НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
470
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
470
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите?
Аз говоря на научен език, не говоря по форма. Разбиране се изисква сега от хората. Днес едни хора се занимават с минералогия, други с ботаника, трети – със зоология, четвърти – с антропология и т. н. Питам, обаче: какви са, например, дълбоките разбирания на минералога за скъпоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми.
Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите?
Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси?
към беседата >>
– Какво виждаш?
За тази цел дяволът изнесъл своята идея пред философа и започнал да му я доказва с ред математически изчисления на рационалните числа. Философът го изслушал, убедил се, че е така, но в скоро време разбрал, че се излъгал. Обаче, дяволът успял да го докара до бесилката. В деня, когато требвало да го бесят, дяволът пошъл пред бесилката и казал на философа: погледни в пространството и ми кажи, какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули.
– Какво виждаш?
– Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули. Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката. Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него. Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
към беседата >>
Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите.
Разбиране се изисква сега от хората. Днес едни хора се занимават с минералогия, други с ботаника, трети – със зоология, четвърти – с антропология и т. н. Питам, обаче: какви са, например, дълбоките разбирания на минералога за скъпоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите?
Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите.
Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове.
към беседата >>
– Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули.
Философът го изслушал, убедил се, че е така, но в скоро време разбрал, че се излъгал. Обаче, дяволът успял да го докара до бесилката. В деня, когато требвало да го бесят, дяволът пошъл пред бесилката и казал на философа: погледни в пространството и ми кажи, какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули. – Какво виждаш?
– Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули.
Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката. Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него. Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
към беседата >>
Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия.
Днес едни хора се занимават с минералогия, други с ботаника, трети – със зоология, четвърти – с антропология и т. н. Питам, обаче: какви са, например, дълбоките разбирания на минералога за скъпоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите.
Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия.
Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н.
към беседата >>
Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката.
Обаче, дяволът успял да го докара до бесилката. В деня, когато требвало да го бесят, дяволът пошъл пред бесилката и казал на философа: погледни в пространството и ми кажи, какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули. – Какво виждаш? – Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули.
Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката.
Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него. Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
към беседата >>
Не е така.
Питам, обаче: какви са, например, дълбоките разбирания на минералога за скъпоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия.
Не е така.
В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли.
към беседата >>
Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света.
В деня, когато требвало да го бесят, дяволът пошъл пред бесилката и казал на философа: погледни в пространството и ми кажи, какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули. – Какво виждаш? – Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули. Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката.
Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света.
След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него. Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
към беседата >>
В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили.
Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така.
В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили.
Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям.
към беседата >>
След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него.
Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули. – Какво виждаш? – Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули. Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката. Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света.
След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него.
Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
към беседата >>
Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси?
Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили.
Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси?
Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията?
към беседата >>
Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
– Какво виждаш? – Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули. Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката. Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него.
Той дошъл и втори път на земята, но вече не се излъгал.
към беседата >>
Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове.
Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси?
Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове.
Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните?
към беседата >>
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома.
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома.
– Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули. Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл.
към беседата >>
Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н.
Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове.
Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н.
Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека?
към беседата >>
– Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули.
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома.
– Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули.
Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него.
към беседата >>
Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли.
Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н.
Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли.
Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората.
към беседата >>
Със скъсани цървули не се придобива красивата мома.
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома. – Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули.
Със скъсани цървули не се придобива красивата мома.
Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея.
към беседата >>
Моята работа е само да ям.
В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли.
Моята работа е само да ям.
Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог.
към беседата >>
Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си!
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома. – Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули. Със скъсани цървули не се придобива красивата мома.
Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си!
С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят.
към беседата >>
Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията?
Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям.
Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията?
Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили.
към беседата >>
С късане на цървули не се свършва гимназия или университет.
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома. – Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули. Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си!
С късане на цървули не се свършва гимназия или университет.
Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците?
към беседата >>
Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните?
Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията?
Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните?
И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си.
към беседата >>
Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл.
И в съвременния живот често казват: много цървули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома. – Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули. Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет.
Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл.
Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека.
към беседата >>
И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека?
Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните?
И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека?
Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността?
към беседата >>
Птиците разбират този закон и живеят според него.
– Да, той ще скъса много цървули, но после и тя ще къса цървули. Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл.
Птиците разбират този закон и живеят според него.
Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш.
към беседата >>
Това е задача на философията, от която зависи живота на хората.
Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека?
Това е задача на философията, от която зависи живота на хората.
Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност.
към беседата >>
Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея.
Със скъсани цървули не се придобива красивата мома. Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него.
Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея.
При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила.
към беседата >>
Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог.
Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората.
Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа.
към беседата >>
При това и краските на дрехите им не се менят.
Някой казва: колко цървули скъсах, докато завърша образованието си! С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея.
При това и краските на дрехите им не се менят.
Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя.
към беседата >>
Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили.
Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
към беседата >>
Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците?
С късане на цървули не се свършва гимназия или университет. Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят.
Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците?
Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания.
към беседата >>
Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си.
Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си.
Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята.
към беседата >>
Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека.
Аз наричам учен човек този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един чифт цървули: както е влязъл в училището, така е излязъл. Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците?
Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека.
Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа.
към беседата >>
Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността?
И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си.
Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността?
Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея.
към беседата >>
Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш.
Птиците разбират този закон и живеят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека.
Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш.
Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа.
към беседата >>
Ще кажете, че това е някаква случайност.
Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността?
Ще кажете, че това е някаква случайност.
Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила.
Макар и да живеят в двуизмерния свят, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш.
Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила.
Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога.
към беседата >>
Обаче, случайността е закон на рационалните числа.
Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност.
Обаче, случайността е закон на рационалните числа.
Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя.
При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила.
Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя.
За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи.
към беседата >>
Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа.
Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания.
Кой човек има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя.
За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания.
Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек.
към беседата >>
Случайността е движение, което не се определя от законите на земята.
Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот.
Случайността е движение, което не се определя от законите на земята.
Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа.
Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания.
Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа.
Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич?
към беседата >>
Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея.
Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята.
Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея.
Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа.
Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа.
Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа.
Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят.
към беседата >>
Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея.
Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
към беседата >>
Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога.
Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа.
Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога.
Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате.
към беседата >>
Как е възможно да е попаднала случайно?
Как е възможно да е попаднала случайно?
Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число.
към беседата >>
Не, не се държите вие, но Бог ви държи.
Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога.
Не, не се държите вие, но Бог ви държи.
Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема.
към беседата >>
Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години.
Как е възможно да е попаднала случайно?
Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години.
Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува.
към беседата >>
Запример, вие обичате някой човек.
За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи.
Запример, вие обичате някой човек.
Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате.
към беседата >>
Какво ще отговорите за тези научни данни?
Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години.
Какво ще отговорите за тези научни данни?
Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
към беседата >>
Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич?
Не е въпроса в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие със законите на живата природа. Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек.
Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич?
Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем.
към беседата >>
Ще кажете, че те са предположения.
Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни?
Ще кажете, че те са предположения.
Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
към беседата >>
Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят.
Казвам: всички живи същества са в контакт със законите на живата природа. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич?
Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят.
Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви.
към беседата >>
Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения.
Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения.
Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения.
Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
към беседата >>
Търсите някой да ви помогне, не намирате.
Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят.
Търсите някой да ви помогне, не намирате.
Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате.
към беседата >>
Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число.
Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения.
Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число.
И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
към беседата >>
Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема.
Не, не се държите вие, но Бог ви държи. Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате.
Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема.
Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят.
към беседата >>
И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува.
Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число.
И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува.
Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
към беседата >>
Това същество ви помага и затуй вие го обиквате.
Запример, вие обичате някой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема.
Това същество ви помага и затуй вие го обиквате.
Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви.
към беседата >>
Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува.
Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
към беседата >>
Следователно, Любовта в този случай е движение в обем.
Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате.
Следователно, Любовта в този случай е движение в обем.
Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
към беседата >>
Сега, въпросът не се отнася до познанието.
Сега, въпросът не се отнася до познанието.
Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия?
към беседата >>
Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви.
Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем.
Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви.
Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
към беседата >>
Познанието представя сенки на живота.
Сега, въпросът не се отнася до познанието.
Познанието представя сенки на живота.
Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот.
към беседата >>
Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате.
Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви.
Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате.
Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
към беседата >>
Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора.
Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота.
Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора.
Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее.
към беседата >>
Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят.
Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате.
Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят.
Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
към беседата >>
Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва?
Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора.
Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва?
През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек.
към беседата >>
Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви.
Това същество ви помага и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят.
Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви.
Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
към беседата >>
През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни.
Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва?
През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни.
Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват.
към беседата >>
Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви.
Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят.
към беседата >>
Казвате: кой създаде тази илюзия?
Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни.
Казвате: кой създаде тази илюзия?
Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
към беседата >>
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя!
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя!
Тя ще ме подигне в по-висок свят. И той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота.
към беседата >>
Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот.
Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия?
Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот.
Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
към беседата >>
Тя ще ме подигне в по-висок свят.
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя!
Тя ще ме подигне в по-висок свят.
И той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях.
към беседата >>
Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее.
Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот.
Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее.
Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
към беседата >>
И той коленичи пред нея.
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя! Тя ще ме подигне в по-висок свят.
И той коленичи пред нея.
Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани.
към беседата >>
Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек.
Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее.
Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек.
Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
към беседата >>
Ако го види някой отвън, ще му се смее.
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя! Тя ще ме подигне в по-висок свят. И той коленичи пред нея.
Ако го види някой отвън, ще му се смее.
Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат.
към беседата >>
Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват.
През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек.
Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват.
Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
към беседата >>
Не е въпроса в това, че момъкът коленичил.
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя! Тя ще ме подигне в по-висок свят. И той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее.
Не е въпроса в това, че момъкът коленичил.
Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват.
към беседата >>
Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват.
Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
към беседата >>
Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота.
Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя! Тя ще ме подигне в по-висок свят. И той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил.
Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота.
Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо?
към беседата >>
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята.
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята.
Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители?
към беседата >>
Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях.
Тя ще ме подигне в по-висок свят. И той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота.
Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях.
Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога.
към беседата >>
Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н.
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята.
Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н.
От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това?
към беседата >>
Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани.
И той коленичи пред нея. Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях.
Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани.
Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
към беседата >>
От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание.
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н.
От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание.
Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това.
към беседата >>
Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат.
Ако го види някой отвън, ще му се смее. Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани.
Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат.
Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
към беседата >>
Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание.
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание.
Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание.
Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек.
към беседата >>
Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват.
Не е въпроса в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат.
Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват.
Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
към беседата >>
Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща?
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание.
Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща?
Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно.
към беседата >>
Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо?
Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват.
Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо?
– Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
към беседата >>
Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители?
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща?
Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители?
– Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите.
към беседата >>
– Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога.
Движенията имат смисъл, когато човек придобива нещо от тях. Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо?
– Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога.
Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
към беседата >>
– Как ще докажеш това?
Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители?
– Как ще докажеш това?
Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина.
към беседата >>
Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
Запример, в Индия има факири, които седят неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани. Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тях минават тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалеч като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога.
Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тях: молим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.
към беседата >>
Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това.
От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това?
Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това.
Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери.
към беседата >>
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно?
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно?
Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да спасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава.
към беседата >>
Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек.
Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това.
Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек.
И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
към беседата >>
Те веднага вадят нож или пушка и стрелят.
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно?
Те веднага вадят нож или пушка и стрелят.
Казвам: нож и точило не могат да спасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава?
към беседата >>
И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно.
Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек.
И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно.
Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
към беседата >>
Казвам: нож и точило не могат да спасят света.
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят.
Казвам: нож и точило не могат да спасят света.
Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън.
към беседата >>
Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите.
Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно.
Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите.
Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
към беседата >>
Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят.
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да спасят света.
Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят.
На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън. Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже.
към беседата >>
Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина.
– Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите.
Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина.
Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
към беседата >>
На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява.
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да спасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят.
На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява.
В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън. Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже. Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
към беседата >>
Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери.
Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина.
Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери.
За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
към беседата >>
В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава.
Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си някое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да спасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява.
В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава.
Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън. Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже. Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
към беседата >>
За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери.
За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
към беседата >>
Казвате: какво да правим тогава?
Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да спасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава.
Казвате: какво да правим тогава?
Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън. Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже. Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
към беседата >>
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание.
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание.
От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни!
към беседата >>
Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън.
Казвам: нож и точило не могат да спасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава?
Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън.
Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже. Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
към беседата >>
От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат.
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание.
От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат.
Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях!
към беседата >>
Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже.
Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън.
Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже.
Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
към беседата >>
Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти!
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат.
Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти!
Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях! Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
към беседата >>
Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън, и ще бъдете нож, който се точи отвътре навън. Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да реже.
Вашето точило, което се изглажда отвътре навън, трябва да бъде смекчаващ закон.
към беседата >>
Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали!
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти!
Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали!
Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях! Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
към беседата >>
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека.
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека.
Не търсете здравето в силата! Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини.
към беседата >>
Големи съкровища се крият в кристалите.
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали!
Големи съкровища се крият в кристалите.
И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях! Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
към беседата >>
Не търсете здравето в силата!
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека.
Не търсете здравето в силата!
Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши.
към беседата >>
И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни!
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите.
И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни!
Човек не трябва да се украсява с тях! Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
към беседата >>
Силата е резултат.
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека. Не търсете здравето в силата!
Силата е резултат.
Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат.
към беседата >>
Човек не трябва да се украсява с тях!
От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни!
Човек не трябва да се украсява с тях!
Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
към беседата >>
Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание.
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека. Не търсете здравето в силата! Силата е резултат.
Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание.
Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига.
към беседата >>
Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях!
Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
към беседата >>
Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието.
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека. Не търсете здравето в силата! Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание.
Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието.
Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен.
към беседата >>
Сега ще направя едно сравнение.
Сега ще направя едно сравнение.
Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени.
към беседата >>
Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини.
Следователно, що се отнася до здравето, казвам: здравето зависи от съзнанието на човека. Не търсете здравето в силата! Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието.
Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини.
Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава.
към беседата >>
Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл.
Сега ще направя едно сравнение.
Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл.
Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я.
към беседата >>
Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши.
Не търсете здравето в силата! Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини.
Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши.
Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил!
към беседата >>
Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл.
Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл.
Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл.
Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли.
към беседата >>
Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат.
Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши.
Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат.
Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне.
към беседата >>
Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите.
Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл.
Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите.
Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си.
към беседата >>
Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига.
Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат.
Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига.
Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието.
към беседата >>
Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти?
Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите.
Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти?
По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека.
към беседата >>
Този човек, обаче, е разумен.
Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига.
Този човек, обаче, е разумен.
Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход.
към беседата >>
По втория начин постъпват и някои от съвременните учени.
Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти?
По втория начин постъпват и някои от съвременните учени.
От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал.
към беседата >>
Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава.
Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен.
Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава.
Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни.
към беседата >>
От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я.
Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени.
От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я.
Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни.
към беседата >>
Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил!
Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава.
Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил!
Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес.
към беседата >>
Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли.
Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я.
Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли.
В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна.
към беседата >>
Светът не се нуждае от оправяне.
Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил!
Светът не се нуждае от оправяне.
Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека.
към беседата >>
В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си.
Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли.
В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си.
Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек.
към беседата >>
Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието.
Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне.
Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието.
Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание.
към беседата >>
Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека.
Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си.
Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека.
А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход.
Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието.
Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход.
Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им.
към беседата >>
А другият процес е механически: човек сам се е създал.
По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека.
А другият процес е механически: човек сам се е създал.
И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така.
към беседата >>
Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни.
Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход.
Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни.
Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание.
към беседата >>
И двете теории са правилни.
От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал.
И двете теории са правилни.
Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.?
към беседата >>
Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес.
Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни.
Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес.
Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества!
към беседата >>
Теорията, че Бог създал човека, е обективна.
Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни.
Теорията, че Бог създал човека, е обективна.
Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория?
към беседата >>
Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека.
Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес.
Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека.
Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си.
към беседата >>
Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек.
В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна.
Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек.
И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога.
към беседата >>
Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание.
Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека.
Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание.
Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция.
към беседата >>
И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал.
Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека. А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек.
И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал.
Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне.
към беседата >>
Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им.
Съвременните хора трябва да знаят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание.
Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им.
Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция.
към беседата >>
Той ще каже, че е грешно да се мисли така.
А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал.
Той ще каже, че е грешно да се мисли така.
Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове.
към беседата >>
Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание.
Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тяло, ще видите, че представяте конгломерат от всички досега съществуващи растения и животни. Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им.
Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание.
Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете?
към беседата >>
Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.?
И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така.
Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.?
Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука.
към беседата >>
Някой казва: да убием тези същества!
Човешкото тяло е обрасло с гори от различни дървета, предпотопни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпотопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание.
Някой казва: да убием тези същества!
Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар.
към беседата >>
Де е правилността на тази теория?
Теорията, че Бог създал човека, е обективна. Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.?
Де е правилността на тази теория?
Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
към беседата >>
Убивате ли тях, вие убивате и себе си.
Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато не дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества!
Убивате ли тях, вие убивате и себе си.
Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне.
към беседата >>
Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога.
Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория?
Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога.
Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
към беседата >>
Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция.
Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си.
Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция.
Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука.
към беседата >>
Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне.
И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога.
Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне.
Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
към беседата >>
Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция.
Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция.
Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция.
Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път.
към беседата >>
Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове.
Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне.
Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове.
Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
към беседата >>
Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете?
Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществувание. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция.
Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете?
В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт.
към беседата >>
Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука.
Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове.
Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука.
Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
към беседата >>
В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар.
Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете?
В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар.
Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството.
към беседата >>
Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука.
Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.
към беседата >>
Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне.
Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар.
Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне.
Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората.
към беседата >>
Казват за някого: този човек разврати света.
Казват за някого: този човек разврати света.
Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса.
към беседата >>
Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука.
Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне.
Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука.
Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема.
към беседата >>
Питам: кога светът не е бил развратен?
Казват за някого: този човек разврати света.
Питам: кога светът не е бил развратен?
Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати.
към беседата >>
Той трябва да е минал през друг път.
Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука.
Той трябва да е минал през друг път.
Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми".
Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен?
Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми".
Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава.
към беседата >>
Така той спасил царя от явна смърт.
Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път.
Така той спасил царя от явна смърт.
Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея?
към беседата >>
Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение.
Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми".
Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение.
Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек.
към беседата >>
Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството.
В древността един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт.
Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството.
Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат.
към беседата >>
Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество.
Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение.
Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество.
Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце.
към беседата >>
Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората.
Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството.
Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората.
Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение.
към беседата >>
Не, това е криво разбиране на въпроса.
Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество.
Не, това е криво разбиране на въпроса.
Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
към беседата >>
Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема.
Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората.
Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема.
Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие.
към беседата >>
Никой никого не може да разврати.
Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса.
Никой никого не може да разврати.
Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат.
към беседата >>
Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля.
Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема.
Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля.
Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представя велика наука за изучаване.
към беседата >>
Човек сам се развращава.
Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати.
Човек сам се развращава.
Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари.
към беседата >>
Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея?
Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля.
Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея?
Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представя велика наука за изучаване. Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява.
към беседата >>
Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек.
Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава.
Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек.
Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот.
към беседата >>
Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат.
Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея?
Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат.
– Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представя велика наука за изучаване. Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
към беседата >>
Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце.
Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек.
Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце.
В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере.
към беседата >>
– Това не е убеждение.
Такова щастие носи за човека и всяка велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат.
– Това не е убеждение.
Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представя велика наука за изучаване. Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
към беседата >>
В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце.
В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха.
към беседата >>
Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие.
Запример, някоя идея иде от Божествения свят, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение.
Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие.
Духовният живот представя велика наука за изучаване. Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
към беседата >>
При това, в този манастир съществува голям разврат.
Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
При това, в този манастир съществува голям разврат.
Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек?
към беседата >>
Духовният живот представя велика наука за изучаване.
Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие.
Духовният живот представя велика наука за изучаване.
Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
към беседата >>
Някой казва: аз не искам да трупам пари.
Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат.
Някой казва: аз не искам да трупам пари.
Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
към беседата >>
Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява.
Някой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представя велика наука за изучаване.
Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява.
Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
към беседата >>
Те не съставят идеал в моя живот.
Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари.
Те не съставят идеал в моя живот.
Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
към беседата >>
Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духовният живот представя велика наука за изучаване. Който изучава законите на този свят и ги разбира, той не може да се съмнява.
Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си.
към беседата >>
Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере.
Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот.
Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере.
Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
към беседата >>
Някой казва: аз не се съмнявам.
Някой казва: аз не се съмнявам.
Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг. Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това?
към беседата >>
Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха.
В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере.
Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха.
За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
към беседата >>
Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как?
Някой казва: аз не се съмнявам.
Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как?
Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг. Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
За какви идеи говори този човек?
При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха.
За какви идеи говори този човек?
Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
към беседата >>
Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг.
Някой казва: аз не се съмнявам. Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как?
Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг.
Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството.
към беседата >>
Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек?
Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
към беседата >>
Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това.
Някой казва: аз не се съмнявам. Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг.
Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това.
Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества.
към беседата >>
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите.
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите.
Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си?
към беседата >>
Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест.
Някой казва: аз не се съмнявам. Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг. Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това.
Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест.
Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред.
към беседата >>
Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си.
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите.
Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си.
Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията.
към беседата >>
Казвате: възможно ли е това?
Някой казва: аз не се съмнявам. Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг. Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест.
Казвате: възможно ли е това?
– Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще.
към беседата >>
Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии.
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите. Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си.
Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии.
В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба.
към беседата >>
– Възможно е.
Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг. Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това?
– Възможно е.
По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел.
към беседата >>
В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества.
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите. Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии.
В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества.
Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място.
към беседата >>
По този начин се държи и нашата земя в пространството.
Ако той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 кг. Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е.
По този начин се държи и нашата земя в пространството.
Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот.
към беседата >>
Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си.
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите. Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества.
Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си.
Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение.
към беседата >>
Земята се държи от мислите на милиони разумни същества.
Той започва да го дига оттук-оттам, пъне се, пъшка и най-после казва: слаб човек съм бил, не знаех това. Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството.
Земята се държи от мислите на милиони разумни същества.
Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата.
към беседата >>
Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си?
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите. Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си.
Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си?
– Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат.
към беседата >>
Техните мисли я заставят да върви напред.
Обаче, силният човек, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1 000, и 100 000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества.
Техните мисли я заставят да върви напред.
Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога.
към беседата >>
– Растенията.
Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си?
– Растенията.
Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите.
към беседата >>
Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще.
Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред.
Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще.
се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят.
към беседата >>
Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба.
Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията.
Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба.
Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг.
към беседата >>
се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел.
– Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще.
се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел.
Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят. Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
към беседата >>
Те се събират по много на едно място.
В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба.
Те се събират по много на едно място.
От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества.
към беседата >>
Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот.
По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел.
Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот.
Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят. Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
към беседата >>
От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение.
Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място.
От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение.
Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека.
към беседата >>
Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата.
Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот.
Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата.
От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят. Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
към беседата >>
Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат.
Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение.
Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат.
И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така.
към беседата >>
От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога.
Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата.
От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога.
С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят. Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
към беседата >>
И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите.
– Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат.
И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите.
Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло.
към беседата >>
С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят.
Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога.
С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят.
Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
към беседата >>
Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг.
Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите.
Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг.
Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра.
към беседата >>
Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
се разглоби, ще отиде някъде в пространството, където ще стене само на прах и пепел. Веднъж създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислят.
Научихте ли събирането, изваждането и умножението?
към беседата >>
Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества.
Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг.
Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества.
Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види.
към беседата >>
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието.
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието.
Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. Някои казват: хайде, да започнем градежа! Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния? Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
към беседата >>
Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека.
От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества.
Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека.
Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н.
към беседата >>
Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот.
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието.
Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот.
Едва сега хората започват съзнателно да градят. Някои казват: хайде, да започнем градежа! Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния? Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
към беседата >>
Не е така.
Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека.
Не е така.
Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си?
към беседата >>
Едва сега хората започват съзнателно да градят.
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот.
Едва сега хората започват съзнателно да градят.
Някои казват: хайде, да започнем градежа! Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния? Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
към беседата >>
Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло.
И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така.
Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло.
Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си? Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
към беседата >>
Някои казват: хайде, да започнем градежа!
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят.
Някои казват: хайде, да започнем градежа!
Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния? Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
към беседата >>
Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра.
Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло.
Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра.
Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си? Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
към беседата >>
Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния?
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. Някои казват: хайде, да започнем градежа!
Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния?
Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
към беседата >>
Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види.
Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра.
Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види.
Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си? Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
към беседата >>
Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. Някои казват: хайде, да започнем градежа! Питам: в кой свят искате да градите – в едноизмерния, в двуизмерния, или в триизмерния?
Ако градите в света на илюзиите, всичко ще се разпръсне и няма да остане следа от този градеж.
към беседата >>
Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н.
Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види.
Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н.
Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си? Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
към беседата >>
Казва се, че някой баща имал двама синове.
Казва се, че някой баща имал двама синове.
Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде.
към беседата >>
Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си?
Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н.
Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си?
Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
към беседата >>
Кой е този баща?
Казва се, че някой баща имал двама синове.
Кой е този баща?
Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния.
към беседата >>
Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си?
Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
към беседата >>
Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли?
Казва се, че някой баща имал двама синове. Кой е този баща?
Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли?
Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен.
към беседата >>
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии.
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии.
Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене?
към беседата >>
Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите.
Казва се, че някой баща имал двама синове. Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли?
Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите.
Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще.
към беседата >>
Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове.
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии.
Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове.
Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас.
към беседата >>
Умножението е процес, който става в един възвишен свят.
Казва се, че някой баща имал двама синове. Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите.
Умножението е процес, който става в един възвишен свят.
На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно.
към беседата >>
Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо?
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове.
Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо?
– Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
към беседата >>
На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде.
Казва се, че някой баща имал двама синове. Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят.
На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде.
Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви.
към беседата >>
– Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви.
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо?
– Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви.
След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
към беседата >>
Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния.
Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде.
Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния.
За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори.
към беседата >>
След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас.
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви.
След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас.
Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
към беседата >>
За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен.
Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния.
За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен.
И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих.
към беседата >>
Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене?
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас.
Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене?
Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
към беседата >>
И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще.
Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, на окръжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен.
И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще.
Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение.
към беседата >>
Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас.
Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене?
Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас.
Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
към беседата >>
Тя е за хората, които искат да работят разумно.
Умножението е процес, който става в един възвишен свят. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще.
Тя е за хората, които искат да работят разумно.
Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право.
към беседата >>
Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас.
Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
към беседата >>
Сегашните хора са много променчиви.
На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагоре не може да се отиде. Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно.
Сегашните хора са много променчиви.
Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите.
към беседата >>
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят.
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят.
Каква разлика има между рибата и човека? Рибата се движи в плоскост. Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу. В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.
към беседата >>
Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори.
Когато се отделим от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви.
Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори.
Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото.
към беседата >>
Каква разлика има между рибата и човека?
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят.
Каква разлика има между рибата и човека?
Рибата се движи в плоскост. Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу. В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.
към беседата >>
Той казва: аз се заблудих.
За този възвишен свят; именно, Павел говори: „Има дом неръкотворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори.
Той казва: аз се заблудих.
Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света.
към беседата >>
Рибата се движи в плоскост.
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят. Каква разлика има между рибата и човека?
Рибата се движи в плоскост.
Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу. В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.
към беседата >>
Щом си се заблудил, ти не си за новото учение.
И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих.
Щом си се заблудил, ти не си за новото учение.
Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света. Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена.
към беседата >>
Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу.
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят. Каква разлика има между рибата и човека? Рибата се движи в плоскост.
Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу.
В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.
към беседата >>
Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право.
Тя е за хората, които искат да работят разумно. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение.
Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право.
Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света. Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена. Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва.
към беседата >>
В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят. Каква разлика има между рибата и човека? Рибата се движи в плоскост. Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу.
В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.
към беседата >>
Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите.
Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право.
Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите.
Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света. Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена. Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва. Някой казва: защо трябва да живея?
към беседата >>
Задните перки на рибата съответствуват на краката у човека, а предните – на ръцете, с които той плува във въздуха.
Задните перки на рибата съответствуват на краката у човека, а предните – на ръцете, с които той плува във въздуха.
В това отношение по съзнание човек е триизмерна риба. Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата? Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина.
към беседата >>
Те търсят старото.
Виждате, че някой се разгневил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите.
Те търсят старото.
Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света. Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена. Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва. Някой казва: защо трябва да живея? – Ще живееш, за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението.
към беседата >>
В това отношение по съзнание човек е триизмерна риба.
Задните перки на рибата съответствуват на краката у човека, а предните – на ръцете, с които той плува във въздуха.
В това отношение по съзнание човек е триизмерна риба.
Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата? Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането.
към беседата >>
Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света.
Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото.
Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света.
Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена. Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва. Някой казва: защо трябва да живея? – Ще живееш, за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението. И за дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще благодариш на Бога, ще благодариш на цялото човечество, че разполагаш с условия да разрешиш векиката задача на живота.
към беседата >>
Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата?
