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него?
Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е.
по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него?
Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога.
към беседата >>
“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът.
Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?
“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът.
– „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
към беседата >>
Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма.
Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него?
Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма.
Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства.
към беседата >>
– „Тогава, моля ти се, върни ме на земята.
Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът.
– „Тогава, моля ти се, върни ме на земята.
Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
към беседата >>
Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света.
Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма.
Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света.
Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога.
към беседата >>
Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам.
Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята.
Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам.
Това не е за мене. Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
към беседата >>
Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини?
Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света.
Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини?
“ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес.
към беседата >>
Това не е за мене.
Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам.
Това не е за мене.
Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
към беседата >>
“ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране.
Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини?
“ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране.
Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение.
към беседата >>
Моят ум не може да го побере.
Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има? “ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене.
Моят ум не може да го побере.
За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
към беседата >>
Ревността, например, не произлиза от Бога.
по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране.
Ревността, например, не произлиза от Бога.
Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта.
към беседата >>
За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере.
За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“
към беседата >>
Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства.
Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога.
Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства.
Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат.
към беседата >>
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот.
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот.
Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека.
към беседата >>
Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога.
Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства.
Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога.
Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят.
към беседата >>
Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота.
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот.
Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота.
От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен.
към беседата >>
Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес.
Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини? “ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога.
Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес.
Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира.
към беседата >>
От живота пък произлиза движението.
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота.
От живота пък произлиза движението.
Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите.
към беседата >>
Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение.
“ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес.
Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение.
Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно.
към беседата >>
Значи Любовта ражда живота, а животът – движението.
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението.
Значи Любовта ражда живота, а животът – движението.
Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави.
към беседата >>
Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта.
Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение.
Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта.
Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
към беседата >>
Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен.
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението.
Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен.
Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
към беседата >>
Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат.
Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта.
Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат.
Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
към беседата >>
Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека.
Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен.
Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека.
Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
към беседата >>
Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят.
Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат.
Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят.
Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
към беседата >>
Любовта прави човека доволен.
Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека.
Любовта прави човека доволен.
Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
към беседата >>
Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира.
Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят.
Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира.
Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
към беседата >>
Той се радва и на малките неща, както и на големите.
От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен.
Той се радва и на малките неща, както и на големите.
Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
към беседата >>
Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно.
Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира.
Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно.
Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
към беседата >>
Той благодари и за малката услуга, която му се прави.
Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите.
Той благодари и за малката услуга, която му се прави.
Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
към беседата >>
Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно.
Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
към беседата >>
Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави.
Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
към беседата >>
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота.
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота.
Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си. Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо? Изгубил е вяра в себе си и в Бога. Той вижда навсякъде отрицателни прояви. Където ходи, все за злото и за греха мисли.
към беседата >>
Съвременните хора приличат на ония банкери, които по цели дни седят пред тефтерите и прелистват: „Този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи – толкова и т.н.“ И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: „Дядо ми беше нещастен, баба ми – също; дядо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н.“ Да прелиствате книгата на миналото и да гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот.
Съвременните хора приличат на ония банкери, които по цели дни седят пред тефтерите и прелистват: „Този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи – толкова и т.н.“ И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: „Дядо ми беше нещастен, баба ми – също; дядо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н.“ Да прелиствате книгата на миналото и да гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот.
Напуснете старото банкерство и обърнете нов лист. Отворете сърцата и душите си за лъчите, които идат от Бога.
към беседата >>
Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си.
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота.
Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си.
Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо? Изгубил е вяра в себе си и в Бога. Той вижда навсякъде отрицателни прояви. Където ходи, все за злото и за греха мисли. Този човек не е използвал младините си, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване.
към беседата >>
Напуснете старото банкерство и обърнете нов лист.
Съвременните хора приличат на ония банкери, които по цели дни седят пред тефтерите и прелистват: „Този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи – толкова и т.н.“ И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: „Дядо ми беше нещастен, баба ми – също; дядо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н.“ Да прелиствате книгата на миналото и да гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот.
Напуснете старото банкерство и обърнете нов лист.
Отворете сърцата и душите си за лъчите, които идат от Бога.
към беседата >>
Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо?
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота. Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си.
Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо?
Изгубил е вяра в себе си и в Бога. Той вижда навсякъде отрицателни прояви. Където ходи, все за злото и за греха мисли. Този човек не е използвал младините си, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него.
към беседата >>
Отворете сърцата и душите си за лъчите, които идат от Бога.
Съвременните хора приличат на ония банкери, които по цели дни седят пред тефтерите и прелистват: „Този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи – толкова и т.н.“ И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: „Дядо ми беше нещастен, баба ми – също; дядо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н.“ Да прелиствате книгата на миналото и да гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот. Напуснете старото банкерство и обърнете нов лист.
Отворете сърцата и душите си за лъчите, които идат от Бога.
към беседата >>
Изгубил е вяра в себе си и в Бога.
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота. Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си. Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо?
Изгубил е вяра в себе си и в Бога.
Той вижда навсякъде отрицателни прояви. Където ходи, все за злото и за греха мисли. Този човек не е използвал младините си, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня.
към беседата >>
Сега аз ви говоря тия неща, за да се освободите от мъчнотиите и препятствията в себе си.
Сега аз ви говоря тия неща, за да се освободите от мъчнотиите и препятствията в себе си.
В човека има един груб елемент, от който трябва да се пази. Той съкращава живота му. Болестите се дължат, именно, на този елемент. Той отнема силата му. Ние наричаме този елемент „низш мъжки принцип“, за отличие от „висшия мъжки принцип“, наречен още принцип на Мъдростта.
към беседата >>
Той вижда навсякъде отрицателни прояви.
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота. Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си. Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо? Изгубил е вяра в себе си и в Бога.
Той вижда навсякъде отрицателни прояви.
Където ходи, все за злото и за греха мисли. Този човек не е използвал младините си, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня. Както огънят може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да му причини и пакости, и добрини.
към беседата >>
В човека има един груб елемент, от който трябва да се пази.
Сега аз ви говоря тия неща, за да се освободите от мъчнотиите и препятствията в себе си.
В човека има един груб елемент, от който трябва да се пази.
Той съкращава живота му. Болестите се дължат, именно, на този елемент. Той отнема силата му. Ние наричаме този елемент „низш мъжки принцип“, за отличие от „висшия мъжки принцип“, наречен още принцип на Мъдростта. Низшият мъжки принцип съществува във всеки човек – мъж или жена.
към беседата >>
Където ходи, все за злото и за греха мисли.
И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота. Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си. Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо? Изгубил е вяра в себе си и в Бога. Той вижда навсякъде отрицателни прояви.
Където ходи, все за злото и за греха мисли.
Този човек не е използвал младините си, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня. Както огънят може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да му причини и пакости, и добрини. Знае ли как да пипа злото, човек лесно се справя с него.
към беседата >>
Той съкращава живота му.
Сега аз ви говоря тия неща, за да се освободите от мъчнотиите и препятствията в себе си. В човека има един груб елемент, от който трябва да се пази.
Той съкращава живота му.
Болестите се дължат, именно, на този елемент. Той отнема силата му. Ние наричаме този елемент „низш мъжки принцип“, за отличие от „висшия мъжки принцип“, наречен още принцип на Мъдростта. Низшият мъжки принцип съществува във всеки човек – мъж или жена. Този принцип се проявява обикновено в хора, които обичат да властват, да господаруват, да се налагат на другите.
към беседата >>
2.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош.
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош. То е най-лесната работа. Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър.
И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош.
Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е? Казват: „Разкъса той кравата.”
към беседата >>
Ако дойде от невидело, ти си разположен.
Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш.
Ако дойде от невидело, ти си разположен.
Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
към беседата >>
Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля.
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва? Мнозина от вас сте спънати като тая баба. Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път? ” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка. Преди да ви срещна, няма да погледна дядото.
Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля.
Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
към беседата >>
Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света?
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош. То е най-лесната работа. Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош.
Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света?
Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е? Казват: „Разкъса той кравата.”
към беседата >>
Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш. Ако дойде от невидело, ти си разположен.
Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
към беседата >>
Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
Мнозина от вас сте спънати като тая баба. Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път? ” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка. Преди да ви срещна, няма да погледна дядото. Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля.
Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
към беседата >>
Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става.
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош. То е най-лесната работа. Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света?
Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става.
Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е? Казват: „Разкъса той кравата.”
към беседата >>
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми.
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми.
Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано.
към беседата >>
Най-първо животът трябва да дойде, и после другото.
Най-първо животът трябва да дойде, и после другото.
Най-първо любовта трябва да дойде, и после животът. Животът трябва да дойде, и после движението. Тия неща трябва да дойдат последователно.
към беседата >>
Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е?
То е най-лесната работа. Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става.
Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е?
Казват: „Разкъса той кравата.”
към беседата >>
Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар.
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми.
Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар.
А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата.
към беседата >>
Най-първо любовта трябва да дойде, и после животът.
Най-първо животът трябва да дойде, и после другото.
Най-първо любовта трябва да дойде, и после животът.
Животът трябва да дойде, и после движението. Тия неща трябва да дойдат последователно.
към беседата >>
Казват: „Разкъса той кравата.”
Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е?
Казват: „Разкъса той кравата.”
към беседата >>
А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги.
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми. Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар.
А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги.
Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата.
към беседата >>
Животът трябва да дойде, и после движението.
Най-първо животът трябва да дойде, и после другото. Най-първо любовта трябва да дойде, и после животът.
Животът трябва да дойде, и после движението.
Тия неща трябва да дойдат последователно.
към беседата >>
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото.
Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим. Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума. Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън.
към беседата >>
Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш.
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми. Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги.
Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш.
Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве!
към беседата >>
Тия неща трябва да дойдат последователно.
Най-първо животът трябва да дойде, и после другото. Най-първо любовта трябва да дойде, и после животът. Животът трябва да дойде, и после движението.
Тия неща трябва да дойдат последователно.
към беседата >>
Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото.
Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас.
Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим. Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума. Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън. И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
към беседата >>
Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои?
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми. Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш.
Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои?
” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият.
към беседата >>
Та казвам сега, тая баба да остане във вас.
Та казвам сега, тая баба да остане във вас.
За следната лекция да остане тая баба в ума ви. После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно.
към беседата >>
Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото. Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас.
Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме.
С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим. Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума. Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън. И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
към беседата >>
” Така е писано.
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми. Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои?
” Така е писано.
И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво.
към беседата >>
За следната лекция да остане тая баба в ума ви.
Та казвам сега, тая баба да остане във вас.
За следната лекция да остане тая баба в ума ви.
После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си.
към беседата >>
С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото. Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме.
С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим.
Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума. Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън. И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
към беседата >>
И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата.
Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано.
И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата.
И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво. Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва?
към беседата >>
После любовното писмо.
Та казвам сега, тая баба да остане във вас. За следната лекция да остане тая баба в ума ви.
После любовното писмо.
Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш.
към беседата >>
Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото. Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим.
Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума.
Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън. И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
към беседата >>
И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата.
А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата.
И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата.
„Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво. Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва? Да се огъва е по-хубаво.
към беседата >>
Как ще започнете любовното писмо, трите думи?
Та казвам сега, тая баба да остане във вас. За следната лекция да остане тая баба в ума ви. После любовното писмо.
Как ще започнете любовното писмо, трите думи?
Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий.
към беседата >>
Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото. Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим. Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума.
Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън.
И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
към беседата >>
„Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве!
Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата.
„Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве!
” И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво. Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва? Да се огъва е по-хубаво.
към беседата >>
Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека.
Та казвам сега, тая баба да остане във вас. За следната лекция да остане тая баба в ума ви. После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи?
Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека.
В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го.
към беседата >>
И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим. Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума. Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън.
И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
към беседата >>
” И пият.
Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве!
” И пият.
Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво. Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва? Да се огъва е по-хубаво.
към беседата >>
В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно.
Та казвам сега, тая баба да остане във вас. За следната лекция да остане тая баба в ума ви. После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека.
В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно.
Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш.
към беседата >>
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние?
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние?
Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво.
” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият.
Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво.
Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва? Да се огъва е по-хубаво.
към беседата >>
Не крий един недъг, който имаш в себе си.
За следната лекция да остане тая баба в ума ви. После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно.
Не крий един недъг, който имаш в себе си.
Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо.
към беседата >>
Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света.
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние?
Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света.
Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света?
към беседата >>
Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва?
И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво.
Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва?
Да се огъва е по-хубаво.
към беседата >>
Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш.
После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си.
Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш.
Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин.
към беседата >>
Това е много материалистично разбиране.
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние? Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света.
Това е много материалистично разбиране.
Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат.
към беседата >>
Да се огъва е по-хубаво.
И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената.” Хубаво. Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва?
Да се огъва е по-хубаво.
към беседата >>
Не го дръж в себе си, не го крий.
Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш.
Не го дръж в себе си, не го крий.
Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният.
към беседата >>
Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света.
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние? Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране.
Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света.
Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората.” Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна.
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората.” Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна.
Дрехите, които носиш, това са подаяния. Лачените обуща, които носиш, са подаяния. Той казва, че подаяния не иска.
към беседата >>
Познай го.
Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий.
Познай го.
Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят.
към беседата >>
Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае.
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние? Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света.
Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае.
Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът?
към беседата >>
Дрехите, които носиш, това са подаяния.
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората.” Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна.
Дрехите, които носиш, това са подаяния.
Лачените обуща, които носиш, са подаяния. Той казва, че подаяния не иска.
към беседата >>
Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш.
В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го.
Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш.
То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”?
към беседата >>
Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим.
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние? Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае.
Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим.
Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен.
към беседата >>
Лачените обуща, които носиш, са подаяния.
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората.” Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна. Дрехите, които носиш, това са подаяния.
Лачените обуща, които носиш, са подаяния.
Той казва, че подаяния не иска.
към беседата >>
То е малко нещо.
Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш.
То е малко нещо.
Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат.
към беседата >>
Когато слънцето изгрее, не оправя ли света?
Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим.
Когато слънцето изгрее, не оправя ли света?
Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е.
към беседата >>
Той казва, че подаяния не иска.
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората.” Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна. Дрехите, които носиш, това са подаяния. Лачените обуща, които носиш, са подаяния.
Той казва, че подаяния не иска.
към беседата >>
Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин.
Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо.
Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин.
Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат.
към беседата >>
Като дойде Христос, ще има две неща да станат.
Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света?
