НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
443
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
443
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
В каквото и да е настроение.
(втори вариант)
Разбира се, има голяма трудност в сегашния живот да се самовъзпитава човек. Прогресът, който може да направи в своя характер, не може да стане с един замах. Той трябва да определя малко време, но постоянно да се занимава. Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание.
В каквото и да е настроение.
Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли.
към втори вариант >>
И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга.
(втори вариант)
За бъдеще има да учите важни въпроси. На Земята има складирани известни енергии, всяка местност там е място, където енергия е складирана. На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека.
И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга.
Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре.
към втори вариант >>
Да се отдели в една свещена мисъл.
(втори вариант)
Разбира се, има голяма трудност в сегашния живот да се самовъзпитава човек. Прогресът, който може да направи в своя характер, не може да стане с един замах. Той трябва да определя малко време, но постоянно да се занимава. Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание. В каквото и да е настроение.
Да се отдели в една свещена мисъл.
Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е.
към втори вариант >>
Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира.
(втори вариант)
За бъдеще има да учите важни въпроси. На Земята има складирани известни енергии, всяка местност там е място, където енергия е складирана. На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека. И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга.
Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира.
Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята.
към втори вариант >>
Да си има свещената стая.
(втори вариант)
Прогресът, който може да направи в своя характер, не може да стане с един замах. Той трябва да определя малко време, но постоянно да се занимава. Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание. В каквото и да е настроение. Да се отдели в една свещена мисъл.
Да си има свещената стая.
Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да иде на работа.
към втори вариант >>
Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров?
(втори вариант)
За бъдеще има да учите важни въпроси. На Земята има складирани известни енергии, всяка местност там е място, където енергия е складирана. На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека. И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга. Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира.
Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров?
На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата.
към втори вариант >>
Свещена стая да има.
(втори вариант)
Той трябва да определя малко време, но постоянно да се занимава. Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание. В каквото и да е настроение. Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая.
Свещена стая да има.
Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да иде на работа. Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
към втори вариант >>
На всичкия него му трябва вода.
(втори вариант)
На Земята има складирани известни енергии, всяка местност там е място, където енергия е складирана. На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека. И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга. Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров?
На всичкия него му трябва вода.
На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент.
към втори вариант >>
Може да е болен.
(втори вариант)
Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание. В каквото и да е настроение. Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая. Свещена стая да има.
Може да е болен.
Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да иде на работа. Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
към втори вариант >>
На тази енергия трябва проводник.
(втори вариант)
На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека. И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга. Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода.
На тази енергия трябва проводник.
Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране.
към втори вариант >>
Може да има най-черни мисли.
(втори вариант)
В каквото и да е настроение. Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен.
Може да има най-черни мисли.
Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да иде на работа. Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
към втори вариант >>
Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре.
(втори вариант)
И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга. Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник.
Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре.
Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите.
към втори вариант >>
Да се отдели, каквото и да му е.
(втори вариант)
Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли.
Да се отдели, каквото и да му е.
След туй пак да иде на работа. Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
към втори вариант >>
Ще се изправи оста на Земята.
(втори вариант)
Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре.
Ще се изправи оста на Земята.
Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите. Тя не обича никакво подпушване.
към втори вариант >>
След туй пак да иде на работа.
(втори вариант)
Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е.
След туй пак да иде на работа.
Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
към втори вариант >>
Тъй е правила природата.
(втори вариант)
Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята.
Тъй е правила природата.
Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите. Тя не обича никакво подпушване.
към втори вариант >>
Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
(втори вариант)
Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да иде на работа.
Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.
към втори вариант >>
Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент.
(втори вариант)
На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата.
Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент.
Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите. Тя не обича никакво подпушване.
към втори вариант >>
Всеки може да бъде музикант.
(втори вариант)
Всеки може да бъде музикант.
По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си?
към втори вариант >>
Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране.
(втори вариант)
На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент.
Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране.
Природата обича онези течения на силите. Тя не обича никакво подпушване.
към втори вариант >>
По-хубава музика от красивия живот има ли?
(втори вариант)
Всеки може да бъде музикант.
По-хубава музика от красивия живот има ли?
По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства?
към втори вариант >>
Природата обича онези течения на силите.
(втори вариант)
Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране.
Природата обича онези течения на силите.
Тя не обича никакво подпушване.
към втори вариант >>
По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?!
(втори вариант)
Всеки може да бъде музикант. По-хубава музика от красивия живот има ли?
По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?!
По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си.
към втори вариант >>
Тя не обича никакво подпушване.
(втори вариант)
Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите.
Тя не обича никакво подпушване.
към втори вариант >>
По-хубава музика от онези, красивите чувства?
(втори вариант)
Всеки може да бъде музикант. По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?!
По-хубава музика от онези, красивите чувства?
Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни.
към втори вариант >>
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате.
(втори вариант)
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате.
Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие.
към втори вариант >>
Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства?
(втори вариант)
Всеки може да бъде музикант. По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства?
Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства?
Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст.
към втори вариант >>
Някой път вие сте сухи, сухота има.
(втори вариант)
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате.
Някой път вие сте сухи, сухота има.
Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек.
към втори вариант >>
Кой музикант може да преведе музиката си?
(втори вариант)
Всеки може да бъде музикант. По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства?
Кой музикант може да преведе музиката си?
Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти?
към втори вариант >>
Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби.
(втори вариант)
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате. Някой път вие сте сухи, сухота има.
Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби.
Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва.
към втори вариант >>
Своите чувства?
(втори вариант)
По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си?
Своите чувства?
Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е?
към втори вариант >>
Пък на някои от вас ръцете са много влажни.
(втори вариант)
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате. Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби.
Пък на някои от вас ръцете са много влажни.
Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода?
към втори вариант >>
Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си.
(втори вариант)
По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства?
Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си.
Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха?
към втори вариант >>
Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари.
(втори вариант)
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате. Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни.
Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари.
А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора.
към втори вариант >>
Чувствата в човека никога не са бурни.
(втори вариант)
По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си.
Чувствата в човека никога не са бурни.
Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети.
към втори вариант >>
А на някои ви трябва мир, спокойствие.
(втори вариант)
Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате. Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари.
А на някои ви трябва мир, спокойствие.
Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина.
към втори вариант >>
Изразяват: животът е бурна страст.
(втори вариант)
Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни.
Изразяват: животът е бурна страст.
Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре.
към втори вариант >>
Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек.
(втори вариант)
Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие.
Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек.
Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир.
към втори вариант >>
Че какво са тези страсти?
(втори вариант)
Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст.
Че какво са тези страсти?
Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине.
към втори вариант >>
Вода ви трябва.
(втори вариант)
Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек.
Вода ви трябва.
На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах.
към втори вариант >>
Ако измерим една страст, колко силна е?
(втори вариант)
Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти?
Ако измерим една страст, колко силна е?
Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота.
към втори вариант >>
На кои трябва вода?
(втори вариант)
Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва.
На кои трябва вода?
На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон.
към втори вариант >>
Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха?
(втори вариант)
Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е?
Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха?
Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря!
към втори вариант >>
На сухите хора.
(втори вариант)
Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода?
На сухите хора.
На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода.
към втори вариант >>
Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети.
(втори вариант)
Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха?
Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети.
Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо!
към втори вариант >>
На влажните хора трябва топлина.
(втори вариант)
А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора.
На влажните хора трябва топлина.
А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши.
към втори вариант >>
Ще поиграе на това отгоре.
(втори вариант)
Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети.
Ще поиграе на това отгоре.
И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо! » Не е страшно.
към втори вариант >>
А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир.
(втори вариант)
Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина.
А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир.
Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода.
към втори вариант >>
И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине.
(втори вариант)
Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре.
И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине.
Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо! » Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно.
към втори вариант >>
Да се не вдига прах.
(втори вариант)
Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир.
Да се не вдига прах.
Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат.
към втори вариант >>
Това са афектации на живота.
(втори вариант)
Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине.
Това са афектации на живота.
Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо! » Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата.
към втори вариант >>
Аз бих ви превел този закон.
(втори вариант)
На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах.
Аз бих ви превел този закон.
На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода.
към втори вариант >>
Казва: «В мене има такава буря!
(втори вариант)
Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота.
Казва: «В мене има такава буря!
Страшно нещо! » Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата. Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
към втори вариант >>
На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода.
(втори вариант)
На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон.
На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода.
Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство.
към втори вариант >>
Страшно нещо!
(втори вариант)
Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря!
Страшно нещо!
» Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата. Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
към втори вариант >>
Да пият 5-6 чаши.
(втори вариант)
На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода.
Да пият 5-6 чаши.
Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните.
към втори вариант >>
» Не е страшно.
(втори вариант)
Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо!
» Не е страшно.
Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата. Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
към втори вариант >>
Вряла вода.
(втори вариант)
А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши.
Вряла вода.
Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода.
към втори вариант >>
Ти си го мислиш, че е страшно.
(втори вариант)
И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо! » Не е страшно.
Ти си го мислиш, че е страшно.
То е един малък ветрец, който е разклатил шумата. Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
към втори вариант >>
Щом ръцете им изстинат.
(втори вариант)
Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода.
Щом ръцете им изстинат.
А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен.
към втори вариант >>
То е един малък ветрец, който е разклатил шумата.
(втори вариант)
Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо! » Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно.
То е един малък ветрец, който е разклатил шумата.
Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
към втори вариант >>
А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода.
(втори вариант)
Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат.
А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода.
Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен.
към втори вариант >>
Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
(втори вариант)
Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо! » Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата.
Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?
към втори вариант >>
Като едно външно средство.
(втори вариант)
На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода.
Като едно външно средство.
Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси.
към втори вариант >>
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне.
(втори вариант)
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне.
И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт.
към втори вариант >>
Във всички стари школи са употребявали баните.
(втори вариант)
Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство.
Във всички стари школи са употребявали баните.
Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно.
към втори вариант >>
И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли.
(втори вариант)
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне.
И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли.
И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори.
към втори вариант >>
Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода.
(втори вариант)
Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните.
Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода.
А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света.
към втори вариант >>
И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината.
(втори вариант)
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне. И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли.
И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината.
Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти.
към втори вариант >>
А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен.
(втори вариант)
Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода.
А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен.
Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма.
към втори вариант >>
Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон.
(втори вариант)
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне. И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината.
Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон.
Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш.
към втори вариант >>
Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен.
(втори вариант)
А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен.
Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен.
Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви.
към втори вариант >>
Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме.
(втори вариант)
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне. И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон.
Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме.
Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети.
към втори вариант >>
Не му трябва да се занимава с велики въпроси.
(втори вариант)
Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен.
Не му трябва да се занимава с велики въпроси.
Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти.
към втори вариант >>
Като мислиш, ти ще имаш своя контакт.
(втори вариант)
Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне. И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме.
Като мислиш, ти ще имаш своя контакт.
Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат.
към втори вариант >>
Но да се занимава тихо и спокойно.
(втори вариант)
Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси.
Но да се занимава тихо и спокойно.
За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
към втори вариант >>
Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори.
(втори вариант)
И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт.
Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори.
След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ.
към втори вариант >>
За туй е дошъл той в света.
(втори вариант)
Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно.
За туй е дошъл той в света.
Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
към втори вариант >>
След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти.
(втори вариант)
И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори.
След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти.
Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина.
към втори вариант >>
Зелени очи няма.
(втори вариант)
А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света.
Зелени очи няма.
Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, пак тръгнеш.
(втори вариант)
Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти.
Станеш сутрин, пак тръгнеш.
Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота.
към втори вариант >>
Черни очи няма, те са тъмно кафяви.
(втори вариант)
Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма.
Черни очи няма, те са тъмно кафяви.
Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
към втори вариант >>
Вечер пак туриш контакта, свети.
(втори вариант)
Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш.
Вечер пак туриш контакта, свети.
Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате.
към втори вариант >>
Хора с черни очи са малко материалисти.
(втори вариант)
Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви.
Хора с черни очи са малко материалисти.
За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
към втори вариант >>
Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат.
(втори вариант)
Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети.
Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат.
Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре.
към втори вариант >>
За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
(втори вариант)
Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти.
За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.
към втори вариант >>
Не само виждат, но имат свещ.
(втори вариант)
Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат.
Не само виждат, но имат свещ.
Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми!
към втори вариант >>
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят.
(втори вариант)
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят.
Има случаи, където очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита.
към втори вариант >>
Има някой, който, като е [чист], носи светлина.
(втори вариант)
След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ.
Има някой, който, като е [чист], носи светлина.
Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това.
към втори вариант >>
Има случаи, където очите се изменят.
(втори вариант)
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят.
Има случаи, където очите се изменят.
Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка.
към втори вариант >>
Ще се стремите към тази вътрешна чистота.
(втори вариант)
Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина.
Ще се стремите към тази вътрешна чистота.
Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен.
към втори вариант >>
Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае.
(втори вариант)
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, където очите се изменят.
Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае.
Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи.
към втори вариант >>
Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате.
(втори вариант)
Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота.
Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате.
Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето.
към втори вариант >>
Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е.
(втори вариант)
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, където очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае.
Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е.
Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи.
към втори вариант >>
Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре.
(втори вариант)
Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате.
Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре.
«Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече!
към втори вариант >>
Нуждае се от топлина.
(втори вариант)
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, където очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е.
Нуждае се от топлина.
Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи.
към втори вариант >>
«Който ме товари, обича господаря ми!
(втори вариант)
Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре.
«Който ме товари, обича господаря ми!
Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва.
към втори вариант >>
Лесно се вплита.
(втори вариант)
Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, където очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина.
Лесно се вплита.
Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата.
към втори вариант >>
Значи, аз се радвам на това.
(втори вариант)
Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми!
Значи, аз се радвам на това.
И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва. Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
към втори вариант >>
Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка.
(втори вариант)
Има случаи, където очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита.
Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка.
И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат.