Задните перки на рибата съответствуват на краката у човека, а предните – на ръцете, с които той плува във въздуха. В това отношение по съзнание човек е триизмерна риба.
Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата?
Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години.
към беседата >>
Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена.
Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света.
Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена.
Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва. Някой казва: защо трябва да живея? – Ще живееш, за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението. И за дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще благодариш на Бога, ще благодариш на цялото човечество, че разполагаш с условия да разрешиш векиката задача на живота. И тогава, като човек, пред тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе в следната стъпка, в света на делението.
към беседата >>
Това се дължи на неговото триизмерно съзнание.
Задните перки на рибата съответствуват на краката у човека, а предните – на ръцете, с които той плува във въздуха. В това отношение по съзнание човек е триизмерна риба. Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата?
Това се дължи на неговото триизмерно съзнание.
Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има две посоки на движение: едната е към центъра на земята, а другата – към центъра на слънцето.
към беседата >>
Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва.
Ние нямаме работа с хора, които се заблуждават, или които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси света. Всъщност, ние не отричаме и успехите на досегашните времена.
Тази велика деятелност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва.
Някой казва: защо трябва да живея? – Ще живееш, за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението. И за дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще благодариш на Бога, ще благодариш на цялото човечество, че разполагаш с условия да разрешиш векиката задача на живота. И тогава, като човек, пред тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе в следната стъпка, в света на делението.
към беседата >>
2.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Напишете едно изречение на дъската.
Напишете едно изречение на дъската.
(Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"? Това е процес, който се отнася до човешката душа. Каква е разликата между посяване и садене? - „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
към беседата >>
(Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"?
Напишете едно изречение на дъската.
(Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"?
Това е процес, който се отнася до човешката душа. Каква е разликата между посяване и садене? - „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
към беседата >>
Това е процес, който се отнася до човешката душа.
Напишете едно изречение на дъската. (Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"?
Това е процес, който се отнася до човешката душа.
Каква е разликата между посяване и садене? - „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
към беседата >>
Каква е разликата между посяване и садене?
Напишете едно изречение на дъската. (Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"? Това е процес, който се отнася до човешката душа.
Каква е разликата между посяване и садене?
- „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
към беседата >>
- „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
Напишете едно изречение на дъската. (Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"? Това е процес, който се отнася до човешката душа. Каква е разликата между посяване и садене?
- „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират; те не знаят дали растенията имат съзнание.
Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират; те не знаят дали растенията имат съзнание.
Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания - всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало. Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях; щом те страдат, и ние страдаме. Обаче ако стъпваме върху безсъзнателни същества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание. Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават, това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани - колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.
към беседата >>
Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания - всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало.
Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират; те не знаят дали растенията имат съзнание.
Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания - всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало.
Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях; щом те страдат, и ние страдаме. Обаче ако стъпваме върху безсъзнателни същества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание. Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават, това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани - колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.
към беседата >>
Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях; щом те страдат, и ние страдаме.
Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират; те не знаят дали растенията имат съзнание. Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания - всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало.
Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях; щом те страдат, и ние страдаме.
Обаче ако стъпваме върху безсъзнателни същества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание. Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават, това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани - колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.
към беседата >>
Обаче ако стъпваме върху безсъзнателни същества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание.
Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират; те не знаят дали растенията имат съзнание. Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания - всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало. Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях; щом те страдат, и ние страдаме.
Обаче ако стъпваме върху безсъзнателни същества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание.
Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават, това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани - колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.
към беседата >>
Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават, това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани - колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.
Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират; те не знаят дали растенията имат съзнание. Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания - всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало. Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях; щом те страдат, и ние страдаме. Обаче ако стъпваме върху безсъзнателни същества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание.
Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават, това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани - колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.
към беседата >>
При сегашните условия на живота хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до себе си, за да се запалят и избухнат - това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят, и щом не могат да се справят, те лесно избухват.
При сегашните условия на живота хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до себе си, за да се запалят и избухнат - това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят, и щом не могат да се справят, те лесно избухват.
От научна гледна точка това избухване наричат разстроена нервна система. Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система; когато разстрои нервната си система, изпада в състояние на безразличие към външния свят, той е недоволен от себе си и от нищо не се интересува. Защо е недоволен и той не знае; дали го хвалят, или го корят, за него е все едно - от всичко е недоволен.
към беседата >>
От научна гледна точка това избухване наричат разстроена нервна система.
При сегашните условия на живота хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до себе си, за да се запалят и избухнат - това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят, и щом не могат да се справят, те лесно избухват.
От научна гледна точка това избухване наричат разстроена нервна система.
Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система; когато разстрои нервната си система, изпада в състояние на безразличие към външния свят, той е недоволен от себе си и от нищо не се интересува. Защо е недоволен и той не знае; дали го хвалят, или го корят, за него е все едно - от всичко е недоволен.
към беседата >>
Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система; когато разстрои нервната си система, изпада в състояние на безразличие към външния свят, той е недоволен от себе си и от нищо не се интересува.
При сегашните условия на живота хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до себе си, за да се запалят и избухнат - това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят, и щом не могат да се справят, те лесно избухват. От научна гледна точка това избухване наричат разстроена нервна система.
Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система; когато разстрои нервната си система, изпада в състояние на безразличие към външния свят, той е недоволен от себе си и от нищо не се интересува.
Защо е недоволен и той не знае; дали го хвалят, или го корят, за него е все едно - от всичко е недоволен.
към беседата >>
Защо е недоволен и той не знае; дали го хвалят, или го корят, за него е все едно - от всичко е недоволен.
При сегашните условия на живота хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до себе си, за да се запалят и избухнат - това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят, и щом не могат да се справят, те лесно избухват. От научна гледна точка това избухване наричат разстроена нервна система. Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система; когато разстрои нервната си система, изпада в състояние на безразличие към външния свят, той е недоволен от себе си и от нищо не се интересува.
Защо е недоволен и той не знае; дали го хвалят, или го корят, за него е все едно - от всичко е недоволен.
към беседата >>
Опишете сега признаците на недоволството.
Опишете сега признаците на недоволството.
Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното. Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
към беседата >>
Какъв е цветът му?
Опишете сега признаците на недоволството.
Какъв е цветът му?
Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното. Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
към беседата >>
Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове.
Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му?
Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове.
Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното. Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват.
Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове.
Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват.
Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното. Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
към беседата >>
Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното.
Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват.
Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното.
Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
към беседата >>
Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното.
Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.
към беседата >>
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит.
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит.
Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво. Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите.
към беседата >>
Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво.
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит.
Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво.
Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи.
към беседата >>
Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее.
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит. Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво.
Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее.
Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи. Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност.
към беседата >>
Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си.
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит. Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво. Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее.
Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си.
Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи. Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
към беседата >>
Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си.
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит. Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво. Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си.
Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си.
Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи. Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
към беседата >>
Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите.
Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит. Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво. Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си.
Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите.
Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи. Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
към беседата >>
Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи.
Добрият апетит още не е признак за здраве - и прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво. Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите.
Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи.
Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
към беседата >>
Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност.
Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека - това не е вярно; всъщност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи.
Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност.
Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
към беседата >>
Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
Здравият не е индиферентен; той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи - той погледне задачата оттук-от- там и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният е страхлив и се ужасява от мъчните задачи. Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност.
Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.
към беседата >>
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед.
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед.
Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения. Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно.
към беседата >>
Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения.
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед.
Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения.
Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва.
към беседата >>
Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето.
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед. Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения.
Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето.
Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва. Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души.
към беседата >>
Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място.
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед. Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения. Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето.
Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място.
Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва. Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души. В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
към беседата >>
Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит.
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед. Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения. Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място.
Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит.
Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва. Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души. В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
към беседата >>
Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно.
Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед. Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения. Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит.
Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно.
Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва. Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души. В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
към беседата >>
Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва.
Той схваща нещата право, каквото знае, знае го положително, без никакви заблуждения: ако Слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че Слънцето има нещо против него, а знае положително, че след няколко часа отново ще се яви на хоризонта с всичката си светлина и красота; ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения. Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно.
Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва.
Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души. В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
към беседата >>
Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души.
Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота; като гледа, очите му се движат бавно, както се движи Слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва.
Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души.
В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
към беседата >>
В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува, а лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва; всъщност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание; където съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя; щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва. Китаецът не обича да изразходва енергията си напразно; той е практичен и се задоволява и с малко, и с много: ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души.
В това отношение бялата раса е излязла по- напред, тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете откъде идват и какво носят те за вас; не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл и на всяко чувство, които идват отвън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени.
Като ученици, вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете откъде идват и какво носят те за вас; не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл и на всяко чувство, които идват отвън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени.
Всяко настроение е резултат на доброто или на лошото влияние на същества от висок или нисък уровен; като възприема чужди състояния, човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо - за тази цел той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат.
към беседата >>
Всяко настроение е резултат на доброто или на лошото влияние на същества от висок или нисък уровен; като възприема чужди състояния, човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо - за тази цел той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат.
Като ученици, вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете откъде идват и какво носят те за вас; не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл и на всяко чувство, които идват отвън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени.
Всяко настроение е резултат на доброто или на лошото влияние на същества от висок или нисък уровен; като възприема чужди състояния, човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо - за тази цел той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат.
към беседата >>
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята.
Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо? Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието. Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
към беседата >>
Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята.
Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му.
Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо? Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието. Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
към беседата >>
Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо?
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му.
Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо?
Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието. Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
към беседата >>
Защото знае, че душата няма дефекти.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо?
Защото знае, че душата няма дефекти.
Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието. Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
към беседата >>
Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо? Защото знае, че душата няма дефекти.
Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието.
Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
към беседата >>
Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо? Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието.
Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.
към беседата >>
Следователно, докато е на Земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения.
Следователно, докато е на Земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения.
Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения - например и досега учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление. Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма, обаче ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив; върху този квадрат може да се построи нещо реално - как? Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни - при това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее.
към беседата >>
Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения - например и досега учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление.
Следователно, докато е на Земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения.
Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения - например и досега учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление.
Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма, обаче ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив; върху този квадрат може да се построи нещо реално - как? Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни - при това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее.
към беседата >>
Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма, обаче ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив; върху този квадрат може да се построи нещо реално - как?
Следователно, докато е на Земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения. Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения - например и досега учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление.
Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма, обаче ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив; върху този квадрат може да се построи нещо реално - как?
Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни - при това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее.
към беседата >>
Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни - при това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее.
Следователно, докато е на Земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения. Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения - например и досега учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление. Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма, обаче ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив; върху този квадрат може да се построи нещо реално - как?
Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни - при това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее.
към беседата >>
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно.
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно.
Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае.
към беседата >>
Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени.
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно.
Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени.
Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека.
към беседата >>
Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва.
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно. Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени.
Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва.
В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране.
към беседата >>
В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения.
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно. Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва.
В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения.
Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора.
към беседата >>
Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма.
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно. Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения.
Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма.
Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх.
към беседата >>
Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае.
Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно. Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма.
Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае.
Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх. За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
към беседата >>
Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека.
Докато пространството се ограничава от стени, докато му се дават различни форми, човек се движи в относителната реалност на Живота; в Абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае.
Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека.
За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх. За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
към беседата >>
За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране.
Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма; гледате ли го в Абсолютната реалност, той няма форма и трайност - вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека.
За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране.
Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх. За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
към беседата >>
Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора.
В Абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено, Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране.
Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора.
За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх. За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
към беседата >>
За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх.
Който не е готов за този свят, ще се обърка, той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма - в съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора.
За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх.
За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
към беседата >>
За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
Докато живее на Земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в Духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда - той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, от която започва неговото духовно проявление - например някои ясновидци познават човека по очите, за тях очите представляват изходната точка, от която започват да четат; първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат; не може ли да издържа на вибрациите, той преживява голям страх.
За да издържа, човек трябва да гледа на умрелия като на жив - всъщност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за Астралния свят.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да правите упражнения, да се калявате, да издържате на всичко, каквото се изпречи на пътя ви - за това се изисква голямо самообладание; да издържаш на всичко, това не значи да притъпиш нервната си система, но да я калиш.
Като ученици, вие трябва да правите упражнения, да се калявате, да издържате на всичко, каквото се изпречи на пътя ви - за това се изисква голямо самообладание; да издържаш на всичко, това не значи да притъпиш нервната си система, но да я калиш.
При добре развита чувствителност човек трябва да има здрава нервна система, да издържа на високи напрежения и вибрации; не е ли развил своята чувствителност, той дохожда до празнота в живота, до безразличие, което е по-опасно даже от болезнената чувствителност.
към беседата >>
При добре развита чувствителност човек трябва да има здрава нервна система, да издържа на високи напрежения и вибрации; не е ли развил своята чувствителност, той дохожда до празнота в живота, до безразличие, което е по-опасно даже от болезнената чувствителност.
Като ученици, вие трябва да правите упражнения, да се калявате, да издържате на всичко, каквото се изпречи на пътя ви - за това се изисква голямо самообладание; да издържаш на всичко, това не значи да притъпиш нервната си система, но да я калиш.
При добре развита чувствителност човек трябва да има здрава нервна система, да издържа на високи напрежения и вибрации; не е ли развил своята чувствителност, той дохожда до празнота в живота, до безразличие, което е по-опасно даже от болезнената чувствителност.
към беседата >>
От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете.
(втори вариант)
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се в един нов свят. И тя казва: «Аз познавам хората по очите.
От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете.
Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде.
към втори вариант >>
Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко.
(втори вариант)
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се в един нов свят. И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете.
Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко.
Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде. Не трябва смъртта да играе някоя роля.
към втори вариант >>
Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него.
(втори вариант)
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се в един нов свят. И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко.
Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него.
Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде. Не трябва смъртта да играе някоя роля.
към втори вариант >>
Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.
(втори вариант)
Намери се в един нов свят. И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него.
Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.
Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде. Не трябва смъртта да играе някоя роля.
към втори вариант >>
Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив.
(втори вариант)
И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.
Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив.
Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде. Не трябва смъртта да играе някоя роля.
към втори вариант >>
Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде.
(втори вариант)
От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив.
Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде.
Не трябва смъртта да играе някоя роля.
към втори вариант >>
Не трябва смъртта да играе някоя роля.
(втори вариант)
Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде.
Не трябва смъртта да играе някоя роля.
към втори вариант >>
Хубаво е да правите упражнения психически – заякване, не отъпяване на нервната система, но като увеличавате вашата чувствителност, да разбирате законите, да самовладате чувствителността си.
