НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
227
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
227
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Защото тя е полюс на Истината.
Резултат на тия отклонения са болестите и противоречията: хората боледуват, защото са нарушили закона на Истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо?
Защото тя е полюс на Истината.
Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед.
към беседата >>
Дето Истината отсъства, там лъжата присъства.
Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината.
Дето Истината отсъства, там лъжата присъства.
Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата.
към беседата >>
Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог.
Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства.
Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог.
Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява.
към беседата >>
Господ го запита: "Адаме, къде си?
Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог.
Господ го запита: "Адаме, къде си?
" – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
към беседата >>
" – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа.
Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си?
" – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа.
Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
към беседата >>
Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед.
Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа.
Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед.
Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
към беседата >>
Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата.
Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед.
Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата.
Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
към беседата >>
Следователно, когато лъже, човек оголява.
Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата.
Следователно, когато лъже, човек оголява.
Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
към беседата >>
Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
Господ го запита: "Адаме, къде си? " – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява.
Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.
към беседата >>
Това, което сега говоря, се отнася до учениците.
Това, което сега говоря, се отнася до учениците.
Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата.
към беседата >>
Който е ученик, той трябва да говори Истината.
Това, което сега говоря, се отнася до учениците.
Който е ученик, той трябва да говори Истината.
На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик!
към беседата >>
На ученика не се позволява да лъже.
Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината.
На ученика не се позволява да лъже.
Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик!
към беседата >>
Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен.
Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже.
Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен.
Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят.
към беседата >>
Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не.
Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен.
Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не.
Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици.
към беседата >>
Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата.
Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не.
Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата.
Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик!
Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата.
Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик!
Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата.
към беседата >>
Красиво е името ученик!
На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик!
Красиво е името ученик!
Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е.
към беседата >>
Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят.
Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик!
Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят.
Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога.
към беседата >>
Значи вие сте само една трета ученици.
Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят.
Значи вие сте само една трета ученици.
За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
към беседата >>
За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят.
Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици.
За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят.
Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
към беседата >>
Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата.
Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят.
Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата.
Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
към беседата >>
Значи вие трябва да минете от видимото, т.е.
Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата.
Значи вие трябва да минете от видимото, т.е.
от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
към беседата >>
от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога.
Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е.
от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога.
Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
към беседата >>
Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога.
Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.
към беседата >>
И тъй, стремете се към Истината.
И тъй, стремете се към Истината.
Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят.
към беседата >>
Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не.
И тъй, стремете се към Истината.
Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не.
Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение?
към беседата >>
Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си.
И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не.
Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си.
Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си.
към беседата >>
Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни.
И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си.
Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни.
Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище?
към беседата >>
Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата.
И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни.
Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата.
Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли.
към беседата >>
Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят.
И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата.
Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят.
Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли?
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение?
Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят.
Какво ще бъде вашето положение?
Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен.
към беседата >>
Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си.
Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение?
Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си.
Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми.
към беседата >>
Защо няма да отидете на училище?
Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си.
Защо няма да отидете на училище?
Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат.
към беседата >>
Защото ви оплюли.
Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище?
Защото ви оплюли.
Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан.
към беседата >>
Вярно ли е, че са ви оплюли?
Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли.
Вярно ли е, че са ви оплюли?
Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам.
към беседата >>
Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен.
Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли?
Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен.
На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне.
към беседата >>
На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми.
Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен.
На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми.
Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
към беседата >>
Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат.
Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми.
Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат.
Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
към беседата >>
Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан.
Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат.
Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан.
Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
към беседата >>
Аз мълча и нищо не му казвам.
Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан.
Аз мълча и нищо не му казвам.
Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
към беседата >>
Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне.
Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам.
Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне.
Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
към беседата >>
Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне.
Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.
към беседата >>
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва.
Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си.
към беседата >>
Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва.
Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им.
Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света.
към беседата >>
Като знаете това, не се съмнявайте в Бога.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им.
Като знаете това, не се съмнявайте в Бога.
Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда?
към беседата >>
Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога.
Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло.
Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари.
към беседата >>
Злото е човешко изобретение, а не на Бога.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло.
Злото е човешко изобретение, а не на Бога.
Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек?
към беседата >>
Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога.
Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си.
– Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник?
към беседата >>
– Ама нямало правда в света.
Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си.
– Ама нямало правда в света.
Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат?
към беседата >>
Защо няма правда?
Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света.
Защо няма правда?
Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден.
към беседата >>
Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари.
Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда?
Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари.
Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал?
към беседата >>
Питам как използва къщата си този богат човек?
Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари.
Питам как използва къщата си този богат човек?
Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства.
към беседата >>
Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник?
Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек?
Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник?
Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце?
към беседата >>
Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат?
– Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник?
Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат?
Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Той е богат външно, обаче вътрешно е беден.
Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат?
Той е богат външно, обаче вътрешно е беден.
Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал?
Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден.
Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал?
Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства.
Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал?
Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства.
Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце?
Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства.
Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце?
Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце?
Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа.
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа.
Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате.
към беседата >>
Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно.
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа.
Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно.
Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
към беседата >>
Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви.
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно.
Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви.
Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
към беседата >>
Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката.
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви.
Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката.
Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
към беседата >>
Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката.
Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
към беседата >>
Ще ходите и ще се радвате.
Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Ще ходите и ще се радвате.
Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
към беседата >>
Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате.
Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
към беседата >>
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята.
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята.
На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път? " В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа.
към беседата >>
На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви.
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята.
На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви.
– "Ама няма ли по-лесен път? " В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път.
към беседата >>
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.
В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив.
към беседата >>
– "Ама няма ли по-лесен път?
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви.
– "Ама няма ли по-лесен път?
" В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят.
към беседата >>
В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика.
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.
В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика.
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат.
към беседата >>
" В окултната наука няма лесни пътища.
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път?
" В окултната наука няма лесни пътища.
Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат.
към беседата >>
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна?
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика.
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна?
Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял.
към беседата >>
Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина.
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път? " В окултната наука няма лесни пътища.
Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина.
Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината.
към беседата >>
Ще изтече навън.
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна?
Ще изтече навън.
Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи.
към беседата >>
Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа.
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път? " В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина.
Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа.
Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота.
към беседата >>
Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта?
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън.
Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта?
Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят.
към беседата >>
Значи пътят на Истината е правият път.
На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път? " В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа.
Значи пътят на Истината е правият път.
Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината.
към беседата >>
Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив.
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта?
Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив.
Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
към беседата >>
Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят.
– "Ама няма ли по-лесен път? " В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път.
Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят.
На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите.
към беседата >>
Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат.
В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив.
Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат.
Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
към беседата >>
На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат.
" В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят.
На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат.
Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си.
към беседата >>
Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял.
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат.
Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял.
Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
към беседата >>
Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината.
Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат.
Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината.
Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
към беседата >>
Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи.
Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял.
Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи.
Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
към беседата >>
Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота.
Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината.
Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота.
Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
към беседата >>
Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят.
Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи.
Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят.
Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
към беседата >>
Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината.
Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота.
Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината.
Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
към беседата >>
Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят.
Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
към беседата >>
Този е пътят, по който трябва да вървите.
Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината.
Този е пътят, по който трябва да вървите.
Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
към беседата >>
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си!
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си!
Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате.
към беседата >>
Не е въпрос само да изправяте погрешките си.
На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите.
Не е въпрос само да изправяте погрешките си.
Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
към беседата >>
Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик.
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си!
Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик.
Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал.
към беседата >>
Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си.
Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.
към беседата >>
Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си.
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик.
Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си.
Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено.
към беседата >>
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет.
С тези правила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл.
към беседата >>
Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено.
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си.
Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено.
Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон.
към беседата >>
С тези правила ще свършите живота си на Земята.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет.
С тези правила ще свършите живота си на Земята.
Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа.
към беседата >>
Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите?
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено.
Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите?
Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено.
към беседата >>
Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези правила ще свършите живота си на Земята.
Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила.
Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания.
към беседата >>
Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате.
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите?
Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате.
Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени.
към беседата >>
Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези правила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила.
Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред.
Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен.
към беседата >>
Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал.
Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате.
Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал.
Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността.
към беседата >>
Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези правила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред.
Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви.
Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
към беседата >>
Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено.
Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал.
Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено.
Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
към беседата >>
Вън от Истината Животът няма смисъл.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези правила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви.
Вън от Истината Животът няма смисъл.
Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
към беседата >>
Строг е Божественият закон.
Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено.
Строг е Божественият закон.
Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
към беседата >>
Тя дава подтик, импулс на човека за работа.
С тези правила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл.
Тя дава подтик, импулс на човека за работа.
Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
към беседата >>
Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено.
Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон.
Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено.
В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
към беседата >>
Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания.
Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа.
Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания.
Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
към беседата >>
В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени.
Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено.
В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени.
Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
към беседата >>
Като има тия неща, той се чувства свободен.
Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания.
Като има тия неща, той се чувства свободен.
Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
към беседата >>
Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността.
Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени.
Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността.
Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен.
Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."
към беседата >>
Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността.
Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.
към беседата >>
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта.
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта.
Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно.
към беседата >>
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея.
Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея.
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта.
Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея.
Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие.
към беседата >>
Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея.
Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик.
Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него.
към беседата >>
Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете.
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея.
Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете.
Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
към беседата >>
Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик.
Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни.
Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал.
към беседата >>
Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите.
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете.
Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите.
За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
към беседата >>
Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни.
Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти.
Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване.
към беседата >>
За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота.
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите.
За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота.
При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
към беседата >>
Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти.
Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре.
Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване.
към беседата >>
При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно.
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота.
При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно.
Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
към беседата >>
Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре.
Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си.
Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване.
към беседата >>
Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие.
Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно.
Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие.
Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
към беседата >>
Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него.
Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си.
Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него.
Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване.
към беседата >>
Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие.
Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.
към беседата >>
Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал.
Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него.
Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал.
Това не е учител, нито учителстване.
към беседата >>
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях.
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях.
Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
към беседата >>
Това не е учител, нито учителстване.
Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал.
Това не е учител, нито учителстване.
към беседата >>
Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници.
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях.
Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници.
Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
към беседата >>
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си.
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си.
Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен.
към беседата >>
Отсега нататък ви предстои сериозна работа.
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници.
Отсега нататък ви предстои сериозна работа.
Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
към беседата >>
Ученикът сам може да добие физически знания. Как?
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си.
Ученикът сам може да добие физически знания. Как?
Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат.
към беседата >>
Вие още не сте работили както трябва.
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа.
Вие още не сте работили както трябва.
А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
към беседата >>
Чрез опити.
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как?
Чрез опити.
Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят.
към беседата >>
А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината.
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва.
А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината.
Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
към беседата >>
Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява.
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити.
Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява.
Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява.
към беседата >>
Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината.
Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.
към беседата >>
Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува.
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява.
Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува.
Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа.
към беседата >>
Божието благословение да бъде с вас!
Божието благословение да бъде с вас!
към беседата >>
Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува.
Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата.
към беседата >>
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат.
Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат.
Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
към беседата >>
Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят.
Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат.
Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят.
Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят.
към беседата >>
Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява.
Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят.
Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява.
В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли.
към беседата >>
В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа.
Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява.
В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа.
Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят.
към беседата >>
Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата.
Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа.
Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата.
След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят.
към беседата >>
След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата.
След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена.
към беседата >>
Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят.
Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят.
Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа.
към беседата >>
Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли.
Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят.
Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли.
Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
към беседата >>
Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят.
В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли.
Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят.
После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
към беседата >>
После минава пак в Духовния и в Божествения свят.
Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят.
После минава пак в Духовния и в Божествения свят.
За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
към беседата >>
За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена.
След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят.
За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена.
Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
към беседата >>
Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа.
Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена.
Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа.
Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
към беседата >>
Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа.
Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?
към беседата >>
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения.
Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата.
към беседата >>
Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения.
Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите.
Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище.
към беседата >>
Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите.
Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи.
Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си.
към беседата >>
Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи.
Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него.
Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
към беседата >>
Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него.
Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва.
За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
към беседата >>
За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва.
За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата.
Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
към беседата >>
Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище.
Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата.
Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище.
Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
към беседата >>
Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си.
Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище.
Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си.
Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
към беседата >>
Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си.
Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.
към беседата >>
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате.
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате.
Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината.
към беседата >>
Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате.
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате.
Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате.
Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина.
към беседата >>
Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди?
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате.
Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди?
" За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина.
към беседата >>
" За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите.
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди?
" За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите.
Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления.
към беседата >>
Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си.
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите.
Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си.
Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада.
към беседата >>
Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината.
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си.
Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината.
Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота.
към беседата >>
Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина.
Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината.
Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина.
Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види.
към беседата >>
Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина.
Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина.
Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина.
Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение.
към беседата >>
Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления.
" За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина.
Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления.
Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
към беседата >>
Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада.
Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления.
Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада.
Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
към беседата >>
Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота.
Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада.
Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота.
Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
към беседата >>
Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види.
Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота.
Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види.
Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
към беседата >>
Не, това е криво заключение.
Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види.
Не, това е криво заключение.
Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
към беседата >>
Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение.
Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.
към беседата >>
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход.
Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
към беседата >>
Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход.
Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око.
Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва.
към беседата >>
Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око.
Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата.
После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко.
към беседата >>
После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата.
После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна.
Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.
към беседата >>
Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна.
Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай.
С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход.
към беседата >>
С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай.
С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите?
към беседата >>
Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва.
Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва.
Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им.
към беседата >>
Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко.
Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва.
Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко.
Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика.
към беседата >>
Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.
После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко.
Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.
Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината.
към беседата >>
Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход.
Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.
Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход.
Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини.
към беседата >>
Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите?
С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход.
Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите?
Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум.
към беседата >>
Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им.
Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите?
Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им.
Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича.
към беседата >>
Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика.
Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им.
Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика.
Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината.
Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика.
Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината.
Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини.
Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината.
Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини.
Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум.
Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини.
Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум.
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича.
Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум.
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича.
Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича.
Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
Защо трябва да обичате Истината?
Защо трябва да обичате Истината?
Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде.
към беседата >>
Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания.
Защо трябва да обичате Истината?
Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания.
Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо!
към беседата >>
Истинското Знание почива на точно определени данни.
Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания.
Истинското Знание почива на точно определени данни.
Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва.
към беседата >>
Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение.
Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни.
Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение.
Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете.
към беседата >>
Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено.
Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение.
Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено.
И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва.
към беседата >>
И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде.
Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено.
И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде.
Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
към беседата >>
Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо!
Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде.
Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо!
" Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
към беседата >>
" Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва.
Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо!
" Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва.
От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
към беседата >>
От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете.
Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва.
От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете.
Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
към беседата >>
Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва.
Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете.
Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва.
Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
към беседата >>
Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо! " Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва.
Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
към беседата >>
Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек.
Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек.
Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти.
към беседата >>
Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи.
Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек.
Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи.
В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти.
към беседата >>
В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял.
Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи.
В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял.
Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти.
към беседата >>
Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът.
Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял.
Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът.
Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти.
към беседата >>
То са три диплома, които той трябва да има.
(втори вариант)
Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите. Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета. Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница.
То са три диплома, които той трябва да има.
към втори вариант >>
Мислите ли, че един ученик, който употребява лъжата в каквато и да е форма, не е гол?
(втори вариант)
Мислите ли, че един ученик, който употребява лъжата в каквато и да е форма, не е гол?
към втори вариант >>
Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате?
(втори вариант)
Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате?
Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата. Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за учениците, не за вас.
(втори вариант)
Сега аз говоря за учениците, не за вас.
Вие може да полъгвате, аз ви извинявам. Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете? " Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен. И благодаря, че още не сте ученици.
към втори вариант >>
Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата.
(втори вариант)
Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате?
Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата.
Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко.
към втори вариант >>
Вие може да полъгвате, аз ви извинявам.
(втори вариант)
Сега аз говоря за учениците, не за вас.
Вие може да полъгвате, аз ви извинявам.
Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете? " Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен. И благодаря, че още не сте ученици.
към втори вариант >>
Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко.
(втори вариант)
Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате? Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата.
Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко.
към втори вариант >>
Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете?
(втори вариант)
Сега аз говоря за учениците, не за вас. Вие може да полъгвате, аз ви извинявам.
Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете?
" Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен. И благодаря, че още не сте ученици.
към втори вариант >>
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите.
(втори вариант)
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите.
Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли?
към втори вариант >>
" Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен.
(втори вариант)
Сега аз говоря за учениците, не за вас. Вие може да полъгвате, аз ви извинявам. Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете?
" Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен.
И благодаря, че още не сте ученици.
към втори вариант >>
Слушайте сега, разсъждавайте.
(втори вариант)
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите.
Слушайте сега, разсъждавайте.
Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл?
към втори вариант >>
И благодаря, че още не сте ученици.
(втори вариант)
Сега аз говоря за учениците, не за вас. Вие може да полъгвате, аз ви извинявам. Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете? " Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен.
И благодаря, че още не сте ученици.
към втори вариант >>
Искам да се избавите просто от известно заблуждение.
(втори вариант)
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите. Слушайте сега, разсъждавайте.
Искам да се избавите просто от известно заблуждение.
Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход.
към втори вариант >>
Някои ме питат: „Не може ли да бъдем ученици?
(втори вариант)
Някои ме питат: „Не може ли да бъдем ученици?
" Не може. Ако станете ученици на окултната школа и кажете една лъжа, с вас въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Вземете просто свиването на веждите.
(втори вариант)
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите. Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение.
Вземете просто свиването на веждите.
Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия.
към втори вариант >>
" Не може.
(втори вариант)
Някои ме питат: „Не може ли да бъдем ученици?
" Не може.
Ако станете ученици на окултната школа и кажете една лъжа, с вас въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Казват: „Свил си човек веждите.
(втори вариант)
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите. Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите.
Казват: „Свил си човек веждите.
Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира.
към втори вариант >>
Ако станете ученици на окултната школа и кажете една лъжа, с вас въпросът е свършен.
(втори вариант)
Някои ме питат: „Не може ли да бъдем ученици? " Не може.
Ако станете ученици на окултната школа и кажете една лъжа, с вас въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли?
(втори вариант)
Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите. Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите.
Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли?
Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира. Туй колело - очите.
към втори вариант >>
Затуй казвам: ще чакате.
(втори вариант)
Затуй казвам: ще чакате.
Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете. Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво.
към втори вариант >>
Откога е произлязъл?
(втори вариант)
Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли?
Откога е произлязъл?
Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира. Туй колело - очите.
към втори вариант >>
Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете.
(втори вариант)
Затуй казвам: ще чакате.
Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете.
Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете.
към втори вариант >>
Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход.
(втори вариант)
Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл?
Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход.
Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира. Туй колело - очите.
към втори вариант >>
Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли.
(втори вариант)
Затуй казвам: ще чакате. Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете.
Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли.
Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете. И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
към втори вариант >>
Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия.
(втори вариант)
Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход.
Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия.
Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира. Туй колело - очите.
към втори вариант >>
Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик.
(втори вариант)
Затуй казвам: ще чакате. Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете. Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли.
Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик.
Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете. И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
към втори вариант >>
Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира.
(втори вариант)
Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия.
Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира.
Туй колело - очите.
към втори вариант >>
Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име.
(втори вариант)
Затуй казвам: ще чакате. Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете. Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик.
Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име.
Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете. И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
към втори вариант >>
Туй колело - очите.
(втори вариант)
Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира.
Туй колело - очите.
към втори вариант >>
Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво.
(втори вариант)
Затуй казвам: ще чакате. Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете. Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име.
Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво.
Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете. И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
към втори вариант >>
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко.
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко.
Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето? " Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина.
към втори вариант >>
Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете.
(втори вариант)
Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете. Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво.
Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете.
И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
към втори вариант >>
Срещу слънцето затваряш очите си.
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко.
Срещу слънцето затваряш очите си.
Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето? " Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия.
към втори вариант >>
И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
(втори вариант)
Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете.
И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
към втори вариант >>
Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си.
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко. Срещу слънцето затваряш очите си.
Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си.
Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето? " Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия. Това са символи.
към втори вариант >>
Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния.
Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения. От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното. (Невидимо значи незнайно.)
към втори вариант >>
Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето?
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко. Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си.
Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето?
" Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия. Това са символи.
към втори вариант >>
Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния.
Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения.
От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното. (Невидимо значи незнайно.)
към втори вариант >>
" Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето?
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко. Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето?
" Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето?
Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия. Това са символи.
към втори вариант >>
От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния. Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения.
От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното.
(Невидимо значи незнайно.)
към втори вариант >>
Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина.
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко. Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето? " Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето?
Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина.
Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия. Това са символи.
към втори вариант >>
(Невидимо значи незнайно.)
(втори вариант)
Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния. Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения. От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното.
(Невидимо значи незнайно.)
към втори вариант >>
Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия.
(втори вариант)
Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето? " Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина.
Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия.
Това са символи.
към втори вариант >>
Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо.
(втори вариант)
Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо.
Дойде съмнение -проверете го. Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината. И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.
към втори вариант >>
Това са символи.
(втори вариант)
Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето? " Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия.
Това са символи.
към втори вариант >>
Дойде съмнение -проверете го.
(втори вариант)
Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо.
Дойде съмнение -проверете го.
Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината. И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.
към втори вариант >>
Добре, срещнете вашия приятел.
(втори вариант)
Добре, срещнете вашия приятел.
Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите.
към втори вариант >>
Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината.
(втори вариант)
Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо. Дойде съмнение -проверете го.
Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината.
И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.
към втори вариант >>
Той има голямо нещастие в живота.
(втори вариант)
Добре, срещнете вашия приятел.
Той има голямо нещастие в живота.
Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията?
към втори вариант >>
И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.
(втори вариант)
Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо. Дойде съмнение -проверете го. Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината.
И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.
към втори вариант >>
Значи туй нещастие праща известно впечатление.
(втори вариант)
Добре, срещнете вашия приятел. Той има голямо нещастие в живота.
Значи туй нещастие праща известно впечатление.
Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие.
към втори вариант >>
Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят?
(втори вариант)
Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят?
Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали. Значи вие имате едно високо понятие за себе си. „Оплюха ме", ще кажете. Питам, вярно ли е туй оплюване?
към втори вариант >>
Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии?
(втори вариант)
Добре, срещнете вашия приятел. Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление.
Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии?
Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие. А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
към втори вариант >>
Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали.
(втори вариант)
Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят?
Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали.
Значи вие имате едно високо понятие за себе си. „Оплюха ме", ще кажете. Питам, вярно ли е туй оплюване?
към втори вариант >>
Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие.
(втори вариант)
Добре, срещнете вашия приятел. Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии?
Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие.
Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие. А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
към втори вариант >>
Значи вие имате едно високо понятие за себе си.
(втори вариант)
Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят? Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали.
Значи вие имате едно високо понятие за себе си.
„Оплюха ме", ще кажете. Питам, вярно ли е туй оплюване?
към втори вариант >>
Той иде, свил си така веждите.
(втори вариант)
Добре, срещнете вашия приятел. Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие.
Той иде, свил си така веждите.
Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие. А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
към втори вариант >>
„Оплюха ме", ще кажете.
(втори вариант)
Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят? Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали. Значи вие имате едно високо понятие за себе си.
„Оплюха ме", ще кажете.
Питам, вярно ли е туй оплюване?
към втори вариант >>
Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията?
(втори вариант)
Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите.
Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията?
Причината ни най-малко не сте вие. А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
към втори вариант >>
Питам, вярно ли е туй оплюване?
(втори вариант)
Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят? Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали. Значи вие имате едно високо понятие за себе си. „Оплюха ме", ще кажете.
Питам, вярно ли е туй оплюване?
към втори вариант >>
Причината ни най-малко не сте вие.
(втори вариант)
Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията?
Причината ни най-малко не сте вие.
А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
към втори вариант >>
Аз да ви приведа един пример.
(втори вариант)
Аз да ви приведа един пример.
Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица. Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат.
към втори вариант >>
А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
(втори вариант)
Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие.
А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.
към втори вариант >>
Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица.
(втори вариант)
Аз да ви приведа един пример.
Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица.
Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант?
към втори вариант >>
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата.
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата.
Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата?
към втори вариант >>
Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание.
(втори вариант)
Аз да ви приведа един пример. Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица.
Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание.
Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа?
към втори вариант >>
Например свиването на очите.
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата.
Например свиването на очите.
Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата?
към втори вариант >>
Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята.
(втори вариант)
Аз да ви приведа един пример. Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица. Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание.
Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята.
Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат.
към втори вариант >>
Някой път вие може да помръднете устата някак.
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата. Например свиването на очите.
Някой път вие може да помръднете устата някак.
Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла.
към втори вариант >>
Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща.
(втори вариант)
Аз да ви приведа един пример. Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица. Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята.
Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща.
Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия.
към втори вариант >>
Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата.
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата. Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак.
Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата.
Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение?
към втори вариант >>
Може да го откраднат.
(втори вариант)
Аз да ви приведа един пример. Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица. Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща.
Може да го откраднат.
И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия. После дойде друга опасност - пак го нацапам.
към втори вариант >>
Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете.
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата. Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата.
Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете.
Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение.
към втори вариант >>
И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант?
(втори вариант)
Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица. Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат.
И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант?
„Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия. После дойде друга опасност - пак го нацапам. Мине опасността - умия го.
към втори вариант >>
Откъде излезе този произход на гримасата?
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата. Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете.
Откъде излезе този произход на гримасата?
Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
към втори вариант >>
„Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа?
(втори вариант)
Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант?
„Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа?
" „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия. После дойде друга опасност - пак го нацапам. Мине опасността - умия го.
към втори вариант >>
Произхода знаете ли на гримасата?
(втори вариант)
Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата?
Произхода знаете ли на гримасата?
Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
към втори вариант >>
" „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат.
(втори вариант)
Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа?
" „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат.
А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия. После дойде друга опасност - пак го нацапам. Мине опасността - умия го.
към втори вариант >>
Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла.
(втори вариант)
Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата?
Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла.
Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
към втори вариант >>
А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия.
(втори вариант)
Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат.
А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия.
После дойде друга опасност - пак го нацапам. Мине опасността - умия го.
към втори вариант >>
Запример повдигането на устните защо е, туй презрение?
(втори вариант)
Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла.
Запример повдигането на устните защо е, туй презрение?
Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
към втори вариант >>
После дойде друга опасност - пак го нацапам.
(втори вариант)
Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия.
После дойде друга опасност - пак го нацапам.
Мине опасността - умия го.
към втори вариант >>
Но същата гримаса има и друго значение.
(втори вариант)
Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение?
Но същата гримаса има и друго значение.
Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
към втори вариант >>
Мине опасността - умия го.
(втори вариант)
И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа? " „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия. После дойде друга опасност - пак го нацапам.
Мине опасността - умия го.
към втори вариант >>
Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
(втори вариант)
Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение.
Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.
към втори вариант >>
Питам: ако аз някого оцапам по този начин, какво ще кажете?
(втори вариант)
Питам: ако аз някого оцапам по този начин, какво ще кажете?
(Сестра Олга: „Пазите ни.") Ама сега казвате тъй. Мъдрост трябва да имате за нещата. И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.
към втори вариант >>
Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца.
(втори вариант)
Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца.
Те са такива, на рог, от черво са направени като котва. Детето като прати въздух, вдигнат се рогата. Като излезе въздухът, паднат надолу.
към втори вариант >>
(Сестра Олга: „Пазите ни.") Ама сега казвате тъй.
(втори вариант)
Питам: ако аз някого оцапам по този начин, какво ще кажете?
(Сестра Олга: „Пазите ни.") Ама сега казвате тъй.
Мъдрост трябва да имате за нещата. И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.
към втори вариант >>
Те са такива, на рог, от черво са направени като котва.
(втори вариант)
Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца.
Те са такива, на рог, от черво са направени като котва.
Детето като прати въздух, вдигнат се рогата. Като излезе въздухът, паднат надолу.
към втори вариант >>
Мъдрост трябва да имате за нещата.
(втори вариант)
Питам: ако аз някого оцапам по този начин, какво ще кажете? (Сестра Олга: „Пазите ни.") Ама сега казвате тъй.
Мъдрост трябва да имате за нещата.
И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.
към втори вариант >>
Детето като прати въздух, вдигнат се рогата.
(втори вариант)
Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца. Те са такива, на рог, от черво са направени като котва.
Детето като прати въздух, вдигнат се рогата.
Като излезе въздухът, паднат надолу.
към втори вариант >>
И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.
(втори вариант)
Питам: ако аз някого оцапам по този начин, какво ще кажете? (Сестра Олга: „Пазите ни.") Ама сега казвате тъй. Мъдрост трябва да имате за нещата.
И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.
към втори вариант >>
Като излезе въздухът, паднат надолу.
(втори вариант)
Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца. Те са такива, на рог, от черво са направени като котва. Детето като прати въздух, вдигнат се рогата.
Като излезе въздухът, паднат надолу.
към втори вариант >>
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас?
(втори вариант)
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас?
Вие не сте разрешили великата задача на живота. В Бога няма абсолютно никакво зло. Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше. Ние сме развалили света и злото е произведение на нас. Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога.
към втори вариант >>
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу.
(втори вариант)
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу.
Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се. Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу. Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал. Надуят отгоре, повдигнат се рогата. Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
към втори вариант >>
Вие не сте разрешили великата задача на живота.