към втори вариант >>
И който ме разтоварва, обича мен.
(втори вариант)
Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това.
И който ме разтоварва, обича мен.
Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва. Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
към втори вариант >>
И на Христа турят сини очи.
(втори вариант)
Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка.
И на Христа турят сини очи.
Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко.
към втори вариант >>
Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето.
(втори вариант)
Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен.
Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето.
Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва. Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
към втори вариант >>
Някои Го рисуват с кафяви очи.
(втори вариант)
Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи.
Някои Го рисуват с кафяви очи.
Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо.
към втори вариант >>
Нищо повече!
(втори вариант)
Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето.
Нищо повече!
Някой път господарят товари и разтоварва. Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
към втори вариант >>
Възможно е да е имал идеално сини очи.
(втори вариант)
Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи.
Възможно е да е имал идеално сини очи.
Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде.
към втори вариант >>
Някой път господарят товари и разтоварва.
(втори вариант)
«Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече!
Някой път господарят товари и разтоварва.
Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
към втори вариант >>
Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата.
(втори вариант)
Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи.
Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата.
Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света.
към втори вариант >>
Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
(втори вариант)
Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва.
Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.
към втори вариант >>
Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат.
(втори вариант)
Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата.
Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат.
Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува.
към втори вариант >>
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си.
(втори вариант)
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си.
У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум.
към втори вариант >>
Ако са месоядни, може да ядат агнешко.
(втори вариант)
И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат.
Ако са месоядни, може да ядат агнешко.
Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите.
към втори вариант >>
У българина много силно е магарето.
(втори вариант)
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си.
У българина много силно е магарето.
И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум. Той като каже: «Не искам» – свършено е.
към втори вариант >>
Човек с кафяви очи – агнешко месо.
(втори вариант)
Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко.
Човек с кафяви очи – агнешко месо.
Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите?
към втори вариант >>
И българинът трябва да следва туй правило на магарето.
(втори вариант)
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си. У българина много силно е магарето.
И българинът трябва да следва туй правило на магарето.
Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум. Той като каже: «Не искам» – свършено е.
към втори вариант >>
Човек със сини очи – риба да яде.
(втори вариант)
Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо.
Човек със сини очи – риба да яде.
Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете?
към втори вариант >>
Не зная дали има някой народ, твърд като българина.
(втори вариант)
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си. У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето.
Не зная дали има някой народ, твърд като българина.
Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум. Той като каже: «Не искам» – свършено е.
към втори вариант >>
Ако са хора от света.
(втори вариант)
Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде.
Ако са хора от света.
Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним.
към втори вариант >>
Инатът излиза от твърдост.
(втори вариант)
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си. У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина.
Инатът излиза от твърдост.
Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум. Той като каже: «Не искам» – свършено е.
към втори вариант >>
Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува.
(втори вариант)
Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света.
Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува.
Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна.
към втори вариант >>
Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум.
(втори вариант)
Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си. У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост.
Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум.
Той като каже: «Не искам» – свършено е.
към втори вариант >>
Някои плодове приличат на рибите.
(втори вариант)
Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува.
Някои плодове приличат на рибите.
Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие.
към втори вариант >>
Той като каже: «Не искам» – свършено е.
(втори вариант)
У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум.
Той като каже: «Не искам» – свършено е.
към втори вариант >>
Към кои зодии спадат рибите?
(втори вариант)
Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите.
Към кои зодии спадат рибите?
Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие.
към втори вариант >>
У англичаните твърдостта е свързана с личните чувства.
(втори вариант)
У англичаните твърдостта е свързана с личните чувства.
Той има достойнство.
към втори вариант >>
Към кои – плодовете?
(втори вариант)
Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите?
Към кои – плодовете?
Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие.
към втори вариант >>
Той има достойнство.
(втори вариант)
У англичаните твърдостта е свързана с личните чувства.
Той има достойнство.
към втори вариант >>
Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним.
(втори вариант)
Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете?
Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним.
Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие.
към втори вариант >>
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога?
(втори вариант)
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога?
Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света. Подкрепа на идеите трябва. Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта. Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства. Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
към втори вариант >>
Всички не може да се хранят с една и съща храна.
(втори вариант)
Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним.
Всички не може да се хранят с една и съща храна.
Трябва да има разнообразие.
към втори вариант >>
Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света.
(втори вариант)
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога?
Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света.
Подкрепа на идеите трябва. Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта. Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства. Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
към втори вариант >>
Трябва да има разнообразие.
(втори вариант)
Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна.
Трябва да има разнообразие.
към втори вариант >>
Подкрепа на идеите трябва.
(втори вариант)
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога? Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света.
Подкрепа на идеите трябва.
Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта. Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства. Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
към втори вариант >>
Основната идея?
(втори вариант)
Основната идея?
(- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони.
към втори вариант >>
Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта.
(втори вариант)
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога? Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света. Подкрепа на идеите трябва.
Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта.
Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства. Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
към втори вариант >>
(- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат.
(втори вариант)
Основната идея?
(- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат.
Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства.
към втори вариант >>
Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства.
(втори вариант)
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога? Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света. Подкрепа на идеите трябва. Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта.
Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства.
Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
към втори вариант >>
Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл.
(втори вариант)
Основната идея? (- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат.
Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл.
Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви?
към втори вариант >>
Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
(втори вариант)
Твърдостта е едно чувство потребно. Кога? Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света. Подкрепа на идеите трябва. Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта. Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства.
Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.
към втори вариант >>
Но вие може да направите проветряване.
(втори вариант)
Основната идея? (- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл.
Но вие може да направите проветряване.
Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте.
към втори вариант >>
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота.
(втори вариант)
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота.
В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години.
към втори вариант >>
Да внесете чист въздух.
(втори вариант)
Основната идея? (- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване.
Да внесете чист въздух.
Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите.
към втори вариант >>
В дадения случай гледайте да реализирате мислите си.
(втори вариант)
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота.
В дадения случай гледайте да реализирате мислите си.
Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало.
към втори вариант >>
Той ще ги изгони.
(втори вариант)
Основната идея? (- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух.
Той ще ги изгони.
Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го.
към втори вариант >>
Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще.
(втори вариант)
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота. В дадения случай гледайте да реализирате мислите си.
Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще.
Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. «Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории.
към втори вариант >>
Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства.
(втори вариант)
(- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони.
Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства.
А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го. Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
към втори вариант >>
Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години.
(втори вариант)
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота. В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще.
Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години.
Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. «Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории. Новите теории трябва да се учат сега.
към втори вариант >>
А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви?
(втори вариант)
Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства.
А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви?
С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го. Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
към втори вариант >>
Той е периодът.
(втори вариант)
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота. В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години.
Той е периодът.
После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. «Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории. Новите теории трябва да се учат сега.
към втори вариант >>
С този закон не се занимавайте.
(втори вариант)
Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви?
С този закон не се занимавайте.
Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го. Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
към втори вариант >>
После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години.
(втори вариант)
Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота. В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът.
После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години.
Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. «Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории. Новите теории трябва да се учат сега.
към втори вариант >>
Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите.
(втори вариант)
Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте.
Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите.
Туй, което сега може да приложите, приложете го. Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
към втори вариант >>
Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало.
(втори вариант)
В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години.
Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало.
«Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории. Новите теории трябва да се учат сега.
към втори вариант >>
Туй, което сега може да приложите, приложете го.
(втори вариант)
Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите.
Туй, което сега може да приложите, приложете го.
Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
към втори вариант >>
«Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории.
(втори вариант)
Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало.
«Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории.
Новите теории трябва да се учат сега.
към втори вариант >>
Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
(втори вариант)
Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го.
Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.
към втори вариант >>
Новите теории трябва да се учат сега.
(втори вариант)
Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. «Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории.
Новите теории трябва да се учат сега.
към втори вариант >>
В природата има един закон и той е следующият.
(втори вариант)
В природата има един закон и той е следующият.
Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични.
към втори вариант >>
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас?
(втори вариант)
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас?
Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата.
към втори вариант >>
Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали.
(втори вариант)
В природата има един закон и той е следующият.
Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали.
И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли.
към втори вариант >>
Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има.
(втори вариант)
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас?
Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има.
Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата.
към втори вариант >>
И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа.
(втори вариант)
В природата има един закон и той е следующият. Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали.
И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа.
Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник.
към втори вариант >>
Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина?
(втори вариант)
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има.
Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина?
Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм.
към втори вариант >>
Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате.
(втори вариант)
В природата има един закон и той е следующият. Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа.
Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате.
Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства.
към втори вариант >>
Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен.
(втори вариант)
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина?
Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен.
Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове.
към втори вариант >>
Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания.
(втори вариант)
В природата има един закон и той е следующият. Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате.
Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания.
Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал.
към втори вариант >>
Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде.
(втори вариант)
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен.
Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде.
Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате?
към втори вариант >>
Те са вторични.
(втори вариант)
В природата има един закон и той е следующият. Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания.
Те са вторични.
Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1].
към втори вариант >>
Червеният цвят съществува в природата.
(втори вариант)
Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде.
Червеният цвят съществува в природата.
Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер.
към втори вариант >>
Всеки от вас трябва да има основни мисли.
(втори вариант)
Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични.
Всеки от вас трябва да има основни мисли.
Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я.
към втори вариант >>
Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата.
(втори вариант)
Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата.
Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата.
Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен.
към втори вариант >>
Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник.
(втори вариант)
И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли.
Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник.
А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя.
към втори вариант >>
Второто: трябва да имате един портокален косъм.
(втори вариант)
Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата.
Второто: трябва да имате един портокален косъм.
И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват.
към втори вариант >>
А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства.
(втори вариант)
Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник.
А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства.
Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе.
към втори вариант >>
И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове.
(втори вариант)
Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм.
И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове.
И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички.
към втори вариант >>
Те не представляват капитал.
(втори вариант)
Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства.
Те не представляват капитал.
Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи.
към втори вариант >>
И как ще се самовъзпитавате?
(втори вариант)
Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове.
И как ще се самовъзпитавате?
После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят.
към втори вариант >>
Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1].
(втори вариант)
Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал.
Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1].
Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания.
към втори вариант >>
После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер.
(втори вариант)
Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате?
После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер.
Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява.
към втори вариант >>
Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1].
Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я.
Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност.
към втори вариант >>
Много поетичен.
(втори вариант)
Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер.
Много поетичен.
Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво.
към втори вариант >>
Чужда идея е тя.
(втори вариант)
Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я.
Чужда идея е тя.
Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години.
към втори вариант >>
Ще ги носите, те в природата съществуват.
(втори вариант)
Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен.
Ще ги носите, те в природата съществуват.
Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете.
към втори вариант >>
Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе.
(втори вариант)
А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя.
Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе.
Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес.
към втори вариант >>
Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички.
(втори вариант)
И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват.
Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички.
Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове.
към втори вариант >>
Тя не може да се помрачи.
(втори вариант)
Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе.
Тя не може да се помрачи.
Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите.
към втори вариант >>
Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят.
(втори вариант)
И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички.
Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят.
Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три.
към втори вариант >>
Преди всичко, ще се пазите от натрупвания.
(втори вариант)
Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи.
Преди всичко, ще се пазите от натрупвания.
За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си.
към втори вариант >>
Ще си имате един конец, който не избелява.
(втори вариант)
После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят.
Ще си имате един конец, който не избелява.
Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате.
към втори вариант >>
За да имате тази пластичност.
(втори вариант)
Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания.
За да имате тази пластичност.
Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието.
към втори вариант >>
Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво.
(втори вариант)
Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява.
Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво.
Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат.
към втори вариант >>
Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години.
(втори вариант)
Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност.
Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години.
А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата.
към втори вариант >>
Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете.
(втори вариант)
Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво.
Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете.
Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате.
към втори вариант >>
А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес.
(втори вариант)
Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години.
А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес.
По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо.
към втори вариант >>
Може да намерите такива копринени цветове.
(втори вариант)
Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете.
Може да намерите такива копринени цветове.
По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
към втори вариант >>
По закона на вероятностите.
(втори вариант)
Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес.
По закона на вероятностите.
Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство.
към втори вариант >>
По едно влакно или по две, или по три.
(втори вариант)
Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове.
По едно влакно или по две, или по три.
Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
към втори вариант >>
Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си.
(втори вариант)
Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите.
Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си.
Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство.
към втори вариант >>
Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате.
(втори вариант)
Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три.
Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате.
Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
към втори вариант >>
Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието.
(втори вариант)
За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си.
Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието.
За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност.
към втори вариант >>
Да видите какъв резултат ще произведат.
(втори вариант)
Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате.
Да видите какъв резултат ще произведат.
Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
към втори вариант >>
За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата.
(втори вариант)
Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието.
За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата.
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува.
към втори вариант >>
Ще отваряте, ще ги погледвате.
(втори вариант)
Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат.
Ще отваряте, ще ги погледвате.
Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
към втори вариант >>
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо.
(втори вариант)
А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата.
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо.
Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека.
към втори вариант >>
Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
(втори вариант)
Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате.
Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»
към втори вариант >>
Това е положително чувство.
(втори вариант)
По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо.
Това е положително чувство.
След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата.
към втори вариант >>
Какъв е смисълът на тези цветове?
(втори вариант)
Какъв е смисълът на тези цветове?
Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие.
към втори вариант >>
След това иде страхът – едно негативно чувство.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство.
След това иде страхът – едно негативно чувство.
То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение.
към втори вариант >>
Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на тези цветове?
Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува.
Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия.
към втори вариант >>
То постоянно ти казва, че има някаква опасност.
(втори вариант)
Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство.
То постоянно ти казва, че има някаква опасност.
То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
Ще ви преведа този език на цветовете.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува.
Ще ви преведа този език на цветовете.
Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползувате от тях.
към втори вариант >>
То противодействува.
(втори вариант)
За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност.
То противодействува.
След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила.
към втори вариант >>
Той е много красив език.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува. Ще ви преведа този език на цветовете.
Той е много красив език.
Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползувате от тях.
към втори вариант >>
След това иде личното у човека.