(втори вариант)
Хубаво е да правите упражнения психически – заякване, не отъпяване на нервната система, но като увеличавате вашата чувствителност, да разбирате законите, да самовладате чувствителността си.
Другояче, в чувствителността ще се роди празнота, която е още по-ужасна, отколкото чувствителността.
към втори вариант >>
Другояче, в чувствителността ще се роди празнота, която е още по-ужасна, отколкото чувствителността.
(втори вариант)
Хубаво е да правите упражнения психически – заякване, не отъпяване на нервната система, но като увеличавате вашата чувствителност, да разбирате законите, да самовладате чувствителността си.
Другояче, в чувствителността ще се роди празнота, която е още по-ужасна, отколкото чувствителността.
към втори вариант >>
Може ли някой от вас да излезне на дъската и да напише една мисъл в стихове?
(втори вариант)
Може ли някой от вас да излезне на дъската и да напише една мисъл в стихове?
Не само стихоплетство – стихотворна мисъл.
към втори вариант >>
Не само стихоплетство – стихотворна мисъл.
(втори вариант)
Може ли някой от вас да излезне на дъската и да напише една мисъл в стихове?
Не само стихоплетство – стихотворна мисъл.
към втори вариант >>
«Бог самичък ме посея и поля ме, да раста.» (Паша)
(втори вариант)
«Бог самичък ме посея и поля ме, да раста.» (Паша)
към втори вариант >>
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»?
(втори вариант)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»?
(- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш.
към втори вариант >>
(- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»?
(втори вариант)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»?
(- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»?
(- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш.
към втори вариант >>
(- Семената се сеят, а растенията се саждат.
(втори вариант)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»? (- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»?
(- Семената се сеят, а растенията се саждат.
Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание.
към втори вариант >>
Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго.
(втори вариант)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»? (- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат.
Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго.
Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание.
към втори вариант >>
Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл.
(втори вариант)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»? (- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго.
Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл.
Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност.
към втори вариант >>
Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш.
(втори вариант)
Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»? (- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл.
Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш.
Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание.
към втори вариант >>
Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш.
(втори вариант)
(- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш.
Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш.
Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата.
към втори вариант >>
Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание.
(втори вариант)
(- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш.
Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание.
На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата. А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие.
към втори вариант >>
На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание.
(втори вариант)
Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание.
На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание.
Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата. А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие. Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
към втори вариант >>
Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност.
(втори вариант)
Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание.
Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност.
Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата. А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие. Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
към втори вариант >>
Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание.
(втори вариант)
Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че щe го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност.
Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание.
То е контраст в природата. А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие. Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
към втори вариант >>
То е контраст в природата.
(втори вариант)
Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание.
То е контраст в природата.
А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие. Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
към втори вариант >>
А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие.
(втори вариант)
Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата.
А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие.
Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
към втори вариант >>
Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
(втори вариант)
На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата. А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие.
Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.
към втори вариант >>
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание?
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание?
Животът в този смисъл не е диференциран. Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние.
към втори вариант >>
Животът в този смисъл не е диференциран.
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание?
Животът в този смисъл не е диференциран.
Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира.
към втори вариант >>
Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен.
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание? Животът в този смисъл не е диференциран.
Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен.
При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира. Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо.
към втори вариант >>
При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва.
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание? Животът в този смисъл не е диференциран. Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен.
При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва.
Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира. Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо. Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
към втори вариант >>
Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система.
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание? Животът в този смисъл не е диференциран. Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва.
Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система.
Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира. Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо. Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
към втори вариант >>
Тогава се образува едно индиферентно състояние.
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание? Животът в този смисъл не е диференциран. Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система.
Тогава се образува едно индиферентно състояние.
Индиферентен е човек, на външния свят не реагира. Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо. Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
към втори вариант >>
Индиферентен е човек, на външния свят не реагира.
(втори вариант)
Животът в този смисъл не е диференциран. Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние.
Индиферентен е човек, на външния свят не реагира.
Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо. Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
към втори вариант >>
Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо.
(втори вариант)
Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира.
Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо.
Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
към втори вариант >>
Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
(втори вариант)
При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира. Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо.
Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.
към втори вариант >>
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството.
(втори вариант)
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството.
Какъв е цветът на недоволството? За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им.
към втори вариант >>
Какъв е цветът на недоволството?
(втори вариант)
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството.
Какъв е цветът на недоволството?
За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят.
към втори вариант >>
За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има.
(втори вариант)
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството. Какъв е цветът на недоволството?
За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има.
Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят. Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата.
към втори вариант >>
Как познавате например, че някой човек мрази?
(втори вариант)
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството. Какъв е цветът на недоволството? За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има.
Как познавате например, че някой човек мрази?
Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят. Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата. После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
към втори вариант >>
Какви са признаците на омразата?
(втори вариант)
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството. Какъв е цветът на недоволството? За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази?
Какви са признаците на омразата?
Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят. Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата. После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
към втори вариант >>
Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им.
(втори вариант)
Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството. Какъв е цветът на недоволството? За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата?
Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им.
Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят. Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата. После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
към втори вариант >>
Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят.
(втори вариант)
Какъв е цветът на недоволството? За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им.
Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят.
Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата. После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
към втори вариант >>
Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата.
(втори вариант)
За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят.
Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата.
После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
към втори вариант >>
После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
(втори вариант)
Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят. Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата.
После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.
към втори вариант >>
В подробности – има друга една опасност.
(втори вариант)
В подробности – има друга една опасност.
Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек?
към втори вариант >>
Лекарят, където ходи, само болести вижда.
(втори вариант)
В подробности – има друга една опасност.
Лекарят, където ходи, само болести вижда.
То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето.
към втори вариант >>
То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите.
(втори вариант)
В подробности – има друга една опасност. Лекарят, където ходи, само болести вижда.
То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите.
Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето.
към втори вариант >>
Те вървят по един анормален път.
(втори вариант)
В подробности – има друга една опасност. Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите.
Те вървят по един анормален път.
Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни.
към втори вариант >>
Лекарят трябва да знае в какво седи здравето.
(втори вариант)
В подробности – има друга една опасност. Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път.
Лекарят трябва да знае в какво седи здравето.
Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота.
към втори вариант >>
Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек?
(втори вариант)
В подробности – има друга една опасност. Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето.
Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек?
Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия.
към втори вариант >>
Ако е яденето – най-хубаво яде прасето.
(втори вариант)
Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек?
Ако е яденето – най-хубаво яде прасето.
«Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои.
към втори вариант >>
«Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето.
(втори вариант)
То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето.
«Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето.
Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори.
към втори вариант >>
Болните хора са индиферентни.
(втори вариант)
Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето.
Болните хора са индиферентни.
Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак.
към втори вариант >>
Здравият човек се интересува от всичко в живота.
(втори вариант)
Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни.
Здравият човек се интересува от всичко в живота.
В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив.
към втори вариант >>
В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия.
(втори вариант)
Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота.
В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия.
Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката.
към втори вариант >>
Той не се безпокои.
(втори вариант)
Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия.
Той не се безпокои.
Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата.
към втори вариант >>
Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори.
(втори вариант)
«Ама, казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои.
Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори.
Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек.
към втори вариант >>
Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак.
(втори вариант)
Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори.
Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак.
Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите.
към втори вариант >>
Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив.
(втори вариант)
Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак.
Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив.
А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав.
към втори вариант >>
А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката.
(втори вариант)
В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив.
А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката.
«А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза.
към втори вариант >>
«А, казва, няма да може.» Хване се за главата.
(втори вариант)
Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката.
«А, казва, няма да може.» Хване се за главата.
Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек.
към втори вариант >>
Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек.
(втори вариант)
Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата.
Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек.
В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек. Тогава, как ще тълкувате?
към втори вариант >>
В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите.
(втори вариант)
Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек.
В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите.
Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек. Тогава, как ще тълкувате?
към втори вариант >>
Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав.
(втори вариант)
Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите.
Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав.
То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек. Тогава, как ще тълкувате?
към втори вариант >>
То е моя диагноза.
(втори вариант)
А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав.
То е моя диагноза.
Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек. Тогава, как ще тълкувате?
към втори вариант >>
Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек.
(втори вариант)
«А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза.
Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек.
Тогава, как ще тълкувате?
към втори вариант >>
Тогава, как ще тълкувате?
(втори вариант)
Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек.
Тогава, как ще тълкувате?
към втори вариант >>
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте.
(втори вариант)
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте.
Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ». Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва. Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас. Право ли ще бъде заключението ви? Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата.
към втори вариант >>
Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ».
(втори вариант)
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте.
Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ».
Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва. Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас. Право ли ще бъде заключението ви? Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата. Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
към втори вариант >>
Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва.
(втори вариант)
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте. Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ».
Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва.
Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас. Право ли ще бъде заключението ви? Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата. Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
към втори вариант >>
Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас.
(втори вариант)
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте. Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ». Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва.
Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас.
Право ли ще бъде заключението ви? Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата. Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
към втори вариант >>
Право ли ще бъде заключението ви?
(втори вариант)
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте. Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ». Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва. Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас.
Право ли ще бъде заключението ви?
Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата. Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
към втори вариант >>
Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата.
(втори вариант)
Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте. Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ». Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва. Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас. Право ли ще бъде заключението ви?
Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата.
Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
към втори вариант >>
Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
(втори вариант)
Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ». Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва. Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас. Право ли ще бъде заключението ви? Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата.
Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
към втори вариант >>
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза.
(втори вариант)
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза.
Ще имате едно право схващане. Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма.
към втори вариант >>
Ще имате едно право схващане.
(втори вариант)
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза.
Ще имате едно право схващане.
Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма. Малко, тъй, да се движат.
към втори вариант >>
Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние?
(втори вариант)
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза. Ще имате едно право схващане.
Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние?
Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма. Малко, тъй, да се движат. Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически.
към втори вариант >>
Погледът ви трябва да бъде ясен, чист.
(втори вариант)
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза. Ще имате едно право схващане. Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние?
Погледът ви трябва да бъде ясен, чист.
Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма. Малко, тъй, да се движат. Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически. Не трябва да бъде заковано на едно място.
към втори вариант >>
Очите не трябва тъй да играят.
(втори вариант)
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза. Ще имате едно право схващане. Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист.
Очите не трябва тъй да играят.
Игране да няма. Малко, тъй, да се движат. Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически. Не трябва да бъде заковано на едно място.
към втори вариант >>
Игране да няма.
(втори вариант)
Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза. Ще имате едно право схващане. Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят.
Игране да няма.
Малко, тъй, да се движат. Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически. Не трябва да бъде заковано на едно място.
към втори вариант >>
Малко, тъй, да се движат.
(втори вариант)
Ще имате едно право схващане. Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма.
Малко, тъй, да се движат.
Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически. Не трябва да бъде заковано на едно място.
към втори вариант >>
Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически.
(втори вариант)
Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма. Малко, тъй, да се движат.
Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически.
Не трябва да бъде заковано на едно място.
към втори вариант >>
Не трябва да бъде заковано на едно място.
(втори вариант)
Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма. Малко, тъй, да се движат. Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически.
Не трябва да бъде заковано на едно място.
към втори вариант >>
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул.
(втори вариант)
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул.
Просто мислите, че имате една статуя. Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне.
към втори вариант >>
Просто мислите, че имате една статуя.
(втори вариант)
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул.
Просто мислите, че имате една статуя.
Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя.
към втори вариант >>
Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония.
(втори вариант)
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул. Просто мислите, че имате една статуя.
Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония.
В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние.
към втори вариант >>
В китаеца съзнанието е будно.
(втори вариант)
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул. Просто мислите, че имате една статуя. Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония.
В китаеца съзнанието е будно.
Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието.
към втори вариант >>
Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда.
(втори вариант)
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул. Просто мислите, че имате една статуя. Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно.
Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда.
Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически.
към втори вариант >>
Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне.
(втори вариант)
Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул. Просто мислите, че имате една статуя. Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда.
Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне.
Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са.
към втори вариант >>
Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя.
(втори вариант)
Просто мислите, че имате една статуя. Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне.
Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя.
Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток.
към втори вариант >>
Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние.
(втори вариант)
Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя.
Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние.
Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме?
към втори вариант >>
Те обичат удоволствието.
(втори вариант)
В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние.
Те обичат удоволствието.
Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо.
към втори вариант >>
Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически.
(втори вариант)
Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието.
Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически.
И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим.
към втори вариант >>
И действително, много умни са.
(втори вариант)
Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически.
И действително, много умни са.
Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане.
към втори вариант >>
Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток.
(втори вариант)
Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са.
Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток.
Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие.
към втори вариант >>
Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме?
(втори вариант)
Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток.
Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме?
Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години.
към втори вариант >>
Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо.
(втори вариант)
Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме?
Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо.
После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде?
към втори вариант >>
После ще се оттеглим.
(втори вариант)
Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо.
После ще се оттеглим.
И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде? С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му.
към втори вариант >>
И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане.
(втори вариант)
И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим.
И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане.
Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде? С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му. Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
към втори вариант >>
Те са преминали тази стадия на развитие.
(втори вариант)
Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане.
Те са преминали тази стадия на развитие.
Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде? С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му. Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
към втори вариант >>
Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години.
(втори вариант)
Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие.
Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години.
Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде? С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му. Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
към втори вариант >>
Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде?
(втори вариант)
Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години.
Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде?
С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му. Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
към втори вариант >>
С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му.
(втори вариант)
После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде?
С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му.
Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
към втори вариант >>
Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
(втори вариант)
И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде? С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му.
Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.
към втори вариант >>
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание.
(втори вариант)
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание.
И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие. Не трябва сега повръщане на-зад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад.
към втори вариант >>
И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие.
(втори вариант)
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание.
И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие.
Не трябва сега повръщане на-зад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи.
към втори вариант >>
Не трябва сега повръщане на-зад.
(втори вариант)
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание. И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие.
Не трябва сега повръщане на-зад.
И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв.
към втори вариант >>
И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява.
(втори вариант)
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание. И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие. Не трябва сега повръщане на-зад.
И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява.
Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв. У бялата раса има повече възможности за развитие.
към втори вариант >>
Изражда се лицето.
(втори вариант)
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание. И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие. Не трябва сега повръщане на-зад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява.
Изражда се лицето.
И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв. У бялата раса има повече възможности за развитие. Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
към втори вариант >>
И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад.
(втори вариант)
Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание. И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие. Не трябва сега повръщане на-зад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето.
И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад.
И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв. У бялата раса има повече възможности за развитие. Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
към втори вариант >>
И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи.
(втори вариант)
И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие. Не трябва сега повръщане на-зад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад.