Като дойде Христос, ще има две неща да станат.
Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен.
към беседата >>
Той, като говори, в лъжата си не вярва.
Той, като говори, в лъжата си не вярва.
Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш. Така не се говори. Събуй обущата си и остани бос. Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо. Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
Друг начин е следният.
Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин.
Друг начин е следният.
Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи.
към беседата >>
Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада.
Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат.
Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада.
Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво.
към беседата >>
Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш.
Той, като говори, в лъжата си не вярва.
Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш.
Така не се говори. Събуй обущата си и остани бос. Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо. Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят.
Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният.
Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят.
Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи.
към беседата >>
Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът?
Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада.
Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът?
Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво. Това са заключения сега.
към беседата >>
Така не се говори.
Той, като говори, в лъжата си не вярва. Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш.
Така не се говори.
Събуй обущата си и остани бос. Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо. Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”?
Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят.
Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”?
По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи. Ще ме лишат от светлината.
към беседата >>
Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен.
Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът?
Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен.
И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво. Това са заключения сега. Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
към беседата >>
Събуй обущата си и остани бос.
Той, като говори, в лъжата си не вярва. Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш. Така не се говори.
Събуй обущата си и остани бос.
Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо. Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
По-хубаво е някой път да не те приемат.
То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”?
По-хубаво е някой път да не те приемат.
Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи. Ще ме лишат от светлината. Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
към беседата >>
И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е.
Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен.
И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е.
Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво. Това са заключения сега. Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
към беседата >>
Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо.
Той, като говори, в лъжата си не вярва. Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш. Така не се говори. Събуй обущата си и остани бос.
Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо.
Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
Когато стане вечер, желая да ме приемат.
Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого.” Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат.
Когато стане вечер, желая да ме приемат.
Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи. Ще ме лишат от светлината. Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
към беседата >>
Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен.
Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е.
Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен.
Тогаз сте отляво. Това са заключения сега. Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
към беседата >>
Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
Той, като говори, в лъжата си не вярва. Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш. Така не се говори. Събуй обущата си и остани бос. Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо.
Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
Хубаво е вкъщи.
Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат.
Хубаво е вкъщи.
А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи. Ще ме лишат от светлината. Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
към беседата >>
Тогаз сте отляво.
Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен.
Тогаз сте отляво.
Това са заключения сега. Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
към беседата >>
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл.
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл.
Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен. Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше.
към беседата >>
А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи.
Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи.
А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи.
Ще ме лишат от светлината. Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
към беседата >>
Това са заключения сега.
Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво.
Това са заключения сега.
Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
към беседата >>
Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен.
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл.
Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен.
Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е.
към беседата >>
Ще ме лишат от светлината.
Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем” или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи.
Ще ме лишат от светлината.
Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
към беседата >>
Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво. Това са заключения сега.
Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
към беседата >>
Всичко това знание е все чуждо.
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл. Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен.
Всичко това знание е все чуждо.
Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга.
към беседата >>
Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи. Ще ме лишат от светлината.
Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа.” И това е права философия.
към беседата >>
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос.
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос.
Ние имаме субективно вътрешно схващане за света. Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане. Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си. Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
към беседата >>
Аз да ви кажа откъде си го взел.
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл. Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен. Всичко това знание е все чуждо.
Аз да ви кажа откъде си го взел.
Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва.
към беседата >>
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота.
Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то?
към беседата >>
Ние имаме субективно вътрешно схващане за света.
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос.
Ние имаме субективно вътрешно схващане за света.
Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане. Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си. Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
към беседата >>
Колко от това знание е ваше?
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл. Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен. Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел.
Колко от това знание е ваше?
Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш?
към беседата >>
Ако не сполучиш, то е ден.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота.
Ако не сполучиш, то е ден.
Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било.
към беседата >>
Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане.
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос. Ние имаме субективно вътрешно схващане за света.
Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане.
Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си. Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
към беседата >>
Много малко е ваше.
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл. Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен. Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше?
Много малко е ваше.
Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта.
към беседата >>
Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден.
Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ.
Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек.
към беседата >>
Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си.
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос. Ние имаме субективно вътрешно схващане за света. Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане.
Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си.
Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
към беседата >>
Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е.
Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен. Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше.
Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е.
Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат.
към беседата >>
Христос имаше най-голямо разочарование.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ.
Христос имаше най-голямо разочарование.
По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не.
към беседата >>
Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос. Ние имаме субективно вътрешно схващане за света. Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане. Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си.
Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
към беседата >>
Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга.
Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е.
Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга.
Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат. И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората.
към беседата >>
По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование.
По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал.
Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
към беседата >>
Някой път вие и сами не се познавате.
Някой път вие и сами не се познавате.
Във вас става същото, както в една държава. Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек.
към беседата >>
Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва.
Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга.
Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва.
За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат. И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората. Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
към беседата >>
Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то?
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал.
Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то?
Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
към беседата >>
Във вас става същото, както в една държава.
Някой път вие и сами не се познавате.
Във вас става същото, както в една държава.
Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже?
към беседата >>
За какво ще говориш?
Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва.
За какво ще говориш?
Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат. И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората. Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
към беседата >>
Небивало разочарование е било.
Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то?
Небивало разочарование е било.
Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
към беседата >>
Има нещо във вас, което оспорва вашите права.
Някой път вие и сами не се познавате. Във вас става същото, както в една държава.
Има нещо във вас, което оспорва вашите права.
Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е.
към беседата >>
Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта.
Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш?
Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта.
По веднъж хората ще те слушат. И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората. Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
към беседата >>
Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек.
Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било.
Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек.
И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
към беседата >>
Казват ти: „Все на вас няма да служим.
Някой път вие и сами не се познавате. Във вас става същото, както в една държава. Има нещо във вас, което оспорва вашите права.
Казват ти: „Все на вас няма да служим.
Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже.
към беседата >>
По веднъж хората ще те слушат.
Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта.
По веднъж хората ще те слушат.
И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората. Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
към беседата >>
И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не.
Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек.
И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не.
И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
към беседата >>
Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате.
Някой път вие и сами не се познавате. Във вас става същото, както в една държава. Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим.
Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате.
Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже.
към беседата >>
И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората.
Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота.” Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат.
И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората.
Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
към беседата >>
И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не.
И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
към беседата >>
Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек.
Някой път вие и сами не се познавате. Във вас става същото, както в една държава. Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате.
Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек.
Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже. Той ще ви скара с целия свят.
към беседата >>
Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
Там има богатства.” В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат. И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората.
Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е.” Сега не е този пътят на човешкото развитие.
към беседата >>
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес.
Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше. И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят.
към беседата >>
Тогаз кой е, който лъже?
Във вас става същото, както в една държава. Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек.
Тогаз кой е, който лъже?
Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже. Той ще ви скара с целия свят. Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
към беседата >>
Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка.
Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка.
В това е напредъкът. Истинският ученик трябва да прави това. Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден. Това е, което ти си добил.
към беседата >>
Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес.
Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше.
И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено.
към беседата >>
Онзи, който иска да вземе вашето място, той е.
Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже?
Онзи, който иска да вземе вашето място, той е.
Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже. Той ще ви скара с целия свят. Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
към беседата >>
В това е напредъкът.
Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка.
В това е напредъкът.
Истинският ученик трябва да прави това. Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден. Това е, което ти си добил.
към беседата >>
И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес. Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше.
И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора.
Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята?
към беседата >>
Има във вас един, който иска да ви лъже.
Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е.
Има във вас един, който иска да ви лъже.
Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже. Той ще ви скара с целия свят. Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
към беседата >>
Истинският ученик трябва да прави това.
Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка. В това е напредъкът.
Истинският ученик трябва да прави това.
Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден. Това е, което ти си добил.
към беседата >>
Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес. Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше. И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора.
Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното.
От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят.
към беседата >>
Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже.
Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже.
Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже.
Той ще ви скара с целия свят. Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
към беседата >>
Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден.
Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка. В това е напредъкът. Истинският ученик трябва да прави това.
Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден.
Това е, което ти си добил.
към беседата >>
От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес. Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше. И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното.
От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее.
Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света.
към беседата >>
Той ще ви скара с целия свят.
Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже.
Той ще ви скара с целия свят.
Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
към беседата >>
Това е, което ти си добил.
Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка. В това е напредъкът. Истинският ученик трябва да прави това. Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден.
Това е, което ти си добил.
към беседата >>
Христос не дойде да определи как трябва да живеят.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес. Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше. И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее.
Христос не дойде да определи как трябва да живеят.
Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина.
към беседата >>
Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже. Той ще ви скара с целия свят.
Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа.”
към беседата >>
Вземете следното изяснение.
Вземете следното изяснение.
Да кажем, че вие сте някоя сестра. Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата.
към беседата >>
Как трябва да живеят, това беше точно определено.
Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше. И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят.
Как трябва да живеят, това беше точно определено.
За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина. Той казва: „Има три неща.
към беседата >>
В една школа тия са опасни страни, на които никога не се спирате вие.
В една школа тия са опасни страни, на които никога не се спирате вие.
Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете да се справите. Има някои неща, с които мъчно можете да се справите. Трябва да разбирате вътрешните закони.
към беседата >>
Да кажем, че вие сте някоя сестра.
Вземете следното изяснение.
Да кажем, че вие сте някоя сестра.
Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата.
към беседата >>
За какво дойде Христос на земята?
И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено.
За какво дойде Христос на земята?
Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина. Той казва: „Има три неща. Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
към беседата >>
Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете да се справите.
В една школа тия са опасни страни, на които никога не се спирате вие.
Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете да се справите.
Има някои неща, с които мъчно можете да се справите. Трябва да разбирате вътрешните закони.
към беседата >>
Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома.
Вземете следното изяснение. Да кажем, че вие сте някоя сестра.
Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома.
Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата. Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва.
към беседата >>
Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят.
Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята?
Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят.
Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина. Той казва: „Има три неща. Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
към беседата >>
Има някои неща, с които мъчно можете да се справите.
В една школа тия са опасни страни, на които никога не се спирате вие. Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете да се справите.
Има някои неща, с които мъчно можете да се справите.
Трябва да разбирате вътрешните закони.
към беседата >>
Всички хора са обръщали внимание на вас.
Вземете следното изяснение. Да кажем, че вие сте някоя сестра. Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома.
Всички хора са обръщали внимание на вас.
След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата. Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва. Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
към беседата >>
Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света.
От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят.
Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света.
И казва Той простата истина. Той казва: „Има три неща. Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
към беседата >>
Трябва да разбирате вътрешните закони.
В една школа тия са опасни страни, на които никога не се спирате вие. Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете да се справите. Има някои неща, с които мъчно можете да се справите.
Трябва да разбирате вътрешните закони.
към беседата >>
След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице?
Вземете следното изяснение. Да кажем, че вие сте някоя сестра. Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас.
След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице?
В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата. Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва. Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
към беседата >>
И казва Той простата истина.
Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света.
И казва Той простата истина.
Той казва: „Има три неща. Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
към беседата >>
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения.
Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни. Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира.
към беседата >>
В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата.
Вземете следното изяснение. Да кажем, че вие сте някоя сестра. Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице?
В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата.
В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата. Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва. Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
към беседата >>
Той казва: „Има три неща.
Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина.
Той казва: „Има три неща.
Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
към беседата >>
Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения.
Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни.
Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво.
към беседата >>
В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата.
Да кажем, че вие сте някоя сестра. Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата.
В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата.
Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва. Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
към беседата >>
Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина. Той казва: „Има три неща.
Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
към беседата >>
Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения. Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни.
Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни.
В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък.
към беседата >>
Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва.
Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата.
Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва.
Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
към беседата >>
Това е отрицателната страна.
Това е отрицателната страна.
Сега другата страна. Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен.
към беседата >>
В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения. Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни. Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни.
В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма.
Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка?
към беседата >>
Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата. Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва.
Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
към беседата >>
Сега другата страна.
Това е отрицателната страна.
Сега другата страна.
Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен. Че кой те е лишил от свобода?
към беседата >>
Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения. Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни. Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма.
Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена.
Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво?
към беседата >>
Аз веднъж имах разговор с една стара баба.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба.
Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш?
към беседата >>
Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече.
Това е отрицателната страна. Сега другата страна.
Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече.
Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен. Че кой те е лишил от свобода? От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
към беседата >>
Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения. Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни. Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена.
Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира.
Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя?
към беседата >>
Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба.
Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени.
Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора.
към беседата >>
Ти не мисли какъв е бил твоят живот.
Това е отрицателната страна. Сега другата страна. Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече.
Ти не мисли какъв е бил твоят живот.
Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен. Че кой те е лишил от свобода? От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
към беседата >>
Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво.
Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни. Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира.
Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво.
Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж.
към беседата >>
Очите й бяха добре оформени, интелигентни.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба. Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени.
Очите й бяха добре оформени, интелигентни.
Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира.
към беседата >>
Ти не мисли за своето невежество.
Това е отрицателната страна. Сега другата страна. Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот.
Ти не мисли за своето невежество.
Ти не мисли, че не си свободен. Че кой те е лишил от свобода? От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
към беседата >>
Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък.
Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво.
Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък.
Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж. Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало.
към беседата >>
Цялото й лице беше добре оформено.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба. Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни.
Цялото й лице беше добре оформено.
И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста.
към беседата >>
Ти не мисли, че не си свободен.
Това е отрицателната страна. Сега другата страна. Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество.
Ти не мисли, че не си свободен.
Че кой те е лишил от свобода? От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
към беседата >>
Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка?
В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък.
Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка?
Какво му станало криво? С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж. Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало. Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
към беседата >>
И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба. Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено.
И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш.
Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва.
към беседата >>
Че кой те е лишил от свобода?
Сега другата страна. Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен.
Че кой те е лишил от свобода?
От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
към беседата >>
Какво му станало криво?
Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка?
Какво му станало криво?
С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж. Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало. Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
към беседата >>
Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш?
Аз веднъж имах разговор с една стара баба. Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш.
Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш?
” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира.
към беседата >>
От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен. Че кой те е лишил от свобода?
От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен.
към беседата >>
С какво го обидила тя?
Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво?
С какво го обидила тя?
Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж. Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало. Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
към беседата >>
” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора.
Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш?
” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора.
Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност.
към беседата >>
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо.
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо.
Някой може да помисли, че това е засада. Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е.
към беседата >>
Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж.
Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя?
Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж.
Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало. Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
към беседата >>
Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира.
Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора.
Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира.
Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо.
към беседата >>
Някой може да помисли, че това е засада.
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо.