(втори вариант)
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас?
Вие не сте разрешили великата задача на живота.
В Бога няма абсолютно никакво зло. Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше. Ние сме развалили света и злото е произведение на нас. Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога. Той ще дойде, ще оправи тия работи.
към втори вариант >>
Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се.
(втори вариант)
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу.
Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се.
Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу. Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал. Надуят отгоре, повдигнат се рогата. Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
към втори вариант >>
В Бога няма абсолютно никакво зло.
(втори вариант)
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас? Вие не сте разрешили великата задача на живота.
В Бога няма абсолютно никакво зло.
Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше. Ние сме развалили света и злото е произведение на нас. Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога. Той ще дойде, ще оправи тия работи.
към втори вариант >>
Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу.
(втори вариант)
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу. Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се.
Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу.
Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал. Надуят отгоре, повдигнат се рогата. Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
към втори вариант >>
Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше.
(втори вариант)
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас? Вие не сте разрешили великата задача на живота. В Бога няма абсолютно никакво зло.
Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше.
Ние сме развалили света и злото е произведение на нас. Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога. Той ще дойде, ще оправи тия работи.
към втори вариант >>
Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал.
(втори вариант)
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу. Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се. Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу.
Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал.
Надуят отгоре, повдигнат се рогата. Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
към втори вариант >>
Ние сме развалили света и злото е произведение на нас.
(втори вариант)
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас? Вие не сте разрешили великата задача на живота. В Бога няма абсолютно никакво зло. Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше.
Ние сме развалили света и злото е произведение на нас.
Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога. Той ще дойде, ще оправи тия работи.
към втори вариант >>
Надуят отгоре, повдигнат се рогата.
(втори вариант)
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу. Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се. Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу. Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал.
Надуят отгоре, повдигнат се рогата.
Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
към втори вариант >>
Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога.
(втори вариант)
Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас? Вие не сте разрешили великата задача на живота. В Бога няма абсолютно никакво зло. Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше. Ние сме развалили света и злото е произведение на нас.
Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога.
Той ще дойде, ще оправи тия работи.
към втори вариант >>
Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
(втори вариант)
Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу. Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се. Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу. Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал. Надуят отгоре, повдигнат се рогата.
Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?
към втори вариант >>
Той ще дойде, ще оправи тия работи.
(втори вариант)
Вие не сте разрешили великата задача на живота. В Бога няма абсолютно никакво зло. Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше. Ние сме развалили света и злото е произведение на нас. Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога.
Той ще дойде, ще оправи тия работи.
към втори вариант >>
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата.
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата.
Първичният произход на гримасите [какъв е]. Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу. Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон. Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу. Значи има известно съответствие на неговите мисли.
към втори вариант >>
Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда?
(втори вариант)
Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда?
Защото нямал къща. Друг имал къща, а той нямал. Еди-кой си бил много богат, пък той нямал пари.
към втори вариант >>
Първичният произход на гримасите [какъв е].
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата.
Първичният произход на гримасите [какъв е].
Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу. Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон. Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу. Значи има известно съответствие на неговите мисли.
към втори вариант >>
Защото нямал къща.
(втори вариант)
Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда?
Защото нямал къща.
Друг имал къща, а той нямал. Еди-кой си бил много богат, пък той нямал пари.
към втори вариант >>
Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу.
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата. Първичният произход на гримасите [какъв е].
Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу.
Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон. Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу. Значи има известно съответствие на неговите мисли.
към втори вариант >>
Друг имал къща, а той нямал.
(втори вариант)
Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда? Защото нямал къща.
Друг имал къща, а той нямал.
Еди-кой си бил много богат, пък той нямал пари.
към втори вариант >>
Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон.
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата. Първичният произход на гримасите [какъв е]. Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу.
Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон.
Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу. Значи има известно съответствие на неговите мисли.
към втори вариант >>
Еди-кой си бил много богат, пък той нямал пари.
(втори вариант)
Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда? Защото нямал къща. Друг имал къща, а той нямал.
Еди-кой си бил много богат, пък той нямал пари.
към втори вариант >>
Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу.
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата. Първичният произход на гримасите [какъв е]. Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу. Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон.
Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу.
Значи има известно съответствие на неговите мисли.
към втори вариант >>
Питам тогава: богатият човек благороден ли е?
(втори вариант)
Питам тогава: богатият човек благороден ли е?
Бог като му е дал къща, той в къщата си довежда ли бедните свои братя, или тази къща за какво я употребява?
към втори вариант >>
Значи има известно съответствие на неговите мисли.
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата. Първичният произход на гримасите [какъв е]. Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу. Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон. Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу.
Значи има известно съответствие на неговите мисли.
към втори вариант >>
Бог като му е дал къща, той в къщата си довежда ли бедните свои братя, или тази къща за какво я употребява?
(втори вариант)
Питам тогава: богатият човек благороден ли е?
Бог като му е дал къща, той в къщата си довежда ли бедните свои братя, или тази къща за какво я употребява?
към втори вариант >>
Вие нали на всяко явление, което става отвън, трябва да му дадете едно правилно разрешение.
(втори вариант)
Вие нали на всяко явление, което става отвън, трябва да му дадете едно правилно разрешение.
Ами ако вие най-малките задачи не може да ги разрешите, как ще разрешите големите задачи?
към втори вариант >>
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък?
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък?
Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето? Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога? В сърцето ви свещеният огън гори ли? Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва? На тия въпроси трябва да се отговори.
към втори вариант >>
Ами ако вие най-малките задачи не може да ги разрешите, как ще разрешите големите задачи?
(втори вариант)
Вие нали на всяко явление, което става отвън, трябва да му дадете едно правилно разрешение.
Ами ако вие най-малките задачи не може да ги разрешите, как ще разрешите големите задачи?
към втори вариант >>
Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето?
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък?
Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето?
Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога? В сърцето ви свещеният огън гори ли? Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва? На тия въпроси трябва да се отговори.
към втори вариант >>
Що е един изпит?
(втори вариант)
Що е един изпит?
Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви. Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило. Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика. Тия неща имат отношение към реалния живот.
към втори вариант >>
Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога?
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък? Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето?
Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога?
В сърцето ви свещеният огън гори ли? Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва? На тия въпроси трябва да се отговори.
към втори вариант >>
Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви.
(втори вариант)
Що е един изпит?
Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви.
Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило. Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика. Тия неща имат отношение към реалния живот.
към втори вариант >>
В сърцето ви свещеният огън гори ли?
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък? Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето? Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога?
В сърцето ви свещеният огън гори ли?
Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва? На тия въпроси трябва да се отговори.
към втори вариант >>
Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило.
(втори вариант)
Що е един изпит? Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви.
Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило.
Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика. Тия неща имат отношение към реалния живот.
към втори вариант >>
Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва?
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък? Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето? Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога? В сърцето ви свещеният огън гори ли?
Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва?
На тия въпроси трябва да се отговори.
към втори вариант >>
Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика.
(втори вариант)
Що е един изпит? Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви. Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило.
Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика.
Тия неща имат отношение към реалния живот.
към втори вариант >>
На тия въпроси трябва да се отговори.
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък? Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето? Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога? В сърцето ви свещеният огън гори ли? Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва?
На тия въпроси трябва да се отговори.
към втори вариант >>
Тия неща имат отношение към реалния живот.
(втори вариант)
Що е един изпит? Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви. Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило. Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика.
Тия неща имат отношение към реалния живот.
към втори вариант >>
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно.
После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли. Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие.
към втори вариант >>
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките.
(втори вариант)
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките.
Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй.
към втори вариант >>
После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно.
После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли.
Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли.
към втори вариант >>
Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е?
(втори вариант)
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките.
Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е?
Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй. Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
към втори вариант >>
Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно. После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли.
Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки.
Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят.
към втори вариант >>
Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата.
(втори вариант)
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките. Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е?
Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата.
Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй. Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
към втори вариант >>
Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно. После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли. Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки.
Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват.
Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как?
към втори вариант >>
Как съм я хванал?
(втори вариант)
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките. Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата.
Как съм я хванал?
То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй. Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
към втори вариант >>
Ще бъдете разположени, че сте на разходка.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно. После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли. Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват.
Ще бъдете разположени, че сте на разходка.
И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката.
към втори вариант >>
То е лъжа, най-първо.
(втори вариант)
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките. Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал?
То е лъжа, най-първо.
Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй. Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
към втори вариант >>
И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно. После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли. Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка.
И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие.
После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна.
към втори вариант >>
Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй.
(втори вариант)
Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките. Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо.
Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй.
Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
към втори вариант >>
После - всичките ви мисли.
(втори вариант)
После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли. Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие.
После - всичките ви мисли.
И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна. След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
(втори вариант)
Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй.
Вие казвате: „Той я хвана за рамената."
към втори вариант >>
И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят.
(втори вариант)
Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли.
И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят.
На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна. След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена. Пак ще се върнете назад.
към втори вариант >>
Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината?
(втори вариант)
Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината?
Не. Вие говорите само лъжливи доноси. „Хвана ученичката за дрехата", тъй ще кажете.
към втори вариант >>
На физическия свят ще се радвате как?
(втори вариант)
Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят.
На физическия свят ще се радвате как?
Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна. След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена. Пак ще се върнете назад.
към втори вариант >>
Не. Вие говорите само лъжливи доноси.
(втори вариант)
Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината?
Не. Вие говорите само лъжливи доноси.
„Хвана ученичката за дрехата", тъй ще кажете.
към втори вариант >>
Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката.
(втори вариант)
Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как?
Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката.
След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна. След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена. Пак ще се върнете назад.
към втори вариант >>
„Хвана ученичката за дрехата", тъй ще кажете.
(втори вариант)
Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината? Не. Вие говорите само лъжливи доноси.
„Хвана ученичката за дрехата", тъй ще кажете.
към втори вариант >>
След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна.
(втори вариант)
И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката.
След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна.
След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена. Пак ще се върнете назад.
към втори вариант >>
И тъй, трябва да изразите истината.
(втори вариант)
И тъй, трябва да изразите истината.
Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен. Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум. „Хвана ученичката за рамената." Не е тъй. И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
към втори вариант >>
След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена.
(втори вариант)
После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна.
След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена.
Пак ще се върнете назад.
към втори вариант >>
Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен.
(втори вариант)
И тъй, трябва да изразите истината.
Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен.
Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум. „Хвана ученичката за рамената." Не е тъй. И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
към втори вариант >>
Пак ще се върнете назад.
(втори вариант)
И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна. След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена.
Пак ще се върнете назад.
към втори вариант >>
Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум.
(втори вариант)
И тъй, трябва да изразите истината. Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен.
Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум.
„Хвана ученичката за рамената." Не е тъй. И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
към втори вариант >>
Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите да минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега.
(втори вариант)
Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите да минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега.
Има само един свещен път. Той е пътят на абсолютната истина. И тъй, както се разбира истина сега, той е път на тази истина.
към втори вариант >>
„Хвана ученичката за рамената." Не е тъй.
(втори вариант)
И тъй, трябва да изразите истината. Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен. Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум.
„Хвана ученичката за рамената." Не е тъй.
И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
към втори вариант >>
Има само един свещен път.
(втори вариант)
Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите да минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега.
Има само един свещен път.
Той е пътят на абсолютната истина. И тъй, както се разбира истина сега, той е път на тази истина.
към втори вариант >>
И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
(втори вариант)
И тъй, трябва да изразите истината. Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен. Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум. „Хвана ученичката за рамената." Не е тъй.
И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
към втори вариант >>
Той е пътят на абсолютната истина.
(втори вариант)
Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите да минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега. Има само един свещен път.
Той е пътят на абсолютната истина.
И тъй, както се разбира истина сега, той е път на тази истина.
към втори вариант >>
Всеки трябва да констатира истината.
(втори вариант)
Всеки трябва да констатира истината.
Вие трябва да обичате истината. Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение. Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината. Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.
към втори вариант >>
И тъй, както се разбира истина сега, той е път на тази истина.
(втори вариант)
Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите да минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега. Има само един свещен път. Той е пътят на абсолютната истина.
И тъй, както се разбира истина сега, той е път на тази истина.
към втори вариант >>
Вие трябва да обичате истината.
(втори вариант)
Всеки трябва да констатира истината.
Вие трябва да обичате истината.
Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение. Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината. Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.
към втори вариант >>
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота.
(втори вариант)
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота.
Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа. То е едно движение, което постоянно върви по една права линия. То се извървява само в Божествения свят. Тия неща са недостъпни за физическото поле. За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
към втори вариант >>
Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение.
(втори вариант)
Всеки трябва да констатира истината. Вие трябва да обичате истината.
Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение.
Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината. Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.
към втори вариант >>
Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа.
(втори вариант)
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота.
Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа.
То е едно движение, което постоянно върви по една права линия. То се извървява само в Божествения свят. Тия неща са недостъпни за физическото поле. За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината.
(втори вариант)
Всеки трябва да констатира истината. Вие трябва да обичате истината. Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение.
Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината.
Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.
към втори вариант >>
То е едно движение, което постоянно върви по една права линия.
(втори вариант)
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота. Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа.
То е едно движение, което постоянно върви по една права линия.
То се извървява само в Божествения свят. Тия неща са недостъпни за физическото поле. За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
към втори вариант >>
Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.
(втори вариант)
Всеки трябва да констатира истината. Вие трябва да обичате истината. Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение. Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината.
Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.
към втори вариант >>
То се извървява само в Божествения свят.
(втори вариант)
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота. Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа. То е едно движение, което постоянно върви по една права линия.
То се извървява само в Божествения свят.
Тия неща са недостъпни за физическото поле. За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
към втори вариант >>
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания.
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания.
Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма? Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината.
към втори вариант >>
Тия неща са недостъпни за физическото поле.
(втори вариант)
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота. Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа. То е едно движение, което постоянно върви по една права линия. То се извървява само в Божествения свят.
Тия неща са недостъпни за физическото поле.
За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
към втори вариант >>
Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма?
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания.
Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма?
Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група.
към втори вариант >>
За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
(втори вариант)
То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота. Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа. То е едно движение, което постоянно върви по една права линия. То се извървява само в Божествения свят. Тия неща са недостъпни за физическото поле.
За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
към втори вариант >>
Вие си наредихте класа.
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания. Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма?
Вие си наредихте класа.
Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите.
към втори вариант >>
Мислите на физическото поле, дето животът се осмисля, туй го наричат стремеж към истината.
(втори вариант)
Мислите на физическото поле, дето животът се осмисля, туй го наричат стремеж към истината.
Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят. Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина". Истината е стремеж.
към втори вариант >>
Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми.
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания. Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма? Вие си наредихте класа.
Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми.
Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи.
към втори вариант >>
Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят.
