НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1110
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1110
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Силните и слабите степени / Силни и слаби степени
,
МОК
, Русе, 28.9.1934г.,
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои.
Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова.
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои.
Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка.
към беседата >>
Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си.
Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои.
Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си.
Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече.
към беседата >>
Това е неразбиране на законите.
Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си.
Това е неразбиране на законите.
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща.
към беседата >>
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите.
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб.
към беседата >>
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
към беседата >>
Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка.
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка.
Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките.
към беседата >>
Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече.
Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка.
Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече.
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
към беседата >>
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща.
Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече.
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща.
И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
към беседата >>
И за пътя вземете си малко хляб.
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща.
И за пътя вземете си малко хляб.
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате.
към беседата >>
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб.
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
към беседата >>
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките.
Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките.
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят.
към беседата >>
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките.
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк.
към беседата >>
Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
към беседата >>
И при единия като отивате, и при другия – все страдате.
И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
И при единия като отивате, и при другия – все страдате.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин.
към беседата >>
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
към беседата >>
Има неща, които много мъчно могат да се направят.
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
Има неща, които много мъчно могат да се направят.
Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава?
към беседата >>
Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк.
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят.
Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк.
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
към беседата >>
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк.
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
към беседата >>
Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин.
И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
към беседата >>
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш.
към беседата >>
Де е възпитанието тогава?
Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Де е възпитанието тогава?
Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това.
към беседата >>
Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава?
Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли.
към беседата >>
Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно.
към беседата >>
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
към беседата >>
Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш.
Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
към беседата >>
Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това.
Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш.
Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това.
Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто.
към беседата >>
Ти обработи своята част и за другите не мисли.
Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това.
Ти обработи своята част и за другите не мисли.
Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него.
към беседата >>
Да мислиш за другите, това е безполезно.
Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли.
Да мислиш за другите, това е безполезно.
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това.
към беседата >>
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно.
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах?
към беседата >>
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
към беседата >>
Много просто.
Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
Много просто.
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата?
към беседата >>
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него.
Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто.
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него.
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен.
към беседата >>
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това.
Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него.
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това.
-"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
към беседата >>
-"Ама защо паднах?
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това.
-"Ама защо паднах?
" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
към беседата >>
" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах?
" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
-"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света.
към беседата >>
-"Защо си пукнах главата?
Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
-"Защо си пукнах главата?
" – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
към беседата >>
" – Защото си бил неразумен.
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата?
" – Защото си бил неразумен.
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
към беседата >>
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен.
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш.
към беседата >>
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
-"Ама защо паднах? " – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
към беседата >>
Днес има много пукнати глави в света.
" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
Днес има много пукнати глави в света.
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията.
към беседата >>
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
-"Защо си пукнах главата? " – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света.
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията.
към беседата >>
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
" – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат.
към беседата >>
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш.
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш.
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
към беседата >>
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш.
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия.
към беседата >>
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
(втори вариант)
Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно.
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах?
към втори вариант >>
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
(втори вариант)
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
към втори вариант >>
Много просто.
(втори вариант)
Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
Много просто.
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата?
към втори вариант >>
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него.
(втори вариант)
Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто.
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него.
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен.
към втори вариант >>
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това?
(втори вариант)
Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него.
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това?
„Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
към втори вариант >>
„Ама защо паднах?
(втори вариант)
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това?
„Ама защо паднах?
“ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
към втори вариант >>
“ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
(втори вариант)
Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах?
“ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
„Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света.
към втори вариант >>
„Защо си пукнах главата?
(втори вариант)
Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш.
„Защо си пукнах главата?
“ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
към втори вариант >>
“ − Защото си бил неразумен.
(втори вариант)
Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата?
“ − Защото си бил неразумен.
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
към втори вариант >>
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
(втори вариант)
Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен.
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш.
към втори вариант >>
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
(втори вариант)
„Ама защо паднах? “ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните.
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
към втори вариант >>
Днес има много пукнати глави в света.
(втори вариант)
“ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.
Днес има много пукнати глави в света.
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията.
към втори вариант >>
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
(втори вариант)
„Защо си пукнах главата? “ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света.
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията.
към втори вариант >>
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
(втори вариант)
“ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата.
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат.
към втори вариант >>
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш.
(втори вариант)
Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си.
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш.
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
към втори вариант >>
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
(втори вариант)
Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш.
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия.
към втори вариант >>
Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията.
(втори вариант)
Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи.
Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията.
Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това?
към втори вариант >>
Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията.
(втори вариант)
Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията.
Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията.
Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели.
към втори вариант >>
Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат.
(втори вариант)
Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията.
Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат.
Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби.
към втори вариант >>
Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
(втори вариант)
Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат.
Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо.
към втори вариант >>
Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия.
(втори вариант)
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия.
Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара.
към втори вариант >>
Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това?
(втори вариант)
Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия.
Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това?
Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни.
към втори вариант >>
Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели.
(втори вариант)
Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това?
Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели.
Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали.
към втори вариант >>
Може да спечели, може и да изгуби.
(втори вариант)
Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели.
Може да спечели, може и да изгуби.
Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали. Де са тези пари?
към втори вариант >>
Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо.
(втори вариант)
Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби.
Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо.
При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали. Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
към втори вариант >>
При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара.
(втори вариант)
Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо.
При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара.
Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали. Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
към втори вариант >>
Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни.
(втори вариант)
Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара.
Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни.
Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали. Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
към втори вариант >>
Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали.
(втори вариант)
Казвате: „Но като държи парите пет години повече в себе си, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели. Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни.
Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали.
Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
към втори вариант >>
Де са тези пари?
(втори вариант)
Може да спечели, може и да изгуби. Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали.
Де са тези пари?
Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
към втори вариант >>
Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
(втори вариант)
Обаче закон има за това: не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитали. Де са тези пари?
Те не са изчезнали, но казват, че ги няма.
към втори вариант >>
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо?
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо?
− Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе.
към втори вариант >>
− Вашата банка фалирала.
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо?
− Вашата банка фалирала.
Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе. На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката.
към втори вариант >>
Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко.
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? − Вашата банка фалирала.
Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко.
Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе. На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката. Толкова бяха спаднали германските пари.
към втори вариант >>
Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин.
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? − Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко.
Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин.
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе. На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
към втори вариант >>
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката.
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? − Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин.
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката.
И той трябваше да отиде да си ги вземе. На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
към втори вариант >>
И той трябваше да отиде да си ги вземе.
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? − Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката.
И той трябваше да отиде да си ги вземе.
На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
към втори вариант >>
На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката.
(втори вариант)
− Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе.
На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката.
Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
към втори вариант >>
Толкова бяха спаднали германските пари.
(втори вариант)
Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе. На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката.
Толкова бяха спаднали германските пари.
Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
към втори вариант >>
Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
(втори вариант)
Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжката. И той трябваше да отиде да си ги вземе. На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката. Толкова бяха спаднали германските пари.
Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки.
към втори вариант >>
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват.
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват.
В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство!
към втори вариант >>
В един ден виждаш, че всичко си изгубил.
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват.
В един ден виждаш, че всичко си изгубил.
Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен.
към втори вариант >>
Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си.
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил.
Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си.
Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно.
към втори вариант >>
Фалирала е твоята банка.
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си.
Фалирала е твоята банка.
Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон.
към втори вариант >>
Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк.
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка.
Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк.
Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените.
към втори вариант >>
Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство!
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк.
Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство!
“ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати.
към втори вариант >>
“ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен.
(втори вариант)
В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство!
“ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен.
Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон.
към втори вариант >>
Тази смяна в състоянията на човека става постоянно.
(втори вариант)
Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен.
Тази смяна в състоянията на човека става постоянно.
Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон.
към втори вариант >>
Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон.
(втори вариант)
Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно.
Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон.
Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи.
към втори вариант >>
Един от трудните закони е този за смените.
(втори вариант)
Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон.
Един от трудните закони е този за смените.
Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях.
към втори вариант >>
Докато научи този закон, човек ще види и ще пати.
(втори вариант)
Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените.
Докато научи този закон, човек ще види и ще пати.
Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още.
към втори вариант >>
Дълго време ще мине, докато научи този закон.
(втори вариант)
“ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати.
Дълго време ще мине, докато научи този закон.
Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили.
към втори вариант >>
Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон.
(втори вариант)
Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон.
Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон.
Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш?
към втори вариант >>
Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи.
(втори вариант)
Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон.
Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи.
Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят.
към втори вариант >>
Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях.
(втори вариант)
Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи.
Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях.
И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
към втори вариант >>
И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още.
(втори вариант)
Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях.
И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още.
Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят.
към втори вариант >>
Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили.
(втори вариант)
Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още.
Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили.
Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг.
към втори вариант >>
Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш?
(втори вариант)
Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили.
Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш?
Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения.
към втори вариант >>
Парите в Божията банка не се губят.
(втори вариант)
Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш?
Парите в Божията банка не се губят.
Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа.
към втори вариант >>
Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
(втори вариант)
Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят.
Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят.
(втори вариант)
И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят.
Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг.
(втори вариант)
Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят.
Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг.
Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита.
към втори вариант >>
Това са временни положения.
(втори вариант)
Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг.
Това са временни положения.
Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита.
към втори вариант >>
Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа.
(втори вариант)
Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения.
Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа.
Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя.
към втори вариант >>
Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ.
(втори вариант)
Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа.
Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ.
Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си.
към втори вариант >>
Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ.
(втори вариант)
Или другояче казано, има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ.
Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ.
Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти.
към втори вариант >>
Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита.
(втори вариант)
Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ.
Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита.
Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита.
към втори вариант >>
Има неща преходни, на които временно само може да се разчита.
(втори вариант)
Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита.
Има неща преходни, на които временно само може да се разчита.
Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си.
към втори вариант >>
Те могат да оставят човека насред пътя.
(втори вариант)
Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита.
Те могат да оставят човека насред пътя.
И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него.
към втори вариант >>
И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си.
(втори вариант)
Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя.
И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си.
Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни.
към втори вариант >>
Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти.
(втори вариант)
Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си.
Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти.
На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух!
към втори вариант >>
На себе си човек трябва да разчита.
(втори вариант)
Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти.
На себе си човек трябва да разчита.
Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух! “ − Това са човешки схващания.
към втори вариант >>
Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си.
(втори вариант)
Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита.
Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си.
Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух! “ − Това са човешки схващания.
към втори вариант >>
Качите се на коня отгоре и разчитате на него.
(втори вариант)
Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си.
Качите се на коня отгоре и разчитате на него.
Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух! “ − Това са човешки схващания.
към втори вариант >>
Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни.
(втори вариант)
И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него.
Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни.
Казвате: „Да дойде Божият Дух! “ − Това са човешки схващания.
към втори вариант >>
Казвате: „Да дойде Божият Дух!
(втори вариант)
Единственият, на когото можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни.
Казвате: „Да дойде Божият Дух!
“ − Това са човешки схващания.
към втори вариант >>
“ − Това са човешки схващания.
(втори вариант)
На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: „Да дойде Божият Дух!
“ − Това са човешки схващания.
към втори вариант >>
Има нещо постоянно в природата.
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата.
Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни.
към втори вариант >>
Това постоянно ние наричаме Бог.
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата.
Това постоянно ние наричаме Бог.
Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора.
към втори вариант >>
Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света.
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог.
Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света.
Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават.
към втори вариант >>
Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне.
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света.
Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне.
Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете.
към втори вариант >>
Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне.
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне.
Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне.
На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай!
към втори вариант >>
На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни.
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне.
На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни.
Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова.
към втори вариант >>
Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора.
(втори вариант)
Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни.
Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора.
По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия.
към втори вариант >>
По този начин хората се възпитават.
(втори вариант)
Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора.
По този начин хората се възпитават.
За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това?
към втори вариант >>
За временните неща не съжалявайте, но благодарете.
(втори вариант)
Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да го вземе, да го задигне. Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават.
За временните неща не съжалявайте, но благодарете.
Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово.
към втори вариант >>
Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай!
(втори вариант)
Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете.
Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай!
Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо?
към втори вариант >>
Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова.
(втори вариант)
На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай!
Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова.
Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи.
към втори вариант >>
Няма защо да правиш нови усилия.
(втори вариант)
Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова.
Няма защо да правиш нови усилия.
В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица.
към втори вариант >>
В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това?
(втори вариант)
По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия.
В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това?
Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù.
към втори вариант >>
Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово.
(втори вариант)
За временните неща не съжалявайте, но благодарете. Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това?
Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово.
Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева.
към втори вариант >>
Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо?
(втори вариант)
Возил си се половин километър на каруцата − не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово.
Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо?
− Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика.
към втори вариант >>
− Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи.
(втори вариант)
Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова. Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо?
− Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи.
Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи.
към втори вариант >>
Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица.
(втори вариант)
Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи.
Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица.
Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред.
към втори вариант >>
Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù.
(втори вариант)
В Писанието е казано: „Възложете грижите си на Господа.“ Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица.
Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù.
За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви?
към втори вариант >>
За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева.
(втори вариант)
Не да започнеш да мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш наготово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù.
За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева.
Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика.
към втори вариант >>
Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика.
(втори вариант)
Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева.
Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика.
Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие.
към втори вариант >>
Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи.
(втори вариант)
− Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика.
Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи.
Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива.
