НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
789
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
789
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отношение на два закона
,
НБ
, София, 18.10.1931г.,
Числото 27 например се превръща в 72.
Както и да се обърне числото 66, все същото остава. Като помислил малко, Стоянчо се осмелил и казал на инспектора: „Господин инспекторе, тук забелязах един закон." - Какъв е този закон? - Когато числата накрая свършват с малки числа, като се обърне реда на цифрите им, те стават по-малки от взетото число. Например числото 75, взето в обратен ред става 57. Когато пък числата накрая имат по-голям брой единици, при обръщането си те стават по-големи от взетите.
Числото 27 например се превръща в 72.
Обаче има и такива числа, които, както и да се обръщат, не се изменят, те остават едни и същи. Такива са числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т.н." Отишъл си Стоянчо на мястото, но останал доволен, че научил нещо ново.
към беседата >>
Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън.
Това може да ви се вижда смешно, обаче мнозина, които са имали срещи с животни, са дошли до заключение, че и животните проявяват известна интелигентност, известна признателност. Един хубав пример от времето на Римската империя още потвърждава факта, че и животните са признателни. Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре.
Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън.
Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът.
към беседата >>
Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам предвид тази идея да проникне в целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите.
Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце.
Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение.
към беседата >>
Обаче има и такива числа, които, както и да се обръщат, не се изменят, те остават едни и същи.
Като помислил малко, Стоянчо се осмелил и казал на инспектора: „Господин инспекторе, тук забелязах един закон." - Какъв е този закон? - Когато числата накрая свършват с малки числа, като се обърне реда на цифрите им, те стават по-малки от взетото число. Например числото 75, взето в обратен ред става 57. Когато пък числата накрая имат по-голям брой единици, при обръщането си те стават по-големи от взетите. Числото 27 например се превръща в 72.
Обаче има и такива числа, които, както и да се обръщат, не се изменят, те остават едни и същи.
Такива са числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т.н." Отишъл си Стоянчо на мястото, но останал доволен, че научил нещо ново.
към беседата >>
Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло.
Един хубав пример от времето на Римската империя още потвърждава факта, че и животните са признателни. Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън.
Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло.
Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете.
към беседата >>
Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам предвид тази идея да проникне в целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце.
Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде.
Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя?
към беседата >>
Такива са числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т.н." Отишъл си Стоянчо на мястото, но останал доволен, че научил нещо ново.
- Когато числата накрая свършват с малки числа, като се обърне реда на цифрите им, те стават по-малки от взетото число. Например числото 75, взето в обратен ред става 57. Когато пък числата накрая имат по-голям брой единици, при обръщането си те стават по-големи от взетите. Числото 27 например се превръща в 72. Обаче има и такива числа, които, както и да се обръщат, не се изменят, те остават едни и същи.
Такива са числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т.н." Отишъл си Стоянчо на мястото, но останал доволен, че научил нещо ново.
към беседата >>
Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал.
Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло.
Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал.
След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина.
към беседата >>
Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам предвид тази идея да проникне в целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде.
Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето.
Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози.
към беседата >>
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг.
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг.
Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин. Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта.
към беседата >>
След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове.
Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал.
След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове.
Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената.
към беседата >>
Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам предвид тази идея да проникне в целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето.
Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.
Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози. С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора.
към беседата >>
Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин.
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг.
Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин.
Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта. Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво.
към беседата >>
Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна.
Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове.
Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна.
Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен!
към беседата >>
Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си.
Тя трябва да проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.
Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си.
Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози. С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора. Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
към беседата >>
Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо?
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг. Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин.
Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо?
Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта. Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво. Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи.
към беседата >>
Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът.
Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна.
Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът.
Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро?
към беседата >>
Това е едно педагогическо правило за приложение.
Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си.
Това е едно педагогическо правило за приложение.
Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози. С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора. Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
към беседата >>
Защото това число може да се превърне и в 75.
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг. Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин. Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо?
Защото това число може да се превърне и в 75.
При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта. Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво. Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи. Следователно, има положения в живота, които показват, че човек трябва да се спре пред тях и да си ги изясни.
към беседата >>
Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете.
Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът.
Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете.
С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро? " Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва.
към беседата >>
Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя?
Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение.
Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя?
И след това ще говорят за видни педагози. С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора. Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
към беседата >>
При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри.
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг. Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин. Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75.
При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри.
Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта. Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво. Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи. Следователно, има положения в живота, които показват, че човек трябва да се спре пред тях и да си ги изясни. Защо хората мислят различно по въпроси, по които трябва да съществува единство в мисълта?
към беседата >>
С това той искал да изрази своята признателност към християнина.
Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете.
С това той искал да изрази своята признателност към християнина.
Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро? " Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва. Доброто дело е капиталът, който човек влага в Божествената банка.
към беседата >>
И след това ще говорят за видни педагози.
Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя?
И след това ще говорят за видни педагози.
С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора. Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
към беседата >>
Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта.
Казвам: има случаи в живота, когато хората мислят различно един от друг. Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин. Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри.
Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта.
Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво. Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи. Следователно, има положения в живота, които показват, че човек трябва да се спре пред тях и да си ги изясни. Защо хората мислят различно по въпроси, по които трябва да съществува единство в мисълта? Разногласието в такива случаи показва, че хората се намират в разрез с природата, в разрез с Първичната Причина.
към беседата >>
Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената.
След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина.
Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената.
Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро? " Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва. Доброто дело е капиталът, който човек влага в Божествената банка. Бог помни цели 25,000 години доброто, което някой е направил.
към беседата >>
С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора.
Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози.
С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора.
Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
към беседата >>
Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво.
Обаче има случаи, когато, каквото и да правят, както и да се мъчат да бъдат разнообразни в мисълта си, те мислят еднакво, по един и същ начин. Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта.
Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво.
Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи. Следователно, има положения в живота, които показват, че човек трябва да се спре пред тях и да си ги изясни. Защо хората мислят различно по въпроси, по които трябва да съществува единство в мисълта? Разногласието в такива случаи показва, че хората се намират в разрез с природата, в разрез с Първичната Причина. Обаче има положения в живота, когато хората не могат да бъдат в разрез с природата, с Първичната Причина.
към беседата >>
Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен!
Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената.
Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен!
Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро? " Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва. Доброто дело е капиталът, който човек влага в Божествената банка. Бог помни цели 25,000 години доброто, което някой е направил. Дето срещне този човек, Бог казва: добър е този човек; той заслужава да има блага, заслужава работите му да вървят добре.
към беседата >>
Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И след това ще говорят за видни педагози. С това не искам да кажа, че няма знаменити, учени хора.
Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква учеността на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
към беседата >>
Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи.
Например при числото 57 хората не могат да мислят еднакво. Защо? Защото това число може да се превърне и в 75. При това, като дойдем до практическата страна на въпроса, 75 лева са повече от 57, макар че двете числа са образувани от едни и същи цифри. Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта. Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват да мислят еднакво.
Както и да се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи.
Следователно, има положения в живота, които показват, че човек трябва да се спре пред тях и да си ги изясни. Защо хората мислят различно по въпроси, по които трябва да съществува единство в мисълта? Разногласието в такива случаи показва, че хората се намират в разрез с природата, в разрез с Първичната Причина. Обаче има положения в живота, когато хората не могат да бъдат в разрез с природата, с Първичната Причина. Както и да обръщат въпросите, всички мислят само по един начин.
към беседата >>
Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро?
Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен!
Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро?
" Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва. Доброто дело е капиталът, който човек влага в Божествената банка. Бог помни цели 25,000 години доброто, което някой е направил. Дето срещне този човек, Бог казва: добър е този човек; той заслужава да има блага, заслужава работите му да вървят добре. Бог помни злото, което човек е направил, само сто години.
към беседата >>
Аз говоря за закони, които съществуват в Природата.
Аз говоря за закони, които съществуват в Природата.
Целта на разумната Природа е чрез приложение на своите закони между хората Да събуди у тях висшето съзнание. Не е достатъчно само да се молим на светиите, но те трябва да слязат на земята, да работят за повдигането на жената. Всички ангели, всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противопоставят на тази велика цел и казват: „Знаете ли, какво нещо е жената? Тя е цяла змия!
към беседата >>
2.
Разбраната скърб / Разбраните скърби
,
ООК
, София, 21.10.1931г.,
Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш.
Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път.
Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш.
Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е?
към беседата >>
Успокояването не е изправяне на погрешката.
Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш.
Успокояването не е изправяне на погрешката.
Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее.
към беседата >>
Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло?
Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката.
Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло?
Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Какво ще й кажеш за утешение?
Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло?
Какво ще й кажеш за утешение?
Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете.
Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение?
Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете.
Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Това утеха ли е?
Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете.
Това утеха ли е?
Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее.
Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е?
Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее.
Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее.
Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е.
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е.
когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби.
към беседата >>
когато намерят изгубения рай.
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е.
когато намерят изгубения рай.
- Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща.
към беседата >>
- Какво е изгубил човек?
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай.
- Какво е изгубил човек?
Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият.
към беседата >>
Кой е изгубеният рай?
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек?
Кой е изгубеният рай?
- Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини.
към беседата >>
- Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот.
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай?
- Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот.
И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо?
към беседата >>
И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби.
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот.
И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби.
Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия.
към беседата >>
Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща.
когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби.
Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща.
Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят.
към беседата >>
Старият приятел струва повече, отколкото новият.
- Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща.
Старият приятел струва повече, отколкото новият.
Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си.
към беседата >>
Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини.
Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият.
Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини.
- Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини.
към беседата >>
- Защо?
- Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини.
- Защо?
- Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини.
към беседата >>
- Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия.
И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо?
- Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия.
Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство.
към беседата >>
Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят.
Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия.
Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят.
Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство.
към беседата >>
Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си.
Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят.
Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си.
Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство. С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
към беседата >>
Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини.
Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си.
Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини.
Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство. С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
към беседата >>
Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини.
- Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини.
Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини.
Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство. С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
към беседата >>
Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство.
- Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини.
Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство.
Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство. С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
към беседата >>
Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство.
Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство.
Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство.
С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
към беседата >>
С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство.
С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
към беседата >>
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него?
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него?
Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. - Как ще го намери? - Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето.
към беседата >>
Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното.
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него?
Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното.
- Как ще го намери? - Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение.
към беседата >>
- Как ще го намери?
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното.
- Как ще го намери?
- Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа.
към беседата >>
- Чрез търпение и любов.
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. - Как ще го намери?
- Чрез търпение и любов.
Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта.
към беседата >>
Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест?
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. - Как ще го намери? - Чрез търпение и любов.
Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест?
- Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното.
към беседата >>
- Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето.
Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. - Как ще го намери? - Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест?
- Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето.
Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е.
към беседата >>
Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение.
Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. - Как ще го намери? - Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето.
Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение.
Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си.
към беседата >>
Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа.
- Как ще го намери? - Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение.
Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа.
Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи.
към беседата >>
Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта.
- Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа.
Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта.
Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци.
към беседата >>
Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното.
Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта.
Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното.
Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
към беседата >>
Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е.
- Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното.
Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е.
да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
към беседата >>
да придобие здравето и силата си.
Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е.
да придобие здравето и силата си.
Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
към беседата >>
Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи.
Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си.
Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи.
Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
към беседата >>
Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци.
Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи.
Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци.
Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
към беседата >>
Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци.
Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.
към беседата >>
Някой иска да му посоча недостатъците.
Някой иска да му посоча недостатъците.
Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори.
към беседата >>
Казвам: Ти сам ще ги видиш.
Някой иска да му посоча недостатъците.
Казвам: Ти сам ще ги видиш.
Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед.
към беседата >>
Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш.
Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: Ти сам ще ги видиш.
Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш.
Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен.
към беседата >>
Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя.
Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш.
Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя.
Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен.
към беседата >>
Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци.
Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя.
Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци.
Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите.
към беседата >>
Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори.
Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци.
Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори.
Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
към беседата >>
Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед.
Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори.
Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед.
Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
към беседата >>
Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен.
Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед.
Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен.
Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
към беседата >>
Човек трябва да бъде последователен.
Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен.
Човек трябва да бъде последователен.
Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
към беседата >>
Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите.
Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен.
Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите.
А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
към беседата >>
А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите.
А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.
към беседата >>
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее.
И това е възможно, обаче, прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен.
към беседата >>
И това е възможно, обаче, прилагане се иска.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее.
И това е възможно, обаче, прилагане се иска.
От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене.
към беседата >>
От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее. И това е възможно, обаче, прилагане се иска.
От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват.
Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен.
към беседата >>
Бог ти казва да не правиш това, което си намислил.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват.
Бог ти казва да не правиш това, което си намислил.
Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене.
към беседата >>
Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил.
Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш.
Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи.
към беседата >>
Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш.
Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен.
Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив.
към беседата >>
Някой иска да направи нещо за мене.
И това е възможно, обаче, прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен.
Някой иска да направи нещо за мене.
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място.
към беседата >>
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен.
От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене.
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен.
Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.
към беседата >>
Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене.
Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен.
Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене.
Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието.
към беседата >>
Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи.
Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене.
Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи.
- Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
към беседата >>
- Искам да бъда щастлив.
Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи.
- Искам да бъда щастлив.
- Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.