(втори вариант)
Мислите на физическото поле, дето животът се осмисля, туй го наричат стремеж към истината.
Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят.
Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина". Истината е стремеж.
към втори вариант >>
Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам.
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания. Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма? Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми.
Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам.
Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден.
към втори вариант >>
Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина".
(втори вариант)
Мислите на физическото поле, дето животът се осмисля, туй го наричат стремеж към истината. Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят.
Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина".
Истината е стремеж.
към втори вариант >>
Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината.
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания. Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма? Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам.
Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината.
А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден. Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас?
към втори вариант >>
Истината е стремеж.
(втори вариант)
Мислите на физическото поле, дето животът се осмисля, туй го наричат стремеж към истината. Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят. Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина".
Истината е стремеж.
към втори вариант >>
А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група.
(втори вариант)
Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма? Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината.
А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група.
После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден. Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас? "
към втори вариант >>
И тъй, у човека трябва да се образува любовта и мъдростта и те ще образуват тази права линия.
(втори вариант)
И тъй, у човека трябва да се образува любовта и мъдростта и те ще образуват тази права линия.
Туй С е ключът за стремежа към истината.
към втори вариант >>
После около нас дойде друга група." Ще представите фактите.
(втори вариант)
Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група.
После около нас дойде друга група." Ще представите фактите.
„И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден. Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас? "
към втори вариант >>
Туй С е ключът за стремежа към истината.
(втори вариант)
И тъй, у човека трябва да се образува любовта и мъдростта и те ще образуват тази права линия.
Туй С е ключът за стремежа към истината.
към втори вариант >>
„И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи.
(втори вариант)
Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите.
„И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи.
Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден. Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас? "
към втори вариант >>
И сега, вие по същия закон трябва да работите за бъдеще.
(втори вариант)
И сега, вие по същия закон трябва да работите за бъдеще.
Не да изправите погрешките си, защото аз не искам да се занимавате с изправянето на погрешките си, но искам да мислите правилно, да чувствате правилно и да действате правилно. Нищо повече.
към втори вариант >>
Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден.
(втори вариант)
Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи.
Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден.
Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас? "
към втори вариант >>
Не да изправите погрешките си, защото аз не искам да се занимавате с изправянето на погрешките си, но искам да мислите правилно, да чувствате правилно и да действате правилно.
(втори вариант)
И сега, вие по същия закон трябва да работите за бъдеще.
Не да изправите погрешките си, защото аз не искам да се занимавате с изправянето на погрешките си, но искам да мислите правилно, да чувствате правилно и да действате правилно.
Нищо повече.
към втори вариант >>
Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас?
(втори вариант)
Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден.
Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас?
"
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
И сега, вие по същия закон трябва да работите за бъдеще. Не да изправите погрешките си, защото аз не искам да се занимавате с изправянето на погрешките си, но искам да мислите правилно, да чувствате правилно и да действате правилно.
Нищо повече.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден. Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас?
"
към втори вариант >>
Една педагогическа лекция ви държах.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах.
Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят.
към втори вариант >>
И туй още не е един клас.
(втори вариант)
И туй още не е един клас.
Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици. И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената.
към втори вариант >>
Аз я наричам педагогическа лекция.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах.
Аз я наричам педагогическа лекция.
Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила.
към втори вариант >>
Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици.
(втори вариант)
И туй още не е един клас.
Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици.
И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената. И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах. Аз я наричам педагогическа лекция.
Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата.
Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими.
към втори вариант >>
И даже още и слушатели на класа не сте.
(втори вариант)
И туй още не е един клас. Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици.
И даже още и слушатели на класа не сте.
Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената. И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената. Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
Това са първите педагогически правила.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах. Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата.
Това са първите педагогически правила.
Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила.
към втори вариант >>
Аз ви говоря истината, разбирате ли туй?
(втори вариант)
И туй още не е един клас. Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици. И даже още и слушатели на класа не сте.
Аз ви говоря истината, разбирате ли туй?
Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената. И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената. Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах. Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила.
Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета.
С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила. Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>
Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас?
(втори вариант)
И туй още не е един клас. Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици. И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй?
Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас?
Че Учителят хванал ученичката за рамената. И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената. Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
С тях ще свършите този свят.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах. Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета.
С тях ще свършите този свят.
След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила. Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>
Че Учителят хванал ученичката за рамената.
(втори вариант)
И туй още не е един клас. Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици. И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас?
Че Учителят хванал ученичката за рамената.
И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената. Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила.
(втори вариант)
Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят.
След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила.
Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила. Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>
И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената.
(втори вариант)
Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици. И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената.
И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената.
Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
Тия правила са необходими.
(втори вариант)
Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила.
Тия правила са необходими.
Не мислете, че може да има други правила. Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>
Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
(втори вариант)
И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената. И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената.
Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.
към втори вариант >>
Не мислете, че може да има други правила.
(втори вариант)
Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими.
Не мислете, че може да има други правила.
Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>
Сега, туй е само едната страна.
(втори вариант)
Сега, туй е само едната страна.
Пък има и други такива работи, които може да ви ги цитирам, които са излезли.
към втори вариант >>
Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
(втори вариант)
Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила.
Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
към втори вариант >>
Пък има и други такива работи, които може да ви ги цитирам, които са излезли.
(втори вариант)
Сега, туй е само едната страна.
Пък има и други такива работи, които може да ви ги цитирам, които са излезли.
към втори вариант >>
Вън от истината животът няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Вън от истината животът няма никакъв смисъл.
Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината.
към втори вариант >>
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно.
Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен.
към втори вариант >>
Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие.
(втори вариант)
Вън от истината животът няма никакъв смисъл.
Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие.
То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината. Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
към втори вариант >>
Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно.
Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси.
За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени.
към втори вариант >>
То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно.
(втори вариант)
Вън от истината животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие.
То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно.
Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината. Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
към втори вариант >>
За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно. Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси.
За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание.
Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени. Подозрението, това е невежество.
към втори вариант >>
Както и да е, ние се стремим някъде.
(втори вариант)
Вън от истината животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно.
Както и да е, ние се стремим някъде.
Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината. Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
към втори вариант >>
Подозрението не е знание.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно. Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание.
Подозрението не е знание.
Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени. Подозрението, това е невежество.
към втори вариант >>
Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни.
(втори вариант)
Вън от истината животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде.
Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни.
Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината. Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
към втори вариант >>
Може да ви подозирам в много работи.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно. Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание.
Може да ви подозирам в много работи.
Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени. Подозрението, това е невежество.
към втори вариант >>
Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината.
(втори вариант)
Вън от истината животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни.
Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината.
Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
към втори вариант >>
Знанието е факт точно определен.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно. Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи.
Знанието е факт точно определен.
То не може да бъде друго, не може да се измени. Подозрението, това е невежество.
към втори вариант >>
Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
(втори вариант)
Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината.
Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.
към втори вариант >>
То не може да бъде друго, не може да се измени.
(втори вариант)
Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен.
То не може да бъде друго, не може да се измени.
Подозрението, това е невежество.
към втори вариант >>
Ако имате любов, ще станете меки.
(втори вариант)
Ако имате любов, ще станете меки.
Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата.
към втори вариант >>
Подозрението, това е невежество.
(втори вариант)
За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени.
Подозрението, това е невежество.
към втори вариант >>
Ако имате ум, ще станете твърди.
(втори вариант)
Ако имате любов, ще станете меки.
Ако имате ум, ще станете твърди.
Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа.
към втори вариант >>
От какво произтича невежеството?
(втори вариант)
От какво произтича невежеството?
Невежеството пред мен всякога показва, че умът, сърцето и волята са болни.
към втори вариант >>
Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни.
(втори вариант)
Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди.
Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни.
А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Невежеството пред мен всякога показва, че умът, сърцето и волята са болни.
(втори вариант)
От какво произтича невежеството?
Невежеството пред мен всякога показва, че умът, сърцето и волята са болни.
към втори вариант >>
А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате.
(втори вариант)
Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни.
А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате.
Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха.
(втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха.
Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде!
към втори вариант >>
Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност.
(втори вариант)
Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате.
Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност.
Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният?
(втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха.
Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният?
Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде! " „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва.
към втори вариант >>
Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата.
(втори вариант)
Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност.
Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата.
Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Не яде.
(втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният?
Не яде.
Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде! " „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
към втори вариант >>
Всеки ден ще се радвате от своята работа.
(втори вариант)
Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата.
Всеки ден ще се радвате от своята работа.
Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява.
(втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде.
Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява.
Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде! " „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
към втори вариант >>
Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
(втори вариант)
Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа.
Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша!
(втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява.
Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша!
" Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде! " „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
към втори вариант >>
Едно малко размишление.
(втори вариант)
Едно малко размишление.
към втори вариант >>
" Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде!
(втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша!
" Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде!
" „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
към втори вариант >>
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината.
(втори вариант)
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината.
Не се обезсърчавайте. Аз искам да ви дам един свещен подтик. Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас. Вие още не сте започнали.
към втори вариант >>
" „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва.
(втори вариант)
Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде!
" „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва.
Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
към втори вариант >>
Не се обезсърчавайте.
(втори вариант)
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината.
Не се обезсърчавайте.
Аз искам да ви дам един свещен подтик. Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас. Вие още не сте започнали.
към втори вариант >>
Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
(втори вариант)
Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде! " „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва.
Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.
към втори вариант >>
Аз искам да ви дам един свещен подтик.
(втори вариант)
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината. Не се обезсърчавайте.
Аз искам да ви дам един свещен подтик.
Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас. Вие още не сте започнали.
към втори вариант >>
Добре, ако вие добре мислите, значи вие заповядвате на ума си; ако не мислите добре, не може да заповядвате.
(втори вариант)
Добре, ако вие добре мислите, значи вие заповядвате на ума си; ако не мислите добре, не може да заповядвате.
Ако си добър, ти заповядваш на своята добродетел; ако си лош, лошото сърце заповядва на тебе.
към втори вариант >>
Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас.
(втори вариант)
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината. Не се обезсърчавайте. Аз искам да ви дам един свещен подтик.
Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас.
Вие още не сте започнали.
към втори вариант >>
Ако си добър, ти заповядваш на своята добродетел; ако си лош, лошото сърце заповядва на тебе.
(втори вариант)
Добре, ако вие добре мислите, значи вие заповядвате на ума си; ако не мислите добре, не може да заповядвате.
Ако си добър, ти заповядваш на своята добродетел; ако си лош, лошото сърце заповядва на тебе.
към втори вариант >>
Вие още не сте започнали.
(втори вариант)
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината. Не се обезсърчавайте. Аз искам да ви дам един свещен подтик. Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас.
Вие още не сте започнали.
към втори вариант >>
И тогава има две правила.
(втори вариант)
И тогава има две правила.
Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален. Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи. В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален. Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
към втори вариант >>
Трябва всички да имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината.
(втори вариант)
Трябва всички да имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината.
То е необходимо. Затова тази вечер ви държах тази лекция. Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.
към втори вариант >>
Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален.
(втори вариант)
И тогава има две правила.
Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален.
Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи. В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален. Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
към втори вариант >>
То е необходимо.
(втори вариант)
Трябва всички да имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината.
То е необходимо.
Затова тази вечер ви държах тази лекция. Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.
към втори вариант >>
Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи.
(втори вариант)
И тогава има две правила. Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален.
Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи.
В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален. Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
към втори вариант >>
Затова тази вечер ви държах тази лекция.
(втори вариант)
Трябва всички да имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината. То е необходимо.
Затова тази вечер ви държах тази лекция.
Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.
към втори вариант >>
В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален.
(втори вариант)
И тогава има две правила. Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален. Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи.
В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален.
Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
към втори вариант >>
Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.
(втори вариант)
Трябва всички да имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината. То е необходимо. Затова тази вечер ви държах тази лекция.
Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.
към втори вариант >>
Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
(втори вариант)
И тогава има две правила. Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален. Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи. В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален.
Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
към втори вариант >>
Божието благословение да бъде с вас.
(втори вариант)
Божието благословение да бъде с вас.
към втори вариант >>
Тъй седят фактите, разбирате ли?
(втори вариант)
Тъй седят фактите, разбирате ли?
И когато един ученик изнася неверни факти на живота, той е болен -и умът му, и сърцето му, и волята му са болни.
към втори вариант >>
И когато един ученик изнася неверни факти на живота, той е болен -и умът му, и сърцето му, и волята му са болни.
(втори вариант)
Тъй седят фактите, разбирате ли?
И когато един ученик изнася неверни факти на живота, той е болен -и умът му, и сърцето му, и волята му са болни.
към втори вариант >>
Сега във вас се зароди едно желание.
(втори вариант)
Сега във вас се зароди едно желание.
То е следущето - [да разберете] кой е този, който е говорил? Вие го намерете кой е.
към втори вариант >>
То е следущето - [да разберете] кой е този, който е говорил?
(втори вариант)
Сега във вас се зароди едно желание.
То е следущето - [да разберете] кой е този, който е говорил?
Вие го намерете кой е.
към втори вариант >>
Вие го намерете кой е.
(втори вариант)
Сега във вас се зароди едно желание. То е следущето - [да разберете] кой е този, който е говорил?
Вие го намерете кой е.
към втори вариант >>
Христос имаше ученици, дванайсет души.
(втори вариант)
Христос имаше ученици, дванайсет души.
И казва им: „Един от вас ще Ме предаде." Казват: „Кой е? " И Той не му каза името, но каза: „Този е, на когото затопя хляб в паницата и на когото дам, той е." И като му дал хляб, там казва Писанието, тогава влязъл дяволът.
към втори вариант >>
И казва им: „Един от вас ще Ме предаде." Казват: „Кой е?
(втори вариант)
Христос имаше ученици, дванайсет души.
И казва им: „Един от вас ще Ме предаде." Казват: „Кой е?
" И Той не му каза името, но каза: „Този е, на когото затопя хляб в паницата и на когото дам, той е." И като му дал хляб, там казва Писанието, тогава влязъл дяволът.
към втори вариант >>
" И Той не му каза името, но каза: „Този е, на когото затопя хляб в паницата и на когото дам, той е." И като му дал хляб, там казва Писанието, тогава влязъл дяволът.
(втори вариант)
Христос имаше ученици, дванайсет души. И казва им: „Един от вас ще Ме предаде." Казват: „Кой е?
" И Той не му каза името, но каза: „Този е, на когото затопя хляб в паницата и на когото дам, той е." И като му дал хляб, там казва Писанието, тогава влязъл дяволът.
към втори вариант >>
Сега, аз не искам да затопя хляба, защото дяволът ще влезе във вас.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да затопя хляба, защото дяволът ще влезе във вас.
Казвам, няма да затопя.
