НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
258
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
258
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
„А, може ли?
Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим.
„А, може ли?
“ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна.
към беседата >>
Мисли, че там ще намери свободата.
Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала.
Мисли, че там ще намери свободата.
Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
към беседата >>
“ Няма какво да опъваш, ще видиш.
Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли?
“ Няма какво да опъваш, ще видиш.
Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение?
към беседата >>
Не, там вътре е робството.
После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата.
Не, там вътре е робството.
Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
към беседата >>
Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете?
Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш.
Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете?
„Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“.
към беседата >>
Не е туй, което носи свободата.
Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството.
Не е туй, което носи свободата.
Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
към беседата >>
„Ама тъй се случило!
Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете?
„Ама тъй се случило!
“ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци.
към беседата >>
Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата.
Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
към беседата >>
“ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете?
Утре ще видим. „А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило!
“ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете?
Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
– Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате.
към беседата >>
Тогава аз съм на правата страна.
„А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете?
Тогава аз съм на правата страна.
Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни. Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
към беседата >>
– Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
– Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята.
Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“.
към беседата >>
Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение?
“ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна.
Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение?
Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни. Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
към беседата >>
Дошли сте да учите.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята.
Дошли сте да учите.
И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните?
към беседата >>
Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“.
Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение?
Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“.
Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни. Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
към беседата >>
И вашият живот е първият опит.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите.
И вашият живот е първият опит.
Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори?
към беседата >>
Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци.
„Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“.
Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци.
Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни. Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
към беседата >>
Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит.
Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет.
А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем.
към беседата >>
Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни.
“ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци.
Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни.
Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
към беседата >>
А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет.
А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате.
Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува.
към беседата >>
Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни.
Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме.
към беседата >>
Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“.
– Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате.
Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“.
Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога.
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога.
Вие искате да бъдете свободни. За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас.
към беседата >>
Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните?
Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“.
Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните?
Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува.
към беседата >>
Вие искате да бъдете свободни.
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога.
Вие искате да бъдете свободни.
За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска?
към беседата >>
Тревопасните животни имат ли някои реформатори?
И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните?
Тревопасните животни имат ли някои реформатори?
Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари.
към беседата >>
За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна.
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога. Вие искате да бъдете свободни.
За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна.
Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого.
към беседата >>
Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем.
Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори?
Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем.
Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“.
към беседата >>
Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“.
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога. Вие искате да бъдете свободни. За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна.
Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“.
Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата.
към беседата >>
Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува.
А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем.
Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува.
Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се.
към беседата >>
Тя не е свободна.
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога. Вие искате да бъдете свободни. За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“.
Тя не е свободна.
Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна.
към беседата >>
Кучето, конят, котката сами се лекуват.
Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува.
Кучето, конят, котката сами се лекуват.
Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние.
към беседата >>
Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас.
„Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога. Вие искате да бъдете свободни. За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна.
Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас.
Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той?
към беседата >>
Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува.
Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват.
Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува.
А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние.
към беседата >>
Какво иска?
Вие искате да бъдете свободни. За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас.
Какво иска?
„Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен.
към беседата >>
А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари.
Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува.
А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари.
Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо.
към беседата >>
„Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого.
За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска?
„Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого.
Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света.
към беседата >>
Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“.
Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари.
Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“.
А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас.
към беседата >>
Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата.
Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого.
Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата.
Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“.
към беседата >>
А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се.
Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“.
А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се.
В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора.
към беседата >>
Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна.
Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата.
Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна.
Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо?
към беседата >>
В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние.
Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се.
В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние.
Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления?
към беседата >>
Кой е той?
Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна.
Кой е той?
– Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича.
към беседата >>
Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние.
Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние.
Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние.
Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота.
към беседата >>
– Нейният възлюбен.
Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той?
– Нейният възлюбен.
Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено!
към беседата >>
Ще ви кажа защо.
А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние.
Ще ви кажа защо.
Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота.
към беседата >>
Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света.
„Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен.
Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света.
Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо?
към беседата >>
Днес тревопасните животни не се избиват като нас.
Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо.
Днес тревопасните животни не се избиват като нас.
Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота.
към беседата >>
Аз съм сега свободна“.
Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света.
Аз съм сега свободна“.
И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност!
към беседата >>
Ние сме избили 30,000,000 хора.
А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас.
Ние сме избили 30,000,000 хора.
Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота.
към беседата >>
И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо?
Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“.
И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо?
Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“.
към беседата >>
Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления?
В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора.
Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления?
Те разбират по-добре живота.
към беседата >>
Бог ги привлича.
Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо?
Бог ги привлича.
Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее.
към беседата >>
Те разбират по-добре живота.
Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления?
Те разбират по-добре живота.
към беседата >>
Ами че то е много естествено!
– Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича.
Ами че то е много естествено!
Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него.
към беседата >>
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му?
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му?
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни.
към беседата >>
Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо?
Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено!
Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо?
Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме.
към беседата >>
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение?
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му?
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение?
И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.
към беседата >>
Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност!
Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо?
Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност!
“ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки.
към беседата >>
И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи.
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение?
И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи.
Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората!
към беседата >>
“ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“.
И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност!
“ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“.
Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от мене да Ви обичам.
към беседата >>
Свободата не може със закон да се налага.
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи.
Свободата не може със закон да се налага.
Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно?
към беседата >>
Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее.
Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“.
Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее.
Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от мене да Ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите.
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага.
Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите.
Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“.
към беседата >>
Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него.
Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее.
Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него.
И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от мене да Ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни.
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите.
Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни.
Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е.
към беседата >>
И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме.
Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него.
И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме.
Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от мене да Ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни.
Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.
Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде?
към беседата >>
Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки.
Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност! “ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме.
Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки.
Вие няма да искате от мене да Ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
Смешни сме ние хората!
И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.
Смешни сме ние хората!
От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода.
към беседата >>
Вие няма да искате от мене да Ви обичам.
“ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки.
Вие няма да искате от мене да Ви обичам.
Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
От смъртното може ли да се роди безсмъртно?
Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората!
От смъртното може ли да се роди безсмъртно?
И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние!
към беседата >>
Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от мене да Ви обичам.
Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия.
към беседата >>
И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“.
Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно?
И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“.
Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода!
към беседата >>
Сега аз ще ви предпазя от следното зло.
Сега аз ще ви предпазя от следното зло.
Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не? “ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод.
към беседата >>
Роденото от смъртта, смърт е.
Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“.
Роденото от смъртта, смърт е.
А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог.
към беседата >>
Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не?
Сега аз ще ви предпазя от следното зло.
Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не?
“ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро.
към беседата >>
А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде?
Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е.
А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде?
От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.
към беседата >>
“ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина.
Сега аз ще ви предпазя от следното зло. Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не?
“ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина.
Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
към беседата >>
От роденото от смъртта очакваме свобода.
Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде?
От роденото от смъртта очакваме свобода.
Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не.
към беседата >>
Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината.
Сега аз ще ви предпазя от следното зло. Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не? “ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина.
Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината.
„Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
към беседата >>
Смешни сме ние!
От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода.
Смешни сме ние!
От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
към беседата >>
„Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ.
Сега аз ще ви предпазя от следното зло. Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не? “ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината.
„Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ.
Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
към беседата >>
От онзи парализирания човек очакваме своята свобода!
И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние!
От онзи парализирания човек очакваме своята свобода!
Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
към беседата >>
Чакайте да дадете плод.
Сега аз ще ви предпазя от следното зло. Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не? “ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ.
Чакайте да дадете плод.
Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
към беседата >>
Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог.
Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода!
Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог.
И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
към беседата >>
Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро.
Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не? “ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод.
Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро.
Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
към беседата >>
И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.
А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог.
И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.
Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
към беседата >>
Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
“ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро.
Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
към беседата >>
Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не.
От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни.
Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не.
На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
към беседата >>
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“.
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“.
Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките.
към беседата >>
На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не.
На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам.
към беседата >>
Не чоплете Божественото!
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“.
Не чоплете Божественото!
Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“
„Истината ще ви направи свободни.“
към беседата >>
Бог е твоето добро.
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“. Не чоплете Божественото!
Бог е твоето добро.
Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“.
към беседата >>
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй.
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй.
Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас?
към беседата >>
Щом Бог живее в тебе, ти си добър.
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“. Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро.
Щом Бог живее в тебе, ти си добър.
Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли.
към беседата >>
Не е тъй.
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй.
Не е тъй.
Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички.
към беседата >>
Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“.
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“. Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър.
Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“.
Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо.
към беседата >>
Ти чувствал ли си свободата на Бога?
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй. Не е тъй.
Ти чувствал ли си свободата на Бога?
За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България!
към беседата >>
Всичките ви грехове, това са спънките.
Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“. Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“.
Всичките ви грехове, това са спънките.
Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал.
към беседата >>
За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква.
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй. Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога?
За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква.
В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка.
към беседата >>
Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ.
Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките.
Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ.
Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата.
към беседата >>
В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе?
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй. Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква.
В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе?
Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас.
към беседата >>
Това значи: „Аз ще ви направя свободни“.
Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ.
Това значи: „Аз ще ви направя свободни“.
Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета.
към беседата >>
Знаете ли какво изисква днес Господ от вас?
Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй. Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе?
Знаете ли какво изисква днес Господ от вас?
Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата.
към беседата >>
Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли.
Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“.
Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли.
Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини!
към беседата >>
Днес Господ изисква да се примирите всички.
Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас?
Днес Господ изисква да се примирите всички.
Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата.
към беседата >>
Аз се радвам, като чета някое писмо.
Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли.
Аз се радвам, като чета някое писмо.
Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Вижте какво става с България!
Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички.
Вие ще кажете: „Вижте какво става с България!
“ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията.
към беседата >>
Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал.
Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо.
Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал.
Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма.
към беседата >>
“ Не е важно какво става отвънка.
За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България!
“ Не е важно какво става отвънка.
Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос.
към беседата >>
Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата.
Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал.
Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата.
Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом.
към беседата >>
Вънка става туй, което става вътре във вас.
В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка.
Вънка става туй, което става вътре във вас.
Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение.
към беседата >>
Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета.
Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата.
Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета.
Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже.
към беседата >>
Вънка, вътре, това сме сами ние съществата.
Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас.
Вънка, вътре, това сме сами ние съществата.
Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение. Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
към беседата >>
Никакви слугини!
Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета.
Никакви слугини!
Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен.
към беседата >>
Ако е до измиранията, да оправдаем нещата.
Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата.
Ако е до измиранията, да оправдаем нещата.
Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение. Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
към беседата >>
Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня.
Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини!
Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня.
По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени.
към беседата >>
Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията.
Вие ще кажете: „Вижте какво става с България! “ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата.
Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията.
Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение. Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
към беседата >>
По-добра слугиня от домакинята няма.
Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня.
По-добра слугиня от домакинята няма.
Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени?
към беседата >>
Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос.
“ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията.
Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос.
Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение. Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
към беседата >>
Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом.
Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма.
Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом.
Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу!
към беседата >>
Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение.
Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос.
Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение.
Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
към беседата >>
Разшетала се тя, готви, реже.
Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом.
Разшетала се тя, готви, реже.
И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! “ Защо слава Богу?
към беседата >>
Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение.
Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон.
към беседата >>
И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен.
Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже.
И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен.
Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! “ Защо слава Богу? Защото Бог живее вътре.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“
„Истината ще ви направи свободни.“
към беседата >>
Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени.
Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен.
Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени.
Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! “ Защо слава Богу? Защото Бог живее вътре.
към беседата >>
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства.
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства.
Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем.
към беседата >>
Как да не са весели, как да не са засмени?
По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени.
Как да не са весели, как да не са засмени?
Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! “ Защо слава Богу? Защото Бог живее вътре.
към беседата >>
Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези.
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства.
Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези.
Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“.
към беседата >>
Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу!
Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени?
Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу!
“ Защо слава Богу? Защото Бог живее вътре.
към беседата >>
Вие, хората, сте чудни!
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези.
Вие, хората, сте чудни!
Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право!
към беседата >>
“ Защо слава Богу?
Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу!
“ Защо слава Богу?
Защото Бог живее вътре.
към беседата >>
Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика!
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни!
Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика!
Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид.
към беседата >>
Защото Бог живее вътре.
И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! “ Защо слава Богу?
Защото Бог живее вътре.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени.
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика!
Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени.
Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина.
към беседата >>
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“.
Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото.
към беседата >>
Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем.
Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени.
Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем.
Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа.
към беседата >>
Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“.
Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“.
Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата.
към беседата >>
Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“.
Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем.
Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“.
Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си.
към беседата >>
Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“. Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“.
Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка.
Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце.
към беседата >>
Разбирайте ме право!
Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“.
Разбирайте ме право!
Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа!
към беседата >>
Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“. Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка.
Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва.
Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва.
към беседата >>
Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид.
Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право!
Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид.
Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа?
към беседата >>
Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“. Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва.
Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе.
Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза.
към беседата >>
Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина.
Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид.
Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина.
Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна.
към беседата >>
Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“. Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе.
Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото.
Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено.
към беседата >>
Истината изключва всяка лъжа.
Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина.
Истината изключва всяка лъжа.
Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство.
към беседата >>
Тогава аз пренасям поговорката в природата.
Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото.
Тогава аз пренасям поговорката в природата.
Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре.
към беседата >>
Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си.
Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа.
Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си.
Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете?