към беседата >>
- Много просто, събери две радости на едно място.
Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив.
- Много просто, събери две радости на едно място.
- Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.
към беседата >>
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа.
Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост.
към беседата >>
- Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място.
- Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.
към беседата >>
Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа.
Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем.
В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
към беседата >>
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието.
Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието.
Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.
към беседата >>
В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем.
В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата.
Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост.
към беседата >>
Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието.
Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
Това е закон.
към беседата >>
Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата.
Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него.
Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга.
към беседата >>
Това е закон.
- Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
Това е закон.
към беседата >>
Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него.
Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е.
как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия.
към беседата >>
Правете опити в това направление, да проверите този закон.
Правете опити в това направление, да проверите този закон.
Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място.
към беседата >>
как ще се превърне скръбта в радост.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е.
как ще се превърне скръбта в радост.
Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича.
към беседата >>
Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате.
Правете опити в това направление, да проверите този закон.
Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате.
Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува.
към беседата >>
Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост.
Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой.
към беседата >>
Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате.
Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място.
към беседата >>
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост.
В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост.
При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш.
към беседата >>
В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее.
Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее.
Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване.
към беседата >>
При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга.
Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост.
При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга.
Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава?
към беседата >>
Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест.
Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее.
Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест.
От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната.
към беседата >>
Колебанието създава големи противоречия.
Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга.
Колебанието създава големи противоречия.
Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
към беседата >>
От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място.
Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест.
От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място.
След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно.
към беседата >>
Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича.
как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия.
Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича.
Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
към беседата >>
След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува.
Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място.
След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува.
Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно. Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
към беседата >>
Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой.
Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича.
Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой.
И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
към беседата >>
Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място.
Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува.
Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място.
В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно. Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
към беседата >>
И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш.
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой.
И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш.
Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
към беседата >>
В Бога се крият много начини за лекуване.
В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място.
В Бога се крият много начини за лекуване.
Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно. Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
към беседата >>
Какво трябва да правиш тогава?
При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш.
Какво трябва да правиш тогава?
Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
към беседата >>
Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната.
Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване.
Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната.
Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно. Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
към беседата >>
Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава?
Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
към беседата >>
Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно.
От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната.
Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно.
Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
към беседата >>
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта.
Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление.
към беседата >>
Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно.
Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.
към беседата >>
Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта.
Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта.
Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите?
към беседата >>
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия.
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия.
Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа.
към беседата >>
Кой разпъна Христос: ангелите или хората?
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта.
Кой разпъна Христос: ангелите или хората?
- Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек.
към беседата >>
Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него.
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия.
Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него.
Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора.
към беседата >>
- Хората Го разпънаха.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората?
- Хората Го разпънаха.
Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него!
към беседата >>
Това е невъзможно.
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него.
Това е невъзможно.
Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята.
към беседата >>
Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха.
Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания.
Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея.
към беседата >>
Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците.
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно.
Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците.
Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят.
към беседата >>
Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания.
Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление.
Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин.
към беседата >>
Сега ще Го търсите по друг начин.
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците.
Сега ще Го търсите по друг начин.
И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот.
към беседата >>
Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите?
Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление.
Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите?
Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му?
към беседата >>
И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа.
Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин.
И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа.
Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа.
към беседата >>
Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек.
Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите?
Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек.
Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие?
към беседата >>
Той е зает с много работа, няма време за свободни хора.
Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа.
Той е зает с много работа, няма време за свободни хора.
Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот.
към беседата >>
Какви надежди възлага тя на него!
- Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек.
Какви надежди възлага тя на него!
Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
към беседата >>
Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята.
Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора.
Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята.
Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот.
към беседата >>
Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея.
Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него!
Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея.
Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
към беседата >>
Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят.
Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята.
Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят.
Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа.
към беседата >>
Този син не е евреин.
Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея.
Този син не е евреин.
Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
към беседата >>
Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот.
Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят.
Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот.
Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот.
към беседата >>
Как ще обясните неговото отношение към майка му?
Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин.
Как ще обясните неговото отношение към майка му?
Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
към беседата >>
Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа.
И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот.
Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа.
И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее.
към беседата >>
Как ще обясните това противоречие?
Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му?
Как ще обясните това противоречие?
Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
към беседата >>
И като млад, и като стар ще водиш добър живот.
Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа.
И като млад, и като стар ще водиш добър живот.
Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения.
към беседата >>
Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие?
Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.
към беседата >>
Тежко на стария, който в младини е водил лош живот.
Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот.
Тежко на стария, който в младини е водил лош живот.
После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия.
към беседата >>
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен.
"Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
към беседата >>
После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа.
Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот.
После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа.
Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен.
към беседата >>
"Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен.
"Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии.
Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
към беседата >>
Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот.
Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа.
Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот.
Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати.
към беседата >>
Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. "Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии.
Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н.
От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
към беседата >>
Така не се живее.
Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот.
Така не се живее.
Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете.
към беседата >>
От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. "Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н.
От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние.
Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
към беседата >>
Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения.
И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее.
Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения.
Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път.
към беседата >>
Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. "Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние.
Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг.
От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
към беседата >>
Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия.
Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения.
Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия.
Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
към беседата >>
От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. "Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг.
От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
към беседата >>
Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен.
После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия.
Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен.
Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
към беседата >>
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него.
Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш.
към беседата >>
Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати.
Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен.
Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати.
От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
към беседата >>
Музикалност има и в постъпките на човека.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него.
Музикалност има и в постъпките на човека.
Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини.
към беседата >>
От вас зависи, кой път да изберете.
Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати.
От вас зависи, кой път да изберете.
Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
към беседата >>
Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека.
Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека.
Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път.
Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете.
Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път.
Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
към беседата >>
Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека.
Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство.
Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват.
към беседата >>
Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път.
Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.
към беседата >>
Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство.
Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин.
Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват. Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
към беседата >>
Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания.
Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания.
Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие. Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието. Това значи истинско подмладяване.
към беседата >>
Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин.
Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш.
Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват. Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
към беседата >>
Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие.
Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания.
Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие.
Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието. Това значи истинско подмладяване.
към беседата >>
Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини.
Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш.
Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини.
С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват. Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
към беседата >>
Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието.
Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие.
Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието.
Това значи истинско подмладяване.
към беседата >>
С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо.
Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини.
С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо.
Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват. Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
към беседата >>
Това значи истинско подмладяване.
Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие. Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието.
Това значи истинско подмладяване.
към беседата >>
Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват.
Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо.
Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват.
Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
към беседата >>
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват.
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват.
Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият.
към беседата >>
Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват.
Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
към беседата >>
Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили.
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват.
Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили.
Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си.
към беседата >>
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ?
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ?
Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост.
към беседата >>
Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини.
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили.
Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини.
Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече.
към беседата >>
Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята.
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ?
Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята.
Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука.
към беседата >>
Защо изгаси огъня на твоята младост?
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини.
Защо изгаси огъня на твоята младост?
Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи.
към беседата >>
Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв.
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята.
Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв.
Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
към беседата >>
Кой огън изгасва: човешкият или Божественият?
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост?
Кой огън изгасва: човешкият или Божественият?
- Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън.
към беседата >>
Значи, има светове лишени от скърби и страдания.
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв.
Значи, има светове лишени от скърби и страдания.
- Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
към беседата >>
- Човешкият.
Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият?
- Човешкият.
Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път.
към беседата >>
- Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята?
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания.
- Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята?
- Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
към беседата >>
Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си.
Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият.
Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си.
- Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали.
към беседата >>
- Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост.
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята?
- Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост.
Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
към беседата >>
- Стар съм вече.
Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си.
- Стар съм вече.
- Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта.
към беседата >>
Ще кажете, че това е велика наука.
Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост.
Ще кажете, че това е велика наука.
За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
към беседата >>
- Това нищо не значи.
Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече.
- Това нищо не значи.
Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща.
към беседата >>
За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука.
За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.
към беседата >>
Ще направите опит, да запалите Божествения огън.
Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи.
Ще направите опит, да запалите Божествения огън.
Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното.
към беседата >>
Скръбта е резултат на неразбирането на живота.
Скръбта е резултат на неразбирането на живота.
Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят.
към беседата >>
Ако първия път не успеете, ще направите втори път.
- Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън.
Ако първия път не успеете, ще направите втори път.
При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща.
към беседата >>
Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб.
Скръбта е резултат на неразбирането на живота.
Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб.
Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост.
към беседата >>
При втория опит огънят ви непременно ще се запали.
Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път.
При втория опит огънят ви непременно ще се запали.
Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост.
Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб.
Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост.
Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор.
към беседата >>
Зад този огън е любовта.
- Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали.
Зад този огън е любовта.
В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши. Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
към беседата >>
Тогава в гласа му има мекота и приятност.
Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост.
Тогава в гласа му има мекота и приятност.
Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма.
към беседата >>
В любовта се крият всички изгубени неща.
- Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта.
В любовта се крият всички изгубени неща.
Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши. Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
към беседата >>
Докато пее, човек намира изходен път в скръбта.
Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност.
Докато пее, човек намира изходен път в скръбта.
Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът.
към беседата >>
Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното.
Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща.
Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното.
Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши. Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
към беседата >>
Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят.
Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта.
Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят.
Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове.
към беседата >>
Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща.
Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното.
Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща.
Много изгубени работи има, но всички не са ваши. Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
към беседата >>
Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост.
Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят.
Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост.
За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата.
към беседата >>
Много изгубени работи има, но всички не са ваши.
При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща.
Много изгубени работи има, но всички не са ваши.
Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
към беседата >>
За да се изяви, музиката се нуждае от простор.
Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост.
За да се изяви, музиката се нуждае от простор.
Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях.
към беседата >>
Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши.
Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.
към беседата >>
Във водата не можеш да пееш - простор няма.
Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор.
Във водата не можеш да пееш - простор няма.
Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните.
към беседата >>
Да четем ли темите сега, или да ги оставим?
Да четем ли темите сега, или да ги оставим?
По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът.
Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма.
Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът.
За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни.
към беседата >>
По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи.
Да четем ли темите сега, или да ги оставим?
По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи.
Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове.
Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът.
За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове.
Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
към беседата >>
Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб.
Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи.
Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб.
Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата.
Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове.
Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата.
Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
към беседата >>
Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите.
Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб.
Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите.
Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях.
За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата.
Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях.
Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
към беседата >>
Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат.
Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите.
Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат.
Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните.
Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях.
Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните.
Същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
към беседата >>
Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат.
Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
Същевременно и обясненията им за нея са различни.
Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните.
Същевременно и обясненията им за нея са различни.
Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
към беседата >>
Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни.
Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
към беседата >>
Каква е целта на страданието и на скръбта?
Каква е целта на страданието и на скръбта?
Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества.
към беседата >>
Кой създаде скръбта?
Каква е целта на страданието и на скръбта?
Кой създаде скръбта?
Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората.
към беседата >>
Хората колективно създадоха скръбта и страданието.
Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта?
Хората колективно създадоха скръбта и страданието.
Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората.
към беседата >>
Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво.
Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието.
Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво.
Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
към беседата >>
Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили.
Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво.
Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили.
Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
към беседата >>
Така постъпват не само хората, но и напредналите същества.
Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили.
Така постъпват не само хората, но и напредналите същества.
Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
към беседата >>
Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората.
Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества.
Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората.
В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
към беседата >>
В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората.
Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората.
В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората.
Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
към беседата >>
Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората.
Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
към беседата >>
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота.
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота.
Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
към беседата >>
Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието.
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота.
Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието.
Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание.
към беседата >>
Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите.
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието.
Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите.
Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре.
към беседата >>
Къде ли не търсите Бога?
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите.
Къде ли не търсите Бога?
Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си.
към беседата >>
Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието.
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога?
Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието.
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види.
към беседата >>
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието.
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си.
към беседата >>
Това наричаме морално страдание.
Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
Това наричаме морално страдание.
Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека.
към беседата >>
Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре.
Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание.
Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре.
Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си?
към беседата >>
Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си.
Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре.
Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си.
Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека.
към беседата >>
Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види.
Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си.
Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види.
Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
към беседата >>
Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си.
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види.
Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си.
Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
към беседата >>
Ще кажеш, че познаваш човека.
Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си.
Ще кажеш, че познаваш човека.
Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
към беседата >>
Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си?
Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека.
Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си?
Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
към беседата >>
Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека.
Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си?
Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека.
И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
към беседата >>
И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека.
И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
към беседата >>
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам.
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам.
Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме.
към беседата >>
Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш.
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам.
Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш.
Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш.
към беседата >>
Утре ще те уволнят от тази служба.
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш.
Утре ще те уволнят от тази служба.
Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
към беседата >>
Какво остава от тебе?
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба.
Какво остава от тебе?
Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му?
към беседата >>
Службите се менят, но човек - никога.
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе?
Службите се менят, но човек - никога.
Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си.
към беседата >>
Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме.
Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога.
Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме.
Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
към беседата >>
Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш.
Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме.
Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш.
Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
към беседата >>
Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш.
Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
към беседата >>
Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му?
Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му?
Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си.
Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му?
Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си.
Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
към беседата >>
Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си.
Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
към беседата >>
Да се върнем към скръбта и радостта.
Да се върнем към скръбта и радостта.
Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира.
към беседата >>
Скръбта е матката на душата, където всичко расте.
Да се върнем към скръбта и радостта.
Скръбта е матката на душата, където всичко расте.
Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Радостта е утробата на духа, където всичко зрее.
Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте.
Радостта е утробата на духа, където всичко зрее.
Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее.
към беседата >>
Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее.
Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее.
Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее.
От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва.
към беседата >>
От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее.
Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее.
От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее.
Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее.
към беседата >>
Като израсте и се увеличи, най-после злото умира.
Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее.
Като израсте и се увеличи, най-после злото умира.
Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете.
към беседата >>
Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки.
Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира.
Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки.
Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове.
към беседата >>
Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее.
Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки.
Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее.
Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва.
Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее.
Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва.
Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки. Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
към беседата >>
Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее.
От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва.
Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее.
И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки. Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
към беседата >>
И най-малкото добро следва човека през вековете.
Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее.
И най-малкото добро следва човека през вековете.
Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки. Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
към беседата >>
Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове.
Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете.
Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове.
Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки. Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
към беседата >>
Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки.
Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове.
Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки.
Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
към беседата >>
Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки.
Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.
към беседата >>
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана?
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана?
Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре.
към беседата >>
Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане.
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана?
Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане.
Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността.
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане.
Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността.
Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека.
към беседата >>
Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение.
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността.
Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение.
Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността.
към беседата >>
Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността.
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение.
Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността.
Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е.
към беседата >>
Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре.
Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността.
Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре.
Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание.
към беседата >>
Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки.
Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре.
Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки.
Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля.
към беседата >>
Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки.
Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността.
Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността.
Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
Като чувствува, той пълни тази форма, т.е.
Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността.
Като чувствува, той пълни тази форма, т.е.
влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
влага в нея съдържание.
Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е.
влага в нея съдържание.
Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
Като мисли, той я одухотворява и осмисля.
Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание.
Като мисли, той я одухотворява и осмисля.
Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля.
Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл.
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл.
Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията.
към беседата >>
Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот.
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл.
Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот.
Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост.
към беседата >>
Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си.
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот.
Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си.
Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство.
към беседата >>
Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение.
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си.
Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение.
Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство.
към беседата >>
Не казвай, че са ти дотегнали страданията.
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение.
Не казвай, че са ти дотегнали страданията.
Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти.
към беседата >>
Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията.
И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията.
Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията.
Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си.
към беседата >>
Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост.
Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията.
Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост.
Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне.
към беседата >>
Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство.
Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост.
Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство.
Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си.
към беседата >>
Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство.
Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство.
Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство.
Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ.
към беседата >>
Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти.
Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство.
Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти.
Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път.
към беседата >>
Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си.
Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти.
Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си.
Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш.
към беседата >>
Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне.
Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си.
Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне.
Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен.
към беседата >>
Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си.
Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне.
Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си.
Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш.
към беседата >>
Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ.
Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си.
Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ.
При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти.
към беседата >>
При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път.
Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ.
При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път.
Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее.
към беседата >>
Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш.
Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път.
Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш.
Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи.
към беседата >>
Останалото ще дадеш на своя ближен.
Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш.
Останалото ще дадеш на своя ближен.
Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше.
към беседата >>
Докато богатството ти е малко, лесно го носиш.
Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен.
Докато богатството ти е малко, лесно го носиш.
Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш.
към беседата >>
Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти.
Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш.
Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти.
Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече.
към беседата >>
Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее.
При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти.
Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее.
Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено.
към беседата >>
Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи.
Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее.
Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи.
Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш.
към беседата >>
Колкото искаше, толкова ти се даваше.
Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи.
Колкото искаше, толкова ти се даваше.
Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек.
към беседата >>
Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш.
Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше.
Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш.
Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята.
към беседата >>
Ще плащаш - нищо повече.
Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш.
Ще плащаш - нищо повече.
Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята?
към беседата >>
Изплащането става насилствено.
Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече.
Изплащането става насилствено.
Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа.
към беседата >>
Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш.
Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено.
Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш.
Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия.
към беседата >>
Така ангелите възпитават лакомия човек.
Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш.
Така ангелите възпитават лакомия човек.
Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята.
Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек.
Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята.
- Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
- Защо орете земята?
Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята.
- Защо орете земята?
- Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
- Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа.
Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята?
- Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа.
Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Сега носим последствията на своята лакомия.
Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа.
Сега носим последствията на своята лакомия.
Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия.
Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите.
Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите.
Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне.
Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение.
към беседата >>
Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне.
Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си.
Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори.
към беседата >>
Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си.
Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши.
На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева.
към беседата >>
На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши.
На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание.
Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание.
Това е криво разбиране.
Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително.
към беседата >>
Животните и растенията имат велико предназначение.
Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране.
Животните и растенията имат велико предназначение.
Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи.
към беседата >>
Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори.
Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение.
Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори.
Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата.
към беседата >>
Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева.
Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори.
Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева.
На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота.
към беседата >>
На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език.
На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева.
На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език.
За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше.
към беседата >>
За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително.
Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език.
За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително.
Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него.
към беседата >>
Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи.
Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително.
Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи.
Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
към беседата >>
Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата.
Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи.
Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата.
Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
към беседата >>
Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота.
Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата.
Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота.
След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
към беседата >>
След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше.
На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота.
След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше.
Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
към беседата >>
Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него.
За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше.
Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него.
Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
към беседата >>
Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него.
Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.
към беседата >>
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували.
Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно.
към беседата >>
Как мислите вие, това е ваша работа.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували.
Как мислите вие, това е ваша работа.
Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти.
към беседата >>
Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа.
Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа.
Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил.
към беседата >>
Важно е, че същата история става в самия човек.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа.
Важно е, че същата история става в самия човек.
Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство.
към беседата >>
Следователно, всичко, което става в човека, е вярно.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек.
Следователно, всичко, което става в човека, е вярно.
Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят.
към беседата >>
Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно.
Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно.
Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го.
към беседата >>
Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти.
Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно.
Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти.
Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път.
към беседата >>
Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил.
Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти.
Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил.
Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш.
към беседата >>
Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство.
Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил.
Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство.
Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката.
към беседата >>
Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят.
Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство.
Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят.
Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло?
към беседата >>
Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го.
Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят.
Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го.
Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение?
към беседата >>
Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път.
Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го.
Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път.
Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете.
към беседата >>
Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят.
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи.
Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят.
Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се.
към втори вариант >>
Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата.
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи. Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят.
Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата.
И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи.
към втори вариант >>
И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш.
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи. Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят. Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата.
И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш.
Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си.
към втори вариант >>
Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари.
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи. Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят. Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш.
Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари.
Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш?
към втори вариант >>
Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата.
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи. Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят. Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари.
Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата.
Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш.
към втори вариант >>
Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се.
(втори вариант)
Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят. Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата.
Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се.
Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече.
към втори вариант >>
Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи.
(втори вариант)
Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се.
Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи.
Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели.
към втори вариант >>
Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си.
(втори вариант)
И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи.
Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си.
Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава.
към втори вариант >>
Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш?
(втори вариант)
Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си.
Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш?
Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш.
към втори вариант >>
Ще плащаш.
(втори вариант)
Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш?
Ще плащаш.
Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш.
Нищо повече.
Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме.
към втори вариант >>
Тогава ангелите ти стават възпитатели.
(втори вариант)
Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече.
Тогава ангелите ти стават възпитатели.
А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме. Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот.
към втори вариант >>
А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава.
(втори вариант)
Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели.
А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава.
Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме. Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение..
към втори вариант >>
Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш.
(втори вариант)
Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава.
Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш.
Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме. Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение..
към втори вариант >>
Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате.
(втори вариант)
Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш.
Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате.
И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме. Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение..
към втори вариант >>
И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме.
(втори вариант)
Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате.
И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме.
Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение..
към втори вариант >>
Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот.
(втори вариант)
Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме.
Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот.
Както ни виждате, дойдохме до това положение..
към втори вариант >>
Както ни виждате, дойдохме до това положение..
(втори вариант)
А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме. Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот.
Както ни виждате, дойдохме до това положение..
към втори вариант >>
Сега вие търсите друго разрешение.
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение.
Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа. Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство.
към втори вариант >>
Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа.
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение.
Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа.
Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма.
към втори вариант >>
Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия.
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение. Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа.
Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия.
Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева.
към втори вариант >>
Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така.
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение. Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа. Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия.
Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така.
Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно.
към втори вариант >>
Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите.
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение. Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа. Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така.
Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите.
То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата.
към втори вариант >>
То е обаче едно спасително средство.
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение. Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа. Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите.
То е обаче едно спасително средство.
Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже.
към втори вариант >>
Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма.
(втори вариант)
Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа. Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство.
Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма.
Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания.
към втори вариант >>
Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева.
(втори вариант)
Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма.
Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева.
Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша.
към втори вариант >>
Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно.
(втори вариант)
Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева.
Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно.
Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша. От змия да стане на човек, това е много нещо.
към втори вариант >>
Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата.
(втори вариант)
Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно.
Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата.
Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша. От змия да стане на човек, това е много нещо. "Готова съм да го слушам във всичко."
към втори вариант >>
Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже.
(втори вариант)
То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата.
Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже.
При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша. От змия да стане на човек, това е много нещо. "Готова съм да го слушам във всичко."
към втори вариант >>
При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания.
(втори вариант)
Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже.
При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания.
Излъга се тогава и го послуша. От змия да стане на човек, това е много нещо. "Готова съм да го слушам във всичко."
към втори вариант >>
Тази песен може да се преведе.
(втори вариант)
Тази песен може да се преведе.
Тя представя два момента в живота. На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси.
към втори вариант >>
Излъга се тогава и го послуша.
(втори вариант)
Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания.
Излъга се тогава и го послуша.
От змия да стане на човек, това е много нещо. "Готова съм да го слушам във всичко."
към втори вариант >>
Тя представя два момента в живота.
(втори вариант)
Тази песен може да се преведе.
Тя представя два момента в живота.
На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение.
към втори вариант >>
От змия да стане на човек, това е много нещо.
(втори вариант)
Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша.
От змия да стане на човек, това е много нещо.
"Готова съм да го слушам във всичко."
към втори вариант >>
На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят.
(втори вариант)
Тази песен може да се преведе. Тя представя два момента в живота.
На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят.
Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение. То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен.
към втори вариант >>
"Готова съм да го слушам във всичко."
(втори вариант)
Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша. От змия да стане на човек, това е много нещо.
"Готова съм да го слушам във всичко."
към втори вариант >>
Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае.
(втори вариант)
Тази песен може да се преведе. Тя представя два момента в живота. На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят.
Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае.
Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение. То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен. Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
към втори вариант >>
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там.
Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате. Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата.
към втори вариант >>
Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят.
(втори вариант)
Тази песен може да се преведе. Тя представя два момента в живота. На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае.
Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят.
Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение. То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен. Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
към втори вариант >>
Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там.
Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате.
Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа.
към втори вариант >>
Това значи аин фаси.
(втори вариант)
Тази песен може да се преведе. Тя представя два момента в живота. На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят.
Това значи аин фаси.
Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение. То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен. Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
към втори вариант >>
Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там. Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате.
Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек.
Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа. Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка.
към втори вариант >>
Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение.
(втори вариант)
Тя представя два момента в живота. На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси.
Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение.
То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен. Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
към втори вариант >>
Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там. Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате. Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек.
Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача.
Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа. Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка. Кой е прав от двамата?
към втори вариант >>
То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен.
(втори вариант)
На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение.
То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен.
Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
към втори вариант >>
Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там. Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате. Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача.
Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата.
Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа. Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка. Кой е прав от двамата?
към втори вариант >>
Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
(втори вариант)
Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение. То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен.
Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
към втори вариант >>
Не, той не разбира работата.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там. Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате. Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата.
Не, той не разбира работата.
"Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа. Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка. Кой е прав от двамата?
към втори вариант >>
(Учителят пее песента на български език.)
(втори вариант)
(Учителят пее песента на български език.)
към втори вариант >>
"Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа.
(втори вариант)
Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате. Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата.
"Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа.
Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка. Кой е прав от двамата?
към втори вариант >>
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне?
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне?
Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът. Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот.
към втори вариант >>
Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка.
(втори вариант)
Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа.
Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка.
Кой е прав от двамата?
към втори вариант >>
Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът.
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне?
Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът.
Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника.
към втори вариант >>
Кой е прав от двамата?
(втори вариант)
Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа. Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка.
Кой е прав от двамата?
към втори вариант >>
Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости.
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне? Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът.
Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости.
Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот.
към втори вариант >>
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това!
(втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това!
" Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне? Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът. Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости.
Нищо повече.
Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа.
към втори вариант >>
" Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа.
(втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това!
" Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа.
Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши.
към втори вариант >>
Това значи свършване на живота.
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне? Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът. Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече.
Това значи свършване на живота.
Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави?
към втори вариант >>
Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден.
(втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това! " Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа.
Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден.
Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло?
към втори вариант >>
Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот.
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне? Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът. Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече. Това значи свършване на живота.
Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот.
Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш.
към втори вариант >>
Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо!
(втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това! " Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден.
Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо!
" И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш?
към втори вариант >>
Има един неразбран живот, при който човек се бълника.
(втори вариант)
Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът. Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот.
Има един неразбран живот, при който човек се бълника.
Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш?
към втори вариант >>
" И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил.
(втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това! " Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо!
" И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил.
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи.
към втори вариант >>
Той е неразбран живот.