(втори вариант)
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува.
След това иде личното у човека.
Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно.
към втори вариант >>
Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език.
Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота.
Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползувате от тях.
към втори вариант >>
Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата.
(втори вариант)
Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека.
Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата.
Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха.
към втори вариант >>
Всяка една помощ е едно пособие.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота.
Всяка една помощ е едно пособие.
Природата има пособия. Вие искате за се ползувате от тях.
към втори вариант >>
Образува се едно вътрешно горение.
(втори вариант)
След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата.
Образува се едно вътрешно горение.
Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво?
към втори вариант >>
Природата има пособия.
(втори вариант)
Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие.
Природата има пособия.
Вие искате за се ползувате от тях.
към втори вариант >>
Тука, в симпатичната нервна система.
(втори вариант)
То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение.
Тука, в симпатичната нервна система.
Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие.
към втори вариант >>
Вие искате за се ползувате от тях.
(втори вариант)
Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия.
Вие искате за се ползувате от тях.
към втори вариант >>
Като че е турена една пила.
(втори вариант)
То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система.
Като че е турена една пила.
И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш.
към втори вариант >>
В живота на всеки един човек има три неща.
(втори вариант)
В живота на всеки един човек има три неща.
Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си.
към втори вариант >>
И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно.
(втори вариант)
След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила.
И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно.
Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл.
към втори вариант >>
Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло.
(втори вариант)
В живота на всеки един човек има три неща.
Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло.
Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите.
към втори вариант >>
Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха.
(втори вариант)
Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно.
Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха.
С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл?
към втори вариант >>
Туй показва качеството на душата.
(втори вариант)
В живота на всеки един човек има три неща. Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло.
Туй показва качеството на душата.
Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит.
към втори вариант >>
С какво?
(втори вариант)
Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха.
С какво?
Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея.
към втори вариант >>
Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина.
(втори вариант)
В живота на всеки един човек има три неща. Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата.
Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина.
А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти.
към втори вариант >>
Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие.
(втори вариант)
Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво?
Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие.
Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко.
към втори вариант >>
А тази топлина произлиза от чувствата.
(втори вариант)
В живота на всеки един човек има три неща. Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина.
А тази топлина произлиза от чувствата.
Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина.
към втори вариант >>
Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш.
(втори вариант)
Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие.
Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш.
Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко. Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
към втори вариант >>
Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си.
(втори вариант)
В живота на всеки един човек има три неща. Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата.
Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си.
Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина. А светлината се ражда от човешката мисъл.
към втори вариант >>
Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл.
(втори вариант)
И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш.
Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл.
В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко. Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
към втори вариант >>
Постоянно ще му изстиват пръстите.
(втори вариант)
Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си.
Постоянно ще му изстиват пръстите.
Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина. А светлината се ражда от човешката мисъл.
към втори вариант >>
В какво седи силната мисъл?
(втори вариант)
Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл.
В какво седи силната мисъл?
Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко. Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
към втори вариант >>
Ще правите опит.
(втори вариант)
Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите.
Ще правите опит.
Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина. А светлината се ражда от човешката мисъл.
към втори вариант >>
Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея.
(втори вариант)
С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл?
Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея.
Да прониква всичко. Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
към втори вариант >>
Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти.
(втори вариант)
Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит.
Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти.
Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина. А светлината се ражда от човешката мисъл.
към втори вариант >>
Да прониква всичко.
(втори вариант)
Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея.
Да прониква всичко.
Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
към втори вариант >>
Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина.
(втори вариант)
А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти.
Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина.
А светлината се ражда от човешката мисъл.
към втори вариант >>
Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
(втори вариант)
Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко.
Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.
към втори вариант >>
А светлината се ражда от човешката мисъл.
(втори вариант)
Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина.
А светлината се ражда от човешката мисъл.
към втори вариант >>
И после, в какво седи търпението на човека?
(втори вариант)
И после, в какво седи търпението на човека?
Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата.
към втори вариант >>
Светлината в природата е признак на интелигентност.
(втори вариант)
Светлината в природата е признак на интелигентност.
Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина!
към втори вариант >>
Природата постоянно ни възпитава.
(втори вариант)
И после, в какво седи търпението на човека?
Природата постоянно ни възпитава.
В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие.
към втори вариант >>
Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека.
(втори вариант)
Светлината в природата е признак на интелигентност.
Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека.
Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре.
към втори вариант >>
В света нас ни възпитават по един негативен начин.
(втори вариант)
И после, в какво седи търпението на човека? Природата постоянно ни възпитава.
В света нас ни възпитават по един негативен начин.
Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [?
към втори вариант >>
Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност.
(втори вариант)
Светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека.
Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност.
Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре. От душата, от Духа.
към втори вариант >>
Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел.
(втори вариант)
И после, в какво седи търпението на човека? Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин.
Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел.
Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме.
към втори вариант >>
Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън.
(втори вариант)
Светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност.
Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън.
Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви.
към втори вариант >>
Знаете ли през какви дисциплини е минал?
(втори вариант)
И после, в какво седи търпението на човека? Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел.
Знаете ли през какви дисциплини е минал?
Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят.
към втори вариант >>
Не е бил вътре.
(втори вариант)
Светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън.
Не е бил вътре.
И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето.
към втори вариант >>
Единственият, когото египтяните са допуснали в школата.
(втори вариант)
И после, в какво седи търпението на човека? Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал?
Единственият, когото египтяните са допуснали в школата.
Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали.
към втори вариант >>
И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина!
(втори вариант)
Светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре.
И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина!
», светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега.
към втори вариант >>
Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие.
(втори вариант)
Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата.
Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие.
ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели.
към втори вариант >>
», светлината излезна от вътре.
(втори вариант)
Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина!
», светлината излезна от вътре.
От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре.
към втори вариант >>
ЕЦ [?
(втори вариант)
В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие.
ЕЦ [?
] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели. Тъй е правил Питагор.
към втори вариант >>
От душата, от Духа.
(втори вариант)
Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре.
От душата, от Духа.
Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя.
към втори вариант >>
] години е трябвало да дреме.
(втори вариант)
Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [?
] години е трябвало да дреме.
И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели. Тъй е правил Питагор.
към втори вариант >>
Мисълта се прояви.
(втори вариант)
Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре. От душата, от Духа.
Мисълта се прояви.
Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре.
към втори вариант >>
И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят.
(втори вариант)
Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме.
И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят.
Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели. Тъй е правил Питагор.
към втори вариант >>
Тъй е и със Слънцето.
(втори вариант)
Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви.
Тъй е и със Слънцето.
Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може.
към втори вариант >>
Цяла една година са ги подигравали.
(втори вариант)
Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят.
Цяла една година са ги подигравали.
Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели. Тъй е правил Питагор.
към втори вариант >>
Слънцето е най-интелигентно засега.
(втори вариант)
И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина! », светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето.
Слънцето е най-интелигентно засега.
На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може.
към втори вариант >>
Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели.
(втори вариант)
Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали.
Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели.
Тъй е правил Питагор.
към втори вариант >>
На Земята интелигентност има отвътре.
(втори вариант)
», светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега.
На Земята интелигентност има отвътре.
Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни.
към втори вариант >>
Тъй е правил Питагор.
(втори вариант)
ЕЦ [? ] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели.
Тъй е правил Питагор.
към втори вариант >>
Отвън няма интелигентност, много глупава е тя.
(втори вариант)
От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре.
Отвън няма интелигентност, много глупава е тя.
Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре.
към втори вариант >>
Сега целият свят са станали питагорейци.
(втори вариант)
Сега целият свят са станали питагорейци.
Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете.
към втори вариант >>
Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре.
(втори вариант)
Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя.
Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре.
Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето.
към втори вариант >>
Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат.
(втори вариант)
Сега целият свят са станали питагорейци.
Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат.
Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът?
към втори вариант >>
Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може.
(втори вариант)
Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре.
Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може.
Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето. Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
към втори вариант >>
Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не.
(втори вариант)
Сега целият свят са станали питагорейци. Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат.
Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не.
Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение.
към втори вариант >>
Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може.
(втори вариант)
Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може.
Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може.
Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето. Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
към втори вариант >>
Ще ви кажат: «Завеяни сте.
(втори вариант)
Сега целият свят са станали питагорейци. Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не.
Ще ви кажат: «Завеяни сте.
Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот.
към втори вариант >>
Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни.
(втори вариант)
На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може.
Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни.
Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето. Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
към втори вариант >>
Логика нямате.
(втори вариант)
Сега целият свят са станали питагорейци. Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте.
Логика нямате.
Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика.
към втори вариант >>
Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре.
(втори вариант)
Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни.
Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре.
Човек трябва да бъде като Слънцето. Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
към втори вариант >>
Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете.
(втори вариант)
Сега целият свят са станали питагорейци. Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате.
Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете.
Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде като Слънцето.
(втори вариант)
Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре.
Човек трябва да бъде като Слънцето.
Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
към втори вариант >>
Като остареете, какво ще ви даде светът?
(втори вариант)
Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете.
Като остареете, какво ще ви даде светът?
Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това.
към втори вариант >>
Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
(втори вариант)
Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето.
Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.
към втори вариант >>
Ако едно учение е само за старите, това не е учение.
(втори вариант)
Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът?
Ако едно учение е само за старите, това не е учение.
Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат.
към втори вариант >>
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил?
(втори вариант)
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил?
Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя.
към втори вариант >>
Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот.
(втори вариант)
Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение.
Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот.
Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е.
към втори вариант >>
Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука.
(втори вариант)
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил?
Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука.
Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят.
към втори вариант >>
Няма разлика.
(втори вариант)
Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот.
Няма разлика.
То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми.
към втори вариант >>
Кой ги е заставил за това?
(втори вариант)
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил? Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука.
Кой ги е заставил за това?
(...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити.
към втори вариант >>
То е само по степен.
(втори вариант)
Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика.
То е само по степен.
Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1.
към втори вариант >>
(...) Тези души са слезли да помагат на човечеството.
(втори вариант)
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил? Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това?
(...) Тези души са слезли да помагат на човечеството.
Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле.
към втори вариант >>
Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това.
(втори вариант)
Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен.
Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това.
Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже?
към втори вариант >>
Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил?
(втори вариант)
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил? Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството.
Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил?
Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи.
към втори вариант >>
Учените [казват]: едно и едно на квадрат.
(втори вариант)
Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това.
Учените [казват]: едно и едно на квадрат.
По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота.
към втори вариант >>
Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя.
(втори вариант)
Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил? Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил?
Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя.
Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат.
към втори вариант >>
По-висша степен е.
(втори вариант)
Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат.
По-висша степен е.
После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия.
към втори вариант >>
Висшата математика се изучава в духовния свят.
(втори вариант)
Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя.
Висшата математика се изучава в духовния свят.
А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия.
към втори вариант >>
После ще турите други форми.
(втори вариант)
Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е.
После ще турите други форми.
А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг.
към втори вариант >>
А тук, на Земята, се правят малки опити.
(втори вариант)
Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят.
А тук, на Земята, се правят малки опити.
Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега?
към втори вариант >>
А просто детето ще събере 1 и 1.
(втори вариант)
То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми.
А просто детето ще събере 1 и 1.
Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как?
към втори вариант >>
Земята е опитно поле.
(втори вариант)
(...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити.
Земята е опитно поле.
Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери.
към втори вариант >>
Какво иска да каже?
(втори вариант)
Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1.
Какво иска да каже?
На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите.
към втори вариант >>
Има трудни задачи.
(втори вариант)
Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле.
Има трудни задачи.
Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно.
към втори вариант >>
На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота.
(втори вариант)
Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже?
На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота.
И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота.
към втори вариант >>
Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат.
(втори вариант)
Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи.
Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат.
Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно.
към втори вариант >>
И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия.
(втори вариант)
По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота.
И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия.
А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота. Ще ги накарате да се движат.
към втори вариант >>
Като му се дадат свободни условия.
(втори вариант)
Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат.
Като му се дадат свободни условия.
Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората.
към втори вариант >>
А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг.
(втори вариант)
После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия.
А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг.
9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота. Ще ги накарате да се движат.
към втори вариант >>
Кой математик може да изчисли сега?
(втори вариант)
А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия.
Кой математик може да изчисли сега?
Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта.
към втори вариант >>
9.1). Как?
(втори вариант)
А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг.
9.1). Как?
Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота. Ще ги накарате да се движат.
към втори вариант >>
Тук едва някой хиромант може да намери.
(втори вариант)
Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега?
Тук едва някой хиромант може да намери.
Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно.
към втори вариант >>
Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите.
(втори вариант)
Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как?
Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите.
Мъчнотиите, това са плюсове в живота. Ще ги накарате да се движат.
към втори вариант >>
Не само да гадае, но тъй, точно.
(втори вариант)
Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери.
Не само да гадае, но тъй, точно.
Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно.
към втори вариант >>
Мъчнотиите, това са плюсове в живота.
(втори вариант)
На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите.
Мъчнотиите, това са плюсове в живота.
Ще ги накарате да се движат.
към втори вариант >>
Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно.
(втори вариант)
Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно.
Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно.
Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно. Да живее, да живее – това е Божествено.
към втори вариант >>
Ще ги накарате да се движат.
(втори вариант)
И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота.
Ще ги накарате да се движат.
към втори вариант >>
Сега се страхуват хората.
(втори вариант)
Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно.
Сега се страхуват хората.
Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно. Да живее, да живее – това е Божествено.
към втори вариант >>
В какво седи движението?
(втори вариант)
В какво седи движението?
Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате.
към втори вариант >>
Ще оставите смъртта.
(втори вариант)
Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората.
Ще оставите смъртта.
Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно. Да живее, да живее – това е Божествено.
към втори вариант >>
Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин.
(втори вариант)
В какво седи движението?
Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин.
Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви.
към втори вариант >>
Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно.
(втори вариант)
Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта.
Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно.
Да умира човек, е много случайно. Да живее, да живее – това е Божествено.