Някой може да помисли, че това е засада.
Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща.
към беседата >>
Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало.
Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж.
Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало.
Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
към беседата >>
Не беше проста.
Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира.
Не беше проста.
Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя?
към беседата >>
Мяркат се сенки тук-там.
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо. Някой може да помисли, че това е засада.
Мяркат се сенки тук-там.
Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник.
към беседата >>
Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж. Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало.
Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
към беседата >>
Разбира тя, изслушва.
И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста.
Разбира тя, изслушва.
Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости.
към беседата >>
Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта?
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо. Някой може да помисли, че това е засада. Мяркат се сенки тук-там.
Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта?
Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде?
към беседата >>
Питам сега, вие сега като този шаран.
Питам сега, вие сега като този шаран.
Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого. По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек.
към беседата >>
Виждам, че тя разбира.
Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш? ” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва.
Виждам, че тя разбира.
И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен.
към беседата >>
Вечерно време седи някой на Изгрева.
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо. Някой може да помисли, че това е засада. Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта?
Вечерно време седи някой на Изгрева.
Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен.
към беседата >>
Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого.
Питам сега, вие сега като този шаран.
Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого.
По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно.
към беседата >>
И тя си има своя опитност.
” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира.
И тя си има своя опитност.
Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне.
към беседата >>
Аз отивам при него и го поглеждам кой е.
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо. Някой може да помисли, че това е засада. Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева.
Аз отивам при него и го поглеждам кой е.
Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши?
към беседата >>
По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините.
Питам сега, вие сега като този шаран. Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого.
По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините.
Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”.
към беседата >>
Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо.
Тя каза: „Тия учени работи виж как били.” Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност.
Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо.
Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира.
към беседата >>
Той се обръща.
Някой може да помисли, че това е засада. Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е.
Той се обръща.
Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен.
към беседата >>
Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината.
Питам сега, вие сега като този шаран. Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого. По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините.
Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината.
Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”. То е кротко и добро.
към беседата >>
Какво може да направи тя?
Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо.
Какво може да направи тя?
Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват.
към беседата >>
Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник.
Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща.
Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник.
Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли?
към беседата >>
Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек.
Питам сега, вие сега като този шаран. Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого. По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината.
Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек.
Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”. То е кротко и добро. А вие - третият - наблюдавате.
към беседата >>
Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости.
Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя?
Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости.
После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението.
към беседата >>
Кой е по-силен, който краде или който не краде?
Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек.” В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник.
Кой е по-силен, който краде или който не краде?
Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли.
към беседата >>
Стар човек и един млад човек.
Питам сега, вие сега като този шаран. Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого. По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек.
Стар човек и един млад човек.
Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”. То е кротко и добро. А вие - третият - наблюдавате.
към беседата >>
После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен.
Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости.
После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен.
Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й.
към беседата >>
Който не краде е по-силен.
Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде?
Който не краде е по-силен.
Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства?
към беседата >>
Три човека живеят едновременно.
Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого. По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек.
Три човека живеят едновременно.
Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”. То е кротко и добро. А вие - третият - наблюдавате.
към беседата >>
Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне.
И тя си има своя опитност. Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен.
Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне.
Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах.
към беседата >>
Кой е по-силен, който греши или който не греши?
Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен.
Кой е по-силен, който греши или който не греши?
Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен.
към беседата >>
Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”.
По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно.
Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”.
То е кротко и добро. А вие - третият - наблюдавате.
към беседата >>
Това се подразбира.
Сега тя си има един [възглед], тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне.
Това се подразбира.
А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела.
към беседата >>
Който не греши е по-силен.
Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши?
Който не греши е по-силен.
Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл.
към беседата >>
То е кротко и добро.
Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”.
То е кротко и добро.
А вие - третият - наблюдавате.
към беседата >>
А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват.
Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира.
А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват.
Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела.
към беседата >>
Кой е по-силен, който мисли или който не мисли?
Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен.
Кой е по-силен, който мисли или който не мисли?
Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро].
към беседата >>
А вие - третият - наблюдавате.
Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”. То е кротко и добро.
А вие - третият - наблюдавате.
към беседата >>
Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението.
Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват.
Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението.
Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода.
към беседата >>
Който мисли.
Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли?
Който мисли.
Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат.
към беседата >>
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам.
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам.
Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите. А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога?
към беседата >>
Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й.
После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението.
Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й.
Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода.
към беседата >>
Кой е по-силен, който чувства или който не чувства?
Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли.
Кой е по-силен, който чувства или който не чувства?
Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат. Хващат го разбойници.
към беседата >>
Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите.
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам.
Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите.
А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят.
към беседата >>
Аз я погледнах и се поусмихнах.
Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й.
Аз я погледнах и се поусмихнах.
И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече.
към беседата >>
Който чувства е по-силен.
Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства?
Който чувства е по-силен.
Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка.
към беседата >>
А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария.
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам. Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите.
А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария.
Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага.
към беседата >>
И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела.
Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах.
И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела.
Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката.
към беседата >>
Силата на човека седи в неговата права мисъл.
Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен.
Силата на човека седи в неговата права мисъл.
И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други.
към беседата >>
Какво трябва да правите тогаз?
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам. Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите. А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария.
Какво трябва да правите тогаз?
Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства.
към беседата >>
Ти, като беше млада, беше по-смела.
А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела.
Ти, като беше млада, беше по-смела.
Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш?
към беседата >>
И в най-лошия човек има нещо [добро].
Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл.
И в най-лошия човек има нещо [добро].
Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други. С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам.
към беседата >>
Например дойде ви една идея да служите на Бога.
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам. Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите. А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз?
Например дойде ви една идея да служите на Бога.
Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава.
към беседата >>
Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода.
Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела.
Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода.
Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя.
към беседата >>
Казва ми един познат.
Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро].
Казва ми един познат.
Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други. С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам. Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
към беседата >>
Каква е идеята за служене на Бога?
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам. Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите. А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога.
Каква е идеята за служене на Бога?
Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо.
към беседата >>
Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода.
Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода.
Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода.
Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси.
към беседата >>
Хващат го разбойници.
Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат.
Хващат го разбойници.
Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други. С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам. Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
към беседата >>
Тая идея вече произтича от един свят.
Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва да го мразите. А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога?
Тая идея вече произтича от един свят.
Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта.
към беседата >>
Тия работи и аз не зная как да ги правя вече.
Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода.
Тия работи и аз не зная как да ги правя вече.
Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш.
към беседата >>
Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка.
Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат. Хващат го разбойници.
Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка.
Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други. С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам. Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
към беседата >>
Вие съзнавате нещо, което ви се налага.
А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят.
Вие съзнавате нещо, което ви се налага.
Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни.
към беседата >>
Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката.
И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече.
Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката.
Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме.
към беседата >>
Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други.
Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка.
Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други.
С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам. Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
към беседата >>
Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства.
Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага.
Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства.
Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората.
към беседата >>
Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш?
Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката.
Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш?
” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник.
към беседата >>
С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам.
И в най-лошия човек има нещо [добро]. Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други.
С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам.
Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
към беседата >>
Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава.
Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства.
Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава.
Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората. Не искам само боб и царевица, искам малко месце.
към беседата >>
” „Няма да се женя.
Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш?
” „Няма да се женя.
Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място.
към беседата >>
Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други. С тебе няма какво да се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам.
Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш.”
към беседата >>
Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо.
Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава.
Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо.
Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората. Не искам само боб и царевица, искам малко месце. Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
към беседата >>
Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси.
Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя.
Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси.
Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото.
към беседата >>
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат.
Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие. Но една змия ги яде. Това, което котката не яде, змията го яде. Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби. Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни.
към беседата >>
Казваш, че няма да остане нищо след смъртта.
Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо.
Казваш, че няма да остане нищо след смъртта.
Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората. Не искам само боб и царевица, искам малко месце. Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
към беседата >>
Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш.
Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси.
Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш.
Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото. Това е правилното разбиране на живота.
към беседата >>
Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат.
Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие.
Но една змия ги яде. Това, което котката не яде, змията го яде. Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби. Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни. Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
към беседата >>
Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни.
Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта.
Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни.
Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората. Не искам само боб и царевица, искам малко месце. Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
към беседата >>
Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме.
Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш.
Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме.
Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото. Това е правилното разбиране на живота. Всякога трябва да имате това разбиране.
към беседата >>
Но една змия ги яде.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат. Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие.
Но една змия ги яде.
Това, което котката не яде, змията го яде. Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби. Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни. Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
към беседата >>
Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората.
Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни.
Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората.
Не искам само боб и царевица, искам малко месце. Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
към беседата >>
Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник.
Не зная какво да направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш? ” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме.
Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник.
Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото. Това е правилното разбиране на живота. Всякога трябва да имате това разбиране.
към беседата >>
Това, което котката не яде, змията го яде.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат. Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие. Но една змия ги яде.
Това, което котката не яде, змията го яде.
Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби. Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни. Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
към беседата >>
Не искам само боб и царевица, искам малко месце.
Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората.
Не искам само боб и царевица, искам малко месце.
Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
към беседата >>
Човешкото трябва да дойде на второ място.
” „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник.
Човешкото трябва да дойде на второ място.
Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото. Това е правилното разбиране на живота. Всякога трябва да имате това разбиране.
към беседата >>
Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат. Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие. Но една змия ги яде. Това, което котката не яде, змията го яде.
Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби.
Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни. Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
към беседата >>
Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората. Не искам само боб и царевица, искам малко месце.
Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен.”
към беседата >>
Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото.
Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място.
Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото.
Това е правилното разбиране на живота. Всякога трябва да имате това разбиране.
към беседата >>
Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат. Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие. Но една змия ги яде. Това, което котката не яде, змията го яде. Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби.
Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни.
Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
към беседата >>
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство.
Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист. Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко.
към беседата >>
Това е правилното разбиране на живота.
Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото.
Това е правилното разбиране на живота.
Всякога трябва да имате това разбиране.
към беседата >>
Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие. Но една змия ги яде. Това, което котката не яде, змията го яде. Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби. Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни.
Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете.”
към беседата >>
Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство.
Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист.
Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист.
към беседата >>
Всякога трябва да имате това разбиране.
Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото. Това е правилното разбиране на живота.
Всякога трябва да имате това разбиране.
към беседата >>
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат.
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат.
Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни.
към беседата >>
Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство. Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист.
Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава.
Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист. Той си знае работата.
към беседата >>
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец.
Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл. Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо.
към беседата >>
Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките.
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат.
Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките.
На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш.
към беседата >>
Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство. Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист. Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава.
Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане.
И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист. Той си знае работата. Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
към беседата >>
Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец.
Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл.
Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше.
към беседата >>
На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш.
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат. Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките.
На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш.
На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота.
към беседата >>
И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство. Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист. Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане.
И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави.
Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист. Той си знае работата. Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
към беседата >>
Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец. Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл.
Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота.
Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна.
към беседата >>
На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш.
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат. Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш.
На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш.
На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш.
към беседата >>
Могат да си поговорят малко.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство. Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист. Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави.
Могат да си поговорят малко.
Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист. Той си знае работата. Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
към беседата >>
Както го прекарах, доволна съм.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец. Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл. Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота.
Както го прекарах, доволна съм.
Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи.
към беседата >>
На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма.
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат. Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш.
На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма.
Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните.
към беседата >>
Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист.
Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист. Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко.
Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист.
Той си знае работата. Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
към беседата >>
Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи?
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец. Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл. Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм.
Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи?
” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов.
към беседата >>
Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни.
Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат. Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма.
Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни.
А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите.
към беседата >>
Той си знае работата.
Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист.
Той си знае работата.
Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
към беседата >>
” „Не зная защо.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец. Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл. Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи?
” „Не зная защо.
Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта.
към беседата >>
А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш.
Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни.
А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш.
Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите. Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
към беседата >>
Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист. Той си знае работата.
Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
към беседата >>
Познах, че не ме обичаше.
Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл. Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо.
Познах, че не ме обичаше.
Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта. Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода.
към беседата >>
Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота.
На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш.
Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота.
И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите. Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
към беседата >>
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи?
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи?
Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи? Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри.
към беседата >>
Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна.
Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше.
Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна.
Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта. Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода. Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
към беседата >>
И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш.
На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота.
И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш.
Има и други методи, но тия са най-износните. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите. Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
към беседата >>
Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи?
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи?
Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи?
Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не.
към беседата >>
Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи.
Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна.
Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи.
И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта. Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода. Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
към беседата >>
Има и други методи, но тия са най-износните.
На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш.
Има и други методи, но тия са най-износните.
Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите. Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
към беседата >>
Не. Не е въпросът в еднаквата големина.
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи? Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи?
Не. Не е въпросът в еднаквата големина.
Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина?
към беседата >>
И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов.
Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи.” Аз попитах: „Защо той те ограничи? ” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи.
И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов.
Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта. Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода. Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
към беседата >>
Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите.
Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните.
Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите.
Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
към беседата >>
Не е въпросът там.
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи? Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи? Не. Не е въпросът в еднаквата големина.
Не е въпросът там.
И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева.
към беседата >>
Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта.
” „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов.
Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта.
Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода. Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
към беседата >>
Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.” Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите.
Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
към беседата >>
И трябва ли да бъдете еднакво добри?
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи? Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи? Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там.
И трябва ли да бъдете еднакво добри?
Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет.
към беседата >>
Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода.
Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта.
Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода.
Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
към беседата >>
Казвам сега, слугувай на ума си.
Казвам сега, слугувай на ума си.
Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го.
към беседата >>
Не, няма нужда да бъдете еднакво добри.
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи? Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи? Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри?
Не, няма нужда да бъдете еднакво добри.
Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек.
към беседата >>
Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта. Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода.
Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
към беседата >>
Той е голямото в тебе.
Казвам сега, слугувай на ума си.
Той е голямото в тебе.
Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си.
към беседата >>
Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не.
Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи? Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри.
Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не.
В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница.
към беседата >>
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално.
Тепърва трябва да се изучава душата. То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода. Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността. Душата трябва да се освободи. Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
към беседата >>
Слугувай на сърцето си.
Казвам сега, слугувай на ума си. Той е голямото в тебе.
Слугувай на сърцето си.
То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец.
към беседата >>
В какво седи еднаквата добрина?
Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не.
В какво седи еднаквата добрина?
Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош.
към беседата >>
Тепърва трябва да се изучава душата.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално.
Тепърва трябва да се изучава душата.
То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода. Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността. Душата трябва да се освободи. Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
към беседата >>
То е малкото в тебе.