И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи.
Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв. У бялата раса има повече възможности за развитие. Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
към втори вариант >>
Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв.
(втори вариант)
Не трябва сега повръщане на-зад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи.
Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв.
У бялата раса има повече възможности за развитие. Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
към втори вариант >>
У бялата раса има повече възможности за развитие.
(втори вариант)
И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв.
У бялата раса има повече възможности за развитие.
Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
към втори вариант >>
Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
(втори вариант)
Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв. У бялата раса има повече възможности за развитие.
Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.
към втори вариант >>
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече?
(втори вариант)
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече?
Ама, ваша мисъл. Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние.
към втори вариант >>
Ама, ваша мисъл.
(втори вариант)
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече?
Ама, ваша мисъл.
Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада.
към втори вариант >>
Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън.
(втори вариант)
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече? Ама, ваша мисъл.
Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън.
Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли.
към втори вариант >>
Трябва да правите различие между разните състояния.
(втори вариант)
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече? Ама, ваша мисъл. Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън.
Трябва да правите различие между разните състояния.
За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте.
към втори вариант >>
За пример настроението какво нещо е?
(втори вариант)
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече? Ама, ваша мисъл. Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния.
За пример настроението какво нещо е?
От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви.
към втори вариант >>
От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние.
(втори вариант)
За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече? Ама, ваша мисъл. Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е?
От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние.
По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен.
към втори вариант >>
По-низше съзнание, което ви влада.
(втори вариант)
Ама, ваша мисъл. Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние.
По-низше съзнание, което ви влада.
Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си.
към втори вариант >>
Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли.
(втори вариант)
Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада.
Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли.
Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно.
към втори вариант >>
Под влияние на тяхното съзнание сте.
(втори вариант)
Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли.
Под влияние на тяхното съзнание сте.
Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно. Даже дебелината на туй настроение ще усетите.
към втори вариант >>
Следователно, веднага се мени състоянието ви.
(втори вариант)
За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте.
Следователно, веднага се мени състоянието ви.
Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно. Даже дебелината на туй настроение ще усетите. Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
към втори вариант >>
Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен.
(втори вариант)
От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви.
Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен.
Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно. Даже дебелината на туй настроение ще усетите. Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
към втори вариант >>
Вий може да отделите едно съзнание от себе си.
(втори вариант)
По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен.
Вий може да отделите едно съзнание от себе си.
Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно. Даже дебелината на туй настроение ще усетите. Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
към втори вариант >>
Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно.
(втори вариант)
Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си.
Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно.
Даже дебелината на туй настроение ще усетите. Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
към втори вариант >>
Даже дебелината на туй настроение ще усетите.
(втори вариант)
Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно.
Даже дебелината на туй настроение ще усетите.
Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
към втори вариант >>
Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
(втори вариант)
Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно. Даже дебелината на туй настроение ще усетите.
Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.
към втори вариант >>
Да кажем, туй е носът, нали?
(втори вариант)
Да кажем, туй е носът, нали?
(фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник. Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система.
към втори вариант >>
(фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник.
(втори вариант)
Да кажем, туй е носът, нали?
(фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник.
Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане.
към втори вариант >>
Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди.
(втори вариант)
Да кажем, туй е носът, нали? (фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник.
Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди.
Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен.
към втори вариант >>
Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони.
(втори вариант)
Да кажем, туй е носът, нали? (фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник. Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди.
Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони.
У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си.
към втори вариант >>
У някой едва може да се забележи, у някои може да се види.
(втори вариант)
Да кажем, туй е носът, нали? (фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник. Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони.
У някой едва може да се забележи, у някои може да се види.
Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива.
към втори вариант >>
Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система.
(втори вариант)
Да кажем, туй е носът, нали? (фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник. Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види.
Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система.
При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи.
към втори вариант >>
При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане.
(втори вариант)
(фиг.28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник. Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система.
При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане.
Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават.
към втори вариант >>
Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен.
(втори вариант)
Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане.
Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен.
Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието.
към втори вариант >>
Върху него ще градиш щастието си.
(втори вариант)
Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен.
Върху него ще градиш щастието си.
Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна.
към втори вариант >>
Щастието е, което най-лесно се добива.
(втори вариант)
У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си.
Щастието е, което най-лесно се добива.
Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас.
към втори вариант >>
Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи.
(втори вариант)
Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник - дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива.
Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи.
За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
към втори вариант >>
За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават.
(втори вариант)
При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи.
За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават.
То е външната страна на щастието. То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
към втори вариант >>
То е външната страна на щастието.
(втори вариант)
Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават.
То е външната страна на щастието.
То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
към втори вариант >>
То е само физичната страна.
(втори вариант)
Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието.
То е само физичната страна.
Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
към втори вариант >>
Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас.
(втори вариант)
Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна.
Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас.
Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
към втори вариант >>
Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
(втори вариант)
Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас.
Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.
към втори вариант >>
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо.
(втори вариант)
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо.
Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му.
към втори вариант >>
Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре.
(втори вариант)
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо.
Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре.
Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти.
към втори вариант >>
Гледаш тъй, като че широко схващаш.
(втори вариант)
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо. Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре.
Гледаш тъй, като че широко схващаш.
Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба.
към втори вариант >>
Поглеждаш с всичкото доверие като човек.
(втори вариант)
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо. Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш.
Поглеждаш с всичкото доверие като човек.
Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба. Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
към втори вариант >>
Този, разумният човек, не гледа изпитателно.
(втори вариант)
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо. Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек.
Този, разумният човек, не гледа изпитателно.
Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба. Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
към втори вариант >>
Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му.
(втори вариант)
Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо. Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно.
Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му.
В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба. Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
към втори вариант >>
В душата няма дефекти.
(втори вариант)
Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му.
В душата няма дефекти.
За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба. Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
към втори вариант >>
За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба.
(втори вариант)
Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти.
За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба.
Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
към втори вариант >>
Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
(втори вариант)
Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба.
Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.
към втори вариант >>
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш.
(втори вариант)
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш.
Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред.
към втори вариант >>
Колко секунди – математически е определено.
(втори вариант)
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш.
Колко секунди – математически е определено.
Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен.
към втори вариант >>
Добрият поглед колко време трае, колко секунди?
(втори вариант)
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш. Колко секунди – математически е определено.
Добрият поглед колко време трае, колко секунди?
Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен.
към втори вариант >>
Вий не сте правили опит, но то е определено.
(втори вариант)
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш. Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди?
Вий не сте правили опит, но то е определено.
Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание.
към втори вариант >>
Трябва да видиш човека.
(втори вариант)
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш. Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено.
Трябва да видиш човека.
Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре.
към втори вариант >>
Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред.
(втори вариант)
После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш. Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека.
Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред.
Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава.
към втори вариант >>
Твойто съзнание се повдига в четвърта степен.
(втори вариант)
Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред.
Твойто съзнание се повдига в четвърта степен.
Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи.
към втори вариант >>
Добрият поглед е в трета степен.
(втори вариант)
Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен.
Добрият поглед е в трета степен.
Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате.
към втори вариант >>
Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание.
(втори вариант)
Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен.
Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание.
Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате.
към втори вариант >>
Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре.
(втори вариант)
Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание.
Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре.
Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица.
към втори вариант >>
Той те погледне и после почне да разсъждава.
(втори вариант)
Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре.
Той те погледне и после почне да разсъждава.
След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате.
към втори вариант >>
След този поглед той се отдалечи.
(втори вариант)
Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава.
След този поглед той се отдалечи.
Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате. Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
към втори вариант >>
Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате.
(втори вариант)
Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи.
Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате.
Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате. Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
към втори вариант >>
Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате.
(втори вариант)
Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате.
Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате.
Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате. Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
към втори вариант >>
Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица.
(втори вариант)
Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате.
Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица.
Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате. Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
към втори вариант >>
Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате.
(втори вариант)
Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица.
Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате.
Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
към втори вариант >>
Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
(втори вариант)
След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате.
Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.
към втори вариант >>
Да не мислите, че всякога можете да гледате човека.
(втори вариант)
Да не мислите, че всякога можете да гледате човека.
Трябва да има светлина в духовния свят, или на съвременен научен език казано – условия.
към втори вариант >>
Трябва да има светлина в духовния свят, или на съвременен научен език казано – условия.
(втори вариант)
Да не мислите, че всякога можете да гледате човека.
Трябва да има светлина в духовния свят, или на съвременен научен език казано – условия.
към втори вариант >>
Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате.
(втори вариант)
Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате.
Именно в кризите трябва да прилагате тези правила. Защо двама хора не се гледат едновременно? Единият само гледа, а другият представя платно, изображение. То е закон вътре в природата.
към втори вариант >>
Именно в кризите трябва да прилагате тези правила.
(втори вариант)
Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате.
Именно в кризите трябва да прилагате тези правила.
Защо двама хора не се гледат едновременно? Единият само гледа, а другият представя платно, изображение. То е закон вътре в природата.
към втори вариант >>
Защо двама хора не се гледат едновременно?
(втори вариант)
Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате. Именно в кризите трябва да прилагате тези правила.
Защо двама хора не се гледат едновременно?
Единият само гледа, а другият представя платно, изображение. То е закон вътре в природата.
към втори вариант >>
Единият само гледа, а другият представя платно, изображение.
(втори вариант)
Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате. Именно в кризите трябва да прилагате тези правила. Защо двама хора не се гледат едновременно?
Единият само гледа, а другият представя платно, изображение.
То е закон вътре в природата.
към втори вариант >>
То е закон вътре в природата.
(втори вариант)
Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате. Именно в кризите трябва да прилагате тези правила. Защо двама хора не се гледат едновременно? Единият само гледа, а другият представя платно, изображение.
То е закон вътре в природата.
към втори вариант >>
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга?
(втори вариант)
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга?
Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост. Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан. Може ли върху този свят да построите реален свят?
към втори вариант >>
Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите?
(втори вариант)
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга?
Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите?
(фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост. Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан. Може ли върху този свят да построите реален свят? Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
към втори вариант >>
(фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център?
(втори вариант)
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга? Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите?
(фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център?
Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост. Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан. Може ли върху този свят да построите реален свят? Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
към втори вариант >>
Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост.
(втори вариант)
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга? Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център?
Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост.
Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан. Може ли върху този свят да построите реален свят? Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
към втори вариант >>
Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан.
(втори вариант)
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга? Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост.
Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан.
Може ли върху този свят да построите реален свят? Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
към втори вариант >>
Може ли върху този свят да построите реален свят?
(втори вариант)
Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга? Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост. Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан.
Може ли върху този свят да построите реален свят?
Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
към втори вариант >>
Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
(втори вариант)
Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост. Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан. Може ли върху този свят да построите реален свят?
Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.
към втори вариант >>
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство?
(втори вариант)
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство?
Има ли форма? Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане?
към втори вариант >>
Има ли форма?
(втори вариант)
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство?
Има ли форма?
Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва.
към втори вариант >>
Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство.
(втори вариант)
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство? Има ли форма?
Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство.
Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма.
към втори вариант >>
Реалните неща в света, те са безгранични и без форма.
(втори вариант)
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство? Има ли форма? Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство.
Реалните неща в света, те са безгранични и без форма.
Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма.
към втори вариант >>
Безграничните неща са реалните неща.
(втори вариант)
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство? Има ли форма? Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма.
Безграничните неща са реалните неща.
Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма. Тогава, къде е формата?
към втори вариант >>
Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане?
(втори вариант)
Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство? Има ли форма? Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща.
Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане?
Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма. Тогава, къде е формата?
към втори вариант >>
Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва.
(втори вариант)
Има ли форма? Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане?
Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва.
Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма. Тогава, къде е формата?
към втори вариант >>
Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма.
(втори вариант)
Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва.
Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма.
Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма. Тогава, къде е формата?
към втори вариант >>
Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма.
(втори вариант)
Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма.
Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма.
Тогава, къде е формата?
към втори вариант >>
Тогава, къде е формата?
(втори вариант)
Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма.
Тогава, къде е формата?
към втори вариант >>
Туй, безграничното, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне.
(втори вариант)
Туй, безграничното, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне.
Вечното не е от четири измерения, не е от пет, шест, седем – не е. Измеренията са непонятни.
към втори вариант >>
Вечното не е от четири измерения, не е от пет, шест, седем – не е.
(втори вариант)
Туй, безграничното, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне.
Вечното не е от четири измерения, не е от пет, шест, седем – не е.
Измеренията са непонятни.
към втори вариант >>
Измеренията са непонятни.
(втори вариант)
Туй, безграничното, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне. Вечното не е от четири измерения, не е от пет, шест, седем – не е.
Измеренията са непонятни.
към втори вариант >>
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ?
(втори вариант)
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ?
Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва.
към втори вариант >>
Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ.
(втори вариант)
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ?
Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ.
Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека.
към втори вариант >>
Туй, което сте отвън, не сте още.
(втори вариант)
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ.
Туй, което сте отвън, не сте още.
Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. То е една илюзия.
към втори вариант >>
Казват, външността показва човека.
(втори вариант)
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още.
Казват, външността показва човека.
Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. То е една илюзия. Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
към втори вариант >>
Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете.
(втори вариант)
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека.
Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете.
Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. То е една илюзия. Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
към втори вариант >>
Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва.
(втори вариант)
Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете.
Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва.
Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. То е една илюзия. Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
към втори вариант >>
Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека.
(втори вариант)
Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва.
Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека.
То е една илюзия. Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
към втори вариант >>
То е една илюзия.
(втори вариант)
Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека.
То е една илюзия.
Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
към втори вариант >>
Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
(втори вариант)
Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. То е една илюзия.
Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.
към втори вариант >>
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата.
(втори вариант)
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата.
Намери се в един нов свят. И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него.
към втори вариант >>
Намери се в един нов свят.
(втори вариант)
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата.
Намери се в един нов свят.
И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.
към втори вариант >>
И тя казва: «Аз познавам хората по очите.
(втори вариант)
Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се в един нов свят.
И тя казва: «Аз познавам хората по очите.
От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив.
към втори вариант >>
3.
Една стъпка
,
ООК
, София, 13.4.1927г.,
Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си.
Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията.
Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си.
Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“.
към беседата >>
Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието.
– Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си.
Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието.
Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията.
към беседата >>
Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае.
Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието.
Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае.
Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
към беседата >>
Който ги разбира, той се радва и весели.
И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае.
Който ги разбира, той се радва и весели.
Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
към беседата >>
Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата.
Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели.
Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата.
След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
към беседата >>
След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“.
Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата.
След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“.
Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
към беседата >>
Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията.
Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“.
Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията.
Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
към беседата >>
Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията.
Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.
към беседата >>
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика.
Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи.