към беседата >>
Вие посеете едно зрънце.
Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата.
Вие посеете едно зрънце.
Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда.
към беседата >>
Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа!
Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си.
Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа!
„Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа.
към беседата >>
Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва.
Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце.
Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва.
Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“.
към беседата >>
„Ами бялата лъжа?
Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа!
„Ами бялата лъжа?
“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина.
към беседата >>
Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза.
Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва.
Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза.
Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна.
към беседата >>
“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна.
Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа?
“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна.
В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна.
към беседата >>
Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено.
Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза.
Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено.
Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна.
към беседата >>
В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство.
Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна.
В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство.
Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката.
към беседата >>
Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре.
Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено.
Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре.
„Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна.
към беседата >>
Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете?
Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство.
Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете?
Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“.
към беседата >>
„Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда.
Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре.
„Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда.
Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна.
към беседата >>
Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа.
Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете?
Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа.
А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец.
към беседата >>
Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“.
Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда.
Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“.
Думата „избива“ не е толкова приятна.
към беседата >>
А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина.
„Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа.
А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина.
Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците.
към беседата >>
Думата „избива“ не е толкова приятна.
Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“.
Думата „избива“ не е толкова приятна.
към беседата >>
Истината е наполовина вярна.
“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина.
Истината е наполовина вярна.
Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите?
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“
„Истината ще ви направи свободни.“
към беседата >>
Ще слезеш, но ще си счупиш краката.
В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна.
Ще слезеш, но ще си счупиш краката.
Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят.
към беседата >>
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота.
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота.
Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите.
към беседата >>
Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“.
Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката.
Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“.
Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога.
към беседата >>
Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас.
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота.
Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас.
Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана.
към беседата >>
Да, тази свобода виси на този конец.
Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“.
Да, тази свобода виси на този конец.
Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
към беседата >>
Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат.
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота. Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас.
Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат.
Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена.
към беседата >>
Преди 40 години русите освободиха българите от турците.
А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец.
Преди 40 години русите освободиха българите от турците.
Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“.
към беседата >>
Законът е верен във всяко отношение.
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота. Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат.
Законът е верен във всяко отношение.
Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете.
към беседата >>
Е, свободни ли са днес българите?
Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците.
Е, свободни ли са днес българите?
Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт.
към беседата >>
Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“.
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота. Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение.
Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“.
Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат.
към беседата >>
Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят.
Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите?
Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят.
Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена.
към беседата >>
Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите.
Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота. Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“.
Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите.
Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове.
към беседата >>
Всички народи са отговорни пред Бога.
Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят.
Всички народи са отговорни пред Бога.
Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни.
към беседата >>
Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана.
Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите.
Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана.
Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови.
към беседата >>
Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога.
Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
към беседата >>
Сега, още днес, всичката работа е оправена.
Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана.
Сега, още днес, всичката работа е оправена.
Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта.
към беседата >>
В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“.
Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“.
Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество.
към беседата >>
Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете.
Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена.
Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете.
Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо.
към беседата >>
Бог е внимателен към тази власт.
Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“.
Бог е внимателен към тази власт.
И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“.
към беседата >>
Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат.
Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете.
Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат.
Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя.
към беседата >>
И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена.
Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт.
И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена.
Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината.
към беседата >>
Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове.
Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат.
Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове.
И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник.
към беседата >>
Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни.
Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена.
Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни.
Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани.
към беседата >>
И сега казвам: Вие всички сте готови.
Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове.
И сега казвам: Вие всички сте готови.
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа?
към беседата >>
Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни.
Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава.
към беседата >>
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта.
Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови.
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта.
Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.
към беседата >>
И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество.
В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество.
Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни.
към беседата >>
Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо.
Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта.
Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо.
Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата. Само по този начин вие може да направите хората свободни.
към беседата >>
Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“.
Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество.
Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“.
Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?
към беседата >>
Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя.
Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо.
Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя.
Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата. Само по този начин вие може да направите хората свободни.
към беседата >>
Той държи на Истината.
И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“.
Той държи на Истината.
В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях.
към беседата >>
Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник.
Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя.
Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник.
По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата. Само по този начин вие може да направите хората свободни.
към беседата >>
В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани.
Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината.
В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани.
В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт.
към беседата >>
По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа?
И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник.
По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа?
Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата. Само по този начин вие може да направите хората свободни.
към беседата >>
В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава.
Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани.
В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава.
Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това.
към беседата >>
Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.
Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа?
Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.
Само по този начин вие може да направите хората свободни.
към беседата >>
Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни.
И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава.
Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни.
Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината.
към беседата >>
Само по този начин вие може да направите хората свободни.
Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата.
Само по този начин вие може да направите хората свободни.
към беседата >>
Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?
Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни.
Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?
“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“
„Истината ще ви направи свободни.“
към беседата >>
“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях.
Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?
“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях.
Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт.
към беседата >>
Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт.
В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях.
Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт.
Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят.
към беседата >>
Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон.
Ще ви приведа един пример.
Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон.
Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял.
към беседата >>
Те ще опитат това.
В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт.
Те ще опитат това.
Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“.
към беседата >>
Имало един виден лекар християнин, който лекувал.
Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон.
Имало един виден лекар християнин, който лекувал.
Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“.
към беседата >>
Те ще видят Истината.
Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това.
Те ще видят Истината.
Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите.
към беседата >>
Знаен бил той в цялото царство.
Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал.
Знаен бил той в цялото царство.
Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус?
към беседата >>
Има една велика, правова държава.
Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината.
Има една велика, правова държава.
Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е.
към беседата >>
Нямало болен, когото той да не излекувал.
Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство.
Нямало болен, когото той да не излекувал.
Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син.
към беседата >>
Всичките народи ще знаят това, не само българите.
“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава.
Всичките народи ще знаят това, не само българите.
Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта.
към беседата >>
Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт.
Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал.
Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт.
Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“.
към беседата >>
Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят.
Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите.
Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят.
Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда.
към беседата >>
Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял.
Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт.
Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял.
След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Плаши ни той“.
Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят.
Вие ще кажете: „Плаши ни той“.
Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили?
към беседата >>
След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“.
Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял.
След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“.
И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран.
към беседата >>
Не, няма какво да ви плаша, ще видите.
Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“.
Не, няма какво да ви плаша, ще видите.
Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг?
към беседата >>
И какво направя Зисиус?
Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“.
И какво направя Зисиус?
Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва.
към беседата >>
Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е.
Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите.
Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е.
ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“.
към беседата >>
Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син.
Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус?
Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син.
Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината.
към беседата >>
ще видят, че има един друг закон в света – Любовта.
Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е.
ще видят, че има един друг закон в света – Любовта.
Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли!
към беседата >>
Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“.
Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син.
Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“.
Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло.
към беседата >>
Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда.
Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта.
Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда.
Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате!
към беседата >>
Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява.
Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“.
Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява.
Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни.
към беседата >>
Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили?
Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда.
Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили?
Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш!
към беседата >>
Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран.
След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява.
Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран.
За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре.
към беседата >>
Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг?
Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили?
Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг?
Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме.
към беседата >>
За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва.
И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран.
За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва.
Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва.
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам воля“.
Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг?
Някой казва: „Аз имам воля“.
Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо.
към беседата >>
Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината.
Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва.
Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината.
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем?
към беседата >>
Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли!
ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“.
Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли!
Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“.
към беседата >>
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло.
Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината.
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло.
Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“.
към беседата >>
Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате!
Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли!
Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате!
Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега.
към беседата >>
Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни.
Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло.
Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни.
Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа?
към беседата >>
Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш!
Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате!
Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш!
Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята.
към беседата >>
Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре.
Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни.
Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре.
Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“.
към беседата >>
Всеки ден ние решаваме и отлагаме.
Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш!
Всеки ден ние решаваме и отлагаме.
Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия?
към беседата >>
Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва.
За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре.
Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва.
Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам.
към беседата >>
Туй е общо нещо.
Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме.
Туй е общо нещо.
Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни?
към беседата >>
Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем?
Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва.
Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем?
Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте?
към беседата >>
Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“.
Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо.
Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“.
Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“.
към беседата >>
Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“.
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем?
Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“.
А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте? “ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>
Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега.
Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“.
Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега.
Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия.
към беседата >>
А ние какво ще дадем за Господа?
Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“.
А ние какво ще дадем за Господа?
Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте? “ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>
Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята.
Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега.
Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята.
Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения.
към беседата >>
Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“.
Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа?
Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“.
Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте? “ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>
Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия?
Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята.
Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия?
Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“.
към беседата >>
Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам.
Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“.
Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам.
Всички готови ли сте? “ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>
Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни?
Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия?
Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни?
Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя.
към беседата >>
Всички готови ли сте?
Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам.
Всички готови ли сте?
“ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>
Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“.
Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни?
Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“.
И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“.
към беседата >>
“ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте?
“ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови.
към беседата >>
И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия.
Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“.
И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия.
Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“.
към беседата >>
Тъй правят буковите растения.
Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия.
Тъй правят буковите растения.
Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова.
към беседата >>
Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“.
Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения.
Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“.
Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика.
към беседата >>
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено.
към беседата >>
Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя.
Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“.
Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя.
А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата.
към беседата >>
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
към беседата >>
А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“.
Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя.
А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“.
Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави!
към беседата >>
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна.
Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
към беседата >>
Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“.
И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“.
Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“.
Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна!
към беседата >>
2.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е.
В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре.
Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е.
не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл.
към беседата >>
не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас.
По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е.
не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас.
Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра.
към беседата >>
Вие казвате: „Дали моята любов е на място?
Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас.
Вие казвате: „Дали моята любов е на място?
“ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета.
към беседата >>
“ Всяка проявена Любов е на място.
Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място?
“ Всяка проявена Любов е на място.
Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост.
към беседата >>
Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят.
Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място.
Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят.
Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи.
към беседата >>
Да ви обясня тази мисъл.
Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят.
Да ви обясня тази мисъл.
Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени.
към беседата >>
Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра.
не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл.
Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра.
Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е.
към беседата >>
Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета.
Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра.
Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета.
Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява?
към беседата >>
Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост.
“ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета.
Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост.
Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява.
към беседата >>
Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи.
Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост.
Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи.
Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява.
към беседата >>
Най-малко едно от тях ще я оцени.
Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи.
Най-малко едно от тях ще я оцени.
Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот.
към беседата >>
Едно от тях да я оцени, достатъчно е.
Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени.
Едно от тях да я оцени, достатъчно е.
Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате.
към беседата >>
Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява?
Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е.
Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява?
Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове.
към беседата >>
Най-първо Бог я оценява.
Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява?
Най-първо Бог я оценява.
Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове.
към беседата >>
Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява.
Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява.
Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява.
Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя.
към беседата >>
Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот.
Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява.
Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот.
Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане.
към беседата >>
Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате.
Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот.
Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате.
Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас.
към беседата >>
Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове.
Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате.
Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове.
Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това.
към беседата >>
Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове.
Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове.
Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове.
Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това. Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
към беседата >>
Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя.
Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове.
Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя.
Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това. Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
към беседата >>
Сега вие сте на пробуждане.
Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя.
Сега вие сте на пробуждане.
Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това. Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
към беседата >>
Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас.
Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане.
Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас.
Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това. Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
към беседата >>
Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това.
Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас.
Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това.
Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
към беседата >>
Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това.
Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.
към беседата >>
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението.
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението.
Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани.
към беседата >>
Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние.
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението.
Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние.
Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани.
към беседата >>
Търпението учат те.
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението. Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние.
Търпението учат те.
А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки.
към беседата >>
А вие колко сте чакали?
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението. Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те.
А вие колко сте чакали?
Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце.
към беседата >>
Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло.
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението. Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали?
Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло.
Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове.
към беседата >>
Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани.
Всички вие трябва да научите великия закон на търпението. Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло.
Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани.
Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки.
към беседата >>
Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани.
Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани.
Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани.
Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
Ръцете ви няма да бъдат много гладки.
Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани.
Ръцете ви няма да бъдат много гладки.
Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
Господ не иска гладки ръце.
А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки.
Господ не иска гладки ръце.
Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
Господ иска гладки сърца, гладки умове.
Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце.
Господ иска гладки сърца, гладки умове.
Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
Сега ще говоря за стремежите на ума и сърцето.
Сега ще говоря за стремежите на ума и сърцето.
към беседата >>
Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки.
Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове.
Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки.
Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината.
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината.
Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е. или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата. Едно от двете неща трябва да изберете.
към беседата >>
Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки.
Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.
към беседата >>
Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца.
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината.
Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца.
Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е. или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата. Едно от двете неща трябва да изберете.
към беседата >>
Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването.
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца.
Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването.
Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е. или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата. Едно от двете неща трябва да изберете.
към беседата >>
Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е.
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването.
Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е.
или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата. Едно от двете неща трябва да изберете.
към беседата >>
или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата.
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е.
или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата.
Едно от двете неща трябва да изберете.
към беседата >>
Едно от двете неща трябва да изберете.
На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е. или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата.
Едно от двете неща трябва да изберете.
към беседата >>
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас.
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас.
Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си защо те не го правят. Вие не разсъждавате философски. В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
към беседата >>
Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас.
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас.
Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас.
Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си защо те не го правят. Вие не разсъждавате философски. В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
към беседата >>
Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства.
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас.
Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства.
И често се тревожите в себе си защо те не го правят. Вие не разсъждавате философски. В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
към беседата >>
И често се тревожите в себе си защо те не го правят.
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства.