към втори вариант >>
Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред.
(втори вариант)
Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи.
Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред.
Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър.
към втори вариант >>
Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви?
(втори вариант)
Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред.
Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви?
− Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно.
към втори вариант >>
− Тя се намира на върха на езика.
(втори вариант)
За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви?
− Тя се намира на върха на езика.
Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате?
към втори вариант >>
Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие.
(втори вариант)
Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика.
Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие.
Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият.
към втори вариант >>
Като бутнете върха на езика си и щастието си отива.
(втори вариант)
Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие.
Като бутнете върха на езика си и щастието си отива.
Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
към втори вариант >>
Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър.
(втори вариант)
Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива.
Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър.
Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
към втори вариант >>
Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно.
(втори вариант)
Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър.
Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно.
Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
към втори вариант >>
Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате?
(втори вариант)
− Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно.
Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате?
Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
към втори вариант >>
Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият.
(втори вариант)
Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате?
Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият.
Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
към втори вариант >>
Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
(втори вариант)
Като бутнете върха на езика си и щастието си отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият.
Човек трябва да се научи на две неща: той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
към втори вариант >>
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай!
(втори вариант)
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай!
Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка.
към втори вариант >>
Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори.
(втори вариант)
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай!
Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори.
В Божествения свят изгасване няма. Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва.
към втори вариант >>
В Божествения свят изгасване няма.
(втори вариант)
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай! Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори.
В Божествения свят изгасване няма.
Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава.
към втори вариант >>
Малката свещ поне не гаси!
(втори вариант)
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай! Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма.
Малката свещ поне не гаси!
Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят.
към втори вариант >>
Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят.
(втори вариант)
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай! Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малката свещ поне не гаси!
Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят.
Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо?
към втори вариант >>
Нека си горят повече, нека има повече светлинка.
(втори вариант)
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай! Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят.
Нека си горят повече, нека има повече светлинка.
Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата.
към втори вариант >>
Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва.
(втори вариант)
Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка.
Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва.
Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин.
към втори вариант >>
Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава.
(втори вариант)
В Божествения свят изгасване няма. Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва.
Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава.
Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях.
към втори вариант >>
Там е пътят.
(втори вариант)
Малката свещ поне не гаси! Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава.
Там е пътят.
Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно.
към втори вариант >>
Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо?
(втори вариант)
Защото, ако изгасват свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят.
Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо?
− Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко.
към втори вариант >>
− Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата.
(втори вариант)
Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо?
− Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата.
Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека.
към втори вариант >>
Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин.
(втори вариант)
Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата.
Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин.
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията.
към втори вариант >>
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях.
(втори вариант)
Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин.
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях.
Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно.
към втори вариант >>
Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно.
(втори вариант)
Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях.
Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно.
Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата.
към втори вариант >>
Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко.
(втори вариант)
Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно.
Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко.
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла.
към втори вариант >>
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека.
(втори вариант)
− Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко.
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека.
Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите.
към втори вариант >>
Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията.
(втори вариант)
Страданията не може да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека.
Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията.
Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре.
към втори вариант >>
Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно.
(втори вариант)
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията.
Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно.
Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля?
към втори вариант >>
Аз наричам това нещо смени в природата.
(втори вариант)
Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно.
Аз наричам това нещо смени в природата.
Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? − Когато започне да губи.
към втори вариант >>
Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла.
(втори вариант)
Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата.
Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла.
Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? − Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава.
към втори вариант >>
Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите.
(втори вариант)
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла.
Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите.
Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? − Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?
към втори вариант >>
Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре.
(втори вариант)
Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите.
Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре.
Кога човек се разваля? − Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него!
към втори вариант >>
Кога човек се разваля?
(втори вариант)
Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре.
Кога човек се разваля?
− Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си.
към втори вариант >>
− Когато започне да губи.
(втори вариант)
Аз наричам това нещо смени в природата. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля?
− Когато започне да губи.
Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе.
към втори вариант >>
Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава.
(втори вариант)
Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се отде е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? − Когато започне да губи.
Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава.
Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче.
към втори вариант >>
Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?
(втори вариант)
Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? − Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава.
Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?
“ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите.
към втори вариант >>
“ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него!
(втори вариант)
Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? − Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?
“ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него!
“ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите.
към втори вариант >>
“ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си.
(втори вариант)
Кога човек се разваля? − Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него!
“ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си.
Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите!
към втори вариант >>
Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе.
(втори вариант)
− Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си.
Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе.
Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема!
към втори вариант >>
Най-после работата излиза съвсем другояче.
(втори вариант)
Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе.
Най-после работата излиза съвсем другояче.
Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо.
към втори вариант >>
Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите.
(втори вариант)
Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави? “ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче.
Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите.
Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия.
към втори вариант >>
Вие сте от скържавите.
(втори вариант)
“ Или ще каже: „Аз ще го претрепя него! “ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите.
Вие сте от скържавите.
Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени.
към втори вариант >>
Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите!
(втори вариант)
“ Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите.
Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите!
“ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени.
към втори вариант >>
“ − „Ама много скъпо взема!
(втори вариант)
Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите!
“ − „Ама много скъпо взема!
“ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува.
към втори вариант >>
“ − Да, този гостилничар взема скъпо.
(втори вариант)
Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема!
“ − Да, този гостилничар взема скъпо.
Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде.
към втори вариант >>
Това е великата философия.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите. Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо.
Това е великата философия.
Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени.
(втори вариант)
Вие сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия.
Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени.
Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Няма същество в света, което да не е подложено на смени.
(втори вариант)
Гостилничарят дойде и казва: „Ще платите! “ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени.
Няма същество в света, което да не е подложено на смени.
Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува.
(втори вариант)
“ − „Ама много скъпо взема! “ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени.
Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува.
Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде.
(втори вариант)
“ − Да, този гостилничар взема скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува.
Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде.
Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Това е философията на живота.
(втори вариант)
Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде.
Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят.
Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. В природата това се нарича смяна. При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото.
към втори вариант >>
Това показва, че има неща, които трябва да се плащат.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят.
Това показва, че има неща, които трябва да се плащат.
В природата това се нарича смяна. При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб.
към втори вариант >>
В природата това се нарича смяна.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат.
В природата това се нарича смяна.
При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен.
към втори вариант >>
При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. В природата това се нарича смяна.
При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо.
Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата?
към втори вариант >>
Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. В природата това се нарича смяна. При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо.
Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер.
Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко.
към втори вариант >>
Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. В природата това се нарича смяна. При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер.
Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото.
Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото.
към втори вариант >>
Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб.
(втори вариант)
Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. В природата това се нарича смяна. При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото.
Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб.
Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен.
към втори вариант >>
Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен.
(втори вариант)
В природата това се нарича смяна. При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб.
Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен.
Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност.
към втори вариант >>
Можете ли да схванете разликата?
(втори вариант)
При това някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен.
Можете ли да схванете разликата?
Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно.
към втори вариант >>
Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко.
(втори вариант)
Например за добрите, за разумните хора някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата?
Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко.
Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно.
към втори вариант >>
Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото.
(втори вариант)
Същото нещо може да се каже и за доброто, и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко.
Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото.
Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност.
към втори вариант >>
Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен.
(втори вариант)
Ако си умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото.
Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен.
Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни.
към втори вариант >>
Това показва, че във всички неща има една постепенност.
(втори вариант)
Ако си глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен.
Това показва, че във всички неща има една постепенност.
Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н.
към втори вариант >>
Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно.
(втори вариант)
Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност.
Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно.
Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота.
към втори вариант >>
Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно.
(втори вариант)
Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно.
Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно.
Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите.
към втори вариант >>
Така и в живота се забелязва същата постепенност.
(втори вариант)
Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно.
Така и в живота се забелязва същата постепенност.
Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света.
към втори вариант >>
Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни.
(втори вариант)
Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност.
Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни.
Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата.
към втори вариант >>
Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н.
(втори вариант)
Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни.
Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н.
Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон.
към втори вариант >>
Това е механическо схващане за живота.
(втори вариант)
Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н.
Това е механическо схващане за живота.
Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж.
към втори вариант >>
Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите.
(втори вариант)
Годишните времена не се сменят изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота.
Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите.
Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата.
към втори вариант >>
Такава идея не съществува в света.
(втори вариант)
Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите.
Такава идея не съществува в света.
Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка.
към втори вариант >>
Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата.
(втори вариант)
Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света.
Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата.
Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение.
към втори вариант >>
Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон.
(втори вариант)
Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т. н. Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата.
Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон.
Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови.
към втори вариант >>
Нещата не стават изведнъж.
(втори вариант)
Това е механическо схващане за живота. Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон.
Нещата не стават изведнъж.
Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава.
към втори вариант >>
Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата.
(втори вариант)
Вие искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите шапката си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж.
Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата.
Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали?
към втори вариант >>
Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка.
(втори вариант)
Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата.
Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка.
Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката.
към втори вариант >>
Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение.
(втори вариант)
Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка.
Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение.
Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора.
към втори вариант >>
Има той много капитали, но те не са негови.
(втори вариант)
Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение.
Има той много капитали, но те не са негови.
Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти.
към втори вариант >>
Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава.
(втори вариант)
Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови.
Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава.
Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие.
към втори вариант >>
Как ще изгуби тези капитали?
(втори вариант)
Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата. Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава.
Как ще изгуби тези капитали?
− Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви.
към втори вариант >>
− Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката.
(втори вариант)
Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали?
− Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката.
Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си.
към втори вариант >>
Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора.
(втори вариант)
Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката.
Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора.
Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом.
към втори вариант >>
Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти.
(втори вариант)
Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора.
Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти.
Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш.
към втори вариант >>
Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие.
(втори вариант)
Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти.
Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие.
Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се.
към втори вариант >>
Същото е и с разположението и здравето ви.
(втори вариант)
Как ще изгуби тези капитали? − Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие.
Същото е и с разположението и здравето ви.
Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе!
към втори вариант >>
Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си.
(втори вариант)
− Когато акционерите си вземат кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви.
Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си.
На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало.
към втори вариант >>
На другия ден сте неразположени духом.
(втори вариант)
Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си.
На другия ден сте неразположени духом.
Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо.
към втори вариант >>
Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш.
(втори вариант)
Един ден тези хора си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом.
Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш.
Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща.
към втори вариант >>
Тогава вие се сърдите, дразните се.
(втори вариант)
Казвам: И това е полезно, но трябва да знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш.
Тогава вие се сърдите, дразните се.
Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
към втори вариант >>
Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе!
(втори вариант)
Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се.
Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе!
Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
към втори вариант >>
Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало.
(втори вариант)
Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе!
Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало.
Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
към втори вариант >>
Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо.
(втори вариант)
На другия ден сте неразположени духом. Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало.
Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо.
Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
към втори вариант >>
Вие трябва да проучвате тия неща.
(втори вариант)
Капиталът ви е взет − значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо.
Вие трябва да проучвате тия неща.
Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
към втори вариант >>
Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
(втори вариант)
Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе! Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща.
Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи.
към втори вариант >>
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест.
Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите.
към втори вариант >>
Това е безпредметно.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест.
Това е безпредметно.
Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
към втори вариант >>
Няма защо да се товарите толкова.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно.
Няма защо да се товарите толкова.
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
към втори вариант >>
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова.
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои.
Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка.
към втори вариант >>
Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои.
Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си.
Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече.
към втори вариант >>
Това е неразбиране на законите.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си.
Това е неразбиране на законите.
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща.
към втори вариант >>
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
(втори вариант)
Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите.
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб.
към втори вариант >>
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
(втори вариант)
Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща.
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
към втори вариант >>
Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка.
(втори вариант)
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде.
Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка.
Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките.
към втори вариант >>
Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече.
(втори вариант)
Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка.
Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече.
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
към втори вариант >>
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща.
(втори вариант)
Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече.
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща.
И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
към втори вариант >>
И за пътя вземете си малко хляб.
(втори вариант)
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща.
И за пътя вземете си малко хляб.
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате.
към втори вариант >>
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
(втори вариант)
Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб.
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
към втори вариант >>
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките.
(втори вариант)
Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете.
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките.
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят.
към втори вариант >>
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
(втори вариант)
Надигате багаж с кервани и, като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките.
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк.
към втори вариант >>
Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
(втори вариант)
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо.
Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
към втори вариант >>
И при единия, като отивате, и при другия − все страдате.
(втори вариант)
И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден.
И при единия, като отивате, и при другия − все страдате.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин.
към втори вариант >>
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
(втори вариант)
Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
към втори вариант >>
Има неща, които много мъчно могат да се направят.
(втори вариант)
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
Има неща, които много мъчно могат да се направят.
Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава?
към втори вариант >>
Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк.
(втори вариант)
Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят.
Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк.
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
към втори вариант >>
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
(втори вариант)
Вие не знаете кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк.
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
към втори вариант >>
Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин.
(втори вариант)
И при единия, като отивате, и при другия − все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин.
Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
към втори вариант >>
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
(втори вариант)
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това.
към втори вариант >>
Де е възпитанието тогава?
(втори вариант)
Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Де е възпитанието тогава?
И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли.
към втори вариант >>
И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
(втори вариант)
Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава?
И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно.
към втори вариант >>
Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
(втори вариант)
Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките.
Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
към втори вариант >>
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
(втори вариант)
Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв.
Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал.
към втори вариант >>
Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това.
(втори вариант)
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово.
Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това.
Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто.
към втори вариант >>
Ти обработи своята част и за другите не мисли.
(втори вариант)
Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това.
Ти обработи своята част и за другите не мисли.
Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него.
към втори вариант >>
Да мислиш за другите, това е безполезно.
(втори вариант)
И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли.
Да мислиш за другите, това е безполезно.
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това?
към втори вариант >>
2.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори.
Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека.
За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори.
Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа.
към беседата >>
Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал.
За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори.
Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал.
Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н.
към беседата >>
Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си.
Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал.
Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си.
Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко.
към беседата >>
Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки.
Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си.
Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки.
– Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто.
към беседата >>
– Защо?
Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки.
– Защо?
– Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си.
към беседата >>
– Проявили са някакво непослушание към Духа.
За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо?
– Проявили са някакво непослушание към Духа.
Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си. Кой е виновен за това?
към беседата >>
Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н.
Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа.
Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н.
Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си. Кой е виновен за това? Той сам.
към беседата >>
Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко.
Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н.
Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко.
– Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си. Кой е виновен за това? Той сам.
към беседата >>
– Много просто.
Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко.
– Много просто.
По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си. Кой е виновен за това? Той сам.
към беседата >>
По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си.
– Защо? – Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто.
По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си.
Кой е виновен за това? Той сам.
към беседата >>
Кой е виновен за това?
– Проявили са някакво непослушание към Духа. Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си.
Кой е виновен за това?
Той сам.
към беседата >>
Той сам.
Това се случва не само с майките, но и със земеделци, учени, музиканти, поети и т.н. Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя си и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко. – Много просто. По невнимание той чукнал някъде стомната си, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота си. Кой е виновен за това?
Той сам.
към беседата >>
Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това.
Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това.
Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него. Където е Божието благословение, там има придобивки. Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват. Това е правилното разбиране.
към беседата >>
Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него.
Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това.
Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него.
Където е Божието благословение, там има придобивки. Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват. Това е правилното разбиране.
към беседата >>
Където е Божието благословение, там има придобивки.
Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това. Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него.
Където е Божието благословение, там има придобивки.
Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват. Това е правилното разбиране.
към беседата >>
Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват.
Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това. Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него. Където е Божието благословение, там има придобивки.
Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват.
Това е правилното разбиране.
към беседата >>
Това е правилното разбиране.
Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това. Оттук вадим следното заключение: никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него. Където е Божието благословение, там има придобивки. Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват.
Това е правилното разбиране.
към беседата >>
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования.
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования.
– Защо? – Защото са работили без благословението на Бога. Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого?
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования.
– Защо?
– Защото са работили без благословението на Бога. Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух.
към беседата >>
– Защото са работили без благословението на Бога.
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования. – Защо?
– Защото са работили без благословението на Бога.
Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух.
към беседата >>
Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства.
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования. – Защо? – Защото са работили без благословението на Бога.
Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства.
За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух.
към беседата >>
За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен.
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования. – Защо? – Защото са работили без благословението на Бога. Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства.
За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен.
На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух.
към беседата >>
На кого?
Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования. – Защо? – Защото са работили без благословението на Бога. Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен.
На кого?
На Божественото в себе си, на Божия Дух.
към беседата >>
На Божественото в себе си, на Божия Дух.
– Защо? – Защото са работили без благословението на Бога. Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого?
На Божественото в себе си, на Божия Дух.
към беседата >>
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка.
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка.
Само тази придобивка има обръщение в живота. Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек?
към беседата >>
Само тази придобивка има обръщение в живота.
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка.
Само тази придобивка има обръщение в живота.
Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто.
към беседата >>
Същото можем да кажем и за монетите.
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка. Само тази придобивка има обръщение в живота.
Същото можем да кажем и за монетите.
Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото.
към беседата >>
Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза.
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка. Само тази придобивка има обръщение в живота. Същото можем да кажем и за монетите.
Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза.
Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто.
към беседата >>
Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена.
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка. Само тази придобивка има обръщение в живота. Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза.
Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена.
С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета.
към беседата >>
С каква монета трябва да търгува човек?
Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка. Само тази придобивка има обръщение в живота. Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена.
С каква монета трябва да търгува човек?
– С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
към беседата >>
– С доброто.
Само тази придобивка има обръщение в живота. Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек?
– С доброто.
Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
към беседата >>
Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото.
Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто.
Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото.
Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
към беседата >>
Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто.
Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото.
Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто.
Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
към беседата >>
Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета.
Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто.
Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета.
Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
към беседата >>
Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета.
Може ли да се ползва човек от фалшивите монети?
към беседата >>
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има.
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има.
Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява.
към беседата >>
Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ.
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има.
Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ.
Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни.
към беседата >>
Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта.
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ.
Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта.
Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му.
към беседата >>
Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне.
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта.
Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне.
Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи.
към беседата >>
Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад.
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне.
Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад.
Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека.
към беседата >>
Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява.
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад.
Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява.
Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо?
към беседата >>
Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни.
Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява.
Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни.
Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора.
към беседата >>
Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му.
Значи човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни.
Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му.
Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях.
към беседата >>
Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи.
Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне. Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му.
Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи.
Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта.
към беседата >>
Това не е чуждо за човека.
Причината за неуспеха на хората се дължи на факта, че погледът им е обърнат към запад. Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи.
Това не е чуждо за човека.
– Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя.
към беседата >>
– Защо?
Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява. Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека.
– Защо?
– Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието.
към беседата >>
– Защото той изисква същото и от другите хора.
Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни. Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо?
– Защото той изисква същото и от другите хора.
Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието. То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него.
към беседата >>
Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях.
Добре е човек да наблюдава залеза на слънцето, но той трябва да наблюдава и изгряването му. Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора.
Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях.
Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието. То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него. От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
към беседата >>
Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта.
Бог изисква от всички хора да бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях.
Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта.
Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието. То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него. От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
към беседата >>
Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя.
Това не е чуждо за човека. – Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта.
Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя.
Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието. То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него. От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
към беседата >>
Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието.
– Защо? – Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя.
Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието.
То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него. От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
към беседата >>
То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него.
– Защото той изисква същото и от другите хора. Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието.
То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него.
От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
към беседата >>
От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
Следователно, както човек изисква от хората да бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва да бъде към тях. Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта. Само Любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. Нищо не е в състояние да скъса тази връзка, освен непослушанието. То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него.
От това време до днес хората носят последствията на това непослушание, което върви като сянка в техния живот.
към беседата >>
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието.
Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото.
към беседата >>
Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието.
Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията.
Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е.
към беседата >>
Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието. Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията.
Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас.
Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога.
към беседата >>
Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието. Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас.
Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия.
Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни.
към беседата >>
Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието. Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия.
Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат.
Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“.
към беседата >>
Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието. Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат.
Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото.
Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията.
към беседата >>
Обърнете сега стария лист, т.е.
Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото.
Обърнете сега стария лист, т.е.
послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това?
към беседата >>
послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога.
Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е.
послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога.
За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание.
към беседата >>
За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни.
Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога.
За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни.
Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота.
към беседата >>
Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“.
Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни.
Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“.
Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията.
Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“.
Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията.
Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота.
към беседата >>
Какво повече можете да очаквате от това?
Обърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията.
Какво повече можете да очаквате от това?
Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
към беседата >>
Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание.
послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога. За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това?
Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание.
Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята.
към беседата >>
Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота.
За да изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни. Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание.
Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота.
Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята. Това значи да изпълни той волята Божия.
към беседата >>
Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия.
Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота.
Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия.
Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята. Това значи да изпълни той волята Божия.
към беседата >>
Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота.
Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия.
Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята. Това значи да изпълни той волята Божия.
към беседата >>
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота.
Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята. Това значи да изпълни той волята Божия.
към беседата >>
Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята.
Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята.
Това значи да изпълни той волята Божия.
към беседата >>
Това значи да изпълни той волята Божия.
Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята.
Това значи да изпълни той волята Божия.
към беседата >>
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен.
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен.
Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
към беседата >>
Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик.
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен.
Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик.
Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
към беседата >>
Непослушанието е направило хората слаби и страхливи.
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен. Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик.
Непослушанието е направило хората слаби и страхливи.
Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
към беседата >>
Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен. Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи.
Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
към беседата >>
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“.
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“.
Случайно един храст го засегнал по корема. Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга. Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“. Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях.
към беседата >>
Случайно един храст го засегнал по корема.
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“.
Случайно един храст го засегнал по корема.
Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга. Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“. Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях.
към беседата >>
Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга.
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“. Случайно един храст го засегнал по корема.
Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга.
Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“. Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях.
към беседата >>
Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“.
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“. Случайно един храст го засегнал по корема. Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга.
Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“.
Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях.
към беседата >>
Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях.
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като си казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“. Случайно един храст го засегнал по корема. Той хвърлил револверите настрана и хукнал да бяга. Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал да вземе револверите, с които отново се препасал, и си казал: „От нищо вече не се страхувам“.
Обаче през целия ден заекът все хвърлял револверите настрана и отново се препасвал с тях.
към беседата >>
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте.
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте.
Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше. Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото.
към беседата >>
Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше.
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте.
Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше.
Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове.
към беседата >>
Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си.
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте. Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше.
Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си.
Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите.
към беседата >>
Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани.
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте. Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше. Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си.
Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани.
Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате.
към беседата >>
Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него.
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте. Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше. Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани.
Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него.
Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите.
към беседата >>
Бъдете смели, не се страхувайте от злото.
Казвам: Препашете ли се веднъж с револверите, повече не ги хвърляйте. Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше. Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него.
Бъдете смели, не се страхувайте от злото.
Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон.
към беседата >>
Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове.
Револверите представляват доброто, с което човек трябва да се препаше. Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото.
Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове.
Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни.
към беседата >>
Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите.
Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва да го отхвърля от себе си. Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове.
Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите.
Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят.
към беседата >>
Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате.
Речете ли, че не трябва да бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от себе си револверите, с които сте били препасани. Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите.
Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате.
Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея.
към беседата >>
Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите.
Дръжте всякога револверите си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате.
Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите.
Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие.
към беседата >>
Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон.
Бъдете смели, не се страхувайте от злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите.
Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон.
Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата.
към беседата >>
Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни.
Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон.
Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни.
В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“.
към беседата >>
В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят.
Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на ниски върхове и постепенно вървете към по-високи, докато стигнете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни.
В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят.
Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит!
към беседата >>
Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея.
Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят.
Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея.
Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите.
към беседата >>
Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие.
Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите. Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея.
Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие.
Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил.
към беседата >>
Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата.
Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва да изпълняват този закон. Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие.
Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата.
Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб.
към беседата >>
Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“.
Като ги бият известно време, те сами ще се научат как да бъдат послушни. В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата.
Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“.
– „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре.
към беседата >>
– „Ама ще бъдеш бит!
В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей да се нахранят. Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“.
– „Ама ще бъдеш бит!
“ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога.
към беседата >>
“ – казали му другите.
Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му да се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея. Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит!
“ – казали му другите.
– „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение.
към беседата >>
– „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил.
Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало да ги бие. Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите.
– „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил.
Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо.
към беседата >>
Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб.
Един беден, но благочестив човек, прекарал три деня без парче хляб в устата. Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил.
Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб.
Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо?
към беседата >>
Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре.
Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той си казал: „И аз ще отида при него, да се нахраня от неговата трапеза“. – „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб.
Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре.
Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят.
към беседата >>
Бедният човек ял, благодарил и славил Бога.
– „Ама ще бъдеш бит! “ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре.
Бедният човек ял, благодарил и славил Бога.
Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите.
към беседата >>
Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение.
“ – казали му другите. – „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога.
Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение.
Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението.
към беседата >>
Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо.
– „Готов съм на всичко, само да се нахраня.“ Както намислил, така направил. Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение.
Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо.
– „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова!
към беседата >>
– „Искате ли още нещо?
Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо да му дадат хляб. Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо.
– „Искате ли още нещо?
“ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова! “ По този начин те прекъсваха течението на благословението.
към беседата >>
“ – запитал го беят.
Беят веднага се разпоредил да го нахранят добре. Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо?
“ – запитал го беят.
– „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова! “ По този начин те прекъсваха течението на благословението. Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
към беседата >>
– „Чакам да ме бият слугите.
Бедният човек ял, благодарил и славил Бога. Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят.
– „Чакам да ме бият слугите.
Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова! “ По този начин те прекъсваха течението на благословението. Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
към беседата >>
Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението.
Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение. Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите.
Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението.
Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова! “ По този начин те прекъсваха течението на благословението. Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
към беседата >>
Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова!
Бедният се обръщал на една, на друга страна, като че очаквал нещо. – „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението.
Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова!
“ По този начин те прекъсваха течението на благословението. Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
към беседата >>
“ По този начин те прекъсваха течението на благословението.
– „Искате ли още нещо? “ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова!
“ По този начин те прекъсваха течението на благословението.
Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
към беседата >>
Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
“ – запитал го беят. – „Чакам да ме бият слугите. Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова! “ По този начин те прекъсваха течението на благословението.
Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“
към беседата >>
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове.
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове.
Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате.
към беседата >>
Спирате ли страданията, ще спрете и радостите.
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове.