към втори вариант >>
Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете.
(втори вариант)
В какво седи движението? Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин.
Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете.
Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици.
към втори вариант >>
Да умира човек, е много случайно.
(втори вариант)
Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно.
Да умира човек, е много случайно.
Да живее, да живее – това е Божествено.
към втори вариант >>
Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става!
(втори вариант)
В какво седи движението? Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете.
Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става!
Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде?
към втори вариант >>
Да живее, да живее – това е Божествено.
(втори вариант)
Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно.
Да живее, да живее – това е Божествено.
към втори вариант >>
Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре.
(втори вариант)
В какво седи движението? Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става!
Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре.
Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата.
към втори вариант >>
Според вас кои мисли считат излишни в живота?
(втори вариант)
Според вас кои мисли считат излишни в живота?
Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества.
към втори вариант >>
Борите се, страдате.
(втори вариант)
В какво седи движението? Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре.
Борите се, страдате.
Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка.
към втори вариант >>
Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора.
(втори вариант)
Според вас кои мисли считат излишни в живота?
Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора.
Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той?
към втори вариант >>
Има нещо, мъчи ви.
(втори вариант)
Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате.
Има нещо, мъчи ви.
То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение.
към втори вариант >>
Какво ще допринесе на света?
(втори вариант)
Според вас кои мисли считат излишни в живота? Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора.
Какво ще допринесе на света?
Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася?
към втори вариант >>
То е един плюс между две единици.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви.
То е един плюс между две единици.
Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи.
към втори вариант >>
Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците.
(втори вариант)
Според вас кои мисли считат излишни в живота? Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света?
Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците.
Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема?
към втори вариант >>
Защо иска човек да краде?
(втори вариант)
Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици.
Защо иска човек да краде?
Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение.
към втори вариант >>
Да допуснем, че аз съм красив.
(втори вариант)
Според вас кои мисли считат излишни в живота? Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците.
Да допуснем, че аз съм красив.
Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная.
към втори вариант >>
Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата.
(втори вариант)
Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде?
Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата.
Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата.
към втори вариант >>
Опише някой всичките ми качества.
(втори вариант)
Според вас кои мисли считат излишни в живота? Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив.
Опише някой всичките ми качества.
След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная.
към втори вариант >>
Откраднаха една ябълка.
(втори вариант)
Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата.
Откраднаха една ябълка.
Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете.
към втори вариант >>
След като ме опише, какво ми предава той?
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества.
След като ме опише, какво ми предава той?
«Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная.
към втори вариант >>
Без позволение.
(втори вариант)
Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка.
Без позволение.
Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение.
към втори вариант >>
«Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася?
(втори вариант)
Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той?
«Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася?
«Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът?
към втори вариант >>
Първото изкуство, което жената научи.
(втори вариант)
То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение.
Първото изкуство, което жената научи.
В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези.
към втори вариант >>
«Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема?
(втори вариант)
Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася?
«Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема?
Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът?
към втори вариант >>
В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение.
(втори вариант)
Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи.
В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение.
Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар.
към втори вариант >>
Че съм лош, това го зная.
(втори вариант)
Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема?
Че съм лош, това го зная.
Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе.
към втори вариант >>
Вторият акт, това е лъжата.
(втори вариант)
Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение.
Вторият акт, това е лъжата.
Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума.
към втори вариант >>
Че съм добър, и това го зная.
(втори вариант)
Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная.
Че съм добър, и това го зная.
Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише.
към втори вариант >>
Те са двата недъга, с които трябва да започнете.
(втори вариант)
Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата.
Те са двата недъга, с които трябва да започнете.
Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита.
към втори вариант >>
Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная.
(втори вариант)
След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная.
Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная.
Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне.
към втори вариант >>
Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение.
(втори вариант)
Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете.
Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение.
Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си.
към втори вариант >>
Какво може да ми помогне човекът?
(втори вариант)
«Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная.
Какво може да ми помогне човекът?
Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически.
към втори вариант >>
Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези.
(втори вариант)
Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение.
Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези.
Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш.
към втори вариант >>
Какво може да ми помогне поетът?
(втори вариант)
«Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът?
Какво може да ми помогне поетът?
Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава.
към втори вариант >>
Но аз съм господар.
(втори вариант)
В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези.
Но аз съм господар.
Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата.
към втори вариант >>
Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе.
(втори вариант)
Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът?
Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе.
Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален.
към втори вариант >>
Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума.
(втори вариант)
Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар.
Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума.
Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави?
към втори вариант >>
Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише.
(втори вариант)
Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе.
Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише.
(...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил.
към втори вариант >>
Тя ще те изпита.
(втори вариант)
Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума.
Тя ще те изпита.
Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става.
към втори вариант >>
(...) Гледа дали ще ми допадне.
(втори вариант)
Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише.
(...) Гледа дали ще ми допадне.
И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил.
към втори вариант >>
Ще се покаже какъв човек си.
(втори вариант)
Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита.
Ще се покаже какъв човек си.
Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става. Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
към втори вариант >>
И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически.
(втори вариант)
Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне.
И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически.
Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш?
към втори вариант >>
Или ще се повдигнеш, или ще паднеш.
(втори вариант)
Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си.
Или ще се повдигнеш, или ще паднеш.
И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става. Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
към втори вариант >>
Той вече разсъждава.
(втори вариант)
Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически.
Той вече разсъждава.
Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш? » Етикеции има в света.
към втори вариант >>
И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата.
(втори вариант)
Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш.
И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата.
Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става. Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
към втори вариант >>
Първият начин е морален.
(втори вариант)
Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава.
Първият начин е морален.
Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш? » Етикеции има в света.
към втори вариант >>
Едно дете, като падне, какво прави?
(втори вариант)
Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата.
Едно дете, като падне, какво прави?
Като не идва никой да го вдигне, то става. Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
към втори вариант >>
Никой не го е бил.
(втори вариант)
Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален.
Никой не го е бил.
Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш? » Етикеции има в света.
към втори вариант >>
Като не идва никой да го вдигне, то става.
(втори вариант)
Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави?
Като не идва никой да го вдигне, то става.
Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
към втори вариант >>
Не е лошо, че е поздравил.
(втори вариант)
(...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил.
Не е лошо, че е поздравил.
Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш? » Етикеции има в света.
към втори вариант >>
Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
(втори вариант)
Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става.
Никой като не ти помага, най-после ще станеш.
към втори вариант >>
Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш?
(втори вариант)
И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил.
Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш?
» Етикеции има в света.
към втори вариант >>
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите.
(втори вариант)
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите.
И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят.
към втори вариант >>
» Етикеции има в света.
(втори вариант)
Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш?
» Етикеции има в света.
към втори вариант >>
И ще останат във вас положителните.
(втори вариант)
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите.
И ще останат във вас положителните.
Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното.
към втори вариант >>
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът.
(втори вариант)
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът.
Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява.
към втори вариант >>
Ще се създаде във вас един характер.
(втори вариант)
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите. И ще останат във вас положителните.
Ще се създаде във вас един характер.
Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво.
към втори вариант >>
Та кой може да знае как е създаден светът?
(втори вариант)
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът.
Та кой може да знае как е създаден светът?
Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо.
към втори вариант >>
Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път.
(втори вариант)
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите. И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер.
Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път.
За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят.
към втори вариант >>
Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил?
(втори вариант)
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът. Та кой може да знае как е създаден светът?
Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил?
Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът?
към втори вариант >>
За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече.
(втори вариант)
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите. И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път.
За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече.
Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така.
към втори вариант >>
Ти бил ли си с Него?
(втори вариант)
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът. Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил?
Ти бил ли си с Него?
Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят.
към втори вариант >>
Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят.
(втори вариант)
Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите. И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече.
Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят.
Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича?
към втори вариант >>
Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света?
(втори вариант)
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът. Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него?
Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света?
философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени.
към втори вариант >>
Но знайте, че след похвалата може да има и обратното.
(втори вариант)
И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят.
Но знайте, че след похвалата може да има и обратното.
Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо.
към втори вариант >>
философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява.
(втори вариант)
Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът. Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света?
философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява.
Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това.
към втори вариант >>
Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво.
(втори вариант)
Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното.
Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво.
Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл.
към втори вариант >>
Тъй е по-близо.
(втори вариант)
Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява.
Тъй е по-близо.
А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение.
към втори вариант >>
Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят.
(втори вариант)
Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво.
Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят.
Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си.
към втори вариант >>
А защо е създаден светът?
(втори вариант)
Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо.
А защо е създаден светът?
Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал.
към втори вариант >>
Много видни поети, учители, учени са пострадвали така.
(втори вариант)
За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят.
Много видни поети, учители, учени са пострадвали така.
Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това?
към втори вариант >>
Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят.
(втори вариант)
Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът?
Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят.
То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат.
към втори вариант >>
Тази възможност от какво произтича?
(втори вариант)
Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така.
Тази възможност от какво произтича?
Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали?
към втори вариант >>
То са задачи, които всякога ще останат незавършени.
(втори вариант)
Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят.
То са задачи, които всякога ще останат незавършени.
Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне.
към втори вариант >>
Учителите са пожелали нещо.
(втори вариант)
Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича?
Учителите са пожелали нещо.
Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни!
към втори вариант >>
Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това.
(втори вариант)
философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени.
Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това.
Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]?
към втори вариант >>
Натрупване има в неговата мисъл.
(втори вариант)
Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо.
Натрупване има в неговата мисъл.
Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал.
към втори вариант >>
Аз го наричам много тежък камък за упражнение.
(втори вариант)
Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това.
Аз го наричам много тежък камък за упражнение.
Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова.
към втори вариант >>
Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си.
(втори вариант)
Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл.
Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си.
(...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват.
към втори вариант >>
Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал.
(втори вариант)
А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение.
Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал.
И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение.
към втори вариант >>
(...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това?
(втори вариант)
Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си.
(...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това?
Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари.
към втори вариант >>
И няма да го дигнат.
(втори вариант)
Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал.
И няма да го дигнат.
Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя?
към втори вариант >>
Не. Какво сте писали?
(втори вариант)
Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това?
Не. Какво сте писали?
Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Казват, някога този камък може да се дигне.
(втори вариант)
То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат.
Казват, някога този камък може да се дигне.
Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления.
към втори вариант >>
Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни!
(втори вариант)
Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали?
Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни!
Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен.
към втори вариант >>
Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]?
(втори вариант)
Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне.
Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]?
Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята.
към втори вариант >>
Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал.
(втори вариант)
Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни!
Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал.
Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен.
към втори вариант >>
Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова.
(втори вариант)
Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]?
Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова.
Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим.
към втори вариант >>
Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват.
(втори вариант)
Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал.
Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват.
И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
Но туй е само предположение.
(втори вариант)
Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова.
Но туй е само предположение.
Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим. Тъй, конкретно да я претеглим.
към втори вариант >>
И след това твоят гений те озари.
(втори вариант)
(...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват.
И след това твоят гений те озари.
После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате.
към втори вариант >>
Колко е тежка тя?
(втори вариант)
И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение.
Колко е тежка тя?
Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим. Тъй, конкретно да я претеглим.
към втори вариант >>
После, като те остави, станеш един обикновен човек.
(втори вариант)
Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари.
После, като те остави, станеш един обикновен човек.
Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия.
към втори вариант >>
Те са хубави изчисления.
(втори вариант)
Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя?
Те са хубави изчисления.
В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим. Тъй, конкретно да я претеглим.
към втори вариант >>
Божественият живот върви по друг един начин – непреривен.
(втори вариант)
Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек.
Божественият живот върви по друг един начин – непреривен.
Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен.
към втори вариант >>
В природата се знае колко точно тежи Земята.
(втори вариант)
Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления.
В природата се знае колко точно тежи Земята.
Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим. Тъй, конкретно да я претеглим.
към втори вариант >>
Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен.
(втори вариант)
Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен.
Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен.
Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте?
към втори вариант >>
Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим.
(втори вариант)
Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята.
Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим.
Тъй, конкретно да я претеглим.
към втори вариант >>
Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва.
(втори вариант)
Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен.
Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва.
Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте? Сто. Каква вероятност има да станете професори?
към втори вариант >>
Тъй, конкретно да я претеглим.
(втори вариант)
Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим.
Тъй, конкретно да я претеглим.
към втори вариант >>
Трябва да четете поетите и да се радвате.
(втори вариант)
И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва.
Трябва да четете поетите и да се радвате.
Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте? Сто. Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори.
към втори вариант >>
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него?
(втори вариант)
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него?
То е невъзможно. Вероятност има всякога. Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото. Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив. Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал.
към втори вариант >>
Ще дойде време и за неговата поезия.
(втори вариант)
После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате.
Ще дойде време и за неговата поезия.
Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте? Сто. Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници?
към втори вариант >>
То е невъзможно.
(втори вариант)
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него?
То е невъзможно.
Вероятност има всякога. Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото. Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив. Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал. Като не съм гениален, няма какво да се смущавам.
към втори вариант >>
Ще дойде време и за неговата песен.
(втори вариант)
Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия.
Ще дойде време и за неговата песен.
Допуснете, в този клас колко души сте? Сто. Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти?
към втори вариант >>
Вероятност има всякога.
(втори вариант)
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него? То е невъзможно.
Вероятност има всякога.
Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото. Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив. Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал. Като не съм гениален, няма какво да се смущавам. До този клас съм достигнал, ще уча занапред.
към втори вариант >>
Допуснете, в този клас колко души сте?
(втори вариант)
Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен.
Допуснете, в този клас колко души сте?
Сто. Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти? Някои са родени чисто за физически живот.
към втори вариант >>
Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото.
(втори вариант)
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него? То е невъзможно. Вероятност има всякога.
Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото.
Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив. Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал. Като не съм гениален, няма какво да се смущавам. До този клас съм достигнал, ще уча занапред. Срещна един гениален човек – радвам се.
към втори вариант >>
Сто. Каква вероятност има да станете професори?
(втори вариант)
Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте?