Казвам сега, слугувай на ума си. Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си.
То е малкото в тебе.
Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание.
към беседата >>
Отивам при едного - дава ми пет лева.
Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина?
Отивам при едного - дава ми пет лева.
Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници.
към беседата >>
То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално. Тепърва трябва да се изучава душата.
То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода.
Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността. Душата трябва да се освободи. Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
към беседата >>
Онова, което умът ти иска да направиш, направи го.
Казвам сега, слугувай на ума си. Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе.
Онова, което умът ти иска да направиш, направи го.
И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска.
към беседата >>
Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет.
И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева.
Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет.
Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници. Нали той пак дава.
към беседата >>
Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално. Тепърва трябва да се изучава душата. То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода.
Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността.
Душата трябва да се освободи. Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
към беседата >>
И онова, което сърцето ти иска, направи го.
Казвам сега, слугувай на ума си. Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го.
И онова, което сърцето ти иска, направи го.
Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето.
към беседата >>
Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек.
Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет.
Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек.
Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници. Нали той пак дава.
към беседата >>
Душата трябва да се освободи.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално. Тепърва трябва да се изучава душата. То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода. Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността.
Душата трябва да се освободи.
Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
към беседата >>
Задоволи сърцето си.
Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го.
Задоволи сърцето си.
А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства?
към беседата >>
Отивам при едного - удря ми една плесница.
Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек.
Отивам при едного - удря ми една плесница.
Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници. Нали той пак дава.
към беседата >>
Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално. Тепърва трябва да се изучава душата. То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода. Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността. Душата трябва да се освободи.
Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи.
към беседата >>
А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец.
Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си.
А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец.
Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка.
към беседата >>
Казвам, че е лош.
В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница.
Казвам, че е лош.
Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници. Нали той пак дава.
към беседата >>
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате?
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате?
Защото има едно условие в живота. Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш.
към беседата >>
Имаш едно желание.
То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец.
Имаш едно желание.
Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки.
към беседата >>
Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници.
Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош.
Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници.
Нали той пак дава.
към беседата >>
Защото има едно условие в живота.
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате?
Защото има едно условие в живота.
Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме.
към беседата >>
Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска.
Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание.
Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска.
Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни.
към беседата >>
Нали той пак дава.
Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници.
Нали той пак дава.
към беседата >>
Ако дадеш, ще се освободиш.
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате? Защото има едно условие в живота.
Ако дадеш, ще се освободиш.
Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре.
към беседата >>
Услужи на това малкото желание на сърцето.
И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска.
Услужи на това малкото желание на сърцето.
Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване.
към беседата >>
Има един анекдот за един българин и един лекар.
Има един анекдот за един българин и един лекар.
Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън!
към беседата >>
Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш.
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате? Защото има едно условие в живота. Ако дадеш, ще се освободиш.
Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш.
Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Намери една лъжичка, какво ти коства?
Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето.
Намери една лъжичка, какво ти коства?
Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега?
към беседата >>
Жена му страдала от треска.
Има един анекдот за един българин и един лекар.
Жена му страдала от треска.
Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил.
към беседата >>
Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш.
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате? Защото има едно условие в живота. Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш.
Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш.
Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем.
към беседата >>
Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка.
А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства?
Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка.
И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка.
към беседата >>
Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си.
Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска.
Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си.
Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа.
към беседата >>
Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш.
Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате? Защото има едно условие в живота. Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш.
Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш.
Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш.
към беседата >>
И някой път може да иска само малко вода няколко глътки.
Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка.
И някой път може да иска само малко вода няколко глътки.
Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка. Че това са малките неща.
към беседата >>
Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр?
Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си.
Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр?
” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*.
към беседата >>
Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме.
Защото има едно условие в живота. Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш.
Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме.
Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение.
към беседата >>
Намери тия две-три глътки вода и ги глътни.
Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки.
Намери тия две-три глътки вода и ги глътни.
В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим.
към беседата >>
” И му ударил две плесници.
Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр?
” И му ударил две плесници.
Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря.
към беседата >>
Събирането, това са процеси, които стават вътре.
Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме.
Събирането, това са процеси, които стават вътре.
Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате.
към беседата >>
В малките работи има задоволяване.
Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни.
В малките работи има задоволяване.
Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва.
към беседата >>
Казал му: „Хайде вън!
Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници.
Казал му: „Хайде вън!
” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига!
към беседата >>
Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки.
Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре.
Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки.
Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив?
към беседата >>
Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега?
Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване.
Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега?
” Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва. Та сега е Божественият път.
към беседата >>
” И го изпратил.
Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън!
” И го изпратил.
Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил.
към беседата >>
Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем.
Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки.
Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем.
Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите.
към беседата >>
” Направи тая разходка.
Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега?
” Направи тая разходка.
Че това са малките неща. Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва. Та сега е Божественият път. Разбиране трябва.
към беседата >>
Той си излязъл и си казал: „Чудна работа.
Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил.
Той си излязъл и си казал: „Чудна работа.
Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се.
към беседата >>
Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш.
Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем.
Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш.
Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите.
към беседата >>
Че това са малките неща.
И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка.
Че това са малките неща.
Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва. Та сега е Божественият път. Разбиране трябва.
към беседата >>
Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*.
Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр? ” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа.
Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*.
Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**.
към беседата >>
Често вие се поставяте сами на някое изкушение.
Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш.
Често вие се поставяте сами на някое изкушение.
Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите. Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате.
към беседата >>
Ние отказваме да направим.
Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка. Че това са малките неща.
Ние отказваме да направим.
Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва. Та сега е Божественият път. Разбиране трябва.
към беседата >>
Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря.
” И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*.
Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря.
Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той.
към беседата >>
Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате.
Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение.
Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате.
Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите. Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате. Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
към беседата >>
Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва.
В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим.
Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва.
Та сега е Божественият път. Разбиране трябва.
към беседата >>
Тя казала: „Стига!
Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря.
Тя казала: „Стига!
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства.
към беседата >>
Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив?
Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате.
Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив?
Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите. Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате. Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
към беседата >>
Та сега е Божественият път.
Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега? ” Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва.
Та сега е Божественият път.
Разбиране трябва.
към беседата >>
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил.
” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига!
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил.
И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя.
към беседата >>
Вие самите.
Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив?
Вие самите.
Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите. Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате. Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
към беседата >>
Разбиране трябва.
” Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега.” Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето.” Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва. Та сега е Божественият път.
Разбиране трябва.
към беседата >>
И случило се, че тя оздравяла, изправила се.
Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил.
И случило се, че тя оздравяла, изправила се.
И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя.
към беседата >>
Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите.
Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите.
Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите.
Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате. Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
към беседата >>
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали.
Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото. Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение.
към беседата >>
И един ден след една година дига той един куркой**.
Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се.
И един ден след една година дига той един куркой**.
„Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя.
към беседата >>
Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате.
Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите.
Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате.
Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
към беседата >>
Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали.
Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото.
Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение. И после не давайте парите си с високи лихви.
към беседата >>
„Да се отплатя на лекаря.” - казва той.
Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**.
„Да се отплатя на лекаря.” - казва той.
Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят.
към беседата >>
Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите. Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате.
Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
към беседата >>
Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали. Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото.
Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство.
Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение. И после не давайте парите си с високи лихви. Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
към беседата >>
Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства.
Тя казала: „Стига! ” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той.
Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства.
Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят. И оня го ударил.
към беседата >>
Има някои мисли, с които не можете да се справите.
Има някои мисли, с които не можете да се справите.
Те са като вятъра, като бурята. Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой.
към беседата >>
Влагайте вашия капитал.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали. Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото. Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство.
Влагайте вашия капитал.
Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение. И после не давайте парите си с високи лихви. Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
към беседата >>
Едното като дадох на жена си, тя оздравя.
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства.
Едното като дадох на жена си, тя оздравя.
Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят. И оня го ударил. Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар.
към беседата >>
Те са като вятъра, като бурята.
Има някои мисли, с които не можете да се справите.
Те са като вятъра, като бурята.
Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой. Той трябва да изтече.
към беседата >>
Вие искате да станете милионери.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали. Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото. Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал.
Вие искате да станете милионери.
Влагайте вашия капитал в обръщение. И после не давайте парите си с високи лихви. Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
към беседата >>
Много добро беше.” Дава му куркоя.
И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя.
Много добро беше.” Дава му куркоя.
Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят. И оня го ударил. Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар. Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
към беседата >>
Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте.
Има някои мисли, с които не можете да се справите. Те са като вятъра, като бурята.
Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте.
Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой. Той трябва да изтече. И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
към беседата >>
Влагайте вашия капитал в обръщение.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали. Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото. Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери.
Влагайте вашия капитал в обръщение.
И после не давайте парите си с високи лихви. Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
към беседата >>
Този лекар бил забравил, взема куркоя.
И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя.
Този лекар бил забравил, взема куркоя.
Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят. И оня го ударил. Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар. Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
към беседата >>
Дойде някой път някоя буря.
Има някои мисли, с които не можете да се справите. Те са като вятъра, като бурята. Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте.
Дойде някой път някоя буря.
Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой. Той трябва да изтече. И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
към беседата >>
И после не давайте парите си с високи лихви.
Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото. Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение.
И после не давайте парите си с високи лихви.
Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
към беседата >>
Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят.
„Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя.
Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят.
И оня го ударил. Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар. Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
към беседата >>
Остави я да мине, не вземайте участие.
Има някои мисли, с които не можете да се справите. Те са като вятъра, като бурята. Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря.
Остави я да мине, не вземайте участие.
Да кажем, че има един нечист порой. Той трябва да изтече. И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
към беседата >>
Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение. И после не давайте парите си с високи лихви.
Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
към беседата >>
И оня го ударил.
Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят.
И оня го ударил.
Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар. Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
към беседата >>
Да кажем, че има един нечист порой.
Има някои мисли, с които не можете да се справите. Те са като вятъра, като бурята. Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие.
Да кажем, че има един нечист порой.
Той трябва да изтече. И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
към беседата >>
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа.” Как да не знаеш?
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа.” Как да не знаеш?
Можеш да кажеш. Кажете ми новата форма. Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате? Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
към беседата >>
Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар.
Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят. И оня го ударил.
Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар.
Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
към беседата >>
Той трябва да изтече.
Те са като вятъра, като бурята. Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой.
Той трябва да изтече.
И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
към беседата >>
Можеш да кажеш.
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа.” Как да не знаеш?
Можеш да кажеш.
Кажете ми новата форма. Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате? Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
към беседата >>
Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят. И оня го ударил. Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар.
Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
към беседата >>
И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой. Той трябва да изтече.
И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи.
към беседата >>
Кажете ми новата форма.
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа.” Как да не знаеш? Можеш да кажеш.
Кажете ми новата форма.
Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате? Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
към беседата >>
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината.
Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо.
към беседата >>
Спестявайте вашите енергии.
Спестявайте вашите енергии.
Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш. (Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш.
към беседата >>
Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате?
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа.” Как да не знаеш? Можеш да кажеш. Кажете ми новата форма.
Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате?
Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
към беседата >>
Истината съдържа две качества: свобода и простор.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината.
Истината съдържа две качества: свобода и простор.
Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя.
към беседата >>
Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш.
Спестявайте вашите енергии.
Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш.
(Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому.
към беседата >>
Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа.” Как да не знаеш? Можеш да кажеш. Кажете ми новата форма. Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате?
Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
към беседата >>
Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината. Истината съдържа две качества: свобода и простор.
Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината.
При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя. Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма.
към беседата >>
(Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено.
Спестявайте вашите енергии. Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш.
(Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено.
Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому.
към беседата >>
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот.
Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува. Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път.
към беседата >>
При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината. Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината.
При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш.
Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя. Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма. Тя е вече мощна.
към беседата >>
Тих и спокоен.
Спестявайте вашите енергии. Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш. (Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено.
Тих и спокоен.
Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството?
към беседата >>
Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот.
Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува.
Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане.
към беседата >>
Щом е добро, направи го.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината. Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш.
Щом е добро, направи го.
Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя. Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма. Тя е вече мощна.
към беседата >>
Да мислиш, че всичко е хубаво наредено.
Спестявайте вашите енергии. Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш. (Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен.
Да мислиш, че всичко е хубаво наредено.
Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш.
към беседата >>
Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот. Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува.
Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел.
Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане.
към беседата >>
Вие мислите, че истината е нещо много голямо.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината. Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го.
Вие мислите, че истината е нещо много голямо.
Имаш една мисъл, каквато и да е тя. Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма. Тя е вече мощна.
към беседата >>
Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш.
Спестявайте вашите енергии. Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш. (Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено.
Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш.
Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш. Тури си това положение.
към беседата >>
Идва ви на гости и ги оставя.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот. Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува. Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел.
Идва ви на гости и ги оставя.
Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог.
към беседата >>
Имаш една мисъл, каквато и да е тя.
Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо.
Имаш една мисъл, каквато и да е тя.
Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма. Тя е вече мощна.
към беседата >>
Не искай да се нравиш никому.
Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш. (Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш.
Не искай да се нравиш никому.
Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш. Тури си това положение. Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
към беседата >>
Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот. Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува. Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя.
Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега.
По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог. Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име.
към беседата >>
Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма.
Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя.
Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма.
Тя е вече мощна.
към беседата >>
Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому.
(Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому.
Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому.
Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш. Тури си това положение. Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
към беседата >>
По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот. Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува. Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега.
По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път.
В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог. Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име. Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
към беседата >>
Тя е вече мощна.
При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя. Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма.
Тя е вече мощна.
към беседата >>
Че какво разбира той от изкуството?
Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому.
Че какво разбира той от изкуството?
Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш. Тури си това положение. Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
към беседата >>
В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане.
Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува. Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път.
В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане.
А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог. Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име. Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
към беседата >>
В какво седи вашата реалност?
В какво седи вашата реалност?
Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората. Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея. Докато твоят ум има форма, той е реален. Докато твоето сърце има форма, то е реално. Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
към беседата >>
Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш.
Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството?
Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш.
Тури си това положение. Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
към беседата >>
А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане.
Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане.
А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане.
Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог. Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име. Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
към беседата >>
Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората.
В какво седи вашата реалност?
Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората.
Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея. Докато твоят ум има форма, той е реален. Докато твоето сърце има форма, то е реално. Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
към беседата >>
Тури си това положение.
Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш.
Тури си това положение.
Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
към беседата >>
Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог.
Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане.
Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог.
Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име. Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
към беседата >>
Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея.
В какво седи вашата реалност? Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората.
Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея.
Докато твоят ум има форма, той е реален. Докато твоето сърце има форма, то е реално. Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
към беседата >>
Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш. Тури си това положение.
Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
към беседата >>
Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име.
Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог.
Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име.
Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
към беседата >>
Докато твоят ум има форма, той е реален.
В какво седи вашата реалност? Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората. Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея.
Докато твоят ум има форма, той е реален.
Докато твоето сърце има форма, то е реално. Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
към беседата >>
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили.
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили.
Че ти се безпокоиш за нищо и никакво. Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана! ” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш.
към беседата >>
Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
По-добри дрехи не можах да намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог. Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име.
Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
към беседата >>
Докато твоето сърце има форма, то е реално.
В какво седи вашата реалност? Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората. Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея. Докато твоят ум има форма, той е реален.
Докато твоето сърце има форма, то е реално.
Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
към беседата >>
Че ти се безпокоиш за нищо и никакво.
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили.
Че ти се безпокоиш за нищо и никакво.
Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана! ” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът.
към беседата >>
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели.
Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви. Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави.
към беседата >>
Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
В какво седи вашата реалност? Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората. Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея. Докато твоят ум има форма, той е реален. Докато твоето сърце има форма, то е реално.
Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
към беседата >>
Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана!
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили. Че ти се безпокоиш за нищо и никакво.
Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана!
” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход.
към беседата >>
Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели.
Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви.
Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк.
към беседата >>
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна.
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна.
Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите. И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв.
към беседата >>
” Че с твоето стискане какво ще добиеш?
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили. Че ти се безпокоиш за нищо и никакво. Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана!
” Че с твоето стискане какво ще добиеш?
Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?
към беседата >>
Три неща са те, които успоредно вървят.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели. Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви.
Три неща са те, които успоредно вървят.
Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност.
към беседата >>
Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите.
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна.
Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите.
И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате?
към беседата >>
Ако потъне, ще потъне.
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили. Че ти се безпокоиш за нищо и никакво. Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана! ” Че с твоето стискане какво ще добиеш?
Ако потъне, ще потъне.
И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен.
към беседата >>
Единият път, по който вие вървите.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели. Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви. Три неща са те, които успоредно вървят.
Единият път, по който вие вървите.
Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти?
към беседата >>
И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате.
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна. Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите.
И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате.
Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа!
към беседата >>
И ако той е здрав, няма какво да се стискаш.
И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили. Че ти се безпокоиш за нищо и никакво. Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана! ” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне.
И ако той е здрав, няма какво да се стискаш.
Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват.
към беседата >>
Другият път е път на злото.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели. Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви. Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите.
Другият път е път на злото.
Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти? ” Аз мълчах.
към беседата >>
Често не сте господари на себе си.
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна. Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите. И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате.
Често не сте господари на себе си.
Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек?
към беседата >>
Люлее се параходът.
Че ти се безпокоиш за нищо и никакво. Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана! ” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш.
Люлее се параходът.
Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват. А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите.
към беседата >>
Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели. Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви. Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото.
Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави.
И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти? ” Аз мълчах. Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми.
към беседата >>
Правили ли сте опит да мислите добро?
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна. Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите. И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си.
Правили ли сте опит да мислите добро?
Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко?
към беседата >>
Капитанът казва: „Здрав е този параход.
Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана! ” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът.
Капитанът казва: „Здрав е този параход.
Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват. А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите. След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
към беседата >>
И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк.
Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви. Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави.
И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк.
И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти? ” Аз мълчах. Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми. Той се върна.
към беседата >>
Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв.
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна. Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите. И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро?
Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв.
Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа?
към беседата >>
Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?
” Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход.
Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?
” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват. А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите. След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
към беседата >>
И разправяше ми той своята опитност.
Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк.
И разправяше ми той своята опитност.
„Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти? ” Аз мълчах. Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми. Той се върна.
към беседата >>
Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате?
Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите. И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв.
Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате?
И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа? За чешит.
към беседата >>
” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен.
Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?
” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен.
Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват. А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите. След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
към беседата >>
„Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти?
Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност.
„Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти?
” Аз мълчах. Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми. Той се върна.
към беседата >>
Ще задам един въпрос.
Ще задам един въпрос.
Може ли да мине човек през целия си живот само с едно ядене, като вземе само един обед, да му държи топло през целия живот? Това е мъчният въпрос, който разрешават. Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
към беседата >>
И вие търсите Христа!
И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате?
И вие търсите Христа!
Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората.
към беседата >>
Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват.
И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен.
Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват.
А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите. След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
към беседата >>
” Аз мълчах.
Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти?
” Аз мълчах.
Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми. Той се върна.
към беседата >>
Може ли да мине човек през целия си живот само с едно ядене, като вземе само един обед, да му държи топло през целия живот?
Ще задам един въпрос.
Може ли да мине човек през целия си живот само с едно ядене, като вземе само един обед, да му държи топло през целия живот?
Това е мъчният въпрос, който разрешават. Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
към беседата >>
Защо Му е на Христа такъв човек?
Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа!
Защо Му е на Христа такъв човек?
Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно.
към беседата >>
А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите.
Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват.
А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите.
След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
към беседата >>
Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми.
Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти? ” Аз мълчах.
Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми.
Той се върна.
към беседата >>
Това е мъчният въпрос, който разрешават.
Ще задам един въпрос. Може ли да мине човек през целия си живот само с едно ядене, като вземе само един обед, да му държи топло през целия живот?
Това е мъчният въпрос, който разрешават.
Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
към беседата >>
Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко?
Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек?
Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко?
” Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш.
към беседата >>
След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас? ” След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват. А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите.
След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
към беседата >>
Той се върна.
И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти? ” Аз мълчах. Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good bye.” (Сбогом.) И той като каза „сбогом”, олекна ми.
Той се върна.
към беседата >>
Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
Ще задам един въпрос. Може ли да мине човек през целия си живот само с едно ядене, като вземе само един обед, да му държи топло през целия живот? Това е мъчният въпрос, който разрешават.
Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
към беседата >>
” Защо си потребен на Христа?
Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко?
” Защо си потребен на Христа?
За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат.
към беседата >>
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие.
Това е въпрос на подмладяване. Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш.
към беседата >>
Като каже: „Кой си ти?
Като каже: „Кой си ти?
”, ти ще мълчиш. Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye! ” и ще се върне, а вашият път продължава. Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви. И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
към беседата >>
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е.
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е.
Имат някакъв си възглед. Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност?
към беседата >>
За чешит.
Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа?
За чешит.
Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право.
към беседата >>
Това е въпрос на подмладяване.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие.
Това е въпрос на подмладяване.
Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години.
към беседата >>
”, ти ще мълчиш.
Като каже: „Кой си ти?
”, ти ще мълчиш.
Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye! ” и ще се върне, а вашият път продължава. Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви. И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
към беседата >>
Имат някакъв си възглед.
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е.
Имат някакъв си възглед.
Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността?
към беседата >>
Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората.
И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа? За чешит.
Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората.
То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е.
към беседата >>
Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие. Това е въпрос на подмладяване.
Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви.
към беседата >>
Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye!
Като каже: „Кой си ти? ”, ти ще мълчиш.
Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye!
” и ще се върне, а вашият път продължава. Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви. И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
към беседата >>
Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник?
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е. Имат някакъв си възглед.
Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник?
Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз?
към беседата >>
То е невъзможно.
Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората.
То е невъзможно.
Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи.
към беседата >>
Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие. Това е въпрос на подмладяване. Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив.
към беседата >>
” и ще се върне, а вашият път продължава.
Като каже: „Кой си ти? ”, ти ще мълчиш. Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye!
” и ще се върне, а вашият път продължава.
Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви. И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
към беседата >>
Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството.
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е. Имат някакъв си възглед. Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник?
Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството.
Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз? Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
към беседата >>
Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш.
Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко? ” Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно.
Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш.
Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи. Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък.
към беседата >>
Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие. Това е въпрос на подмладяване. Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал.
Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш.
към беседата >>
Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви.
Като каже: „Кой си ти? ”, ти ще мълчиш. Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye! ” и ще се върне, а вашият път продължава.
Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви.
И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
към беседата >>
Трябва да има едно изложение.
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е. Имат някакъв си възглед. Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството.
Трябва да има едно изложение.
Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз? Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
към беседата >>
Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат.
” Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш.
Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат.
Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи. Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък. Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
към беседата >>
Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие. Това е въпрос на подмладяване. Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал.
Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш.
Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв.
към беседата >>
И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
Като каже: „Кой си ти? ”, ти ще мълчиш. Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good bye! ” и ще се върне, а вашият път продължава. Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви.
И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
към беседата >>
Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност?
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е. Имат някакъв си възглед. Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение.
Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност?
Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз? Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
към беседата >>
Когото и да е в света, да обичаш имаш право.
За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат.
Когото и да е в света, да обичаш имаш право.
На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи. Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък. Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
към беседата >>
Ще мислиш, че си на деветнайсет години.
Това е въпрос на подмладяване. Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш.
Ще мислиш, че си на деветнайсет години.
Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър.
към беседата >>
Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността?
Имат някакъв си възглед. Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност?
Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността?
Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз? Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
към беседата >>
На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е.
Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право.
На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е.
Нищо не значи. Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък. Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
към беседата >>
Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви.
Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години.
Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви.
И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни.
към беседата >>
Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз?
Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността?
Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз?
Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
към беседата >>
Нищо не значи.
То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е.
Нищо не значи.
Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък. Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
към беседата >>
И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив.
Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви.
И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив.
Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво.
към беседата >>
Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз?
Да не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
към беседата >>
Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък.
Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи.
Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък.
Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
към беседата >>
Така ще се подмладиш.
Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив.
Така ще се подмладиш.
Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано.
към беседата >>
Вашите възгледи сега на какво се основават?
Вашите възгледи сега на какво се основават?
Важно е дали почиват на реалността, или не. Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години.
към беседата >>
Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи. Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък.
Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
към беседата >>
Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв.
Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш.
Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв.
Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга.
към беседата >>
Важно е дали почиват на реалността, или не.
Вашите възгледи сега на какво се основават?
Важно е дали почиват на реалността, или не.
Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години. Това е един момент.
към беседата >>
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави.
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави.
То е нашето субективно разбиране. Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава?
към беседата >>
Оставете вашия действителен свят, то е театър.
Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв.
Оставете вашия действителен свят, то е театър.
В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата.
към беседата >>
Да кажем, че говорят за истината.
Вашите възгледи сега на какво се основават? Важно е дали почиват на реалността, или не.
Да кажем, че говорят за истината.
Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години. Това е един момент. Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
към беседата >>
То е нашето субективно разбиране.
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави.
То е нашето субективно разбиране.
Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта.
към беседата >>
В театъра нещата не са действителни.
Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър.
В театъра нещата не са действителни.
А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво.
към беседата >>
Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите.
Вашите възгледи сега на какво се основават? Важно е дали почиват на реалността, или не. Да кажем, че говорят за истината.
Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите.
Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години. Това е един момент. Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
към беседата >>
Но често един камък може да ти помогне.
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави. То е нашето субективно разбиране.
Но често един камък може да ти помогне.
Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
към беседата >>
А в действителния свят всичко е красиво.
И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни.
А в действителния свят всичко е красиво.
В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота.
към беседата >>
Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината.
Вашите възгледи сега на какво се основават? Важно е дали почиват на реалността, или не. Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите.
Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината.
За да познаеш истината, не се изискват години. Това е един момент. Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
към беседата >>
Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна.
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави. То е нашето субективно разбиране. Но често един камък може да ти помогне.
Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна.
Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
към беседата >>
В театъра всичко е дегизирано.
Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво.
В театъра всичко е дегизирано.
Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите.
към беседата >>
За да познаеш истината, не се изискват години.
Вашите възгледи сега на какво се основават? Важно е дали почиват на реалността, или не. Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината.
За да познаеш истината, не се изискват години.
Това е един момент. Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
към беседата >>
Често един умен човек нищо няма да ви даде.
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави. То е нашето субективно разбиране. Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна.
Често един умен човек нищо няма да ви даде.
Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
към беседата >>
Онзи слуга не е слуга.
Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано.
Онзи слуга не е слуга.
Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата.
към беседата >>
Това е един момент.
Важно е дали почиват на реалността, или не. Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години.
Това е един момент.
Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
към беседата >>
Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава?
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави. То е нашето субективно разбиране. Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде.
Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава?
Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
към беседата >>
Така е писано в драмата.
Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга.
Така е писано в драмата.
Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора.
към беседата >>
Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години. Това е един момент.
Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
към беседата >>
Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта.
То е нашето субективно разбиране. Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава?
Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта.
Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
към беседата >>
Обаче в действителния свят всичко е красиво.
В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата.
Обаче в действителния свят всичко е красиво.
Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото.
към беседата >>
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не.
Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее. Всичко това, те са неща недоказани. Тая работа е на опита. Близни с езика си и се свърши въпросът. В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар.
към беседата >>
Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта.
Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
към беседата >>
Има една красота.
А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво.
Има една красота.
Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите.
към беседата >>
Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не.
Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее.
Всичко това, те са неща недоказани. Тая работа е на опита. Близни с езика си и се свърши въпросът. В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар. И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
към беседата >>
Сравнете някои думи.
Сравнете някои думи.
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог?
към беседата >>
Някой път ние търсим красотата в дрехите.
В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота.
Някой път ние търсим красотата в дрехите.
Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите.
към беседата >>
Всичко това, те са неща недоказани.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не. Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее.
Всичко това, те са неща недоказани.
Тая работа е на опита. Близни с езика си и се свърши въпросът. В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар. И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
към беседата >>
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата.
Сравнете някои думи.
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата.
Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
към беседата >>
Някой път търсим красотата в лицата.
Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите.
Някой път търсим красотата в лицата.
Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите. Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите.
към беседата >>
Тая работа е на опита.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не. Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее. Всичко това, те са неща недоказани.
Тая работа е на опита.
Близни с езика си и се свърши въпросът. В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар. И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
към беседата >>
Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”.
Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата.
Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”.
Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
към беседата >>
Има разни хора.
Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата.
Има разни хора.
Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите. Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите. То е един момент.
към беседата >>
Близни с езика си и се свърши въпросът.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не. Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее. Всичко това, те са неща недоказани. Тая работа е на опита.
Близни с езика си и се свърши въпросът.