Спирате ли страданията, ще спрете и радостите.
Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате. Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит.
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радостите.
Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит.
За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате. Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“.
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит.
За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“.
В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате. Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите.
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“.
В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите.
Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате. Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате.
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите.
Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате.
Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
Спирате ли страданията, ще спрете и радостите. Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате.
Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието.
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието.
Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии. Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право.
към беседата >>
Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии.
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието.
Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии.
Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства.
към беседата >>
Мъчен е животът, когато е неестествен.
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието. Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии.
Мъчен е животът, когато е неестествен.
Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства. Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана.
към беседата >>
Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си.
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието. Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии. Мъчен е животът, когато е неестествен.
Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си.
Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства. Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
към беседата >>
Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си.
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието. Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии. Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си.
Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си.
Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства. Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
към беседата >>
Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право.
Следователно най-добрият и най-лесният живот е този, в който се прилага законът на послушанието. Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии. Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си.
Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право.
Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства. Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
към беседата >>
Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства.
Когато хората се оплакват от живота си, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии. Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право.
Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства.
Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
към беседата >>
Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана.
Мъчен е животът, когато е неестествен. Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства.
Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана.
Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
към беседата >>
Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
Съзнае ли това, човек трябва да изправи живота си. Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките си. Една от причините за погрешките на хората е, че те не мислят право. Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства. Колкото една мисъл е по-близо до човешкия ум, толкова е по-разбрана.
Разбрана мисъл е онази, която е опитана и проверена.
към беседата >>
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее.
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее.
Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“. Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова! След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“. След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил.
към беседата >>
Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“.
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее.
Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“.
Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова! След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“. След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил.
към беседата >>
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека.
Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване.
към беседата >>
Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова!
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее. Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“.
Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова!
След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“. След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил.
към беседата >>
Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека.
Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание.
Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието.
към беседата >>
След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“.
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее. Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“. Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова!
След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“.
След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил.
към беседата >>
Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека. Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание.
Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки.
Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии.
към беседата >>
След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил.
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва да живее. Учителят му дал различни методи, по които трябва да живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния си“. Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя си: „Стига толкова! След тази заповед аз трябва да отида в света, да я приложа, да видя какво мога да направя“.
След две години ученикът отново се върнал при Учителя си и му казал как приложил великата Божия заповед в живота си и какво научил.
към беседата >>
Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека. Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки.
Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг.
Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия.
към беседата >>
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете.
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете.
Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето.
към беседата >>
Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека. Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг.
Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието.
Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия. Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
към беседата >>
Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност.
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете.
Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност.
Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек.
към беседата >>
Тия реки имат смисъл само при това уподобяване.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека. Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието.
Тия реки имат смисъл само при това уподобяване.
Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия. Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
към беседата >>
Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности.
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност.
Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности.
Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода.
към беседата >>
Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието.
Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване.
Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието.
Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия. Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
към беседата >>
Работи ли човек, всичко е постижимо.
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности.
Работи ли човек, всичко е постижимо.
Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода. Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии.
Бог е поставил човека в рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието.
Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии.
Една малка причина е създала големи последствия. Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
към беседата >>
Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него.
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо.
Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него.
Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода. Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
Една малка причина е създала големи последствия.
Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии.
Една малка причина е създала големи последствия.
Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
към беседата >>
Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето.
Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него.
Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето.
Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода. Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии. Една малка причина е създала големи последствия.
Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
към беседата >>
Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек.
Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето.
Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек.
Това значи свобода. Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света.
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света.
Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си. Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека?
към беседата >>
Това значи свобода.
Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек.
Това значи свобода.
Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си.
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света.
Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си.
Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие.
към беседата >>
Това значи послушание към Бога.
Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода.
Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях.
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света. Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си.
Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях.
Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град?
към беседата >>
Много просто!
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света. Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си. Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях.
Много просто!
Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин.
към беседата >>
Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си.
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света. Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си. Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто!
Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си.
– Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия.
към беседата >>
– Защо е необходимо послушанието за човека?
Това, което някога е станало в рая с първите човеци, става и днес в света. Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си. Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си.
– Защо е необходимо послушанието за човека?
– За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони.
към беседата >>
– За да не му се случи някое нещастие.
Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието си. Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека?
– За да не му се случи някое нещастие.
Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град?
Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва да правят, за да се освободят от тях. Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие.
Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град?
Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости.
към беседата >>
Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин.
Много просто! Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град?
Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин.
Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е.
към беседата >>
Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия.
Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията си. – Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин.
Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия.
Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден.
към беседата >>
Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони.
– Защо е необходимо послушанието за човека? – За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия.
Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони.
Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява.
към беседата >>
Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания.
– За да не му се случи някое нещастие. Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони.
Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания.
Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви.
към беседата >>
Това се дължи на човешките слабости.
Какво трябва да прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град? Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания.
Това се дължи на човешките слабости.
Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е.
Той трябва да отваря очите и ушите си на четири, да вижда и да чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон, да не пресече пътя му, да не пострада по някакъв начин. Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости.
Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е.
като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
към беседата >>
като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден.
Не чува ли добре, човек може да се натъкне на ред нещастия. Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е.
като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден.
Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
към беседата >>
Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява.
Същото може да се каже и за Божествените пътища и закони. Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден.
Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява.
Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
към беседата >>
Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви.
Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява.
Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви.
Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
към беседата >>
Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него.
Това се дължи на човешките слабости. Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви.
Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него.
Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
към беседата >>
Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден. Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява. Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него.
Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
към беседата >>
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н.
Тези неща не могат да наследят Царството Божие. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини.
към беседата >>
Тези неща не могат да наследят Царството Божие.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н.
Тези неща не могат да наследят Царството Божие.
А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели.
към беседата >>
А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие.
А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др.
Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен.
към беседата >>
Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др.
Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа.
Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това.
към беседата >>
Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа.
Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент.
За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска.
към беседата >>
За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент.
За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини.
Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си.
към беседата >>
Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели.
Тези неща не могат да наследят Царството Божие. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини.
Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели.
Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен.
към беседата >>
Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен.
А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др. Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели.
Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен.
Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго.
към беседата >>
Дали някой му дължи, той не се смущава от това.
Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен.
Дали някой му дължи, той не се смущава от това.
Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение.
към беседата >>
Той никого не съди, от никого нищо не иска.
Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това.
Той никого не съди, от никого нищо не иска.
Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията.
към беседата >>
Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си.
За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска.
Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си.
Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне.
към беседата >>
Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен.
Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си.
Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен.
Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен.
към беседата >>
Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго.
Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен.
Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго.
Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота.
към беседата >>
Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение.
Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго.
Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение.
Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват.
към беседата >>
Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията.
Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение.
Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията.
Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление.
към беседата >>
Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне.
Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията.
Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне.
Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи.
към беседата >>
Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен.
Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен. Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне.
Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен.
Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва.
към беседата >>
Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота.
Днес хората не изпълняват задълженията си както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго. Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен.
Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота.
Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи.
към беседата >>
Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват.
Обаче ще дойде ден, когато Законът ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота.
Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват.
Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“.
към беседата >>
Това не е религия, но забавление.
Той ще ги държи отговорни не само пред хората, но и пред животните и растенията. Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват.
Това не е религия, но забавление.
Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“. Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
към беседата >>
Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи.
Какъвто и плод да изяде, той трябва да посади семката му в земята, да ѝ даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление.
Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи.
Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“. Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
към беседата >>
Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва.
Не посади ли семката му, Законът ще го държи отговорен. Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи.
Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва.
Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“. Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
към беседата >>
Вследствие на което не може да го приложи.
Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота. Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва.
Вследствие на което не може да го приложи.
Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“. Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
към беседата >>
Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“.
Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи.
Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“.
Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
към беседата >>
Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи. Слушате някой проповедник да говори на слушателите си нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва. Вследствие на което не може да го приложи. Един свещеник или проповедник развива пред слушателите си стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи, да даде една от тях на ближния си“.
Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек да има само две ризи и едната от тях да даде на ближния си.
към беседата >>
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“.
За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните.
към беседата >>
За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“.
За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието.
Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
към беседата >>
Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“. За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието.
Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво.
В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила.
към беседата >>
В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“. За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво.
В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк.
Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече.
към беседата >>
Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“. За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк.
Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си.
Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза?
към беседата >>
Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите си върху „даването“. За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си.
Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните.
Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк.
към беседата >>
Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните.
Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре.
към беседата >>
Както намислила, така и направила.
Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
Както намислила, така и направила.
Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре. Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас.
към беседата >>
Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече.
В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила.
Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече.
– „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре. Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас. Попската риза не трябва да се дава на никого.“
към беседата >>
– „Попадийо, къде е новата ми риза?
Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече.
– „Попадийо, къде е новата ми риза?
“ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре. Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас. Попската риза не трябва да се дава на никого.“
към беседата >>
“ – „Дадох я на един гол, беден просяк.
Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните. Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза?
“ – „Дадох я на един гол, беден просяк.
Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре. Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас. Попската риза не трябва да се дава на никого.“
към беседата >>
Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре.
Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“. Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк.
Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре.
Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас. Попската риза не трябва да се дава на никого.“
към беседата >>
Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас.
Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре.
Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас.
Попската риза не трябва да се дава на никого.“
към беседата >>
Попската риза не трябва да се дава на никого.“
Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре. Това, което говорих, се отнася за другите хора, но не и за нас.
Попската риза не трябва да се дава на никого.“
към беседата >>
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат.
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат.
Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи. Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади.
към беседата >>
Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи.
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат.
Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи.
Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна.
към беседата >>
Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е.
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат. Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи.
Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е.
обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата.
към беседата >>
обременени от тежестите на живота.
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат. Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи. Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е.
обременени от тежестите на живота.
Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора.
към беседата >>
Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд.
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат. Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи. Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота.
Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд.
Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е.
към беседата >>
Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади.
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска да изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат. Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи. Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд.
Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади.
Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени.
към беседата >>
Устата на всички била пълна.
Не, да изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи да оправи всичките си работи. Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади.
Устата на всички била пълна.
Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Всички били заети със сърбане на чорбата.
Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна.
Всички били заети със сърбане на чорбата.
Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек?
към беседата >>
Такова е положението и на съвременните хора.
обременени от тежестите на живота. Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата.
Такова е положението и на съвременните хора.
Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия?
към беседата >>
Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е.
Те се намират в положението на ония девет души, които яли чорба с една обща лъжица от общ съд. Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора.
Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е.
сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата.
към беседата >>
сърцата и умовете им са обременени.
Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е.
сърцата и умовете им са обременени.
За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата.
към беседата >>
За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум.
Устата на всички била пълна. Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени.
За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум.
– „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си.
към беседата >>
– „Как трябва да се моли човек?
Всички били заети със сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум.
– „Как трябва да се моли човек?
Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си. Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
към беседата >>
Как трябва да изпълнява волята Божия?
Такова е положението и на съвременните хора. Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек?
Как трябва да изпълнява волята Божия?
“ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си. Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
към беседата >>
“ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата.
Те не могат да се молят на Бога, не могат да изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е. сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия?
“ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата.
Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си. Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
към беседата >>
Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата.
сърцата и умовете им са обременени. За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата.
Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата.
Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си. Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
към беседата >>
Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си.
За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата.
Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си.
Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
към беседата >>
Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
– „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия? “ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си.
Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.
към беседата >>
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път.
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път.
Това е неразбиране на живота. Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това?
към беседата >>
Това е неразбиране на живота.
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път.
Това е неразбиране на живота.
Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя.
към беседата >>
Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее.
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път. Това е неразбиране на живота.
Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее.
Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си.
към беседата >>
Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа?
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път. Това е неразбиране на живота. Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее.
Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа?
Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога.
към беседата >>
Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца?
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път. Това е неразбиране на живота. Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа?
Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца?
Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена.
към беседата >>
Какво показва това?
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път. Това е неразбиране на живота. Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца?
Какво показва това?
Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото.
към беседата >>
Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя.
Това е неразбиране на живота. Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това?
Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя.
Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка.
към беседата >>
Не е ли благословен, той не е на мястото си.
Земеделецът става рано сутрин и, без да се помоли, без да се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро да я изоре и посее. Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя.
Не е ли благословен, той не е на мястото си.
Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати.
към беседата >>
Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога.
Каква полза от бързането, ако след като я е изорал и посял на време завали дъжд и град, който очука житото до основа? Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си.
Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога.
Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати. При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
към беседата >>
Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена.
Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд да полее нивата и градината на земеделеца? Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога.
Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена.
В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати. При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
към беседата >>
В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото.
Какво показва това? Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена.
В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото.
Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати. При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
към беседата >>
Такова е отношението между огъня и кибритената клечка.
Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото си, когато Бог го благославя. Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото.
Такова е отношението между огъня и кибритената клечка.
Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати. При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
към беседата >>
Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати.
Не е ли благословен, той не е на мястото си. Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка.
Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати.
При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
към беседата >>
При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати.
При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
към беседата >>
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката.
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката.
Човек може да почива само тогава, когато е работил. Почивката следва работата. Без работа няма почивка. И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа. – „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
към беседата >>
Човек може да почива само тогава, когато е работил.
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката.
Човек може да почива само тогава, когато е работил.
Почивката следва работата. Без работа няма почивка. И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа. – „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
към беседата >>
Почивката следва работата.
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката. Човек може да почива само тогава, когато е работил.