Сто. Каква вероятност има да станете професори?
Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти? Някои са родени чисто за физически живот. Някои са родени за духовен.
към втори вариант >>
Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив.
(втори вариант)
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него? То е невъзможно. Вероятност има всякога. Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото.
Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив.
Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал. Като не съм гениален, няма какво да се смущавам. До този клас съм достигнал, ще уча занапред. Срещна един гениален човек – радвам се. Срещна един художник – каквато и дарба да има, радвам се, той умее.
към втори вариант >>
Най-първо, някои от вас не са родени за професори.
(втори вариант)
Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте? Сто. Каква вероятност има да станете професори?
Най-първо, някои от вас не са родени за професори.
Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти? Някои са родени чисто за физически живот. Някои са родени за духовен. Някои – за умствен.
към втори вариант >>
Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал.
(втори вариант)
При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него? То е невъзможно. Вероятност има всякога. Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото. Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив.
Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал.
Като не съм гениален, няма какво да се смущавам. До този клас съм достигнал, ще уча занапред. Срещна един гениален човек – радвам се. Срещна един художник – каквато и дарба да има, радвам се, той умее. Нищо в света не е произволно.
към втори вариант >>
2.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право. Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън.
И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
към беседата >>
Казвам: Тази е истинската философия на живота.
Казвам: Тази е истинската философия на живота.
Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат. Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас.
към беседата >>
Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат.
Казвам: Тази е истинската философия на живота.
Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат.
Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото.
към беседата >>
Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени.
Казвам: Тази е истинската философия на живота. Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат.
Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени.
На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него?
към беседата >>
На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход.
Казвам: Тази е истинската философия на живота. Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат. Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени.
На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход.
Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов.
към беседата >>
Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека.
Казвам: Тази е истинската философия на живота. Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат. Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход.
Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека.
Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов?
към беседата >>
Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас.
Казвам: Тази е истинската философия на живота. Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат. Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека.
Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас.
Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов? От безлюбие човек умира, но от любов – никога.
към беседата >>
Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото.
Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат. Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас.
Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото.
Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов? От безлюбие човек умира, но от любов – никога. Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
към беседата >>
Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него?
Ако една човешка мисъл може да се насади, по същия начин тя може и да се изкорени; ако едно човешко желание може да се насади, по същия начин то може и да се изкорени. На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото.
Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него?
Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов? От безлюбие човек умира, но от любов – никога. Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
към беседата >>
Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов.
На това основание всеки човек трябва да изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход. Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него?
Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов.
Възможно ли е човек да умре от любов? От безлюбие човек умира, но от любов – никога. Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
към беседата >>
Възможно ли е човек да умре от любов?
Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека. Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов.
Възможно ли е човек да умре от любов?
От безлюбие човек умира, но от любов – никога. Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
към беседата >>
От безлюбие човек умира, но от любов – никога.
Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявим, да изявим Божественото в нас. Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов?
От безлюбие човек умира, но от любов – никога.
Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
към беседата >>
Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта си изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото. Възможно ли е човека да пламне от любов, да гори и свети само два-три дена и след това да изгасне и всичко да се свърши с него? Тази любов аз наричам любов на сцената, когато актьорът играе ролята на някой влюбен човек, че умира от любов. Възможно ли е човек да умре от любов? От безлюбие човек умира, но от любов – никога.
Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
към беседата >>
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си.
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си.
Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си?
към беседата >>
Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си.
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си.
Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си.
Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли?
към беседата >>
Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога.
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си. Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си.
Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога.
Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа.
към беседата >>
Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва?
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си. Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога.
Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва?
Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си.
към беседата >>
Любовта е акт към Бога, а не към хората.
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си. Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва?
Любовта е акт към Бога, а не към хората.
Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си.
към беседата >>
Майката заради кого люби детето си?
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта си. Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората.
Майката заради кого люби детето си?
За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква.
към беседата >>
За самото дете ли?
Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта си, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта си. Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си?
За самото дете ли?
-Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява.
към беседата >>
-Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа.
Ако пък прояви любовта си към някого, той трябва да знае, че върши това заради Бога. Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли?
-Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа.
Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й.
към беседата >>
Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си.
Щом е тъй, трябва ли да очаква нещо от човека, а после да се разочарова, да се отчайва? Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа.
Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си.
Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано.
към беседата >>
Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си.
Любовта е акт към Бога, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си.
Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си.
От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане.
към беседата >>
От такова дете нищо не може да се очаква.
Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си.
От такова дете нищо не може да се очаква.
Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят.
към беседата >>
Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява.
За самото дете ли? -Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква.
Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява.
Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява любовта във време и пространство.
към беседата >>
Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й.
-Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на любовта й към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява.
Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й.
Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява любовта във време и пространство.
към беседата >>
Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано.
Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й.
Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано.
Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява любовта във време и пространство.
към беседата >>
Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане.
Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано.
Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане.
Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява любовта във време и пространство.
към беседата >>
Такъв е законът на физическия свят.
От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане.
Такъв е законът на физическия свят.
Така се проявява любовта във време и пространство.
към беседата >>
Така се проявява любовта във време и пространство.
Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето си, толкова и любовта към мъжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовта на майката към мъжа, такава е любовта към детето й. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят.
Така се проявява любовта във време и пространство.
към беседата >>
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н.
Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира.
към беседата >>
Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н.
Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение.
Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом.
към беседата >>
Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение.
Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си.
Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа.
към беседата >>
Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си.
Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си.
Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
към беседата >>
Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си.
Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си.
Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
към беседата >>
Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си.
Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира.
Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
към беседата >>
Значи той няма условия да остане в този дом.
Следователно всеки обект може да отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение. Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира.
Значи той няма условия да остане в този дом.
След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
към беседата >>
След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа.
Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом.
След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа.
Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
към беседата >>
Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
Тя повече уповава на сина си, отколкото на мъжа си. Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа.
Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
към беседата >>
Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа си, отколкото сина си. Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира. Значи той няма условия да остане в този дом. След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите си по силата на този закон!
към беседата >>
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство.
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство.
Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света.
към беседата >>
Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат.
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство.
Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат.
Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си.
към беседата >>
Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон.
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат.
Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон.
Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става?
към беседата >>
Как ще се натъкнат?
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон.
Как ще се натъкнат?
Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата.
към беседата >>
Случва се, че едната от тях обикне друга някоя.
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат?
Случва се, че едната от тях обикне друга някоя.
Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки.
към беседата >>
Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света.
За да се разреши този въпрос, за да се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя.
Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света.
В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк.
към беседата >>
В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си.
Благородството изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света.
В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си.
Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже.
към беседата >>
Всъщност така ли става?
Когато две приятелки се обичат, те трябва да бъдат внимателни, да не се натъкнат на този закон. Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си.
Всъщност така ли става?
Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си.
към беседата >>
Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата.
Как ще се натъкнат? Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става?
Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата.
Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука.
към беседата >>
Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки.
Случва се, че едната от тях обикне друга някоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата.
Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки.
Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре.
към беседата >>
Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк.
Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки.
Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк.
Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре.
към беседата >>
Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже.
В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк.
Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже.
Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре. Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
към беседата >>
Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си.
Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже.
Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си.
Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре. Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
към беседата >>
Ако някой може това да предскаже, туй е наука.
Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си.
Ако някой може това да предскаже, туй е наука.
Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре. Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
към беседата >>
Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре.
Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука.
Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре.
Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре. Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
към беседата >>
Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре.
Нейното пророчество мяза на пророчеството на един ходжа, когото жена му направила пророк. Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре.
Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре.
Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
към беседата >>
Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре.
Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
към беседата >>
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си!
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си!
Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае.
към беседата >>
Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови.
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си!
Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови.
В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция.
към беседата >>
В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи.
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови.
В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи.
Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция.
към беседата >>
Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора.
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи.
Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора.
Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство.
към беседата >>
Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора.
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора.
Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора.
Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява.
към беседата >>
Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае.
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора.
Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае.
За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник.
към беседата >>
За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция.
Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае.
За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция.
За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко.
към беседата >>
За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция.
В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи. Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция.
За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция.
Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената.
към беседата >>
Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство.
Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция.
Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство.
Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма.
към беседата >>
Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява.
Следователно той трябва за миг поне да влезе във връзка със съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство.
Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява.
Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма. Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
към беседата >>
Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник.
Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява.
Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник.
И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма. Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
към беседата >>
И в лешника даже ще им бъде широко.
За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник.
И в лешника даже ще им бъде широко.
Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма. Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
към беседата >>
Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената.
За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свят и пак да дохожда, докато най-после завърши своята еволюция. Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко.
Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената.
Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма. Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
към беседата >>
Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма.
Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във време и пространство. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената.
Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма.
Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
към беседата >>
Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма.
Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
към беседата >>
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни.
Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
към беседата >>
Душата на човека е вашият ближен.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни.
Душата на човека е вашият ближен.
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
към беседата >>
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен.
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна.
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
към беседата >>
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна.
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан.
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
към беседата >>
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан.
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша.
Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат.
към беседата >>
Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша.
Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот.
към беседата >>
Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
към беседата >>
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен.
към беседата >>
Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане.
към беседата >>
В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат.
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат.
Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта!
към беседата >>
Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот.
Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат.
Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот.
Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта!
към беседата >>
Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот.
Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта!
към беседата >>
Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен.
Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта!
към беседата >>
Каквото пожелае, може да стане.
Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен.
Каквото пожелае, може да стане.
Велика сила е любовта!
към беседата >>
Велика сила е любовта!
В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане.
Велика сила е любовта!
към беседата >>
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи.
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи.
Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
към беседата >>
Любовта не се ограничава.
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи.
Любовта не се ограничава.
Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества.
към беседата >>
Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си.
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава.
Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си.
Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
към беседата >>
Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му.
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си.
Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му.
Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
към беседата >>
Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество.
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му.
Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество.
Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
към беседата >>
Сега ще задам няколко въпроса.
Сега ще задам няколко въпроса.
Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа!
към беседата >>
Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество.
Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
към беседата >>
Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света?
Сега ще задам няколко въпроса.
Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света?
Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение?
към беседата >>
Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества.
Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества.
Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
към беседата >>
Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал?
Сега ще задам няколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света?
Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал?
Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек?
към беседата >>
Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества.
Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
към беседата >>
Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане?
Сега ще задам няколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал?
Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане?
Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал.
към беседата >>
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си.
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си.
Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете.
към беседата >>
Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение?
Сега ще задам няколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане?
Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение?
Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него.
към беседата >>
Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост.
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си.
Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост.
И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж.
към беседата >>
Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа!
Сега ще задам няколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение?
Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа!
" Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си.
към беседата >>
И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост.
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си. Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост.
И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост.
Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе.
към беседата >>
" Какво означава това изречение?
Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа!
" Какво означава това изречение?
Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората.
към беседата >>
Ще кажете, че не разбирате тази любов.
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си. Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост.
Ще кажете, че не разбирате тази любов.
Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти.
към беседата >>
Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек?
Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение?
Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек?
Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!
към беседата >>
Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате.
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си. Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов.
Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате.
Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н.
към беседата >>
Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал.
Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек?
Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал.
Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение?
към беседата >>
Ще обичате, колкото и както можете.
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си. Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате.
Ще обичате, колкото и както можете.
Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани.
към беседата >>
Но това се отнася само за него.
Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал.
Но това се отнася само за него.
За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба.
към беседата >>
Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж.
Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете.
Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж.
Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често.
към беседата >>
За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си.
Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа! " Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него.
За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си.
Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена.
към беседата >>
Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе.
И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж.
Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе.
Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
към беседата >>
Тогава и в неговата душа ще изгрее зората.
" Какво означава това изречение? Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си.
Тогава и в неговата душа ще изгрее зората.
Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!
към беседата >>
Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти.
Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе.
Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти.
Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
към беседата >>
Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!
Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората.
Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!
" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно.
към беседата >>
Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н.
Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти.
Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н.
По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
към беседата >>
" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение?
Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!
" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение?
От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба.
към беседата >>
По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани.
Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н.
По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани.
Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
към беседата >>
От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба.
Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение?
От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба.
Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба?
към беседата >>
Не, той трябва да яде малко, но по-често.
Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани.
Не, той трябва да яде малко, но по-често.
Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
към беседата >>
Това показва, че той разбира неговата цена.
За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба.
Това показва, че той разбира неговата цена.
Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често.
Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.
към беседата >>
Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!
Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена.
Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!
" Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
Питам: Майката как изпитва детето си?
Питам: Майката как изпитва детето си?
Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов.
към беседата >>
" Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно.
Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!
" Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно.
Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
Тя знае за пример, че детето й обича баница.
Питам: Майката как изпитва детето си?
Тя знае за пример, че детето й обича баница.
Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов.
към беседата >>
Човек вярва в силата на хляба.
" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно.
Човек вярва в силата на хляба.
Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
Направи хубава баница и му слага да яде.
Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница.
Направи хубава баница и му слага да яде.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората.
към беседата >>
Защо хората вярват в хляба?
От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба.
Защо хората вярват в хляба?
– Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
към беседата >>
– Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба?
– Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й.
Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й.
Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните.
към беседата >>
Сега ще напиша нещо на дъската.
Сега ще напиша нещо на дъската.
Ето написвам линийката А. Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало.
към беседата >>
Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов.
Питам: Майката как изпитва детето си? Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й.
Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов.
Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно.
към беседата >>
Ето написвам линийката А.
Сега ще напиша нещо на дъската.
Ето написвам линийката А.
Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят.
към беседата >>
Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов.
Тя знае за пример, че детето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов.
Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов.
По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него.
към беседата >>
Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка?
Сега ще напиша нещо на дъската. Ето написвам линийката А.
Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка?
Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре.
към беседата >>
По същия начин и Бог изпитва хората.
Направи хубава баница и му слага да яде. В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов.
По същия начин и Бог изпитва хората.
Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака.
към беседата >>
Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата.
Сега ще напиша нещо на дъската. Ето написвам линийката А. Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка?
Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата.
Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е.
към беседата >>
Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
В момента, когато детето се готви да яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората.
Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.
към беседата >>
Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят.
