НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1749
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1749
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ.
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си.
Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ.
Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ.
към беседата >>
Той се уплашилъ, че ще умре.
Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката.
Той се уплашилъ, че ще умре.
Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“.
към беседата >>
Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение.
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си. Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ.
Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение.
На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ.
към беседата >>
Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата.
По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре.
Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата.
(Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа.
към беседата >>
На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка.
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си. Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение.
На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка.
Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не.
към беседата >>
(Той) казва: „Чудна работа.
Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата.
(Той) казва: „Чудна работа.
Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече.
към беседата >>
Въ бѣлата раса, главата горе е широка.
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си. Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка.
Въ бѣлата раса, главата горе е широка.
Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
към беседата >>
Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ.
Казвамъ: „Какво обичате? “ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа.
Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ.
Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка.
към беседата >>
Китайцитѣ много ядатъ.
Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си. Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка.
Китайцитѣ много ядатъ.
Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
към беседата >>
Магия ми направи.
“ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ.
Магия ми направи.
Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда.
към беседата >>
Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ.
Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ.
Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ.
40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
към беседата >>
Омагьоса ме“.
Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи.
Омагьоса ме“.
Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде.
към беседата >>
40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ.
Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ.
40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ.
Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
към беседата >>
Пъкъ омагьосването е проста работа.
Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“.
Пъкъ омагьосването е проста работа.
Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия.
към беседата >>
Какви ли не.
На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ.
Какви ли не.
Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
към беседата >>
Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече.
(Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа.
Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече.
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ.
към беседата >>
Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не.
Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.
към беседата >>
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка.
Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече.
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка.
Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ.
към беседата >>
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси.
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси.
Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта.
към беседата >>
Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда.
Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка.
Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда.
Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ.
към беседата >>
Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява.
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси.
Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява.
Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
към беседата >>
Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде.
Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда.
Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде.
Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване.
към беседата >>
Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре.
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси. Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява.
Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре.
Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява.
към беседата >>
Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия.
Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде.
Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия.
Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо.
към беседата >>
Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво.
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси. Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре.
Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво.
Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ.
към беседата >>
Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ.
Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия.
Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ.
Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ.
към беседата >>
Казва: „Родило е малко“.
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси. Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво.
Казва: „Родило е малко“.
Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
към беседата >>
Страданията сѫ излишна енергия въ насъ.
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ.
Страданията сѫ излишна енергия въ насъ.
Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия.
към беседата >>
Турчинътъ има една черта.
Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси. Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“.
Турчинътъ има една черта.
Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ.
към беседата >>
Като страдаме, тази енергия отива навънъ.
Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ.
Като страдаме, тази енергия отива навънъ.
Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто.
към беседата >>
Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта.
Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва.
към беседата >>
Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване.
Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ.
Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване.
Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите.
към беседата >>
Българинътъ намалява.
Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
Българинътъ намалява.
Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата.
към беседата >>
Сръднята не е лошо нѣщо.
Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване.
Сръднята не е лошо нѣщо.
Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия.
към беседата >>
Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ.
Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява.
Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ.
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе.
към беседата >>
Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ.
Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо.
Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ.
Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични.
към беседата >>
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ.
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Тогава харчишъ повече енергия.
Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ.
Тогава харчишъ повече енергия.
Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ.
към беседата >>
Но то зависи де е човѣкъ.
Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
Но то зависи де е човѣкъ.
Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто.
Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия.
Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто.
Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ.
към беседата >>
Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва.
Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ.
Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва.
Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите.
Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто.
Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите.
Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ.
към беседата >>
Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата.
Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва.
Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата.
Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Взема се тази енергия.
Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите.
Взема се тази енергия.
Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила.
към беседата >>
Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе.
Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата.
Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе.
Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични.
Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия.
Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични.
Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора.
към беседата >>
Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе.
Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ.
Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични.
Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ.
Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения.
към беседата >>
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората.
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората.
Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това.
към беседата >>
Нервнитѣ хора даватъ импулсъ.
Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ.
Нервнитѣ хора даватъ импулсъ.
Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ.
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората.
Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ.
Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“.
към беседата >>
Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ.
Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ.
Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ.
Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава.
към беседата >>
Онзи казва: „Я оздравѣя, я не.
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората. Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ.
Онзи казва: „Я оздравѣя, я не.
Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова.
към беседата >>
Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила.
Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ.
Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила.
Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре.
към беседата >>
Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“.
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората. Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не.
Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“.
Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора.
Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила.
Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора.
Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре. Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ.
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората. Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“.
Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ.
Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре.
към беседата >>
Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения.
Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора.
Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения.
Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре. Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
към беседата >>
Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това.
По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората. Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ.
Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това.
Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре.
към беседата >>
Богатъ е този човѣкъ.
Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения.
Богатъ е този човѣкъ.
Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре. Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
към беседата >>
Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“.
Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това.
Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“.
Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе?
към беседата >>
Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава.
Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ.
Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава.
Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре. Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
към беседата >>
Той, като мисли постоянно, нѣма обнова.
Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“.
Той, като мисли постоянно, нѣма обнова.
Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ.
към беседата >>
Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре.
Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава.
Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре.
Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
към беседата >>
Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“.
Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова.
Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“.
Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре.
Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.
към беседата >>
Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре.
Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“.
Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре.
Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ.
към беседата >>
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста.
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста.
На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има.
към беседата >>
Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре.
Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре.
Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре.
Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“.
към беседата >>
На първо време стани на физическото поле въ тѣлото.
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста.
На първо време стани на физическото поле въ тѣлото.
Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората.
към беседата >>
Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе?
Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре.
Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе?
Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години?
към беседата >>
Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ.
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста. На първо време стани на физическото поле въ тѣлото.
Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ.
Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“.
към беседата >>
Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ.
Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе?
Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ.
Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде.
към беседата >>
Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ.
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста. На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ.
Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ.
Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ.
Кое е по-хубаво?
Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
към беседата >>
Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ.
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста. На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ.
Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ.
Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите.
към беседата >>
Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ.
Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво?
Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ.
Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ.
към беседата >>
Всѣки день разнообразие трѣбва да има.
Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста. На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ.
Всѣки день разнообразие трѣбва да има.
Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
към беседата >>
Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“.
Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ.
Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“.
Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата?
към беседата >>
Не избѣгвайте хората.
На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има.
Не избѣгвайте хората.
Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
към беседата >>
Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години?
Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“.
Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години?
– На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ.
към беседата >>
Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“.
Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората.
Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“.
Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ.
към беседата >>
– На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде.
Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години?
– На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде.
Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ.
към беседата >>
Не гледайте така.
Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“.
Не гледайте така.
Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо.
към беседата >>
Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде.
Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче.
към беседата >>
Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите.
Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така.
Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите.
Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра.
към беседата >>
На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ.
Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ.
На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае.
към беседата >>
Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите.
Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата.
към беседата >>
На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата?
Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ.
На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата?
– Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е.
към беседата >>
Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи.
към беседата >>
– Често децата обичатъ да плачатъ.
Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата?
– Често децата обичатъ да плачатъ.
Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза.
към беседата >>
Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ.
Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате.
Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ.
Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“.
към беседата >>
Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ.
– На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ.
Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ.
Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ.
към беседата >>
Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо.
Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ.
Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо.
Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома.
към беседата >>
Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче.
Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ.
Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче.
Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете.
към беседата >>
Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра.
Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо.
Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра.
Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“.
към беседата >>
Защо плаче и то не знае.
На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче.
Защо плаче и то не знае.
Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства.
към беседата >>
Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата.
Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра.
Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата.
Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ.
към беседата >>
Нѣщо криво му е.
На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае.
Нѣщо криво му е.
Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“.
към беседата >>
Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи.
Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата.
Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи.
Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“.
към беседата >>
Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза.
– Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е.
Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза.
Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси.
към беседата >>
Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“.
Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи.
Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“.
Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“.
към беседата >>
Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ.
Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза.
Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ.
Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе?
към беседата >>
Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома.
Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“.
Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома.
Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо.
към беседата >>
Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете.
Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ.
Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете.
Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ?
към беседата >>
Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“.
Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома.
Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“.
Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ.
към беседата >>
Не искайте голѣми удобства.
Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете.
Не искайте голѣми удобства.
Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ.
към беседата >>
Да ти е приятно, че ще се върнешъ.
Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“.
Да ти е приятно, че ще се върнешъ.
Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта.
към беседата >>
Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“.
Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства.
Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“.
Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ.
към беседата >>
Казватъ: „Остарѣхъ“.
Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ.
Казватъ: „Остарѣхъ“.
Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни.
към беседата >>
Но то сѫ завършени процеси.
Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“.
Но то сѫ завършени процеси.
Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано.
към беседата >>
Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“.
Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“.
Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“.
Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“.
към беседата >>
Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе?
Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси.
Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе?
Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная.
към беседата >>
Изпитанието не е лошо нѣщо.
Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“.
Изпитанието не е лошо нѣщо.
Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
към беседата >>
Какво ще добиешъ?
Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе?
Какво ще добиешъ?
– Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата.
към беседата >>
Давашъ изпитъ на онова, което си училъ.
Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо.
Давашъ изпитъ на онова, което си училъ.
Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“.
към беседата >>
– Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ.
Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ?
– Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ.
Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално.
към беседата >>
Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта.
Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ.
Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта.
Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ.
към беседата >>
Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ.
Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ.
Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ.
Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“.
към беседата >>
Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни.
Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта.
Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни.
Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство.
към беседата >>
Може да ви направя едно пиано.
Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ.
Може да ви направя едно пиано.
Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени.
към беседата >>
Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“.
Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни.
Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“.
Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“.
към беседата >>
Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная.
Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано.
Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная.
Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата.
към беседата >>
Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“.
Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се.
към беседата >>
Музикално наредихме камъчетата.
Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная.
Музикално наредихме камъчетата.
И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя.
към беседата >>
Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“.
Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“.
Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“.
към беседата >>
И водата, като минава, шумоли музикално.
– Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата.
И водата, като минава, шумоли музикално.
Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“.
към беседата >>
Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ.
Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“.
Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ.
Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ.
към беседата >>
Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“.
Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално.
Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“.
Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“.
към беседата >>
Като го погледна, виждамъ, че има достойнство.
Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ.
Като го погледна, виждамъ, че има достойнство.
Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ.
към беседата >>
Но камъчетата сѫ наредени.
Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“.
Но камъчетата сѫ наредени.
Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“. Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
към беседата >>
Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“.
Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство.
Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“.
Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ.
към беседата >>
Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата.
Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени.
Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата.
Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“. Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
към беседата >>
Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се.
Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“.
Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се.
Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“.
към беседата >>
Ида, пакъ ги наредя.
Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата.
Ида, пакъ ги наредя.
Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“. Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
към беседата >>
Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“.
Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се.
Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“.
Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо?
към беседата >>
Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“.
И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя.
Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“.
Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“. Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
към беседата >>
Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ.
Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“.
Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ.
„Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“.
към беседата >>
Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“.
Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“.
Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“.
Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
към беседата >>
„Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ.
Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ.
„Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ.
„Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ?
към беседата >>
Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“.
Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.
към беседата >>
„Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ.
Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ.
„Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ.
Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли?
към беседата >>
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка.
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка.
Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
към беседата >>
Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“.
Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ.
Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“.
Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо?
към беседата >>
Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално.
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка.
Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално.
Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ.
към беседата >>
Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо?
Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“.
Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо?
“ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това.
към беседата >>
Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо.
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка. Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално.
Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо.
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ.
към беседата >>
“ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“.
Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо?
“ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“.
– „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти.
към беседата >>
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности.
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка. Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо.
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности.
Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си.
към беседата >>
– „Че какъ?
„Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“.
– „Че какъ?
Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе.
към беседата >>
Не си самъ музикантъ.
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка. Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности.
Не си самъ музикантъ.
Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си.
към беседата >>
Може ли?
„Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ?
Може ли?
Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“.
към беседата >>
Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка. Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ.
Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си.
към беседата >>
Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо?
Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли?
Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо?
“ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото.
към беседата >>
Нѣкой е художникъ.
Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
Нѣкой е художникъ.
Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро.
към беседата >>
“ – „Не, но наука е това.
Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо? “ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо?
“ – „Не, но наука е това.
Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ?
към беседата >>
Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ.
Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ.
Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ.
На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи.
към беседата >>
Господь е написалъ на човѣка известни черти.
“ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това.
Господь е написалъ на човѣка известни черти.
Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ.
към беседата >>
На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си.
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ.
На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си.
Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде.
към беседата >>
Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе.
– „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти.
Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе.
Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си.
Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си.
Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си.
Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
към беседата >>
Колко нѣща научихъ отъ тебе“.
Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе.
Колко нѣща научихъ отъ тебе“.
– „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“.
към беседата >>
Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си.
Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си.
Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си.
Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
към беседата >>
– „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото.
Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо? “ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“.
– „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото.
Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво.
към беседата >>
Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро.
Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си.
Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро.
Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ.
към беседата >>
Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ?
“ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото.
Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ?
“ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“.
към беседата >>
Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи.
Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро.
Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи.
Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни.
към беседата >>
“ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ.
Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ?
“ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ.
Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени?
към беседата >>
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува.
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува.
Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение.
към беседата >>
Добриятъ пъкъ иска да продаде.
На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи.
Добриятъ пъкъ иска да продаде.
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ.