Почивката следва работата.
Без работа няма почивка. И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа. – „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
към беседата >>
Без работа няма почивка.
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката. Човек може да почива само тогава, когато е работил. Почивката следва работата.
Без работа няма почивка.
И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа. – „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
към беседата >>
И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа.
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката. Човек може да почива само тогава, когато е работил. Почивката следва работата. Без работа няма почивка.
И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа.
– „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
към беседата >>
– „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
Сега, ще се спра върху мисълта за работата и почивката. Човек може да почива само тогава, когато е работил. Почивката следва работата. Без работа няма почивка. И в Библията се казва, че Бог си починал след шестдневната работа.
– „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
към беседата >>
Неестественият живот, обаче, уморява човека.
Неестественият живот, обаче, уморява човека.
След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен. Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път.
към беседата >>
След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен.
Неестественият живот, обаче, уморява човека.
След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен.
Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път.
към беседата >>
Какво представляват греховете и неестественият живот?
Неестественият живот, обаче, уморява човека. След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен.
Какво представляват греховете и неестественият живот?
– Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени.
към беседата >>
– Цигански тръни.
Неестественият живот, обаче, уморява човека. След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен. Какво представляват греховете и неестественият живот?
– Цигански тръни.
Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос.
към беседата >>
Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни.
Неестественият живот, обаче, уморява човека. След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен. Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни.
Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни.
Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е.
към беседата >>
Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път.
Неестественият живот, обаче, уморява човека. След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен. Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни.
Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път.
Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е. от греховете, които е направил.
към беседата >>
Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път.
След такъв живот, колкото и да иска да си почине, човек всякога ще бъде уморен. Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път.
Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път.
Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е. от греховете, които е направил. Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
към беседата >>
Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени.
Какво представляват греховете и неестественият живот? – Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път.
Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени.
Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е. от греховете, които е направил. Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
към беседата >>
Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос.
– Цигански тръни. Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени.
Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос.
Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е. от греховете, които е направил. Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
към беседата >>
Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е.
Страшно е да ходи човек бос по цигански тръни. Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос.
Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е.
от греховете, които е направил. Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
към беседата >>
от греховете, които е направил.
Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път. Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е.
от греховете, които е направил.
Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
към беседата >>
Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
Но за да може свободно да върви по този път, той трябва да се спре, да извади бодилите от краката си, да почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава да тръгне по чистия път. Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени. Видите ли човек, на когото краката са наранени и избодени, ще знаете, че той е вървял бос. Този човек постоянно се оплаква от тръните, т.е. от греховете, които е направил.
Иска ли да бъде добър, праведен, човек трябва да бъде обут!
към беседата >>
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая.
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая.
Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол.
към беседата >>
Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност.
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая.
Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност.
Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека.
към беседата >>
Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия.
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност.
Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия.
За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори.
към беседата >>
За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи.
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия.
За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи.
Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал.
към беседата >>
Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен.
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи.
Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен.
Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си.
към беседата >>
Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол.
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен.
Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол.
Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки.
към беседата >>
Вътрешната голота подразбира греховността на човека.
Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той бил външно облечен, а вътрешно гол.
Вътрешната голота подразбира греховността на човека.
За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свет живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори. Като живее по този начин, той ще завърши успешно работата, която е започнал. Човек може цял живот да е работил добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цял живот се трудят и работят, а накрая нямат никакви придобивки. – Защо?
към беседата >>
3.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание.
Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието.
Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание.
Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно. Човек може да се лиши от няколко блага.
към беседата >>
Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим?
Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята.
Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим?
" Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
към беседата >>
Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота.
Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание.
Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота.
Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно. Човек може да се лиши от няколко блага.
към беседата >>
" Че какъв учен човек си ти?
Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим?
" Че какъв учен човек си ти?
На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
към беседата >>
Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш.
" Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота.
Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш.
И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно. Човек може да се лиши от няколко блага.
към беседата >>
На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим? " Че какъв учен човек си ти?
На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
към беседата >>
И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно.
Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш.
И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно.
Човек може да се лиши от няколко блага.
към беседата >>
Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори.
Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори.
То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост. Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
към беседата >>
Човек може да се лиши от няколко блага.
И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно.
Човек може да се лиши от няколко блага.
към беседата >>
То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост.
Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори.
То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост.
Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
към беседата >>
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината.
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината.
Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината. Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение. Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят. Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори.
към беседата >>
Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори. То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост.
Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
към беседата >>
Някои казват, че истината е горчива.
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината.
Някои казват, че истината е горчива.
Никаква горчивина няма в истината. Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение. Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят. Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори. Истината няма нужда някой от вас да я носи
към беседата >>
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован.
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован.
Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат.
към беседата >>
Никаква горчивина няма в истината.
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината. Някои казват, че истината е горчива.
Никаква горчивина няма в истината.
Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение. Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят. Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори. Истината няма нужда някой от вас да я носи
към беседата >>
Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани.
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован.
Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани.
Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
към беседата >>
Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение.
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината. Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината.
Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение.
Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят. Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори. Истината няма нужда някой от вас да я носи
към беседата >>
Не е било време, когато Той да не ни слушал.
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани.
Не е било време, когато Той да не ни слушал.
Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
към беседата >>
Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят.
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината. Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината. Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение.
Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят.
Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори. Истината няма нужда някой от вас да я носи
към беседата >>
Той ще те послуша.
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал.
Той ще те послуша.
Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
към беседата >>
Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори.
Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината. Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината. Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение. Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят.
Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори.
Истината няма нужда някой от вас да я носи
към беседата >>
Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед.
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша.
Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед.
С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
към беседата >>
Истината няма нужда някой от вас да я носи
Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината. Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение. Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят. Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори.
Истината няма нужда някой от вас да я носи
към беседата >>
С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат.
Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед.
С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат.
А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
към беседата >>
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина.
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина.
Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим.
към беседата >>
А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат.
А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.
към беседата >>
Това са трите начина.
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина.
Това са трите начина.
Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее.
към беседата >>
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници.
Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество.
към беседата >>
Това са дрехите, с които Бог е облечен.
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина. Това са трите начина.
Това са дрехите, с които Бог е облечен.
Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога.
към беседата >>
Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници.
Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи.
Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество.
към беседата >>
Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание.
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина. Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен.
Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание.
Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов.
към беседата >>
Христос показа един път - път на цялото човечество.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници. Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи.
Христос показа един път - път на цялото човечество.
Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път.
към беседата >>
Любовта без знание, несъвместима е с живота.
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина. Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание.
Любовта без знание, несъвместима е с живота.
Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем.
към беседата >>
Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници. Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път - път на цялото човечество.
Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна.
Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път. Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
към беседата >>
Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим.
Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина. Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота.
Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим.
Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец.
към беседата >>
Според мене герои са само онези, които носят страдания.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници. Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна.
Според мене герои са само онези, които носят страдания.
Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път. Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
към беседата >>
Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее.
Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим.
Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее.
Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар.
към беседата >>
Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници. Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания.
Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество.
Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път. Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
към беседата >>
Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога.
Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее.
Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога.
Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща.
към беседата >>
Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество.
Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество.
Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество.
Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път. Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
към беседата >>
Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов.
Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога.
Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов.
Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща. Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
към беседата >>
Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път.
Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество.
Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път.
Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
към беседата >>
Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем.
Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов.
Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем.
Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща. Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
към беседата >>
Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път.
Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.
към беседата >>
Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец.
Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем.
Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец.
Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща. Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
към беседата >>
Ще ви кажа една сладка дума.
Ще ви кажа една сладка дума.
Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина.
към беседата >>
Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар.
Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец.
Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар.
Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща. Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
към беседата >>
Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите.
Ще ви кажа една сладка дума.
Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите.
По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни.
към беседата >>
Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща.
Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар.
Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща.
Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
към беседата >>
По банкерски това е много право.
Ще ви кажа една сладка дума. Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите.
По банкерски това е много право.
Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе.
към беседата >>
Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща.
Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.
към беседата >>
Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея.
Ще ви кажа една сладка дума. Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право.
Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея.
Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
към беседата >>
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството?
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството?
Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат.
към беседата >>
Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях.
Ще ви кажа една сладка дума. Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея.
Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях.
Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
към беседата >>
Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света.
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството?
Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света.
Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие.
към беседата >>
Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина.
Ще ви кажа една сладка дума. Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях.
Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина.
Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
към беседата >>
Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци.
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството? Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света.
Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци.
Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата.
към беседата >>
Сега това е предназначението ни.
Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина.
Сега това е предназначението ни.
Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
към беседата >>
Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила.
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството? Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци.
Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила.
А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш.
към беседата >>
Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе.
По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни.
Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе.
Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
към беседата >>
А в какво седи неговата сила?
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството? Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила.
А в какво седи неговата сила?
Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си.
към беседата >>
Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе.
Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.
към беседата >>
Че е много богат.
Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството? Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила?
Че е много богат.
Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила.
към беседата >>
Наскоро ми разправяше една учителка.
Наскоро ми разправяше една учителка.
Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си.
към беседата >>
Богатството не е сила, а условие.
Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат.
Богатството не е сила, а условие.
Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи.
към беседата >>
Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си.
Наскоро ми разправяше една учителка.
Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си.
Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого.
към беседата >>
Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата.
Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие.
Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата.
Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта.
към беседата >>
Била е някъде учителка, сега не може да учи никого.
Наскоро ми разправяше една учителка. Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си.
Била е някъде учителка, сега не може да учи никого.
Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва.
към беседата >>
Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш.
Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата.
Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш.
Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта.
към беседата >>
Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията.
Наскоро ми разправяше една учителка. Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого.
Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията.
Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма.
към беседата >>
Има такива болести, при които изгубваш знанието си.
А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш.
Има такива болести, при които изгубваш знанието си.
И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш.
към беседата >>
Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството.
Наскоро ми разправяше една учителка. Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията.
Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството.
Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия.
към беседата >>
И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила.
Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си.
И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила.
Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек.
към беседата >>
Той не могъл да се побере в себе си.
Наскоро ми разправяше една учителка. Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството.
Той не могъл да се побере в себе си.
Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе.
към беседата >>
Значи сила е само това в човека, което не се губи.
Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила.
Значи сила е само това в човека, което не се губи.
Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост.
към беседата >>
Мъчно му било, че не може да съди никого.
Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си.
Мъчно му било, че не може да съди никого.
Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва.
към беседата >>
Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта.
Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи.
Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта.
Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега.
към беседата >>
Но трябва да заповядва.
Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого.
Но трябва да заповядва.
Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си.
към беседата >>
Силата иде чрез любовта.
Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта.
Силата иде чрез любовта.
Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири.
към беседата >>
Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма.
Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва.
Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма.
Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш.
Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта.
Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш.
Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири. Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
към беседата >>
Турил ги при една джамия.
Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма.
Турил ги при една джамия.
Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното.
към беседата >>
Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек.
И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш.
Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек.
Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири. Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
към беседата >>
Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе.
Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия.
Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе.
Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното. Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
към беседата >>
Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост.
Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек.
Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост.
Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири. Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
към беседата >>
Така той имал възможност пак да заповядва.
Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе.
Така той имал възможност пак да заповядва.
Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното. Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
към беседата >>
Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега.
Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост.
Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега.
Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири. Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
към беседата >>
Така прекарал последните дни на живота си.
Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва.
Така прекарал последните дни на живота си.
И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното. Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
към беседата >>
Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири.
Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега.
Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири.
Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
към беседата >>
И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа.
Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си.
И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа.
Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното. Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
към беседата >>
Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири.
Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.
към беседата >>
Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното.
Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа.
Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното.
Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
към беседата >>
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот.
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот.
Солта запазва някои работи. Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли? " Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял.
към беседата >>
Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното.
Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."
към беседата >>
Солта запазва някои работи.
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот.
Солта запазва някои работи.
Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли? " Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила.
към беседата >>
Едно нещо искам сега от вас.
Едно нещо искам сега от вас.
То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това.
към беседата >>
Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли?
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот. Солта запазва някои работи.
Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли?
" Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила. Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
към беседата >>
То е следното.
Едно нещо искам сега от вас.
То е следното.
Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
към беседата >>
" Какво означават тези думи?
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот. Солта запазва някои работи. Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли?
" Какво означават тези думи?
Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила. Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
към беседата >>
Да бъдете един отличен образ на Божията любов.
Едно нещо искам сега от вас. То е следното.
Да бъдете един отличен образ на Божията любов.
Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
към беседата >>
Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило.
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот. Солта запазва някои работи. Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли? " Какво означават тези думи?
Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило.
Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила. Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
към беседата >>
Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов.
Едно нещо искам сега от вас. То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов.
Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов.
И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
към беседата >>
Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял.
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот. Солта запазва някои работи. Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли? " Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило.
Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял.
Любовта ще ти даде тази сила. Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
към беседата >>
И няма нищо по-хубаво от това.
Едно нещо искам сега от вас. То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов.
И няма нищо по-хубаво от това.
Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
към беседата >>
Любовта ще ти даде тази сила.
Солта запазва някои работи. Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли? " Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял.
Любовта ще ти даде тази сила.
Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
към беседата >>
Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това.
Едно нещо искам сега от вас. То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това.
Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това.
Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
към беседата >>
Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли? " Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила.
Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
към беседата >>
Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това.
Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.
към беседата >>
Представете си.
Представете си.
че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш.
към беседата >>
Сега може да стане въпрос, какъв образ.
Сега може да стане въпрос, какъв образ.
След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов.
към беседата >>
че не знаете какво нещо е сладчина.
Представете си.
че не знаете какво нещо е сладчина.
Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш.
към беседата >>
След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак.
Сега може да стане въпрос, какъв образ.
След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак.
След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
към беседата >>
Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално.
Представете си. че не знаете какво нещо е сладчина.
Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално.
Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш. И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
към беседата >>
След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете.
Сега може да стане въпрос, какъв образ. След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак.
След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете.
И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
към беседата >>
Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината.
Представете си. че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално.
Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината.
Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш. И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
към беседата >>
И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година.
Сега може да стане въпрос, какъв образ. След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете.
И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година.
И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
към беседата >>
Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само.
Представете си. че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината.
Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само.
Като близнеш, ще разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш. И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
към беседата >>
И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта.
Сега може да стане въпрос, какъв образ. След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година.
И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта.
И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
към беседата >>
Като близнеш, ще разбереш.
Представете си. че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само.
Като близнеш, ще разбереш.
Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш. И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
към беседата >>
И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов.
Сега може да стане въпрос, какъв образ. След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта.
И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов.
Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
към беседата >>
Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш.
че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш.
Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш.
И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
към беседата >>
Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов.
Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.
към беседата >>
И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш.
И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате.
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате.
Ни най-малко не трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога.
към беседата >>
Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически, тоест с малки дози.
Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически, тоест с малки дози.
Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки. Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се изхитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина, но отпосле са горчиви.
към беседата >>
Ни най-малко не трябва да си приличате.
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате.
Ни най-малко не трябва да си приличате.
Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
към беседата >>
Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки.
Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически, тоест с малки дози.
Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки.
Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се изхитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина, но отпосле са горчиви.
към беседата >>
Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични.
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко не трябва да си приличате.
Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични.
Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
към беседата >>
Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се изхитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина, но отпосле са горчиви.
Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически, тоест с малки дози. Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки.
Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се изхитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина, но отпосле са горчиви.
към беседата >>
Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението.
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко не трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични.
Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението.
Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
към беседата >>
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева.
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева.
На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде.
към беседата >>
Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва.
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко не трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението.
Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва.
Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
към беседата >>
На какво се радвате?
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева.
На какво се радвате?
Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината.
към беседата >>
Това е работа само на Бога.
Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко не трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва.
Това е работа само на Бога.
И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
към беседата >>
Кое е онова, което ви причинява радост?
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате?
Кое е онова, което ви причинява радост?
Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
Ни най-малко не трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога.
И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
към беседата >>
Какво могат да ви донесат сто хиляди лева?
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост?
Какво могат да ви донесат сто хиляди лева?
Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост.
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева?
Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост.
Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде.
Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост.
Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде.
Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината.
На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде.
Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината.
Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината.
Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: "Какво трябва да правим?
Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: "Какво трябва да правим?
" Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва да ги съблече и после трябва да отиде на баня, да се умие. И после - да се облече със съвършено нови дрехи, а за старите да не мисли.
към беседата >>
" Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва да ги съблече и после трябва да отиде на баня, да се умие.
Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: "Какво трябва да правим?
" Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва да ги съблече и после трябва да отиде на баня, да се умие.
И после - да се облече със съвършено нови дрехи, а за старите да не мисли.
към беседата >>
И после - да се облече със съвършено нови дрехи, а за старите да не мисли.
Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: "Какво трябва да правим? " Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва да ги съблече и после трябва да отиде на баня, да се умие.
И после - да се облече със съвършено нови дрехи, а за старите да не мисли.
към беседата >>
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете.
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете.
Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи.
към беседата >>
Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила.
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете.
Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила.
Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода.
към беседата >>
Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите.
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила.
Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите.
Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси.
към беседата >>
Сапунът много пъти запушва човешките пори.
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите.
Сапунът много пъти запушва човешките пори.
При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие.
към беседата >>
При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло.
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори.
При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло.
Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие. Сега не вземам това като правило.
към беседата >>
Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи.
Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло.
Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи.
Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие. Сега не вземам това като правило.
към беседата >>
Опери дрехите с чиста вода.
Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи.
Опери дрехите с чиста вода.
Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие. Сега не вземам това като правило.
към беседата >>
Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси.
Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода.
Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси.
Има вода, чрез която не може да се измие. Сега не вземам това като правило.
към беседата >>
Има вода, чрез която не може да се измие.
Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси.
Има вода, чрез която не може да се измие.
Сега не вземам това като правило.
към беседата >>
Сега не вземам това като правило.
При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие.
Сега не вземам това като правило.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш?
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш?
Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен.
към беседата >>
Вяра имаш, но те боли рамото.
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш?
Вяра имаш, но те боли рамото.
Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие.
към беседата >>
Вяра имаш, но те боли коремът.
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш? Вяра имаш, но те боли рамото.
Вяра имаш, но те боли коремът.
Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм.
към беседата >>
Вяра имаш, но стомахът ти не работи.
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш? Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът.
Вяра имаш, но стомахът ти не работи.
Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник.
към беседата >>
Казвам, каква е тази вяра?
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш? Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи.
Казвам, каква е тази вяра?
Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала.
към беседата >>
Някой казва, че е болен.
Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш? Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра?
Някой казва, че е болен.
Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник.
към беседата >>
Болестта не е нищо друго освен едно изобилие.
Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен.
Болестта не е нищо друго освен едно изобилие.
Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена.
към беседата >>
Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм.
Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие.
Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм.
Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш.
към беседата >>
Някой казва, че бил неврастеник.
Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм.
Някой казва, че бил неврастеник.
Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш. Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
към беседата >>
Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала.
Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник.
Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала.
Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш. Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
към беседата >>
Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник.
Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала.
Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник.
Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш. Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
към беседата >>
Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена.
Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник.
Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена.
Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш. Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
към беседата >>
Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш.
Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена.
Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш.
Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
към беседата >>
Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш.
Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.
към беседата >>
Човек има два ключа.
Човек има два ключа.
Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта.
към беседата >>
Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода.
Човек има два ключа.
Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода.
Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода.
към беседата >>
Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал.
Човек има два ключа. Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода.
Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал.
Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода. Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
към беседата >>
Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода.
Човек има два ключа. Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал.
Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода.
Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода. Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
към беседата >>
Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си.
Човек има два ключа. Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода.
Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си.
Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода. Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
към беседата >>
Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта.
Човек има два ключа. Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си.
Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта.
А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода. Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
към беседата >>
А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода.
Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта.
А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода.
Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
към беседата >>
Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода.
Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.
към беседата >>
Ти се уплашиш, че те боли ръката.
Ти се уплашиш, че те боли ръката.
Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита.
към беседата >>
Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява.
Ти се уплашиш, че те боли ръката.
Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява.
Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си.
към беседата >>
Имаш ревматизъм.
Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява.
Имаш ревматизъм.
Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото.
към беседата >>
Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов.
Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм.
Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов.
Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си.
към беседата >>
Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите.
Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов.
Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите.
Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си.
към беседата >>
Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита.
Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите.
Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита.
Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно.
към беседата >>
Заболи те рамото, ще опиташ любовта си.
Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита.
Заболи те рамото, ще опиташ любовта си.
Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове.
към беседата >>
Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото.
Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си.
Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото.
После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването.
към беседата >>
После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си.
Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото.
После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си.
Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде.
към беседата >>
Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си.
Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си.
Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си.
И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде. Това показва, че не си направил опита както трябва.
към беседата >>
И обратно.
Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си.
И обратно.
Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде. Това показва, че не си направил опита както трябва.
към беседата >>
Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове.
Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно.
Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове.
Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде. Това показва, че не си направил опита както трябва.
към беседата >>
Ще дойде остаряването.
Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове.
Ще дойде остаряването.
Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде. Това показва, че не си направил опита както трябва.
към беседата >>
Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде.
После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването.
Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде.
Това показва, че не си направил опита както трябва.
към беседата >>
Това показва, че не си направил опита както трябва.
Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде.
Това показва, че не си направил опита както трябва.
към беседата >>
Бях веднъж при един евангелист.
Бях веднъж при един евангелист.
Заболя го зъбът. Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш.
към беседата >>
Заболя го зъбът.
Бях веднъж при един евангелист.
Заболя го зъбът.
Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш. Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
към беседата >>
Той нямаше церове.
Бях веднъж при един евангелист. Заболя го зъбът.
Той нямаше церове.
Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш. Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
към беседата >>
Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени.
Бях веднъж при един евангелист. Заболя го зъбът. Той нямаше церове.
Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени.
Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш. Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
към беседата >>
Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне.
Бях веднъж при един евангелист. Заболя го зъбът. Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени.
Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне.
И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш. Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
към беседата >>
И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш.
Бях веднъж при един евангелист. Заболя го зъбът. Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне.
И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш.
Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
към беседата >>
Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
Заболя го зъбът. Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш.
Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.
към беседата >>
Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро.
Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро.
Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му. Защо е плакал той?
към беседата >>
Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му.
Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро.
Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му.
Защо е плакал той?
към беседата >>
Защо е плакал той?
Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро. Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му.
Защо е плакал той?
към беседата >>
Бащата не умира.
Бащата не умира.
Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път.
към беседата >>
Той отишъл на визита.
Бащата не умира.
Той отишъл на визита.
Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път.
към беседата >>
Господ го вика.
Бащата не умира. Той отишъл на визита.
Господ го вика.
Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. "Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път.
към беседата >>
Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея.
Бащата не умира. Той отишъл на визита. Господ го вика.
Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея.
Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. "Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път. Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път.
Бащата не умира. Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея.
Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път.
Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. "Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път. Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път.
Бащата не умира. Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път.
Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път.
Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. "Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път. Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път.
Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път.
Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път.
"Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път. Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
към беседата >>
"Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път.
Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път.
"Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път.
Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
към беседата >>
Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. "Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път.
Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
към беседата >>
Христос каза: "Имам власт да положа душата Си и имам власт да я взема пак." Той казва на друго място: "Съборете този храм и Аз в три дена ще го създам отново." Това показва сила, знание.
Христос каза: "Имам власт да положа душата Си и имам власт да я взема пак." Той казва на друго място: "Съборете този храм и Аз в три дена ще го създам отново." Това показва сила, знание.
Евреите Му казали: "Ти на колко си години? Нямаш още трийсет и пет години, а този храм е съграден за четирийсет и пет години."
към беседата >>
Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил.
Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил.
Той не знае, че учението е за старите. Младият не учи, а старият учи.
към беседата >>
Евреите Му казали: "Ти на колко си години?
Христос каза: "Имам власт да положа душата Си и имам власт да я взема пак." Той казва на друго място: "Съборете този храм и Аз в три дена ще го създам отново." Това показва сила, знание.
Евреите Му казали: "Ти на колко си години?
Нямаш още трийсет и пет години, а този храм е съграден за четирийсет и пет години."
към беседата >>
Той не знае, че учението е за старите.
Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил.
Той не знае, че учението е за старите.
Младият не учи, а старият учи.
към беседата >>
Нямаш още трийсет и пет години, а този храм е съграден за четирийсет и пет години."
Христос каза: "Имам власт да положа душата Си и имам власт да я взема пак." Той казва на друго място: "Съборете този храм и Аз в три дена ще го създам отново." Това показва сила, знание. Евреите Му казали: "Ти на колко си години?
Нямаш още трийсет и пет години, а този храм е съграден за четирийсет и пет години."
към беседата >>
Младият не учи, а старият учи.
Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил. Той не знае, че учението е за старите.
Младият не учи, а старият учи.
към беседата >>
Някои казват: "Научи ни, Учителю." За да ви науча, трябва да ме слушате.
Някои казват: "Научи ни, Учителю." За да ви науча, трябва да ме слушате.
И най-първо, аз не съм намерил хора, които да ме слушат. Някой казва за някого: "Звездите му помагат." Или казва: "Въздухът му помага." Въздухът е едно условие, звездите са условие, но те не помагат.
към беседата >>
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки.
Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание.
към беседата >>
И най-първо, аз не съм намерил хора, които да ме слушат.
Някои казват: "Научи ни, Учителю." За да ви науча, трябва да ме слушате.
И най-първо, аз не съм намерил хора, които да ме слушат.
Някой казва за някого: "Звездите му помагат." Или казва: "Въздухът му помага." Въздухът е едно условие, звездите са условие, но те не помагат.
към беседата >>
Всякога в превода стават погрешки.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки.
Всякога в превода стават погрешки.
Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин.
към беседата >>
Някой казва за някого: "Звездите му помагат." Или казва: "Въздухът му помага." Въздухът е едно условие, звездите са условие, но те не помагат.
Някои казват: "Научи ни, Учителю." За да ви науча, трябва да ме слушате. И най-първо, аз не съм намерил хора, които да ме слушат.
Някой казва за някого: "Звездите му помагат." Или казва: "Въздухът му помага." Въздухът е едно условие, звездите са условие, но те не помагат.
към беседата >>
Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки.
Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици.
Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен.
към беседата >>
За някого казват, че той е Венерин тип.
За някого казват, че той е Венерин тип.