Сега ще напиша нещо на дъската. Ето написвам линийката А. Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата.
Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят.
Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А.
към беседата >>
Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й. Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му.
Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните.
Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд.
към беседата >>
Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало.
Сега ще напиша нещо на дъската. Ето написвам линийката А. Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят.
Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало.
Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание.
към беседата >>
Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно.
Ако то се зарадва от постъпката на майка си, стане от стола и отиде да я целуне, това показва, че то има любов. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните.
Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно.
Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне.
към беседата >>
Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят.
Ето написвам линийката А. Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало.
Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят.
Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят.
към беседата >>
Може би това парче баница не е приготвено за него.
Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то няма любов. По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно.
Може би това парче баница не е приготвено за него.
Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място.
към беседата >>
Най-после имате правата С, която се качва нагоре.
Какво ще кажете, единица ли написах или една права линийка? Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят.
Най-после имате правата С, която се качва нагоре.
Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е.
към беседата >>
Неговото парче го чака.
По същия начин и Бог изпитва хората. Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него.
Неговото парче го чака.
Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен.
към беседата >>
Тя означава възлизане, т. е.
Ако кажете, че съм написал единица, значи имате начало на нещата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре.
Тя означава възлизане, т. е.
реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло.
към беседата >>
Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.
Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака.
Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.
В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи.
към беседата >>
реализиране на всички възможности, вложени в А.
Ако до тази единица напиша друга линийка, която представя слизане надолу – В, имате проява на това начало във физическия свят. Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е.
реализиране на всички възможности, вложени в А.
С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва.
към беседата >>
В едно семейство поканват 12 души на обяд.
Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.
В едно семейство поканват 12 души на обяд.
Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
към беседата >>
С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание.
Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А.
С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание.
Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
към беседата >>
Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне.
Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд.
Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне.
Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
към беседата >>
Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят.
Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят. Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание.
Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят.
Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога.
към беседата >>
Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място.
Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне.
Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място.
Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
към беседата >>
Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е.
Най-после имате правата С, която се качва нагоре. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят.
Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е.
изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота.
към беседата >>
Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен.
Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място.
Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен.
После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
към беседата >>
изкачването му в света, отдето е слязло.
Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е.
изкачването му в света, отдето е слязло.
Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди.
към беседата >>
После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи.
Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен.
После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи.
Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
към беседата >>
Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва.
реализиране на всички възможности, вложени в А. С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло.
Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва.
Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого.
към беседата >>
Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи.
Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
към беседата >>
Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
С други думи казано, посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва.
Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо.
към беседата >>
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща!
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща!
Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени. Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве.
към беседата >>
Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога.
Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога.
Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно.
към беседата >>
Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени.
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща!
Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени.
Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление.
към беседата >>
Това се нарича израз на живота.
Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т. е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога.
Това се нарича израз на живота.
Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката.
към беседата >>
Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив.
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща! Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени.
Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив.
От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди.
изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота.
Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди.
Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява.
към беседата >>
От това зависи неговото правилно развитие.
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща! Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени. Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив.
От това зависи неговото правилно развитие.
Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно. Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не?
към беседата >>
Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого.
Това показва, че духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди.
Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого.
За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ.
към беседата >>
Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно.
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща! Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени. Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие.
Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно.
Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно. Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не? " Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо.
Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого.
За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо.
Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
към беседата >>
Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве.
Сега аз искам да оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща! Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени. Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно.
Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве.
Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно. Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не? " Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
Какво ще бъде това нещо, за него не е важно.
Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо.
Какво ще бъде това нещо, за него не е важно.
Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да работят именно в това направление.
Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за да ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени. Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве.
Съвременните хора трябва да работят именно в това направление.
Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно. Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не? " Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката.
Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно.
Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката.
Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
към беседата >>
Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно.
Човек трябва да се стреми да бъде абсолютно правдив. От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление.
Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно.
Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не? " Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява.
Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката.
Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява.
Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
към беседата >>
Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не?
От това зависи неговото правилно развитие. Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно.
Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не?
" Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ.
Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява.
Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ.
Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
към беседата >>
" Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
Кривите мисли представят тъмни тела, които засенчват съзнанието му, вследствие на което чувствата и мислите на човека не вървят правилно. Щом мислите и чувствата на човека не се развиват правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съвременните хора трябва да работят именно в това направление. Те не могат да постигнат това нещо изведнъж, но постепенно. Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм или не?
" Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Майката отправя мисълта си към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката. Различието се заключава само в начина, по който духът се изявява. Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ.
Хиляди са начините, чрез които душата излива своята любов.
към беседата >>
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде.
Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
към беседата >>
Казвате: Защо съществува любов между хората?
Казвате: Защо съществува любов между хората?
Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов.
към беседата >>
Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде.
Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше.
Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
към беседата >>
Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа.
Казвате: Защо съществува любов между хората?
Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа.
Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше.
Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте.
Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
към беседата >>
Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е.
Казвате: Защо съществува любов между хората? Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа.
Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е.
Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему.
към беседата >>
Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте.
Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите.
Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
към беседата >>
Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни.
Казвате: Защо съществува любов между хората? Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е.
Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни.
Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему.
към беседата >>
Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите.
Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността.
Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
към беседата >>
Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат.
Казвате: Защо съществува любов между хората? Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни.
Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат.
Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него.
към беседата >>
Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността.
Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне.
към беседата >>
Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов.
Казвате: Защо съществува любов между хората? Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат.
Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов.
Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото.
към беседата >>
Питам: Прогресивна ли е думата любов?
Питам: Прогресивна ли е думата любов?
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си.
към беседата >>
Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему.
Любовта между двама души е израз на първичната любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов.
Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему.
Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност.
към беседата >>
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации.
Питам: Прогресивна ли е думата любов?
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации.
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си?
към беседата >>
Конят ще отговори на любовта по своему.
Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта си към кого и да е. Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему.
Конят ще отговори на любовта по своему.
Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване?
към беседата >>
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си.
Питам: Прогресивна ли е думата любов? Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации.
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си.
Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас.
към беседата >>
Човек ще отговори по своему.
Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему.
Човек ще отговори по своему.
Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване? Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта.
към беседата >>
Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува.
Питам: Прогресивна ли е думата любов? Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си.
Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува.
Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли.
към беседата >>
Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него.
Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему.
Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него.
Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване? Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта. Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
към беседата >>
Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати.
Питам: Прогресивна ли е думата любов? Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува.
Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати.
Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност.
към беседата >>
Всяко живо същество е част от цялото.
Обаче, обичаш ли Бога, резултатът на твоята любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него.
Всяко живо същество е част от цялото.
Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване? Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта. Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
към беседата >>
Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си.
Питам: Прогресивна ли е думата любов? Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати.
Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си.
Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията.
към беседата >>
Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност.
Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото.
Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност.
Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване? Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта. Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
към беседата >>
Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си?
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си.
Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си?
Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето.
към беседата >>
Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване?
Конят ще отговори на любовта по своему. Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност.
Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване?
Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта. Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
към беседата >>
Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас.
Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си?
Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас.
Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.
към беседата >>
Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта.
Човек ще отговори по своему. Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване?
Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта.
Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
към беседата >>
Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли.
Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас.
Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли.
Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси.
към беседата >>
Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
Всяко същество изявява любовта си според условията и възможностите, които са вложени в него. Всяко живо същество е част от цялото. Следователно, като част от цялото, то не може да прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност. Макар и частично, любовта съществува на земята, но какви паметници е оставила тя като свидетели за нейното съществуване? Милиони хора, мъже, жени, деца са избити все за любовта.
Земята е напоена с човешка кръв все за любовта.
към беседата >>
Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност.
Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати. Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли.
Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност.
Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам".
към беседата >>
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности.
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности.
Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло.
към беседата >>
Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията.
Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност.
Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията.
Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си?
към беседата >>
Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов.
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности.
Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов.
Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му.
към беседата >>
Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето.
Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията.
Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето.
Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени?
към беседата >>
Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието.
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности. Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов.
Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието.
Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека.
към беседата >>
Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.
Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето.
Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.
Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента.
към беседата >>
Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи.
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности. Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието.
Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи.
Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви.
към беседата >>
Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси.
Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.
Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси.
Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
към беседата >>
Защо не може да се движи?
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности. Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи.
Защо не може да се движи?
Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота.
към беседата >>
Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам".
Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси.
Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам".
Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
към беседата >>
Защото не е намазано с масло.
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва да се абстрахирате от вашите опитности. Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи?
Защото не е намазано с масло.
Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича.
към беседата >>
Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си?
Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам".
Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си?
Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
към беседата >>
Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му.
Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло.
Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му.
Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес.
към беседата >>
Синът сам не може ли да се ожени?
Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си?
Синът сам не може ли да се ожени?
Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
към беседата >>
Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека.
Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му.
Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека.
Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава.
към беседата >>
Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента.
Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени?
Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента.
Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
към беседата >>
Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви.
Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека.
Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви.
Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си?
към беседата >>
Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента.
Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени.
към беседата >>
Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота.
Защо не може да се движи? Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви.
Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота.
За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате?
към беседата >>
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни.
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни.
В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо?
към беседата >>
За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича.
Защото не е намазано с масло. Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота.
За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича.
По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
към беседата >>
В хороводните песни има нещо живо.
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни.
В хороводните песни има нещо живо.
Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов.
към беседата >>
По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес.
Между частиците, между винтовете на това колело се е натрупал прах, утайки, които пречат на движението му. Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича.
По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес.
Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек.
към беседата >>
Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание.
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни. В хороводните песни има нещо живо.
Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание.
Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък.
към беседата >>
Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава.
Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека. Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес.
Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава.
Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек. На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
към беседата >>
Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата.
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни. В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание.
Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата.
Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов?
към беседата >>
Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си?
Чуждата мисъл пречи на любовта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава.
Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си?
Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек. На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
към беседата >>
Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него.
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни. В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата.
Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него.
После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа.
към беседата >>
Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате?
Но понеже нищо не се губи, тази любов прониква дълбоко в подсъзнанието на човека и в резултат на това се явяват отрицателните мисли в живота. За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си?
Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате?
Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек. На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
към беседата >>
После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо?
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни. В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него.
После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо?
– Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов.
към беседата >>
Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
За пример вие имате приятел, когото обичате и който ви обича. По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате?
Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек. На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
към беседата >>
– Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов.
В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо?
– Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов.
Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт.
към беседата >>
Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек.
По едно време дойде някой при вас и казва, че приятелят ви е говорил лоши работи по ваш адрес. Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек.
На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
към беседата >>
Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък.
Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов.
Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък.
Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов.
към беседата >>
На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
Вие веднага изменяте разположението си към него и съзнанието ви се помрачава. Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля си? Коя е онази черта, на която вие всякога можете да разчитате? Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. Този тон има няколко категории, обаче той е специфичен за всеки човек.
На това основание никой не е в състояние да произведе този тон освен самият човек.
към беседата >>
Може ли камъкът да отговори на човешката любов?
Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък.
Може ли камъкът да отговори на човешката любов?
Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица.
към беседата >>
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря.
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря.
В този смисъл никой никого не може да представи, т. е. да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение.
към беседата >>
Любовта се определя от съзнанието на любещата душа.
Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов?
Любовта се определя от съзнанието на любещата душа.
Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес.
към беседата >>
В този смисъл никой никого не може да представи, т. е.
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря.
В този смисъл никой никого не може да представи, т. е.
да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение. Тонът остава същ, светлината и звукът – също.
към беседата >>
Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов.
После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа.
Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов.
Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота.
към беседата >>
да замести.
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря. В този смисъл никой никого не може да представи, т. е.
да замести.
Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение. Тонът остава същ, светлината и звукът – също. Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
към беседата >>
Любовта е свещен акт.
– Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов.
Любовта е свещен акт.
Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право.
към беседата >>
Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст.
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря. В този смисъл никой никого не може да представи, т. е. да замести.
Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст.
Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение. Тонът остава същ, светлината и звукът – също. Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
към беседата >>
Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов.
Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт.
Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов.
Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила.
към беседата >>
Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане.
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря. В този смисъл никой никого не може да представи, т. е. да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст.
Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане.
При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение. Тонът остава същ, светлината и звукът – също. Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
към беседата >>
Любовта не може да има две лица.
Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов.
Любовта не може да има две лица.
Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота.
към беседата >>
При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение.
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря. В този смисъл никой никого не може да представи, т. е. да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане.
При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение.
Тонът остава същ, светлината и звукът – също. Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
към беседата >>
Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес.
Любовта се определя от съзнанието на любещата душа. Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица.
Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес.
Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие?
към беседата >>
Тонът остава същ, светлината и звукът – също.
В този смисъл никой никого не може да представи, т. е. да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение.
Тонът остава същ, светлината и звукът – също.
Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
към беседата >>
Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота.
Ако ти любиш една душа, а тя не съзнава, това не е любов. Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес.
Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота.
Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята.
към беседата >>
Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
да замести. Вие можете да подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст. Който може да възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоновете, светлината и звука на двама души никаква загуба няма, но става само разширение. Тонът остава същ, светлината и звукът – също.
Значи човек се познава по своя специфичен тон, светлина и звук.
към беседата >>
Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право.
Любовта е свещен акт. Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота.
Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право.
Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка.
към беседата >>
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви.
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви.
За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача.
към беседата >>
Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила.
Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов. Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право.
Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила.
Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов.
към беседата >>
За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича.
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви.
За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича.
Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо?
към беседата >>
Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота.
Любовта не може да има две лица. Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила.
Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота.
При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода.
към беседата >>
Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство.
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви. За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича.
Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство.
Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тъга.
към беседата >>
При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие?
Тя е отношение между две души, което не се е зародило днес. Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота.
При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие?
Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
към беседата >>
Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача.
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви. За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство.
Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача.
Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тъга. Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
към беседата >>
Тя не може да изникне като гъба от земята.
Любовта, която днес се проявява между две души, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие?
Тя не може да изникне като гъба от земята.
Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
към беседата >>
Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача.
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви. За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача.
Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача.
Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тъга. Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
към беседата >>
Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка.