към втори вариант >>
Казвам, няма да затопя.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да затопя хляба, защото дяволът ще влезе във вас.
Казвам, няма да затопя.
към втори вариант >>
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи.
Чистото при всички условия си остава чисто. Нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло. Истината при всички условия е истина. Лъжата при всички условия е лъжа.
към втори вариант >>
Чистото при всички условия си остава чисто.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи.
Чистото при всички условия си остава чисто.
Нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло. Истината при всички условия е истина. Лъжата при всички условия е лъжа. По този начин нещата са абсолютно определени.
към втори вариант >>
Нечистото при всички условия е нечисто.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи. Чистото при всички условия си остава чисто.
Нечистото при всички условия е нечисто.
Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло. Истината при всички условия е истина. Лъжата при всички условия е лъжа. По този начин нещата са абсолютно определени.
към втори вариант >>
Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи. Чистото при всички условия си остава чисто. Нечистото при всички условия е нечисто.
Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло.
Истината при всички условия е истина. Лъжата при всички условия е лъжа. По този начин нещата са абсолютно определени.
към втори вариант >>
Истината при всички условия е истина.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи. Чистото при всички условия си остава чисто. Нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло.
Истината при всички условия е истина.
Лъжата при всички условия е лъжа. По този начин нещата са абсолютно определени.
към втори вариант >>
Лъжата при всички условия е лъжа.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи. Чистото при всички условия си остава чисто. Нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло. Истината при всички условия е истина.
Лъжата при всички условия е лъжа.
По този начин нещата са абсолютно определени.
към втори вариант >>
По този начин нещата са абсолютно определени.
(втори вариант)
Чистото при всички условия си остава чисто. Нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло. Истината при всички условия е истина. Лъжата при всички условия е лъжа.
По този начин нещата са абсолютно определени.
към втори вариант >>
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата.
(втори вариант)
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата.
И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите. За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка. Изключение няма. Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение. Пропорцията каква е?
към втори вариант >>
И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите.
(втори вариант)
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата.
И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите.
За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка. Изключение няма. Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение. Пропорцията каква е? На две места го имате, а на третото го няма.
към втори вариант >>
За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка.
(втори вариант)
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата. И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите.
За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка.
Изключение няма. Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение. Пропорцията каква е? На две места го имате, а на третото го няма.
към втори вариант >>
Изключение няма.
(втори вариант)
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата. И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите. За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка.
Изключение няма.
Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение. Пропорцията каква е? На две места го имате, а на третото го няма.
към втори вариант >>
Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение.
(втори вариант)
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата. И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите. За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка. Изключение няма.
Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение.
Пропорцията каква е? На две места го имате, а на третото го няма.
към втори вариант >>
Пропорцията каква е?
(втори вариант)
За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата. И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите. За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка. Изключение няма. Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение.
Пропорцията каква е?
На две места го имате, а на третото го няма.
към втори вариант >>
На две места го имате, а на третото го няма.
(втори вариант)
И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите. За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка. Изключение няма. Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение. Пропорцията каква е?
На две места го имате, а на третото го няма.
към втори вариант >>
Когато е истина, тогава имаме три към три (3/3), после имаме две към три (2/3) и после имаме едно към три (1/3), това е отношението.
(втори вариант)
Когато е истина, тогава имаме три към три (3/3), после имаме две към три (2/3) и после имаме едно към три (1/3), това е отношението.
Вие трябва да знаете тия съотношения. Не може в дадения случай да изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение. Туй показва, че всяко едно съотношение трябва да го разгледате на физическото поле, трябва да го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете тия съотношения.
(втори вариант)
Когато е истина, тогава имаме три към три (3/3), после имаме две към три (2/3) и после имаме едно към три (1/3), това е отношението.
Вие трябва да знаете тия съотношения.
Не може в дадения случай да изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение. Туй показва, че всяко едно съотношение трябва да го разгледате на физическото поле, трябва да го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.
към втори вариант >>
Не може в дадения случай да изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение.
(втори вариант)
Когато е истина, тогава имаме три към три (3/3), после имаме две към три (2/3) и после имаме едно към три (1/3), това е отношението. Вие трябва да знаете тия съотношения.
Не може в дадения случай да изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение.
Туй показва, че всяко едно съотношение трябва да го разгледате на физическото поле, трябва да го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.
към втори вариант >>
Туй показва, че всяко едно съотношение трябва да го разгледате на физическото поле, трябва да го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.
(втори вариант)
Когато е истина, тогава имаме три към три (3/3), после имаме две към три (2/3) и после имаме едно към три (1/3), това е отношението. Вие трябва да знаете тия съотношения. Не може в дадения случай да изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение.
Туй показва, че всяко едно съотношение трябва да го разгледате на физическото поле, трябва да го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.
към втори вариант >>
Ще ви дам правило, но какво се отличава добрият човек от лошите хора.
(втори вариант)
Ще ви дам правило, но какво се отличава добрият човек от лошите хора.
Аз вземам думата „добър" като един плод вече узрял, защото, ако кажа „по-добър", за мене има друго значение. Да допуснем сега, аз означавам: Д (добър) и ПД (по-добър).
към втори вариант >>
Аз вземам думата „добър" като един плод вече узрял, защото, ако кажа „по-добър", за мене има друго значение.
(втори вариант)
Ще ви дам правило, но какво се отличава добрият човек от лошите хора.
Аз вземам думата „добър" като един плод вече узрял, защото, ако кажа „по-добър", за мене има друго значение.
Да допуснем сега, аз означавам: Д (добър) и ПД (по-добър).
към втори вариант >>
Да допуснем сега, аз означавам: Д (добър) и ПД (по-добър).
(втори вариант)
Ще ви дам правило, но какво се отличава добрият човек от лошите хора. Аз вземам думата „добър" като един плод вече узрял, защото, ако кажа „по-добър", за мене има друго значение.
Да допуснем сега, аз означавам: Д (добър) и ПД (по-добър).
към втори вариант >>
В „добро" имате нещо завършено, то е „добър", резултат.
(втори вариант)
В „добро" имате нещо завършено, то е „добър", резултат.
Като кажа „по-добро", аз подразбирам работа.
към втори вариант >>
Като кажа „по-добро", аз подразбирам работа.
(втори вариант)
В „добро" имате нещо завършено, то е „добър", резултат.
Като кажа „по-добро", аз подразбирам работа.
към втори вариант >>
Да кажем, вие сте богат.
(втори вариант)
Да кажем, вие сте богат.
Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как? Чрез работа. За да станеш по-добър, трябва да работиш. Затуй доброто е положително. Добър си в даден момент.
към втори вариант >>
Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как?
(втори вариант)
Да кажем, вие сте богат.
Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как?
Чрез работа. За да станеш по-добър, трябва да работиш. Затуй доброто е положително. Добър си в даден момент.
към втори вариант >>
Чрез работа.
(втори вариант)
Да кажем, вие сте богат. Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как?
Чрез работа.
За да станеш по-добър, трябва да работиш. Затуй доброто е положително. Добър си в даден момент.
към втори вариант >>
За да станеш по-добър, трябва да работиш.
(втори вариант)
Да кажем, вие сте богат. Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как? Чрез работа.
За да станеш по-добър, трябва да работиш.
Затуй доброто е положително. Добър си в даден момент.
към втори вариант >>
Затуй доброто е положително.
(втори вариант)
Да кажем, вие сте богат. Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как? Чрез работа. За да станеш по-добър, трябва да работиш.
Затуй доброто е положително.
Добър си в даден момент.
към втори вариант >>
Добър си в даден момент.
(втори вариант)
Да кажем, вие сте богат. Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как? Чрез работа. За да станеш по-добър, трябва да работиш. Затуй доброто е положително.
Добър си в даден момент.
към втори вариант >>
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия?
(втори вариант)
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия?
Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата. Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй.
към втори вариант >>
Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата.
(втори вариант)
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия?
Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата.
Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде.
към втори вариант >>
Те са следущите.
(втори вариант)
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия? Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата.
Те са следущите.
Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три.
към втори вариант >>
Сега нали искате да ви определя признаците.
(втори вариант)
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия? Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата. Те са следущите.
Сега нали искате да ви определя признаците.
Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване.
към втори вариант >>
Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл.
(втори вариант)
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия? Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата. Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците.
Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл.
Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви.
към втори вариант >>
Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй.
(втори вариант)
Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия? Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата. Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл.
Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй.
Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре.
към втори вариант >>
Туй трябва да даде.
(втори вариант)
Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата. Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй.
Туй трябва да даде.
То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре. Вие сте толкоз глупав, не може да мислите.
към втори вариант >>
То е едно към три.
(втори вариант)
Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде.
То е едно към три.
Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре. Вие сте толкоз глупав, не може да мислите. Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
към втори вариант >>
Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване.
(втори вариант)
Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три.
Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване.
Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре. Вие сте толкоз глупав, не може да мислите. Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
към втори вариант >>
Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви.
(втори вариант)
Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване.
Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви.
Не само там да се спре. Вие сте толкоз глупав, не може да мислите. Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
към втори вариант >>
Не само там да се спре.
(втори вариант)
Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви.
Не само там да се спре.
Вие сте толкоз глупав, не може да мислите. Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
към втори вариант >>
Вие сте толкоз глупав, не може да мислите.
(втори вариант)
Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре.
Вие сте толкоз глупав, не може да мислите.
Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
към втори вариант >>
Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
(втори вариант)
То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре. Вие сте толкоз глупав, не може да мислите.
Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.
към втори вариант >>
Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър.
(втори вариант)
Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър.
Няма изключение. Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото. Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума. Ние правим относителни неща.
към втори вариант >>
Няма изключение.
(втори вариант)
Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър.
Няма изключение.
Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото. Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума. Ние правим относителни неща.
към втори вариант >>
Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото.
(втори вариант)
Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър. Няма изключение.
Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото.
Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума. Ние правим относителни неща.
към втори вариант >>
Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума.
(втори вариант)
Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър. Няма изключение. Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото.
Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума.
Ние правим относителни неща.
към втори вариант >>
Ние правим относителни неща.
(втори вариант)
Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър. Няма изключение. Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото. Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума.
Ние правим относителни неща.
към втори вариант >>
Сега, този закон може да приложите за Учителя.
(втори вариант)
Сега, този закон може да приложите за Учителя.
към втори вариант >>
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят.
(втори вариант)
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят.
Той трябва да има тия три качества. Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител. Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате. Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем. Тъй е.
към втори вариант >>
Той трябва да има тия три качества.
(втори вариант)
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят.
Той трябва да има тия три качества.
Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител. Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате. Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем. Тъй е. Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
към втори вариант >>
Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител.
(втори вариант)
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят. Той трябва да има тия три качества.
Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител.
Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате. Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем. Тъй е. Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
към втори вариант >>
Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате.
(втори вариант)
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят. Той трябва да има тия три качества. Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител.
Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате.
Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем. Тъй е. Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
към втори вариант >>
Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем.
(втори вариант)
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят. Той трябва да има тия три качества. Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител. Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате.
Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем.
Тъй е. Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
към втори вариант >>
Тъй е.
(втори вариант)
Аз казвам, добрият човек, той е Учителят. Той трябва да има тия три качества. Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител. Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате. Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем.
Тъй е.
Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
към втори вариант >>
Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
(втори вариант)
Той трябва да има тия три качества. Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител. Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате. Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем. Тъй е.
Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?
към втори вариант >>
Един Учител не само един път да произведе това, но всеки път туй трябва да произведе, всеки път, разбирате ли, постоянно, тъй както слънцето.
(втори вариант)
Един Учител не само един път да произведе това, но всеки път туй трябва да произведе, всеки път, разбирате ли, постоянно, тъй както слънцето.
към втори вариант >>
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие.
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие.
Казват: слънцето. Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене.
към втори вариант >>
Казват: слънцето.
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие.
Казват: слънцето.
Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа!
към втори вариант >>
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон.
Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната. Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея? Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане? Опита може ли да направите?
към втори вариант >>
Не, не, слънцето, това е Божественото око.
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие. Казват: слънцето.
Не, не, слънцето, това е Божественото око.
Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа! " И дървото започва работа.
към втори вариант >>
Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон.
Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната.
Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея? Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане? Опита може ли да направите?
към втори вариант >>
Какво виждам аз в слънцето?
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие. Казват: слънцето. Не, не, слънцето, това е Божественото око.
Какво виждам аз в слънцето?
Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа! " И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде.
към втори вариант >>
Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея?
(втори вариант)
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон. Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната.
Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея?
Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане? Опита може ли да направите?
към втори вариант >>
Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания.
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие. Казват: слънцето. Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето?
Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания.
На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа! " И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си.
към втори вариант >>
Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане?
(втори вариант)
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон. Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната. Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея?
Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане?
Опита може ли да направите?
към втори вариант >>
На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене.
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие. Казват: слънцето. Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания.
На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене.
На работа! " И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата.
към втори вариант >>
Опита може ли да направите?
(втори вариант)
Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон. Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната. Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея? Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане?
Опита може ли да направите?
към втори вариант >>
На работа!
(втори вариант)
Казват: слънцето. Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене.
На работа!
" И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу.
към втори вариант >>
Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка.
И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка. Сега туй не е за мен. То е за вас.
към втори вариант >>
" И дървото започва работа.
(втори вариант)
Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа!
" И дървото започва работа.
Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види.
към втори вариант >>
И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка.
И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка.
Сега туй не е за мен. То е за вас.
към втори вариант >>
Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде.
(втори вариант)
Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа! " И дървото започва работа.
Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде.
И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види. Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу?
към втори вариант >>
Сега туй не е за мен.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка. И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка.
Сега туй не е за мен.
То е за вас.
към втори вариант >>
И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си.
(втори вариант)
Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа! " И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде.
И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си.
То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види. Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу? "
към втори вариант >>
То е за вас.
(втори вариант)
Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка. И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка. Сега туй не е за мен.
То е за вас.
към втори вариант >>
То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата.
(втори вариант)
На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа! " И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си.
То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата.
По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види. Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу? "
към втори вариант >>
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик.
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик.
Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си. Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен. Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите? За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа. Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
към втори вариант >>
По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу.
(втори вариант)
На работа! " И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата.
По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу.
Слънцето гледа, не може да види. Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу? "
към втори вариант >>
Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си.
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик.
Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си.
Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен. Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите? За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа. Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
към втори вариант >>
Слънцето гледа, не може да види.
(втори вариант)
" И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу.
Слънцето гледа, не може да види.
Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу? "
към втори вариант >>
Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен.
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик. Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си.
Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен.
Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите? За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа. Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
към втори вариант >>
Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу?
(втори вариант)
Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види.
Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу?
"
към втори вариант >>
Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите?