И често се тревожите в себе си защо те не го правят.
Вие не разсъждавате философски. В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
към беседата >>
Вие не разсъждавате философски.
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си защо те не го правят.
Вие не разсъждавате философски.
В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
към беседата >>
В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си защо те не го правят. Вие не разсъждавате философски.
В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.
към беседата >>
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1).
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1).
За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В.
към беседата >>
За да имате съзнание, значи имате нещо дадено.
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1).
За да имате съзнание, значи имате нещо дадено.
Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В.
към беседата >>
Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън.
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нещо дадено.
Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън.
Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм.
към беседата >>
Не е така.
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън.
Не е така.
В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е.
към беседата >>
В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси.
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така.
В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси.
То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз.
към беседата >>
То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В.
Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси.
То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В.
Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз.
към беседата >>
Имате тогава А:В.
За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В.
Имате тогава А:В.
Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило.
към беседата >>
Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм.
Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В.
Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм.
Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило. Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“.
към беседата >>
Това В считате извън вас, т. е.
Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм.
Това В считате извън вас, т. е.
това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило. Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“. Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
към беседата >>
това, което не е аз.
В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е.
това, което не е аз.
Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило. Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“. Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
към беседата >>
Едното наричаме аз, а другото не-аз.
То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз.
Едното наричаме аз, а другото не-аз.
Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило. Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“. Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
към беседата >>
Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило.
Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз.
Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило.
Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“. Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
към беседата >>
Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“.
Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило.
Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“.
Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
към беседата >>
Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило. Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“.
Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.
към беседата >>
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче.
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче.
Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби.
към беседата >>
Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно.
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче.
Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно.
Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас.
към беседата >>
Всякога Природата е по-силна от нас.
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче. Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно.
Всякога Природата е по-силна от нас.
Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби.
към беседата >>
Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна.
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче. Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога Природата е по-силна от нас.
Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна.
Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание.
към беседата >>
Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние.
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче. Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна.
Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние.
Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат.
към беседата >>
Природата сама по себе си не иска да ни обсеби.
Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче. Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние.
Природата сама по себе си не иска да ни обсеби.
Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат. В по-нисшите същества обаче го има.
към беседата >>
Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас.
Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби.
Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас.
Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат. В по-нисшите същества обаче го има. Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
към беседата >>
Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби.
Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас.
Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби.
Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат. В по-нисшите същества обаче го има. Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
към беседата >>
Във висшите същества няма ни сянка от такова желание.
Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби.
Във висшите същества няма ни сянка от такова желание.
В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат. В по-нисшите същества обаче го има. Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
към беседата >>
В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат.
Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание.
В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат.
В по-нисшите същества обаче го има. Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
към беседата >>
В по-нисшите същества обаче го има.
Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат.
В по-нисшите същества обаче го има.
Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
към беседата >>
Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат. В по-нисшите същества обаче го има.
Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.
към беседата >>
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот.
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот.
Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре.
към беседата >>
Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва).
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот.
Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва).
Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека.
към беседата >>
Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте.
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот. Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва).
Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте.
Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив.
към беседата >>
Семето С се посажда под почвата.
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот. Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте.
Семето С се посажда под почвата.
Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ .
към беседата >>
Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине.
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот. Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата.
Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине.
Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ . Този закон е верен и за човека.
към беседата >>
Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре.
Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот. Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине.
Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре.
Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ . Този закон е верен и за човека. Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
към беседата >>
Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека.
Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре.
Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека.
Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ . Този закон е верен и за човека. Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
към беседата >>
Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив.
Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека.
Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив.
Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ . Този закон е верен и за човека. Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
към беседата >>
Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ .
Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив.
Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ .
Този закон е верен и за човека. Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
към беседата >>
Този закон е верен и за човека.
Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ .
Този закон е верен и за човека.
Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
към беседата >>
Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ . Този закон е верен и за човека.
Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.
към беседата >>
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3).
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3).
Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре.
към беседата >>
Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие.
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3).
Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие.
Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина.
към беседата >>
Туй е едно низходящо съзнание, надолу.
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3). Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие.
Туй е едно низходящо съзнание, надолу.
Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане.
към беседата >>
Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник.
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3). Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу.
Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник.
Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди.
към беседата >>
Такъв случай имаме в литературата със Сократ1.
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3). Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник.
Такъв случай имаме в литературата със Сократ1.
Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек?
към беседата >>
Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре.
Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3). Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1.
Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре.
Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек? “ Падането има своите добри страни.
към беседата >>
Той се обръща и става виден философ в Атина.
Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре.
Той се обръща и става виден философ в Атина.
Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек? “ Падането има своите добри страни.
към беседата >>
Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане.
Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина.
Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане.
Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек? “ Падането има своите добри страни.
към беседата >>
Човек трябва да падне, за да се събуди.
Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане.
Човек трябва да падне, за да се събуди.
Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек? “ Падането има своите добри страни.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек?
Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди.
Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек?
“ Падането има своите добри страни.
към беседата >>
“ Падането има своите добри страни.
Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек?
“ Падането има своите добри страни.
към беседата >>
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4).
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4).
Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод. Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне.
към беседата >>
Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод.
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4).
Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод.
Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете.
към беседата >>
Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне?
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4). Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод.
Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне?
– Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот.
към беседата >>
– Не може.
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4). Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод. Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне?
– Не може.
Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне.
към беседата >>
Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат.
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4). Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод. Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може.
Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат.
Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай.
към беседата >>
Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне.
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4). Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод. Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат.
Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне.
Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш.
към беседата >>
Господ ще ви бутне да паднете.
Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод. Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне.
Господ ще ви бутне да паднете.
Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш. Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
към беседата >>
Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот.
Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете.
Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот.
Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш. Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
към беседата >>
Значи щом плодът узрее, той трябва да падне.
– Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот.
Значи щом плодът узрее, той трябва да падне.
И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш. Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
към беседата >>
И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай.
Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне.
И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай.
Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш. Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
към беседата >>
Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш.
Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай.
Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш.
Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
към беседата >>
Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш.
Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.
към беседата >>
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум.
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум.
Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света? Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят. Злото е зло само заради нас в дадения случай. Доброто е добро само за нас в дадения случай.
към беседата >>
Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни.
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум.
Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни.
Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света? Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят. Злото е зло само заради нас в дадения случай. Доброто е добро само за нас в дадения случай.
към беседата >>
Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света?
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум. Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни.
Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света?
Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят. Злото е зло само заради нас в дадения случай. Доброто е добро само за нас в дадения случай.
към беседата >>
Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят.
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум. Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света?
Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят.
Злото е зло само заради нас в дадения случай. Доброто е добро само за нас в дадения случай.
към беседата >>
Злото е зло само заради нас в дадения случай.
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум. Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света? Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят.
Злото е зло само заради нас в дадения случай.
Доброто е добро само за нас в дадения случай.
към беседата >>
Доброто е добро само за нас в дадения случай.
Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум. Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света? Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят. Злото е зло само заради нас в дадения случай.
Доброто е добро само за нас в дадения случай.
към беседата >>
Сега да обясня тази своя мисъл.
Сега да обясня тази своя мисъл.
Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта.
към беседата >>
Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта.
Сега да обясня тази своя мисъл.
Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта.
Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие.
към беседата >>
Не се изисква голяма философия да се докаже това.
Сега да обясня тази своя мисъл. Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта.
Не се изисква голяма философия да се докаже това.
Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа.
към беседата >>
Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро?
Сега да обясня тази своя мисъл. Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква голяма философия да се докаже това.
Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро?
Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално.
към беседата >>
Само повидимому това нещо е добро.
Сега да обясня тази своя мисъл. Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро?
Само повидимому това нещо е добро.
Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години.
към беседата >>
Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта.
Сега да обясня тази своя мисъл. Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро.
Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта.
Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място.
към беседата >>
Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие.
Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта.
Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие.
Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота.
към беседата >>
Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа.
Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие.
Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа.
Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки.
към беседата >>
Ние не считаме това действие за неморално.
Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа.
Ние не считаме това действие за неморално.
Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност.
към беседата >>
Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години.
Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално.
Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години.
Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро.
към беседата >>
Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място.
Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години.
Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място.
Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. Всеки един от вас може да провери това.
към беседата >>
Казвам: Природата често прави такива операции в живота.
Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място.
Казвам: Природата често прави такива операции в живота.
Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. Всеки един от вас може да провери това.
към беседата >>
Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки.
Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота.
Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки.
Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. Всеки един от вас може да провери това.
към беседата >>
Има една вътрешна разумност.
Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки.
Има една вътрешна разумност.
Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. Всеки един от вас може да провери това.
към беседата >>
Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро.
Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност.
Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро.
Всеки един от вас може да провери това.
към беседата >>
Всеки един от вас може да провери това.
Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро.
Всеки един от вас може да провери това.
към беседата >>
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва).
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва).
Имате точките С и В. Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее.
към беседата >>
Имате точките С и В.
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва).
Имате точките С и В.
Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш.
към беседата >>
Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате.
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точките С и В.
Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате.
Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави!
към беседата >>
Точката С ви казва: „Не трябва да го правите!
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точките С и В. Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате.
Точката С ви казва: „Не трябва да го правите!
“ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава?
към беседата >>
“ Точката В ви казва: „Направете го!
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точките С и В. Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите!
“ Точката В ви казва: „Направете го!
“ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината.
към беседата >>
“ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее.
Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точките С и В. Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го!
“ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее.
Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния.
към беседата >>
Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш.
Имате точките С и В. Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее.
Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш.
Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n.
към беседата >>
Другото казва: „Не го прави!
Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш.
Другото казва: „Не го прави!
“ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне.
към беседата >>
“ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава?
Точката С ви казва: „Не трябва да го правите! “ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави!
“ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава?
“ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш.
към беседата >>
“ Не знаеш кой говори истината.
“ Точката В ви казва: „Направете го! “ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава?
“ Не знаеш кой говори истината.
Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се!
към беседата >>
Ти седиш, колебаеш се между двете влияния.
“ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината.
Ти седиш, колебаеш се между двете влияния.
В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета!
към беседата >>
В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n.
Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния.
В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n.
Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те.
към беседата >>
Тогава n вземе, че те катурне.
Другото казва: „Не го прави! “ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n.
Тогава n вземе, че те катурне.
Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума.
към беседата >>
Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш.
“ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? “ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне.
Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш.
Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш.
към беседата >>
Единият ти казва: „Хвърли се!
“ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш.
Единият ти казва: „Хвърли се!
“ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача.
към беседата >>
“ Другият ти казва: „Стой на плета!
Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се!
“ Другият ти казва: „Стой на плета!
“ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват.
към беседата >>
“ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те.
В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета!
“ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те.
След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете.
към беседата >>
След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума.
Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те.
След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума.
Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си.
към беседата >>
Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш.
Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума.
Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш.
Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването.
към беседата >>
Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача.
Единият ти казва: „Хвърли се! “ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш.
Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача.
И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия.
към беседата >>
И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват.
“ Другият ти казва: „Стой на плета! “ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача.
И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват.
Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия. Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
към беседата >>
Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете.
“ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват.
Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете.
Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия. Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
към беседата >>
Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си.
След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете.
Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си.
Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия. Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
към беседата >>
Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването.
Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си.
Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването.
Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия. Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
към беседата >>
Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия.
Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването.
Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия.
Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
към беседата >>
Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия.
Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“
към беседата >>
В предишната лекция взех триъгълника АВС.
В предишната лекция взех триъгълника АВС.
Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече.
към беседата >>
Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки.
В предишната лекция взех триъгълника АВС.
Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки.
Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни.
към беседата >>
Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи.
В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки.
Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи.
Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум.
към беседата >>
Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън.
В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи.
Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън.
Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
към беседата >>
Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи.
В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън.
Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи.
Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
към беседата >>
Тогава вашето съзнание ще се развие повече.
В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи.
Тогава вашето съзнание ще се развие повече.
Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
към беседата >>
Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни.
Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече.
Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни.
Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
към беседата >>
Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум.
Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни.
Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум.
Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
към беседата >>
Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум.
Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.
към беседата >>
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл.
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл.
Ще си служа с живите точки. Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш.
към беседата >>
Ще си служа с живите точки.
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл.
Ще си служа с живите точки.
Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен.
към беседата >>
Тук, при точка А (фиг.
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл. Ще си служа с живите точки.
Тук, при точка А (фиг.
6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат.
към беседата >>
6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н.
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл. Ще си служа с живите точки. Тук, при точка А (фиг.
6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н.
до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи.
към беседата >>
до n – плеяда кандидати.
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл. Ще си служа с живите точки. Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н.
до n – плеяда кандидати.
Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен.
към беседата >>
Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш.
Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл. Ще си служа с живите точки. Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати.
Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш.
Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука!
към беседата >>
Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен.
Ще си служа с живите точки. Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш.
Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен.
При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица.
към беседата >>
При това ти си бедняк, той е богат.
Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен.
При това ти си бедняк, той е богат.
Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р.
към беседата >>
Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи.
6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат.
Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи.
Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d.
към беседата >>
Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен.
до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи.
Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен.
Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той!
към беседата >>
Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука!
Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен.
Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука!
“ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с.
към беседата >>
“ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица.
Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука!
“ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица.
Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той.
към беседата >>
Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р.
При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица.
Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р.
И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той. Знаете ли какво става най-после?
към беседата >>
И той се махне, но изниква на мястото му d.
Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р.
И той се махне, но изниква на мястото му d.
Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той. Знаете ли какво става най-после? – Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
към беседата >>
Казваш: „То не е една беля, да се махне и той!
Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d.
Казваш: „То не е една беля, да се махне и той!
“ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той. Знаете ли какво става най-после? – Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
към беседата >>
“ Хубаво, и той се махне, остава с.
Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука! “ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той!
“ Хубаво, и той се махне, остава с.
Махне се и той. Знаете ли какво става най-после? – Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
към беседата >>
Махне се и той.
“ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с.
Махне се и той.
Знаете ли какво става най-после? – Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
към беседата >>
Знаете ли какво става най-после?
Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той.
Знаете ли какво става най-после?
– Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
към беседата >>
– Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той! “ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той. Знаете ли какво става най-после?
– Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.
към беседата >>
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему.
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему.
Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома. Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това.
към беседата >>
Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома.
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему.
Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома.
Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват.
към беседата >>
Те му я дават и той бива щастлив.
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома.
Те му я дават и той бива щастлив.
Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми.
към беседата >>
Туй наричам щастливи моменти в живота.
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома. Те му я дават и той бива щастлив.
Туй наричам щастливи моменти в живота.
Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи.
към беседата >>
Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете.
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома. Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота.
Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете.
Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В .
към беседата >>
Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това.
Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома. Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете.
Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това.
Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума.
към беседата >>
Хората не разбират причините, затова се и разочароват.
Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома. Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това.
Хората не разбират причините, затова се и разочароват.
Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно.
към беседата >>
Човек трябва да знае защо се стреми.
Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват.
Човек трябва да знае защо се стреми.
Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
към беседата >>
Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи.
Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми.
Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи.
Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
към беседата >>
Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В .
Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи.
Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В .
Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
към беседата >>
Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума.
Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В .
Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума.
Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
към беседата >>
Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно.
Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума.
Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно.
И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
към беседата >>
И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно.
И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.
към беседата >>
И в самото сърце има разумност.
И в самото сърце има разумност.
В него има два живота, две области. От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека.
към беседата >>
В него има два живота, две области.
И в самото сърце има разумност.
В него има два живота, две области.
От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите.
към беседата >>
От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е.
И в самото сърце има разумност. В него има два живота, две области.
От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е.
енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение.
към беседата >>
енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят.
И в самото сърце има разумност. В него има два живота, две области. От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е.
енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят.
Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства.
към беседата >>
Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри.
И в самото сърце има разумност. В него има два живота, две области. От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят.
Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри.
Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства.
към беседата >>
Няма лоши чувствания в човека.
И в самото сърце има разумност. В него има два живота, две области. От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри.
Няма лоши чувствания в човека.
Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение.
към беседата >>
Аз говоря за самите зародиши, не за проявите.
В него има два живота, две области. От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека.
Аз говоря за самите зародиши, не за проявите.
Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение. Да ви обясня произхода ¢.
към беседата >>
Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение.
От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите.
Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение.
Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение. Да ви обясня произхода ¢. Имате живата точка n и живата точка А.
към беседата >>
Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства.
енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение.
Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства.
Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение. Да ви обясня произхода ¢. Имате живата точка n и живата точка А.
към беседата >>
Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства.
Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства.
Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства.
Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение. Да ви обясня произхода ¢. Имате живата точка n и живата точка А.
към беседата >>
Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение.
Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства.
Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение.
Да ви обясня произхода ¢. Имате живата точка n и живата точка А.
към беседата >>
Да ви обясня произхода ¢.
Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение.
Да ви обясня произхода ¢.
Имате живата точка n и живата точка А.
към беседата >>
Имате живата точка n и живата точка А.
Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение. Да ви обясня произхода ¢.
Имате живата точка n и живата точка А.
към беседата >>
Тази жива точка А има стремеж към n.
Тази жива точка А има стремеж към n.
Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено.
към беседата >>
Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига.
Тази жива точка А има стремеж към n.
Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига.
Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил.
към беседата >>
Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова.
Тази жива точка А има стремеж към n. Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига.
Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова.
Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека.
към беседата >>
Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В.
Тази жива точка А има стремеж към n. Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова.
Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В.
Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека. И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
към беседата >>
Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични.
Тази жива точка А има стремеж към n. Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В.
Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични.
Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека. И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
към беседата >>
Те са сянка на нещо изгубено.
Тази жива точка А има стремеж към n. Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични.
Те са сянка на нещо изгубено.
Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека. И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
към беседата >>
Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил.
Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено.
Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил.
Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека. И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
към беседата >>
Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека.
Тогава се образува nВ, заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил.
Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека.
И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
към беседата >>
И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека.
И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.
към беседата >>
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход.
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход.
Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата.
към беседата >>
Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход.
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход.
Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход.
Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е.
към беседата >>
Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро.
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход. Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход.
Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро.
Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли.
към беседата >>
Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство.
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход. Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро.
Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство.
Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли.
към беседата >>
Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто?
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход. Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство.
Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто?
Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите?
към беседата >>
Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата.
Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход. Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто?
Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата.
На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл.
към беседата >>
На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е.
Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата.
На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е.
Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш?
към беседата >>
Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли.
Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е.
Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли.
Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш.
към беседата >>
Ние не се радваме на Божиите мисли.
Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли.
Ние не се радваме на Божиите мисли.
Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея.
към беседата >>
Защо да не се радваш, като погледнеш звездите?
Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли.
Защо да не се радваш, като погледнеш звездите?
Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл.
към беседата >>
Всяка звезда е Божествена мисъл.
Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите?
Всяка звезда е Божествена мисъл.
Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов!
към беседата >>
Защо да не ¢ се радваш?
На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл.
Защо да не ¢ се радваш?
Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина.
към беседата >>
Може да ¢ се радваш.
Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш?
Може да ¢ се радваш.
Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност.
към беседата >>
Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея.
Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш.
Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея.
Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл.
Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея.
Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл.
Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!
към беседата >>
Тя ще ви каже: „Бог е Любов!
Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл.
Тя ще ви каже: „Бог е Любов!
“ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение.
към беседата >>
“ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина.
Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов!
“ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина.
Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов!
към беседата >>
Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност.
Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина.
Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност.
Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда.
към беседата >>
Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост.
Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност.
Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост.
Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото.
към беседата >>
Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!
Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост.
Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!
“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии.
към беседата >>
“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение.
Тя ще ви каже: „Бог е Любов! “ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!
“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение.
Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте.
към беседата >>
Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов!
“ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение.
Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов!
“ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли.
към беседата >>
“ Тъй ще ви каже една звезда.
Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов!
“ Тъй ще ви каже една звезда.
И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли. Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
към беседата >>
И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото.
Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда.
И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото.
Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли. Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
към беседата >>
Не мислете, че това са илюзии.
Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има! “ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото.
Не мислете, че това са илюзии.
Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли. Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
към беседата >>
Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте.
“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии.
Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте.
Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли. Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
към беседата >>
Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли.
Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов! “ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте.
Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли.
Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
към беседата >>
Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
“ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли.
Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.
към беседата >>
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя.
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя.
Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме.
към беседата >>
Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре.
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя.
Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре.
Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото.
към беседата >>
Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде?
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя. Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре.
Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде?
Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията.
към беседата >>
Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят.
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя. Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде?
Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят.
В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си.
към беседата >>
В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята.
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя. Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят.
В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята.
В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре.
към беседата >>
В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме.
И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя. Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята.
В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме.
По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е.
към беседата >>
По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото.
Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме.
По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото.
Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас.
към беседата >>
Вие знаете как се създават нещастията.
Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото.
Вие знаете как се създават нещастията.
Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място?
към беседата >>
Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си.
Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията.
Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си.
Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място.
към беседата >>
Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре.
В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си.
Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре.
Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място? “ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят.
към беседата >>
3.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви.
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви.
Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A.
към беседата >>
Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка?
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви.
Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка?
Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира.
към беседата >>
Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията.
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви. Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка?
Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията.
Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление?
към беседата >>
Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно?
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви. Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията.
Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно?
– Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A.
към беседата >>
– Наляво.
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви. Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно?
– Наляво.
Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC.
към беседата >>
Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A.
Ще ви говоря върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви. Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво.
Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A.
Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение.
към беседата >>
Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира.
Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A.
Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира.
Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC.
към беседата >>
Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление?
Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира.
Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление?
Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат.
към беседата >>
Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A.
Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление?
Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A.
Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила.
към беседата >>
Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC.
– Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A.
Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC.
Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи?
към беседата >>
Това отклонение се нарича вече падение.
Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC.
Това отклонение се нарича вече падение.
Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB.
към беседата >>
Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC.
Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение.
Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC.
Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни.
към беседата >>
Тази линия всякога означава един определен резултат.
Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC.
Тази линия всякога означава един определен резултат.
AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е.
към беседата >>
AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила.
Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат.
AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила.
За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е. в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B?
към беседата >>
За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи?
Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила.
За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи?
– Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е. в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B? – Ще има известно, изменение.
към беседата >>
– Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB.
Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи?
– Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB.
Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е. в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B? – Ще има известно, изменение. Как бихте определили математически туй изменение?
към беседата >>
Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни.
Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB.
Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни.
Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е. в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B? – Ще има известно, изменение. Как бихте определили математически туй изменение?
към беседата >>
Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е.
Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни.
Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е.
в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B? – Ще има известно, изменение. Как бихте определили математически туй изменение?
към беседата >>
в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B?
AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е.
в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B?
– Ще има известно, изменение. Как бихте определили математически туй изменение?
към беседата >>
– Ще има известно, изменение.
За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е. в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B?
– Ще има известно, изменение.
Как бихте определили математически туй изменение?
към беседата >>
Как бихте определили математически туй изменение?
– Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB. Тия два пътя, BA и CB, които изминава точка A, са почти равни. Питам сега: еднакви качества ли ще има точка A и в двата случая, т. е. в момента когато е излязла от центъра B и в момента, когато се връща в точка B? – Ще има известно, изменение.
Как бихте определили математически туй изменение?
към беседата >>
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно.
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно.
Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание. Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност. Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите?
към беседата >>
Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание.
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно.
Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание.
Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност. Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA.
към беседата >>
Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност.
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно. Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание.
Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност.
Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане.
към беседата >>
Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност?
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно. Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание. Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност.
Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност?
Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един.
към беседата >>
Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно.
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно. Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание. Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност. Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност?
Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно.
Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н.
към беседата >>
Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите?
Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас, за да може да си ги обяснявате правилно. Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание. Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност. Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно.
Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите?
– Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е.
към беседата >>
– Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA.
Например, у вас има един подтик, едно желание A, което иска да се прояви, да излезе вън от центъра B на вашето съзнание. Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност. Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите?
– Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA.
И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло.
към беседата >>
И сега във вас ще се започне един процес на връщане.
Туй желание A – азът във вас – излиза от B и достига крайния предел на възможността си да се реализира, след което пак се връща във B, но с някаква придобита опитност. Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA.
И сега във вас ще се започне един процес на връщане.
Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката.
към беседата >>
Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един.
Можете ли да определите каква ще бъде придобитата опитност? Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане.
Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един.
два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас.
към беседата >>
два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н.
Щом A излиза от B, центъра на вашето съзнание, все трябва да има някакъв подтик, което показва, че всяко ваше желание е съзнателно. Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един.
два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н.
– все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява.
към беседата >>
– все същият закон е.
Вие например, мислите ли, че откак влязохте сега в клас и до този момент сте останали същите? – Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н.
– все същият закон е.
По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново?
към беседата >>
По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло.
– Не, в този един час време вие се изменихте, извървели сте вече пътя BA. И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е.
По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло.
Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание.
към беседата >>
Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката.
И сега във вас ще се започне един процес на връщане. Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло.
Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката.
Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание.
към беседата >>
Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас.
Този процес на връщане някой път може да трае една, две или повече секунди; някой път може да трае една, две, или повече минути; някой път може да трае един, два или повече часа; някой път – един, два или повече дни; някой път – една, две или повече седмици; някой път – един. два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката.
Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас.
Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това.
към беседата >>
Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява.
два или повече месеци, а някога – една, две или повече години и т. н. – все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас.
Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява.
Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание.
към беседата >>
Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново?
– все същият закон е. По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява.
Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново?
– Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса.
към беседата >>
– Причина за това е вашето подсъзнание.
По този начин може да се определи математически след колко време една ваша мисъл или едно ваше желание може да се върне назад, отдето е излязло. Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново?
– Причина за това е вашето подсъзнание.
Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към беседата >>
Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание.
Запример, заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание.
Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание.
То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към беседата >>
То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това.
Желанието ви да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание.
То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това.
След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към беседата >>
След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание.
Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това.
След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание.
При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към беседата >>
При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса.
Питам: как е станало това нещо, да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? – Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание.
При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса.
Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към беседата >>
Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
– Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса.
Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свърхсъзнанието, а другите два процеса са промеждуточни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към беседата >>
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието.
След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
към беседата >>
След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието.
След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране.
Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
към беседата >>
Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране.
Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече.
Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
към беседата >>
Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече.
Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате.
Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
към беседата >>
Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате.
Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате.
С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
към беседата >>
С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време висшите, разумните същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да се продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате.
С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране.
към беседата >>
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас?
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас?
(– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това? (– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С.
към беседата >>
(– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това?
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас?
(– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това?
(– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си.
към беседата >>
(– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона.