Когато някой казва, че любовта сега се е проявила в него, той не говори право. Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята.
Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка.
Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
към беседата >>
Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача.
Сега вие трябва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви. За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача.
Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача.
Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тъга. Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
към беседата >>
Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов.
Тази любов се е приготовлявала от две-три хиляди години насам, а днес само се е проявила. Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка.
Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов.
Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
към беседата >>
Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо?
За пример виждате дете прегръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача.
Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо?
То ще изпита едно недоволство, една тъга. Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
към беседата >>
Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода.
Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота. При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов.
Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода.
Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
към беседата >>
То ще изпита едно недоволство, една тъга.
Не, това прегръщане е предизвикано от някакво користолюбиво чувство. Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо?
То ще изпита едно недоволство, една тъга.
Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
към беседата >>
Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
При това някой казва: „Нищо не струва любовта на този човек." Какво искате вие? Тя не може да изникне като гъба от земята. Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може да съществува хиляди години още, да образува голямо море, в което ти ще искаш да плаваш със своята лодка. Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода.
Човекът на безлюбието не може да живее в любовта – нищо повече!
към беседата >>
Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
Това дете прегръща майка си, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача. Щом целуне и прегърне майка си, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача. Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача. Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тъга.
Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам да си хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пее.
към беседата >>
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление.
Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога.
към беседата >>
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача.
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача.
Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл! " Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма.
към беседата >>
Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление.
Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си.
Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват.
към беседата >>
Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл!
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача.
Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл!
" Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата!
към беседата >>
Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление. Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си.
Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател.
При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване.
към беседата >>
" Защо не вярвате в живота?
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл!
" Защо не вярвате в живота?
– Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо?
към беседата >>
При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление. Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател.
При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека.
Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин.
към беседата >>
– Защото паницата е празна.
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл! " Защо не вярвате в живота?
– Защото паницата е празна.
Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена.
към беседата >>
Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление. Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека.
Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света.
Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години.
към беседата >>
Защо не вярвате в живота?
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл! " Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна.
Защо не вярвате в живота?
– Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате?
към беседата >>
Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление. Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света.
Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога.
Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае.
към беседата >>
– Защото погача няма.
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за да ви даде прясно мляко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл! " Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота?
– Защото погача няма.
Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си?
към беседата >>
Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват.
Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога.
Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват.
Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
към беседата >>
Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата!
Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл! " Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма.
Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата!
" Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене.
към беседата >>
Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване.
Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват.
Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване.
Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
към беседата >>
" Защо?
" Защо не вярвате в живота? – Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата!
" Защо?
– Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме.
към беседата >>
Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин.
При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване.
Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин.
Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
към беседата >>
– Защото паницата е празна и погачата още не е замесена.
– Защото паницата е празна. Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо?
– Защото паницата е празна и погачата още не е замесена.
Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде.
към беседата >>
Така те се отказват от резултатите на милионите години.
Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин.
Така те се отказват от резултатите на милионите години.
Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
към беседата >>
Питам: Защо се обезсърчавате?
Защо не вярвате в живота? – Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена.
Питам: Защо се обезсърчавате?
Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде.
към беседата >>
Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае.
Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години.
Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае.
Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
към беседата >>
Защо губите вярата си?
– Защото погача няма. Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате?
Защо губите вярата си?
Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон.
към беседата >>
Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае.
Той казва: „Аз искам да започна отново да работя."
към беседата >>
Може би не е време още за ядене.
Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние да я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата! " Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си?
Може би не е време още за ядене.
В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата.
към беседата >>
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното.
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното.
Мнозина се запитват дали са на прав път. Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н.
към беседата >>
В живата природа е предвидено всичко да става навреме.
" Защо? – Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене.
В живата природа е предвидено всичко да става навреме.
Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен.
към беседата >>
Мнозина се запитват дали са на прав път.
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното.
Мнозина се запитват дали са на прав път.
Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо?
към беседата >>
Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде.
– Защото паницата е празна и погачата още не е замесена. Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме.
Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде.
Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа.
към беседата >>
Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога.
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното. Мнозина се запитват дали са на прав път.
Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога.
Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне.
към беседата >>
Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде.
Питам: Защо се обезсърчавате? Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде.
Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде.
Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
към беседата >>
Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили.
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното. Мнозина се запитват дали са на прав път. Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога.
Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили.
Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите.
към беседата >>
Съвременните хора не спазват този закон.
Защо губите вярата си? Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде.
Съвременните хора не спазват този закон.
Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
към беседата >>
Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта.
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното. Мнозина се запитват дали са на прав път. Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили.
Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта.
Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея.
към беседата >>
Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата.
Може би не е време още за ядене. В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон.
Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата.
За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
към беседата >>
Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н.
Казвам: Вие трябва да държите в ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всеки ден да прибавяте по малко нещо към направеното. Мнозина се запитват дали са на прав път. Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта.
Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н.
– Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея.
към беседата >>
За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен.
В живата природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата.
За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен.
Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
към беседата >>
– Това е невъзможно. Защо?
Мнозина се запитват дали са на прав път. Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н.
– Това е невъзможно. Защо?
– Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал?
към беседата >>
Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа.
Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен.
Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа.
Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
към беседата >>
– Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне.
Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога. Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо?
– Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне.
Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг.
към беседата >>
Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде. Съвременните хора не спазват този закон. Те искат да се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата. За пример според законите на природата, човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа.
Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.
към беседата >>
Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите.
Щом си отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне.
Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите.
Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре.
към беседата >>
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате.
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате.
За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба. Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието?
към беседата >>
Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея.
Да се отречете от това, което досега сте постигнали, значи да привлечете смъртта. Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите.
Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея.
Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички.
към беседата >>
За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба.
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате.
За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба.
Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това?
към беседата >>
Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея.
Казват някои, че хората ги преследват, че искат да ги убият и т. н. – Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея.
Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея.
Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно.
към беседата >>
Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе.
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате. За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба.
Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе.
Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето.
към беседата >>
Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал?
– Това е невъзможно. Защо? – Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея.
Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал?
Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето?
към беседата >>
Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го.
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате. За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба. Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе.
Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го.
За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си.
към беседата >>
Всички хора са свързани един с друг.
– Ако ти си първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка да се премахне. Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал?
Всички хора са свързани един с друг.
Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам.
към беседата >>
За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава.
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате. За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба. Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го.
За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава.
Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас.
към беседата >>
Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре.
Първата халка показва посоката, по която трябва да се движат и останалите. Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг.
Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре.
Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява.
към беседата >>
Коя е причината за помрачаване на съзнанието?
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо да ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате. За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба. Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава.
Коя е причината за помрачаване на съзнанието?
Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек.
към беседата >>
Божието благо се дава еднакво на всички.
Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея. Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре.
Божието благо се дава еднакво на всички.
Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички.
към беседата >>
Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това?
За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва да се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба. Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието?
Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това?
Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него.
към беседата >>
Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно.
Докато първата е на мястото си, и другите ще вървят след нея. Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички.
Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно.
Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички. Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
към беседата >>
Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето.
Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това?
Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето.
Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния.
към беседата >>
Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето?
Възможно ли е да си играете с това, което Бог е създал? Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно.
Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето?
Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички. Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
към беседата >>
Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си.
Всяка мрачна, отрицателна мисъл взима нещо от човека, ограбва го. За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето.
Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си.
Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло.
към беседата >>
Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам.
Всички хора са свързани един с друг. Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето?
Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам.
Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички. Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
към беседата >>
Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас.
За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си.
Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас.
Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него.
към беседата >>
Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява.
Ако един отива нагоре и другите ще вървят нагоре. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам.
Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява.
Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички. Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
към беседата >>
Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек.
Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас.
Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек.
На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло.
към беседата >>
Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички.
Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява.
Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички.
Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
към беседата >>
На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него.
Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек.
На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него.
Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
Важно е слънцето да изгрява, а за кого изгрява, не е важно. Трябва ли да питам за мене ли изгрява слънцето? Ако слънцето изгрява за мене, ще се радвам; ако не изгрява за мене, пак ще се радвам. Щом слънцето изгрява, обърни погледа си нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява. Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички.
Още по-вярно е, че слънцето върши волята Божия.
към беседата >>
Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния.
Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него.
Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния.
Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига.
към беседата >>
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога.
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога.
Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек?
към беседата >>
Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло.
Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния.
Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло.
Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига. Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага.
към беседата >>
Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива.
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога.
Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива.
Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо.
към беседата >>
Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него.
Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло.
Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него.
Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига. Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага. С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива.
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога. Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива.
Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива.
Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той.
към беседата >>
Те мислят, че слънцето им е залязло.
Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него.
Те мислят, че слънцето им е залязло.
Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига. Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага. С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят.
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога. Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива.
Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят.
Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ.
към беседата >>
Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии.
На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло.
Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии.
Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига. Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага. С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората.
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога. Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят.
Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората.
Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви.
към беседата >>
Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига.
Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии.
Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига.
Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага. С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек?
Сега, като говоря по този начин, аз не искам да се спъвате от думите ми, да мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога. Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората.
Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек?
Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви.
към беседата >>
Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага.
Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига.
Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага.
С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо.
Докато човек живее, в него постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек?
Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо.
Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере.
към беседата >>
С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии. Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига. Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага.
С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той.
Докато слънцето грее, в съзнанието на човека постоянно стават промени, той постоянно расте и се развива. Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо.
Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той.
Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере. Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка.
към беседата >>
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога.
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога.
Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот.
към беседата >>
Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ.
Щом сте решили да следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва да се изправят. Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той.
Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ.
Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере. Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса.
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога.
Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса.
Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло.
към беседата >>
Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви.
Вие трябва да увеличите вярата си, да развиете милосърдието си, да имате доверие към хората. Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ.
Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви.
Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере. Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона.
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса.
Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона.
Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден.
към беседата >>
Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви.
Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подозрителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви.
Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви.
Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере. Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си.
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона.
Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си.
Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание!
към беседата >>
Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере.
Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви.
Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере.
Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Други пък посягат върху живота на ближните си.
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си.
Други пък посягат върху живота на ближните си.
Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа.
към беседата >>
Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка.
Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере.
Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка.
Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Трети се предават на лош живот.
Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си.
Трети се предават на лош живот.
Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение.
към беседата >>
Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба, приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. Няма да мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви. Един глас отвътре ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свещ, онази светлина, която преди малко се яви в съзнанието ви. Обаче и да преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма да приеме бедния човек дома си, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него да не го обере. Тъй щото всяко чисто съзнание, което се приближава към нас, внася в съзнанието ни малка светлинка.
Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло.
Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот.
Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло.
Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят.
към беседата >>
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе.
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе.
Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин. Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея.
към беседата >>
Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден.
Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло.
Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден.
Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата.
към беседата >>
Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин.
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе.
Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин.
Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ.
към беседата >>
Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание!
Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота си. Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден.
Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание!
По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата. За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
към беседата >>
Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо?
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе. Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин.
Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо?
– Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл.
към беседата >>
По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа.
Други пък посягат върху живота на ближните си. Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание!
По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа.
Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата. За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
към беседата >>
– Понеже тази дума за тях има двояк смисъл.
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе. Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин. Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо?
– Понеже тази дума за тях има двояк смисъл.
Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него.
към беседата >>
Истинското знание подразбира приложение.
Трети се предават на лош живот. Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа.
Истинското знание подразбира приложение.
Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата. За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
към беседата >>
Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение.
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе. Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин. Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл.
Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение.
За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл.
към беседата >>
Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят.
Не, човек трябва да разбира законите на природата, да знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло. Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение.
Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят.
За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата. За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
към беседата >>
За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея.
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе. Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин. Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение.
За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея.
Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си.
към беседата >>
За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата.
Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно да бъде в нощ или в ден. Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят.
За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата.
За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
към беседата >>
Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ.
Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин. Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея.
Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ.
За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби.
към беседата >>
За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
Ако окултният ученик не се ползува от знанието, което придобива, щом се натъкне на някое мрачно състояние, ще каже: „Няма смисъл тази наука, това знание! По-добре да вляза в света, да се предам на по-лек живот, да си почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно де и в кой свят се реализират нещата.
За него е важно всяка изказана мисъл да се реализира, да даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
към беседата >>
За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл.
Много хора днес се стесняват да произнесат думата любов. Защо? – Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ.
За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл.
Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл.
към беседата >>
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод.
Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена. Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени.
към беседата >>
Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него.
– Понеже тази дума за тях има двояк смисъл. Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл.
Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него.
Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл. Всеки може да провери тази истина.
към беседата >>
Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод.
Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена.
Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени?
към беседата >>
Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл.
Затова казвам: Когато човек иска да произнесе една дума, той трябва да се освободи от нейното двояко значение. За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него.
Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл.
Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл. Всеки може да провери тази истина. Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Такова е било и положението на дърветата в райската градина.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод. Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена.
Такова е било и положението на дърветата в райската градина.
Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени.
към беседата >>
Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си.
За да избегне двойния образ на тази дума, той трябва да я замести с друга, подобна на нея. Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл.
Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си.
Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл. Всеки може да провери тази истина. Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод. Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена. Такова е било и положението на дърветата в райската градина.
Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена.
В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия.
към беседата >>
Само този човек може да говори за любовта и да люби.
Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва да има чист образ. За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си.
Само този човек може да говори за любовта и да люби.
Само на този човек думите имат смисъл. Всеки може да провери тази истина. Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод. Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена. Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена.
В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде.
Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли.
към беседата >>
Само на този човек думите имат смисъл.
За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл. Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби.
Само на този човек думите имат смисъл.
Всеки може да провери тази истина. Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва да даде плод. Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена. Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде.
Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени.
Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека.
към беседата >>
Всеки може да провери тази истина.
Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него. Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл.
Всеки може да провери тази истина.
Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени?
Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена. Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени.
Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени?
Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право.
към беседата >>
Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
Всяка дума трябва да отговаря на своя вътрешен смисъл. Който проповядва учението на любовта, той трябва да носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа си. Само този човек може да говори за любовта и да люби. Само на този човек думите имат смисъл. Всеки може да провери тази истина.