към беседата >>
Сега нѣма да се женя.
Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ.
Сега нѣма да се женя.
Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
към беседата >>
Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ.
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува.
Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ.
Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение. Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
към беседата >>
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде.
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо.
към беседата >>
Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“.
Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя.
Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“.
Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
към беседата >>
Имате единъ знакъ – обърнатъ.
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува. Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ.
Имате единъ знакъ – обърнатъ.
Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение. Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
към беседата >>
Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога.
към беседата >>
Казвамъ: „Много хубаво.
– „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“.
Казвамъ: „Много хубаво.
Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
към беседата >>
Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу.
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува. Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ.
Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу.
По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение. Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
към беседата >>
И двамата се сърдятъ.
Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
И двамата се сърдятъ.
Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
към беседата >>
Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“.
Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ? “ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво.
Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“.
– „Че какъ две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
към беседата >>
По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ.
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува. Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу.
По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ.
Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение. Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
към беседата >>
Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни.
Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ.
Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни.
Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ.
към беседата >>
– „Че какъ две жени?
“ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“.
– „Че какъ две жени?
“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
към беседата >>
Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение.
Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува. Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ.
Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение.
Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
към беседата >>
Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ.
Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни.
Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ.
Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
към беседата >>
“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени?
“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.
към беседата >>
Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение.
Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.
към беседата >>
Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо.
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ.
Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо.
Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“.
към беседата >>
За какво може да се говори сега на свѣта?
За какво може да се говори сега на свѣта?
Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва.
към беседата >>
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ.
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ.
Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката.
към беседата >>
Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога.
Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо.
Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога.
Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда.
към беседата >>
Какво значи свѣтъ?
За какво може да се говори сега на свѣта?
Какво значи свѣтъ?
– Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие.
към беседата >>
Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“.
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ.
Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“.
Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ.
към беседата >>
Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога.
Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ?
към беседата >>
– Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва.
За какво може да се говори сега на свѣта? Какво значи свѣтъ?
– Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва.
Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране.
към беседата >>
Значи законътъ за обновяването не работи.
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ. Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“.
Значи законътъ за обновяването не работи.
Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща.
към беседата >>
Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ.
Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ.
Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година.
към беседата >>
Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва.
За какво може да се говори сега на свѣта? Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва.
Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва.
То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ.
към беседата >>
Просто изяснение.
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ. Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи.
Просто изяснение.
Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо.
към беседата >>
Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ.
Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе.
към беседата >>
То е свѣтскиятъ животъ.
За какво може да се говори сега на свѣта? Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва.
То е свѣтскиятъ животъ.
Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ.
към беседата >>
Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата.
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ. Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение.
Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата.
Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо.
към беседата >>
Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“.
Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“.
– Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“.
към беседата >>
Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва.
За какво може да се говори сега на свѣта? Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ.
Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва.
Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката.
Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ. Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата.
Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката.
Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ.
към беседата >>
– Тепърва има да се нарежда.
Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“.
– Тепърва има да се нарежда.
Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище.
към беседата >>
Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие.
Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва.
Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие.
Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“.
към беседата >>
Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ.
Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката.
Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ.
Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума.
към беседата >>
Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ?
Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда.
Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ?
– Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено.
към беседата >>
Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране.
– Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие.
Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране.
Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи.
към беседата >>
Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща.
Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ.
Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща.
Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна.
към беседата >>
– Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година.
Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ?
– Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година.
Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете.
към беседата >>
Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ.
Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране.
Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ.
Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни.
към беседата >>
Ако сѫ тѣсни, е лошо.
Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща.
Ако сѫ тѣсни, е лошо.
Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“.
към беседата >>
Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе.
Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година.
Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе.
Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни.
към беседата >>
Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ.
То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ.
Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ.
Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота.
към беседата >>
Ако сѫ широки, пакъ е лошо.
Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо.
Ако сѫ широки, пакъ е лошо.
Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума.
към беседата >>
Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“.
Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе.
Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“.
Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни.
към беседата >>
Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ.
Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ.
Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ.
Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо.
към беседата >>
Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ.
Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо.
Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ.
Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“.
към беседата >>
Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище.
– Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“.
Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище.
Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме.
към беседата >>
Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“.
Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ.
Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“.
Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота.
към беседата >>
Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума.
Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ.
Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума.
Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка.
към беседата >>
Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено.
Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище.
Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено.
Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче?
към беседата >>
Въ любовьта не може да има криви работи.
Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“.
Въ любовьта не може да има криви работи.
Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота. Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
към беседата >>
Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна.
Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума.
Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна.
Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ.
към беседата >>
Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете.
– Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено.
Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете.
Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“.
към беседата >>
Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни.
Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи.
Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни.
Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота. Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“.
Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна.
Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“.
Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи.
към беседата >>
Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни.
Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете.
Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни.
Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“. Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
към беседата >>
Тя носи живота.
Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни.
Тя носи живота.
Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота. Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
към беседата >>
Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума.
Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“.
Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума.
Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи.
към беседата >>
Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни.
Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни.
Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни.
Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“. Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
към беседата >>
Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо.
Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота.
Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо.
Като ви обичатъ хората, внасятъ живота. Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
към беседата >>
Ето какво разбирамъ „да прилѣга“.
Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума.
Ето какво разбирамъ „да прилѣга“.
Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти.
към беседата >>
Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме.
Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни.
Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме.
Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“. Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
към беседата >>
Като ви обичатъ хората, внасятъ живота.
Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо.
Като ви обичатъ хората, внасятъ живота.
Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
към беседата >>
Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка.
Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“.
Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка.
Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ.
към беседата >>
Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче?
Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме.
Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче?
Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“. Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
към беседата >>
Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота.
Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.
към беседата >>
Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ.
Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка.
Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ.
Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има.
към беседата >>
Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“.
Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче?
Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“.
Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
към беседата >>
Сега говоримъ за закона на обновата.
Сега говоримъ за закона на обновата.
Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието.
към беседата >>
Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи.
Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ.
Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи.
Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение.
към беседата >>
Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“.
Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?
към беседата >>
Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая.
Сега говоримъ за закона на обновата.
Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая.
Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието. Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
към беседата >>
Ако остане свободенъ – не иска да работи.
Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи.
Ако остане свободенъ – не иска да работи.
Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли.
към беседата >>
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството.
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството.
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова.
към беседата >>
Въ новия животъ е любовьта.
Сега говоримъ за закона на обновата. Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая.
Въ новия животъ е любовьта.
Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието. Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
към беседата >>
Вземете даже видни музиканти.
Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи.
Вземете даже видни музиканти.
Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли. Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
към беседата >>
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство?
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството.
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство?
Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя.
към беседата >>
Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая.
Сега говоримъ за закона на обновата. Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта.
Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая.
Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието. Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
към беседата >>
Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ.
Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти.
Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ.
Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли. Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика.
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство?
Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика.
Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение.
към беседата >>
Ти ще имашъ ада.
Сега говоримъ за закона на обновата. Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая.
Ти ще имашъ ада.
Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието. Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
към беседата >>
Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има.
Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ.
Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има.
Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли. Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
към беседата >>
Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала.
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика.
Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала.
Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта.
към беседата >>
Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието.
Сега говоримъ за закона на обновата. Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада.
Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието.
Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
към беседата >>
Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение.
Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има.
Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение.
Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли. Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
към беседата >>
Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя.
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала.
Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя.
Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване.
към беседата >>
Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието.
Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.
към беседата >>
Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли.
Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение.
Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли.
Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
към беседата >>
Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова.
Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя.
Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова.
Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка.
към беседата >>
Казвамъ: Всѣки день отваряйте душитѣ си.
Казвамъ: Всѣки день отваряйте душитѣ си.
Сега не че вие не я отваряте.
към беседата >>
Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли.
Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.
към беседата >>
Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя.
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова.
Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя.
Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ.
към беседата >>
Сега не че вие не я отваряте.
Казвамъ: Всѣки день отваряйте душитѣ си.
Сега не че вие не я отваряте.
към беседата >>
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ.
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ.
Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“.
към беседата >>
Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение.
Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя.
Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение.
Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално.
към беседата >>
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика.
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика.
Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/.
към беседата >>
Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му.
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ.
Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му.
Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена.
към беседата >>
Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта.
Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение.
Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта.
Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално. Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
към беседата >>
Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень.
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика.
Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень.
Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене.
към беседата >>
Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния.
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ. Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му.
Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния.
Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди.
към беседата >>
Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване.
Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта.
Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване.
Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално. Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
към беседата >>
Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи.
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика. Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень.
Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи.
Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ.
към беседата >>
Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито?
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ. Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния.
Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито?
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде.
към беседата >>
Надеждата всѣкога подмладява човѣка.
Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване.
Надеждата всѣкога подмладява човѣка.
Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално. Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
към беседата >>
Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение.
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика. Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи.
Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение.
Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората.
към беседата >>
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества.
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ. Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито?
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества.
Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава.
към беседата >>
Вѣрата дава просторъ.
Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка.
Вѣрата дава просторъ.
Надеждата обхваща нѣщо по-материално. Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
към беседата >>
Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя.
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика. Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение.
Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя.
/Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората. „Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
към беседата >>
Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“.
Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ. Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества.
Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“.
Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към беседата >>
Надеждата обхваща нѣщо по-материално.
Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ.
Надеждата обхваща нѣщо по-материално.
Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
към беседата >>
/Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/.
Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика. Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя.
/Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/.
То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората. „Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
към беседата >>
Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена.
Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“.
Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена.
Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към беседата >>
Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално.
Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.
към беседата >>
То вече е свободното пѣене.
Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/.
То вече е свободното пѣене.
То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората. „Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
към беседата >>
Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди.
Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена.
Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди.
Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате.
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате.
Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“.
към беседата >>
То е единъ музикаленъ езикъ.
Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене.
То е единъ музикаленъ езикъ.
„Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората. „Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
към беседата >>
Само нѣкоя болесть ще дойде.
Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди.
Само нѣкоя болесть ще дойде.
Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към беседата >>
Вие може да обичате, ако разбирате природата.
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате.
Вие може да обичате, ако разбирате природата.
Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа?
към беседата >>
„Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората.
Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ.
„Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората.
„Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
към беседата >>
Роди тогава.
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде.
Роди тогава.
Като роди – освободи се вече.
към беседата >>
Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно.
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата.
Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно.
Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома.
към беседата >>
„Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората.
„Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.
към беседата >>
Като роди – освободи се вече.
Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава.
Като роди – освободи се вече.
към беседата >>
Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“.
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно.
Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“.
Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости.
към беседата >>
Соль – туй, което цъвти.
Соль – туй, което цъвти.
Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе.
към беседата >>
Сега да дойдемъ до закона за обновата.
Сега да дойдемъ до закона за обновата.
За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние.
към беседата >>
Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче.
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“.
Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче.
Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне.
към беседата >>
Ре – туй, което се движи.
Соль – туй, което цъвти.
Ре – туй, което се движи.
Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме.
към беседата >>
За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава.
Сега да дойдемъ до закона за обновата.
За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава.
Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени.
към беседата >>
Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“.
По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче.
Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“.
Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо.
към беседата >>
Ла – туй, което знае.
Соль – туй, което цъвти. Ре – туй, което се движи.
Ла – туй, което знае.
И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита.
към беседата >>
Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи.
Сега да дойдемъ до закона за обновата. За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава.
Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи.
Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени.
към беседата >>
Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа?
Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“.
Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа?
Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво.
към беседата >>
И ми – туй, което се обхожда.
Соль – туй, което цъвти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае.
И ми – туй, което се обхожда.
Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране.
към беседата >>
Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не.
Сега да дойдемъ до закона за обновата. За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи.
Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не.
Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение.
към беседата >>
Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома.
Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа?
Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома.
Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него.
към беседата >>
Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже.
Соль – туй, което цъвти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда.
Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже.
Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата.
към беседата >>
Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия.
Сега да дойдемъ до закона за обновата. За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не.
Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия.
Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ.
към беседата >>
Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости.
Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома.
Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости.
Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него. Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
към беседата >>
Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе.
Соль – туй, което цъвти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже.
Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе.
Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята.
към беседата >>
Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние.
Сега да дойдемъ до закона за обновата. За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия.
Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние.
Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания.
към беседата >>
Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне.
Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости.
Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне.
Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него. Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
към беседата >>
Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме.
Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе.
Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме.
Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ.
към беседата >>
Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени.
За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние.
Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени.
Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ.
към беседата >>
Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо.
Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне.
Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо.
Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него. Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
към беседата >>
Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита.
Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме.
Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита.
Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме.
към беседата >>
Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени.
Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени.
Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени.
Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ.
към беседата >>
Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво.
Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо.
Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво.
Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него. Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
към беседата >>
Само въ опита е Божественото разбиране.
И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита.
Само въ опита е Божественото разбиране.
Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене.
към беседата >>
Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение.
Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени.
Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение.
Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво.
към беседата >>
Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него.
Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво.
Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него.
Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
към беседата >>
Ние опитваме нѣщата.
Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране.
Ние опитваме нѣщата.
Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ.
към беседата >>
Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ.
Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение.
Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ.
То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ?
към беседата >>
Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него.
Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.
към беседата >>
Ние само помирисваме цвѣтята.
Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата.
Ние само помирисваме цвѣтята.
Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ.
към беседата >>
То сѫ специфични разбирания.
Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ.
То сѫ специфични разбирания.
Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ.
към беседата >>
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата.
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата.
Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате.
към беседата >>
Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ.
Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята.
Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ.
Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ.
Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания.
Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ.
Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста.
към беседата >>
Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното.
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата.
Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното.
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна.
към беседата >>
Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме.
Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ.
Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме.
Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята.
към беседата >>
Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ.
Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ.
Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ.
Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ.
към беседата >>
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ.
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата. Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното.
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ.
Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“.
към беседата >>
Но после има процесъ на зрѣене.
Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме.
Но после има процесъ на зрѣене.
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво.
Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ.
Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво.
Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре.
към беседата >>
Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“.
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата. Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ.
Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“.
То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста.
към беседата >>
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ.
Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене.
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ.
Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ.
към беседата >>
Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ?
Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво.
Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ?
Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана?
към беседата >>
То сѫ изопачени работи.
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата. Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“.
То сѫ изопачени работи.
Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е.
към беседата >>
Най-първо опитваме живота въ насъ.
Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ.
Най-първо опитваме живота въ насъ.
Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ.
към беседата >>
Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ.
То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ?
Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ.
Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка.
към беседата >>
Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате.
Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата. Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи.
Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате.
Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ.
към беседата >>
Казваме: „Свѣтски животъ“.
Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ.
Казваме: „Свѣтски животъ“.
Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита.
към беседата >>
Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста.
Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ.
Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста.
Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
към беседата >>
Виждашъ една монета, която е окалѣна.
Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате.
Виждашъ една монета, която е окалѣна.
Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва.
към беседата >>
Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята.
Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“.
Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята.
Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода.
към беседата >>
Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ.
Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста.
Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ.
Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща.
към беседата >>
Казвашъ: „Тя е окалѣна“.
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна.
Казвашъ: „Тя е окалѣна“.
Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“.
към беседата >>
Израстналиятъ животъ е въ младини.
Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята.
Израстналиятъ животъ е въ младини.
Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“.
към беседата >>
Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре.
Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ.
Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре.
Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна.
към беседата >>
Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста.
Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“.
Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста.
Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има.
към беседата >>
Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ.
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини.
Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ.
Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ.
към беседата >>
Тамъ има ли нѣщо за прехрана?
Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре.
Тамъ има ли нѣщо за прехрана?
Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове.
към беседата >>
Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е.
То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста.
Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е.
Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта.
към беседата >>
Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ.
Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ.
Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ.
Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена.
към беседата >>
Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка.
Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана?
Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка.
Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава.
към беседата >>
Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ.
Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е.
Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ.
Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна.
към беседата >>
Този плодъ (трѣбва) да се опита.
Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ.
Този плодъ (трѣбва) да се опита.
Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме.
към беседата >>
Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка.
Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета?
към беседата >>
Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва.
Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ.
Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва.
Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е).
към беседата >>
Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода.
Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита.
Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода.
Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ.
към беседата >>
На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща.
Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща.
Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ.
към беседата >>
Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“.
Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва.
Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“.
Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня.
към беседата >>
Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“.
Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода.
Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“.
За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ.
към беседата >>
Туй положение, тая обстановка е временна.
Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща.
Туй положение, тая обстановка е временна.
Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни?
към беседата >>
Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има.
Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“.
Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има.
Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли?
към беседата >>
За мене всичкиятъ животъ има смисълъ.
Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“.
За мене всичкиятъ животъ има смисълъ.
Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ.
към беседата >>
Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове.
Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна.
Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове.
Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде?
към беседата >>
Очисти му кальта.
Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има.
Очисти му кальта.
Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане.
към беседата >>
Духовното и Божественото вече даватъ цена.
Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ.
Духовното и Божественото вече даватъ цена.
Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново.
към беседата >>
Тогава планината ще бѫде още по-хубава.
Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове.
Тогава планината ще бѫде още по-хубава.
Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно.
към беседата >>
Внеси въ него една мисъль положителна.
Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта.
Внеси въ него една мисъль положителна.
Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ.
към беседата >>
Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме.
Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена.
Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме.
Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има.
към беседата >>
Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета?
Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава.
Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета?
– Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ.
към беседата >>
Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е).
Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна.
Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е).
Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане.
към беседата >>
Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ.
Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме.
Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ.
Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/.
към беседата >>
– Разпредѣленъ е трудътъ.
На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета?
– Разпредѣленъ е трудътъ.
Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията.
към беседата >>
Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня.
Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е).
Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня.
Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме.
към беседата >>
Може да завържешъ и да не узрѣешъ.
Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ.
Може да завържешъ и да не узрѣешъ.
Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта.
към беседата >>
Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни?
Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ.
Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни?
– Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли?
Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня.
Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли?
“ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава.
към беседата >>
Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ.
За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ.
Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ.
Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь.
към беседата >>
Щом си благодарен – има една обнова.
(втори вариант)
– Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен.
Щом си благодарен – има една обнова.
Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип.
към втори вариант >>
Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже.
(втори вариант)
Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок.
Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже.
Сопранът, като пее, иска всички да го разберат. Басът иска всички да знаят, че е силен. Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
към втори вариант >>
Тази храна принася ти нещо.
(втори вариант)
Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова.
Тази храна принася ти нещо.
Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се.
към втори вариант >>
Сопранът, като пее, иска всички да го разберат.
(втори вариант)
Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже.
Сопранът, като пее, иска всички да го разберат.
Басът иска всички да знаят, че е силен. Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
към втори вариант >>
Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш.
(втори вариант)
Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо.
Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш.
Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш.
към втори вариант >>
Басът иска всички да знаят, че е силен.
(втори вариант)
Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат.
Басът иска всички да знаят, че е силен.
Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
към втори вариант >>
Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш.
(втори вариант)
Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш.
Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш.
То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят.
към втори вариант >>
Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
(втори вариант)
После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат. Басът иска всички да знаят, че е силен.
Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
към втори вариант >>
То е първият случай ( 1 на чертежа).
(втори вариант)
Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш.
То е първият случай ( 1 на чертежа).
Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене?
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че имате едно неразположение.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате едно неразположение.
Как ще се премахне неразположението? – Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете.
към втори вариант >>
Тези стрели показват мъжкия принцип.
(втори вариант)
Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа).
Тези стрели показват мъжкия принцип.
Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене.
към втори вариант >>
Как ще се премахне неразположението?
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате едно неразположение.
Как ще се премахне неразположението?
– Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате.
към втори вариант >>
Те са положителни, отблъскват се.
(втори вариант)
Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип.
Те са положителни, отблъскват се.
Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене.
към втори вариант >>
– Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате едно неразположение. Как ще се премахне неразположението?
– Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете.
Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате.
към втори вариант >>
Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш.
(втори вариант)
Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се.
Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш.
Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят.
към втори вариант >>
Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате едно неразположение. Как ще се премахне неразположението? – Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете.
Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него.
Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха?
към втори вариант >>
Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят.
(втори вариант)
Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш.
Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят.
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм.
към втори вариант >>
Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате едно неразположение. Как ще се премахне неразположението? – Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него.
Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава.
Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене?
(втори вариант)
То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят.
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене?
“ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш.
към втори вариант >>
Вие още не сте се научили да пеете.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате едно неразположение. Как ще се премахне неразположението? – Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава.
Вие още не сте се научили да пеете.
Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец.
към втори вариант >>
“ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене.
(втори вариант)
Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене?
“ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене.
И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
към втори вариант >>
Вие пеете, като издишате.
(втори вариант)
Как ще се премахне неразположението? – Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете.
Вие пеете, като издишате.
Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец.
към втори вариант >>
И там има ядене.
(втори вариант)
Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене.
И там има ядене.
В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми.
към втори вариант >>
Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате.
(втори вариант)
– Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате.
Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате.
Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене.
към втори вариант >>
В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят.
(втори вариант)
Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене.
В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят.
Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби.
към втори вариант >>
Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха?
(втори вариант)
Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате.
Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха?
Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш.
към втори вариант >>
Тази храна сама се разтопява в целия организъм.
(втори вариант)
Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят.
Тази храна сама се разтопява в целия организъм.
Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза.
към втори вариант >>
Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват.
(втори вариант)
Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха?
Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват.
Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек.
към втори вариант >>
Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш.
(втори вариант)
(Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене? “ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм.
Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш.
След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
към втори вариант >>
Който пее като издишва – той е наполовина певец.
(втори вариант)
Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват.
Който пее като издишва – той е наполовина певец.
Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе.
към втори вариант >>
След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
(втори вариант)
“ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш.
След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза.
към втори вариант >>
Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец.
(втори вариант)
Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец.
Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец.
(Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите.
към втори вариант >>
Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми.
(втори вариант)
И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено.
Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми.
Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане.
към втори вариант >>
(Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене.
(втори вариант)
Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец.
(Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене.
Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш.
към втори вариант >>
Зелето изисква зъби.
(втори вариант)
В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми.
Зелето изисква зъби.
Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие.
към втори вариант >>
Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш.
(втори вариант)
Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене.
Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш.
Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш. И в мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза.
(втори вариант)
Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби.
Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза.
До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън.
към втори вариант >>
Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек.
(втори вариант)
Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш.
Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек.
Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш. И в мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
(втори вариант)
Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза.
До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха.
към втори вариант >>
Пеенето като вдишваш, е за тебе.
(втори вариант)
Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек.
Пеенето като вдишваш, е за тебе.
Като издишваш е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш. И в мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
Оставяме обвивката, изяждаме само ориза.
(втори вариант)
След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми.
Оставяме обвивката, изяждаме само ориза.
Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие.
към втори вариант >>
Като издишваш е за другите.
(втори вариант)
Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе.
Като издишваш е за другите.
Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш. И в мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане.
(втори вариант)
Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза.
Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане.
Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата.
към втори вариант >>
Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш.
(втори вариант)
(Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите.
Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш.
И в мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
Ние се намираме в противоречие.
(втори вариант)
Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане.
Ние се намираме в противоречие.
Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието.
към втори вариант >>
И в мисълта е същият закон.
(втори вариант)
Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш.
И в мисълта е същият закон.
към втори вариант >>
Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън.
(втори вариант)
Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие.
Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън.
Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре.
към втори вариант >>
Законът за обновата започва от онова, което приемаш.
(втори вариант)
Законът за обновата започва от онова, което приемаш.
Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава. Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели?
към втори вариант >>
Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха.
(втори вариант)
До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън.
Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха.
Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане.
към втори вариант >>
Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава.
(втори вариант)
Законът за обновата започва от онова, което приемаш.
Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава.
Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията?
към втори вариант >>
Но по някой път се намери в противоречие.
(втори вариант)
Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха.
Но по някой път се намери в противоречие.
Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си.
към втори вариант >>
Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени.
(втори вариант)
Законът за обновата започва от онова, което приемаш. Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава.
Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени.
Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно.
към втори вариант >>
Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата.
(втори вариант)
Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие.
Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата.
Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е.
към втори вариант >>
Сега вие искате да се подмладявате.
(втори вариант)
Законът за обновата започва от онова, което приемаш. Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава. Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени.
Сега вие искате да се подмладявате.
Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели.
към втори вариант >>
Тя се затворила и той останал затворен в подземието.
(втори вариант)
Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата.
Тя се затворила и той останал затворен в подземието.
Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си.
към втори вариант >>
Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването.
(втори вариант)
Законът за обновата започва от онова, което приемаш. Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава. Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате.
Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването.
Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви.
към втори вариант >>
Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре.
(втори вариант)
Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието.
Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре.
И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си.
към втори вариант >>
Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели?
(втори вариант)
Законът за обновата започва от онова, което приемаш. Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава. Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването.
Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели?
Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели.
към втори вариант >>
И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане.
(втори вариант)
Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре.
И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане.
Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха.
към втори вариант >>
Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията?
(втори вариант)
Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава. Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели?
Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията?
Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е.
към втори вариант >>
Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си.
(втори вариант)
Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане.
Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си.
Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете.
към втори вариант >>
Всички са побелели, но то е временно.
(втори вариант)
Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията?
Всички са побелели, но то е временно.
Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е. Има млади хора, които имат бели коси.
към втори вариант >>
Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е.
(втори вариант)
Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си.
Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е.
Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си.
към втори вариант >>
Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели.
(втори вариант)
Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно.
Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели.
Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е. Има млади хора, които имат бели коси. Има деца по на 5-10 години с бели коси.
към втори вариант >>
Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си.