към беседата >>
Всичко в природата е музика.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика.
Всичко в природата е музика.
Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване.
към беседата >>
Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика.
Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове.
За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон.
към беседата >>
За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове.
За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“.
Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове.
към беседата >>
Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“.
Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита.
При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
към беседата >>
При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита.
При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи.
Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
към беседата >>
Тази дисхармония ние наричаме заболяване.
Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи.
Тази дисхармония ние наричаме заболяване.
Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
към беседата >>
Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон.
Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване.
Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон.
Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
към беседата >>
Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове.
За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон.
Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове.
Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
към беседата >>
Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове.
Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.
към беседата >>
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност.
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност.
Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
към беседата >>
Енергиите от сърцето минават към черния дроб.
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност.
Енергиите от сърцето минават към черния дроб.
Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
към беседата >>
Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма.
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб.
Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма.
Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
към беседата >>
Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб.
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма.
Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб.
Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
към беседата >>
Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи.
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб.
Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи.
Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
към беседата >>
Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи.
Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.
към беседата >>
Жлъчката се лекува с тона „ла“.
Жлъчката се лекува с тона „ла“.
към беседата >>
Питам: Как бихте изпели упражнението:
Питам: Как бихте изпели упражнението:
към беседата >>
Божествена Любов ме озари.
Божествена Любов ме озари.
към беседата >>
Божествена Любов душа ми разшири
Божествена Любов душа ми разшири
към беседата >>
и изпълни сърцето ми с лъчи.
и изпълни сърцето ми с лъчи.
към беседата >>
Из дълбоки глъбини,
Из дълбоки глъбини,
към беседата >>
повдигна духа ми във висини.
повдигна духа ми във висини.
към беседата >>
На крилете си благословени.
На крилете си благословени.
към беседата >>
От Божия поглед озарени;
От Божия поглед озарени;
към беседата >>
от Божия поглед озарени.
от Божия поглед озарени.
към беседата >>
Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си.
Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си.
Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.
към беседата >>
Душата и духът са гами, които лекуват.
Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си.
Душата и духът са гами, които лекуват.
Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.
към беседата >>
Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.
Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват.
Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.
към беседата >>
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е.
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е.
със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш.
към беседата >>
със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа.
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е.
със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа.
И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“.
към беседата >>
И в живота се работи с минуси и плюсове.
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа.
И в живота се работи с минуси и плюсове.
Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва.
към беседата >>
Понякога минусите са по-приятни от плюсовете.
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове.
Понякога минусите са по-приятни от плюсовете.
За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви.
към беседата >>
За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш.
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете.
За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш.
Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже.
към беседата >>
Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш.
В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш.
Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш.
Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз?
към беседата >>
Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“.
със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш.
Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“.
– Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош.
към беседата >>
– Абсолютната истина не може да се изказва.
И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“.
– Абсолютната истина не може да се изказва.
За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите.
към беседата >>
За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви.
Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва.
За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви.
Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите.
към беседата >>
Красиво е, когато Истината не може да се изкаже.
За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви.
Красиво е, когато Истината не може да се изкаже.
Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите.
към беседата >>
Някой пита: „Добър човек ли съм аз?
Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже.
Някой пита: „Добър човек ли съм аз?
“ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира.
към беседата >>
“ – Нито си добър, нито си лош.
Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз?
“ – Нито си добър, нито си лош.
Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение.
към беседата >>
Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите.
– Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош.
Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите.
Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината.
към беседата >>
Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите.
За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите.
Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите.
Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината.
към беседата >>
Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите.
Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите.
Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите.
Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив.
към беседата >>
Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира.
Някой пита: „Добър човек ли съм аз? “ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите.
Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира.
Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита.
към беседата >>
Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение.
“ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира.
Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение.
То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!
към беседата >>
То е идеализиране на Истината.
Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение.
То е идеализиране на Истината.
Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо?
към беседата >>
Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината.
Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината.
Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината.
Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
към беседата >>
Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив.
Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината.
Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив.
За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
към беседата >>
За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита.
Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив.
За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита.
Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
към беседата >>
Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!
Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита.
Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!
“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
към беседата >>
“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо?
То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!
“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо?
Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
към беседата >>
Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница! “ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо?
Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.
към беседата >>
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо?
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо?
Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях.
към беседата >>
Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо?
Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам.
Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи.
към беседата >>
Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам.
Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени.
Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи.
към беседата >>
Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени.
Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота.
Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво.
към беседата >>
Едно време бяхте недоволни от рогата си.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота.
Едно време бяхте недоволни от рогата си.
Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни.
към беседата >>
Бог махна рогата ви, освободи ви от тях.
И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си.
Бог махна рогата ви, освободи ви от тях.
Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция.
към беседата >>
Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи.
Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях.
Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи.
Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи.
към беседата >>
Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи.
Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи.
Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи.
И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен.
към беседата >>
И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво.
Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи.
И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво.
И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
към беседата >>
И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни.
Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво.
И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни.
Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
към беседата >>
Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция.
Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни.
Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция.
Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
към беседата >>
Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи.
Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция.
Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи.
Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
към беседата >>
Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен.
Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи.
Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен.
При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
към беседата >>
При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен.
При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.
към беседата >>
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага.
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага.
В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това!
към беседата >>
В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него.
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага.
В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него.
Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия?
към беседата >>
Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи.
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него.
Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи.
Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията.
към беседата >>
Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне!
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи.
Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне!
“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част.
към беседата >>
“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава.
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне!
“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава.
Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата.
към беседата >>
Трагедия е това!
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава.
Трагедия е това!
Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението.
към беседата >>
Как ще си обясните тази трагедия?
В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това!
Как ще си обясните тази трагедия?
Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси.
към беседата >>
Обаче това е само първата част на трагедията.
Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия?
Обаче това е само първата част на трагедията.
Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание.
към беседата >>
Истинската трагедия има и втора част.
Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията.
Истинската трагедия има и втора част.
Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия.
към беседата >>
Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата.
“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част.
Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата.
Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне.
към беседата >>
Това разрешаване се заключава във възкресението.
Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата.
Това разрешаване се заключава във възкресението.
Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите?
към беседата >>
Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси.
Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението.
Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси.
Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия.
към беседата >>
Това е истинско страдание.
Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси.
Това е истинско страдание.
Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи!
към беседата >>
Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия.
Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание.
Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия.
Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи!
към беседата >>
Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне.
Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия.
Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне.
Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си.
към беседата >>
Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите?
Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне.
Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите?
Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си!
към беседата >>
Такъв плач не облекчава положението на умрелия.
Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите?
Такъв плач не облекчава положението на умрелия.
Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
към беседата >>
Ако можеш да го възкресиш, плачи!
Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия.
Ако можеш да го възкресиш, плачи!
Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
към беседата >>
Не можеш ли да го възкресиш, не плачи!
Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи!
Не можеш ли да го възкресиш, не плачи!
В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
към беседата >>
В такъв случай по-добре плачи за себе си.
Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи!
В такъв случай по-добре плачи за себе си.
Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
към беседата >>
Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си!
Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си.
Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си!
Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
към беседата >>
Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си!
Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.
към беседата >>
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат.
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат.
Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки.
към беседата >>
Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората?
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат.
Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората?
Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате.
към беседата >>
Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия.
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората?
Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия.
Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания.
към беседата >>
Какво от това?
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия.
Какво от това?
Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате.
към беседата >>
Страда, значи учи си урока.
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това?
Страда, значи учи си урока.
Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек!
към беседата >>
Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки.
Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока.
Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки.
Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“.
към беседата >>
Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате.
Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки.
Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате.
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи.
към беседата >>
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания.
Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате.
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания.
Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи.
към беседата >>
Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате.
Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания.
Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате.
Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него.
към беседата >>
Змията си казва: „Жесток човек!
Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате.
Змията си казва: „Жесток човек!
Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял.
към беседата >>
Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“.
Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек!
Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“.
Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда!
към беседата >>
Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи.
Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“.
Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи.
Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек.
към беседата >>
Това същество в човека, именно, трябва да се учи.
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи.
Това същество в човека, именно, трябва да се учи.
Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално.
към беседата >>
Божественото в човека пък се поучава от него.
Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи.
Божественото в човека пък се поучава от него.
Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално.
към беседата >>
Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял.
Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него.
Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял.
Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание.
към беседата >>
Човек трябва да страда!
Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял.
Човек трябва да страда!
Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.
към беседата >>
Без страдания той не е човек.
Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда!
Без страдания той не е човек.
Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.
към беседата >>
Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално.
Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек.
Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално.
Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.
към беседата >>
Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално.
Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално.
Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално.
Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.
към беседата >>
Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание.
Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално.
Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание.
Тази е красивата страна на страданията.
към беседата >>
Тази е красивата страна на страданията.
Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание.
Тази е красивата страна на страданията.
към беседата >>
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен.
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен.
И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна.
към беседата >>
И като страда, и като се радва, той се раздвоява.
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен.
И като страда, и като се радва, той се раздвоява.
Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално.
към беседата >>
Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно.
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява.
Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно.
Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят.
към беседата >>
Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна.
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно.
Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна.
След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините?
към беседата >>
След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо?
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна.
След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо?
Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието.
към беседата >>
Защото радостта му е била физическа и като такава – временна.
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо?
Защото радостта му е била физическа и като такава – временна.
В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях.
към беседата >>
В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално.
И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна.
В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално.
Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях.
към беседата >>
Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят.
Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално.
Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят.
Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно.
към беседата >>
Как се приравняват величините?
Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят.
Как се приравняват величините?
Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора.
към беседата >>
Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието.
След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините?
Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието.
Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си.
към беседата >>
Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях.
Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието.
Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях.
В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!
към беседата >>
В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях.
В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях.
В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях.
Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете.
към беседата >>
Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно.
Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях.
Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно.
В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“.
към беседата >>
В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора.
Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно.
В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора.
Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране.
към беседата >>
Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си.
Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора.
Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си.
Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е.
към беседата >>
Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!
Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си.
Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!
“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране.
към беседата >>
“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете.
В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!
“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете.
Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията.
към беседата >>
Не давам радостта си“.
Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете.
Не давам радостта си“.
– Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си.
към беседата >>
– Това е неразбиране.
В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“.
– Това е неразбиране.
Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието.
към беседата >>
Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е.
Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране.
Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е.
И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае.
към беседата >>
И това се дължи на неразбиране.
Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е.
И това се дължи на неразбиране.
Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели.
към беседата >>
Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията.
“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране.
Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията.
Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата.
към беседата >>
4.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
" Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак може да изгуби живота си; запали мангал, внесе го неразгорял в стаята си, но от образувалия се въглероден окис, той може да се отрови.
Духът е успял да повдигне, да събуди съзнанието на тази материя, от която ще се създаде в бъдеще новото тяло на човека. Само в такова тяло човек може да живее разумен живот. При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова, човек трябва да се моли, най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!
" Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак може да изгуби живота си; запали мангал, внесе го неразгорял в стаята си, но от образувалия се въглероден окис, той може да се отрови.
Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.
към беседата >>
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем.
Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
към беседата >>
Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.
Само в такова тяло човек може да живее разумен живот. При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова, човек трябва да се моли, най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете! " Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак може да изгуби живота си; запали мангал, внесе го неразгорял в стаята си, но от образувалия се въглероден окис, той може да се отрови.
Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.
към беседата >>
Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем.
Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот.
Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
към беседата >>
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване.
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване.
Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои?
към беседата >>
Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот.
Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо.
Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
към беседата >>
Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си.
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване.
Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си.
Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия?
към беседата >>
Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо.
Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят.
Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
към беседата >>
Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение?
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване. Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си.
Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение?
Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо.
към беседата >>
Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят.
Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има.
Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
към беседата >>
Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен.
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване. Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение?
Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен.
В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата.
към беседата >>
Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има.
Който губи духа си, нито живот има за него, нито бъдеще има.
към беседата >>
В Него няма никакво безпокойствие.
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване. Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен.
В Него няма никакво безпокойствие.
Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца.
към беседата >>
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха".
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха".
Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява.
към беседата >>
Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои?
Казвам: животът изисква дълбоко вътрешно разбиране и изучаване. Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие.
Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои?
Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение.
към беседата >>
Робството, пък, е ограничение.
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха".
Робството, пък, е ограничение.
Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста.
към беседата >>
Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия?
Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои?
Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия?
Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца.
към беседата >>
Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха.
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение.
Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха.
Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал.
към беседата >>
Това е немислимо.
Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия?
Това е немислимо.
Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца.
към беседата >>
Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира.
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха.
Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира.
Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал?
към беседата >>
Такъв закон не съществува в природата.
Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо.
Такъв закон не съществува в природата.
От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали.
към беседата >>
Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не.
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира.
Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не.
Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове.
към беседата >>
От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца.
В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата.
От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца.
Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост.
към беседата >>
Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява.
Христос казва: „Всеки, който прави грях, роб е на греха". Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не.
Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява.
Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра.
към беседата >>
Това е правилното положение.
Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца.
Това е правилното положение.
От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост.
към беседата >>
Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста.
Робството, пък, е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява.
Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста.
Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена.
към беседата >>
От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца.
Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение.
От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца.
От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може.
към беседата >>
Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал.
Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в душата си, да придобият вътрешни добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста.
Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал.
Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят.
към беседата >>
От добра майка и от добър баща се раждат добри деца.
Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца.
От добра майка и от добър баща се раждат добри деца.
Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл.
към беседата >>
Отде иде тази кал?
Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи, префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал.
Отде иде тази кал?
Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си?
към беседата >>
Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали.
Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца.
Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали.
Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може.
към беседата >>
Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове.
Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но, щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае, какъв е, дали е добър, или не. Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал?
Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове.
Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата.
към беседата >>
Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост.
От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали.
Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост.
Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл.
към беседата >>
Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра.
Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове.
Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра.
Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси.
към беседата >>
Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост.
Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост.
Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост.
Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари.
към беседата >>
Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена.
Влезе ли в морето, започва се борба – между вълните на морето и новия живот на реката; докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра.
Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена.
При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея.
към беседата >>
Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може.
От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост.
Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може.
– Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"?
към беседата >>
При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят.
Следователно, и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена.
При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят.
Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите?
към беседата >>
– Тази е дяволска мисъл.
От добра майка и от добър баща се раждат добри деца. Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може.
– Тази е дяволска мисъл.
– Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари.
към беседата >>
Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си?
Отде иде тази кал? Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят.
Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си?
У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.
към беседата >>
– Без пари не може.
Щом едно дете е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл.
– Без пари не може.
– И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари.
към беседата >>
У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата.
Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си?
У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата.
И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.
към беседата >>
– И тази е дяволска мисъл.
Някой казва: човек не може да не се поддаде на някаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може.