Достатъчно е човек да възприеме минимална част от любовта, за да почувствува радост в душата си и подем в духа си.
към беседата >>
Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени.
Такова е било и положението на дърветата в райската градина. Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени?
Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени.
Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право. Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън.
към беседата >>
Любовта е онази велика, мощна сила в света, която е в състояние да се справи с всички мъчнотии, противоречия и разочарования в живота на човека.
Любовта е онази велика, мощна сила в света, която е в състояние да се справи с всички мъчнотии, противоречия и разочарования в живота на човека.
към беседата >>
Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия.
Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена. В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени.
Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия.
Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право. Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън. И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
към беседата >>
Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли.
В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде. Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия.
Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли.
Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право. Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън. И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
към беседата >>
Никой няма право да насажда новото в човека.
Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени. Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли.
Никой няма право да насажда новото в човека.
Единствен Бог има това право. Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън. И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
към беседата >>
Единствен Бог има това право.
Питам: Какъв смисъл има човек да сади, когато посаденото от него ще се изкорени? Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека.
Единствен Бог има това право.
Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън. И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
към беседата >>
Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън.
Ето защо хората трябва да насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно да растат и да се развиват, без да бъдат изкоренени. Някой казва: „Искам да насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия. Няма по-голямо нещастие за човека от това други да насаждат в ума му своите мисли. Никой няма право да насажда новото в човека. Единствен Бог има това право.
Той е насадил новото в човека и то отвътре, а не отвън.
И когато педагозите казват, че трябва да възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва да създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами да насаждат някакви нови идеи в тях.
към беседата >>
3.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
- Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н.
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо?
- Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н.
В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос. Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
към беседата >>
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”.
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”.
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак?
към беседата >>
“В света дойде, и светът Го не позна.
“В света дойде, и светът Го не позна.
В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава?
към беседата >>
В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? - Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н.
В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.
Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос. Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
към беседата >>
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак.
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”.
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак.
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот?
към беседата >>
В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат.
“В света дойде, и светът Го не позна.
В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат.
В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред.
към беседата >>
Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето.
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? - Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н. В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.
Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето.
Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос. Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
към беседата >>
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне.
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак.
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай.
към беседата >>
В това седи разрешението на великия въпрос.
“В света дойде, и светът Го не позна. В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат.
В това седи разрешението на великия въпрос.
Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели.
към беседата >>
Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека.
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? - Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н. В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето.
Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека.
Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос. Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
към беседата >>
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му.
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му.
Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него.
към беседата >>
Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели.
“В света дойде, и светът Го не позна. В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос.
Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели.
Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява.
към беседата >>
Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос.
“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? - Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н. В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека.
Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос.
Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
към беседата >>
Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му.
Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай.
към беседата >>
Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо.
“В света дойде, и светът Го не позна. В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели.
Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо.
По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя.
към беседата >>
Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
- Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н. В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос.
Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
към беседата >>
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак?
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак?
Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
към беседата >>
По какво се познава?
“В света дойде, и светът Го не позна. В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо.
По какво се познава?
- Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората.
към беседата >>
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата.
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата.
Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими.
към беседата >>
Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот?
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак?
Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот?
Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак.
към беседата >>
- Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред.
В своите си дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва да Го познае, и своите Му трябва да Го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава?
- Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред.
В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света!
към беседата >>
Тя определя посоката, към която ние се движим.
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата.
Тя определя посоката, към която ние се движим.
За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими.
към беседата >>
Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай.
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот?
Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си.
към беседата >>
В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели.
В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред.
В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели.
Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните.
към беседата >>
За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока.
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим.
За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока.
С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо?
към беседата >>
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него.
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал.
към беседата >>
Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява.
Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели.
Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява.
Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта.
към беседата >>
С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си.
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока.
С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си.
Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи.
към беседата >>
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай.
Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него.
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай.
Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал. Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
към беседата >>
Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя.
Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява.
Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя.
Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
към беседата >>
Тази идея не трябва да бъде близка.
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си.
Тази идея не трябва да бъде близка.
Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо.
към беседата >>
Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай.
Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал. Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
към беседата >>
Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората.
По какво се познава? - Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя.
Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората.
Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
към беседата >>
Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими.
Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка.
Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими.
Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека?
към беседата >>
Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак.
Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак.
Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал. Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
към беседата >>
Нова култура, нова наука иде в света!
- Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората.
Нова култура, нова наука иде в света!
Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
към беседата >>
Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими.
Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими.
Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими.
Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
към беседата >>
Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си.
Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак.
Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си.
И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал. Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
към беседата >>
Петата раса, която сега живее, това е расата на животните.
В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света!
Петата раса, която сега живее, това е расата на животните.
За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
към беседата >>
Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо?
За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими.
Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо?
- Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
към беседата >>
И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си.
И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал.
Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
към беседата >>
За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта.
Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните.
За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта.
В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
към беседата >>
- Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи.
С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо?
- Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи.
Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
към беседата >>
Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал.
Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака.
към беседата >>
В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта.
В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
към беседата >>
Този човек знае, че има да постига нещо.
Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи.
Този човек знае, че има да постига нещо.
Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
към беседата >>
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини.
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини.
Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние.
към беседата >>
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения.
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения.
Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня.
към беседата >>
Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека?
Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо.
Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека?
Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
към беседата >>
Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание.
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини.
Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание.
Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
към беседата >>
Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения.
Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
към беседата >>
Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? - Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека?
Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”
към беседата >>
Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства.
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини. Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание.
Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства.
Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи.
към беседата >>
” - Запомних го, написах го на зъбите си.
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения. Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Запомних го, написах го на зъбите си.
Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си.
към беседата >>
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането.
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането.
Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза.
към беседата >>
Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние.
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини. Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства.
Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние.
Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи.
към беседата >>
Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения. Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Запомних го, написах го на зъбите си.
Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама.
към беседата >>
Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща.
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането.
Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата.
към беседата >>
Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание.
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини. Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние.
Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание.
Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си.
към беседата >>
” - Да, запомних го, написах го на рогата си.
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения. Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на рогата си.
Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон?
към беседата >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н.
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н.
Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил.
към беседата >>
Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние.
По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат, именно, на такива причини. Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание.
Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние.
Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа.
към беседата >>
Минал коня.
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си правите заключения. Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си.
Минал коня.
Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори.
към беседата >>
Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците.
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н.
Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците.
Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора.
към беседата >>
Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
Отивате, например, в болницата, или в лудницата да посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние.
Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати.
към беседата >>
Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня.
Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита.
към беседата >>
Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване.
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците.
Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване.
У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат.
към беседата >>
Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи.
Не се минава много време, и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи.
Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот.
към беседата >>
” - Да, запомних го, написах го на копитото си.
” - Запомних го, написах го на зъбите си. Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на копитото си.
Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях!
към беседата >>
У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза.
Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване.
У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза.
Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени.
към беседата >>
Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи.
Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи.
Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи.
Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот.
към беседата >>
Най-после минала и Ева покрай Адама.
Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си.
Най-после минала и Ева покрай Адама.
Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито.
към беседата >>
Тогава той почива, широко му е около врата.
Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза.
Тогава той почива, широко му е около врата.
Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен?
към беседата >>
Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си.
Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи.
Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си.
Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това?
към беседата >>
Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама.
Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито. Всички са го написали там, дето не трябва.
към беседата >>
Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата.
Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил.
Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е.
към беседата >>
Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа.
Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си.
Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа.
Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това? - Да приемем Истината.
към беседата >>
” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори.
Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон?
” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори.
След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито. Всички са го написали там, дето не трябва.
към беседата >>
Същата черта съществува и между учените хора.
Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил.
Същата черта съществува и между учените хора.
Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания.
към беседата >>
Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати.
Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа.
Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати.
Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това? - Да приемем Истината. Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
към беседата >>
След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита.
Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори.
След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита.
Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито. Всички са го написали там, дето не трябва.
към беседата >>
Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат.
Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора.
Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат.
Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас.
към беседата >>
Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот.
Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати.
Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот.
Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това? - Да приемем Истината. Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
към беседата >>
Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях!
” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита.
Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях!
Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито. Всички са го написали там, дето не трябва.
към беседата >>
Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени.
У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат.
Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени.
За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас!
към беседата >>
Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот.
Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот.
Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот.
Какво се изисква за това? - Да приемем Истината. Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
към беседата >>
Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито.
Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях!
Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито.
Всички са го написали там, дето не трябва.
към беседата >>
За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен?
Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени.
За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен?
- Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо?
към беседата >>
Какво се изисква за това?
Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот.
Какво се изисква за това?
- Да приемем Истината. Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
към беседата >>
Всички са го написали там, дето не трябва.
Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито.
Всички са го написали там, дето не трябва.
към беседата >>
- Хамбарът му, т.е.
Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен?
- Хамбарът му, т.е.
неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу.
към беседата >>
- Да приемем Истината.
Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това?
- Да приемем Истината.
Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
към беседата >>
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават.
По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече.
към беседата >>
неговата глава е пълна със знания.
Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е.
неговата глава е пълна със знания.
Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора.
към беседата >>
Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Какво се изисква за това? - Да приемем Истината.
Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
към беседата >>
По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават.
По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята.
Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе.
към беседата >>
Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас.
Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания.
Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас.
Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост?
към беседата >>
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита.
За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време.
към беседата >>
Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята.
Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи.
Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина.
към беседата >>
Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас!
Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас.
Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас!
” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре.
към беседата >>
За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита.
За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример.
Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство.
към беседата >>
Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи.
Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат.
Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек.
към беседата >>
” - Защо?
За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас!
” - Защо?
Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това?
към беседата >>
Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример.
Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял.
Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки.
към беседата >>
Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат.
Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени.
Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички.
към беседата >>
Защото главата му е увиснала надолу.
- Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо?
Защото главата му е увиснала надолу.
Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре?
към беседата >>
Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял.
Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки.
Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми.
към беседата >>
Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени.
Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече.
Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота.
към беседата >>
Такова нещо представляват много от съвременните учени хора.
неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу.
Такова нещо представляват много от съвременните учени хора.
За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове.
към беседата >>
Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки.
Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство.
Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно.
към беседата >>
Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе.
По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече.
Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе.
Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо.
към беседата >>
За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост?
Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора.
За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост?
- Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат?
към беседата >>
Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство.
Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време.
Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място.
към беседата >>
Това, което ви говоря е велика Истина.
Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе.
Това, което ви говоря е велика Истина.
Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново.
към беседата >>
- Главата му стърчи нагоре.
Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас! ” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост?
- Главата му стърчи нагоре.
- Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове?
към беседата >>
Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство.
За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време.
Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство.
Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си.
към беседата >>
Сега е време всеки да покаже, че е човек.
Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина.
Сега е време всеки да покаже, че е човек.
Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас.
към беседата >>
- Какво лошо има в това?
” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре.
- Какво лошо има в това?
Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се.
към беседата >>
Вие знаете, че освен вас нямам други близки.
Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство.
Вие знаете, че освен вас нямам други близки.
Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас!
към беседата >>
Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички.
Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек.
Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички.
Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод.
към беседата >>
Кои класове стърчат нагоре?
Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това?
Кои класове стърчат нагоре?
- Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре.
към беседата >>
Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми.
Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място, при своите близки. Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки.
Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми.
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство.
към беседата >>
Важното за вас е да използвате добрите условия на живота.
Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички.
Важното за вас е да използвате добрите условия на живота.
Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди.
към беседата >>
- Празните класове.
Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре?
- Празните класове.
Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята.
към беседата >>
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно.
Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми.
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно.
Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно.
към беседата >>
Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо.
Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота.
Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо.
Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане.
към беседата >>
Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат?
За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове.
Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат?
И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви.
към беседата >>
Ние нямаме свободно място.
Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно.
Ние нямаме свободно място.
Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>
Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново.
Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо.
Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново.
Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи.
към беседата >>
И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове?
- Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат?
И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове?
- Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.
към беседата >>
Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си.
Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място.
Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си.
Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>
Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас.
Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново.
Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас.
Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години.
към беседата >>
- Стърчаха, разбира се.
- Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове?
- Стърчаха, разбира се.
Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света.
към беседата >>
Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас!
Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си.
Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас!
И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>
Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод.
Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас.
Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод.
Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години. То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди.
към беседата >>
Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре.
Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се.
Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре.
Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу?
към беседата >>
И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство.
Ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си.” - Ще видим, ще си поговорим с жена ми. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас!
И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство.
Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>
Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди.
Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод.
Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди.
Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години. То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди. Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
към беседата >>
Утре и той ще увисне към земята.
- Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре.
Утре и той ще увисне към земята.
Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала?
към беседата >>
Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно.
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство.
Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно.
По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>
Аз не вярвам в закона на новото присаждане.
Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди.
Аз не вярвам в закона на новото присаждане.
Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години. То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди. Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
към беседата >>
Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви.
Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята.
Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви.
Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? - Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
към беседата >>
По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно.
По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>
Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи.
Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане.
Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи.
Има нещо посято в човека още от хиляди години. То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди. Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
към беседата >>
Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.
И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви.
Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.
Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? - Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
към беседата >>
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада.
Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.
към беседата >>
Има нещо посято в човека още от хиляди години.
Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи.
Има нещо посято в човека още от хиляди години.
То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди. Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
към беседата >>
Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света.
- Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването.
Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света.
Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? - Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
към беседата >>
Това е само въпрос на времето.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада.
Това е само въпрос на времето.
Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа.
към беседата >>
То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди.
Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години.
То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди.
Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
към беседата >>
Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу?
Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света.
Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу?
Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? - Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
към беседата >>
Бог няма да остави нито едно същество в ада.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето.
Бог няма да остави нито едно същество в ада.
Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения. Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа. Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за себе си, а не за Господа.
към беседата >>
Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Аз не вярвам в закона на новото присаждане. Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи. Има нещо посято в човека още от хиляди години. То е Божественото, което чака времето си само, за да се пробуди.
Това нещо един млад поет е изразил със следните думи:
към беседата >>
Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала?
Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу?
Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала?
- Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал.
към беседата >>
НАГОРЕ