В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар. И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
към беседата >>
Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”.
Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
(Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”.
към беседата >>
Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото.
Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора.
Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото.
Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите. Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите. То е един момент.
към беседата >>
В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не. Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее. Всичко това, те са неща недоказани. Тая работа е на опита. Близни с езика си и се свърши въпросът.
В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар.
И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
към беседата >>
(Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде?
Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
(Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде?
(Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите.
Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото.
Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите.
Онзи красивият човек има нещо особено в очите. Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите. То е един момент.
към беседата >>
И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее. Всичко това, те са неща недоказани. Тая работа е на опита. Близни с езика си и се свърши въпросът. В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар.
И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
към беседата >>
(Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог?
Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде?
(Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог?
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето.
към беседата >>
Онзи красивият човек има нещо особено в очите.
Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите.
Онзи красивият човек има нещо особено в очите.
Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите. То е един момент.
към беседата >>
Та по някой път вие търсите истината по външен път.
Та по някой път вие търсите истината по външен път.
По външен път истината не се намира. То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията.
към беседата >>
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог?
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението?
към беседата >>
Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите.
Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите.
Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите.
То е един момент.
към беседата >>
По външен път истината не се намира.
Та по някой път вие търсите истината по външен път.
По външен път истината не се намира.
То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор.
към беседата >>
Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението? (На средния слог.)
към беседата >>
То е един момент.
Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите. Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите.
То е един момент.
към беседата >>
То е сянка.
Та по някой път вие търсите истината по външен път. По външен път истината не се намира.
То е сянка.
Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината.
към беседата >>
Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”.
Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”.
Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението? (На средния слог.)
към беседата >>
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това.
Един ми казва: „Срещнах едного. Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя.
към беседата >>
Защото човек, който ходи в истината, той е свободен.
Та по някой път вие търсите истината по външен път. По външен път истината не се намира. То е сянка.
Защото човек, който ходи в истината, той е свободен.
А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината.
към беседата >>
Това е само за изяснение.
(Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”.
Това е само за изяснение.
Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението? (На средния слог.)
към беседата >>
Един ми казва: „Срещнах едного.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това.
Един ми казва: „Срещнах едного.
Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих.
към беседата >>
А пък в какво седи свободата?
Та по някой път вие търсите истината по външен път. По външен път истината не се намира. То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен.
А пък в какво седи свободата?
Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината.
към беседата >>
Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето.
(Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение.
Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето.
Де е ударението? (На средния слог.)
към беседата >>
Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това. Един ми казва: „Срещнах едного.
Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му.
Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах.
към беседата >>
Свободата седи в движенията.
Та по някой път вие търсите истината по външен път. По външен път истината не се намира. То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата?
Свободата седи в движенията.
Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна.
към беседата >>
Де е ударението?
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето.
Де е ударението?
(На средния слог.)
към беседата >>
Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това. Един ми казва: „Срещнах едного. Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му.
Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля.
Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това.
към беседата >>
Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор.
По външен път истината не се намира. То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията.
Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор.
Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода.
към беседата >>
(На средния слог.)
Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението?
(На средния слог.)
към беседата >>
Решил съм.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това. Един ми казва: „Срещнах едного. Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля.
Решил съм.
Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня.
към беседата >>
Това е външната страна на истината.
То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор.
Това е външната страна на истината.
Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината.
към беседата >>
Имате тая песен „Ще се развеселя”.
Имате тая песен „Ще се развеселя”.
Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее?
към беседата >>
Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това. Един ми казва: „Срещнах едного. Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм.
Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя.
Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная.
към беседата >>
Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината.
Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината.
Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината.
Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината. Така вървят нещата.
към беседата >>
Как започва песента?
Имате тая песен „Ще се развеселя”.
Как започва песента?
„Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик.
към беседата >>
Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих.
Един ми казва: „Срещнах едного. Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя.
Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих.
В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него?
към беседата >>
Това е външната страна на истината.
А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината.
Това е външната страна на истината.
Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината. Така вървят нещата. Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
към беседата >>
„Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас.
Имате тая песен „Ще се развеселя”. Как започва песента?
„Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас.
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея?
към беседата >>
В мен стана цял преврат и се върнах.
Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих.
В мен стана цял преврат и се върнах.
Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал.
към беседата >>
Втората страна.
Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината.
Втората страна.
За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината. Така вървят нещата. Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
към беседата >>
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение.
Имате тая песен „Ще се развеселя”. Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас.
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение.
Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея? ”
към беседата >>
Не можах да си обясня как стана това.
Не мога да го забравя.” Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах.
Не можах да си обясня как стана това.
И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото.
към беседата >>
За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода.
Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна.
За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода.
А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината. Така вървят нещата. Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
към беседата >>
Можеш да пееш „Ще се развеселя” така.
Имате тая песен „Ще се развеселя”. Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение.
Можеш да пееш „Ще се развеселя” така.
(Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея? ”
към беседата >>
И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня.
Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това.
И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня.
Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме.
към беседата >>
А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината.
Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода.
А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината.
Така вървят нещата. Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
към беседата >>
(Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее?
Имате тая песен „Ще се развеселя”. Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така.
(Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее?
(Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея? ”
към беседата >>
Какво беше, как беше, защо беше - не зная.
Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня.
Какво беше, как беше, защо беше - не зная.
В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим.
към беседата >>
Така вървят нещата.
Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината.
Така вървят нещата.
Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
към беседата >>
(Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик.
Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее?
(Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик.
Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея? ”
към беседата >>
В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него?
Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная.
В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него?
Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината. Така вървят нещата.
Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея?
„Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик.
Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея?
”
към беседата >>
Новият идеал.
В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него?
Новият идеал.
Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила. То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото.
към беседата >>
5 + 5=10
5 + 5=10
към беседата >>
”
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея?
”
към беседата >>
Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото.
Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал.
Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото.
Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила. То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото. И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
към беседата >>
6 + 6=12
6 + 6=12
към беседата >>
Всичките работи са неразбрани.
Всичките работи са неразбрани.
Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш. Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш? Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна. Ще кажеш, че някаква мода има.
към беседата >>
Днешното, момента трябва да гледаме.
И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото.
Днешното, момента трябва да гледаме.
Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила. То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото. И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
към беседата >>
Пет и пет колко правят?
Пет и пет колко правят?
Десет. Шест и шест колко правят? Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече.
към беседата >>
Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш.
Всичките работи са неразбрани.
Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш.
Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш? Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна. Ще кажеш, че някаква мода има.
към беседата >>
Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим.
Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме.
Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим.
Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила. То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото. И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
към беседата >>
Десет. Шест и шест колко правят?
Пет и пет колко правят?
Десет. Шест и шест колко правят?
Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото.
към беседата >>
Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш?
Всичките работи са неразбрани. Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш.
Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш?
Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна. Ще кажеш, че някаква мода има.
към беседата >>
Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила.
В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим.
Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила.
То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото. И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
към беседата >>
Дванайсет. Но тия числа не са еднакви.
Пет и пет колко правят? Десет. Шест и шест колко правят?
Дванайсет. Но тия числа не са еднакви.
Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш].
към беседата >>
Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна.
Всичките работи са неразбрани. Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш. Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш?
Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна.
Ще кажеш, че някаква мода има.
към беседата >>
То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото.
Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила.
То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото.
И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
към беседата >>
Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес.
Пет и пет колко правят? Десет. Шест и шест колко правят? Дванайсет. Но тия числа не са еднакви.
Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес.
Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш.
към беседата >>
Ще кажеш, че някаква мода има.
Всичките работи са неразбрани. Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш. Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш? Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна.
Ще кажеш, че някаква мода има.
към беседата >>
И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила. То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото.
И не се спирайте тогаз върху вашето минало.
към беседата >>
Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш.
Пет и пет колко правят? Десет. Шест и шест колко правят? Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес.
Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш.
Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно.
към беседата >>
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това?
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това?
Той само черни книгата. Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха!
към беседата >>
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат.
Това е човек, който има недоволство - недоволен е. Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето.
към беседата >>
Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече.
Пет и пет колко правят? Десет. Шест и шест колко правят? Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш.
Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече.
Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10.
към беседата >>
Той само черни книгата.
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това?
Той само черни книгата.
Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря.
към беседата >>
Това е човек, който има недоволство - недоволен е.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат.
Това е човек, който има недоволство - недоволен е.
Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има.
към беседата >>
Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото.
Десет. Шест и шест колко правят? Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече.
Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото.
Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”.
към беседата >>
Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят.
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това? Той само черни книгата.
Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят.
И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение?
към беседата >>
Донасят из къщи месо, което мирише.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат. Това е човек, който има недоволство - недоволен е.
Донасят из къщи месо, което мирише.
Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието.
към беседата >>
Не всякога чрез изваждането [печелиш].
Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото.
Не всякога чрез изваждането [печелиш].
Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба.
към беседата >>
И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай.
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това? Той само черни книгата. Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят.
И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай.
Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия.
към беседата >>
Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат. Това е човек, който има недоволство - недоволен е. Донасят из къщи месо, което мирише.
Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде.
Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи.
към беседата >>
Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш.
Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш].
Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш.
При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън.
към беседата >>
Казвам, твоето писмо за колко време ще остане?
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това? Той само черни книгата. Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай.
Казвам, твоето писмо за колко време ще остане?
Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори?
към беседата >>
Те са външни работи.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат. Това е човек, който има недоволство - недоволен е. Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде.
Те са външни работи.
Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал.
към беседата >>
При известни условия е вярно това, не всякога е вярно.
Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш.
При известни условия е вярно това, не всякога е вярно.
В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън. Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12.
към беседата >>
Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха!
Или казваш: „Аз пиша сега.” Какво умно има в това? Той само черни книгата. Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане?
Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха!
” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира.
към беседата >>
Животът не седи във външните форми, в яденето.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се” си приличат. Това е човек, който има недоволство - недоволен е. Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи.
Животът не седи във външните форми, в яденето.
Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво.
към беседата >>
В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10.
Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно.
В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10.
Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън. Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12. Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
към беседата >>
” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря.
Той само черни книгата. Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха!
” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря.
След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят.
към беседата >>
Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има.
Това е човек, който има недоволство - недоволен е. Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето.
Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има.
Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости.
към беседата >>
Аз турям знака „плюс”.
Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10.
Аз турям знака „плюс”.
При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън. Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12. Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
към беседата >>
След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение?
Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря.
След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение?
Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят. Взема си бележка и изгаря писмото.
към беседата >>
Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието.
Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има.
Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието.
Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност.
към беседата >>
При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба.
Не всякога чрез изваждането [печелиш]. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”.
При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба.
Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън. Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12. Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
към беседата >>
Цяла философия.
И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение?
Цяла философия.
Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят. Взема си бележка и изгаря писмото. Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
към беседата >>
Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи.
Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието.
Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи.
Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости.
към беседата >>
Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън.
Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба.
Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън.
Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12. Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
към беседата >>
Кое е намерението на онзи, който го гори?
Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия.
Кое е намерението на онзи, който го гори?
Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят. Взема си бележка и изгаря писмото. Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
към беседата >>
Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал.
Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи.
Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал.
Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости. И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят.
към беседата >>
Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12.
При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън.
Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12.
Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
към беседата >>
Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира.
Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха! ” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори?
Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира.
То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят. Взема си бележка и изгаря писмото. Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
към беседата >>
Аз зная вече какво.
Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал.
Аз зная вече какво.
Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости. И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят. Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
към беседата >>
Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс”. При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън. Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12.
Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
към беседата >>
То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят.
” (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира.
То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят.
Взема си бележка и изгаря писмото. Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
към беседата >>
Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости.
Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво.
Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости.
Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости. И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят. Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
към беседата >>
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не.
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не.
Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение. Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си!
към беседата >>
Взема си бележка и изгаря писмото.
След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят.
Взема си бележка и изгаря писмото.
Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
към беседата >>
Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност.
Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости.
Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност.
Той вече ви е дошъл на гости. И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят. Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
към беседата >>
Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение.
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не.
Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение.
Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя!
към беседата >>
Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят. Взема си бележка и изгаря писмото.
Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
към беседата >>
Той вече ви е дошъл на гости.
Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност.
Той вече ви е дошъл на гости.
И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят. Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
към беседата >>
Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна.
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не. Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение.
Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна.
Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя! ” Кое е онова, което не можеш да търпиш?
към беседата >>
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло?
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло?
Писмото не е изгубено. Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече.
към беседата >>
И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят.
Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости.
И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят.
Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
към беседата >>
Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него.
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не. Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение. Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна.
Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него.
Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя! ” Кое е онова, което не можеш да търпиш? Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно.
към беседата >>
Писмото не е изгубено.
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло?
Писмото не е изгубено.
Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо.
към беседата >>
Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости. И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят.
Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
към беседата >>
Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това?
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не. Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение. Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него.
Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това?
Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя! ” Кое е онова, което не можеш да търпиш? Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно. Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
към беседата >>
Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят.
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло? Писмото не е изгубено.
Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят.
Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта.
към беседата >>
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат.
Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна. От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери.
към беседата >>
Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си!
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не. Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение. Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това?
Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си!
Не мога да те търпя! ” Кое е онова, което не можеш да търпиш? Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно. Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
към беседата >>
Вие мислите, че никой не знае.
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло? Писмото не е изгубено. Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят.
Вие мислите, че никой не знае.
Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо?
към беседата >>
Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат.
Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна.
От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото.
към беседата >>
Не мога да те търпя!
Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение. Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си!
Не мога да те търпя!
” Кое е онова, което не можеш да търпиш? Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно. Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
към беседата >>
Всички станции знаят, че вие сте написали писмо.
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло? Писмото не е изгубено. Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае.
Всички станции знаят, че вие сте написали писмо.
Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого?
към беседата >>
От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат. Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна.
От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх.
Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може.
към беседата >>
” Кое е онова, което не можеш да търпиш?
Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя!
” Кое е онова, което не можеш да търпиш?
Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно. Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
към беседата >>
Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече.
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло? Писмото не е изгубено. Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо.
Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече.
Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого?
към беседата >>
Той добива една самоувереност.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат. Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна. От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх.
Той добива една самоувереност.
Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството.
към беседата >>
Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно.
Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя! ” Кое е онова, което не можеш да търпиш?
Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно.
Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
към беседата >>
Вие сте писали любовно писмо.
Писмото не е изгубено. Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече.
Вие сте писали любовно писмо.
Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас.
към беседата >>
Това е Божественото.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат. Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна. От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност.