– И тази е дяволска мисъл.
Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
към беседата >>
И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси.
Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата.
И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси.
Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.
към беседата >>
Може без пари.
Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл.
Може без пари.
Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота.
към беседата >>
Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея.
Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси.
Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея.
Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите.
към беседата >>
Какво разбирам под думите: „може и без пари"?
Дойде дяволът в него и му казва: без грехове не може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари.
Какво разбирам под думите: „може и без пари"?
Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат?
към беседата >>
Питам: циганите ли мислят по-право, или българите?
При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея.
Питам: циганите ли мислят по-право, или българите?
– Нито едните мислят право, нито другите.
към беседата >>
Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари.
– Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"?
Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари.
Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа.
към беседата >>
– Нито едните мислят право, нито другите.
Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите?
– Нито едните мислят право, нито другите.
към беседата >>
Те са роби на греха и трябва да работят с пари.
– Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари.
Те са роби на греха и трябва да работят с пари.
Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели.
към беседата >>
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават.
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават.
Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават.
към беседата >>
Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
– И тази е дяволска мисъл. Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари.
Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място.
към беседата >>
Това не е учение по Бога.
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават.
Това не е учение по Бога.
Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва".
към беседата >>
Любовта ражда живота.
Може без пари. Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
Любовта ражда живота.
Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога.
към беседата >>
Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята.
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога.
Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята.
В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка.
към беседата >>
Защо евреите и досега страдат?
Какво разбирам под думите: „може и без пари"? Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота.
Защо евреите и досега страдат?
Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе.
към беседата >>
В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята.
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята.
В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята.
Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души.
към беседата >>
Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа.
Само синът може да работи без пари, а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свят, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат?
Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа.
В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа.
към беседата >>
Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо?
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята.
Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо?
– Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува.
към беседата >>
В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели.
Те са роби на греха и трябва да работят с пари. Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа.
В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели.
Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите.
към беседата >>
– Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават.
Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо?
– Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават.
Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга.
към беседата >>
Той каза: това е Божие място.
Когато казвам, че синът може да работи без пари, подразбирам, че той служи на великия закон на Любовта, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели.
Той каза: това е Божие място.
Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек!
към беседата >>
Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва".
Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават.
Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва".
Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък.
към беседата >>
Тук ще направя олтар на Бога.
Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място.
Тук ще направя олтар на Бога.
После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин?
към беседата >>
Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка.
Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва".
Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка.
Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче.
към беседата >>
После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе.
Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога.
После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе.
Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо.
към беседата >>
Любов може да съществува само между две разумни души.
В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята. Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка.
Любов може да съществува само между две разумни души.
Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души.
към беседата >>
Така разбирал Яков, и така се молил на Господа.
Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място, да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе.
Така разбирал Яков, и така се молил на Господа.
Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година.
към беседата >>
Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува.
Това, което хората наричат "женитба" не е нищо друго, освен престъпление. Защо? – Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души.
Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува.
Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите.
към беседата >>
Оттогава и досега, евреите са все същите.
В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа.
Оттогава и досега, евреите са все същите.
Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви.
към беседата >>
Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга.
– Защото те първо ги венчават, а после ги развенчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува.
Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга.
Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение.
към беседата >>
Някои казват: евреин е този човек!
Той каза: това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите.
Някои казват: евреин е този човек!
Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък.
към беседата >>
Човек не може да обича един мъртъв камък.
Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга.
Човек не може да обича един мъртъв камък.
Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят.
към беседата >>
„Всеки, който прави грях, раб е на греха.
„Всеки, който прави грях, раб е на греха.
И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя.
към беседата >>
Питам: кой човек, днес, не е евреин?
Тук ще направя олтар на Бога. После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек!
Питам: кой човек, днес, не е евреин?
Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък?
към беседата >>
Той не може да обича едно мъртво куче.
Тъй щото, когато говорим за женитба, ние разбираме вътрешната връзка. Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък.
Той не може да обича едно мъртво куче.
Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме.
към беседата >>
И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва".
„Всеки, който прави грях, раб е на греха.
И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва".
Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност.
към беседата >>
Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо.
После, той се обърна към Бога със следните думи: Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш, да се върна при брата си забогатял, от всичкото си богатство, ще отделя десятък и за Тебе. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин?
Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо.
Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства?
към беседата >>
Любовта съществува само между разумни души.
Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче.
Любовта съществува само между разумни души.
Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло.
към беседата >>
Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот".
„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва".
Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот".
Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност.
към беседата >>
Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година.
Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо.
Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година.
Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства? Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
към беседата >>
Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите.
Между един разумен и един глупав човек, никаква любов не може да съществува. Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души.
Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите.
В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим?
към беседата >>
Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух.
„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот".
Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух.
В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява.
към беседата >>
Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви.
Оттогава и досега, евреите са все същите. Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година.
Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви.
Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства? Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
към беседата >>
В нея няма ревност, няма подозрение.
Между тях може да има отношения само, като между господар и слуга. Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите.
В нея няма ревност, няма подозрение.
Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
към беседата >>
В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние.
„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух.
В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние.
Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
към беседата >>
Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък.
Някои казват: евреин е този човек! Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви.
Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък.
Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства? Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
към беседата >>
Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят.
Човек не може да обича един мъртъв камък. Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение.
Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят.
В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро?
към беседата >>
Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя.
„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние.
Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя.
Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
към беседата >>
Отде се яви у евреите идеята за десятък?
Питам: кой човек, днес, не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък.
Отде се яви у евреите идеята за десятък?
Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства? Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
към беседата >>
В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме.
Той не може да обича едно мъртво куче. Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят.
В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме.
В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
към беседата >>
Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност.
И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя.
Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност.
Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
към беседата >>
Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства?
Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък?
Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства?
Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
към беседата >>
В тази свобода, ние правим и добро, и зло.
Любовта съществува само между разумни души. Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме.
В тази свобода, ние правим и добро, и зло.
Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни.
към беседата >>
Материята, сама по себе си, е инертна реалност.
Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите: „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност.
Материята, сама по себе си, е инертна реалност.
Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
към беседата >>
Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
Ако запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде, на ума на Якова, тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства?
Тази е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.
към беседата >>
Някой казва: защо грешим?
Тази любов не мяза по нищо на любовта на стършелите. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло.
Някой казва: защо грешим?
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже.
към беседата >>
Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява.
Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност.
Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява.
Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
към беседата >>
„От смърт в живот".
„От смърт в живот".
Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили.
към беседата >>
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим?
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде?
към беседата >>
Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
В смъртта, духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява.
Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява.
към беседата >>
Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно.
„От смърт в живот".
Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно.
Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си.
към беседата >>
Защо правим добро?
Любовта между разумните души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят. В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
Защо правим добро?
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде.
към беседата >>
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример.
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример.
Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества.
към беседата >>
Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали.
„От смърт в живот". Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно.
Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали.
Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща?
към беседата >>
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
В своята Любов, Бог ни оставя свободни, да се проявяваме, както разбираме. В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро?
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея.
към беседата >>
Представете си, че вие развивате един топ платно.
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример.
Представете си, че вие развивате един топ платно.
Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява.
към беседата >>
Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си.
„От смърт в живот". Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали.
Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си.
Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха.
към беседата >>
Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни.
В тази свобода, ние правим и добро, и зло. Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни.
Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни.
И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне.
към беседата >>
Казвате: разшири се това платно.
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно.
Казвате: разшири се това платно.
Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели.
към беседата >>
Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния.
„От смърт в живот". Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си.
Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния.
Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева.
към беседата >>
И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже.
Някой казва: защо грешим? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни.
И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже.
Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро.
към беседата >>
Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си?
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно.
Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си?
Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели.
към беседата >>
Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили.
„От смърт в живот". Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния.
Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили.
Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си.
към беседата >>
Можете ли да заставите умрелия човек да яде?
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже.
Можете ли да заставите умрелия човек да яде?
Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре.
към беседата >>
Нищо ново не придоби.
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си?
Нищо ново не придоби.
Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба.
към беседата >>
Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си.
Често, в хората се събужда вътрешният живот и те поставят своята надежда, ту в църквата, ту в своя народ, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили.
Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си.
Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини.
към беседата >>
Само живият човек иска да яде.
Защо правим добро? – Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде?
Само живият човек иска да яде.
Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго.
към беседата >>
Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества.
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби.
Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества.
Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби.
към беседата >>
Питам: где отидоха всички тия неща?
Обаче, виждаме, че макар и външно, тези идеи, отчасти, са помогнали. Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си.
Питам: где отидоха всички тия неща?
Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини.
към беседата >>
Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея.
– Защото Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде.
Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея.
Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си.
към беседата >>
Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява.
Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества.
Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява.
Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца.
към беседата >>
Изгубиха се, хората ги заложиха.
Това не показва, че хората нямат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща?
Изгубиха се, хората ги заложиха.
Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа?
към беседата >>
Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне.
Той казва: И при доброто, и при злото, вие сте свободни. И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея.
Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне.
Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата.
към беседата >>
Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели.
Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява.
Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели.
Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели?
към беседата >>
Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева.
Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха.
Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева.
Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира.
към беседата >>
Никой никого не може да застави да върши зло, или добро.
И когато някой казва, че други го заставили да греши, той лъже. Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне.
Никой никого не може да застави да върши зло, или добро.
Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си!
към беседата >>
Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели.
Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели.
Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели.
Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм.
към беседата >>
Други пък продават свободата си.
Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева.
Други пък продават свободата си.
Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят?
към беседата >>
Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре.
Можете ли да заставите умрелия човек да яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро.
Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре.
Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба.
Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели.
Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба.
По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята.
към беседата >>
Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини.
Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си.
Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини.
И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата.
към беседата >>
Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго.
Само живият човек иска да яде. Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре.
Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго.
Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си.
към беседата >>
По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби.
Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба.
По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби.
Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея.
към беседата >>
И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини.
Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини.
И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини.
Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка.
към беседата >>
Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си.
Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго.
Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си.
Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска.
към беседата >>
Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца.
Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби.
Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца.
Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек.
към беседата >>
Питам тогава: кой-кого ще гледа?
Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини.
Питам тогава: кой-кого ще гледа?
Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш!
към беседата >>
Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата.
Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си.
Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата.
Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни.
към беседата >>
Защо я дели?
Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца.
Защо я дели?
Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи.
към беседата >>
Тази идея, днес, не може да се реализира.
Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа?
Тази идея, днес, не може да се реализира.
Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш!
към беседата >>
Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си!
Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата.
Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си!
– Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение.
към беседата >>
Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм.
Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели?
Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм.
Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал.
към беседата >>
Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят?
Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира.
Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят?
Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш?
към беседата >>
– Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва.
Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си!
– Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва.
Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н.
към беседата >>
Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята.
Вследствие на това желание на материята, да обсеби духа, между тях се явява борба. По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм.
Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята.
Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи.
към беседата >>
Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата.
Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят?
Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата.
Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна.
към беседата >>
Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си.
Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва.
Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си.
Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.
към беседата >>
Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея.
По същия начин и вълкът, като хване една овца, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята.
Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея.
Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист.
към беседата >>
Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка.
И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата.
Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка.
Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законите.
към беседата >>
Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска.
Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си.
Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска.
На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.
към беседата >>
Същото нещо виждаме във всеки човек.
Когато човек туря храна в устата си, и той я дели на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея.
Същото нещо виждаме във всеки човек.
Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"?
към беседата >>
Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш!
Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка.
Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш!
Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законите. Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
към беседата >>
На същото основание и ние сме свободни.
Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска.
На същото основание и ние сме свободни.
Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.
към беседата >>
Той се усеща ограничен, иска да се освободи.
Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек.
Той се усеща ограничен, иска да се освободи.
И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята.
към беседата >>
Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш!
Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш!
Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш!
Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законите. Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение.
Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни.
Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение.
Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н. Не, ние всички сме свободни.
към беседата >>
И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал.
Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи.
И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал.
Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого.
към беседата >>
Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш?
Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш!
Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш?
– Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законите. Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
към беседата >>
Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н.
– Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение.
Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н.
Не, ние всички сме свободни.
към беседата >>
Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи.
Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал.
Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи.
Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек?
към беседата >>
– Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна.
Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш?
– Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна.
Патерицата представя знание на законите. Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
към беседата >>
Не, ние всички сме свободни.
Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. На същото основание и ние сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе в умовете на всички хора, както и в умовете на младото поколение. Някой казва: условията са такива; човек е роден така и т.н.
Не, ние всички сме свободни.
към беседата >>
Казват за някой човек, че е станал материалист.
Материята иска да обсеби, да раздели духа, а духът иска да се освободи от нея. Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи.
Казват за някой човек, че е станал материалист.
Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича.
към беседата >>
Патерицата представя знание на законите.
Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна.
Патерицата представя знание на законите.
Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
към беседата >>
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме.
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме.
От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво.
към беседата >>
Какво означава думата "материалист"?
Същото нещо виждаме във всеки човек. Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист.
Какво означава думата "материалист"?
Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа.
към беседата >>
Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законите.
Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да постъпят.
към беседата >>
От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре.
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме.
От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре.
Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее.
към беседата >>
Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята.
Той се усеща ограничен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"?
Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята.
Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма.
към беседата >>
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл.
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл.
Хората мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл.
към беседата >>
Магарето прави това, което си знае.
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре.
Магарето прави това, което си знае.
То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк.
към беседата >>
Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого.
И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стеснявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята.
Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого.
Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт".
към беседата >>
Хората мислят, че животът може лесно да се уреди.
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл.
Хората мислят, че животът може лесно да се уреди.
Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва.
към беседата >>
То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам.
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае.
То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам.
Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад.
към беседата >>
Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек?
Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори, да се освободи. Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого.
Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек?
За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато.
към беседата >>
Така мислят обикновените хора.
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл. Хората мислят, че животът може лесно да се уреди.
Така мислят обикновените хора.
Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва!
към беседата >>
Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето.
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам.
Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето.
Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се.
към беседата >>
За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича.
Казват за някой човек, че е станал материалист. Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек?
За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича.
Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
към беседата >>
Както те мислят, животът не може да се уреди.
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл. Хората мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора.
Както те мислят, животът не може да се уреди.
Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло.
към беседата >>
Магарето не е тщеславно, но горделиво.
Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето.
Магарето не е тщеславно, но горделиво.
То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад.
към беседата >>
Материята казва: сполучих да разделя духа.
Какво означава думата "материалист"? Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича.
Материята казва: сполучих да разделя духа.
Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
към беседата >>
Някой казва: не ни трябва много философия!
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл. Хората мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди.
Някой казва: не ни трябва много философия!
Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва.
към беседата >>
То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее.
От хиляди години насам, бият магарето, но то си остава пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво.
То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее.
Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето!