(втори вариант)
Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е.
Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си.
И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим.
към втори вариант >>
Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви.
(втори вариант)
Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели.
Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви.
Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е. Има млади хора, които имат бели коси. Има деца по на 5-10 години с бели коси.
към втори вариант >>
И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си.
(втори вариант)
Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си.
И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си.
Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък?
към втори вариант >>
Вие се заблуждавате, че сте побелели.
(втори вариант)
Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви.
Вие се заблуждавате, че сте побелели.
Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е. Има млади хора, които имат бели коси. Има деца по на 5-10 години с бели коси.
към втори вариант >>
Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха.
(втори вариант)
И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си.
Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха.
Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е.
към втори вариант >>
Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е.
(втори вариант)
Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели.
Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е.
Има млади хора, които имат бели коси. Има деца по на 5-10 години с бели коси.
към втори вариант >>
Той трябва да носи ключовете.
(втори вариант)
Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха.
Той трябва да носи ключовете.
По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича.
към втори вариант >>
Има млади хора, които имат бели коси.
(втори вариант)
Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е.
Има млади хора, които имат бели коси.
Има деца по на 5-10 години с бели коси.
към втори вариант >>
По някой път ние загазим в мозъка си.
(втори вариант)
Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете.
По някой път ние загазим в мозъка си.
Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа).
към втори вариант >>
Има деца по на 5-10 години с бели коси.
(втори вариант)
Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е. Има млади хора, които имат бели коси.
Има деца по на 5-10 години с бели коси.
към втори вариант >>
Голям да е, но загазим.
(втори вариант)
Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си.
Голям да е, но загазим.
Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен.
към втори вариант >>
Събуждайте в себе си хубавите чувства.
(втори вариант)
Събуждайте в себе си хубавите чувства.
Сега на вас ви трябва едно огледало. Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш.
към втори вариант >>
Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък?
(втори вариант)
И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим.
Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък?
– Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича.
към втори вариант >>
Сега на вас ви трябва едно огледало.
(втори вариант)
Събуждайте в себе си хубавите чувства.
Сега на вас ви трябва едно огледало.
Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се.
към втори вариант >>
– Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е.
(втори вариант)
Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък?
– Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е.
Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата?
към втори вариант >>
Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде.
(втори вариант)
Събуждайте в себе си хубавите чувства. Сега на вас ви трябва едно огледало.
Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде.
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата.
към втори вариант >>
Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича.
(втори вариант)
Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е.
Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича.
Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб.
към втори вариант >>
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите.
(втори вариант)
Събуждайте в себе си хубавите чувства. Сега на вас ви трябва едно огледало. Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде.
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите.
Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене.
към втори вариант >>
Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа).
(втори вариант)
По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича.
Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа).
В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш.
(втори вариант)
Събуждайте в себе си хубавите чувства. Сега на вас ви трябва едно огледало. Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите.
Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш.
Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея.
към втори вариант >>
В едно отношение ти си недоволен.
(втори вариант)
Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа).
В едно отношение ти си недоволен.
(Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба.
към втори вариант >>
Ти сам започваш да се смееш.
(втори вариант)
Събуждайте в себе си хубавите чувства. Сега на вас ви трябва едно огледало. Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш.
Ти сам започваш да се смееш.
Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича.
(втори вариант)
Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен.
(Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича.
Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба. Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб.
към втори вариант >>
Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се.
(втори вариант)
Сега на вас ви трябва едно огледало. Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш.
Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се.
Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
– Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича.
Каква е разликата?
– „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба. Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб. „Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата.
(втори вариант)
Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се.
Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата.
Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря.
към втори вариант >>
– „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб.
(втори вариант)
Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата?
– „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб.
А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба. Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб. „Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Туй е сръднята в мене.
(втори вариант)
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата.
Туй е сръднята в мене.
Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира.
към втори вариант >>
А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба.
(втори вариант)
Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб.
А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба.
В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба. Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб. „Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея.
(втори вариант)
Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене.
Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея.
Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява.
към втори вариант >>
В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба.
(втори вариант)
В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба.
В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба.
Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб. „Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен.
(втори вариант)
Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея.
Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен.
Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря.
към втори вариант >>
Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб.
(втори вариант)
(Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба.
Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб.
„Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Някой път правя опити.
(втори вариант)
Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен.
Някой път правя опити.
Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря.
към втори вариант >>
„Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
(втори вариант)
Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба. Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб.
„Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.
към втори вариант >>
Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря.
(втори вариант)
Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити.
Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря.
Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу.
към втори вариант >>
Та казвам: нашата глава служи за обнова.
(втори вариант)
Та казвам: нашата глава служи за обнова.
Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови. Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума.
към втори вариант >>
Като свиря, този човек се нервира.
(втори вариант)
Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря.
Като свиря, този човек се нервира.
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате?
към втори вариант >>
Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови.
(втори вариант)
Та казвам: нашата глава служи за обнова.
Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови.
Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат.
към втори вариант >>
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява.
(втори вариант)
Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира.
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява.
Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката.
към втори вариант >>
Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен.
(втори вариант)
Та казвам: нашата глава служи за обнова. Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови.
Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен.
Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми?
към втори вариант >>
Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря.
(втори вариант)
Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява.
Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря.
По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре.
към втори вариант >>
Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи.
(втори вариант)
Та казвам: нашата глава служи за обнова. Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови. Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен.
Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи.
Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия.
към втори вариант >>
По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря.
(втори вариант)
Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря.
По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря.
Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата.
към втори вариант >>
Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение.
(втори вариант)
Та казвам: нашата глава служи за обнова. Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови. Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи.
Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение.
Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията.
към втори вариант >>
Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу.
(втори вариант)
Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря.
Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу.
Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа.
към втори вариант >>
Все такива страшни работи ще ти идват на ума.
(втори вариант)
Та казвам: нашата глава служи за обнова. Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови. Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение.
Все такива страшни работи ще ти идват на ума.
Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
към втори вариант >>
Казвам: „Какво обичате?
(втори вариант)
Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу.
Казвам: „Какво обичате?
“ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях.
към втори вариант >>
Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат.
(втори вариант)
Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови. Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума.
Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат.
Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
към втори вариант >>
“ Някой път зная къде е болката.
(втори вариант)
Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате?
“ Някой път зная къде е болката.
Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи.
към втори вариант >>
Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми?
(втори вариант)
Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат.
Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми?
– Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
към втори вариант >>
Той се уплашил, че ще умре.
(втори вариант)
Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката.
Той се уплашил, че ще умре.
Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа.
към втори вариант >>
– Не може да се обновите, докато имате противоречия.
(втори вариант)
Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми?
– Не може да се обновите, докато имате противоречия.
Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
към втори вариант >>
Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата.
(втори вариант)
По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре.
Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата.
(Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече.
към втори вариант >>
Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията.
(втори вариант)
Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия.
Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията.
Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Чудна работа.
(втори вариант)
Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата.
(Той) казва: „Чудна работа.
Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка.
към втори вариант >>
Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
(втори вариант)
Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията.
Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.
към втори вариант >>
Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях.
(втори вариант)
Казвам: „Какво обичате? “ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа.
Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях.
Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда.
към втори вариант >>
Аз съм превеждал онзи анекдот.
(втори вариант)
Аз съм превеждал онзи анекдот.
Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така.
към втори вариант >>
Магия ми направи.
(втори вариант)
“ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях.
Магия ми направи.
Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде.
към втори вариант >>
Турция забогатяла някога.
(втори вариант)
Аз съм превеждал онзи анекдот.
Турция забогатяла някога.
Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
към втори вариант >>
Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа.
(втори вариант)
Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи.
Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа.
Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия.
към втори вариант >>
Когато хората забогатеят – леността се образува.
(втори вариант)
Аз съм превеждал онзи анекдот. Турция забогатяла някога.
Когато хората забогатеят – леността се образува.
В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се.
към втори вариант >>
Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече.
(втори вариант)
Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа.
Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече.
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас.
към втори вариант >>
В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*.
(втори вариант)
Аз съм превеждал онзи анекдот. Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува.
В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*.
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш?
към втори вариант >>
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка.
(втори вариант)
(Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече.
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка.
Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас.
към втори вариант >>
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето.
(втори вариант)
Аз съм превеждал онзи анекдот. Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*.
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето.
Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета.
към втори вариант >>
Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда.
(втори вариант)
Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка.
Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда.
Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън.
към втори вариант >>
Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така.
(втори вариант)
Аз съм превеждал онзи анекдот. Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето.
Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така.
Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие.
към втори вариант >>
Някъде се набира енергия, в мозъка някъде.
(втори вариант)
Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда.
Някъде се набира енергия, в мозъка някъде.
Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване.
към втори вариант >>
Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
(втори вариант)
Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така.
Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам.
към втори вариант >>
Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия.
(втори вариант)
Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде.
Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия.
В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо.
към втори вариант >>
Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се.
(втори вариант)
Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се.
Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас.
(втори вариант)
Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия.
В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас.
Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш.
към втори вариант >>
Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш?
(втори вариант)
В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се.
Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш?
“ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
към втори вариант >>
Страданията са излишна енергия в нас.
(втори вариант)
Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас.
Страданията са излишна енергия в нас.
Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия.
към втори вариант >>
“ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета.
(втори вариант)
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш?
“ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета.
Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е.
към втори вариант >>
Като страдаме, тази енергия отива навън.
(втори вариант)
Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас.
Като страдаме, тази енергия отива навън.
Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място.
към втори вариант >>
Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие.
(втори вариант)
Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета.
Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие.
В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства.
към втори вариант >>
Като се разсърдиш, то е пак изчистване.
(втори вариант)
Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън.
Като се разсърдиш, то е пак изчистване.
Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите.
към втори вариант >>
В турско време имаше един навик, който го обичам.
(втори вариант)
Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие.
В турско време имаше един навик, който го обичам.
Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства. Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства.
към втори вариант >>
Сръднята не е лошо нещо.
(втори вариант)
Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване.
Сръднята не е лошо нещо.
Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия.
към втори вариант >>
Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле.
(втори вариант)
Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам.
Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле.
Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства. Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства. Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
Някой път искаш да се разсърдиш.
(втори вариант)
В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо.
Някой път искаш да се разсърдиш.
Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични.
към втори вариант >>
Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
(втори вариант)
Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле.
Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства. Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства. Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
Тогава харчиш повече енергия.
(втори вариант)
Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш.
Тогава харчиш повече енергия.
Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен.
към втори вариант >>
Доста хигиенично е.
(втори вариант)
“ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи.
Доста хигиенично е.
Понеже димът минава през наргилето и се пречиства. Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства. Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
Ако даваш излишното, сръднята е на място.
(втори вариант)
Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия.
Ако даваш излишното, сръднята е на място.
Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс.
към втори вариант >>
Понеже димът минава през наргилето и се пречиства.
(втори вариант)
Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е.
Понеже димът минава през наргилето и се пречиства.
Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства. Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
Някой път хубаво е да се разсърдите.
(втори вариант)
Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място.
Някой път хубаво е да се разсърдите.
Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс.
към втори вариант >>
Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства.
(втори вариант)
В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства.
Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства.
Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
Взема се тази енергия.
(втори вариант)
Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите.
Взема се тази енергия.
Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила.
към втори вариант >>
Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
(втори вариант)
Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства. Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства.
Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.
към втори вариант >>
Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични.
(втори вариант)
Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия.
Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични.
Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора.
към втори вариант >>
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си.
(втори вариант)
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си.
Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш. Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат.
към втори вариант >>
Друг път срещаш човек, който е нервен.
(втори вариант)
Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични.
Друг път срещаш човек, който е нервен.
Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения.
към втори вариант >>
Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш.
(втори вариант)
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си.
Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш.
Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин.
към втори вариант >>
Нервните хора дават импулс.
(втори вариант)
Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен.
Нервните хора дават импулс.
Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек.
към втори вариант >>
Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение.
(втори вариант)
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си. Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш.
Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение.
На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш.
към втори вариант >>
Те не дават магнетизъм, но импулс.
(втори вариант)
Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс.
Те не дават магнетизъм, но импулс.
Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава.
към втори вариант >>
На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка.
(втори вариант)
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си. Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш. Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение.
На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка.
В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш. Какви ли не.
към втори вариант >>
Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила.
(втори вариант)
Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс.
Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила.
Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава. Дойде някой човек при тебе, приеми го добре.
към втори вариант >>
В бялата раса, главата горе е широка.
(втори вариант)
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си. Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш. Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка.