(втори вариант)
Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника.
Той е неразбран живот.
Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса.
към втори вариант >>
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим.
(втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това! " Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил.
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим.
Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това?
към втори вариант >>
Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа.
(втори вариант)
Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот.
Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа.
Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил.
към втори вариант >>
Обаче никой не може да те утеши.
(втори вариант)
" Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим.
Обаче никой не може да те утеши.
Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне.
към втори вариант >>
Какво трябва да се прави?
(втори вариант)
Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа.
Какво трябва да се прави?
Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре.
към втори вариант >>
Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло?
(втори вариант)
Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши.
Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло?
Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>
Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш.
(втори вариант)
Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави?
Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш.
Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре. Какво ще кажете тогава?
към втори вариант >>
Какво можеш да й кажеш?
(втори вариант)
Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло?
Какво можеш да й кажеш?
Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>
Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш?
(втори вариант)
Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш.
Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш?
Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре. Какво ще кажете тогава? Яденето става горчиво.
към втори вариант >>
Да й кажеш: "Нищо, не плачи.
(втори вариант)
" И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш?
Да й кажеш: "Нищо, не плачи.
Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса.
(втори вариант)
Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш?
Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса.
Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре. Какво ще кажете тогава? Яденето става горчиво.
към втори вариант >>
Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това?
(втори вариант)
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи.
Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това?
Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>
Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил.
(втори вариант)
Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса.
Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил.
Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре. Какво ще кажете тогава? Яденето става горчиво.
към втори вариант >>
Утехата е само в това, детето й да се върне.
(втори вариант)
Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това?
Утехата е само в това, детето й да се върне.
Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>
Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре.
(втори вариант)
Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил.
Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре.
Какво ще кажете тогава? Яденето става горчиво.
към втори вариант >>
Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
(втори вариант)
Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне.
Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>
Какво ще кажете тогава?
(втори вариант)
Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре.
Какво ще кажете тогава?
Яденето става горчиво.
към втори вариант >>
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното.
Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен.
към втори вариант >>
Яденето става горчиво.
(втори вариант)
Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре. Какво ще кажете тогава?
Яденето става горчиво.
към втори вариант >>
Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното.
Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки.
Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите.
към втори вариант >>
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия.
(втори вариант)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия.
Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
към втори вариант >>
Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки.
Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим.
И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо?
към втори вариант >>
Кой създава тия противоречия?
(втори вариант)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия.
Кой създава тия противоречия?
Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
към втори вариант >>
И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим.
И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща.
Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо? Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее.
към втори вариант >>
Създава ги онзи, който най-много ви обича.
(втори вариант)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия?
Създава ги онзи, който най-много ви обича.
Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
към втори вариант >>
Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща.
Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща.
Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо? Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее. На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
към втори вариант >>
Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи.
(втори вариант)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича.
Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи.
Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
към втори вариант >>
Законът е верен.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща.
Законът е верен.
Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо? Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее. На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
към втори вариант >>
Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи.
(втори вариант)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи.
Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи.
Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
към втори вариант >>
Старите приятели струват повече, отколкото новите.
(втори вариант)
Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен.
Старите приятели струват повече, отколкото новите.
Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо? Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее. На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
към втори вариант >>
Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
(втори вариант)
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи.
Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
към втори вариант >>
Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо?
(втори вариант)
Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите.
Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо?
Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее. На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
към втори вариант >>
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува.
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува.
Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите? Бог създаде и радостите, и скърбите. Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
към втори вариант >>
Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее.
(втори вариант)
И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо?
Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее.
На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
към втори вариант >>
Същевременно и мъчнотията съществува.
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува.
Същевременно и мъчнотията съществува.
Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите? Бог създаде и радостите, и скърбите. Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
към втори вариант >>
На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
(втори вариант)
Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо? Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее.
На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
към втори вариант >>
Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал.
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува.
Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал.
Тогава как ще си обясните работите? Бог създаде и радостите, и скърбите. Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
към втори вариант >>
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини.
(втори вариант)
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини.
Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава. С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство. И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство. Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
към втори вариант >>
Тогава как ще си обясните работите?
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал.
Тогава как ще си обясните работите?
Бог създаде и радостите, и скърбите. Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
към втори вариант >>
Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава.
(втори вариант)
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини.
Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава.
С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство. И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство. Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
към втори вариант >>
Бог създаде и радостите, и скърбите.
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите?
Бог създаде и радостите, и скърбите.
Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
към втори вариант >>
С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство.
(втори вариант)
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини. Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава.
С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство.
И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство. Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
към втори вариант >>
Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите? Бог създаде и радостите, и скърбите.
Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
към втори вариант >>
И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство.
(втори вариант)
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини. Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава. С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство.
И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство.
Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
към втори вариант >>
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението.
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението.
Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така?
към втори вариант >>
Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
(втори вариант)
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини. Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава. С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство. И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство.
Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
към втори вариант >>
Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме.
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението.
Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме.
То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива.
към втори вариант >>
Сега ние сме изгубили много в живота си.
(втори вариант)
Сега ние сме изгубили много в живота си.
Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може да се познае. И сега трябва дълго време да чакате да се възстанови здравето му, да се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете да се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт. В такова положение се намираме и ние, когато изпаднем в моралния грях.
към втори вариант >>
То е човешко дело.
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме.
То е човешко дело.
И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч.
към втори вариант >>
Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може да се познае.
(втори вариант)
Сега ние сме изгубили много в живота си.
Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може да се познае.
И сега трябва дълго време да чакате да се възстанови здравето му, да се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете да се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт. В такова положение се намираме и ние, когато изпаднем в моралния грях.
към втори вариант >>
И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха?
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело.
И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха?
Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
към втори вариант >>
И сега трябва дълго време да чакате да се възстанови здравето му, да се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете да се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт.
(втори вариант)
Сега ние сме изгубили много в живота си. Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може да се познае.
И сега трябва дълго време да чакате да се възстанови здравето му, да се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете да се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт.
В такова положение се намираме и ние, когато изпаднем в моралния грях.
към втори вариант >>
Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде!
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха?
Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде!
" Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава!
към втори вариант >>
В такова положение се намираме и ние, когато изпаднем в моралния грях.
(втори вариант)
Сега ние сме изгубили много в живота си. Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може да се познае. И сега трябва дълго време да чакате да се възстанови здравето му, да се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете да се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт.
В такова положение се намираме и ние, когато изпаднем в моралния грях.
към втори вариант >>
" Ще кажете: "Защо направиха евреите така?
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде!
" Ще кажете: "Защо направиха евреите така?
" Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла!
към втори вариант >>
Съвременните хора са станали хилави.
(втори вариант)
Съвременните хора са станали хилави.
Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате.
към втори вариант >>
" Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива.
(втори вариант)
Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така?
" Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива.
Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла! "
към втори вариант >>
Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея.
(втори вариант)
Съвременните хора са станали хилави.
Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея.
Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци.
към втори вариант >>
Добре, ще отидем по-далеч.
(втори вариант)
То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива.
Добре, ще отидем по-далеч.
Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла! "
към втори вариант >>
Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания.
(втори вариант)
Съвременните хора са станали хилави. Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея.
Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания.
Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате.
към втори вариант >>
Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
(втори вариант)
И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч.
Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла! "
към втори вариант >>
Тя има преходни положения.
(втори вариант)
Съвременните хора са станали хилави. Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания.
Тя има преходни положения.
Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости.
към втори вариант >>
Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава!
(втори вариант)
Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава!
Иди си, отдето си дошла! "
към втори вариант >>
Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване.
(втори вариант)
Съвременните хора са станали хилави. Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения.
Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване.
Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости. Сгрешихме се с тези разговори."
към втори вариант >>
Иди си, отдето си дошла!
(втори вариант)
" Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава!
Иди си, отдето си дошла!
"
към втори вариант >>
Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате.
(втори вариант)
Съвременните хора са станали хилави. Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване.
Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате.
Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости. Сгрешихме се с тези разговори."
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
" Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла!
"
към втори вариант >>
Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци.
(втори вариант)
Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате.
Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци.
Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости. Сгрешихме се с тези разговори."
към втори вариант >>
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие?
(втори вариант)
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие?
Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове. Как ще си обясните тия неща? Казвате - Господ е създал света така. Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие. Един ден той се разсърди сам на себе си.
към втори вариант >>
Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате.
(втори вариант)
Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци.
Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате.
И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости. Сгрешихме се с тези разговори."
към втори вариант >>
Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове.
(втори вариант)
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие?
Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове.
Как ще си обясните тия неща? Казвате - Господ е създал света така. Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие. Един ден той се разсърди сам на себе си. Отде се явява това противоречие?
към втори вариант >>
И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости.
(втори вариант)
Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате.
И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости.
Сгрешихме се с тези разговори."
към втори вариант >>
Как ще си обясните тия неща?
(втори вариант)
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие? Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове.
Как ще си обясните тия неща?
Казвате - Господ е създал света така. Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие. Един ден той се разсърди сам на себе си. Отде се явява това противоречие?
към втори вариант >>
Сгрешихме се с тези разговори."
(втори вариант)
Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости.
Сгрешихме се с тези разговори."
към втори вариант >>
Казвате - Господ е създал света така.
(втори вариант)
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие? Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове. Как ще си обясните тия неща?
Казвате - Господ е създал света така.
Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие. Един ден той се разсърди сам на себе си. Отде се явява това противоречие?
към втори вариант >>
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо?
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо?
" "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете.
към втори вариант >>
Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие.
(втори вариант)
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие? Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове. Как ще си обясните тия неща? Казвате - Господ е създал света така.
Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие.
Един ден той се разсърди сам на себе си. Отде се явява това противоречие?
към втори вариант >>
" "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега.
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо?
" "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега.
Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари.
към втори вариант >>
Един ден той се разсърди сам на себе си.
(втори вариант)
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие? Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове. Как ще си обясните тия неща? Казвате - Господ е създал света така. Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие.
Един ден той се разсърди сам на себе си.
Отде се явява това противоречие?
към втори вариант >>
Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило.
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо? " "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега.
Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило.
И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи.
към втори вариант >>
Отде се явява това противоречие?
(втори вариант)
Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове. Как ще си обясните тия неща? Казвате - Господ е създал света така. Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие. Един ден той се разсърди сам на себе си.
Отде се явява това противоречие?
към втори вариант >>
И ето как ще ви представя неговото положение.
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо? " "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило.
И ето как ще ви представя неговото положение.
Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи.
към втори вариант >>
Аин фаси - като си глупав, мекри заси - докато си лаком, фин земру - работите всякога са скъсани, Ашан меру - всякога ще имаш да плащаш, сума си зен фесул - главата ти от беля никога няма да се освободи.
(втори вариант)
Аин фаси - като си глупав, мекри заси - докато си лаком, фин земру - работите всякога са скъсани, Ашан меру - всякога ще имаш да плащаш, сума си зен фесул - главата ти от беля никога няма да се освободи.
Това е едно тълкуване на песента.
към втори вариант >>
Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза.
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо? " "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение.
Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза.
И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение.
към втори вариант >>
Това е едно тълкуване на песента.
(втори вариант)
Аин фаси - като си глупав, мекри заси - докато си лаком, фин земру - работите всякога са скъсани, Ашан меру - всякога ще имаш да плащаш, сума си зен фесул - главата ти от беля никога няма да се освободи.
Това е едно тълкуване на песента.
към втори вариант >>
И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете.
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо? " "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза.
И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете.
А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност.
към втори вариант >>
Сега другото тълкувание.
(втори вариант)
Сега другото тълкувание.
Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари. Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко.
към втори вариант >>
А може да търпи откраднатите пари.
(втори вариант)
" "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете.
А може да търпи откраднатите пари.
Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни.
към втори вариант >>
Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари.
(втори вариант)
Сега другото тълкувание.
Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари.
Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата.
към втори вариант >>
Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи.
(втори вариант)
Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари.
Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи.
Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш.
към втори вариант >>
Но всичко това зависи от човека как ще се изпее.
(втори вариант)
Сега другото тълкувание. Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари.
Но всичко това зависи от човека как ще се изпее.
Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата. Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
към втори вариант >>
Че те са пак такива сополи.
(втори вариант)
И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи.
Че те са пак такива сополи.
Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш. Не, последователни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата.
(втори вариант)
Сега другото тълкувание. Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари. Но всичко това зависи от човека как ще се изпее.
Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата.
Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата. Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
към втори вариант >>
Това е, казва някой, моето спасение.
(втори вариант)
Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи.
Това е, казва някой, моето спасение.
Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш. Не, последователни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата.
(втори вариант)
Сега другото тълкувание. Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари. Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата.
Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата.
Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата. Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
към втори вариант >>
Чудни са хората в своята непоследователност.
(втори вариант)
И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение.
Чудни са хората в своята непоследователност.
Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш. Не, последователни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко.
(втори вариант)
Сега другото тълкувание. Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари. Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата.
Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко.
Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата. Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
към втори вариант >>
Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни.
(втори вариант)
А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност.
Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни.
Значи своите сополи можеш да гледаш. Не, последователни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата.
(втори вариант)
Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари. Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко.
Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата.
Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
към втори вариант >>
Значи своите сополи можеш да гледаш.
(втори вариант)
Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни.
Значи своите сополи можеш да гледаш.
Не, последователни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
(втори вариант)
Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата.
Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
към втори вариант >>
Не, последователни трябва да бъдем.
(втори вариант)
Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш.
Не, последователни трябва да бъдем.
към втори вариант >>
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него.
Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
към втори вариант >>
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори?
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори?
За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост.
към втори вариант >>
Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него.
Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни.
Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
към втори вариант >>
За мене е важно това, което съм приложил.
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори?
За мене е важно това, което съм приложил.
Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
към втори вариант >>
Та и скръбта не е нищо друго освен Бог.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни.
Та и скръбта не е нищо друго освен Бог.
Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
към втори вариант >>
Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил.
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил.
Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил.
Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
към втори вариант >>
Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог.
Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим.
Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
към втори вариант >>
Казва ми Господ: "Не прави това!
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил.
Казва ми Господ: "Не прави това!
" "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
към втори вариант >>
Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим.
Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб.
Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
към втори вариант >>
" "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него.
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това!
" "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него.
Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
към втори вариант >>
Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб.
Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
към втори вариант >>
Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост.
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него.
Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост.
Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
към втори вариант >>
Значи два момента има в живота.
(втори вариант)
Значи два момента има в живота.
Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я.
към втори вариант >>
Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
(втори вариант)
За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост.
Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
към втори вариант >>
Скръбта не е нищо друго освен една караница.
(втори вариант)
Значи два момента има в живота.
Скръбта не е нищо друго освен една караница.
Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я. Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш.
към втори вариант >>
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя?
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя?
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
към втори вариант >>
Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така!
(втори вариант)
Значи два момента има в живота. Скръбта не е нищо друго освен една караница.
Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така!
" И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я. Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш. Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя?
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
" И ти започваш да скърбиш.
(втори вариант)
Значи два момента има в живота. Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така!
" И ти започваш да скърбиш.
Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я. Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш. Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието.
За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие.
(втори вариант)
Значи два момента има в живота. Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш.
Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие.
Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я. Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш. Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието.
За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място.
Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я.
(втори вариант)
Значи два момента има в живота. Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие.
Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я.
Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш. Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място.
Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш.
(втори вариант)
Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я.
Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш.
Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
(втори вариант)
Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я. Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш.
Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
(втори вариант)
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо.
После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко. Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя. Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос. Това би било невъзможно. Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
към втори вариант >>
Сега, време е да се направи един опит.
(втори вариант)
Сега, време е да се направи един опит.
Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно.
към втори вариант >>
После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо.
После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко.
Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя. Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос. Това би било невъзможно. Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
към втори вариант >>
Вие седите и ме гледате, но работа трябва.
(втори вариант)
Сега, време е да се направи един опит.
Вие седите и ме гледате, но работа трябва.
Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната.
към втори вариант >>
Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо. После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко.
Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя.
Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос. Това би било невъзможно. Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
към втори вариант >>
Може да направим опит.
(втори вариант)
Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва.
Може да направим опит.
Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон.
към втори вариант >>
Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо. После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко. Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя.
Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос.
Това би било невъзможно. Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
към втори вариант >>
Някой например има една рана, която от години не може да оздравее.
(втори вариант)
Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит.
Някой например има една рана, която от години не може да оздравее.
Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари.
към втори вариант >>
Това би било невъзможно.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо. После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко. Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя. Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос.
Това би било невъзможно.
Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
към втори вариант >>
Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
(втори вариант)
Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее.
Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне.
към втори вариант >>
Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо. После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко. Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя. Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос. Това би било невъзможно.
Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
към втори вариант >>
Това мога да ви докажа научно.
(втори вариант)
Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
Това мога да ви докажа научно.
Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат.
към втори вариант >>
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми.
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми.
Не, няма места, които да не са обитаеми. Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия.
към втори вариант >>
Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната.
(втори вариант)
Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно.
Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната.
Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне.
към втори вариант >>
Не, няма места, които да не са обитаеми.
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми.
Не, няма места, които да не са обитаеми.
Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува.
към втори вариант >>
Тогава в природата действа друг един закон.
(втори вариант)
Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната.
Тогава в природата действа друг един закон.
Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място.
към втори вариант >>
Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия.
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми. Не, няма места, които да не са обитаеми.
Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия.
Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг.
към втори вариант >>
Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари.
(втори вариант)
Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон.
Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари.
Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място. Веднага болката ще премине.
към втори вариант >>
Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места?
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми. Не, няма места, които да не са обитаеми. Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия.
Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места?
Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
към втори вариант >>
Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне.
(втори вариант)
Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари.
Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне.
Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място. Веднага болката ще премине. Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
към втори вариант >>
Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места?
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми. Не, няма места, които да не са обитаеми. Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места?
Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места?
Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
към втори вариант >>
Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат.
(втори вариант)
Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне.
Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат.
Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място. Веднага болката ще премине. Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
към втори вариант >>
Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия.
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми. Не, няма места, които да не са обитаеми. Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места?
Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия.
И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
към втори вариант >>
Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне.
(втори вариант)
Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат.
Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне.
И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място. Веднага болката ще премине. Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
към втори вариант >>
И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува.
(втори вариант)
Не, няма места, които да не са обитаеми. Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия.
И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува.
Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
към втори вариант >>
И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място.
(втори вариант)
Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне.
И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място.
Веднага болката ще премине. Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
към втори вариант >>
Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг.
(втори вариант)
Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува.
Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг.
Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
към втори вариант >>
Веднага болката ще премине.
(втори вариант)
Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място.
Веднага болката ще премине.
Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
към втори вариант >>
Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
(втори вариант)
Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг.
Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
към втори вариант >>
Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
(втори вариант)
Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място. Веднага болката ще премине.
Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
към втори вариант >>
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията.
(втори вариант)
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията.
При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости. Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
към втори вариант >>
Сега вие имате особени понятия за духовния свят.
(втори вариант)
Сега вие имате особени понятия за духовния свят.
Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят. Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята.
към втори вариант >>
При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости.
(втори вариант)
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията.
При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости.
Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
към втори вариант >>
Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят.
(втори вариант)
Сега вие имате особени понятия за духовния свят.
Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят.
Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници.
към втори вариант >>
Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога.
(втори вариант)
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията. При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости.
Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога.
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
към втори вариант >>
Какво ще правите, като отидете на онзи свят?
(втори вариант)
Сега вие имате особени понятия за духовния свят. Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят.
Какво ще правите, като отидете на онзи свят?
Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас?
към втори вариант >>
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
(втори вариант)
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията. При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости. Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога.
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
към втори вариант >>
Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция.
(втори вариант)
Сега вие имате особени понятия за духовния свят. Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят. Какво ще правите, като отидете на онзи свят?
Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция.
Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия.
към втори вариант >>
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота.
(втори вариант)
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота.
И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее.
към втори вариант >>
Вие мислите, че той ще се занимава само с вас.
(втори вариант)
Сега вие имате особени понятия за духовния свят. Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят. Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция.
Вие мислите, че той ще се занимава само с вас.
Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот.
към втори вариант >>
И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен.
(втори вариант)
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота.
И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен.
Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор.
към втори вариант >>
Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята.
(втори вариант)
Сега вие имате особени понятия за духовния свят. Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят. Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас.
Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята.
Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот.
към втори вариант >>
Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре.
(втори вариант)
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен.
Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре.
Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор.
към втори вариант >>
Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници.
(втори вариант)
Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят. Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята.
Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници.
Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад.
към втори вариант >>
Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее.
(втори вариант)
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре.
Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее.
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее.
към втори вариант >>
Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас?
(втори вариант)
Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници.
Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас?
" Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно.
към втори вариант >>
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости.
(втори вариант)
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее.
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости.
И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят.
към втори вариант >>
" Вие имате особена философия.
(втори вариант)
Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас?
" Вие имате особена философия.
Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави?
към втори вариант >>
И тогава човек ще почне да пее.
(втори вариант)
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости.
И тогава човек ще почне да пее.
Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят. В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
към втори вариант >>
Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот.
(втори вариант)
Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия.
Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот.
Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости.
към втори вариант >>
Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор.
(втори вариант)
И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее.
Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор.
В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят. В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
към втори вариант >>
Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот.
(втори вариант)
Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот.
Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот.
Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе.
към втори вариант >>
В музиката се изисква простор.
(втори вариант)
Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор.
В музиката се изисква простор.
Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят. В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
към втори вариант >>
Човек може да живее добър живот, докато е млад.
(втори вариант)
Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот.
Човек може да живее добър живот, докато е млад.
Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме.
към втори вариант >>
Човек трябва да намери този простор, за да може да пее.
(втори вариант)
Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор.
Човек трябва да намери този простор, за да може да пее.
Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят. В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
към втори вариант >>
Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно.
(втори вариант)
Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас? " Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад.
Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно.
Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя.
към втори вариант >>
Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят.
(втори вариант)
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее.
Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят.
В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
към втори вариант >>
Старият какво прави?
(втори вариант)
" Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно.
Старият какво прави?
Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи.
към втори вариант >>
В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
(втори вариант)
И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят.
В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
към втори вариант >>
Той постоянно се моли на Господа да го прости.
(втори вариант)
Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави?
Той постоянно се моли на Господа да го прости.
Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи. Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко.
към втори вариант >>
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание.
Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво. Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората. Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота. Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
към втори вариант >>
Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе.
(втори вариант)
Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости.
Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе.
Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи. Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко. На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
към втори вариант >>
Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание.
Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират.
При този език всички хора чувстват еднакво. Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората. Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота. Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
към втори вариант >>
Прости ме.
(втори вариант)
Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе.
Прости ме.
Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи. Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко. На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
към втори вариант >>
При този език всички хора чувстват еднакво.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират.
При този език всички хора чувстват еднакво.
Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората. Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота. Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
към втори вариант >>
Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя.
(втори вариант)
Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме.
Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя.
Той казва това, което има да направи. Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко. На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
към втори вариант >>
Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво.
Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората.
Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота. Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
към втори вариант >>
Той казва това, което има да направи.
(втори вариант)
Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя.
Той казва това, което има да направи.
Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко. На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
към втори вариант >>
Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво. Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората.
Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота.
Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
към втори вариант >>
Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко.
(втори вариант)
Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи.
Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко.
На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
към втори вариант >>
Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво. Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората. Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота.
Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
към втори вариант >>
На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
(втори вариант)
Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи. Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко.
На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
към втори вариант >>
Питам сега, каква е целта на скръбта?
(втори вариант)
Питам сега, каква е целта на скръбта?
Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка.
към втори вариант >>
Трябва да има една последователност в живота на хората.
(втори вариант)
Трябва да има една последователност в живота на хората.
Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели. Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право.
към втори вариант >>
Кой създаде скръбта в света?
(втори вариант)
Питам сега, каква е целта на скръбта?
Кой създаде скръбта в света?
Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това?
към втори вариант >>
Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели.
(втори вариант)
Трябва да има една последователност в живота на хората.
Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели.
Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено.
към втори вариант >>
Хората колективно създадоха скърбите и страданията.
(втори вариант)
Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света?
Хората колективно създадоха скърбите и страданията.
Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества.
към втори вариант >>
Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече.
(втори вариант)
Трябва да има една последователност в живота на хората. Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели.
Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече.
Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко.
към втори вариант >>
Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо?
(втори вариант)
Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията.
Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо?
Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби.
към втори вариант >>
Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха.
(втори вариант)
Трябва да има една последователност в живота на хората. Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели. Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече.
Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха.
Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече.
към втори вариант >>
Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си.
(втори вариант)
Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо?
Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си.
Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си.
към втори вариант >>
Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа.
(втори вариант)
Трябва да има една последователност в живота на хората. Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели. Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха.
Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа.
Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко.
към втори вариант >>
Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка.
(втори вариант)
Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си.
Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка.
Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият.
към втори вариант >>
Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право.
(втори вариант)
Трябва да има една последователност в живота на хората. Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели. Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа.
Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право.
Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение.
към втори вариант >>
Какво възстановяване е това?
(втори вариант)
Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка.
Какво възстановяване е това?
Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната.
към втори вариант >>
Ако едно учение е право, то е Божествено.
(втори вариант)
Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели. Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право.
Ако едно учение е право, то е Божествено.
Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане.
към втори вариант >>
Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества.
(втори вариант)
Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това?
Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества.
И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната. След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето.
към втори вариант >>
Ако не е право, то е човешко.
(втори вариант)
Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено.
Ако не е право, то е човешко.
Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете.
към втори вариант >>
И между боговете са ставали такива борби.
(втори вариант)
Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества.
И между боговете са ставали такива борби.
Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната. След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето. За тази борба между боговете има един бит.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко.
Нищо повече.
Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас.
към втори вариант >>
Те се разделят на два лагера и се бият помежду си.
(втори вариант)
Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби.
Те се разделят на два лагера и се бият помежду си.
Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната. След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето. За тази борба между боговете има един бит.
към втори вариант >>
Две неща има в света - Божествено и човешко.
(втори вариант)
Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече.
Две неща има в света - Божествено и човешко.
И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене.
към втори вариант >>
Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият.
(втори вариант)
Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си.
Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият.
Те се бият на общо основание, докато свършат войната. След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето. За тази борба между боговете има един бит.