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик. Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си. Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен.
Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите?
За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа. Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види. Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу?
"
към втори вариант >>
За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа.
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик. Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си. Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен. Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите?
За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа.
Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
към втори вариант >>
Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите, да ви не видят или да ви не види Учителят.
(втори вариант)
Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите, да ви не видят или да ви не види Учителят.
Ще дойде вятър, ще пръсне облаците, слънцето наднича и казва: „Не стойте. На работа всички! Каквито заповеди съм дал, трябва да се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.
към втори вариант >>
Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик. Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си. Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен. Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите? За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа.
Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
към втори вариант >>
Ще дойде вятър, ще пръсне облаците, слънцето наднича и казва: „Не стойте.
(втори вариант)
Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите, да ви не видят или да ви не види Учителят.
Ще дойде вятър, ще пръсне облаците, слънцето наднича и казва: „Не стойте.
На работа всички! Каквито заповеди съм дал, трябва да се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.
към втори вариант >>
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал.
Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена.
към втори вариант >>
На работа всички!
(втори вариант)
Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите, да ви не видят или да ви не види Учителят. Ще дойде вятър, ще пръсне облаците, слънцето наднича и казва: „Не стойте.
На работа всички!
Каквито заповеди съм дал, трябва да се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.
към втори вариант >>
Няма в какво там да се съмнявате.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал.
Няма в какво там да се съмнявате.
Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена. Тя не може да се измени.
към втори вариант >>
Каквито заповеди съм дал, трябва да се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.
(втори вариант)
Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите, да ви не видят или да ви не види Учителят. Ще дойде вятър, ще пръсне облаците, слънцето наднича и казва: „Не стойте. На работа всички!
Каквито заповеди съм дал, трябва да се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.
към втори вариант >>
Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал. Няма в какво там да се съмнявате.
Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено.
Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена. Тя не може да се измени.
към втори вариант >>
Когато Божественото съзнание иде в света, казва: „Всички на работа!
(втори вариант)
Когато Божественото съзнание иде в света, казва: „Всички на работа!
" По някой път си правите илюзии - облаци, тъмнина, обаче дойде вятърът на живота: „На работа! " Нищо повече.
към втори вариант >>
Тъй щото Божественият закон е строг закон.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал. Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено.
Тъй щото Божественият закон е строг закон.
Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена. Тя не може да се измени.
към втори вариант >>
" По някой път си правите илюзии - облаци, тъмнина, обаче дойде вятърът на живота: „На работа!
(втори вариант)
Когато Божественото съзнание иде в света, казва: „Всички на работа!
" По някой път си правите илюзии - облаци, тъмнина, обаче дойде вятърът на живота: „На работа!
" Нищо повече.
към втори вариант >>
Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал. Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон.
Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно.
Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена. Тя не може да се измени.
към втори вариант >>
" Нищо повече.
(втори вариант)
Когато Божественото съзнание иде в света, казва: „Всички на работа! " По някой път си правите илюзии - облаци, тъмнина, обаче дойде вятърът на живота: „На работа!
" Нищо повече.
към втори вариант >>
Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал. Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно.
Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена.
Тя не може да се измени.
към втори вариант >>
Затуй първото нещо, което трябва да научите, ако искате да станете ученици, то е: трябва да имате абсолютна вяра в своя Учител.
(втори вариант)
Затуй първото нещо, което трябва да научите, ако искате да станете ученици, то е: трябва да имате абсолютна вяра в своя Учител.
Второ: Учителят каквото и да направи, да не се усъмниш. Усъмниш ли се в своя Учител, той се усъмнява в себе си.
към втори вариант >>
Тя не може да се измени.
(втори вариант)
Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена.
Тя не може да се измени.
към втори вариант >>
Второ: Учителят каквото и да направи, да не се усъмниш.
(втори вариант)
Затуй първото нещо, което трябва да научите, ако искате да станете ученици, то е: трябва да имате абсолютна вяра в своя Учител.
Второ: Учителят каквото и да направи, да не се усъмниш.
Усъмниш ли се в своя Учител, той се усъмнява в себе си.
към втори вариант >>
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има.
(втори вариант)
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има.
В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре. Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците. Това не е учителстване. Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е. Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
към втори вариант >>
Усъмниш ли се в своя Учител, той се усъмнява в себе си.
(втори вариант)
Затуй първото нещо, което трябва да научите, ако искате да станете ученици, то е: трябва да имате абсолютна вяра в своя Учител. Второ: Учителят каквото и да направи, да не се усъмниш.
Усъмниш ли се в своя Учител, той се усъмнява в себе си.
към втори вариант >>
В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре.
(втори вариант)
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има.
В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре.
Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците. Това не е учителстване. Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е. Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
към втори вариант >>
Учителят, това е висшето вътре в ученика.
(втори вариант)
Учителят, това е висшето вътре в ученика.
То е вложено вътре, може да го замениш с каквато искаш величина. Ако не може да го замените, не разбирате. Ако разбирате - Учителят е един външен субект, той не е Учител.
към втори вариант >>
Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците.
(втори вариант)
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има. В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре.
Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците.
Това не е учителстване. Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е. Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
към втори вариант >>
То е вложено вътре, може да го замениш с каквато искаш величина.
(втори вариант)
Учителят, това е висшето вътре в ученика.
То е вложено вътре, може да го замениш с каквато искаш величина.
Ако не може да го замените, не разбирате. Ако разбирате - Учителят е един външен субект, той не е Учител.
към втори вариант >>
Това не е учителстване.
(втори вариант)
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има. В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре. Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците.
Това не е учителстване.
Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е. Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
към втори вариант >>
Ако не може да го замените, не разбирате.
(втори вариант)
Учителят, това е висшето вътре в ученика. То е вложено вътре, може да го замениш с каквато искаш величина.
Ако не може да го замените, не разбирате.
Ако разбирате - Учителят е един външен субект, той не е Учител.
към втори вариант >>
Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е.
(втори вариант)
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има. В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре. Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците. Това не е учителстване.
Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е.
Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
към втори вариант >>
Ако разбирате - Учителят е един външен субект, той не е Учител.
(втори вариант)
Учителят, това е висшето вътре в ученика. То е вложено вътре, може да го замениш с каквато искаш величина. Ако не може да го замените, не разбирате.
Ако разбирате - Учителят е един външен субект, той не е Учител.
към втори вариант >>
Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
(втори вариант)
Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има. В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре. Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците. Това не е учителстване. Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е.
Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
към втори вариант >>
Това са ваши разбирания.
(втори вариант)
Това са ваши разбирания.
То е, когато рисуват децата. Това е то, вашата идея за Учителя.
към втори вариант >>
Има три категории: физически свят, имате духовен свят, имате Божествен свят.
(втори вариант)
Има три категории: физически свят, имате духовен свят, имате Божествен свят.
Те са величини положителни. По какво се отличават?
към втори вариант >>
То е, когато рисуват децата.
(втори вариант)
Това са ваши разбирания.
То е, когато рисуват децата.
Това е то, вашата идея за Учителя.
към втори вариант >>
Те са величини положителни.
(втори вариант)
Има три категории: физически свят, имате духовен свят, имате Божествен свят.
Те са величини положителни.
По какво се отличават?
към втори вариант >>
Това е то, вашата идея за Учителя.
(втори вариант)
Това са ваши разбирания. То е, когато рисуват децата.
Това е то, вашата идея за Учителя.
към втори вариант >>
По какво се отличават?
(втори вариант)
Има три категории: физически свят, имате духовен свят, имате Божествен свят. Те са величини положителни.
По какво се отличават?
към втори вариант >>
Какво е това?
(втори вариант)
Какво е това?
Детето нарисувало един паун. А, отличен е. Къде е паунът?
към втори вариант >>
По какво се отличава единицата?
(втори вариант)
По какво се отличава единицата?
към втори вариант >>
Детето нарисувало един паун.
(втори вариант)
Какво е това?
Детето нарисувало един паун.
А, отличен е. Къде е паунът?
към втори вариант >>
Имате художник.
(втори вариант)
Имате художник.
Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят. Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате. Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува.
към втори вариант >>
А, отличен е.
(втори вариант)
Какво е това? Детето нарисувало един паун.
А, отличен е.
Къде е паунът?
към втори вариант >>
Рисуването вземете или рисуването с маслени бои.
(втори вариант)
Имате художник.
Рисуването вземете или рисуването с маслени бои.
То е едно изкуство, което спада към физическия свят. Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате. Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува. Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
към втори вариант >>
Къде е паунът?
(втори вариант)
Какво е това? Детето нарисувало един паун. А, отличен е.
Къде е паунът?
към втори вариант >>
То е едно изкуство, което спада към физическия свят.
(втори вариант)
Имате художник. Рисуването вземете или рисуването с маслени бои.
То е едно изкуство, което спада към физическия свят.
Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате. Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува. Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
към втори вариант >>
С тия идеи трябва да престанете.
(втори вариант)
С тия идеи трябва да престанете.
Отвън може тъй да се говори, но един ученик да говори тъй, като символ, не разбирам.
към втори вариант >>
Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате.
(втори вариант)
Имате художник. Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят.
Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате.
Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува. Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
към втори вариант >>
Отвън може тъй да се говори, но един ученик да говори тъй, като символ, не разбирам.
(втори вариант)
С тия идеи трябва да престанете.
Отвън може тъй да се говори, но един ученик да говори тъй, като символ, не разбирам.
към втори вариант >>
Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение.
(втори вариант)
Имате художник. Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят. Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате.
Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение.
Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува. Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
към втори вариант >>
Но да констатираме истината.
(втори вариант)
Но да констатираме истината.
Кажете нещо невярно. То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща.
към втори вариант >>
Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува.
(втори вариант)
Имате художник. Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят. Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате. Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение.
Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува.
Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
към втори вариант >>
Кажете нещо невярно.
(втори вариант)
Но да констатираме истината.
Кажете нещо невярно.
То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща. Там всичко е точно определено.
към втори вариант >>
Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
(втори вариант)
Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят. Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате. Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува.
Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
към втори вариант >>
То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса.
(втори вариант)
Но да констатираме истината. Кажете нещо невярно.
То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса.
В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща. Там всичко е точно определено. Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
към втори вариант >>
По какво се отличава свиренето?
(втори вариант)
По какво се отличава свиренето?
Свиренето не може да го пипаш. Или свиренето, или обонянието може да вземете. Едно цвете може да го помиришеш. Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш. Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
към втори вариант >>
В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини.
(втори вариант)
Но да констатираме истината. Кажете нещо невярно. То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса.
В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини.
А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща. Там всичко е точно определено. Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
към втори вариант >>
Свиренето не може да го пипаш.
(втори вариант)
По какво се отличава свиренето?
Свиренето не може да го пипаш.
Или свиренето, или обонянието може да вземете. Едно цвете може да го помиришеш. Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш. Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
към втори вариант >>
А при обикновения живот може и другояче.
(втори вариант)
Но да констатираме истината. Кажете нещо невярно. То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини.
А при обикновения живот може и другояче.
Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща. Там всичко е точно определено. Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
към втори вариант >>
Или свиренето, или обонянието може да вземете.
(втори вариант)
По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да го пипаш.
Или свиренето, или обонянието може да вземете.
Едно цвете може да го помиришеш. Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш. Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
към втори вариант >>
Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща.
(втори вариант)
Но да констатираме истината. Кажете нещо невярно. То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче.
Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща.
Там всичко е точно определено. Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
към втори вариант >>
Едно цвете може да го помиришеш.
(втори вариант)
По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да го пипаш. Или свиренето, или обонянието може да вземете.
Едно цвете може да го помиришеш.
Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш. Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
към втори вариант >>
Там всичко е точно определено.
(втори вариант)
Кажете нещо невярно. То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща.
Там всичко е точно определено.
Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
към втори вариант >>
Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш.
(втори вариант)
По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да го пипаш. Или свиренето, или обонянието може да вземете. Едно цвете може да го помиришеш.
Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш.
Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
към втори вариант >>
Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
(втори вариант)
То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща. Там всичко е точно определено.
Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.
към втори вариант >>
Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
(втори вариант)
По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да го пипаш. Или свиренето, или обонянието може да вземете. Едно цвете може да го помиришеш. Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш.
Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
към втори вариант >>
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината.
Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят. И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога.
към втори вариант >>
Сега да пристъпим към Божествения свят.
(втори вариант)
Сега да пристъпим към Божествения свят.
След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря. Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание. Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш. То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
към втори вариант >>
Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината.
Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят.
И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол.
към втори вариант >>
След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря.
(втори вариант)
Сега да пристъпим към Божествения свят.
След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря.
Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание. Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш. То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
към втори вариант >>
И следователно се ражда първото нещо.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината. Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят.
И следователно се ражда първото нещо.
Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата?
към втори вариант >>
Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание.
(втори вариант)
Сега да пристъпим към Божествения свят. След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря.
Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание.
Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш. То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
към втори вариант >>
Когато човек престане да говори истината, той лъже.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината. Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят. И следователно се ражда първото нещо.
Когато човек престане да говори истината, той лъже.
Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда.
към втори вариант >>
Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш.
(втори вариант)
Сега да пристъпим към Божествения свят. След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря. Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание.
Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш.
То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
към втори вариант >>
Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината. Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят. И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже.
Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината.
Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда. Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил?
към втори вариант >>
То е нещо, което само може да мислиш.
(втори вариант)
Сега да пристъпим към Божествения свят. След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря. Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание. Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш.
То е нещо, което само може да мислиш.
След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
към втори вариант >>
Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината. Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят. И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината.
Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога.
Не е вярно, че е гол. Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда. Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил? " „Гол съм." Но то е лъжа.
към втори вариант >>
След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
(втори вариант)
Сега да пристъпим към Божествения свят. След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря. Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание. Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш. То е нещо, което само може да мислиш.
След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.
към втори вариант >>
Не е вярно, че е гол.
(втори вариант)
Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят. И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога.
Не е вярно, че е гол.
Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда. Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил? " „Гол съм." Но то е лъжа.
към втори вариант >>
Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите.
(втори вариант)
Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите.
Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета. Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. То са три диплома, които той трябва да има.
към втори вариант >>
Де е лъжата?
(втори вариант)
И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол.
Де е лъжата?
Вика го Бог, той не се обажда. Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил? " „Гол съм." Но то е лъжа.
към втори вариант >>
Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета.
(втори вариант)
Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите.
Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета.
Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. То са три диплома, които той трябва да има.
към втори вариант >>
Вика го Бог, той не се обажда.
(втори вариант)
Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата?
Вика го Бог, той не се обажда.
Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил? " „Гол съм." Но то е лъжа.
към втори вариант >>
Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят.
(втори вариант)
Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите. Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета.
Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят.
Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. То са три диплома, които той трябва да има.