В бялата раса, главата горе е широка.
Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
към втори вариант >>
Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора.
(втори вариант)
Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила.
Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора.
В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава. Дойде някой човек при тебе, приеми го добре. Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
към втори вариант >>
Китайците много ядат.
(втори вариант)
Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си. Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш. Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка.
Китайците много ядат.
Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
към втори вариант >>
В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения.
(втори вариант)
Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора.
В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения.
Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава. Дойде някой човек при тебе, приеми го добре. Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
към втори вариант >>
Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин.
(втори вариант)
Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш. Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат.
Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин.
40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
към втори вариант >>
Богат е този човек.
(втори вариант)
Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения.
Богат е този човек.
Като срещнеш този човек в духовния свят, дава. Дойде някой човек при тебе, приеми го добре. Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
към втори вариант >>
40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш.
(втори вариант)
Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин.
40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш.
Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
към втори вариант >>
Като срещнеш този човек в духовния свят, дава.
(втори вариант)
Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек.
Като срещнеш този човек в духовния свят, дава.
Дойде някой човек при тебе, приеми го добре. Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
към втори вариант >>
Какви ли не.
(втори вариант)
На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш.
Какви ли не.
Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
към втори вариант >>
Дойде някой човек при тебе, приеми го добре.
(втори вариант)
Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава.
Дойде някой човек при тебе, приеми го добре.
Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
към втори вариант >>
Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
(втори вариант)
В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш. Какви ли не.
Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.
към втори вариант >>
Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
(втори вариант)
Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава. Дойде някой човек при тебе, приеми го добре.
Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.
към втори вариант >>
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси.
(втори вариант)
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси.
Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява. Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
към втори вариант >>
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места.
(втори вариант)
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места.
На първо време стани на физическото поле в тялото. След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има.
към втори вариант >>
Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява.
(втори вариант)
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси.
Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява.
Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява.
към втори вариант >>
На първо време стани на физическото поле в тялото.
(втори вариант)
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места.
На първо време стани на физическото поле в тялото.
След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората.
към втори вариант >>
Срещнеш някой – не вървят работите добре.
(втори вариант)
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси. Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява.
Срещнеш някой – не вървят работите добре.
Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат.
към втори вариант >>
След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят.
(втори вариант)
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места. На първо време стани на физическото поле в тялото.
След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят.
Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така.
към втори вариант >>
Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво.
(втори вариант)
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси. Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява. Срещнеш някой – не вървят работите добре.
Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво.
Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
към втори вариант >>
Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят.
(втори вариант)
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места. На първо време стани на физическото поле в тялото. След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят.
Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят.
Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите.
към втори вариант >>
Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта.
(втори вариант)
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси. Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява. Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво.
Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта.
Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек.
към втори вариант >>
Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят.
(втори вариант)
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места. На първо време стани на физическото поле в тялото. След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят.
Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят.
Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате.
към втори вариант >>
Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
(втори вариант)
Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси. Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява. Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта.
Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва.
към втори вариант >>
Всеки ден разнообразие трябва да има.
(втори вариант)
Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места. На първо време стани на физическото поле в тялото. След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят.
Всеки ден разнообразие трябва да има.
Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате.
към втори вариант >>
Българинът намалява.
(втори вариант)
Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява. Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е.
Българинът намалява.
Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата.
към втори вариант >>
Не избягвайте хората.
(втори вариант)
На първо време стани на физическото поле в тялото. След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има.
Не избягвайте хората.
Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит.
към втори вариант >>
Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат.
(втори вариант)
Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява.
Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат.
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе.
към втори вариант >>
Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така.
(втори вариант)
След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората.
Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така.
Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо.
към втори вариант >>
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
(втори вариант)
Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат.
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
към втори вариант >>
Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите.
(втори вариант)
Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така.
Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите.
Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра.
към втори вариант >>
Но то зависи де е човек.
(втори вариант)
Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече.
Но то зависи де е човек.
Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
към втори вариант >>
Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате.
(втори вариант)
Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите.
Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате.
Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата.
към втори вариант >>
Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва.
(втори вариант)
Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек.
Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва.
Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
към втори вариант >>
Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате.
(втори вариант)
Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате.
Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате.
Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи.
към втори вариант >>
Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата.
(втори вариант)
Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва.
Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата.
Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
към втори вариант >>
Според мене, един лош човек е недаровит.
(втори вариант)
Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате.
Според мене, един лош човек е недаровит.
Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома.
към втори вариант >>
Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе.
(втори вариант)
Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата.
Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе.
Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
към втори вариант >>
Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо.
(втори вариант)
Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит.
Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо.
Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш.
към втори вариант >>
Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
(втори вариант)
Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе.
Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“
към втори вариант >>
Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра.
(втори вариант)
Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо.
Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра.
Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо.
към втори вариант >>
По закона на обновата лесно се лекуват хората.
(втори вариант)
По закона на обновата лесно се лекуват хората.
Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш. Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова.
към втори вариант >>
Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата.
(втори вариант)
Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра.
Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата.
Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил.
към втори вариант >>
Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш.
(втори вариант)
По закона на обновата лесно се лекуват хората.
Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш.
Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре.
към втори вариант >>
Човек от себе си трябва да извади непотребните работи.
(втори вариант)
Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата.
Човек от себе си трябва да извади непотребните работи.
Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта.
към втори вариант >>
Онзи казва: „Я оздравея, я не.
(втори вариант)
По закона на обновата лесно се лекуват хората. Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш.
Онзи казва: „Я оздравея, я не.
Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре.
към втори вариант >>
Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома.
(втори вариант)
Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи.
Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома.
Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни.
към втори вариант >>
Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш.
(втори вариант)
По закона на обновата лесно се лекуват хората. Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш. Онзи казва: „Я оздравея, я не.
Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш.
Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее?
към втори вариант >>
Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш.
(втори вариант)
Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома.
Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш.
Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
към втори вариант >>
Някой път те съзнават това.
(втори вариант)
По закона на обновата лесно се лекуват хората. Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш. Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш.
Някой път те съзнават това.
Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод.
към втори вариант >>
Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо.
(втори вариант)
Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш.
Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо.
Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам.
към втори вариант >>
Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова.
(втори вариант)
По закона на обновата лесно се лекуват хората. Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш. Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това.
Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова.
Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво?
към втори вариант >>
Даваш изпит на онова, което си учил.
(втори вариант)
Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо.
Даваш изпит на онова, което си учил.
Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство.
към втори вариант >>
Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре.
(втори вариант)
Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш. Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова.
Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре.
Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем.
към втори вариант >>
Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта.
(втори вариант)
Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил.
Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта.
Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се.
към втори вариант >>
Сега като остарели, не били толкоз добре.
(втори вариант)
Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре.
Сега като остарели, не били толкоз добре.
Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години?
към втори вариант >>
Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни.
(втори вариант)
Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта.
Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни.
Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят.
към втори вариант >>
Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее?
(втори вариант)
Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре.
Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее?
В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде.
към втори вариант >>
Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
(втори вариант)
Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни.
Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам.
към втори вариант >>
В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод.
(втори вариант)
Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее?
В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод.
Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
към втори вариант >>
Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам.
(втори вариант)
Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено.
Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам.
Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво?
(втори вариант)
Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод.
Кое е по-хубаво?
Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш.
към втори вариант >>
Като го погледна виждам, че има достойнство.
(втори вариант)
Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам.
Като го погледна виждам, че има достойнство.
Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо?
към втори вариант >>
Хубаво узрелите плодове ядем.
(втори вариант)
Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво?
Хубаво узрелите плодове ядем.
Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата?
към втори вариант >>
Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се.
(втори вариант)
Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство.
Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се.
Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как?
към втори вариант >>
Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години?
(втори вариант)
Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем.
Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години?
– На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат.
към втори вариант >>
Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят.
(втори вариант)
Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се.
Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят.
„Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли?
към втори вариант >>
– На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде.
(втори вариант)
Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години?
– На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде.
Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат.
към втори вариант >>
„Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам.
(втори вариант)
Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят.
„Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам.
„Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо?
към втори вариант >>
Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
(втори вариант)
В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде.
Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче.
към втори вариант >>
„Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват.
(втори вариант)
Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам.
„Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват.
Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това.
към втори вариант >>
На млади години ти не знаеш как да мислиш.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години.
На млади години ти не знаеш как да мислиш.
На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае.
към втори вариант >>
Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо?
(втори вариант)
Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват.
Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо?
“ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти.
към втори вариант >>
На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата?
(втори вариант)
Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш.
На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата?
– Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е.
към втори вариант >>
“ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как?
(втори вариант)
Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо?
“ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как?
Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе.
към втори вариант >>
– Често децата обичат да плачат.
(втори вариант)
Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата?
– Често децата обичат да плачат.
Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза.
към втори вариант >>
Може ли?
(втори вариант)
Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как?
Може ли?
Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото.
към втори вариант >>
Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат.
(втори вариант)
– На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат.
Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат.
Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят.
към втори вариант >>
Да не ти е казал някой от селото нещо?
(втори вариант)
„Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли?
Да не ти е казал някой от селото нещо?
“ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш?
към втори вариант >>
Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче.
(втори вариант)
Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат.
Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче.
Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете.
към втори вариант >>
“ – „Не, но наука е това.
(втори вариант)
„Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо?
“ – „Не, но наука е това.
Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах.
към втори вариант >>
Защо плаче и то не знае.
(втори вариант)
На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче.
Защо плаче и то не знае.
Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства.
към втори вариант >>
Господ е написал на човека известни черти.
(втори вариант)
Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо? “ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това.
Господ е написал на човека известни черти.
Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя.
към втори вариант >>
Нещо криво му е.
(втори вариант)
На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае.
Нещо криво му е.
Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси.
към втори вариант >>
Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе.
(втори вариант)
“ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти.
Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе.
Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво.
към втори вариант >>
Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза.
(втори вариант)
– Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е.
Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза.
Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе?
към втори вариант >>
Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото.
(втори вариант)
Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе.
Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото.
Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво. Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени?
към втори вариант >>
Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят.
(втори вариант)
Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза.
Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят.
Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш?
към втори вариант >>
Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш?
(втори вариант)
Да не ти е казал някой от селото нещо? “ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото.
Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш?
“ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво. Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
към втори вариант >>
Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете.
(втори вариант)
Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят.
Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете.
Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш.
към втори вариант >>
“ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах.
(втори вариант)
“ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш?
“ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах.
Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво. Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
към втори вариант >>
Не искайте големи удобства.
(втори вариант)
Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете.
Не искайте големи удобства.
Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш.
към втори вариант >>
Сега няма да се женя.
(втори вариант)
Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах.
Сега няма да се женя.
Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво. Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
към втори вариант >>
Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси.
(втори вариант)
Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства.
Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси.
Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано.
към втори вариант >>
Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво.
(втори вариант)
Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя.
Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво.
Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени? “ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
към втори вариант >>
Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе?
(втори вариант)
Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси.
Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе?
Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная.
към втори вариант >>
Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени?
(втори вариант)
Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво.
Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени?
“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
към втори вариант >>
Какво ще добиеш?
(втори вариант)
Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе?
Какво ще добиеш?
– Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата.
към втори вариант >>
“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
(втори вариант)
Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш? “ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво. Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени?
“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“
към втори вариант >>
– Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш.
(втори вариант)
Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш?
– Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш.
Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално.
към втори вариант >>
За какво може да се говори сега на света?
(втори вариант)
За какво може да се говори сега на света?
Какво значи свят? – Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва.
към втори вариант >>
Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш.
(втори вариант)
Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш.
Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш.
Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени.
към втори вариант >>
Какво значи свят?
(втори вариант)
За какво може да се говори сега на света?
Какво значи свят?
– Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие.
към втори вариант >>
Може да ви направя едно пиано.
(втори вариант)
Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш.
Може да ви направя едно пиано.
Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата.
към втори вариант >>
– Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва.
(втори вариант)
За какво може да се говори сега на света? Какво значи свят?
– Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва.
Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране.
към втори вариант >>
Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная.
(втори вариант)
Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано.
Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная.
Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата. Ида, пак ги наредя.
към втори вариант >>
Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва.
(втори вариант)
За какво може да се говори сега на света? Какво значи свят? – Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва.
Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва.
То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш.
към втори вариант >>
Музикално наредихме камъчетата.
(втори вариант)
Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная.
Музикално наредихме камъчетата.
И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата. Ида, пак ги наредя. Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
към втори вариант >>
То е светският живот.
(втори вариант)
За какво може да се говори сега на света? Какво значи свят? – Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва.