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас? (– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това?
(– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона.
Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление.
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас? (– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това? (– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона.
Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление.
Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира.
към беседата >>
Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A.
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас? (– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това? (– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление.
Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A.
Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание.
към беседата >>
Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С.
Сега, ще ви запитам: кое е най-любимото изкуство според вас? (– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това? (– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A.
Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С.
не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува.
към беседата >>
не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си.
(– Музиката.) Всички съгласни ли сте с това? (– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С.
не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си.
При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява.
към беседата >>
При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота.
(– И поезията.) Добре, да вземем тогава музиката (М) и поезията (П) като символи, само да обясним закона. Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си.
При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота.
Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е.
към беседата >>
Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира.
Допуснете, че вие сте живата съзнателна точка (Ж.С.), която има определена форма и определено направление. Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота.
Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира.
Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е. по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С.
към беседата >>
Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание.
Тази жива съзнателна точка се движи по направление на стрелката 1 и дохожда в материалния свят в точка A. Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира.
Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание.
Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е. по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С. Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
към беседата >>
Бог не е от тези същества, което да не ви чува.
Обаче поради някои неблагоприятни стечения на обстоятелствата тази точка Ж.С. не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание.
Бог не е от тези същества, което да не ви чува.
Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е. по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С. Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
към беседата >>
Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява.
не може да върви нагоре към своята цел, към своето местоназначение, но прави едно отклонение, пада надолу в точка C, по движението на стрелката 2, вследствие на което закъснява в пътя си. При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува.
Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява.
След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е. по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С. Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
към беседата >>
След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е.
При това падане тя изгубва условията да стане музикант, не може да реализира това си желание, намира се в пътя AC – път на страдания и казва: аз изгубих всичко, не искам да се занимавам с живота. Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява.
След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е.
по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С. Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
към беседата >>
по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С.
Каже ли така, желанието се отправя към свръхсъзнанието, към Божествения център Б по направлението на стрелката 3 и всякакъв подтик към музиката видимо спира. Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е.
по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С.
Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
към беседата >>
Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
Но изпратена веднъж една твоя мисъл, едно твое желание към Божественото съзнание. Бог не е от тези същества, което да не ви чува. Висшето Божествено съзнание Б почва да работи, разглежда причините за твоите несполуки, за нереализирането на твоето желание и ги отстранява. След като твоята мисъл или твоето желание е направило един кръг, минало по пътя на стрелките 1, 2 и З, движението минава от Божествения център към подсъзнанието, т. е. по направлението на стрелката 4 в точка П и тогава подсъзнанието започва да работи, създава благоприятни условия за реализиране на твоето желание, което върви по стелката 5 и отново дохожда в точка Ж.С.
Цялото това движение може да се извърши много пъти – 1, 2, 10, 100, 1000 пъти, докато най-после се реализира от самите вас и вие го виждате реализирано вече по направление на стрелката 6 и в точка Р.
към беседата >>
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели.
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели.
Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира. Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание.
към беседата >>
Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира.
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели.
Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира.
Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието.
към беседата >>
Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират.
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели. Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира.
Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират.
Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант.
към беседата >>
Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите.
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели. Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира. Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират.
Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите.
Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон.
към беседата >>
Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо.
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели. Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира. Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите.
Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо.
Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача.
към беседата >>
Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание.
Тъй че никое желание в света не остава в своите крайни предели. Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира. Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо.
Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание.
Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте.
към беседата >>
Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието.
Там то се спира временно, но в края на краищата ще се реализира. Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание.
Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието.
Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте.
към беседата >>
Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант.
Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието.
Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант.
Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата.
към беседата >>
Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон.
Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант.
Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон.
Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва.
към беседата >>
Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача.
Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон.
Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача.
Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана.
към беседата >>
Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте.
Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача.
Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте.
Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго.
към беседата >>
Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте.
Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте.
Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте.
Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н.
към беседата >>
Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата.
Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте.
Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата.
Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи.
към беседата >>
Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва.
Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата.
Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва.
Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници.
към беседата >>
Оставете тази мисъл за известно време настрана.
Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва.
Оставете тази мисъл за известно време настрана.
Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
към беседата >>
Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго.
Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана.
Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго.
Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
към беседата >>
Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н.
Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго.
Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н.
Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
към беседата >>
Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи.
Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н.
Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи.
В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
към беседата >>
В другия свят се нуждаят от такива работници.
Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи.
В другия свят се нуждаят от такива работници.
Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
към беседата >>
Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: музикант няма да стана, свърши се с мене – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т. н. Друг път ще ви обясня какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници.
Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която е имал на земята, и той трябва да я реши.
към беседата >>
И тъй, всички желания са постижими.
И тъй, всички желания са постижими.
Това е първият закон в съзнателния живот на точка A. При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност. Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението.
към беседата >>
Това е първият закон в съзнателния живот на точка A.
И тъй, всички желания са постижими.
Това е първият закон в съзнателния живот на точка A.
При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност. Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая.
към беседата >>
При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност.
И тъй, всички желания са постижими. Това е първият закон в съзнателния живот на точка A.
При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност.
Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2.
към беседата >>
Ще ви изразя картинно тази своя мисъл.
И тъй, всички желания са постижими. Това е първият закон в съзнателния живот на точка A. При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност.
Ще ви изразя картинно тази своя мисъл.
Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално.
към беседата >>
Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс.
И тъй, всички желания са постижими. Това е първият закон в съзнателния живот на точка A. При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност. Ще ви изразя картинно тази своя мисъл.
Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс.
Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка?
към беседата >>
Буквата Т горе на A-то означава търпението.
И тъй, всички желания са постижими. Това е първият закон в съзнателния живот на точка A. При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност. Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс.
Буквата Т горе на A-то означава търпението.
Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение.
към беседата >>
Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая.
Това е първият закон в съзнателния живот на точка A. При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност. Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението.
Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая.
Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР.
към беседата >>
Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2.
При всяка своя несполука точка А добива едно ново качество, една малка опитност. Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая.
Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2.
От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то.
към беседата >>
От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално.
Ще ви изразя картинно тази своя мисъл. Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2.
От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално.
Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества.
към беседата >>
Каква става сега тази точка?
Живата точка A излиза от центъра B и се движи по направление на стрелката 1, докато стигне своя краен предел в точка AТ, при което придобива един полюс. Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално.
Каква става сега тази точка?
– Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност.
към беседата >>
– Тя става разумна AР, понеже имала търпение.
Буквата Т горе на A-то означава търпението. Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка?
– Тя става разумна AР, понеже имала търпение.
И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие?
към беседата >>
И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР.
Търпението е едно отмерено движение на съзнанието, което означава: аз ще постигна на дело това, което желая. Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение.
И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР.
Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия.
към беседата >>
Не може да се яви Р-то преди Т-то.
Точка A, като не може да постигне своето желание, от точка AТ пада надолу, прави едно отклонение до точка C, като върви по направление на стрелката 2. От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР.
Не може да се яви Р-то преди Т-то.
Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия. Тогава ще имате AТПР.
към беседата >>
Тия букви означават качества.
От C точка A върви по направление на стрелката 3 и се връща в центъра B, отдето е излязла първоначално. Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то.
Тия букви означават качества.
Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия. Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност.
към беседата >>
Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност.
Каква става сега тази точка? – Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества.
Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност.
Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия. Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет.
към беседата >>
Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие?
– Тя става разумна AР, понеже имала търпение. И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност.
Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие?
– Своята поезия. Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец.
към беседата >>
– Своята поезия.
И така, имаме трите положения на A: A – AТ – AР. Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие?
– Своята поезия.
Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане.
към беседата >>
Тогава ще имате AТПР.
Не може да се яви Р-то преди Т-то. Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия.
Тогава ще имате AТПР.
Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон!
към беседата >>
Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност.
Тия букви означават качества. Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия. Тогава ще имате AТПР.
Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност.
Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания.
към беседата >>
Търпеливият и разумният човек е всякога поет.
Най-първо трябва да придобиеш търпение, а после разумност. Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия. Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност.
Търпеливият и разумният човек е всякога поет.
Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път?
към беседата >>
Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец.
Ако точката A се подвижи втори път навън, какво ще придобие? – Своята поезия. Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет.
Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец.
За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания.
към беседата >>
За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане.
– Своята поезия. Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец.
За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане.
Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате.
към беседата >>
Това е закон!
Тогава ще имате AТПР. Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане.
Това е закон!
Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С.
към беседата >>
Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания.
Значи, за да придобиеш поезията, трябва първо да придобиеш търпение и разумност. Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон!
Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания.
Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С.
към беседата >>
Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път?
Търпеливият и разумният човек е всякога поет. Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания.
Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път?
Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С.
към беседата >>
Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания.
Нетърпеливият, неразумният човек е всякога глупец. За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път?
Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания.
Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1.
към беседата >>
Само по този закон може да успявате.
За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания.
Само по този закон може да успявате.
Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1. – самосъзнанието.
към беседата >>
Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С.
Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате.
Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С.
– свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1. – самосъзнанието.
към беседата >>
– свръхсъзнанието; П.С.
Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С.
– свръхсъзнанието; П.С.
– подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1. – самосъзнанието.
към беседата >>
– подсъзнанието; С.
Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения център и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С.
– подсъзнанието; С.
съзнанието; С1.С1. – самосъзнанието.
към беседата >>
съзнанието; С1.С1.
Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С.
съзнанието; С1.С1.
– самосъзнанието.
към беседата >>
– самосъзнанието.
Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. съзнанието; С1.С1.
– самосъзнанието.
към беседата >>
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието.
Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно.
към беседата >>
Този процес представлява цяла една обиколка.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието.
Този процес представлява цяла една обиколка.
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието.
към беседата >>
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка.
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи.
Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
към беседата >>
Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи.
Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания.
Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
към беседата >>
Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания.
Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него.
Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
към беседата >>
Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него.
Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно.
Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
към беседата >>
Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието.
Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно.
Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието.
От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
към беседата >>
От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието.
От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
към беседата >>
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове?
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове?
– Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение.
към беседата >>
– Наторяват почвата с тор.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове?
– Наторяват почвата с тор.
Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант.
към беседата >>
Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор.
Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи.
За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек.
към беседата >>
За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи.
За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука.
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи.
към беседата >>
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука.
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен.
към беседата >>
Това е един закон, в който няма изключение.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
Това е един закон, в който няма изключение.
И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен. Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава.
към беседата >>
И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант.
– Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение.
И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант.
Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен. Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава. Той сам си налага известни ограничения.
към беседата >>
Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек.
Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант.
Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек.
Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен. Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава. Той сам си налага известни ограничения. Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
към беседата >>
Само разумният човек търпи.
За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек.
Само разумният човек търпи.
Той трябва да е свободен, да не е ограничен. Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава. Той сам си налага известни ограничения. Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
към беседата >>
Той трябва да е свободен, да не е ограничен.
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи.
Той трябва да е свободен, да не е ограничен.
Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава. Той сам си налага известни ограничения. Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
към беседата >>
Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава.
Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен.
Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава.
Той сам си налага известни ограничения. Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
към беседата >>
Той сам си налага известни ограничения.
И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен. Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава.
Той сам си налага известни ограничения.
Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
към беседата >>
Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен. Само Бог е дълготърпелив и Него никой не ограничава. Той сам си налага известни ограничения.
Когато добием туй качество, което Бог има – дълготърпението, тогава ще дойде разумността, поезията и музиката.
към беседата >>
И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате.
И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате.
към беседата >>
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение.
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение.
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо.
към беседата >>
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде.
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение.
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде.
Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо. Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят.
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде.
Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят.
Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо. Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят.
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят.
Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят.
Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо. Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
Поезията не е земно нещо.
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят.
Поезията не е земно нещо.
И музиката не е земно нещо. Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
И музиката не е земно нещо.
Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо.
И музиката не е земно нещо.
Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки – С и С1С1, ще се съберат в точка A и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо.
Следователно от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.
към беседата >>
4.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
В деня, в който човешкото сърце се отчужди от Бога, в най-тесния смисъл на думата, той вече е тръгнал по кривия път.
През милионите векове, през които тя е минала, по нейните върхове и долини, на всяко едно дръвче, има толкова хубави неща написани! Та когато аз говоря за живата природа, в моя ум седи съвсем друга идея, не тази, каквато вие разбирате. Тази природа вие трябва 10 пъти да я съблечете от тези скъсани дрехи, с които сега я гледате, за да дойдете до нейната чиста премяна, до онова, което е скрито в нея, и тогава ще разберете какво нещо е живата природа. Някой ще каже: „Това е идолопоклонство“. В този смисъл кой е свободен от този грях?
В деня, в който човешкото сърце се отчужди от Бога, в най-тесния смисъл на думата, той вече е тръгнал по кривия път.
към беседата >>
Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ.
Сега искам да ви насоча към мисълта: За Бога ще имате в себе си най-свещените мисли! И Христос, със своето идване в света, искаше само да даде един образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос, да изрази Божията Любов.
Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ.
Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия.
към беседата >>
Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“.
„Изпитвайте Писанията! “ Българите трябва да изпитват тия, свещените писания, какво е казал Христос.
Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“.
Аз ги похвалявам, но те са угнетени. Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея.
към беседата >>
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията.
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията.
Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа.