към втори вариант >>
Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил?
(втори вариант)
Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда.
Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил?
" „Гол съм." Но то е лъжа.
към втори вариант >>
Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница.
(втори вариант)
Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите. Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета. Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят.
Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница.
То са три диплома, които той трябва да има.
към втори вариант >>
" „Гол съм." Но то е лъжа.
(втори вариант)
Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда. Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил?
" „Гол съм." Но то е лъжа.
към втори вариант >>
2.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е.
Височината, това е първият подтик на растеж. Правите мисли на духовете дават широчина на човешкия организъм, те засягат сърцето. А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност. По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т.е. Божествените мисли са безконечни в своето движение.
Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е.
солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай.
към беседата >>
Защото какъв е стремежът на един човек?
Любовта може ли да не се люби? Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин. Истината е стремеж на човешкия дух.
Защото какъв е стремежът на един човек?
Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н.
към беседата >>
солидни мисли са те.
Правите мисли на духовете дават широчина на човешкия организъм, те засягат сърцето. А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност. По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т.е. Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е.
солидни мисли са те.
Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш.
към беседата >>
Ние всинца се стремим към Истината.
Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин. Истината е стремеж на човешкия дух. Защото какъв е стремежът на един човек?
Ние всинца се стремим към Истината.
Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи.
към беседата >>
Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е.
А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност. По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т.е. Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е. солидни мисли са те.
Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е.
той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно.
към беседата >>
Истината е смисълът на живота.
Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин. Истината е стремеж на човешкия дух. Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината.
Истината е смисълът на живота.
Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество.
към беседата >>
той е идеен човек, здраво, плътно мисли.
По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т.е. Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е. солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е.
той е идеен човек, здраво, плътно мисли.
Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен?
към беседата >>
Всеки човек се стреми към Истината.
Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин. Истината е стремеж на човешкия дух. Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота.
Всеки човек се стреми към Истината.
Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
към беседата >>
Правите мисли са необходими.
Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е. солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли.
Правите мисли са необходими.
И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини?
към беседата >>
Но в този стремеж целите на реализиране са различни.
Истината е стремеж на човешкия дух. Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината.
Но в този стремеж целите на реализиране са различни.
Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
към беседата >>
И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай.
Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е. солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими.
И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай.
Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича?
към беседата >>
Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н.
Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни.
Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н.
Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
към беседата >>
Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш.
солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай.
Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш.
А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно.
към беседата >>
Но това не са съществени стремежи.
Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н.
Но това не са съществени стремежи.
Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
към беседата >>
А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно.
Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш.
А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно.
Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“.
към беседата >>
Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество.
Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи.
Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество.
Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
към беседата >>
Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен?
той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно.
Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен?
Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество.
Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
към беседата >>
Какви са подбудителните причини?
Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен?
Какви са подбудителните причини?
Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им.
към беседата >>
Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“.
Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
към беседата >>
Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича?
И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини?
Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича?
Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове.
към беседата >>
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл.
Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки.
към беседата >>
Има нещо вярно, но има и нещо невярно.
Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича?
Има нещо вярно, но има и нещо невярно.
Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор.
към беседата >>
Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл.
Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно.
Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
към беседата >>
Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“.
А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно.
Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“.
И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини.
към беседата >>
Ето какво се крие в човешката мисъл.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно.
Ето какво се крие в човешката мисъл.
Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш.
към беседата >>
И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното.
Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“.
И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното.
Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации.
към беседата >>
Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл.
Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин.
Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност.
към беседата >>
Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им.
Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното.
Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им.
От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие.
към беседата >>
Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин.
Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване.
Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече.
към беседата >>
От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове.
Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им.
От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове.
Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво.
към беседата >>
Аз го слагам към материалните науки.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване.
Аз го слагам към материалните науки.
Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после?
към беседата >>
Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор.
Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове.
Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор.
В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят.
към беседата >>
Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки.
Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири.
към беседата >>
В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини.
Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор.
В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини.
Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война!
към беседата >>
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш.
Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш.
Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“.
към беседата >>
Всяка една дума си има определени вибрации.
И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини.
Всяка една дума си има определени вибрации.
Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война!
към беседата >>
Всеки рисувач е имал тази опитност.
Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш.
Всеки рисувач е имал тази опитност.
След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли.
към беседата >>
Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие.
Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации.
Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие.
Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума.
към беседата >>
След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече.
Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност.
След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече.
Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува.
към беседата >>
Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво.
От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие.
Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво.
За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата.
към беседата >>
Какво прави после?
Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече.
Какво прави после?
Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата.
към беседата >>
За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят.
Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво.
За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят.
Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект.
към беседата >>
Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири.
Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после?
Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири.
Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата.
към беседата >>
Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война!
В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят.
Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война!
Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си.
към беседата >>
Казва: „Усещам едно желание за уединение“.
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири.
Казва: „Усещам едно желание за уединение“.
Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти.
към беседата >>
Всички подемат тази дума – война!
Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война!
Всички подемат тази дума – война!
Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици.
към беседата >>
Иска да се моли, иска да мисли.
Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“.
Иска да се моли, иска да мисли.
След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето?
към беседата >>
Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума.
Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война!
Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума.
Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето.
към беседата >>
След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува.
След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли.
След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува.
Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите.
към беседата >>
Ама туй е едно съчетание на нещата.
Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума.
Ама туй е едно съчетание на нещата.
Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала.
към беседата >>
Пак вземе четката, музиката, молитвата.
Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува.
Пак вземе четката, музиката, молитвата.
После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите.
към беседата >>
Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект.
За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата.
Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект.
Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила.
към беседата >>
После пак четката, музиката, молитвата.
Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата.
После пак четката, музиката, молитвата.
Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си.
към беседата >>
Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си.
Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект.
Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си.
В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес.
към беседата >>
Това е един кръг, който постоянно се върти.
Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата.
Това е един кръг, който постоянно се върти.
Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то.
към беседата >>
В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици.
Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си.
В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици.
Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние.
към беседата >>
Сега, към коя категория спада яденето?
Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти.
Сега, към коя категория спада яденето?
Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“.
към беседата >>
Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето.
Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици.
Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето.
Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
към беседата >>
Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите.
След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето?
Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите.
Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.
към беседата >>
Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала.
Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето.
Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала.
Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
към беседата >>
Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите.
Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите.
Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите.
Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“.
към беседата >>
Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила.
Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала.
Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила.
Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
към беседата >>
Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си.
После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите.
Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си.
Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш.
към беседата >>
Туй става, когато хората имат един общ интерес.
Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила.
Туй става, когато хората имат един общ интерес.
Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
към беседата >>
Материално изкуство е то.
Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си.
Материално изкуство е то.
След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме.
към беседата >>
Бутването на такова едно бутонче има такова влияние.
В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес.
Бутването на такова едно бутонче има такова влияние.
Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
към беседата >>
След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“.
Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то.
След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“.
Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено.
към беседата >>
Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние.
Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
към беседата >>
Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.
Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“.
Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.
Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса.
към беседата >>
Често у българите има много лош навик.
Често у българите има много лош навик.
Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо. „Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане. Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества. Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
към беседата >>
Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“.
Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.
Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“.
Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си.
към беседата >>
Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо.
Често у българите има много лош навик.
Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо.
„Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане. Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества. Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
към беседата >>
Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш.
Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“.
Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш.
Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво.
към беседата >>
„Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане.
Често у българите има много лош навик. Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо.
„Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане.
Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества. Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
към беседата >>
Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме.
Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш.
Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме.
Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре.
към беседата >>
Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества.
Често у българите има много лош навик. Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо. „Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане.
Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества.
Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
към беседата >>
Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено.
След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме.
Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено.
Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“.
към беседата >>
Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
Често у българите има много лош навик. Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо. „Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане. Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества.
Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
към беседата >>
Това са три процеса.
Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено.
Това са три процеса.
Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво?
към беседата >>
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден.
Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
към беседата >>
Всеки процес е на мястото си.
Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса.
Всеки процес е на мястото си.
Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право.
към беседата >>
Не бързай да произнесеш неразумна дума.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден.
Не бързай да произнесеш неразумна дума.
Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена.
към беседата >>
Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво.
Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си.
Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво.
Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение.
към беседата >>
Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума.
Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде.
Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени.
към беседата >>
Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре.
Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво.
Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре.
Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра.
към беседата >>
Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде.
Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина.
По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв.
към беседата >>
Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“.
Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре.
Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“.
Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече!
към беседата >>
По това се отличават Божествените мисли.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина.
По това се отличават Божествените мисли.
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината.
към беседата >>
Е, какво?
Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“.
Е, какво?
– Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата.
към беседата >>
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли.
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят?
към беседата >>
– Да мисли право.
Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво?
– Да мисли право.
Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното.
към беседата >>
Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена.
Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена.
Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината.
към беседата >>
Но има съотношение.
Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право.
Но има съотношение.
Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има.
към беседата >>
Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени.
Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена.
Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени.
Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина.
към беседата >>
Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра.
Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение.
Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра.
Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука.
към беседата >>
Произходът им е такъв.
Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени.
Произходът им е такъв.
Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина. Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
към беседата >>
Нищо повече!
Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра.
Нищо повече!
Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност.
към беседата >>
Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината.
По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв.
Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината.
Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина. Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
към беседата >>
Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата.
Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече!
Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата.
Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко.
към беседата >>
Плодовете при какво зреят?
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината.
Плодовете при какво зреят?
Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина. Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
към беседата >>
Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното.
– Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата.
Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното.
Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант.
към беседата >>
Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината.
Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят?
Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината.
Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина. Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
към беседата >>
Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има.
Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното.
Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има.
И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила.
към беседата >>
Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина.
Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината.
Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина.
Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
към беседата >>
И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука.
Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има.
И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука.
За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете.
към беседата >>
Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина.
Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
към беседата >>
За тия сили се иска музикалност.
Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука.
За тия сили се иска музикалност.
За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици.
към беседата >>
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества.
По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви.
към беседата >>
За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко.
Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност.
За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко.
И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не.
към беседата >>
По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества.
По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла.
Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина.
към беседата >>
И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант.
Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко.
И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант.
Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не.
към беседата >>
Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла.
Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина.
Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи.
към беседата >>
Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила.
Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант.
Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила.
Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае.
към беседата >>
Има ли тия три качества, тя е права мисъл.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина.
Има ли тия три качества, тя е права мисъл.
Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента.
към беседата >>
Добри, топли и светли трябва да бъдете.
И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила.
Добри, топли и светли трябва да бъдете.
Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце.
към беседата >>
Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл.
Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот.
Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила.
към беседата >>
Такива трябва да бъдат окултните ученици.
За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете.
Такива трябва да бъдат окултните ученици.
Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете.
към беседата >>
Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот.
Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви.
Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали.
към беседата >>
Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не.
За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици.
Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не.
Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец.
към беседата >>
Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина.
По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви.
Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина.
Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели.
към беседата >>
Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не.
И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не.
Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не.
Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син.
към беседата >>
Има ли ги, навсякъде може да се приложи.
Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина.
Има ли ги, навсякъде може да се приложи.
И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“.
към беседата >>
Има опити, чрез които може да се познае.
Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не.
Има опити, чрез които може да се познае.
Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер.
към беседата >>
И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента.
Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи.
И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента.
Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл.
към беседата >>
Имате едно детенце.
Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае.
Имате едно детенце.
Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето.
към беседата >>
Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила.
Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента.
Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила.
И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега.
към беседата >>
Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете.
Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце.
Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете.
Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно.
към беседата >>
И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали.
Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила.
И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали.
Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл.
към беседата >>
Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец.
Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете.
Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец.
От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му.
към беседата >>
Вие само сте я възприели.
Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали.
Вие само сте я възприели.
Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“.
към беседата >>
От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син.
Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец.
От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син.
В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“.
към беседата >>
Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“.
Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели.
Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“.
В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните.
към беседата >>
В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер.
Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син.
В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер.
Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче!
към беседата >>
В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл.
И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“.
В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл.
И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето.
към беседата >>
Гледайте как ще постъпи с цветето.
Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер.
Гледайте как ще постъпи с цветето.
Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче.
към беседата >>
И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега.
Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл.
И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега.
Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“.
към беседата >>
Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно.
Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето.
Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно.
Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото.
към беседата >>
Американците дават големи премии за една нова мисъл.
И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега.
Американците дават големи премии за една нова мисъл.
И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как?
към беседата >>
Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му.
Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно.
Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му.
Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво.
към беседата >>
И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“.
Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл.
И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“.
Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация.
към беседата >>
Ще кажете: „Моето ангелче“.
От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му.
Ще кажете: „Моето ангелче“.
Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче.
към беседата >>
Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните.
Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“.
Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните.
Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той!
към беседата >>
Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче!
В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“.
Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче!
Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим.
към беседата >>
Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето.
В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните.
Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето.
Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък.
към беседата >>
Може да е ангелче, може и да не е ангелче.
Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче!
Може да е ангелче, може и да не е ангелче.
Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро.
към беседата >>
Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“.
И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето.
Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“.
Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика.
към беседата >>
Възможно е едното, но възможно е и другото.
Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче.
Възможно е едното, но възможно е и другото.
Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти.
към беседата >>
Но как?
Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“.
Но как?
Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство!
към беседата >>
Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво.
Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото.
Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво.
Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения.
към беседата >>
Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация.
И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как?
Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация.
А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право.
към беседата >>
Някой път е недоносче.
Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво.
Някой път е недоносче.
Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно.
към беседата >>
А-а, гениален е той!
Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация.
А-а, гениален е той!
Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант.
към беседата >>
Има много наши творения, които трябва да ги преобразим.
Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче.
Има много наши творения, които трябва да ги преобразим.
Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй.
към беседата >>
Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък.
Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той!
Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък.
И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
към беседата >>
Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро.
Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим.
Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро.
Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества.
към беседата >>
И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика.
Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък.
И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика.
Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
към беседата >>
Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти.
Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро.
Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти.
Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства.
към беседата >>
Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство!
Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика.
Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство!
Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
към беседата >>
Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения.
Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти.
Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения.
Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества.
към беседата >>
Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право.
Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство!
Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право.
Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
към беседата >>
Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно.
Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения.
Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно.
Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън.
към беседата >>
Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант.
А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право.
Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант.
Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
към беседата >>
Не е тъй.
Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно.
Не е тъй.
Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“.
към беседата >>
Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант.
Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
към беседата >>
Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества.
Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй.
Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества.
Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“.
към беседата >>
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си.
Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!
към беседата >>
Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства.
Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества.
Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства.
Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко?
към беседата >>
Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си.
Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли.
Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи.
към беседата >>
Трябва да имате уважение пред тия три качества.
Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства.
Трябва да имате уважение пред тия три качества.
Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава?
към беседата >>
Вие се съмнявате за пример.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли.
Вие се съмнявате за пример.
Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението.
към беседата >>
Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън.
Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества.
Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън.
Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти.
към беседата >>
Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример.
Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали.
Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй?
към беседата >>
Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“.
Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън.
Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“.
Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!
към беседата >>
Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали.
Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“.
„Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“.
към беседата >>
Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“.
Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“.
Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“.
Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа?
към беседата >>
„Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“.
„Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!
“ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде.
към беседата >>
Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко?
Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“.
Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко?
Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим.
към беседата >>
“ Съвестта доказва, че тя само правото носи.
Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!
“ Съвестта доказва, че тя само правото носи.
„Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението.
към беседата >>
Какво ще каже тогава?
Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко?
Какво ще каже тогава?
– Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим.
към беседата >>
„Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението.
Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи.
„Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението.
Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как?
към беседата >>
– Аз ще се спретна да чистя сърцето ти.
Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава?
– Аз ще се спретна да чистя сърцето ти.
Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек.
към беседата >>
Явява се милосърдието и казва: „Как тъй?
Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението.
Явява се милосърдието и казва: „Как тъй?
От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!
към беседата >>
Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!
Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти.
Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!
“ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова.
към беседата >>
От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“.
Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй?
От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“.
– „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как?
към беседата >>
“ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа?
Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!
“ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа?
Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб.
към беседата >>
– „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде.
„Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“.
– „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде.
„Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.
към беседата >>
Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим.
Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа?
Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим.
Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето.
към беседата >>
„Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението.
“ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде.
„Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението.
Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“.
към беседата >>
Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим.
Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим.
Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим.
Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен.
към беседата >>
Вярата изскочи: „Как?
„Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението.
Вярата изскочи: „Как?
От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не.
към беседата >>
Умът, сърцето, волята, това не е самият човек.
– Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим.
Умът, сърцето, волята, това не е самият човек.
Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат.
към беседата >>
От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!
Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как?
От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!
“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света.
към беседата >>
Волята не е негова.
Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце! “ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек.
Волята не е негова.
Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
към беседата >>
“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как?
От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!
“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как?
Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението?
към беседата >>
Силният човек може да стане слаб.
“ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова.
Силният човек може да стане слаб.
И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
към беседата >>
Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.
– „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как?
Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.
И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението.
към беседата >>
И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето.
Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб.
И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето.
Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
към беседата >>
И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“.
„Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.
И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“.
Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението.
към беседата >>
Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен.
Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето.
Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен.
И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
към беседата >>
Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не.
Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“.
Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не.
Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица?
към беседата >>
И сърцето, и умът, и волята се взимат.
Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен.
И сърцето, и умът, и волята се взимат.
Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
към беседата >>
Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света.
От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не.
Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света.
Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите?
към беседата >>
Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат.
Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
към беседата >>
Откъде произтича съмнението?
“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света.
Откъде произтича съмнението?
Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела?
към беседата >>
И тогава, когато Бог види, че вие действате правилно, Той ще каже: „Давам ти сега да владееш над 10 града, този ум е твой, туй сърце е твое и тази воля е твоя, и ти ще станеш господар на положението“.
И тогава, когато Бог види, че вие действате правилно, Той ще каже: „Давам ти сега да владееш над 10 града, този ум е твой, туй сърце е твое и тази воля е твоя, и ти ще станеш господар на положението“.
И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли в какъв смисъл господари?
към беседата >>
Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението.
Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението?
Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението.
Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата.
към беседата >>
И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли в какъв смисъл господари?
И тогава, когато Бог види, че вие действате правилно, Той ще каже: „Давам ти сега да владееш над 10 града, този ум е твой, туй сърце е твое и тази воля е твоя, и ти ще станеш господар на положението“.
И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли в какъв смисъл господари?
към беседата >>
Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението.
И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението.
Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението.
За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините.
към беседата >>
Втори път ще продължим темата.
Втори път ще продължим темата.
Засега ще мислите. Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате. Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
към беседата >>
За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица?
Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението.
За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица?
Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата.
към беседата >>
Засега ще мислите.
Втори път ще продължим темата.
Засега ще мислите.
Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате. Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
към беседата >>
Можете ли да ги съпоставите?
Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица?
Можете ли да ги съпоставите?
После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата. Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
към беседата >>
Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате.
Втори път ще продължим темата. Засега ще мислите.
Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате.
Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
към беседата >>
После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела?
Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите?
После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела?
Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата. Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
към беседата >>
Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи.
Втори път ще продължим темата. Засега ще мислите. Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате.
Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи.
Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
към беседата >>
Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата.
Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела?
Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата.
Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата. Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
към беседата >>
Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
Втори път ще продължим темата. Засега ще мислите. Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате. Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи.
Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
към беседата >>
Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините.
Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата.
Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините.
И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата. Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
към беседата >>
Имате ли някое упражнение?
Имате ли някое упражнение?
– Не. За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка. Намерихте ли я?
към беседата >>
И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата.
За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините.
И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата.
Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
към беседата >>
– Не.
Имате ли някое упражнение?
– Не.
За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка. Намерихте ли я?
към беседата >>
Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата.
Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
към беседата >>
За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка.
Имате ли някое упражнение? – Не.
За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка.
Намерихте ли я?
към беседата >>
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи.
Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш.
към беседата >>
Намерихте ли я?
Имате ли някое упражнение? – Не. За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка.
Намерихте ли я?
към беседата >>
Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи.
Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени.
„Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам?
към беседата >>
Две минути в размишление.
Две минути в размишление.
Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение.
към беседата >>
„Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени.
„Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва.
Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш?
към беседата >>
Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение.
Две минути в размишление.
Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение.
Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли?
към беседата >>
Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва.
Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена.
Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам?
към беседата >>
Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението.
Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение.
Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението.
Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли? “ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати.
към беседата >>
Някой път се съмнявате в чувствата си.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена.
Някой път се съмнявате в чувствата си.
Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“.
към беседата >>
Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу.
Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението.
Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу.
Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли? “ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>
Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си.
Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш.
Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна.
към беседата >>
Сега не знаете това упражнение, нали?
Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу.
Сега не знаете това упражнение, нали?
Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли? “ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>
Кажеш си: „Дали го обичам?
Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш.
Кажеш си: „Дали го обичам?
“ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит.
към беседата >>
Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение.
Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали?
Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение.
Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли? “ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>
“ Ама защо се съмняваш?
„Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам?
“ Ама защо се съмняваш?
Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си!
към беседата >>
Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли?
Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение.
Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли?
“ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>
Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам?
Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш?
Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам?
“ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се.
към беседата >>
“ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати.
Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли?
“ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати.
Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>
“ Отговаряш си: „Не съм готов“.
Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам?
“ Отговаряш си: „Не съм готов“.
Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх.
към беседата >>
Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли? “ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати.
Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>
Значи любовта ти не е още силна.
Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“.
Значи любовта ти не е още силна.
Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените.
към беседата >>
Сега една минута тишина.
Сега една минута тишина.
Отправете мисълта си нагоре за една минута.
към беседата >>
Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит.
Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна.
Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит.
Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек.
към беседата >>
Отправете мисълта си нагоре за една минута.
Сега една минута тишина.
Отправете мисълта си нагоре за една минута.
към беседата >>
Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си!
“ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит.
Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си!
“ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света.
към беседата >>
Понеже вие повечето сте хора горещи, с горещи темпераменти, затова на вас ви трябва успокояване, тишина.
Понеже вие повечето сте хора горещи, с горещи темпераменти, затова на вас ви трябва успокояване, тишина.
към беседата >>
“ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се.
Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? “ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си!
“ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се.
От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света.
към беседата >>
Упражнението е следното:
Упражнението е следното:
към беседата >>
От сръднята на влюбен човек да те е страх.
“ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се.
От сръднята на влюбен човек да те е страх.
В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света.
към беседата >>
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела.
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела.
Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“. Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите. Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено. Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
към беседата >>
В това отношение особено се сърдят влюбените.
Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх.
В това отношение особено се сърдят влюбените.
Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света.
към беседата >>
Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“.
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела.
Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“.
Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите. Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено. Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
към беседата >>
Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек.
Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените.
Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек.
Те са най-опасните сръдни в света.
към беседата >>
Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите.
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела. Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“.
Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите.
Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено. Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
към беседата >>
Те са най-опасните сръдни в света.
Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек.
Те са най-опасните сръдни в света.
към беседата >>
Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено.
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела. Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“. Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите.
Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено.
Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
към беседата >>
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят.
Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка.
към беседата >>
Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела. Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“. Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите. Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено.
Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
към беседата >>
Ние можем да изменим само своя живот.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят.
Ние можем да изменим само своя живот.
Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега?
към беседата >>
След туй пак мислено ще кажете: „Ангелите са топлина“.
След туй пак мислено ще кажете: „Ангелите са топлина“.
И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“.
към беседата >>
Какво ще стане, щом се разгневиш?
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот.
Какво ще стане, щом се разгневиш?
Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди.
към беседата >>
И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“.
След туй пак мислено ще кажете: „Ангелите са топлина“.
И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“.
към беседата >>
Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш?
Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее.
И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди.
към беседата >>
Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и добрина.
Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и добрина.
към беседата >>
И ти дълго време мислиш какво да му направиш.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее.
И ти дълго време мислиш какво да му направиш.
Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди.
към беседата >>
След туй ще кажете единично:
След туй ще кажете единично:
към беседата >>
Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш.
Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка.
Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди.
към беседата >>
Бог в мен е светлина.
Бог в мен е светлина.
към беседата >>
Е, какво ще му направиш сега?
Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка.
Е, какво ще му направиш сега?
И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят.
към беседата >>
Духът ми е топлина.
Духът ми е топлина.
към беседата >>
И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди.
Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега?
И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди.
Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен?
към беседата >>
Аз съм добрина.
Аз съм добрина.
към беседата >>
Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди.
Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди.
Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди.
Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“.
към беседата >>
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш.
В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“.
към беседата >>
Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди.
И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди.
Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди.
Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията.
към беседата >>
В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш.
В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“.
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
към беседата >>
Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди.
Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди.
Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди.
Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество.
към беседата >>
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“.
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат.
Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят.
Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди.
Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят.
За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно.
към беседата >>
Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат.
Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост.
В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен?
И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят.
За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен?
Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти.
към беседата >>
В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост.
В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно.
Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“.
Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен?
Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“.
Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото.
към беседата >>
Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно.
Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“.
Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията.
Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“.
Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията.
Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“.
към беседата >>
Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“.
Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество.
Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията.
Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество.
В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат.
към беседата >>
Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно.
Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество.
В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно.
Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят.
към беседата >>
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате.
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате.
Ще ви отнеме 5 минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл. През нощта може да дойдат сънища да ви плашат, не се смущавайте.
към беседата >>
Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти.
За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно.
Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти.
Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада.
към беседата >>
Ще ви отнеме 5 минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл.
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате.
Ще ви отнеме 5 минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл.
През нощта може да дойдат сънища да ви плашат, не се смущавайте.
към беседата >>
Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото.
Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти.
Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото.
Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“.
към беседата >>
През нощта може да дойдат сънища да ви плашат, не се смущавайте.
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате. Ще ви отнеме 5 минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл.
През нощта може да дойдат сънища да ви плашат, не се смущавайте.
към беседата >>
Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“.
Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото.
Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“.
Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница.
към беседата >>
Сега разбрахте ли упражнението?
Сега разбрахте ли упражнението?
(– „Да.“)
към беседата >>
Ако тези деца останат около майка си, ще пречат.
Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“.
Ако тези деца останат около майка си, ще пречат.
Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично.
към беседата >>
(– „Да.“)
Сега разбрахте ли упражнението?
(– „Да.“)
към беседата >>
Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят.
В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат.
Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят.
Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата.
към беседата >>
Иска да ги изненада.
Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят.
Иска да ги изненада.
„Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има.
към беседата >>
„Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“.
Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада.
„Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“.
Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа.
към беседата >>
Сутринта, като станат, ще намерят готова баница.
Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“.
Сутринта, като станат, ще намерят готова баница.
Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично.
Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница.
Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично.
И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата.
Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично.
И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата.
Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има.
Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата.
Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има.
Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа.
„Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има.
Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа.
Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
Сега всички вие може да проверите това.
Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа.
Сега всички вие може да проверите това.
към беседата >>
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят.
Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън.
към беседата >>
Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа?
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят.
Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа?
Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение.
към беседата >>
Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа?
Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още.
Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още.
Не се обезсърчавайте.
Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява.
към беседата >>
Какви са качествата на един окултен ученик?
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте.
Какви са качествата на един окултен ученик?
Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява.
към беседата >>
Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик?
Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън.
Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество.
към беседата >>
Той няма абсолютно никакво съмнение.
Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън.
Той няма абсолютно никакво съмнение.
Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението.
Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение.
Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението.
Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора.
към беседата >>
Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява.
Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението.
Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява.
Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува.
към беседата >>
Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява.
Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява.
Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява.
Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек.
към беседата >>
Съмнението е един признак на невежество.
Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява.
Съмнението е един признак на невежество.
Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява.
към беседата >>
Тъй го определям.
Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество.
Тъй го определям.
Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата.
към беседата >>
Страхът е едно качество на слабите хора.
Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям.
Страхът е едно качество на слабите хора.
Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност.
към беседата >>
Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува.
Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора.
Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува.
Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“.
към беседата >>
Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек.
Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува.
Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек.
Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост.
към беседата >>
Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява.
Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек.
Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява.
Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена.
към беседата >>
Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата.
Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява.
Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата.
Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре.
към беседата >>
Страхът произтича от едно чувство на осторожност.
Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата.
Страхът произтича от едно чувство на осторожност.
Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат.
към беседата >>
Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“.
Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност.
Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“.
Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой.
към беседата >>
Това е предпазливост.
Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“.
Това е предпазливост.
Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат.
към беседата >>
Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена.
Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост.
Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена.
Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш.
към беседата >>
Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре.
Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена.
Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре.
Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой.
към беседата >>
Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат.
Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре.
Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат.
Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца!
към беседата >>
Ти отидеш, няма никой.
Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат.
Ти отидеш, няма никой.
А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца.
към беседата >>
А то, тия деца са натиснали бутона и бягат.
Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой.
А то, тия деца са натиснали бутона и бягат.
Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото.
към беседата >>
Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш.
Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат.
Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш.
Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй.
към беседата >>
Вие считате първата тема за мъчна, но и втората е мъчна.
Вие считате първата тема за мъчна, но и втората е мъчна.
Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли. За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя! Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете.
към беседата >>
Излезеш, няма никой.
Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш.
Излезеш, няма никой.
Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение.
към беседата >>
Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли.
Вие считате първата тема за мъчна, но и втората е мъчна.
Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли.
За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя! Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане.
към беседата >>
Влезеш, пак чуваш звънеца!
Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой.
Влезеш, пак чуваш звънеца!
Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил.
към беседата >>
За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя!
Вие считате първата тема за мъчна, но и втората е мъчна. Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли.
За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя!
Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане.
към беседата >>
НАГОРЕ