То е светският живот.
Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот.
към втори вариант >>
И водата като минава, шумоли музикално.
(втори вариант)
– Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата.
И водата като минава, шумоли музикално.
Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата. Ида, пак ги наредя. Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
към втори вариант >>
Светът на любовта е дето всичко се радва.
(втори вариант)
За какво може да се говори сега на света? Какво значи свят? – Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот.
Светът на любовта е дето всичко се радва.
Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот.
към втори вариант >>
Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени.
(втори вариант)
Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално.
Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени.
Дойдат овце, размесят камъчетата. Ида, пак ги наредя. Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
към втори вариант >>
Светът на вярата е дето всичко има доверие.
(втори вариант)
Какво значи свят? – Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва.
Светът на вярата е дето всичко има доверие.
Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи.
към втори вариант >>
Дойдат овце, размесят камъчетата.
(втори вариант)
Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени.
Дойдат овце, размесят камъчетата.
Ида, пак ги наредя. Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
към втори вариант >>
Светът на надеждата – то е реализиране.
(втори вариант)
– Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие.
Светът на надеждата – то е реализиране.
Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни.
към втори вариант >>
Ида, пак ги наредя.
(втори вариант)
Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата.
Ида, пак ги наредя.
Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
към втори вариант >>
Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш.
(втори вариант)
Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране.
Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш.
Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота.
към втори вариант >>
Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
(втори вариант)
Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата. Ида, пак ги наредя.
Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“
към втори вариант >>
Светът на вярата е красивият духовен живот.
(втори вариант)
То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш.
Светът на вярата е красивият духовен живот.
Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо.
към втори вариант >>
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка.
(втори вариант)
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка.
Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално. Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
към втори вариант >>
Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот.
(втори вариант)
Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот.
Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот.
Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. Като ви обичат хората, внасят живота.
към втори вариант >>
Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално.
(втори вариант)
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка.
Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално.
Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник.
към втори вариант >>
Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи.
(втори вариант)
Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот.
Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи.
Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. Като ви обичат хората, внасят живота. Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
към втори вариант >>
Целият свят е едно благо.
(втори вариант)
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка. Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално.
Целият свят е едно благо.
Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник.
към втори вариант >>
Всичките работи, които любовта прави, са ценни.
(втори вариант)
Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи.
Всичките работи, които любовта прави, са ценни.
Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. Като ви обичат хората, внасят живота. Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
към втори вариант >>
Ние живеем в един свят на големи възможности.
(втори вариант)
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка. Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално. Целият свят е едно благо.
Ние живеем в един свят на големи възможности.
Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си.
към втори вариант >>
Тя носи живота.
(втори вариант)
Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни.
Тя носи живота.
Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. Като ви обичат хората, внасят живота. Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
към втори вариант >>
Не си сам музикант.
(втори вариант)
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка. Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално. Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности.
Не си сам музикант.
Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си.
към втори вариант >>
Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо.
(втори вариант)
Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота.
Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо.
Като ви обичат хората, внасят живота. Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
към втори вариант >>
Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
(втори вариант)
Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка. Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално. Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант.
Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си.
към втори вариант >>
Като ви обичат хората, внасят живота.
(втори вариант)
Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо.
Като ви обичат хората, внасят живота.
Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
към втори вариант >>
Някой е художник.
(втори вариант)
Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално. Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша.
Някой е художник.
Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро.
към втори вариант >>
Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
(втори вариант)
Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. Като ви обичат хората, внасят живота.
Като не ви обичат, те ви отнемат живота.
към втори вариант >>
Ще идеш при някой, който е художник.
(втори вариант)
Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник.
Ще идеш при някой, който е художник.
На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи.
към втори вариант >>
Сега говорим за закона на обновата.
(втори вариант)
Сега говорим за закона на обновата.
Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая. В новия живот е любовта. Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая. Ти ще имаш ада. Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието.
към втори вариант >>
На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си.
(втори вариант)
Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник.
На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си.
Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде.
към втори вариант >>
Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая.
(втори вариант)
Сега говорим за закона на обновата.
Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая.
В новия живот е любовта. Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая. Ти ще имаш ада. Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието. Всичките радости произтичат от закона на любовта.
към втори вариант >>
Всеки човек иска да даде нещо от себе си.
(втори вариант)
Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си.
Всеки човек иска да даде нещо от себе си.
Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
към втори вариант >>
В новия живот е любовта.
(втори вариант)
Сега говорим за закона на обновата. Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая.
В новия живот е любовта.
Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая. Ти ще имаш ада. Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието. Всичките радости произтичат от закона на любовта.
към втори вариант >>
Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си.
(втори вариант)
Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си.
Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си.
Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
към втори вариант >>
Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая.
(втори вариант)
Сега говорим за закона на обновата. Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая. В новия живот е любовта.
Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая.
Ти ще имаш ада. Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието. Всичките радости произтичат от закона на любовта.
към втори вариант >>
Много страдат, че няма къде да направят едно добро.
(втори вариант)
Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си.
Много страдат, че няма къде да направят едно добро.
Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят.
към втори вариант >>
Ти ще имаш ада.
(втори вариант)
Сега говорим за закона на обновата. Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая. В новия живот е любовта. Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая.
Ти ще имаш ада.
Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието. Всичките радости произтичат от закона на любовта.
към втори вариант >>
Един лош човек седи, иска да купи.
(втори вариант)
Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро.
Един лош човек седи, иска да купи.
Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни.
към втори вариант >>
Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието.
(втори вариант)
Сега говорим за закона на обновата. Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая. В новия живот е любовта. Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая. Ти ще имаш ада.
Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието.
Всичките радости произтичат от закона на любовта.
към втори вариант >>
Добрият пък иска да продаде.
(втори вариант)
На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи.
Добрият пък иска да продаде.
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем.
към втори вариант >>
Всичките радости произтичат от закона на любовта.
(втори вариант)
Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая. В новия живот е любовта. Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая. Ти ще имаш ада. Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието.
Всичките радости произтичат от закона на любовта.
към втори вариант >>
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
(втори вариант)
Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде.
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо.
към втори вариант >>
Казвам: всеки ден отваряйте душите си.
(втори вариант)
Казвам: всеки ден отваряйте душите си.
Сега не че вие не я отваряте.
към втори вариант >>
Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
(втори вариант)
Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи.
Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога.
към втори вариант >>
Сега не че вие не я отваряте.
(втори вариант)
Казвам: всеки ден отваряйте душите си.
Сега не че вие не я отваряте.
към втори вариант >>
И двамата се сърдят.
(втори вариант)
Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди.
И двамата се сърдят.
Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
към втори вариант >>
Сега ще пристъпим малко към музика.
(втори вариант)
Сега ще пристъпим малко към музика.
Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен. Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене.
към втори вариант >>
Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни.
(втори вариант)
Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят.
Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни.
Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел.
към втори вариант >>
Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен.
(втори вариант)
Сега ще пристъпим малко към музика.
Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен.
Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език.
към втори вариант >>
Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем.
(втори вариант)
Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни.
Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем.
Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си.
към втори вариант >>
Имаме коя да е песен, те са обикновени работи.
(втори вариант)
Сега ще пристъпим малко към музика. Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен.
Имаме коя да е песен, те са обикновени работи.
Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език. „Хаинзо“, когато искаш да примириш хората.
към втори вариант >>
Тя всеки ден иска да й дадем нещо.
(втори вариант)
Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем.
Тя всеки ден иска да й дадем нещо.
Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам сега едно упражнение.
(втори вариант)
Сега ще пристъпим малко към музика. Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен. Имаме коя да е песен, те са обикновени работи.
Аз ще ви дам сега едно упражнение.
Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език. „Хаинзо“, когато искаш да примириш хората. „Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога.
(втори вариант)
Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо.
Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога.
Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш?
към втори вариант >>
Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея.
(втори вариант)
Сега ще пристъпим малко към музика. Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен. Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение.
Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея.
(Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език. „Хаинзо“, когато искаш да примириш хората. „Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
към втори вариант >>
Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
(втори вариант)
И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога.
Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година.
към втори вариант >>
(Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене.
(втори вариант)
Сега ще пристъпим малко към музика. Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен. Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея.
(Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене.
То е един музикален език. „Хаинзо“, когато искаш да примириш хората. „Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
към втори вариант >>
Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел.
(втори вариант)
Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава.
Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел.
Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе.
към втори вариант >>
То е един музикален език.
(втори вариант)
Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен. Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене.
То е един музикален език.
„Хаинзо“, когато искаш да примириш хората. „Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
към втори вариант >>
Ти трябва да дадеш нещо от себе си.
(втори вариант)
Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел.
Ти трябва да дадеш нещо от себе си.
Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище.
към втори вариант >>
„Хаинзо“, когато искаш да примириш хората.
(втори вариант)
Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език.
„Хаинзо“, когато искаш да примириш хората.
„Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
към втори вариант >>
Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда.
(втори вариант)
Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си.
Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда.
Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено.
към втори вариант >>
„Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
(втори вариант)
Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език. „Хаинзо“, когато искаш да примириш хората.
„Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.
към втори вариант >>
Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш?
(втори вариант)
Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда.
Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш?
– Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете.
към втори вариант >>
Сол – туй, което цъфти.
(втори вариант)
Сол – туй, което цъфти.
Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее.
към втори вариант >>
– Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година.
(втори вариант)
Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш?
– Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година.
Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни.
към втори вариант >>
Ре – туй, което се движи.
(втори вариант)
Сол – туй, което цъфти.
Ре – туй, което се движи.
Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме.
към втори вариант >>
Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе.
(втори вариант)
Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година.
Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе.
Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени.
към втори вариант >>
Ла – туй, което знае.
(втори вариант)
Сол – туй, което цъфти. Ре – туй, което се движи.
Ла – туй, което знае.
И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита.
към втори вариант >>
Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище.
(втори вариант)
Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе.
Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище.
Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме.
към втори вариант >>
И ми – туй, което се обхожда.
(втори вариант)
Сол – туй, което цъфти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае.
И ми – туй, което се обхожда.
Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране.
към втори вариант >>
Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено.
(втори вариант)
Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище.
Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено.
Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме. Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче?
към втори вариант >>
Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже.
(втори вариант)
Сол – туй, което цъфти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда.
Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже.
Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата.
към втори вариант >>
Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете.
(втори вариант)
Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено.
Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете.
Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме. Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче? Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
към втори вариант >>
Туй, което завързва, трябва да узрее.
(втори вариант)
Сол – туй, което цъфти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже.
Туй, което завързва, трябва да узрее.
Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята.
към втори вариант >>
Ще говоря върху закона за обновата.
(втори вариант)
Ще говоря върху закона за обновата.
към втори вариант >>
Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни.
(втори вариант)
– Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете.
Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни.
След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме. Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче? Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
към втори вариант >>
Туй, което узрява, трябва да се възприеме.
(втори вариант)
Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее.
Туй, което узрява, трябва да се възприеме.
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем.
към втори вариант >>
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва.
(втори вариант)
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва.
Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът. Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение.
към втори вариант >>
След хиляди години светът ще се измени.
(втори вариант)
Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни.
След хиляди години светът ще се измени.
След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме. Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче? Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
към втори вариант >>
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита.
(втори вариант)
Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме.
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита.
Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме.
към втори вариант >>
Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът.
(втори вариант)
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва.
Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът.
Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого.
към втори вариант >>
След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме.
(втори вариант)
Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени.
След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме.
Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче? Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
към втори вариант >>
Само в опита е Божественото разбиране.
(втори вариант)
И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита.
Само в опита е Божественото разбиране.
Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене.
към втори вариант >>
Имате един знак – обърнат.
(втори вариант)
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва. Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът.
Имате един знак – обърнат.
В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого. Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш.
към втори вариант >>
Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче?
(втори вариант)
Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме.
Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче?
Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
към втори вариант >>
Ние опитваме нещата.
(втори вариант)
Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране.
Ние опитваме нещата.
Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас.
към втори вариант >>
В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу.
(втори вариант)
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва. Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът. Имате един знак – обърнат.
В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу.
По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого. Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш. Казваш: „Неразположен съм.“
към втори вариант >>
Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
(втори вариант)
Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме. Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче?
Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?
към втори вариант >>
Ние само помирисваме цветята.
(втори вариант)
Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата.
Ние само помирисваме цветята.
Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас.
към втори вариант >>
По някой път усещате особено неразположение, не си разположен.
(втори вариант)
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва. Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът. Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу.
По някой път усещате особено неразположение, не си разположен.
Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого. Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш. Казваш: „Неразположен съм.“
към втори вариант >>
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството.
(втори вариант)
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството.
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова.
към втори вариант >>
Какъв е вкусът на плода, не знаем.
(втори вариант)
Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята.
Какъв е вкусът на плода, не знаем.
Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“.
към втори вариант >>
Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение.
(втори вариант)
Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва. Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът. Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен.
Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение.
Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого. Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш. Казваш: „Неразположен съм.“
към втори вариант >>
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство?
(втори вариант)
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството.
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство?
Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя.
към втори вариант >>
Уханието, красотата, която има цветът, опитваме.
(втори вариант)
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем.
Уханието, красотата, която има цветът, опитваме.
Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята.
към втори вариант >>
Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого.
(втори вариант)
Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът. Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение.
Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого.
Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш. Казваш: „Неразположен съм.“
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика.
(втори вариант)
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство?
Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика.
Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение.
към втори вариант >>
Но после има процес на зреене.
(втори вариант)
Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме.
Но после има процес на зреене.
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини.
към втори вариант >>
Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш.
(втори вариант)
Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого.
Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш.
Казваш: „Неразположен съм.“
към втори вариант >>
Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала.
(втори вариант)
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика.
Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала.
Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света.
към втори вариант >>
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас.
(втори вариант)
Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене.
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас.
Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад.
към втори вариант >>
Казваш: „Неразположен съм.“
(втори вариант)
В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого. Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш.
Казваш: „Неразположен съм.“
към втори вариант >>
Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя.
(втори вариант)
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала.
Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя.
Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване.
към втори вариант >>
Най-първо опитваме живота в нас.
(втори вариант)
Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас.
Най-първо опитваме живота в нас.
Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод.
към втори вариант >>
Значи законът за обновяването не работи.
(втори вариант)
Значи законът за обновяването не работи.
Просто изяснение. Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща.
към втори вариант >>
Човек има в себе си около десетина органи за обнова.
(втори вариант)
Най-първо сега трябва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя.
Човек има в себе си около десетина органи за обнова.
През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека.
към втори вариант >>
Казваме: „светски живот“.
(втори вариант)
Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас.
Казваме: „светски живот“.
Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита.
към втори вариант >>
Просто изяснение.
(втори вариант)
Значи законът за обновяването не работи.
Просто изяснение.
Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо.
към втори вариант >>
През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя.
(втори вариант)
Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова.
През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя.
Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор.
към втори вариант >>
Светският живот е посятият живот в земята.
(втори вариант)
Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“.
Светският живот е посятият живот в земята.
Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода.
към втори вариант >>
Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката.
(втори вариант)
Значи законът за обновяването не работи. Просто изяснение.
Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката.
Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо.
към втори вариант >>
Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя.
Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение.
Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор. Надеждата обхваща нещо по-материално.
към втори вариант >>
Израсналият живот е в младини.
(втори вариант)
Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята.
Израсналият живот е в младини.
Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл.
към втори вариант >>
Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката.
(втори вариант)
Значи законът за обновяването не работи. Просто изяснение. Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката.
Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката.
Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат.
към втори вариант >>
Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света.
(втори вариант)
Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение.
Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света.
Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор. Надеждата обхваща нещо по-материално. Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
към втори вариант >>
Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад.
(втори вариант)
Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини.
Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад.
Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена.
към втори вариант >>
Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат.
(втори вариант)
Значи законът за обновяването не работи. Просто изяснение. Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката.
Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат.
Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума.
към втори вариант >>
Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване.
(втори вариант)
Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света.
Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване.
Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор. Надеждата обхваща нещо по-материално. Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
към втори вариант >>
Духовният живот е узрелият плод.
(втори вариант)
Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад.
Духовният живот е узрелият плод.
Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме.
към втори вариант >>
Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща.
(втори вариант)
Значи законът за обновяването не работи. Просто изяснение. Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат.
Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща.
Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна.
към втори вариант >>
Надеждата всякога подмладява човека.
(втори вариант)
Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване.
Надеждата всякога подмладява човека.
Вярата дава простор. Надеждата обхваща нещо по-материално. Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
към втори вариант >>
Този плод (трябва) да се опита.
(втори вариант)
Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод.
Този плод (трябва) да се опита.
Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш.
към втори вариант >>
Ако са тесни е лошо.
(втори вариант)
Просто изяснение. Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща.
Ако са тесни е лошо.
Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума.
към втори вариант >>
Вярата дава простор.
(втори вариант)
През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека.
Вярата дава простор.
Надеждата обхваща нещо по-материално. Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
към втори вариант >>
Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода.
(втори вариант)
Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита.
Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода.
Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш.
към втори вариант >>
Ако са широки, пак е лошо.
(втори вариант)
Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо.
Ако са широки, пак е лошо.
Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“.
към втори вариант >>
Надеждата обхваща нещо по-материално.
(втори вариант)
Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор.
Надеждата обхваща нещо по-материално.
Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
към втори вариант >>
Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл.
(втори вариант)
Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода.
Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл.
Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот.
към втори вариант >>
Значи обущата трябва да прилягат.
(втори вариант)
Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо.
Значи обущата трябва да прилягат.
Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека.
към втори вариант >>
Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
(втори вариант)
Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор. Надеждата обхваща нещо по-материално.
Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.
към втори вариант >>
Духовното и Божественото вече дават цена.
(втори вариант)
Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл.
Духовното и Божественото вече дават цена.
Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново.
към втори вариант >>
Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума.
(втори вариант)
Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат.
Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума.
Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел.
към втори вариант >>
По някой път вие мислите кого да обичате.
(втори вариант)
По някой път вие мислите кого да обичате.
Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома.
към втори вариант >>
Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме.
(втори вариант)
Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена.
Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме.
Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има.
към втори вариант >>
Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна.
(втори вариант)
Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума.
Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна.
Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи.
към втори вариант >>
Вие може да обичате, ако разбирате природата.
(втори вариант)
По някой път вие мислите кого да обичате.
Вие може да обичате, ако разбирате природата.
Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости.
към втори вариант >>
Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш.
(втори вариант)
Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме.
Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш.
Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта.
към втори вариант >>
Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума.
(втори вариант)
Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна.
Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума.
Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи.
към втори вариант >>
Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно.
(втори вариант)
По някой път вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата.
Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно.
Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне.
към втори вариант >>
Може да завържеш и да не узрееш.
(втори вариант)
Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш.
Може да завържеш и да не узрееш.
Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов.
към втори вариант >>
Ето какво разбирам „да приляга“.
(втори вариант)
Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума.
Ето какво разбирам „да приляга“.
Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти.
към втори вариант >>
Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче.
(втори вариант)
По някой път вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно.
Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче.
Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо.
към втори вариант >>
Онова, което узрее, ще има земен живот.
(втори вариант)
Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш.
Онова, което узрее, ще има земен живот.
Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов. Под думата „любов“ разбираме вечното проявление.
към втори вариант >>
Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека.
(втори вариант)
Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“.
Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека.
Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят.
към втори вариант >>
Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа?
(втори вариант)
По някой път вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче.
Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа?
Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво.
към втори вариант >>
Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново.
(втори вариант)
Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот.
Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново.
Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов. Под думата „любов“ разбираме вечното проявление. Бог постоянно обновява.
към втори вариант >>
Човек е разположен към един природен мързел.
(втори вариант)
Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека.
Човек е разположен към един природен мързел.
Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има.
към втори вариант >>
Представете си един млад момък или една млада мома.
(втори вариант)
По някой път вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа?
Представете си един млад момък или една млада мома.
Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво. Като прегърнеш друг, излиза нещо от него.
към втори вариант >>
Вечно обновяване има.
(втори вариант)
Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново.
Вечно обновяване има.
В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов. Под думата „любов“ разбираме вечното проявление. Бог постоянно обновява.
към втори вариант >>
Човека трябва да го стегнат, за да работи.
(втори вариант)
Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел.
Човека трябва да го стегнат, за да работи.
Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение.
към втори вариант >>
Но след години, като остарее, стане сухи кости.
(втори вариант)
Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома.
Но след години, като остарее, стане сухи кости.
Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво. Като прегърнеш друг, излиза нещо от него. Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
към втори вариант >>
В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта.
(втори вариант)
Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има.
В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта.
Туй го наричат любов. Под думата „любов“ разбираме вечното проявление. Бог постоянно обновява.
към втори вариант >>
Ако остане свободен – не иска да работи.
(втори вариант)
Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи.
Ако остане свободен – не иска да работи.
Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение. Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли.
към втори вариант >>
Не е ли човек като цвете и той съхне.
(втори вариант)
Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости.
Не е ли човек като цвете и той съхне.
Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво. Като прегърнеш друг, излиза нещо от него. Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
към втори вариант >>
Туй го наричат любов.
(втори вариант)
Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта.
Туй го наричат любов.
Под думата „любов“ разбираме вечното проявление. Бог постоянно обновява.
към втори вариант >>
Вземете даже видни музиканти.
(втори вариант)
Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи.
Вземете даже видни музиканти.
Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение. Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли. Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
към втори вариант >>
Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо.
(втори вариант)
Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне.
Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо.
Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво. Като прегърнеш друг, излиза нещо от него. Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
към втори вариант >>
Под думата „любов“ разбираме вечното проявление.
(втори вариант)
Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов.
Под думата „любов“ разбираме вечното проявление.
Бог постоянно обновява.
към втори вариант >>
Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят.
(втори вариант)
Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти.
Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят.
Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение. Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли. Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
към втори вариант >>
Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво.
(втори вариант)
Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо.
Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво.
Като прегърнеш друг, излиза нещо от него. Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
към втори вариант >>
Бог постоянно обновява.
(втори вариант)
Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов. Под думата „любов“ разбираме вечното проявление.
Бог постоянно обновява.
към втори вариант >>
Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има.
(втори вариант)
Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят.
Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има.
Щом забогатее – вече чака вдъхновение. Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли. Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
към втори вариант >>
Като прегърнеш друг, излиза нещо от него.
(втори вариант)
Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво.
Като прегърнеш друг, излиза нещо от него.
Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
към втори вариант >>
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим.
(втори вариант)
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим.
Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес. Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни.
към втори вариант >>
Щом забогатее – вече чака вдъхновение.
(втори вариант)
Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има.
Щом забогатее – вече чака вдъхновение.
Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли. Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
към втори вариант >>
Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
(втори вариант)
Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво. Като прегърнеш друг, излиза нещо от него.
Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.
към втори вариант >>
Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес.
(втори вариант)
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим.
Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес.
Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко.
към втори вариант >>
Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли.
(втори вариант)
Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение.
Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли.
Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
към втори вариант >>
Казвам: съществения живот е животът на обновата.
(втори вариант)
Казвам: съществения живот е животът на обновата.
Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна.
към втори вариант >>
Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте.
(втори вариант)
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим. Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес.
Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте.
Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране.
към втори вариант >>
Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
(втори вариант)
Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение. Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли.
Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.
към втори вариант >>
Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното.
(втори вариант)
Казвам: съществения живот е животът на обновата.
Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното.
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста.
към втори вариант >>
Човек при Бога трябва да бъде като малко дете.
(втори вариант)
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим. Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес. Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте.
Човек при Бога трябва да бъде като малко дете.
Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди.
към втори вариант >>
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите.
(втори вариант)
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите.
Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му. Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена.
към втори вариант >>
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят.
(втори вариант)
Казвам: съществения живот е животът на обновата. Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното.
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят.
Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е.
към втори вариант >>
Никога да се не критикувате.
(втори вариант)
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим. Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес. Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете.
Никога да се не критикувате.
До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
към втори вариант >>
Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му.
(втори вариант)
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите.
Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му.
Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди.
към втори вариант >>
Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи.
(втори вариант)
Казвам: съществения живот е животът на обновата. Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят.
Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи.
Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист.
към втори вариант >>
До бъдем благодарни.
(втори вариант)
(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим. Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес. Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате.
До бъдем благодарни.
Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става.
към втори вариант >>
Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния.
(втори вариант)
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите. Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му.
Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния.
Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде.
към втори вариант >>
Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате.
(втори вариант)
Казвам: съществения живот е животът на обновата. Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи.
Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате.
Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва.
към втори вариант >>
Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко.
(втори вариант)
Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес. Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни.
Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко.
То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска.
към втори вариант >>
Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито?
(втори вариант)
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите. Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му. Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния.
Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито?
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде. Роди тогава.
към втори вариант >>
Виждаш една монета, която е окаляна.