Кривият тип на любовта, той е Венерин тип. Той не знае как да люби. Венериният тип някой път си позволява някои неща. Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов. Това е най-хубавото състояние вътре.
към беседата >>
Много пъти в един език не може да се преведе това, което е.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици.
Много пъти в един език не може да се преведе това, което е.
Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен. Значи има трети начин.
към беседата >>
Кривият тип на любовта, той е Венерин тип.
За някого казват, че той е Венерин тип.
Кривият тип на любовта, той е Венерин тип.
Той не знае как да люби. Венериният тип някой път си позволява някои неща. Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов. Това е най-хубавото състояние вътре.
към беседата >>
Не може да се предаде истината.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е.
Не може да се предаде истината.
Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен. Значи има трети начин.
към беседата >>
Той не знае как да люби.
За някого казват, че той е Венерин тип. Кривият тип на любовта, той е Венерин тип.
Той не знае как да люби.
Венериният тип някой път си позволява някои неща. Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов. Това е най-хубавото състояние вътре.
към беседата >>
Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината.
Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание.
Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен. Значи има трети начин.
към беседата >>
Венериният тип някой път си позволява някои неща.
За някого казват, че той е Венерин тип. Кривият тип на любовта, той е Венерин тип. Той не знае как да люби.
Венериният тип някой път си позволява някои неща.
Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов. Това е най-хубавото състояние вътре.
към беседата >>
Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин.
Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание.
Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин.
Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен. Значи има трети начин.
към беседата >>
Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов.
За някого казват, че той е Венерин тип. Кривият тип на любовта, той е Венерин тип. Той не знае как да люби. Венериният тип някой път си позволява някои неща.
Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов.
Това е най-хубавото състояние вътре.
към беседата >>
Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен.
Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин.
Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен.
Значи има трети начин.
към беседата >>
Това е най-хубавото състояние вътре.
За някого казват, че той е Венерин тип. Кривият тип на любовта, той е Венерин тип. Той не знае как да люби. Венериният тип някой път си позволява някои неща. Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов.
Това е най-хубавото състояние вътре.
към беседата >>
Значи има трети начин.
Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен.
Значи има трети начин.
към беседата >>
Любовта се облича.
Любовта се облича.
Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл. И човекът на любовта не се бои. Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо. И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
към беседата >>
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния.
Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост.
към беседата >>
Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл.
Любовта се облича.
Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл.
И човекът на любовта не се бои. Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо. И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
към беседата >>
Някой казва.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния.
Някой казва.
“Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш.
към беседата >>
И човекът на любовта не се бои.
Любовта се облича. Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл.
И човекът на любовта не се бои.
Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо. И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
към беседата >>
“Видях нещо.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва.
“Видях нещо.
И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур.
към беседата >>
Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо.
Любовта се облича. Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл. И човекът на любовта не се бои.
Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо.
И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
към беседата >>
И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега?
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва. “Видях нещо.
И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега?
Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка].
към беседата >>
И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
Любовта се облича. Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл. И човекът на любовта не се бои. Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо.
И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
към беседата >>
Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега?
Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти.
Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш.
към беседата >>
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам.
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам.
Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да.
към беседата >>
Или някой път човек се страхува от някоя радост.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти.
Или някой път човек се страхува от някоя радост.
Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб.
към беседата >>
Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед.
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам.
Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед.
Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да. Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
към беседата >>
Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш.
Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост.
Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш.
Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе.
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам. Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед.
Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе.
Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да. Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
към беседата >>
Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур.
“Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш.
Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур.
(от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие.
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам. Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе.
Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие.
Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да. Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
към беседата >>
(от тур.) - Ще стане грешка].
И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур.
(от тур.) - Ще стане грешка].
Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Какво е разбирал Славейков под думата "пари"?
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам. Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие.
Какво е разбирал Славейков под думата "пари"?
Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да. Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
към беседата >>
Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш.
Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка].
Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш.
Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да.
Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам. Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"?
Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да.
Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
към беседата >>
Силният човек се познава във време на скръб.
Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш.
Силният човек се познава във време на скръб.
Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да.
Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
към беседата >>
Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб.
Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат.
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат.
Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани.
към беседата >>
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен.
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен.
Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се! " Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта.
към беседата >>
Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда.
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат.
Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда.
Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката.
към беседата >>
Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан.
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен.
Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан.
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се! " Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън.
към беседата >>
Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа.
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат. Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда.
Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа.
Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли?
към беседата >>
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се!
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан.
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се!
" Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз.
към беседата >>
Ако ти си любезен, усмихваш се.
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат. Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа.
Ако ти си любезен, усмихваш се.
Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли? Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
към беседата >>
" Попът не се махнал.
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се!
" Попът не се махнал.
Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна.
към беседата >>
Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено?
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат. Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се.
Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено?
Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли? Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
към беседата >>
Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил.
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се! " Попът не се махнал.
Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил.
Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна. Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
към беседата >>
Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани.
Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат. Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено?
Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани.
Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли? Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
към беседата >>
Това било вечерта.
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се! " Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил.
Това било вечерта.
На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна. Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
към беседата >>
Например имате пари, вложени в банката.
Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани.
Например имате пари, вложени в банката.
Интересувате се от банката, но от обич към банката ли? Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
към беседата >>
На другия ден на връщане видял, че това било пън.
Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се! " Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта.
На другия ден на връщане видял, че това било пън.
Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна. Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
към беседата >>
Интересувате се от банката, но от обич към банката ли?
Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката.
Интересувате се от банката, но от обич към банката ли?
Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
към беседата >>
Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз.
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се! " Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън.
Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз.
На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна. Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
към беседата >>
Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли?
Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
към беседата >>
На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна.
" Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз.
На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна.
Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
към беседата >>
Този начин не е начин за намиране на истината.
Този начин не е начин за намиране на истината.
Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля.
към беседата >>
Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна.
Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?
към беседата >>
Ти учиш някоя наука, но си заинтересован.
Този начин не е начин за намиране на истината.
Ти учиш някоя наука, но си заинтересован.
Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него.
към беседата >>
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне.
Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство.
към беседата >>
Учиш френология, но си заинтересован.
Този начин не е начин за намиране на истината. Ти учиш някоя наука, но си заинтересован.
Учиш френология, но си заинтересован.
Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко.
към беседата >>
Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне.
Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби.
Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство.
към беседата >>
Учиш хиромантия, но си заинтересован.
Този начин не е начин за намиране на истината. Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован.
Учиш хиромантия, но си заинтересован.
Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек.
към беседата >>
Нямате за това ясна представа.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне. Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби.
Нямате за това ясна представа.
Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство.
към беседата >>
Така не се учи.
Този начин не е начин за намиране на истината. Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован.
Така не се учи.
Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек. Това е новият път.
към беседата >>
Някой пита защо Господ направи света такъв.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне. Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа.
Някой пита защо Господ направи света такъв.
Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство.
към беседата >>
Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля.
Този начин не е начин за намиране на истината. Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи.
Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля.
Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек. Това е новият път.
към беседата >>
Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне. Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв.
Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота.
Това е само едно средство.
към беседата >>
Те са три сили, които Той е турил в него.
Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля.
Те са три сили, които Той е турил в него.
Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек. Това е новият път.
към беседата >>
Това е само едно средство.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне. Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота.
Това е само едно средство.
към беседата >>
Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко.
Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него.
Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко.
Това е пътят, по който трябва да върви човек. Това е новият път.
към беседата >>
Сега хората не се хранят правилно.
Сега хората не се хранят правилно.
Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."?
към беседата >>
Това е пътят, по който трябва да върви човек.
Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко.
Това е пътят, по който трябва да върви човек.
Това е новият път.
към беседата >>
Не се хранят с това, което е определено за храна.
Сега хората не се хранят правилно.
Не се хранят с това, което е определено за храна.
Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото.
към беседата >>
Това е новият път.
Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек.
Това е новият път.
към беседата >>
Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове.
Сега хората не се хранят правилно. Не се хранят с това, което е определено за храна.
Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове.
Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен.
към беседата >>
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си.
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си.
Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш. Това не е самоотричане. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни.
Сега хората не се хранят правилно. Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове.
Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни.
Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото.
към беседата >>
Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече.
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си.
Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече.
Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш. Това не е самоотричане. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието.
Сега хората не се хранят правилно. Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни.
Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието.
Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението.
към беседата >>
Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена.
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече.
Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена.
Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш. Това не е самоотричане. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."?
Сега хората не се хранят правилно. Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието.
Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."?
Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно отслабване.
към беседата >>
Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш.
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена.
Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш.
Това не е самоотричане. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото.
Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."?
Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото.
И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно отслабване. Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
към беседата >>
Това не е самоотричане.
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш.
Това не е самоотричане.
Това е криво разбиране.
към беседата >>
И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен.
Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото.
И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен.
Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно отслабване. Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш. Това не е самоотричане.
Това е криво разбиране.
към беседата >>
Значи човек се запознава със Словото.
Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен.
Значи човек се запознава със Словото.
Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно отслабване. Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
към беседата >>
За да имате знание, трябва да имате любов.
За да имате знание, трябва да имате любов.
За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини.
към беседата >>
Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението.
Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото.
Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението.
Защото обезсърчението е едно отслабване. Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
към беседата >>
За да се прояви любовта, трябва да имате знание.
За да имате знание, трябва да имате любов.
За да се прояви любовта, трябва да имате знание.
А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не.
към беседата >>
Защото обезсърчението е едно отслабване.
Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението.
Защото обезсърчението е едно отслабване.
Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
към беседата >>
А за да се прояви знанието, трябва да имате любов.
За да имате знание, трябва да имате любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание.
А за да се прояви знанието, трябва да имате любов.
И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено.
към беседата >>
Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно отслабване.
Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.
към беседата >>
И за да имате любов, трябва да имате знание.
За да имате знание, трябва да имате любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов.
И за да имате любов, трябва да имате знание.
Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек?
към беседата >>
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо.
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо.
Казват, че повторението е майка на знанието. Отчасти е вярно това. В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят. Ти си мислиш, че се повтарят. Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
към беседата >>
Те са две неща свързани.
За да имате знание, трябва да имате любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание.
Те са две неща свързани.
Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане".
към беседата >>
Казват, че повторението е майка на знанието.
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо.
Казват, че повторението е майка на знанието.
Отчасти е вярно това. В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят. Ти си мислиш, че се повтарят. Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
към беседата >>
Те са като онези, положителните и отрицателните, величини.
За да имате знание, трябва да имате любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани.
Те са като онези, положителните и отрицателните, величини.
Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат.
към беседата >>
Отчасти е вярно това.
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо. Казват, че повторението е майка на знанието.
Отчасти е вярно това.
В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят. Ти си мислиш, че се повтарят. Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
към беседата >>
Ти си мислиш в душата си какво ли не.
За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини.
Ти си мислиш в душата си какво ли не.
Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това.
към беседата >>
В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят.
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо. Казват, че повторението е майка на знанието. Отчасти е вярно това.
В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят.
Ти си мислиш, че се повтарят. Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
към беседата >>
Влезе в душата ти едно чувство изопачено.
А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не.
Влезе в душата ти едно чувство изопачено.
Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това. Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
към беседата >>
Ти си мислиш, че се повтарят.
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо. Казват, че повторението е майка на знанието. Отчасти е вярно това. В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят.
Ти си мислиш, че се повтарят.
Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
към беседата >>
Как според вас трябва да се обича човек?
И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено.
Как според вас трябва да се обича човек?
Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това. Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
към беседата >>
Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо. Казват, че повторението е майка на знанието. Отчасти е вярно това. В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят. Ти си мислиш, че се повтарят.
Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
към беседата >>
Тогава напишете темата "Истински метод за обичане".
Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек?
Тогава напишете темата "Истински метод за обичане".
Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това. Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
към беседата >>
Например сега казват, че трябва да обичаме.
Например сега казват, че трябва да обичаме.
Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога.
към беседата >>
Напишете темата тези от вас, които могат.
Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане".
Напишете темата тези от вас, които могат.
Имате известна опитност, напишете въз основа на това. Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
към беседата >>
Човек може да обича само Едного.
Например сега казват, че трябва да обичаме.
Човек може да обича само Едного.
В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов.
към беседата >>
Имате известна опитност, напишете въз основа на това.
Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат.
Имате известна опитност, напишете въз основа на това.
Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
към беседата >>
В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате.
Например сега казват, че трябва да обичаме. Човек може да обича само Едного.
В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате.
Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми.
към беседата >>
Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това.
Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Например сега казват, че трябва да обичаме. Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате.
Това е невъзможно.
Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя?
Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя?
Какво иска да ни каже той? " Две неща искам да ви кажа. Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание. Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.
към беседата >>
Какво означава всички?
Например сега казват, че трябва да обичаме. Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно.
Какво означава всички?
Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа.
към беседата >>
Какво иска да ни каже той?
Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя?
Какво иска да ни каже той?
" Две неща искам да ви кажа. Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание. Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.
към беседата >>
Това е един прерогатив само на Бога.
Например сега казват, че трябва да обичаме. Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички?
Това е един прерогатив само на Бога.
Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал.
към беседата >>
" Две неща искам да ви кажа.
Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя? Какво иска да ни каже той?
" Две неща искам да ви кажа.
Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание. Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.