Това е Божественото.
Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството. И това показва, че Божественото постоянно функционира.
към беседата >>
Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
Казваш: „Аз чувствам това така.” Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя! ” Кое е онова, което не можеш да търпиш? Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно.
Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него.”
към беседата >>
Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта.
Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо.
Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта.
Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас. Как ще започнете?
към беседата >>
Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат. Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна. От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност. Това е Божественото.
Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери.
Необходимо е Божественото. Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството. И това показва, че Божественото постоянно функционира. Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
към беседата >>
Но може той да има нещо в характера си.
Но може той да има нещо в характера си.
Например той никога не казва истината, всякога ще тури една малка лъжа. Някой казва: „Аз не [казвам] много голяма лъжа, а малка.” Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микроби, те се размножават. Една малка лъжа в двайсет и четири часа може да стане на сто милиона.
към беседата >>
Например как се пише едно любовно писмо?
Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта.
Например как се пише едно любовно писмо?
„Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички.
към беседата >>
Необходимо е Божественото.
Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна. От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери.
Необходимо е Божественото.
Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството. И това показва, че Божественото постоянно функционира. Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
към беседата >>
Например той никога не казва истината, всякога ще тури една малка лъжа.
Но може той да има нещо в характера си.
Например той никога не казва истината, всякога ще тури една малка лъжа.
Някой казва: „Аз не [казвам] много голяма лъжа, а малка.” Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микроби, те се размножават. Една малка лъжа в двайсет и четири часа може да стане на сто милиона.
към беседата >>
„Многообични.” От кого?
Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо?
„Многообични.” От кого?
Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много.
към беседата >>
Без него не може.
От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото.
Без него не може.
Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството. И това показва, че Божественото постоянно функционира. Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не [казвам] много голяма лъжа, а малка.” Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микроби, те се размножават.
Но може той да има нещо в характера си. Например той никога не казва истината, всякога ще тури една малка лъжа.
Някой казва: „Аз не [казвам] много голяма лъжа, а малка.” Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микроби, те се размножават.
Една малка лъжа в двайсет и четири часа може да стане на сто милиона.
към беседата >>
Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого?
Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого?
Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого?
От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много. Едно любовно писмо от три думи.
към беседата >>
Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството.
Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може.
Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството.
И това показва, че Божественото постоянно функционира. Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
към беседата >>
Една малка лъжа в двайсет и четири часа може да стане на сто милиона.
Но може той да има нещо в характера си. Например той никога не казва истината, всякога ще тури една малка лъжа. Някой казва: „Аз не [казвам] много голяма лъжа, а малка.” Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микроби, те се размножават.
Една малка лъжа в двайсет и четири часа може да стане на сто милиона.
към беседата >>
От вас.
Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого?
От вас.
Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много. Едно любовно писмо от три думи. Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
към беседата >>
И това показва, че Божественото постоянно функционира.
Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството.
И това показва, че Божественото постоянно функционира.
Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
към беседата >>
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори?
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори?
” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас? Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено.
към беседата >>
Как ще започнете?
Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас.
Как ще започнете?
Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много. Едно любовно писмо от три думи. Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
към беседата >>
Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството. И това показва, че Божественото постоянно функционира.
Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
към беседата >>
” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас?
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори?
” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас?
Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори.
към беседата >>
Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички.
Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас. Как ще започнете?
Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички.
От три до десет думи най-много. Едно любовно писмо от три думи. Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
към беседата >>
Сега в нас остава една мисъл.
Сега в нас остава една мисъл.
Тя е следната. Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят? ” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]?
към беседата >>
Според вас за какво трябва да ви говоря сега?
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори? ” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас?
Според вас за какво трябва да ви говоря сега?
По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна.
към беседата >>
От три до десет думи най-много.
„Многообични.” От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички.
От три до десет думи най-много.
Едно любовно писмо от три думи. Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
към беседата >>
Тя е следната.
Сега в нас остава една мисъл.
Тя е следната.
Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят? ” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна.
към беседата >>
По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми?
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори? ” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас? Според вас за какво трябва да ви говоря сега?
По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми?
Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече.
към беседата >>
Едно любовно писмо от три думи.
Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми.” От кого? От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много.
Едно любовно писмо от три думи.
Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
към беседата >>
Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят?
Сега в нас остава една мисъл. Тя е следната.
Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят?
” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи.
към беседата >>
Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате?
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори? ” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас? Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми?
Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате?
Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор.
към беседата >>
Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много. Едно любовно писмо от три думи.
Ще си подпишете името отдолу. (Смях.)
към беседата >>
” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата.
Сега в нас остава една мисъл. Тя е следната. Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят?
” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата.
Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво.
към беседата >>
Ще кажете, това е така наредено.
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори? ” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас? Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате?
Ще кажете, това е така наредено.
Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор.
към беседата >>
Аз, като пиша едно любовно писмо на слънцето, щях да му кажа така: „Много добре стана, че ме посети, иначе щях да се търкалям на леглото.
Аз, като пиша едно любовно писмо на слънцето, щях да му кажа така: „Много добре стана, че ме посети, иначе щях да се търкалям на леглото.
Благодаря ти за твоето посещение. Желая често да ме посещаваш.”
към беседата >>
Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен.
Сега в нас остава една мисъл. Тя е следната. Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят? ” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата.
Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен.
За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве.
към беседата >>
Трябва да се говори.
” Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас? Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено.
Трябва да се говори.
Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор.
към беседата >>
Благодаря ти за твоето посещение.
Аз, като пиша едно любовно писмо на слънцето, щях да му кажа така: „Много добре стана, че ме посети, иначе щях да се търкалям на леглото.
Благодаря ти за твоето посещение.
Желая често да ме посещаваш.”
към беседата >>
За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]?
Сега в нас остава една мисъл. Тя е следната. Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят? ” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен.
За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]?
Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи.
към беседата >>
Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна.
Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори.
Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна.
Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат.
към беседата >>
Желая често да ме посещаваш.”
Аз, като пиша едно любовно писмо на слънцето, щях да му кажа така: „Много добре стана, че ме посети, иначе щях да се търкалям на леглото. Благодаря ти за твоето посещение.
Желая често да ме посещаваш.”
към беседата >>
Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна.
Тя е следната. Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят? ” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]?
Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна.
Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя.
към беседата >>
Това е говорът - един извор, който тече.
По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна.
Това е говорът - един извор, който тече.
Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха.
към беседата >>
Една услуга ми направи слънцето.
Една услуга ми направи слънцето.
Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган. И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво. Ходя и дишам чистия въздух. Значи в любовта човек трябва да влезе.
към беседата >>
Аз зная какво нещо щеше тя да направи.
Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят? ” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна.
Аз зная какво нещо щеше тя да направи.
Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво.
към беседата >>
Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор.
Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече.
Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор.
Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха. Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел?
към беседата >>
Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган.
Една услуга ми направи слънцето.
Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган.
И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво. Ходя и дишам чистия въздух. Значи в любовта човек трябва да влезе.
към беседата >>
Тя щеше да направи нещо много хубаво.
” Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи.
Тя щеше да направи нещо много хубаво.
Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това.
към беседата >>
Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор.
Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор.
Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор.
Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха. Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел? Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
към беседата >>
И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво.
Една услуга ми направи слънцето. Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган.
И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво.
Ходя и дишам чистия въздух. Значи в любовта човек трябва да влезе.
към беседата >>
Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве.
Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво.
Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве.
Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо.
към беседата >>
Отивате на друго място, чувате друг говор.
Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор.
Отивате на друго място, чувате друг говор.
И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха. Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел? Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
към беседата >>
Ходя и дишам чистия въздух.
Една услуга ми направи слънцето. Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган. И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво.
Ходя и дишам чистия въздух.
Значи в любовта човек трябва да влезе.
към беседата >>
Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи.
За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве.
Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи.
Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо. Аз я попитах: „Защо не го направиш?
към беседата >>
И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат.
Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор.
И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат.
Едно време апостолите говореха. Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел? Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
към беседата >>
Значи в любовта човек трябва да влезе.
Една услуга ми направи слънцето. Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган. И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво. Ходя и дишам чистия въздух.
Значи в любовта човек трябва да влезе.
към беседата >>
Идея има тя.
Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи.
Идея има тя.
Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо. Аз я попитах: „Защо не го направиш? ” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
към беседата >>
Едно време апостолите говореха.
Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат.
Едно време апостолите говореха.
Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел? Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
към беседата >>
Ти трябва да влезеш в тоя свят.
Ти трябва да влезеш в тоя свят.
Той не е само един мислов свят. Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш.
към беседата >>
Ние мислим дребнаво.
Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя.
Ние мислим дребнаво.
Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо. Аз я попитах: „Защо не го направиш? ” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
към беседата >>
Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел?
Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха.
Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел?
Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
към беседата >>
Той не е само един мислов свят.
Ти трябва да влезеш в тоя свят.
Той не е само един мислов свят.
Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел.
към беседата >>
Няма реалност в това.
Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво.
Няма реалност в това.
Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо. Аз я попитах: „Защо не го направиш? ” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
към беседата >>
Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Отивате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха. Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел?
Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече.” И плакаха.
към беседата >>
Ти ще влезеш в тоя свят.
Ти трябва да влезеш в тоя свят. Той не е само един мислов свят.
Ти ще влезеш в тоя свят.
Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг.
към беседата >>
Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо.
Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това.
Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо.
Аз я попитах: „Защо не го направиш? ” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
към беседата >>
Питам сега, като замине някой и казва „няма да ви говоря”, къде отива?
Питам сега, като замине някой и казва „няма да ви говоря”, къде отива?
Тоя въпрос няма да го разрешавам. Тоя въпрос е много лесен и много труден. Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много да говорят, природата някой път обича да мълчи и следователно праща смъртта, за да задигне хората да не бъбрят, и казва: „Да не говори този човек, да млъкне.” И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без да си казваш мнението.
към беседата >>
Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо.
Ти трябва да влезеш в тоя свят. Той не е само един мислов свят. Ти ще влезеш в тоя свят.
Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо.
Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава.
към беседата >>
Аз я попитах: „Защо не го направиш?
Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо.
Аз я попитах: „Защо не го направиш?
” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
към беседата >>
Тоя въпрос няма да го разрешавам.
Питам сега, като замине някой и казва „няма да ви говоря”, къде отива?
Тоя въпрос няма да го разрешавам.
Тоя въпрос е много лесен и много труден. Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много да говорят, природата някой път обича да мълчи и следователно праща смъртта, за да задигне хората да не бъбрят, и казва: „Да не говори този човек, да млъкне.” И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без да си казваш мнението.
към беседата >>
Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата.
Ти трябва да влезеш в тоя свят. Той не е само един мислов свят. Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо.
Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата.
Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш.
към беседата >>
” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо.” Тя подразбира друго нещо. Аз я попитах: „Защо не го направиш?
” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира.
към беседата >>
Тоя въпрос е много лесен и много труден.
Питам сега, като замине някой и казва „няма да ви говоря”, къде отива? Тоя въпрос няма да го разрешавам.
Тоя въпрос е много лесен и много труден.
Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много да говорят, природата някой път обича да мълчи и следователно праща смъртта, за да задигне хората да не бъбрят, и казва: „Да не говори този човек, да млъкне.” И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без да си казваш мнението.
към беседата >>
Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш.
Ти трябва да влезеш в тоя свят. Той не е само един мислов свят. Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата.
Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш.
И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш. Ако дойде от невидело, ти си разположен.
към беседата >>
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва?
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва?
Мнозина от вас сте спънати като тая баба. Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път? ” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка. Преди да ви срещна, няма да погледна дядото. Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля.
към беседата >>
Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много да говорят, природата някой път обича да мълчи и следователно праща смъртта, за да задигне хората да не бъбрят, и казва: „Да не говори този човек, да млъкне.” И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без да си казваш мнението.
Питам сега, като замине някой и казва „няма да ви говоря”, къде отива? Тоя въпрос няма да го разрешавам. Тоя въпрос е много лесен и много труден.
Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много да говорят, природата някой път обича да мълчи и следователно праща смъртта, за да задигне хората да не бъбрят, и казва: „Да не говори този човек, да млъкне.” И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без да си казваш мнението.
към беседата >>
И като си замине любовта, ти пак станеш кисел.
Той не е само един мислов свят. Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш.
И като си замине любовта, ти пак станеш кисел.
И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш. Ако дойде от невидело, ти си разположен. Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
към беседата >>
Мнозина от вас сте спънати като тая баба.
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва?
Мнозина от вас сте спънати като тая баба.
Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път? ” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка. Преди да ви срещна, няма да погледна дядото. Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля. Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
към беседата >>
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош.
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош.
То е най-лесната работа. Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става.
към беседата >>
И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг.
Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел.
И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг.
Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш. Ако дойде от невидело, ти си разположен. Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
към беседата >>
Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път?
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва? Мнозина от вас сте спънати като тая баба.
Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път?
” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка. Преди да ви срещна, няма да погледна дядото. Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля. Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
към беседата >>
То е най-лесната работа.
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош.
То е най-лесната работа.
Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е?
към беседата >>
Има нещо, което си заминава.
Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг.
Има нещо, което си заминава.
Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш. Ако дойде от невидело, ти си разположен. Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
към беседата >>
” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка.
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва? Мнозина от вас сте спънати като тая баба. Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път?
” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка.
Преди да ви срещна, няма да погледна дядото. Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля. Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
към беседата >>
Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър.
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош. То е най-лесната работа.
Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър.
И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош.” Но в какво седи лошавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е? Казват: „Разкъса той кравата.”
към беседата >>
Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш.
Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава.
Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш.
Ако дойде от невидело, ти си разположен. Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
към беседата >>
Преди да ви срещна, няма да погледна дядото.
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва? Мнозина от вас сте спънати като тая баба. Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път? ” Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка.
Преди да ви срещна, няма да погледна дядото.
Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля. Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
към беседата >>
3.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Вие само носите името българин.
Тогава какъв човек очаквате при такова положение? Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България?
Вие само носите името българин.
Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат.
към беседата >>
Ето и религиозните хора искат да станат светии.
Ще ходя на разходка, ще се уча от тяхната веселост, от техния хумор, от тяхната досетливост и незабелязано ще се подмладя. А тъй ходите сам, замислен, че този не бил като вас, онзи не бил като вас, а вие сте особен. И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени.
Ето и религиозните хора искат да станат светии.
Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава.
към беседата >>
Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма.