към втори вариант >>
И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение.
(втори вариант)
Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко.
И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение.
Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете.
към втори вариант >>
Те се бият на общо основание, докато свършат войната.
(втори вариант)
Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият.
Те се бият на общо основание, докато свършат войната.
След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето. За тази борба между боговете има един бит.
към втори вариант >>
Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане.
(втори вариант)
Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение.
Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане.
Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля.
към втори вариант >>
След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето.
(втори вариант)
Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната.
След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето.
За тази борба между боговете има един бит.
към втори вариант >>
Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете.
(втори вариант)
Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане.
Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете.
Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш.
към втори вариант >>
За тази борба между боговете има един бит.
(втори вариант)
И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната. След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето.
За тази борба между боговете има един бит.
към втори вариант >>
Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас.
(втори вариант)
Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете.
Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас.
Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш. Ти трябва да живееш.
към втори вариант >>
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука.
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука.
В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори. Обаче вие казвате: "Не е той."
към втори вариант >>
Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене.
(втори вариант)
Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас.
Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене.
Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш. Ти трябва да живееш. Как ще мисля аз, ако не живея?
към втори вариант >>
В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот.
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука.
В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот.
Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори. Обаче вие казвате: "Не е той."
към втори вариант >>
Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете.
(втори вариант)
И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене.
Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете.
Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш. Ти трябва да живееш. Как ще мисля аз, ако не живея?
към втори вариант >>
Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта.
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука. В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот.
Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта.
И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори. Обаче вие казвате: "Не е той."
към втори вариант >>
Ама ще си помисля.
(втори вариант)
Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете.
Ама ще си помисля.
Е, какво ще мислиш. Ти трябва да живееш. Как ще мисля аз, ако не живея?
към втори вариант >>
И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори.
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука. В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта.
И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори.
Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори. Обаче вие казвате: "Не е той."
към втори вариант >>
Е, какво ще мислиш.
(втори вариант)
Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля.
Е, какво ще мислиш.
Ти трябва да живееш. Как ще мисля аз, ако не живея?
към втори вариант >>
Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори.
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука. В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори.
Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори.
Обаче вие казвате: "Не е той."
към втори вариант >>
Ти трябва да живееш.
(втори вариант)
Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш.
Ти трябва да живееш.
Как ще мисля аз, ако не живея?
към втори вариант >>
Обаче вие казвате: "Не е той."
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука. В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори.
Обаче вие казвате: "Не е той."
към втори вариант >>
Как ще мисля аз, ако не живея?
(втори вариант)
Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш. Ти трябва да живееш.
Как ще мисля аз, ако не живея?
към втори вариант >>
Вие сте прави.
(втори вариант)
Вие сте прави.
Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права. Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим.
към втори вариант >>
Сега ще схващате нещата правилно.
(втори вариант)
Сега ще схващате нещата правилно.
Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите. Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката.
към втори вариант >>
Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права.
(втори вариант)
Вие сте прави.
Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права.
Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави.
към втори вариант >>
Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите.
(втори вариант)
Сега ще схващате нещата правилно.
Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите.
Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска.
към втори вариант >>
Нещо ви казва - не е така, не постъпи право.
(втори вариант)
Вие сте прави. Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права.
Нещо ви казва - не е така, не постъпи право.
Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии.
към втори вариант >>
Добър съм за добрите, но и вие сте от същите.
(втори вариант)
Сега ще схващате нещата правилно. Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите.
Добър съм за добрите, но и вие сте от същите.
И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно.
към втори вариант >>
Този глас именно ви създава скръбта.
(втори вариант)
Вие сте прави. Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права. Нещо ви казва - не е така, не постъпи право.
Този глас именно ви създава скръбта.
Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога.
към втори вариант >>
И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите.
(втори вариант)
Сега ще схващате нещата правилно. Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите. Добър съм за добрите, но и вие сте от същите.
И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите.
Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите.
(втори вариант)
Вие сте прави. Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права. Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта.
Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите.
И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло.
към втори вариант >>
Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания.
(втори вариант)
Сега ще схващате нещата правилно. Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите. Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите.
Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания.
Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия.
към втори вариант >>
И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим.
(втори вариант)
Вие сте прави. Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права. Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите.
И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим.
И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло. Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека.
към втори вариант >>
Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката.
(втори вариант)
Сега ще схващате нещата правилно. Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите. Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания.
Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката.
Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души.
към втори вариант >>
И те са прави.
(втори вариант)
Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права. Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим.
И те са прави.
Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло. Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека. Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
към втори вариант >>
Нека той си дава усмивката, комуто иска.
(втори вариант)
Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите. Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката.
Нека той си дава усмивката, комуто иска.
Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души. Те са неразбрани души.
към втори вариант >>
Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии.
(втори вариант)
Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави.
Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии.
За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло. Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека. Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
към втори вариант >>
Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно.
(втори вариант)
Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска.
Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно.
Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души. Те са неразбрани души. Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
към втори вариант >>
За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога.
(втори вариант)
Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии.
За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога.
Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло. Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека. Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
към втори вариант >>
Такава целувка е като скъпоценен камък.
(втори вариант)
И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно.
Такава целувка е като скъпоценен камък.
Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души. Те са неразбрани души. Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
към втори вариант >>
Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло.
(втори вариант)
Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога.
Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло.
Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека. Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия.
(втори вариант)
Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък.
Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия.
Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души. Те са неразбрани души. Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
към втори вариант >>
Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека.
(втори вариант)
И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло.
Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека.
Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
към втори вариант >>
Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души.
(втори вариант)
Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия.
Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души.
Те са неразбрани души. Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
към втори вариант >>
Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
(втори вариант)
И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло. Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека.
Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
към втори вариант >>
Те са неразбрани души.
(втори вариант)
Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души.
Те са неразбрани души.
Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
към втори вариант >>
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло.
(втори вариант)
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло.
Вие си представете човека такъв, какъвто не е. То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората. И при това положение вие се считате човек. Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
към втори вариант >>
Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
(втори вариант)
Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души. Те са неразбрани души.
Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
към втори вариант >>
Вие си представете човека такъв, какъвто не е.
(втори вариант)
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло.
Вие си представете човека такъв, какъвто не е.
То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората. И при това положение вие се считате човек. Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
към втори вариант >>
Сега аз искам да ви дам някакви познания.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания.
Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии.
към втори вариант >>
То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората.
(втори вариант)
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло. Вие си представете човека такъв, какъвто не е.
То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората.
И при това положение вие се считате човек. Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
към втори вариант >>
Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания.
Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити.
При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта.
към втори вариант >>
И при това положение вие се считате човек.
(втори вариант)
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло. Вие си представете човека такъв, какъвто не е. То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората.
И при това положение вие се считате човек.
Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
към втори вариант >>
При това да не очаквате някакви големи чудеса.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания. Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити.
При това да не очаквате някакви големи чудеса.
Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете.
към втори вариант >>
Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
(втори вариант)
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло. Вие си представете човека такъв, какъвто не е. То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората. И при това положение вие се считате човек.
Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
към втори вариант >>
Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания. Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса.
Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение.
Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания.
към втори вариант >>
Та именно човек е това, което не се изменя.
(втори вариант)
Та именно човек е това, което не се изменя.
Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
към втори вариант >>
Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук!
(втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания. Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение.
Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук!
Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания. След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
към втори вариант >>
Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени.
(втори вариант)
Та именно човек е това, което не се изменя.
Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени.
Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
към втори вариант >>
Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания. Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук!
Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии.
Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания. След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
към втори вариант >>
Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш.
(втори вариант)
Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени.
Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш.
Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
към втори вариант >>
Все трябва да се премине през скръбта.
(втори вариант)
Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии.
Все трябва да се премине през скръбта.
Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания. След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
към втори вариант >>
Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен.
(втори вариант)
Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш.
Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен.
Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
към втори вариант >>
Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете.
(втори вариант)
При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта.
Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете.
Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания. След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
към втори вариант >>
Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
(втори вариант)
Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен.
Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
към втори вариант >>
Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания.
(втори вариант)
Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете.
Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания.
След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
към втори вариант >>
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост.
Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите.
към втори вариант >>
След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
(втори вариант)
Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания.
След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
към втори вариант >>
Но с това въпросът не се разрешава.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост.
Но с това въпросът не се разрешава.
След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
към втори вариант >>
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината.
(втори вариант)
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината.
Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите. Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега. Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива.
към втори вариант >>
След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава.
След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости.
С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
към втори вариант >>
Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите.
(втори вариант)
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината.
Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите.
Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега. Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива.
към втори вариант >>
С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости.
С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели.
Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
към втори вариант >>
Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега.
(втори вариант)
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината. Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите.
Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега.
Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива.
към втори вариант >>
Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели.
Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе.
Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
към втори вариант >>
Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива.
(втори вариант)
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината. Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите. Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега.
Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива.
към втори вариант >>
Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе.
Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите.
И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
към втори вариант >>
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив.
(втори вариант)
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив.
В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът? " Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив.
към втори вариант >>
И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
(втори вариант)
Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите.
И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
към втори вариант >>
В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът?
(втори вариант)
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив.
В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът?
" Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив.
към втори вариант >>
Сега друга една философия.
(втори вариант)
Сега друга една философия.
Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията.
към втори вариант >>
" Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън.
(втори вариант)
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив. В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът?
" Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън.
Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път.
към втори вариант >>
Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте.
(втори вариант)
Сега друга една философия.
Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте.
Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее.
към втори вариант >>
Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках.
(втори вариант)
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив. В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът? " Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън.
Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках.
Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи.
към втори вариант >>
Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее.
(втори вариант)
Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте.
Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее.
В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод.
към втори вариант >>
Аз зная защо не стана този опит.
(втори вариант)
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив. В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът? " Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках.
Аз зная защо не стана този опит.
Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи.
към втори вариант >>
В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее.
(втори вариант)
Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее.
В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее.
Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод. То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
към втори вариант >>
Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив.
(втори вариант)
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив. В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът? " Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит.
Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив.
Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа.
към втори вариант >>
Зреят само хубавите, само великите неща.
(втори вариант)
Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее.
Зреят само хубавите, само великите неща.
А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод. То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
към втори вариант >>
Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив.
(втори вариант)
В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът? " Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив.
Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив.
Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият.
към втори вариант >>
А растат само растенията.
(втори вариант)
Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща.
А растат само растенията.
Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод. То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
към втори вариант >>
Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път.
(втори вариант)
" Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив.
Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път.
Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня.
към втори вариант >>
Също така и злото може да расте, но то не може да зрее.
(втори вариант)
Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията.
Също така и злото може да расте, но то не може да зрее.
Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод. То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
към втори вариант >>
Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи.
(втори вариант)
Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път.
Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи.
С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така.
към втори вариант >>
Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод.
(втори вариант)
Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее.
Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод.
То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
към втори вариант >>
С половината восък вече опитът не може да се направи.
(втори вариант)
Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи.
С половината восък вече опитът не може да се направи.
Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня.
към втори вариант >>
То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
(втори вариант)
В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод.
То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
към втори вариант >>
Непредвидена работа.
(втори вариант)
Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи.
Непредвидена работа.
Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е.
към втори вариант >>
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават.
Те, както са дошли, така и ще изчезнат. А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава. Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото. Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш. Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
към втори вариант >>
Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият.
(втори вариант)
Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа.
Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият.
Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече.
към втори вариант >>
Те, както са дошли, така и ще изчезнат.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават.
Те, както са дошли, така и ще изчезнат.
А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава. Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото. Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш. Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
към втори вариант >>
Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня.
(втори вариант)
Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият.
Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня.
Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад.
към втори вариант >>
А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават. Те, както са дошли, така и ще изчезнат.
А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава.
Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото. Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш. Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
към втори вариант >>
Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така.
(втори вариант)
Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня.
Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така.
Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад. И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
към втори вариант >>
Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават. Те, както са дошли, така и ще изчезнат. А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава.
Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото.
Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш. Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
към втори вариант >>
Половината восък отиде в огъня.
(втори вариант)
С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така.
Половината восък отиде в огъня.
Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад. И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
към втори вариант >>
Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават. Те, както са дошли, така и ще изчезнат. А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава. Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото.
Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш.
Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
към втори вариант >>
Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е.
(втори вариант)
Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня.
Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е.
Половината восък отиде, аз го зная това вече. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад. И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
към втори вариант >>
Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават. Те, както са дошли, така и ще изчезнат. А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава. Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото. Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш.
Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
към втори вариант >>
Половината восък отиде, аз го зная това вече.
(втори вариант)
Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е.
Половината восък отиде, аз го зная това вече.
Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад. И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
към втори вариант >>
Сега този въпрос има и своята практическа страна.
(втори вариант)
Сега този въпрос има и своята практическа страна.
Да допуснем, че вие сте в природата. Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях.
към втори вариант >>
Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад.
(втори вариант)
Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече.
Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад.
И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте в природата.
(втори вариант)
Сега този въпрос има и своята практическа страна.
Да допуснем, че вие сте в природата.
Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката.
към втори вариант >>
И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
(втори вариант)
Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад.
И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
към втори вариант >>
Какво ще правите?