към беседата >>
Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов.
Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога.
Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов.
Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко.
към беседата >>
Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание.
Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя? Какво иска да ни каже той? " Две неща искам да ви кажа.
Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание.
Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.
към беседата >>
Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми.
В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов.
Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми.
Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички.
към беседата >>
Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.
Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя? Какво иска да ни каже той? " Две неща искам да ви кажа. Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание.
Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.
към беседата >>
Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път.
Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми.
Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път.
Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал?
към беседата >>
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал.
Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си.
към беседата >>
Значи това е идеалът на човешката душа.
Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път.
Значи това е идеалът на човешката душа.
С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота.
към беседата >>
Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал.
Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина.
Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър.
към беседата >>
С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал.
Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа.
С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал.
Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото.
към беседата >>
Човек и половина е този, който обича.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал. Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина.
Човек и половина е този, който обича.
Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече.
към беседата >>
Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко.
Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал.
Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко.
Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно.
към беседата >>
Някои учат любовта на миналото.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал. Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича.
Някои учат любовта на миналото.
Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане.
към беседата >>
Казваш, че Господ създаде всички.
Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко.
Казваш, че Господ създаде всички.
Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното.
към беседата >>
Вие учите още любовта на миналото.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал. Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото.
Вие учите още любовта на миналото.
Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси.
към беседата >>
Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал?
Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички.
Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал?
Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното. Отвращението не е създадено от Бога.
към беседата >>
Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал. Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото.
Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си.
Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси. А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
към беседата >>
Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота.
Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал?
Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота.
Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното. Отвращението не е създадено от Бога.
към беседата >>
Той има всичкото богатство в света, той е щедър.
Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си.
Той има всичкото богатство в света, той е щедър.
Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси. А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
към беседата >>
Ти не можеш да не обичаш красивото.
С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота.
Ти не можеш да не обичаш красивото.
И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното. Отвращението не е създадено от Бога.
към беседата >>
Той е като онзи извор, който тече.
Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър.
Той е като онзи извор, който тече.
Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси. А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
към беседата >>
И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно.
Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото.
И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно.
Ти не може да не обичаш полезното. Отвращението не е създадено от Бога.
към беседата >>
Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане.
Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече.
Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане.
Занимават го съвсем други въпроси. А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
към беседата >>
Ти не може да не обичаш полезното.
Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно.
Ти не може да не обичаш полезното.
Отвращението не е създадено от Бога.
към беседата >>
Занимават го съвсем други въпроси.
Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане.
Занимават го съвсем други въпроси.
А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
към беседата >>
Отвращението не е създадено от Бога.
Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното.
Отвращението не е създадено от Бога.
към беседата >>
А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси.
А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
към беседата >>
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш.
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш.
Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича?
към беседата >>
Ние сега мислим как да уредим живота си.
Ние сега мислим как да уредим живота си.
Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде. Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен.
към беседата >>
Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш.
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш.
Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш.
Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си?
към беседата >>
Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде.
Ние сега мислим как да уредим живота си.
Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде.
Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот.
към беседата >>
Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях.
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш. Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш.
Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях.
И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш.
към беседата >>
Но да оставим това сега.
Ние сега мислим как да уредим живота си. Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде.
Но да оставим това сега.
Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици.
към беседата >>
И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си.
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш. Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях.
И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си.
И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е?
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ние сега мислим как да уредим живота си. Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде. Но да оставим това сега.
Ще ви приведа един пример.
Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици. "Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза.
към беседата >>
И едните, и другите правят това.
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш. Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си.
И едните, и другите правят това.
Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи.
към беседата >>
Един отишъл да вземе пари от един банкер.
Ние сега мислим как да уредим живота си. Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде. Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример.
Един отишъл да вземе пари от един банкер.
Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици. "Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза. И казва си: "Много голям морал ми чете."
към беседата >>
Кое е онова, което човек не обича?
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш. Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това.
Кое е онова, което човек не обича?
Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не.
към беседата >>
Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен.
Ние сега мислим как да уредим живота си. Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде. Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер.
Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен.
Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици. "Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза. И казва си: "Много голям морал ми чете."
към беседата >>
Защо не обичаш слугата си?
Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича?
Защо не обичаш слугата си?
Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос.
към беседата >>
Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот.
Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде. Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен.
Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот.
После ще му даде три полици. "Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза. И казва си: "Много голям морал ми чете."
към беседата >>
Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш.
Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си?
Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш.
Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ще вярват, то е друг въпрос.
към беседата >>
После ще му даде три полици.
Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот.
После ще му даде три полици.
"Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза. И казва си: "Много голям морал ми чете."
към беседата >>
Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е?
И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш.
Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е?
Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ще вярват, то е друг въпрос. Това е тяхна работа.
към беседата >>
"Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза.
Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици.
"Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза.
И казва си: "Много голям морал ми чете."
към беседата >>
Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи.
И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е?
Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи.
Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ще вярват, то е друг въпрос. Това е тяхна работа.
към беседата >>
И казва си: "Много голям морал ми чете."
Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици. "Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза.
И казва си: "Много голям морал ми чете."
към беседата >>
Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не.
Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи.
Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не.
А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ще вярват, то е друг въпрос. Това е тяхна работа.
към беседата >>
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост.
Харчете ги на място. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път.
към беседата >>
А пък дали той е даровит, то е друг въпрос.
Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не.
А пък дали той е даровит, то е друг въпрос.
И дали те ще вярват, то е друг въпрос. Това е тяхна работа.
към беседата >>
Харчете ги на място.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост.
Харчете ги на място.
Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път.
към беседата >>
И дали те ще вярват, то е друг въпрос.
Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос.
И дали те ще вярват, то е друг въпрос.
Това е тяхна работа.
към беседата >>
Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост. Харчете ги на място.
Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари.
Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път. Това е един метод.
към беседата >>
Това е тяхна работа.
Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ще вярват, то е друг въпрос.
Това е тяхна работа.
към беседата >>
Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост. Харчете ги на място. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари.
Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така.
Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път. Това е един метод.
към беседата >>
Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш.
Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш.
Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно. Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него. Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.
към беседата >>
Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост. Харчете ги на място. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така.
Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си.
Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път. Това е един метод.
към беседата >>
Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно.
Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш.
Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно.
Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него. Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.
към беседата >>
Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път.
Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост. Харчете ги на място. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си.
Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път.
Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път. Това е един метод.
към беседата >>
Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него.
Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш. Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно.
Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него.
Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.
към беседата >>
Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път.
Харчете ги на място. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път.
Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път.
Това е един метод.
към беседата >>
Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.
Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш. Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно. Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него.
Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.
към беседата >>
Това е един метод.
Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път.
Това е един метод.
към беседата >>
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може.
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може.
Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб. Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте. Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи.
към беседата >>
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели.
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели.
Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта.
към беседата >>
Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш.
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може.
Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш.
Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб. Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте. Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи. Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
към беседата >>
Той е дал една малка сума.
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели.
Той е дал една малка сума.
После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта. Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво.
към беседата >>
Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно.
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може. Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш.
Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно.
И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб. Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте. Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи. Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
към беседата >>
После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате?
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели. Той е дал една малка сума.
После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате?
На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта. Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво. Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
към беседата >>
И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб.
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може. Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно.
И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб.
Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте. Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи. Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
към беседата >>
На ваше разположение съм." Какво употребила тя?
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели. Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате?
На ваше разположение съм." Какво употребила тя?
Тя употребява любовта. Тя носи любовта. Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво. Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
към беседата >>
Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте.
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може. Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб.
Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте.
Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи. Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
към беседата >>
Тя употребява любовта.
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели. Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя?
Тя употребява любовта.
Тя носи любовта. Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво. Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
към беседата >>
Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи.
Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може. Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб. Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте.
Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи.
Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
към беседата >>
Тя носи любовта.
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели. Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта.
Тя носи любовта.
Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво. Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
към беседата >>
Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб. Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте. Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи.
Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.
към беседата >>
Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво.
Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта.
Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво.
Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
към беседата >>
Всички вие сте много претоварени.
Всички вие сте много претоварени.
Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал.
към беседата >>
Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта. Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво.
Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.
към беседата >>
Всички хора са претоварени все с ненужни неща.
Всички вие сте много претоварени.
Всички хора са претоварени все с ненужни неща.
Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира.
към беседата >>
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя.
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя.
Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога.
към беседата >>
Казвате: "Какво ще се прави в тези години?
Всички вие сте много претоварени. Всички хора са претоварени все с ненужни неща.
Казвате: "Какво ще се прави в тези години?
[...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна?
към беседата >>
Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата.
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя.
Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата.
За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно.
към беседата >>
[...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят.
Всички вие сте много претоварени. Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: "Какво ще се прави в тези години?
[...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят.
Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието.
към беседата >>
За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата.
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата.
За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата.
Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога.
към беседата >>
Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави?
Всички вие сте много претоварени. Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят.
Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави?
" Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял?
към беседата >>
Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва.
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата.
Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва.
Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш.
към беседата >>
" Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал.
Всички вие сте много претоварени. Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави?
" Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал.
Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието.
към беседата >>
Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината.
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва.
Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината.
Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята.
към беседата >>
Той представлява, че умира.
Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал.
Той представлява, че умира.
Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание.
към беседата >>
Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога.
Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината.
Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога.
Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим?
към беседата >>
Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна?
Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира.
Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна?
" Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота.
към беседата >>
Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно.
Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога.
Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно.
Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим? " Че какъв учен човек си ти?
към беседата >>
" Там е сега знанието.
[...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна?
" Там е сега знанието.
Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш.
към беседата >>
Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога.
За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно.
Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога.
С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим? " Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
към беседата >>
Как ще възкръснеш, като не си умрял?
Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави? " Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието.
Как ще възкръснеш, като не си умрял?
И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно.
към беседата >>
С любов ще Му говориш.
Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога.
С любов ще Му говориш.
Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим? " Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
към беседата >>
И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието.
" Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна? " Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял?
И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието.
Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно. Човек може да се лиши от няколко блага.
към беседата >>
Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята.
Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш.
Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята.
Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим? " Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.
към беседата >>
4.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече.
Всеки минава не през едно посвещение, но през няколко. Човек трябва да мине най-малко през четири посвещения. Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека. При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава.
При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече.
За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението.
към беседата >>
За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече.
Човек трябва да мине най-малко през четири посвещения. Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека. При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече.
За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече.
Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове.
към беседата >>
Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение.
Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека. При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече.
Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение.
В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения.
към беседата >>
В какво се заключавало това посвещение?
При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение.
В какво се заключавало това посвещение?
Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си.
към беседата >>
Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва.
При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение?
Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва.
През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование.
към беседата >>
През това време щяло да се извърши посвещението.
При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва.
През това време щяло да се извърши посвещението.
Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.
към беседата >>
Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове.
За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението.
Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове.
Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.
към беседата >>
Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения.
Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове.
Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения.
Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.
към беседата >>
Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си.
В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения.
Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си.
След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.
към беседата >>
След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование.
Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си.
След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование.
Това е първото посвещение.
към беседата >>
Това е първото посвещение.
През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование.
Това е първото посвещение.
към беседата >>
След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва.
След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва.
Сега той минава второто посвещение.
към беседата >>
Сега той минава второто посвещение.
След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва.
Сега той минава второто посвещение.
към беседата >>
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца.
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца.
Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи той минал и четвъртото посвещение.
към беседата >>
Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края.
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца.
Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края.
Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи той минал и четвъртото посвещение.
към беседата >>
Той минава третото посвещение.
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края.
Той минава третото посвещение.
Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи той минал и четвъртото посвещение.
към беседата >>
Най-после чувате, че този човек е умрял.
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение.
Най-после чувате, че този човек е умрял.
Значи той минал и четвъртото посвещение.
към беседата >>
Значи той минал и четвъртото посвещение.
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял.
Значи той минал и четвъртото посвещение.
към беседата >>
Какво представляват посвещенията?
Какво представляват посвещенията?
Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения.
към беседата >>
Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението.
Какво представляват посвещенията?
Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението.
Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си.
към беседата >>
Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията.
Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението.
Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията.
След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията.
към беседата >>
След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение.
Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията.
След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение.
Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер.
към беседата >>
Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст.
Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение.
Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст.
Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека.
към беседата >>
Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения.
Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст.
Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения.
Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека. Той се отличава с неустойчивост.
към беседата >>
Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си.
Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения.
Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си.
Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека. Той се отличава с неустойчивост. Виждате, за пример, една квачка с пиленца.
към беседата >>
Това е учението на змията.
Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си.
Това е учението на змията.
Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека. Той се отличава с неустойчивост. Виждате, за пример, една квачка с пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги под крилата си.
към беседата >>
Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер.
След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията.
Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер.
Змията е внесла животински елемент в човека. Той се отличава с неустойчивост. Виждате, за пример, една квачка с пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги под крилата си. Щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си.
към беседата >>
Змията е внесла животински елемент в човека.
Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер.
Змията е внесла животински елемент в човека.
Той се отличава с неустойчивост. Виждате, за пример, една квачка с пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги под крилата си. Щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината ѝ любов.
към беседата >>
Той се отличава с неустойчивост.
Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека.
Той се отличава с неустойчивост.
Виждате, за пример, една квачка с пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги под крилата си. Щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината ѝ любов. Такова нещо е животинската любов.
към беседата >>
НАГОРЕ