към беседата >>
Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма.
Думата "материалист" подразбира човек, който е навлязъл дълбоко в материята. Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа.
Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма.
Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
към беседата >>
Не, трябва ни философска мисъл.
Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл. Хората мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия!
Не, трябва ни философска мисъл.
– Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва!
към беседата >>
Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк.
Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее.
Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк.
Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви.
към беседата >>
Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт".
Преди всичко, вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото, няма място за никого. Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма.
Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт".
При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
към беседата >>
– Много богатство не ни трябва.
Хората мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл.
– Много богатство не ни трябва.
– Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва.
към беседата >>
Понякога магарето върви напред, понякога назад.
То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк.
Понякога магарето върви напред, понякога назад.
Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш.
към беседата >>
При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато.
Щом няма празно място в материята, тогава, где ще влезе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт".
При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато.
Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
към беседата >>
– Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва!
Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва.
– Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва!
Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна.
към беседата >>
Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се.
Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад.
Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се.
Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща.
към беседата >>
Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполучих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце, настъпва състояние, което наричат "смърт". При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така, борбата между него и материята се продължава непрекъснато.
Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствани едни от други.
към беседата >>
Истинското богатство още не е дошло.
Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва!
Истинското богатство още не е дошло.
– Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила.
към беседата >>
Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад.
Магарето не е тщеславно, но горделиво. То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се.
Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад.
Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща.
към беседата >>
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята.
Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа.
към беседата >>
– Много красота не ни трябва.
Някой казва: не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло.
– Много красота не ни трябва.
– Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право.
към беседата >>
Слушай магарето!
То казва: аз съм магаре, но навреме ставам, навреме лягам, навреме пия и рева; но, ако моят господар не живее добре и не разбира законите, главата му ще оголее. Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад.
Слушай магарето!
Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони!
към беседата >>
Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята.
Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала.
Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение.
към беседата >>
– Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва!
Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва.
– Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва!
– Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят.
към беседата >>
Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви.
Когато магарето върви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето!
Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви.
Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
към беседата >>
Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала.
Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота.
Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот.
към беседата >>
– Много сила не ни трябва.
– Много богатство не ни трябва. – Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва!
– Много сила не ни трябва.
– Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава?
към беседата >>
Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш.
Понякога магарето върви напред, понякога назад. Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви.
Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш.
Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
към беседата >>
Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота.
Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви.
Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята, без духа, е мъртва.
към беседата >>
– Трябва ни и сила, но главно, вътрешна.
– Много богатство ни трябва, но не външно; вътрешно богатство ни трябва! Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва.
– Трябва ни и сила, но главно, вътрешна.
Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало.
към беседата >>
Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща.
Върви ли магарето пред камилите, и ти върви, не бой се. Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш.
Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща.
Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
към беседата >>
Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви.
Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява.
Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята, без духа, е мъртва. Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
към беседата >>
Под сила аз не разбирам външна, механическа сила.
Истинското богатство още не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна.
Под сила аз не разбирам външна, механическа сила.
Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало?
към беседата >>
Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща.
Остане ли магарето зад камилите, и ти се обърни назад. Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща.
Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща.
Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
към беседата >>
Разширението е качество на духа.
Следователно, съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява.
Разширението е качество на духа.
Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята, без духа, е мъртва. Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
към беседата >>
Да се разчита на машини, това не е право.
– Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила.
Да се разчита на машини, това не е право.
Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час.
към беседата >>
Това са закони!
Слушай магарето! Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща.
Това са закони!
Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
към беседата >>
Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение.
Материята, като не е успяла да раздели духа, тя поне го е индивидуализирала. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа.
Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение.
Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята, без духа, е мъртва. Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
към беседата >>
Утре машините ще се развалят.
– Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна красота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право.
Утре машините ще се развалят.
Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата?
към беседата >>
Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, и ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш. Престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони!
Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
към беседата >>
Когато духът влезе в материята, той внася живот.
Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владея живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение.
Когато духът влезе в материята, той внася живот.
Материята, без духа, е мъртва. Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
към беседата >>
Какво ще се прави тогава?
– Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят.
Какво ще се прави тогава?
Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата.
към беседата >>
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се!
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се!
Внесете сега тези символи на своето място. Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно.
към беседата >>
Материята, без духа, е мъртва.
Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот.
Материята, без духа, е мъртва.
Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
към беседата >>
Казват, че човечеството било напреднало.
– Трябва ни и сила, но главно, вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава?
Казват, че човечеството било напреднало.
Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час.
към беседата >>
Внесете сега тези символи на своето място.
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се!
Внесете сега тези символи на своето място.
Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана.
към беседата >>
Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
Следователно, човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само духът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, няма никакво разширение. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята, без духа, е мъртва.
Когато духът влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна.
към беседата >>
Колко е напреднало?
Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало.
Колко е напреднало?
Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо.
към беседата >>
Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място!
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето място.
Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място!
По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена.
към беседата >>
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот.
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот.
Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели.
към беседата >>
Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час.
Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало?
Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час.
Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато.
към беседата >>
По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите.
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето място. Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място!
По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите.
Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите.
към беседата >>
Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира.
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот.
Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира.
Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи.
към беседата >>
Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата?
Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час.
Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата?
При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо?
към беседата >>
Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение.
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето място. Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите.
Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение.
Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон.
към беседата >>
Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот.
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот. Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира.
Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот.
Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
към беседата >>
При това, тази бързина не е най-голямата.
Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата?
При това, тази бързина не е най-голямата.
Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята.
към беседата >>
Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно.
И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето място. Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение.
Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно.
Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон. Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад?
към беседата >>
Животът не се заключава в многото, но в малкото.
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот. Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот.
Животът не се заключава в многото, но в малкото.
В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
към беседата >>
Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час.
Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата.
Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час.
И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност.
към беседата >>
Умните кучета не лаят кервана.
Внесете сега тези символи на своето място. Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно.
Умните кучета не лаят кервана.
Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон. Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад? Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
към беседата >>
В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя.
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот. Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото.
В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя.
Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
към беседата >>
И тази бързина още не е нищо.
Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час.
И тази бързина още не е нищо.
Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела.
към беседата >>
Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена.
Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете петела на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място! По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана.
Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена.
Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон. Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад? Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
към беседата >>
Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели.
И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът преобладава, ражда се вечният живот. Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя.
Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели.
Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
към беседата >>
Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато.
Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо.
Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато.
Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината.
към беседата >>
Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите.
По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена.
Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите.
И умният ученик трябва да постъпва по същия закон. Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад? Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
към беседата >>
Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи.
Преодоляващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели.
Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи.
Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
към беседата >>
Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо?
Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато.
Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо?
Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия.
към беседата >>
И умният ученик трябва да постъпва по същия закон.
Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите.
И умният ученик трябва да постъпва по същия закон.
Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад? Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
към беседата >>
Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живеем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним, по тегло, тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ангелът, със своето малко тяло, е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си; когато човекът едва може себе си да носи.
Човек едва ли може да дигне 100кг на ръката си, когато един ангел може да дигне един милиард хора на ръката си.
към беседата >>
Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята.
При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо?
Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята.
Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила!
към беседата >>
Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад?
Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон.
Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад?
Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
към беседата >>
И тъй, силата на човека седи в неговия дух.
И тъй, силата на човека седи в неговия дух.
Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята.
към беседата >>
Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност.
Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята.
Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност.
Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин!
към беседата >>
Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон. Ако кучето лае навреме, ако петелът пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад?
Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна.
към беседата >>
Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи.
И тъй, силата на човека седи в неговия дух.
Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи.
Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни.
към беседата >>
Земята не е от най-бързите тела.
И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност.
Земята не е от най-бързите тела.
В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин! Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
към беседата >>
И тъй, казвам ви сега: „От смърт в живот".
И тъй, казвам ви сега: „От смърт в живот".
към беседата >>
Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж.
И тъй, силата на човека седи в неговия дух. Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи.
Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж.
Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо.
към беседата >>
В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината.
Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела.
В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината.
Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин! Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
към беседата >>
Тя е спящо същество.
И тъй, силата на човека седи в неговия дух. Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж.
Тя е спящо същество.
Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите.
към беседата >>
Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия.
Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината.
Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия.
Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин! Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
към беседата >>
Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме.
И тъй, силата на човека седи в неговия дух. Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество.
Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме.
Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н.
към беседата >>
Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила!
Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия.
Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила!
Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин! Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
към беседата >>
Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята.
И тъй, силата на човека седи в неговия дух. Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме.
Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята.
Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота.
към беседата >>
Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин!
Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила!
Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин!
Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
към беседата >>
Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни.
Когато духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята.
Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни.
Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища.
към беседата >>
Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят, има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази, на светлината. Ако едно от тези същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всяко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този цепелин!
Какво нещо представят ангелите, със своите шест милиона криле, това хората не могат да го помислят.
към беседата >>
Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо.
Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни.
Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо.
Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка.
към беседата >>
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността.
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността.
Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него.
към беседата >>
Това е сън на мъртвите.
Тя е спящо същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо.
Това е сън на мъртвите.
Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си.
към беседата >>
Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света.
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността.
Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света.
В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек.
към беседата >>
Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н.
Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите.
Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н.
Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат.
към беседата >>
В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот.
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността. Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света.
В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот.
Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ.
към беседата >>
Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота.
Дрямката, сънят, това са състояния, присъщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н.
Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота.
Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
към беседата >>
Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот.
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността. Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот.
Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот.
Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ. Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
към беседата >>
Нормалният живот се придружава с приятни сънища.
Като се събуди от сън, човек си спомня смътно, че е сънувал нещо, ходил е някъде, но где – не помни; разговарял се е с някого, но с кого и какво – и това не помни. Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота.
Нормалният живот се придружава с приятни сънища.
Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
към беседата >>
Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот.
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността. Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот.
Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот.
Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ. Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
към беседата >>
Сънят е най-приятната почивка.
Някои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища.
Сънят е най-приятната почивка.
Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
към беседата >>
Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него.
Сега, аз обръщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността. Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот.
Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него.
Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ. Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
към беседата >>
Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си.
Това е сън на мъртвите. Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка.
Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си.
През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
към беседата >>
Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек.
Някои от съвременните учени знаят причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Вечния Живот, но не смеят още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него.
Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек.
Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ. Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
към беседата >>
През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат.
Човек трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например: че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т.н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си.
През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат.
Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
към беседата >>
Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ.
В окултната наука, например, се говори, при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек.
Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ.
Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
към беседата >>
Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-низкостоящите от тях същества, те да се грижат за него – да го обновят, да го пречистят и след като се пречисти, тогава се връщат.
Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото Начало, което регулира и ръководи живота.
към беседата >>
Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
Старите алхимици, например, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е, да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи, за хиляди години, вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1001-на нощ.
Сам Христос, на времето си още, е говорил на учениците си върху темата „От смърт в живот".
към беседата >>
„От смърт в живот".
„От смърт в живот".
Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически. Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си. Семето, само по себе си, не може да расте. Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси. Това е така, но то действа временно.
към беседата >>
„От смърт в живот".
„От смърт в живот".
Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло. За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа. Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери.
към беседата >>
Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически.
„От смърт в живот".
Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически.
Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си. Семето, само по себе си, не може да расте. Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси. Това е така, но то действа временно. В семето има зародиш на живот, но върху този зародиш трябва да действа слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори.
към беседата >>
Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот.
„От смърт в живот".
Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот.
Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло. За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа. Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери. Някои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна.
към беседата >>
Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си.
„От смърт в живот". Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически.
Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си.
Семето, само по себе си, не може да расте. Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси. Това е така, но то действа временно. В семето има зародиш на живот, но върху този зародиш трябва да действа слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори. Всеки ден, човек трябва да прави нови усилия; всеки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота.
към беседата >>
Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло.
„От смърт в живот". Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот.
Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло.
За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа. Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери. Някои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна. Чиста храна, обаче, можете да си доставите само срещу пет лева.
към беседата >>
Семето, само по себе си, не може да расте.
„От смърт в живот". Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически. Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си.
Семето, само по себе си, не може да расте.
Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси. Това е така, но то действа временно. В семето има зародиш на живот, но върху този зародиш трябва да действа слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори. Всеки ден, човек трябва да прави нови усилия; всеки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота. Ще бъде смешно, ако, откато сме се родили, докато умрем, имаме едни и същи схващания за живота.
към беседата >>
За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери.
„От смърт в живот". Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло.
За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери.
Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа. Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери. Някои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна. Чиста храна, обаче, можете да си доставите само срещу пет лева. Във времето на кръстоносните походи, живял някакъв пустинник, който, цели 40 години прекарал върху един пън и се хранел само един път на седмицата.
към беседата >>
Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси.
„От смърт в живот". Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически. Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си. Семето, само по себе си, не може да расте.
Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси.
Това е така, но то действа временно. В семето има зародиш на живот, но върху този зародиш трябва да действа слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори. Всеки ден, човек трябва да прави нови усилия; всеки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота. Ще бъде смешно, ако, откато сме се родили, докато умрем, имаме едни и същи схващания за живота. Някои казват: защо трябва да учим?
към беседата >>
Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа.
„От смърт в живот". Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло. За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери.
Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа.
Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери. Някои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна. Чиста храна, обаче, можете да си доставите само срещу пет лева. Във времето на кръстоносните походи, живял някакъв пустинник, който, цели 40 години прекарал върху един пън и се хранел само един път на седмицата. Питам: с бифтеци, с баници, или с прясно масло се хранил този човек?
към беседата >>
Това е така, но то действа временно.
„От смърт в живот". Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически. Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата вяра ще расте, сама по себе си. Семето, само по себе си, не може да расте. Някой казва: като сме повярвали веднъж в Господа Исуса Христа, Той ще ни спаси.
Това е така, но то действа временно.
В семето има зародиш на живот, но върху този зародиш трябва да действа слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори. Всеки ден, човек трябва да прави нови усилия; всеки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота. Ще бъде смешно, ако, откато сме се родили, докато умрем, имаме едни и същи схващания за живота. Някои казват: защо трябва да учим? Такива хора мязат на турците, които казват: „Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу.
към беседата >>
Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери.
„От смърт в живот". Това подразбира: който вярва в Бога, във Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Аз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само във физическото тяло. За да се поддържа красивият, Божественият живот, преди всичко, необходимо е чиста и хубава храна, която навсякъде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсякъде и е скъпа.
Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсякъде може да се намери.
Някои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна. Чиста храна, обаче, можете да си доставите само срещу пет лева. Във времето на кръстоносните походи, живял някакъв пустинник, който, цели 40 години прекарал върху един пън и се хранел само един път на седмицата. Питам: с бифтеци, с баници, или с прясно масло се хранил този човек? Той се хранил с много проста, но чиста храна.
към беседата >>
НАГОРЕ