Пък направете най-после това, което един турски кадия е направил. Един турски кадия в турско време е било това, го уволнили от работа. Човекът бил кадия, научен бил да заповядва. Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави.
Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма.
Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
към беседата >>
Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите.
Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин.
Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите.
Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека.
към беседата >>
Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи.
А тъй ходите сам, замислен, че този не бил като вас, онзи не бил като вас, а вие сте особен. И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии.
Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи.
Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти.
към беседата >>
Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън.
Един турски кадия в турско време е било това, го уволнили от работа. Човекът бил кадия, научен бил да заповядва. Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма.
Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън.
Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
към беседата >>
Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат.
Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите.
Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат.
А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува.
към беседата >>
Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха.
И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи.
Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха.
Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре.
към беседата >>
Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази.
Човекът бил кадия, научен бил да заповядва. Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън.
Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази.
Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
към беседата >>
А сега има българи, които спъват работите.
Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат.
А сега има българи, които спъват работите.
Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека.
към беседата >>
Не се залъгвайте!
След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха.
Не се залъгвайте!
– Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен.
към беседата >>
Така пак могъл да заповядва.
Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази.
Така пак могъл да заповядва.
И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
към беседата >>
Понякога спирачките са на място, а не всякога.
Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите.
Понякога спирачките са на място, а не всякога.
Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени.
към беседата >>
– Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа.
Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте!
– Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа.
Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен.
към беседата >>
И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода?
Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва.
И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода?
И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
към беседата >>
Има някой, които трябва да се затегнат.
Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога.
Има някой, които трябва да се затегнат.
Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно.
към беседата >>
Всеки болен е светия тогава.
Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа.
Всеки болен е светия тогава.
Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар.
към беседата >>
И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода?
И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.
към беседата >>
Това се отнася до човека.
Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат.
Това се отнася до човека.
За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят.
към беседата >>
Не, светията има особени черти.
Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава.
Не, светията има особени черти.
Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Вземете такива стомни и идете около някоя джамия да заповядате.
Сега и на вас казвам: Вземете такива стомни и идете около някоя джамия да заповядате.
към беседата >>
За мене е важен човекът, той ме интересува.
Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека.
За мене е важен човекът, той ме интересува.
Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие.
към беседата >>
Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре.
Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти.
Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре.
Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува.
към беседата >>
Защото народите това са резултат на човека.
А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува.
Защото народите това са резултат на човека.
Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки.
към беседата >>
Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен.
Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре.
Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен.
Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа.
към беседата >>
Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени.
Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека.
Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени.
Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял.
към беседата >>
Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен.
– Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен.
Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен.
Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро.
към беседата >>
Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно.
Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени.
Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно.
Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът.
към беседата >>
Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар.
Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен.
Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар.
Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето.
към беседата >>
Като форма и българите един ден ще се изменят.
Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно.
Като форма и българите един ден ще се изменят.
Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл.
към беседата >>
Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя.
Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар.
Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя.
Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава.
към беседата >>
Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие.
За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят.
Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие.
Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл.
към беседата >>
Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува.
Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя.
Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува.
Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо.
към беседата >>
Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки.
Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие.
Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки.
Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа.
към беседата >>
Затова казват, че лицето е израз на човешката душа.
Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува.
Затова казват, че лицето е израз на човешката душа.
Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие.
към беседата >>
Като изучавал разните народности и ги определял.
Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки.
Като изучавал разните народности и ги определял.
Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде.
към беседата >>
Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро.
Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа.
Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро.
Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа.
към беседата >>
Той определил какво нещо е българинът.
Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял.
Той определил какво нещо е българинът.
И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа.
към беседата >>
Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето.
Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро.
Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето.
То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа.
към беседата >>
И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл.
Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът.
И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл.
Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл.
към беседата >>
То е цяло благословение тогава.
Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето.
То е цяло благословение тогава.
Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека.
към беседата >>
Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл.
Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл.
Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл.
Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо.
към беседата >>
Лицето е свещено нещо.
Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава.
Лицето е свещено нещо.
Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга.
към беседата >>
Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа.
Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл.
Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа.
Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
към беседата >>
Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие.
Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо.
Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие.
Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава.
към беседата >>
Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде.
Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа.
Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде.
Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко.
към беседата >>
Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа.
Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие.
Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа.
Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест.
към беседата >>
Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа.
Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде.
Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа.
Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма.
към беседата >>
Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа.
Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа.
Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа.
Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле.
към беседата >>
Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл.
И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа.
Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл.
Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил.
към беседата >>
Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека.
То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа.
Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека.
Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят.
към беседата >>
Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо.
Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл.
Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо.
Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите.
към беседата >>
Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга.
Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека.
Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга.
Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав!
към беседата >>
Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо.
Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия.
към беседата >>
Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава.
Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга.
Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава.
Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав?
към беседата >>
Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко.
Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко.
Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела.
към беседата >>
Разправяше ми един познат за своя една болест.
Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава.
Разправяше ми един познат за своя една болест.
Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре!
към беседата >>
Баща му и майка му ги няма.
Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко.
Баща му и майка му ги няма.
Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина.
към беседата >>
Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле.
Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест.
Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле.
Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам.
към беседата >>
Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил.
Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма.
Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил.
Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея.
към беседата >>
Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят.
Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле.
Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят.
В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове.
към беседата >>
Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите.
Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил.
Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите.
Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа.
към беседата >>
В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав!
Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят.
В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав!
– Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор.
към беседата >>
Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия.
Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите.
Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия.
Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее.
към беседата >>
– Че как ще бъда здрав?
Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав!
– Че как ще бъда здрав?
Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода.
към беседата >>
Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела.
Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия.
Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела.
Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното.
към беседата >>
Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре!
Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав?
Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре!
По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам.
към беседата >>
Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина.
Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела.
Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина.
Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти.
към беседата >>
По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам.
Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре!
По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам.
Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам.
към беседата >>
Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея.
Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина.
Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея.
Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти.
към беседата >>
Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове.
Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам.
Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове.
След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав?
към беседата >>
Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа.
Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея.
Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа.
Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия.
към беседата >>
След това виждам един хубав чист извор.
В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове.
След това виждам един хубав чист извор.
Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Глупавият човек не може да пее.
Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа.
Глупавият човек не може да пее.
Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт.
към беседата >>
Приближавам към него, пия от тая чиста вода.
– Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор.
Приближавам към него, пия от тая чиста вода.
И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах?
към беседата >>
Вие не можете да ме убедите в противното.
Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее.
Вие не можете да ме убедите в противното.
В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната.
към беседата >>
И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам.
Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода.
И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам.
Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън.
към беседата >>
В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти.
Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното.
В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти.
В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така.
към беседата >>
Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам.
По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам.
Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам.
Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал.
към беседата >>
В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти.
Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти.
В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти.
В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува.
към беседата >>
Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав?
Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам.
Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав?
Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
към беседата >>
В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия.
Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти.
В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия.
Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо.
към беседата >>
Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав.
След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав?
Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав.
– Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
към беседата >>
Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт.
Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия.
Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт.
В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил.
към беседата >>
– Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах?
Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав.
– Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах?
Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
към беседата >>
В българина на главата горе в средата е малко сплесната.
Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт.
В българина на главата горе в средата е малко сплесната.
Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно.
към беседата >>
Всичко това беше на сън.
И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах?
Всичко това беше на сън.
– Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
към беседата >>
Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така.
В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната.
Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така.
В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви.
към беседата >>
– Да, на сън си се къпал.
Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън.
– Да, на сън си се къпал.
Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
към беседата >>
В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува.
В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така.
В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува.
Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него.
към беседата >>
Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал.
Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.
към беседата >>
Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо.
В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува.
Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо.
Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони.
към беседата >>
„Разумният домостроител“.
„Разумният домостроител“.
Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае.
към беседата >>
Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил.
Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо.
Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил.
За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин.
към беседата >>
Казвам: Кой е този разумният домостроител?
„Разумният домостроител“.
Казвам: Кой е този разумният домостроител?
– Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той.
към беседата >>
За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно.
В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил.
За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно.
За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него.
към беседата >>
– Вие трябва да се справите с вашия песимизъм.
„Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител?
– Вие трябва да се справите с вашия песимизъм.
По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш.
към беседата >>
За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви.
Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно.
За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви.
Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност.
към беседата >>
По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него.
„Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм.
По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него.
Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери.
към беседата >>
Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него.
В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви.
Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него.
Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши.
към беседата >>
Затова българинът е повече философ.
„Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него.
Затова българинът е повече философ.
Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу.
към беседата >>
Защото природата работи по едни математически и геометрически закони.
Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него.
Защото природата работи по едни математически и геометрически закони.
Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце.
към беседата >>
Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае.
„Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ.
Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае.
Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа!
към беседата >>
Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин.
Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони.
Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин.
За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах.
към беседата >>
Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той.
Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае.
Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той.
Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това!
към беседата >>
За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него.
За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин.
За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него.
В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка.
към беседата >>
Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш.
– Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той.
Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш.
В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга.
към беседата >>
В носа, тя е поставила неговата интелигентност.
За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него.
В носа, тя е поставила неговата интелигентност.
Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава.
към беседата >>
В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери.
По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш.
В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери.
Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат.
към беседата >>
Разумността е поставила в неговите уши.
Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност.
Разумността е поставила в неговите уши.
Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му.
към беседата >>
Като извади калема, мери от горе до долу.
Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери.
Като извади калема, мери от горе до долу.
Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат.
към беседата >>
Силите е поставила в неговите ръце.
Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши.
Силите е поставила в неговите ръце.
Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му?
към беседата >>
Не е шега работа!
Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу.
Не е шега работа!
Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне.
към беседата >>
Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах.
Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце.
Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах.
Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело?
към беседата >>
Пък и смята – наука е това!
Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа!
Пък и смята – наука е това!
Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш!
към беседата >>
Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка.
За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах.
Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка.
Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела.
към беседата >>
Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга.
Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това!
Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга.
Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас.
към беседата >>
Това е цял един свят, който човек трябва да изучава.
В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка.
Това е цял един свят, който човек трябва да изучава.
Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава.
към беседата >>
Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат.
В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга.
Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат.
Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното.
към беседата >>
Казвате: Аз виждам този човек в челото му.
Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава.
Казвате: Аз виждам този човек в челото му.
– Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина.
към беседата >>
Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат.
Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат.
Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат.
Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас.
към беседата >>
– Какво виждате в челото му?
Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му.
– Какво виждате в челото му?
Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо?
към беседата >>
Той ще ви пошепне.
Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат.
Той ще ви пошепне.
Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани.
към беседата >>
Я нарисувайте едно правилно чело?
Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му?
Я нарисувайте едно правилно чело?
Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
към беседата >>
Ще каже: Ти ще оздравееш!
Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне.
Ще каже: Ти ще оздравееш!
Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя.
към беседата >>
Има разни чела.
Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело?
Има разни чела.
Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
към беседата >>
Затова вярвайте в разумното във вас.
Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш!
Затова вярвайте в разумното във вас.
Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи.
към беседата >>
Нива от нива се различава.
Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела.
Нива от нива се различава.
Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
към беседата >>
Никога не напущайте разумното.
Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас.
Никога не напущайте разумното.
Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите.
към беседата >>
Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина.
Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава.
Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина.
Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
към беседата >>
Аз го наричам Божественото във вас.
Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното.
Аз го наричам Божественото във вас.
С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават.
към беседата >>
Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо?
– Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина.
Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо?
– Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
към беседата >>
С него ние сме свързани.
Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас.
С него ние сме свързани.
Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират.
към беседата >>
– Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо?
– Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.
към беседата >>
Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя.
Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани.
Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя.
Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
към беседата >>
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите.
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите.
Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял?
към беседата >>
Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи.
Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя.
Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи.
Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
към беседата >>
Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите.
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите.
Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите.
Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана.
към беседата >>
Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите.
Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи.
Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите.
Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
към беседата >>
Има един закон, който е проверен от хиляди години насам.
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите.
Има един закон, който е проверен от хиляди години насам.
Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала?
към беседата >>
Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават.
Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите.
Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават.
А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
към беседата >>
Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание.
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам.
Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание.
По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана!
към беседата >>
А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират.
С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават.
А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират.
И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
към беседата >>
По никой начин не допускайте такава мисъл.
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание.
По никой начин не допускайте такава мисъл.
Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен?
към беседата >>
И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират.
И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.
към беседата >>
Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял?
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл.
Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял?
– Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана!
към беседата >>
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам.
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам.
Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години?
към беседата >>
– Остави тази мисъл настрана.
Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял?
– Остави тази мисъл настрана.
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък.
към беседата >>
Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота.
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам.
Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота.
И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот.
към беседата >>
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала?
Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана.
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала?
– Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък. Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител.
към беседата >>
И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст!
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота.
И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст!
– Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс!
към беседата >>
– Остави тази мисъл настрана!
Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала?
– Остави тази мисъл настрана!
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък. Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител. Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител.
към беседата >>
– Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява.
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст!
– Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява.
И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му.
към беседата >>
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен?
По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана!
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен?
– Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък. Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител. Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител. Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което си поставен от природата, никой не може от там да те уволни.
към беседата >>
И той мисли, че е стар.
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява.
И той мисли, че е стар.
Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му. Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората си майка.
към беседата >>
– Остави тази мисъл настрана!
Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен?
– Остави тази мисъл настрана!
Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък. Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител. Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител. Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което си поставен от природата, никой не може от там да те уволни. Целият свят да се събере, да те уволни, никой не може да те уволни.
към беседата >>
Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години?
И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар.
Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години?
Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му. Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората си майка. А като станеш на 80 години, ти ще се запознаеш с третата си майка.
към беседата >>
Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък.
– Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана!
Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък.
Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител. Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител. Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което си поставен от природата, никой не може от там да те уволни. Целият свят да се събере, да те уволни, никой не може да те уволни. Никой не може да уволни човека от онази му работа, на която природата го е назначила.
към беседата >>
Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот.
Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години?
Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот.
Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му. Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората си майка. А като станеш на 80 години, ти ще се запознаеш с третата си майка. Значи, човек има три майки с които, ако не се запознае, той не може да бъде умен човек.
към беседата >>
Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител.
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък.
Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител.
Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител. Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което си поставен от природата, никой не може от там да те уволни. Целият свят да се събере, да те уволни, никой не може да те уволни. Никой не може да уволни човека от онази му работа, на която природата го е назначила. Това трябва да влезе като правило, като закон във вашия живот.
към беседата >>
НАГОРЕ