към беседата >>
Той се яви като човек с Любов.
И Христос, със своето идване в света, искаше само да даде един образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос, да изрази Божията Любов. Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ.
Той се яви като човек с Любов.
Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов.
към беседата >>
Аз ги похвалявам, но те са угнетени.
„Изпитвайте Писанията! “ Българите трябва да изпитват тия, свещените писания, какво е казал Христос. Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“.
Аз ги похвалявам, но те са угнетени.
Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене.
към беседата >>
Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено.
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията.
Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено.
Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух.
към беседата >>
Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата.
Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос, да изрази Божията Любов. Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ. Той се яви като човек с Любов.
Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата.
Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате.
към беседата >>
Аз съм ви казвал най-хубавите думи.
„Изпитвайте Писанията! “ Българите трябва да изпитват тия, свещените писания, какво е казал Христос. Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“. Аз ги похвалявам, но те са угнетени.
Аз съм ви казвал най-хубавите думи.
Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите.
към беседата >>
Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават.
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено.
Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават.
То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава.
към беседата >>
Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя.
Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос, да изрази Божията Любов. Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ. Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата.
Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя.
„Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“.
към беседата >>
Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене.
„Изпитвайте Писанията! “ Българите трябва да изпитват тия, свещените писания, какво е казал Христос. Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“. Аз ги похвалявам, но те са угнетени. Аз съм ви казвал най-хубавите думи.
Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене.
Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука?
към беседата >>
То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там.
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават.
То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там.
В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен.
към беседата >>
„Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите.
Това искаше Христос, да изрази Божията Любов. Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ. Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя.
„Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите.
И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми?
към беседата >>
Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината.
“ Българите трябва да изпитват тия, свещените писания, какво е казал Христос. Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“. Аз ги похвалявам, но те са угнетени. Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене.
Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината.
Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли?
към беседата >>
В туй отношение на човека трябва едно малко смирение.
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там.
В туй отношение на човека трябва едно малко смирение.
Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено.
към беседата >>
И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия.
Той не се отличаваше с големи знания, защото светът щеше да го признае като учен човек, като философ. Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите.
И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия.
И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице!
към беседата >>
Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея.
Българите казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“. Аз ги похвалявам, но те са угнетени. Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината.
Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея.
Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава?
към беседата >>
Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа.
Сега, първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение.
Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа.
Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане.
към беседата >>
И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов.
Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия.
И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов.
И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей.
към беседата >>
Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене.
Аз ги похвалявам, но те са угнетени. Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея.
Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене.
Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава? То е смешно!
към беседата >>
Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух.
Не мислете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа.
Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух.
Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства!
към беседата >>
И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате.
Няма по-благородна душа, с по-голямо безкористие, от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов.
И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате.
Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител.
към беседата >>
Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите.
Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене.
Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите.
Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил?
към беседата >>
Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава.
Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същества на небето, децата не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух.
Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава.
Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни!
към беседата >>
Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“.
Той искаше да повдигне света, да повдигне своите братя. „Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате.
Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“.
Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа.
към беседата >>
Какво съм спечелил аз тука?
Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите.
Какво съм спечелил аз тука?
Слава ли? Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене?
към беседата >>
Глупавият човек не може да бъде смирен.
То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава.
Глупавият човек не може да бъде смирен.
Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света.
към беседата >>
Вие виждали ли сте гърба ми?
„Много нещо мога да ви кажа – казваше Христос, – но не сте готови да носите. И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“.
Вие виждали ли сте гърба ми?
Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език.
към беседата >>
Слава ли?
Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука?
Слава ли?
Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб.
към беседата >>
Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено.
В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен.
Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено.
Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!
към беседата >>
Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице!
И аз, като отида горе, ще ви привлека всички при себе си, ще ви извадя от тези условия и ще ви поставя при най-благоприятни условия. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми?
Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице!
“ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява.
към беседата >>
Че каква слава?
Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли?
Че каква слава?
То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли?
към беседата >>
Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане.
Но смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено.
Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане.
Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи! “ – Христос му казал: „Не съм аз благ.
към беседата >>
“ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей.
И като дойде Духът на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото от моето ще вземе.“ Сега вие ще вземете от тази Любов чисто човешката страна, но Христос искаше да изрази тази велика Божия Любов. И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице!
“ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей.
За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“.
към беседата >>
То е смешно!
Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава?
То е смешно!
Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям.
към беседата >>
Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства!
Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане.
Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства!
Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи! “ – Христос му казал: „Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
към беседата >>
За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител.
И Христос, в този смисъл, можете всякога да го повикате. Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей.
За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител.
Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха?
към беседата >>
Ако е за пари, пари ли съм спечелил?
Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава? То е смешно!
Ако е за пари, пари ли съм спечелил?
Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави.
към беседата >>
Да не мислите, че сте благородни!
Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства!
Да не мислите, че сте благородни!
Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи! “ – Христос му казал: „Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
към беседата >>
Аз ще докажа.
Когато минавам някой път тук, някои от моите ученици казват: „Учителят обърна гръб към мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител.
Аз ще докажа.
Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво?
към беседата >>
Ако е за храна, че какво ми трябва на мене?
Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил?
Ако е за храна, че какво ми трябва на мене?
За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам.
към беседата >>
Доведете ми един благороден човек в света.
Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни!
Доведете ми един благороден човек в света.
И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи! “ – Христос му казал: „Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
към беседата >>
Извинете ме, аз ще употребя вашия език.
Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа.
Извинете ме, аз ще употребя вашия език.
Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение.
към беседата >>
За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб.
Слава ли? Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене?
За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб.
Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма.
към беседата >>
И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!
Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света.
И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!
“ – Христос му казал: „Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
към беседата >>
Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява.
Мойсей казваше: „Господи, искам да видя Твоето лице! “ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език.
Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява.
Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват.
към беседата >>
Печени кокошки ли?
Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб.
Печени кокошки ли?
Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено.
към беседата >>
“ – Христос му казал: „Не съм аз благ.
Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!
“ – Христос му казал: „Не съм аз благ.
Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
към беседата >>
Той казва: „Аз изменям решението си“.
“ – „Не, ще видиш само гърба ми, не си готов да видиш лицето ми.“ А това беше една привилегия за Мойсей. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява.
Той казва: „Аз изменям решението си“.
Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг?
към беседата >>
Да, аз зная да ги ям.
То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли?
Да, аз зная да ги ям.
Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови.
към беседата >>
Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света. И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи! “ – Христос му казал: „Не съм аз благ.
Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“.
към беседата >>
Е, какво стана, какви аргументи се дадоха?
За ученика е привилегия да види гърба на своя Учител. Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“.
Е, какво стана, какви аргументи се дадоха?
„Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот?
към беседата >>
Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави.
Ако е за пари, пари ли съм спечелил? Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям.
Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави.
Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта!
към беседата >>
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?
“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства.
към беседата >>
„Е, видях.“ Какво?
Аз ще докажа. Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха?
„Е, видях.“ Какво?
Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг?
към беседата >>
Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам.
Ако е за храна, че какво ми трябва на мене? За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави.
Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам.
Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата.
към беседата >>
“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината?
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?
“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината?
Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това.
към беседата >>
Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение.
Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво?
Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение.
Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв!
към беседата >>
Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма.
За обяд ми трябват 1–2 ябълки или 2–3 круши, 4–5 ореха и едно парче хляб. Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам.
Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма.
Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“.
към беседата >>
Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината?
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом? “ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината?
Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината?
Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“.
към беседата >>
Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват.
Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение.
Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват.
Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“.
към беседата >>
Решеното веднъж в Бога, то е свършено.
Печени кокошки ли? Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма.
Решеното веднъж в Бога, то е свършено.
Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико!
към беседата >>
Не, не говори Истината.
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом? “ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината?
Не, не говори Истината.
Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка?
към беседата >>
Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг?
Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват.
Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг?
Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв.
към беседата >>
Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови.
Да, аз зная да ги ям. Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено.
Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови.
Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам.
към беседата >>
Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия.
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом? “ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината.
Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия.
И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало.
към беседата >>
Живеете ли един чист, свят живот?
Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг?
Живеете ли един чист, свят живот?
Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“.
към беседата >>
Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта!
Не е въпросът в туй, не трябва да бъдем дребнави. Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови.
Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта!
Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора.
към беседата >>
И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства.
Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом? “ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия.
И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства.
Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша.
към беседата >>
Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг?
„Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот?
Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг?
Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там.
към беседата >>
Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата.
Сега да оставим това, няма повече да ви казвам какво ви пожелавам. Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта!
Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата.
Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода.
към беседата >>
Ни най-малко не мисли това.
“ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства.
Ни най-малко не мисли това.
Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов.
към беседата >>
Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв!
Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг?
Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв!
“ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е.
към беседата >>
Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“.
Аз зная, че в Божиите решения обратни действия няма. Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата.
Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“.
В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух.
към беседата >>
Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“.
Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това.
Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“.
Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим?
към беседата >>
“ Жената: „Ти ме направи такава“.
Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв!
“ Жената: „Ти ме направи такава“.
Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква.
към беседата >>
В Божието сърце има нещо велико!
Решеното веднъж в Бога, то е свършено. Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“.
В Божието сърце има нещо велико!
Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка?
Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“.
Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка?
Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това?
към беседата >>
Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв.
Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“.
Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв.
От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“.
към беседата >>
Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам.
Въпросът е сега за онези в света, които са вече готови. Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико!
Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам.
Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух.
към беседата >>
Той е сам мечка, виждал се в туй огледало.
Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши волята Божия. И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка?
Той е сам мечка, виждал се в туй огледало.
Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем?
към беседата >>
От мене нищо няма да излезе“.
Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв.
От мене нищо няма да излезе“.
А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва.
към беседата >>
Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора.
Приемете тази Любов, приложете я в дома си, приложете я в себе си, в мислите си, в желанията си, в действията си, в окръжаващите ви; и всеки ден, като намерите някоя несъобразност, изправете тази несъобразност с Любовта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам.
Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора.
Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници!
към беседата >>
Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша.
И аз казвам: Желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи в техните желания, мисли и чувства. Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало.
Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша.
Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае.
към беседата >>
А учението на Истината не е там.
Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“.
А учението на Истината не е там.
Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината.
към беседата >>
Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода.
Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало във воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора.
Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода.
Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем!
към беседата >>
Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов.
Ни най-малко не мисли това. Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша.
Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов.
Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем?
към беседата >>
Всеки трябва да признае факта тъй, както си е.
Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там.
Всеки трябва да признае факта тъй, както си е.
Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква!
към беседата >>
Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух.
Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Аз го зная кой е“. В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода.
Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух.
Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници!
към беседата >>
Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим?
Един от еврейските пророци, Йеремия, казал на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добър ден не видях, откак тръгнах по Твоите пътища, като мечка застана на пътя ми“. Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов.
Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим?
Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен.
към беседата >>
Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква.
“ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е.
Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква.
Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора!
към беседата >>
Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината.
В Божието сърце има нещо велико! Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух.
Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината.
Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем!
към беседата >>
Ползва ли се от това?
Питам: Какъв е този пророк, който уподобява Господа на мечка? Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим?
Ползва ли се от това?
Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета.
към беседата >>
Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“.
Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква.
Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“.
Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
към беседата >>
Това е Неговият Дух.
Аз не говоря за онзи лъжливия Господ, говоря за Господа, Когото познавам. Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината.
Това е Неговият Дух.
Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел.
към беседата >>
Знания можем ли да Му дадем?
Той е сам мечка, виждал се в туй огледало. Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това?
Знания можем ли да Му дадем?
Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!
към беседата >>
Никой никому не трябва да доказва.
От мене нищо няма да излезе“. А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“.
Никой никому не трябва да доказва.
Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем велики работници!
Не само аз Го познавам, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух.
Ние трябва да бъдем велики работници!
Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики!
към беседата >>
Не, Той всичко знае.
Стремежът на Бога е да ни измъкне от тази кал, в която сме влезли, кал до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем?
Не, Той всичко знае.
Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон.
към беседата >>
Всеки сам трябва да си знае вината.
А учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва.
Всеки сам трябва да си знае вината.
Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
към беседата >>
Някои казват: „Скромни да бъдем!
Всички блага се дължат на Него – знания, Мъдрост, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници!
Някои казват: „Скромни да бъдем!
“ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искам!
към беседата >>
Сила можем ли да Му дадем?
Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламък в душите ни, да познаем, че Бог е Любов. Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае.
Сила можем ли да Му дадем?
– Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие.
към беседата >>
Искреност, искреност се изисква!
Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината.
Искреност, искреност се изисква!
Души, благородни души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
към беседата >>
“ Не, велики работници!
Всички велики хора, които сега съществуват, това са един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем!
“ Не, велики работници!
Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искам! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
към беседата >>
– Той е силен.
Какво се ползва Господ от това, ако Го следваме, ако Му служим? Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем?
– Той е силен.
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина.
към беседата >>
Души, благородни души се изискват от съвременните хора!
Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква!
Души, благородни души се изискват от съвременните хора!
Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
към беседата >>
Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем!
Бог е, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници!
Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем!
“ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искам! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
към беседата >>
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета.
Ползва ли се от това? Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен.
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета.
Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата.
към беседата >>
Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, благородни души се изискват от съвременните хора!
Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е човек, може да разчиташ на него.
към беседата >>
“ Но не такива, каквито по времето на Павел.
Това е Неговият Дух. Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем!
“ Но не такива, каквито по времето на Павел.
Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искам! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
към беседата >>
Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!
Знания можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета.
Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!
“ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“.
към беседата >>
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик.
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик.
Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е?
към беседата >>
Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики!
Ние трябва да бъдем велики работници! Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел.
Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики!
Така искам! И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
към беседата >>
“ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон.
Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!
“ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон.
Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си.
към беседата >>
Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик.
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик.
Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик.
Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност?
към беседата >>
Така искам!
Някои казват: „Скромни да бъдем! “ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики!
Така искам!
И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
към беседата >>
Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие.
Сила можем ли да Му дадем? – Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон.
Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие.
Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали.
към беседата >>
Я ми покажете един народ, който да е станал велик!
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик.
Я ми покажете един народ, който да е станал велик!
В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание.
към беседата >>
И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
“ Не, велики работници! Някои цитират думите на Павел: „Велики работници да бъдем! “ Но не такива, каквито по времето на Павел. Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искам!
И ще имате благословението на Този, на Когото думите никога не се изменят.
към беседата >>
Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина.
– Той е силен. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие.
Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина.
Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън.
към беседата >>
В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е?
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик!
В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е?
Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин.
към беседата >>
Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата.
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина.
Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата.
Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“.
към беседата >>
Римските закони всички ги изучават.
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е?
Римските закони всички ги изучават.
По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът?
към беседата >>
Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“.
Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невежи, у Бога, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега! “ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата.
Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“.
Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти.
към беседата >>
По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е?
И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават.
По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е?
Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш!
към беседата >>
Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си.
“ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“.
Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си.
Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“.
към беседата >>
Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност?
Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е?
Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност?
Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко?
към беседата >>
Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали.
Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си.
Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали.
Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите.
към беседата >>
Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание.
Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност?
Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание.
Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е.
към беседата >>
Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън.
Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали.
Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън.
Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило.
към беседата >>
Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин.
В съвременната история по-велика империя, и по големина, и по култура, от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание.
Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин.
Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете?
към беседата >>
Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“.
Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън.
Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“.
Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна.
към беседата >>
Какво казва румънинът?
Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин.
Какво казва румънинът?
– „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“.
към беседата >>
Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти.
Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“.
Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти.
Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него.
към беседата >>
– „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш!
По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът?
– „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш!
“ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“.
към беседата >>
Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“.
Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти.
Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“.
А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте?
към беседата >>
“ – Колко?
Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш!
“ – Колко?
– „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини!
към беседата >>
А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите.
Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“.
А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите.
Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“.
към беседата >>
– „Е, 50 лева.“ – Скъпо е.
Всеки народ се е подигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко?
– „Е, 50 лева.“ – Скъпо е.
– „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец!
към беседата >>
Тогава мога да ви дам едно правило.
Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите.
Тогава мога да ви дам едно правило.
Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд!
към беседата >>
– „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете?
Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин. Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е.
– „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете?
Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни.
към беседата >>
Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна.
Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило.
Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна.
Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда?
към беседата >>
Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“.
Какво казва румънинът? – „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете?
Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“.
Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви.
към беседата >>
Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него.
Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна.
Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него.
Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката?
към беседата >>
Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“.
– „Приятелството си е приятелство, но парите са си пари.“ И ние, като дойде до сиренето, казваме: „Ще платиш! “ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“.
Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“.
Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни.
към беседата >>
Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте?
Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него.
Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте?
Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд?
към беседата >>
Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини!
“ – Колко? – „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“.
Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини!
Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно.
към беседата >>
Ще кажете: „С труд“.
А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте?
Ще кажете: „С труд“.
А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено.
към беседата >>
Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец!
– „Е, 50 лева.“ – Скъпо е. – „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини!
Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец!
“ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия.
към беседата >>
А, с труд!
Тогава мога да ви дам едно правило. Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“.
А, с труд!
Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли?
към беседата >>
“ Ами съвременната култура и с това се храни.
– „Скъпи са времената.“ Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец!
“ Ами съвременната култура и с това се храни.
Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия. И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
към беседата >>
Е, колко ви струва труда?
Имайте предвид, че Бог е едно същество, в Което няма нито измяна, нито промяна. Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд!
Е, колко ви струва труда?
Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора!
към беседата >>
Аз говоря дълбоко на душите ви.
Един ден, наскоро беше това, след като аз и моите приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерта, като се разплащахме, казах: „Ще ви дам едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по един чай и малко хлебец“. Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни.
Аз говоря дълбоко на душите ви.
Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия. И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
към беседата >>
Я ми покажете сметката?
Няма същество по-благородно от Бога, няма същество по-любящо, по-мъдро, по-истинолюбиво, по-правдиво от Него, не само спрямо себе си, но спрямо всички онези, които уповават на Него. Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда?
Я ми покажете сметката?
Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят.
към беседата >>
Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни.
Гледам, един от майсторите се усмихва, казва: „Много бедна работа“. Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви.
Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни.
Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия. И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
към беседата >>
Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд?
Е, питам: Всичко онова, което имате досега, кой ви го даде, отде го взехте? Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката?
Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд?
Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“.
към беседата >>
Това не е изражение на нещо възвишено и благородно.
Като разбрах тази негова мисъл, казвам на момчетата: Донесете малко маслини! Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни.
Това не е изражение на нещо възвишено и благородно.
Всеки гледа как да използва другия. И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
към беседата >>
Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено.
Ще кажете: „С труд“. А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд?
Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено.
С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю!
към беседата >>
Всеки гледа как да използва другия.
Като туриха маслините, веднага казват: „Да, с маслинки сега, разбирам, но само сух хляб и чаец! “ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно.
Всеки гледа как да използва другия.
И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
към беседата >>
С труд ли?
А, с труд! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено.
С труд ли?
Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел?
към беседата >>
И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
“ Ами съвременната култура и с това се храни. Аз говоря дълбоко на душите ви. Обърнете внимание на всички хора, които пътуват, погледнете как са огрубели техните лица, какви са алчни. Това не е изражение на нещо възвишено и благородно. Всеки гледа как да използва другия.
И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“.
към беседата >>
Готованци са всички хора!
Е, колко ви струва труда? Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли?
Готованци са всички хора!
Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.
към беседата >>
„Изпитвайте Писанията!
„Изпитвайте Писанията!
“
към беседата >>
Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят.
Я ми покажете сметката? Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора!
Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят.
Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.
към беседата >>
“
„Изпитвайте Писанията!
“
към беседата >>
Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“.
Ако това слънце не грееше, ако това жито, ябълки и круши не зрееха под неговите лъчи, где щеше да бъде вашият труд? Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят.
Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“.
Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.
към беседата >>
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога?
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога?
– Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов.
към беседата >>
Никакви усилия не си направил още, приятелю!
Та казват съвременните хора, че с труд е всичко спечелено. С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“.
Никакви усилия не си направил още, приятелю!
Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.
към беседата >>
– Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета.
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога?
– Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета.
Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов.
към беседата >>
Ти бил ли си в положението на един ангел?
С труд ли? Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю!
Ти бил ли си в положението на един ангел?
Не си бил.
към беседата >>
Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар?
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета.
Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар?
Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?
към беседата >>
Не си бил.
Готованци са всички хора! Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел?
Не си бил.
към беседата >>
Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе.
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар?
Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе.
Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви.
към беседата >>
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба.
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“.
към беседата >>
Онзи, който люби, никога не злоупотребява.
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе.
Онзи, който люби, никога не злоупотребява.
Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон?
към беседата >>
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба.
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца.
Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята.
към беседата >>
Злоупотреби ли, няма Любов.
„Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява.
Злоупотреби ли, няма Любов.
Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето.
към беседата >>
Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца.
Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб.
Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята.
към беседата >>
Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов.
– Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета. Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов.
Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов.
Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете.
към беседата >>
Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб.
Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата.
То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“.
към беседата >>
Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?
Като любиш някого, нали му даваш и целия хамбар? Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов.
Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?
“ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“.
към беседата >>
То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата.
То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля.
Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра.
към беседата >>
“ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви.
Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?
“ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви.
Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш.
към беседата >>
Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля.
Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“.
И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце.
към беседата >>
Знаете ли какъв е великият закон?
Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви.
Знаете ли какъв е великият закон?
Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш.
към беседата >>
И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята.
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“.
И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята.
Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт.
към беседата >>
Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето.
Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон?
Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето.
Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш. За всяко нещо има ред и порядък.
към беседата >>
Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята.
Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята.
Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята.
Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“.
към беседата >>
Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете.
Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето.
Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете.
Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш. За всяко нещо има ред и порядък.
към беседата >>
Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“.
Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята.
Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“.
Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот.
към беседата >>
Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“.
Някой казва: „Какво мисли нашият Учител? “ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете.
Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“.
Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш. За всяко нещо има ред и порядък.
към беседата >>
Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра.
То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“.
Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра.
Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
към беседата >>
Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш.
“ – Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тази Любов трябва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“.
Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш.
Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш. За всяко нещо има ред и порядък.
към беседата >>
Туй е мярката на онова житно зрънце.
Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра.
Туй е мярката на онова житно зрънце.
Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно.
към беседата >>
Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш.
Знаете ли какъв е великият закон? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш.
Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш.
За всяко нещо има ред и порядък.
към беседата >>
Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт.
И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце.
Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт.
Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце.
към беседата >>
За всяко нещо има ред и порядък.
Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсякъде може да минете за небето. Не е така, като отидете в пространството, там има врата, и през нея трябва да минете. Някой, който отива за слънцето, казва: „Отвсякъде мога да мина“. Не, ще минеш през пространството, там има врата, и само през нея ще можеш да минеш. Има определена врата, и ти, като човек, само през нея ще минеш.
За всяко нещо има ред и порядък.
към беседата >>
Нагоре, към Бога ще отида сега“.
Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт.
Нагоре, към Бога ще отида сега“.
Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
към беседата >>
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение.
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение.
Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля.
към беседата >>
Към Бога е спасението, а не в човешкия живот.
Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“.
Към Бога е спасението, а не в човешкия живот.
Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило.
към беседата >>
Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа.
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение.
Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа.
Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората.
към беседата >>
Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот.
Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря.
към беседата >>
Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена.
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа.
Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена.
Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица.
към беседата >>
Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно.
Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно.
Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ.
към беседата >>
Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача.
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена.
Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача.
Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно.
към беседата >>
Пак сълзи от туй зрънце.
Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно.
Пак сълзи от туй зрънце.
„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“.
към беседата >>
Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си.
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача.
Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си.
Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва.
към беседата >>
„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце.
„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение.
към беседата >>
Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля.
Сега аз, в моята беседа, не искам да ви отвлека от вашето предназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си.
Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля.
Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“.
към беседата >>
А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило.
Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето.
А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило.
Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно?
към беседата >>
Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората.
Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля.
Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората.
Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама?
към беседата >>
Туй брашно отива при царската дъщеря.
Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило.
Туй брашно отива при царската дъщеря.
Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата?
към беседата >>
Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица.
Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората.
Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица.
Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва.
към беседата >>
Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ.
Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря.
Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ.
Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре.
към беседата >>
Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно.
Като свършите работата си и се върнете на небето, там трябва да рапортирате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица.
Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно.
Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“?
към беседата >>
Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“.
Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ.
Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“.
Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем.
към беседата >>
Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва.
Някой хора казват, че Господ иска работа, а не молитва, затова ако се молят, трябва да спрат работата си. Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно.
Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва.
То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него.
към беседата >>
Сега ще спра моето сравнение.
„Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“.
Сега ще спра моето сравнение.
Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия.
към беседата >>
То плаче, казва: „Аз заповядвам“.
Това е вярно, съгласен съм, но аз мога да копая и да се моля. Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва.
То плаче, казва: „Аз заповядвам“.
– „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти.
към беседата >>
Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно?
А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение.
Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно?
Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване?
към беседата >>
– „Какво искаш, мама?
Пък мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“.
– „Какво искаш, мама?
“ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст.
към беседата >>
Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата?
Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно?
Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата?
– Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте?
към беседата >>
“ – „Ябълки.“ То заповядва.
Мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 лева за някоя бедна вдовица. Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама?
“ – „Ябълки.“ То заповядва.
Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“.
към беседата >>
– Във воденицата. Добре.
Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата?
– Във воденицата. Добре.
Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна.
към беседата >>
Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“?
Да мислим пък, че човек трябва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вярно, така е, но само за децата, а за възрастните това не е вярно. Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва.
Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“?
Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го?
към беседата >>
Сега математически можем да докажем.
Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре.
Сега математически можем да докажем.
Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия.
към беседата >>
Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него.
Онова малкото дете, майка му го носи, а то заповядва. То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“?
Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него.
Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“.
към беседата >>
Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия.
Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем.
Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия.
Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото.
към беседата >>
Това са факти.
То плаче, казва: „Аз заповядвам“. – „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него.
Това са факти.
И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми!
към беседата >>
Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване?
Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия.
Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване?
Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни.
към беседата >>
И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст.
– „Какво искаш, мама? “ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти.
И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст.
Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми! “
към беседата >>
Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте?
Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване?
Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте?
Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането.
към беседата >>
Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“.
“ – „Ябълки.“ То заповядва. Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст.
Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“.
Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми! “
към беседата >>
Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна.
– Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте?
Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна.
Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света.
към беседата >>
Законът е такъв, видиш ли го?
Майката и бащата тичат за това „уе...уе...“ А, казват, имали ли сте някакъв заповедник с „уе...уе“? Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“.
Законът е такъв, видиш ли го?
Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми! “
към беседата >>
Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия.
Сега математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна.
Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия.
Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания.
към беседата >>
Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“.
Такъв заповедник, като каже „уе...“, и цар, и господар тичат подир него. Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го?
Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“.
Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми! “
към беседата >>
Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото.
Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия.
Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото.
И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията.
към беседата >>
Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми!
Това са факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“.
Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми!
“
към беседата >>
И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни.
Но сега, във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото.
И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни.
Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени.
към беседата >>
“
И не е срамота това, благородно е туй, но до известна възраст. Този заповедник, като каже пак „уе...“, бащата казва: „Досега ти заповядваше, отсега ние“. Законът е такъв, видиш ли го? Сега е разумното слово, ще слушаш майка си, и баща си, и братята, и сестрите, няма вече това „уе“. Ще кажеш: „Татко, сестро, моля услужете ми!
“
към беседата >>
Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането.
Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни.
Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането.
Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване.
към беседата >>
„Изпитвайте Писанията, защото в тях имате живот.“
„Изпитвайте Писанията, защото в тях имате живот.“
към беседата >>
Всичките страдания обаче не са еднакви в света.
Следователно в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането.
Всичките страдания обаче не са еднакви в света.
Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.
към беседата >>
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени.
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени.
Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука.
към беседата >>
Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания.
Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света.
Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания.
Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“.
към беседата >>
Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин.
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени.
Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин.
Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“.
към беседата >>
Има някаква разлика в страданията.
Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания.
Има някаква разлика в страданията.
Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш.
към беседата >>
Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии.
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени. Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин.
Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии.
Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията.
към беседата >>
Страданията в света не са случайно създадени.
И тъй, казвам, законът е такъв: Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията.
Страданията в света не са случайно създадени.
Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека.
към беседата >>
Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно.
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени. Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии.
Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно.
Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата.
към беседата >>
Това е един велик закон, който иска обработване.
Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането. Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени.
Това е един велик закон, който иска обработване.
Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат.
към беседата >>
Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани.
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени. Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно.
Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани.
Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме.
към беседата >>
Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.
Всичките страдания обаче не са еднакви в света. Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване.
Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.
И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние.
към беседата >>
Написал той: „Икономията е наука.
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени. Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани.
Написал той: „Икономията е наука.
Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал.
към беседата >>
И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“.
Онзи, който е изгубил един грош, и онзи, който е изгубил един лев, и онзи, който е изгубил 100,000 лева, нямат еднакви страдания; онзи, който е изгубил най-малкия си пръст, и онзи, който е изгубил цялата си ръка, нямат еднакви страдания. Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.
И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“.
И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи.
към беседата >>
Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“.
Имаме много погрешки, но тия погрешки ние обясняваме по друг начин. Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука.
Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“.
И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите.
към беседата >>
И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш.
Има някаква разлика в страданията. Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“.
И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш.
Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби?
към беседата >>
И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията.
Когато се гради една къща, има нечиста материя; когато се шие една дреха, остават парчета; когато се мие, също има нечистотии. Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“.
И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията.
Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде.
към беседата >>
Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека.
Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш.
Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека.
Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби?
към беседата >>
Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата.
Онзи писател колко листа, колко пера ще употреби и изхвърли, докато напише нещо ценно. Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията.
Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата.
При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми!
към беседата >>
Не мислете, че великите хора в света не страдат.
Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека.
Не мислете, че великите хора в света не страдат.
И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби.
към беседата >>
При това, все икономисваме.
Погледнеш, цял кош пълен с книги, издраскани, написани. Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата.
При това, все икономисваме.
Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка.
към беседата >>
И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние.
Страданията, това са условия за обработване на човешката душа. И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат.
И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние.
Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си?
към беседата >>
Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал.
Написал той: „Икономията е наука. Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме.
Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал.
Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен.
към беседата >>
Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи.
И Христос казва: „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот“. И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние.
Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи.
Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда.
към беседата >>
Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите.
Тя е една от великите науки, която осмисля човешкия живот, урежда правилни отношения между хората“. И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал.
Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите.
Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота.
към беседата >>
Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби?
И ако е дошла известна тъга в душата ти, не е лошо да я изкажеш. Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи.
Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби?
Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши?
към беседата >>
Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде.
И пак започва: „Икономията...“ Когато Господ създаваше света, Той нямаше науката за икономията. Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите.
Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде.
Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява.
към беседата >>
Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби?
Когато говорим за страданията, ние не разбираме онова човешко недоволство, което съществува вътре в човека. Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби?
Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби?
– Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва.
към беседата >>
Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми!
Тази икономия съществува в света като едно съотношение на нещата. При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде.
Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми!
“ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление.
към беседата >>
– Ще скърби.
Не мислете, че великите хора в света не страдат. И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби?
– Ще скърби.
Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши.
към беседата >>
“ Тегли чертата – точна сметка.
При това, все икономисваме. Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми!
“ Тегли чертата – точна сметка.
Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление.
към беседата >>
Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си?
И най-великите Учители, щом дойде страданието у тях, колкото велики и да са, все ще настане една промяна в тях, в тяхното състояние. Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби.
Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си?
Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце.
към беседата >>
Е, икономия в парите, но животът не е оправен.
Имало един евангелски проповедник, 5 пари да похарчи, все записвал. Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка.
Е, икономия в парите, но животът не е оправен.
Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи.
към беседата >>
Подобното подобно ражда.
Страданията на великите хора са по-големи, отколкото тия на обикновените хора, но страданията им са толкова големи, че не могат да ги изкажат с думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си?
Подобното подобно ражда.
Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“.
към беседата >>
Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота.
Той взимал месечно по 2–3,000 лева и се чудел къде се губят парите. Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен.
Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота.
Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо?
към беседата >>
Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши?
Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила две дъщери, на които е посветила целия си живот, и тия дъщери ѝ изневеряват, нима тази майка няма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда.
Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши?
Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата.
към беседата >>
Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява.
Този евангелски проповедник беше толкова педант, че 5 стотинки записвал, но ако беше запазвал всичко в своята икономия, добре щеше да бъде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота.
Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява.
Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем.
към беседата >>
Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва.
Нима мислите, че онзи баща, който е посветил целия си живот на своя син, и той му изневери, та няма да има страдания и скърби? – Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши?
Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва.
Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни?
към беседата >>
Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление.
Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не са взели децата ми! “ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява.
Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление.
Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина.
към беседата >>
Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши.
– Ще скърби. Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва.
Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши.
Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе?
към беседата >>
Който се пресища в живота си, това е друго престъпление.
“ Тегли чертата – точна сметка. Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление.
Който се пресища в живота си, това е друго престъпление.
Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите.
към беседата >>
Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце.
Питам сега: Защо изневерява синът на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши.
Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце.
Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш.
към беседата >>
Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи.
Е, икономия в парите, но животът не е оправен. Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление.
Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи.
Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват.
към беседата >>
Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“.
Подобното подобно ражда. Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце.
Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“.
– Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си.
към беседата >>
Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо?
Не, не, друго нещо трябва, изобилие трябва в живота. Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи.
Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо?
Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват.
към беседата >>
– Е, как си опетни душата.
Когато ние кажем, че сме излезли от Бога, а грешим, аз питам: Как е възможно един човек да излезе от Бога и да греши? Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“.
– Е, как си опетни душата.
Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо?
към беседата >>
Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем.
Човекът на Любовта трябва да носи икономията в себе си като едно предисловие, защото човек, който люби, никога не трябва да разпилява. Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо?
Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем.
Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват. Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина.
към беседата >>
Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни?
Първоначално, преди милиони години, човек е излязъл от Бога, но сега той е излязъл от друга почва. Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата.
Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни?
Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества.
към беседата >>
Ще ни хване или треска, или скарлатина.
Ще употребиш толкова, колкото ти трябва, защото да икономисваш с живота си, това е едно престъпление. Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем.
Ще ни хване или треска, или скарлатина.
Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват. Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина. Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
към беседата >>
Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе?
Тези баща и майка, които са го създали, те са вторият, третият, четвъртият и петият, те са създали туй разстройство в неговия ум, те са внесли тия елементи, за да греши. Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни?
Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе?
Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея.
към беседата >>
Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите.
Който се пресища в живота си, това е друго престъпление. Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина.
Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите.
И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват. Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина. Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
към беседата >>
Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш.
Ако ти беше излязъл от Бога, ти щеше да светиш, да грееш като слънце. Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе?
Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш.
Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи.
към беседата >>
И очите трябва да почиват.
Бог е определил в живота ти колко трябва да се изхарчи. Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите.
И очите трябва да почиват.
Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват. Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина. Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
към беседата >>
Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си.
Разказваше ми един мой приятел: „Опетних си душата“. – Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш.
Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си.
Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.
към беседата >>
Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват.
Някой ден е определил: „Днес няма да ядеш нищо“. Защо? Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват.
Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват.
Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина. Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
към беседата >>
Опетняване има в материята, и знаете ли защо?
– Е, как си опетни душата. Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си.
Опетняване има в материята, и знаете ли защо?
В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм?
към беседата >>
Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина.
Понеже ние сме престъпили, ако ядем този ден, ще заболеем. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват.
Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина.
Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
към беседата >>
В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества.
Твоята майка, когато те роди, не те ли опетни? Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо?
В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества.
След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас.
към беседата >>
Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зъбите. И очите трябва да почиват. Турците казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват. Озърташ се, озърташ се, влезе повече светлина.
Дето отслабват очите на повечето хора, това не е добър признак.
към беседата >>
След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея.
Твоят баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества.
След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея.
Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо?
към беседата >>
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“.
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“.
Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ.
към беседата >>
Ние ще преживеем културата на миналите епохи.
Ти си онзи царски син, искаш всички да се опетнят заради тебе, а ти да не се опетниш. Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея.
Ние ще преживеем културата на миналите епохи.
Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“.
към беседата >>
Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед.
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“.
Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед.
Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата?
към беседата >>
Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.
Не, и ти ще се опетниш, и ти ще бъдеш като баща си и майка си. Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи.
Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.
Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване.
към беседата >>
Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи.
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“. Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед.
Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи.
Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност.
към беседата >>
Е, питам: Защо е у нас този егоизъм?
Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.
Е, питам: Защо е у нас този егоизъм?
Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме.
към беседата >>
Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите.
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“. Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи.
Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите.
Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата?
към беседата >>
Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас.
В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм?
Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас.
Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение?
към беседата >>
Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата?
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“. Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите.
Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата?
В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот.
към беседата >>
Защо не искаме да дадем на тази материя нищо?
След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас.
Защо не искаме да дадем на тази материя нищо?
И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия.
към беседата >>
В сцеплението ѝ.
Сега, не искам да кажете: „Нашият Учител иска да събори всичко в живота ни“. Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата?
В сцеплението ѝ.
Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е.
към беседата >>
И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“.
Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо?
И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“.
Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!
към беседата >>
Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата?
Ни най-малко не искам да го съборя, но туй, което сте накупили, е като лед. Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ.
Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата?
Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>
Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване.
Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“.
Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване.
Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената.
към беседата >>
Не, в нейната подвижност.
Утре, като грейне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата?
Не, в нейната подвижност.
Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>
Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме.
Е, питам: Защо е у нас този егоизъм? Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване.
Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме.
Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони.
към беседата >>
Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата?
Всичко туй ще влезе в земята и вие няма да имате нищо съществено, което да задържите. Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност.
Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата?
Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>
Какво е това разсъждение?
Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме.
Какво е това разсъждение?
В него няма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони. Българите например са толкова наивни, всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България.
към беседата >>
Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот.
Питам тогава: Ако е да градим една къща, где е силата? В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата?
Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот.
Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>
В него няма никаква философия.
Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение?
В него няма никаква философия.
„Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони. Българите например са толкова наивни, всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България. Но 50 години вече, откак България се е освободила, намери ли се някой българин, който да оправи България?
към беседата >>
Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е.
В сцеплението ѝ. Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот.
Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е.
трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>
„Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!
И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия.
„Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!
“ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони. Българите например са толкова наивни, всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България. Но 50 години вече, откак България се е освободила, намери ли се някой българин, който да оправи България? Не само в България, никъде не може да се намери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще.
към беседата >>
трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
Ако искате да накарате една воденица да се движи, в какво се състои силата ѝ, пак ли в сцеплението на водата? Не, в нейната подвижност. Ако имаме една парна машина, ти можеш ли да накараш водата да я движи като парата? Следователно, като отиваме към Божествения свят, материята трябва да се разредява, ледът да се стопява, сцеплението трябва да се премахне, та материята да бъде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения живот. Следователно нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е.
трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината, за духът – не можем да говорим.
към беседата >>
“ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената.
Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсъждение? В него няма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!
“ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във вселената.
А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони. Българите например са толкова наивни, всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България. Но 50 години вече, откак България се е освободила, намери ли се някой българин, който да оправи България? Не само в България, никъде не може да се намери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще. Обаче всеки един човек може да оправи света. Кога?
към беседата >>
НАГОРЕ