(втори вариант)
Сега този въпрос има и своята практическа страна. Да допуснем, че вие сте в природата.
Какво ще правите?
Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А".
към втори вариант >>
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате.
Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял. Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта.
към втори вариант >>
Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й.
(втори вариант)
Сега този въпрос има и своята практическа страна. Да допуснем, че вие сте в природата. Какво ще правите?
Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й.
А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо.
към втори вариант >>
Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате.
Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял.
Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад.
към втори вариант >>
А тя има своя език.
(втори вариант)
Сега този въпрос има и своята практическа страна. Да допуснем, че вие сте в природата. Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й.
А тя има своя език.
Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл?
към втори вариант >>
Вие ще го вземете назад от огъня.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате. Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял.
Вие ще го вземете назад от огъня.
Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете.
към втори вариант >>
Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях.
(втори вариант)
Сега този въпрос има и своята практическа страна. Да допуснем, че вие сте в природата. Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език.
Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях.
Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре.
към втори вариант >>
Има закон за това.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате. Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял. Вие ще го вземете назад от огъня.
Има закон за това.
Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете. Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите.
към втори вариант >>
Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте в природата. Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях.
Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката.
В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии.
към втори вариант >>
Зад огъня седи любовта.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате. Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял. Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това.
Зад огъня седи любовта.
Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете. Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите. Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
към втори вариант >>
В азбуката например имате първата буква "А".
(втори вариант)
Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката.
В азбуката например имате първата буква "А".
Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността.
към втори вариант >>
Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате. Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял. Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това. Зад огъня седи любовта.
Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта.
Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете. Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите. Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
към втори вариант >>
Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо.
(втори вариант)
Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А".
Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо.
Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А".
към втори вариант >>
Оттам можете да си ги вземете назад.
(втори вариант)
Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял. Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта.
Оттам можете да си ги вземете назад.
И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете. Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите. Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
към втори вариант >>
Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл?
(втори вариант)
А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо.
Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл?
Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни.
към втори вариант >>
И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете.
(втори вариант)
Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад.
И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете.
Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите. Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
към втори вариант >>
Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре.
(втори вариант)
Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл?
Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре.
Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани.
към втори вариант >>
Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите.
(втори вариант)
Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете.
Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите.
Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
към втори вариант >>
Точката е онова място, отдето произлизат правите линии.
(втори вариант)
Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре.
Точката е онова място, отдето произлизат правите линии.
Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник.
към втори вариант >>
Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
(втори вариант)
Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете. Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите.
Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
към втори вариант >>
Тя е отношение, център на разумността.
(втори вариант)
В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии.
Тя е отношение, център на разумността.
Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата.
към втори вариант >>
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката.
Неразбраните скърби, това са въшките. Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват. Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света. И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите. Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
към втори вариант >>
Това е и буквата "А".
(втори вариант)
Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността.
Това е и буквата "А".
Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма.
към втори вариант >>
Неразбраните скърби, това са въшките.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката.
Неразбраните скърби, това са въшките.
Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват. Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света. И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите. Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
към втори вариант >>
Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни.
(втори вариант)
Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А".
Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни.
И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание.
към втори вариант >>
Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката. Неразбраните скърби, това са въшките.
Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват.
Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света. И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите. Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
към втори вариант >>
И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани.
(втори вариант)
Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни.
И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани.
След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл.
към втори вариант >>
Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката. Неразбраните скърби, това са въшките. Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват.
Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света.
И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите. Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
към втори вариант >>
След това се туря един триъгълник.
(втори вариант)
Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани.
След това се туря един триъгълник.
Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл. Значи три са качествата на разумността.
към втори вариант >>
И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката. Неразбраните скърби, това са въшките. Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват. Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света.
И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите.
Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
към втори вариант >>
Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата.
(втори вариант)
Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник.
Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата.
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл. Значи три са качествата на разумността. Това е философия, която трябва да се има предвид.
към втори вариант >>
Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката. Неразбраните скърби, това са въшките. Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват. Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света. И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите.
Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
към втори вариант >>
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма.
(втори вариант)
Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата.
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма.
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл. Значи три са качествата на разумността. Това е философия, която трябва да се има предвид.
към втори вариант >>
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание.
(втори вариант)
Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма.
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание.
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл. Значи три са качествата на разумността. Това е философия, която трябва да се има предвид.
към втори вариант >>
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл.
(втори вариант)
И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание.
Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл.
Значи три са качествата на разумността. Това е философия, която трябва да се има предвид.
към втори вариант >>
Значи три са качествата на разумността.
(втори вариант)
След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл.
Значи три са качествата на разумността.
Това е философия, която трябва да се има предвид.
към втори вариант >>
Това е философия, която трябва да се има предвид.
(втори вариант)
Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл. Значи три са качествата на разумността.
Това е философия, която трябва да се има предвид.
към втори вариант >>
Значи преди всичко човек трябва да има форма.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва да има форма.
Това, което той вижда, това е формата му. Той вижда себе си. Човек има и съдържание на тоя живот. Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот. Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
към втори вариант >>
Това, което той вижда, това е формата му.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва да има форма.
Това, което той вижда, това е формата му.
Той вижда себе си. Човек има и съдържание на тоя живот. Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот. Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
към втори вариант >>
Той вижда себе си.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва да има форма. Това, което той вижда, това е формата му.
Той вижда себе си.
Човек има и съдържание на тоя живот. Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот. Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
към втори вариант >>
Човек има и съдържание на тоя живот.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва да има форма. Това, което той вижда, това е формата му. Той вижда себе си.
Човек има и съдържание на тоя живот.
Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот. Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
към втори вариант >>
Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва да има форма. Това, което той вижда, това е формата му. Той вижда себе си. Човек има и съдържание на тоя живот.
Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот.
Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
към втори вариант >>
Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва да има форма. Това, което той вижда, това е формата му. Той вижда себе си. Човек има и съдържание на тоя живот. Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот.
Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
към втори вариант >>
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси.
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси.
По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост. Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш.
към втори вариант >>
По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост.
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси.
По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост.
Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка.
към втори вариант >>
Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил.
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси. По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост.
Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил.
Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
към втори вариант >>
Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава?
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси. По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост. Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил.
Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава?
" Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре.
към втори вариант >>
" Не губи.
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси. По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост. Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава?
" Не губи.
Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева.
към втори вариант >>
Не трябва да губиш.
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси. По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост. Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи.
Не трябва да губиш.
И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок.
към втори вариант >>
И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка.
(втори вариант)
По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост. Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш.
И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка.
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си.
към втори вариант >>
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
(втори вариант)
Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка.
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага.
към втори вариант >>
Пак те вика Господ - направи добре.
(втори вариант)
Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
Пак те вика Господ - направи добре.
Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага. При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
към втори вариант >>
Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева.
(втори вариант)
" Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре.
Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева.
Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага. При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
към втори вариант >>
Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок.
(втори вариант)
Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева.
Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок.
Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага. При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
към втори вариант >>
Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си.
(втори вариант)
И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок.
Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си.
Никой няма да ти помага. При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
към втори вариант >>
Никой няма да ти помага.
(втори вариант)
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си.
Никой няма да ти помага.
При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
към втори вариант >>
При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
(втори вариант)
Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага.
При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
към втори вариант >>
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи.
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи.
Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят. Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата.
към втори вариант >>
3.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш.
И на заека, като водата, при страха, т. е. при студа, стъпките му стават по-големи, той се разширява. Ако напълня една гумена топка с вода и започна да я стискам, водата ще намери отвор и ще започне да изтича навън. Топката се свива, а водата се разширява. Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо.
Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш.
Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш. Това са процеси, които не трябва да смесвате. Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш. Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
към беседата >>
Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо.
при студа, стъпките му стават по-големи, той се разширява. Ако напълня една гумена топка с вода и започна да я стискам, водата ще намери отвор и ще започне да изтича навън. Топката се свива, а водата се разширява. Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо. Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш.
Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо.
Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш. Това са процеси, които не трябва да смесвате. Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш. Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
към беседата >>
Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш.
Ако напълня една гумена топка с вода и започна да я стискам, водата ще намери отвор и ще започне да изтича навън. Топката се свива, а водата се разширява. Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо. Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш. Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо.
Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш.
Това са процеси, които не трябва да смесвате. Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш. Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
към беседата >>
Това са процеси, които не трябва да смесвате.
Топката се свива, а водата се разширява. Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо. Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш. Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш.
Това са процеси, които не трябва да смесвате.
Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш. Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
към беседата >>
Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш.
Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо. Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш. Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш. Това са процеси, които не трябва да смесвате.
Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш.
Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
към беседата >>
Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
Значи, като грешиш, ти изстиваш, свиваш се, губиш. Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш. Това са процеси, които не трябва да смесвате. Всеки момент трябва да знаеш придобиваш ли или губиш.
Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
към беседата >>
– Какъв процес е запаметяването?
– Какъв процес е запаметяването?
– Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи.
към беседата >>
– Процес на събиране.
– Какъв процес е запаметяването?
– Процес на събиране.
Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека.
към беседата >>
Учиш в гимназия, в университет, събираш знания.
– Какъв процес е запаметяването? – Процес на събиране.
Учиш в гимназия, в университет, събираш знания.
В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание.
към беседата >>
В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание.
– Какъв процес е запаметяването? – Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания.
В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание.
Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека?
към беседата >>
Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи.
– Какъв процес е запаметяването? – Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание.
Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи.
Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди.
към беседата >>
Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи.
– Какъв процес е запаметяването? – Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи.
Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи.
Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие.
към беседата >>
Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека.
– Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи.
Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека.
Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
към беседата >>
Той губи паметта си, губи всичкото си знание.
Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека.
Той губи паметта си, губи всичкото си знание.
– Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
към беседата >>
– Какво се иска от човека?
В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание.
– Какво се иска от човека?
– Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
към беседата >>
– Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди.
Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека?
– Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди.
Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
към беседата >>
Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие.
Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди.
Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие.
Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
към беседата >>
Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие.
Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
към беседата >>
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора.
От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност.
към беседата >>
От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора.
От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет.
Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека.
към беседата >>
Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет.
Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта.
Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България.
към беседата >>
Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта.
Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре.
Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах.
към беседата >>
Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре.
Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо.
Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота.
към беседата >>
Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо.
Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност.
Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други.
към беседата >>
Така се подхранват всички дарби и способности в човека.
От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност.
Така се подхранват всички дарби и способности в човека.
Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности.
към беседата >>
Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България.
Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека.
Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България.
Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време.
към беседата >>
Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах.
Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България.
Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах.
Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж.
към беседата >>
Това е закон, който се изявява навсякъде в живота.
Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах.
Това е закон, който се изявява навсякъде в живота.
Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора.
към беседата >>
Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други.
Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота.
Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други.
Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет.
към беседата >>
Първите влияят на ония с по-слаби способности.
Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други.
Първите влияят на ония с по-слаби способности.
Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
към беседата >>
Обаче, за това е нужно време.
Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности.
Обаче, за това е нужно време.
Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
към беседата >>
Енергиите не се предават изведнъж.
Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време.
Енергиите не се предават изведнъж.
Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
към беседата >>
Като знаете това, дружете с паметливи хора.
Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж.
Като знаете това, дружете с паметливи хора.
Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
към беседата >>
Така ще усилите и вашата памет.
Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора.
Така ще усилите и вашата памет.
Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
към беседата >>
Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет.
Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
към беседата >>
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал.
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал.
Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата.
към беседата >>
Това се случило на площада, пред двореца.
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал.
Това се случило на площада, пред двореца.
Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние.
към беседата >>
Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите.
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца.
Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите.
Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не.
към беседата >>
Вместо него, ударил една стара жена.
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите.
Вместо него, ударил една стара жена.
Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа.
към беседата >>
Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено.
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена.
Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено.
По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех.
към беседата >>
По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата.
Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено.
По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата.
Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота.
към беседата >>
Той изпаднал в анормално състояние.
Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата.
Той изпаднал в анормално състояние.
Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е.
към беседата >>
Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не.
Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние.
Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не.
Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата.
към беседата >>
Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа.
Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не.
Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа.
Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш?
към беседата >>
Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех.
Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа.
Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех.
Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи.
към беседата >>
Анормалното състояние е студът в живота.
По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех.
Анормалното състояние е студът в живота.
Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене.
към беседата >>
Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е.
Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота.
Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е.
Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.
към беседата >>
Температурата вън е 20° под нулата.
Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е.
Температурата вън е 20° под нулата.
Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.
към беседата >>
Как ще работиш и учиш?
Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата.
Как ще работиш и учиш?
Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.
към беседата >>
Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи.
Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш?
Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи.
Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.
към беседата >>
Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене.
Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи.
Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене.
Това е нормалното състояние на човека.
към беседата >>
Това е нормалното състояние на човека.
Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене.
Това е нормалното състояние на човека.
към беседата >>
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата.
Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл.
към беседата >>
Знание е нужно на човека.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата.
Знание е нужно на човека.
Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя.
към беседата >>
Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека.
Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране.
Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл.
към беседата >>
Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране.
Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите.
Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл.
към беседата >>
Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите.
Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите.
И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл.
към беседата >>
И едното, и другото имат свой смисъл.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите.
И едното, и другото имат свой смисъл.
Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл.
към беседата >>
Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя.
Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл.
Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя.
И това има смисъл.
към беседата >>
И това има смисъл.
Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя.
И това има смисъл.
към беседата >>
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта.
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта.
Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство.
към беседата >>
Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно.
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта.
Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно.
Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
към беседата >>
Те имат ясен, бистър ум.
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта. Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно.
Те имат ясен, бистър ум.
За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект.
към беседата >>
За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли.
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта. Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум.
За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли.
Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш.
към беседата >>
Станеш сутрин от сън.
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта. Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли.
Станеш сутрин от сън.
Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда.
към беседата >>
Освободи ума си от вътрешното безпокойство.
Сега, да се върнем към въпроса за засилване на паметта. Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън.
Освободи ума си от вътрешното безпокойство.
Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича.
към беседата >>
Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство.
Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш.
към беседата >>
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект.
Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект.
Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>
Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш.
За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект.
Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш.
Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>
Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда.
Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш.
Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда.
От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>
От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича.
Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда.
От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича.
Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>
Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш.
Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича.
Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш.
При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>
При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш.
При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот?
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот?
– Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение.
към беседата >>
– Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата.
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот?
– Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата.
Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял.
към беседата >>
Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява.
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата.
Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява.
Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава.
към беседата >>
Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе.
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява.
Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе.
С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли.
към беседата >>
С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят.
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе.
С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят.
Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш.
към беседата >>
Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение.
– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят.
Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение.
Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш.
към беседата >>
Боли те крак и се чудиш защо те заболял.
– Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение.
Боли те крак и се чудиш защо те заболял.
Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит.
към беседата >>
Природата те възпитава.
Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял.
Природата те възпитава.
Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си.
към беседата >>
Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли.
Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава.
Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли.
Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил.
към беседата >>
Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш.
С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли.
Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш.
Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията.
към беседата >>
Отиваш на изпит и пропадаш.
Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш.
Отиваш на изпит и пропадаш.
Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен?
към беседата >>
Природата не иска да знае, че имаш изпит.
Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш.
Природата не иска да знае, че имаш изпит.
Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата.
към беседата >>
Казваш: Аз реших вече да изправя живота си.
Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит.
Казваш: Аз реших вече да изправя живота си.
– Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората.
към беседата >>
– Решил си, но още не си го изправил.
Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си.
– Решил си, но още не си го изправил.
Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен.
към беседата >>
Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията.
Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил.
Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията.
Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора.
към беседата >>
Кой човек е учен?
Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията.
Кой човек е учен?
Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света.
към беседата >>
Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата.
Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен?
Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата.
После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот.
към беседата >>
После ще определи отношенията си към хората.
Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата.
После ще определи отношенията си към хората.
Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това?
към беседата >>
Това значи да бъдеш учен.
– Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората.
Това значи да бъдеш учен.
Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
към беседата >>
Това е качество на всички велики хора.
Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен.
Това е качество на всички велики хора.
Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
към беседата >>
Това са нормалните хора в света.
Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора.
Това са нормалните хора в света.
И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
към беседата >>
И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот.
Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света.
И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот.
– Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
към беседата >>
– Как се постига това?
После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот.
– Как се постига това?
– Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
към беседата >>
– Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това?
– Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
към беседата >>
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава.
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава.
Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение.
към беседата >>
Не е учен оня, на когото паметта отслабва.
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава.
Не е учен оня, на когото паметта отслабва.
Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете?
към беседата >>
Не е знание онова, което се придобива и губи.
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава. Не е учен оня, на когото паметта отслабва.
Не е знание онова, което се придобива и губи.
Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея.
към беседата >>
Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи.
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава. Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи.
Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи.
Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите?
към беседата >>
Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата.
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава. Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи.
Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата.
Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите.
към беседата >>
Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение.
Умът на учения е чист, светъл, никога не се помрачава. Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата.
Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение.
Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба.
към беседата >>
Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете?
Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение.
Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете?
Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата.
към беседата >>
Взимате една полица и заличавате написаното на нея.
Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете?
Взимате една полица и заличавате написаното на нея.
Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората.
към беседата >>
Какво печелите?
Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея.
Какво печелите?
Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка.
към беседата >>
Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите.
Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите?
Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите.
Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка. За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
към беседата >>
Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба.
Пишеш нещо и после го заличиш – това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите.
Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба.
За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка. За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
към беседата >>
За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата.
Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба.
За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата.
Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка. За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
към беседата >>
Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората.
Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата.
Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората.
Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка. За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
към беседата >>
Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка.
Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората.
Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка.
За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
към беседата >>
За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е полицата да бъде написана, отколкото да плащате глоба на природата. Казвам: Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка.
За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност.
към беседата >>
Казвате: Човек не трябва да греши.
Казвате: Човек не трябва да греши.
– И това е възможно. – Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре?
към беседата >>
– И това е възможно.
Казвате: Човек не трябва да греши.
– И това е възможно.
– Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце.
към беседата >>
– Как?
Казвате: Човек не трябва да греши. – И това е възможно.
– Как?
– Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек?
към беседата >>
– Като отнемат ума и сърцето на човека.
Казвате: Човек не трябва да греши. – И това е възможно. – Как?
– Като отнемат ума и сърцето на човека.
Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце.
към беседата >>
Той ще бъде праведен, но без ум и сърце.
Казвате: Човек не трябва да греши. – И това е възможно. – Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека.
Той ще бъде праведен, но без ум и сърце.
Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича.
към беседата >>
Кое е по-добре?
Казвате: Човек не трябва да греши. – И това е възможно. – Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце.
Кое е по-добре?
За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя.
към беседата >>
За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце.
– И това е възможно. – Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре?
За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце.
– Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля.
към беседата >>
– Защо греши човек?
– Как? – Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце.
– Защо греши човек?
– Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях.
към беседата >>
– Защото има ум и сърце.
– Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек?
– Защото има ум и сърце.
Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба.
към беседата >>
Като има сърце, мрази и обича.
Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце.
Като има сърце, мрази и обича.
Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях.
към беседата >>
Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя.
Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича.
Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя.
По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така?
към беседата >>
По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля.
За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не греши и да няма ум и сърце. – Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя.
По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля.
Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай.
към беседата >>
Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях.
– Защо греши човек? – Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля.
Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях.
На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война.
към беседата >>
На всяко противоречие отговаря известна дарба.
– Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях.
На всяко противоречие отговаря известна дарба.
Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано.
към беседата >>
Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях.
Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба.
Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях.
– Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос.
към беседата >>
– Защо е така?
Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях.
– Защо е така?
– Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден.
към беседата >>
– Така е, не питай.
По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така?
– Така е, не питай.
Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина.
към беседата >>
Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война.
Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай.
Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война.
Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая.
към беседата >>
Не казвай, защо си се родил по-рано.
На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война.
Не казвай, защо си се родил по-рано.
Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея.
към беседата >>
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна.
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна.
Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно.
към беседата >>
Не се занимавай с тоя въпрос.
Приемете противоречията с любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. – Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано.
Не се занимавай с тоя въпрос.
Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо.
към беседата >>
Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута.
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна.
Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута.
Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката.
към беседата >>
Радвай се, че сега си роден.
– Защо е така? – Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос.
Радвай се, че сега си роден.
Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея.
към беседата >>
Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят.
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута.
Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят.
Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си.
към беседата >>
Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина.
– Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден.
Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина.
Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали.
към беседата >>
Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки?
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят.
Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки?
Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно.
към беседата >>
Благодари и за тази стая.
Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина.
Благодари и за тази стая.
Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная.
към беседата >>
Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки.
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки?
Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки.
Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно.
към беседата >>
Ти си временно в нея.
Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая.
Ти си временно в нея.
Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място.
към беседата >>
Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно.
Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки.
Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно.
Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката?
към беседата >>
Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо.
Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея.
Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо.
Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място.
към беседата >>
Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката.
Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно.
Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката.
Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса.
към беседата >>
Някои отричат еволюцията, но са минали през нея.
Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо.
Някои отричат еволюцията, но са минали през нея.
Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място. И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
към беседата >>
Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си.
Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката.
Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си.
Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта.
към беседата >>
Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали.
Не се оплаквай, че стаята ти е малка, прозорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея.
Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали.
Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място. И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
към беседата >>
Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно.
Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си.
Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно.
Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная.
Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали.
Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная.
Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място. И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
към беседата >>
Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно.
Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно.
Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно.
На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място.
Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная.
Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място.
Днес имате големи стаи, но за мене няма място. И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
към беседата >>
На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката?
Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно.
На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката?
Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Днес имате големи стаи, но за мене няма място.
Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място.
Днес имате големи стаи, но за мене няма място.
И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
към беседата >>
Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса.
Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката?
Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса.
Важно е да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място.
И да искам да ви посетя, не мога, няма място.
към беседата >>
Важно е да се намери метод за усилване на паметта.
Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса.
Важно е да се намери метод за усилване на паметта.
Какъв начин знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата.
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата.
Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще.
към беседата >>
Какъв начин знаете за усилване на паметта?
Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта.
Какъв начин знаете за усилване на паметта?
към беседата >>
Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен.
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата.
Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен.
Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща.
към беседата >>
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта?
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта?
– Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение.
към беседата >>
Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо.
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата. Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен.
Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо.
За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще.
към беседата >>
– Неправилното разпределяне на енергиите.
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта?
– Неправилното разпределяне на енергиите.
– Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т.
към беседата >>
За него е идеал да бъде като човека.
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата. Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо.
За него е идеал да бъде като човека.
Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент.
към беседата >>
– Кой разпределя енергиите?
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта? – Неправилното разпределяне на енергиите.
– Кой разпределя енергиите?
Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа.
към беседата >>
Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек.
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата. Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека.
Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек.
Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
към беседата >>
Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва.
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта? – Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите?
Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва.
Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда.
към беседата >>
Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще.
Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественото в живота и природата. Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек.
Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще.
Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
към беседата >>
Казвате: И паметта отслабва, както воденицата.
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта? – Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва.
Казвате: И паметта отслабва, както воденицата.
– Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг.
към беседата >>
Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща.
Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще.
Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща.
Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
към беседата >>
– Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение.
Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта? – Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата.
– Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение.
Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни.
към беседата >>
Обаче, в Бога всичко е настояще.
Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща.
Обаче, в Бога всичко е настояще.
В Бога всичко съществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
към беседата >>
Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т.
– Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение.
Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т.
е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва.
към беседата >>
В Бога всичко съществува в настоящия момент.
За него е идеал да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще.
В Бога всичко съществува в настоящия момент.
В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
към беседата >>
е. работа.
– Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т.
е. работа.
За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е.
към беседата >>
В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещото е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент.
В Него миналото и бъдещето се сливат в едно – в настоящето.
към беседата >>
За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда.
Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа.
За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда.
При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата.
към беседата >>
Сега, да дойдем до извода на всичко казано.
Сега, да дойдем до извода на всичко казано.
Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно. В противоречията се крие дълбок смисъл. С какво число може да изразите противоречието? – С верижна дроб. Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [???
към беседата >>
При паметта процесът е друг.
Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда.
При паметта процесът е друг.
Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение.
към беседата >>
Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно.
Сега, да дойдем до извода на всичко казано.
Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно.
В противоречията се крие дълбок смисъл. С какво число може да изразите противоречието? – С верижна дроб. Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [??? ] е верижна.
към беседата >>
Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни.
– Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг.
Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни.
Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя!
към беседата >>
В противоречията се крие дълбок смисъл.
Сега, да дойдем до извода на всичко казано. Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно.
В противоречията се крие дълбок смисъл.
С какво число може да изразите противоречието? – С верижна дроб. Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [??? ] е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може.
към беседата >>
Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва.
Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни.
Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва.
Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко!
към беседата >>
С какво число може да изразите противоречието?
Сега, да дойдем до извода на всичко казано. Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно. В противоречията се крие дълбок смисъл.
С какво число може да изразите противоречието?
– С верижна дроб. Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [??? ] е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може. Значи, дробта 3/4 е вече неделима.
към беседата >>
Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е.
е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва.
Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е.
между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30-40 годишен труд пропада!
към беседата >>
– С верижна дроб.
Сега, да дойдем до извода на всичко казано. Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно. В противоречията се крие дълбок смисъл. С какво число може да изразите противоречието?
– С верижна дроб.
Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [??? ] е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може. Значи, дробта 3/4 е вече неделима. За обикновените хора тая дроб е неделима, обаче за математиците може да се дели още, но ще се получат дробни числа.
към беседата >>
между мислите и чувствата.
За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е.
между мислите и чувствата.
Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30-40 годишен труд пропада! Какво ще правя сега?
към беседата >>
Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [???
Сега, да дойдем до извода на всичко казано. Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно. В противоречията се крие дълбок смисъл. С какво число може да изразите противоречието? – С верижна дроб.
Например, дробта 12/24 = 6/12 = 3/4 [???
] е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може. Значи, дробта 3/4 е вече неделима. За обикновените хора тая дроб е неделима, обаче за математиците може да се дели още, но ще се получат дробни числа. На същото основание казвам: Има мисли, които не могат да се делят, т. е.
към беседата >>
Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение.
При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата.
Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение.
Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30-40 годишен труд пропада! Какво ще правя сега? Умът на тоя човек потъмнява, чувствата му се разколебават и паметта му постепенно отслабва.
към беседата >>
НАГОРЕ