(втори вариант)
Казвам: съществения живот е животът на обновата. Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате.
Виждаш една монета, която е окаляна.
Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има.
към втори вариант >>
То е хубавото разбиране.
(втори вариант)
Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко.
То е хубавото разбиране.
Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща.
към втори вариант >>
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества.
(втори вариант)
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите. Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му. Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито?
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества.
Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към втори вариант >>
Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста.
(втори вариант)
Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна.
Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста.
Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта.
към втори вариант >>
Бог, като погледне на хората, Той не ги язди.
(втори вариант)
Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране.
Бог, като погледне на хората, Той не ги язди.
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена.
(втори вариант)
Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите. Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му. Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества.
Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена.
Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към втори вариант >>
Видиш скъпоценен камък, окалян е.
(втори вариант)
Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста.
Видиш скъпоценен камък, окалян е.
Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна.
към втори вариант >>
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
(втори вариант)
Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди.
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна.
към втори вариант >>
Човек иска да роди цял живот и не може да роди.
(втори вариант)
Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му. Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена.
Човек иска да роди цял живот и не може да роди.
Само някоя болест ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към втори вариант >>
Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист.
(втори вариант)
Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е.
Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист.
Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е).
към втори вариант >>
Тъй като го гледа Той, тъй става.
(втори вариант)
До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа.
Тъй като го гледа Той, тъй става.
Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро.
към втори вариант >>
Само някоя болест ще дойде.
(втори вариант)
Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди.
Само някоя болест ще дойде.
Роди тогава. Като роди – освободи се вече.
към втори вариант >>
Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва.
(втори вариант)
Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист.
Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва.
Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни.
към втори вариант >>
Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска.
(втори вариант)
Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става.
Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска.
Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света.
към втори вариант >>
Роди тогава.
(втори вариант)
Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде.
Роди тогава.
Като роди – освободи се вече.
към втори вариант >>
Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има.
(втори вариант)
Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва.
Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има.
Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли?
към втори вариант >>
Всички тия противоречия Той ги превръща.
(втори вариант)
То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска.
Всички тия противоречия Той ги превръща.
Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света. Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
към втори вариант >>
Като роди – освободи се вече.
(втори вариант)
– Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде. Роди тогава.
Като роди – освободи се вече.
към втори вариант >>
Очисти му калта.
(втори вариант)
Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има.
Очисти му калта.
Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане.
към втори вариант >>
Любовта е по-силна от всичко.
(втори вариант)
Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща.
Любовта е по-силна от всичко.
Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света. Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до закона за обновата.
(втори вариант)
Сега да дойдем до закона за обновата.
За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава. Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние.
към втори вариант >>
Внеси в него една мисъл положителна.
(втори вариант)
Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта.
Внеси в него една мисъл положителна.
Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш.
към втори вариант >>
Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна.
(втори вариант)
Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко.
Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна.
Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света. Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
към втори вариант >>
За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава.
(втори вариант)
Сега да дойдем до закона за обновата.
За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава.
Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени.
към втори вариант >>
Този човек се е обезсърчил, болен (е).
(втори вариант)
Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна.
Този човек се е обезсърчил, болен (е).
Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане.
към втори вариант >>
Бог като погледне на света, всичко става за добро.
(втори вариант)
Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна.
Бог като погледне на света, всичко става за добро.
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света. Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
към втори вариант >>
Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи.
(втори вариант)
Сега да дойдем до закона за обновата. За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава.
Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи.
Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени.
към втори вариант >>
Помисли, че ще оздравее след три дни.
(втори вариант)
Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е).
Помисли, че ще оздравее след три дни.
Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света.
(втори вариант)
Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро.
Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света.
Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
към втори вариант >>
Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не.
(втори вариант)
Сега да дойдем до закона за обновата. За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава. Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи.
Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не.
Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение.
към втори вариант >>
Казваш: „Като кажа ще стане ли?
(втори вариант)
Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни.
Казваш: „Като кажа ще стане ли?
“ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава.
към втори вариант >>
Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
(втори вариант)
Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света.
Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.
към втори вариант >>
Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия.
(втори вариант)
Сега да дойдем до закона за обновата. За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава. Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не.
Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия.
Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят.
към втори вариант >>
“ – Ще стане.
(втори вариант)
Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли?
“ – Ще стане.
Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност.
към втори вариант >>
Всеки ден да се проявявате такива, каквито Господ ви е направил.
(втори вариант)
Всеки ден да се проявявате такива, каквито Господ ви е направил.
към втори вариант >>
Защото всичките хора не оказват едно и също влияние.
(втори вариант)
Сега да дойдем до закона за обновата. За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава. Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия.
Защото всичките хора не оказват едно и също влияние.
Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания.
към втори вариант >>
Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш.
(втори вариант)
Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане.
Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш.
Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
към втори вариант >>
Срещате един човек – целия ден сте неразположени.
(втори вариант)
За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава. Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние.
Срещате един човек – целия ден сте неразположени.
Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав.
към втори вариант >>
Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане.
(втори вариант)
Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш.
Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане.
Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ.
към втори вариант >>
Срещате друг човек – целия ден сте разположени.
(втори вариант)
Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени.
Срещате друг човек – целия ден сте разположени.
Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят.
към втори вариант >>
Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме.
(втори вариант)
Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане.
Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме.
Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ. Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро.
към втори вариант >>
Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение.
(втори вариант)
Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени.
Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение.
Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво.
към втори вариант >>
Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава.
(втори вариант)
Казваш: „Като кажа ще стане ли? “ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме.
Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава.
Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ. Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро. Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
към втори вариант >>
Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят.
(втори вариант)
Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение.
Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят.
То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят?
към втори вариант >>
Защото вярата в нас е възможност.
(втори вариант)
“ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава.
Защото вярата в нас е възможност.
Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ. Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро. Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
към втори вариант >>
То са специфични разбирания.
(втори вариант)
Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят.
То са специфични разбирания.
Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират.
към втори вариант >>
Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
(втори вариант)
Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност.
Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
– Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ. Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро. Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
към втори вариант >>
Някои мислят, че само този свят е хубав.
(втори вариант)
Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания.
Някои мислят, че само този свят е хубав.
Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места.
към втори вариант >>
– Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ.
(втори вариант)
Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде?
– Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ.
Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро. Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
към втори вариант >>
Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят.
(втори вариант)
Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав.
Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят.
Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив.
към втори вариант >>
Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро.
(втори вариант)
Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ.
Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро.
Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
към втори вариант >>
Някои мислят, че само в другия свят е хубаво.
(втори вариант)
Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят.
Някои мислят, че само в другия свят е хубаво.
Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре.
към втори вариант >>
Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
(втори вариант)
Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ. Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро.
Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.
към втори вариант >>
Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят?
(втори вариант)
Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво.
Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят?
Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана?
към втори вариант >>
Ето аз какво разбирам под думата „любов“.
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам под думата „любов“.
Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това. Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта.
към втори вариант >>
Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират.
(втори вариант)
То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят?
Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират.
Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека.
към втори вариант >>
Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това.
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам под думата „любов“.
Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това.
Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска.
към втори вариант >>
Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места.
(втори вариант)
Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират.
Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места.
Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
към втори вариант >>
Бог е доволен, че обичаш.
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам под думата „любов“. Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това.
Бог е доволен, че обичаш.
Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича.
към втори вариант >>
Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив.
(втори вариант)
Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места.
Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив.
Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща.
към втори вариант >>
Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш.
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам под думата „любов“. Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това. Бог е доволен, че обичаш.
Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш.
Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича?
към втори вариант >>
Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре.
(втори вариант)
Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив.
Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре.
Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна.
към втори вариант >>
Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич).
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам под думата „любов“. Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това. Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш.
Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич).
Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка.
към втори вариант >>
Там има ли нещо за прехрана?
(втори вариант)
Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре.
Там има ли нещо за прехрана?
Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове.
към втори вариант >>
Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта.
(втори вариант)
Ето аз какво разбирам под думата „любов“. Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това. Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич).
Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта.
Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това.
към втори вариант >>
Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека.
(втори вариант)
Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана?
Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека.
Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава.
към втори вариант >>
Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска.
(втори вариант)
Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това. Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта.
Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска.
Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири.
към втори вариант >>
Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
(втори вариант)
Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека.
Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета?
към втори вариант >>
Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича.
(втори вариант)
Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска.
Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича.
Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири.
към втори вариант >>
На високите места няма тия неща.
(втори вариант)
Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства.
На високите места няма тия неща.
Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът.
към втори вариант >>
Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича?
(втори вариант)
Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича.
Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича?
Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира.
към втори вариант >>
Туй положение, тая обстановка е временна.
(втори вариант)
Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща.
Туй положение, тая обстановка е временна.
Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни?
към втори вариант >>
Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка.
(втори вариант)
Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича?
Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка.
Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо.
към втори вариант >>
Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове.
(втори вариант)
Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна.
Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове.
Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде?
към втори вариант >>
Идеалната любов седи в това.
(втори вариант)
Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка.
Идеалната любов седи в това.
Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай.
към втори вариант >>
Тогава планината ще бъде още по-хубава.
(втори вариант)
Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове.
Тогава планината ще бъде още по-хубава.
Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно.
към втори вариант >>
Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири.
(втори вариант)
Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това.
Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири.
Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате.
към втори вариант >>
Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета?
(втори вариант)
Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава.
Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета?
– Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят.
към втори вариант >>
Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири.
(втори вариант)
Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири.
Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири.
Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея?
към втори вариант >>
– Разпределен е трудът.
(втори вариант)
На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета?
– Разпределен е трудът.
Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията.
към втори вариант >>
Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира.
(втори вариант)
Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири.
Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира.
Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие?
към втори вариант >>
Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни?
(втори вариант)
Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът.
Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни?
– Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш.
към втори вариант >>
Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо.
(втори вариант)
Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира.
Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо.
Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран.
към втори вариант >>
– Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде?
(втори вариант)
Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни?
– Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде?
– То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва.
към втори вариант >>
Когато обичаш един човек, никога не го коригирай.
(втори вариант)
Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо.
Когато обичаш един човек, никога не го коригирай.
Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт.
към втори вариант >>
– То ще бъде страшно.
(втори вариант)
Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде?
– То ще бъде страшно.
В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко.
към втори вариант >>
Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате.
(втори вариант)
Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай.
Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате.
Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор.
към втори вариант >>
В дробовете вече имате един по-възвишен свят.
(втори вариант)
Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно.
В дробовете вече имате един по-възвишен свят.
В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме.
към втори вариант >>
Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея?
(втори вариант)
Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате.
Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея?
“ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас.
към втори вариант >>
В стомаха – ти си роб на условията.
(втори вариант)
– Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят.
В стомаха – ти си роб на условията.
Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления.
към втори вариант >>
“ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие?
(втори вариант)
Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея?
“ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие?
“ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът.
към втори вариант >>
Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш.
(втори вариант)
Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията.
Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш.
Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея.
към втори вариант >>
“ Имам един сопран, нека пее като сопран.
(втори вариант)
Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие?
“ Имам един сопран, нека пее като сопран.
Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него.
към втори вариант >>
Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва.
(втори вариант)
– Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш.
Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва.
– Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен.
към втори вариант >>
Имам един алт, нека пее като алт.
(втори вариант)
Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран.
Имам един алт, нека пее като алт.
Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок.
към втори вариант >>
– Много малко.
(втори вариант)
– То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва.
– Много малко.
Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова.
към втори вариант >>
Имам един тенор, нека пее като тенор.
(втори вариант)
Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт.
Имам един тенор, нека пее като тенор.
Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже.
към втори вариант >>
Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме.
(втори вариант)
В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко.
Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме.
Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо.
към втори вариант >>
Имам един бас, нека пее като бас.
(втори вариант)
Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея? “ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор.
Имам един бас, нека пее като бас.
Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат.
към втори вариант >>
Сега работа имаме в много направления.
(втори вариант)
В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме.
Сега работа имаме в много направления.
Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш.
към втори вариант >>
Басът е хубав, магнетичен е басът.
(втори вариант)
“ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие? “ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас.
Басът е хубав, магнетичен е басът.
После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат. Басът иска всички да знаят, че е силен.
към втори вариант >>
Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея.
(втори вариант)
Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления.
Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея.
Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш.
към втори вариант >>
После, тенорът има голям замах, сила има в него.
(втори вариант)
“ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът.
После, тенорът има голям замах, сила има в него.
Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат. Басът иска всички да знаят, че е силен. Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
към втори вариант >>
Някой път ядеш храна и си благодарен.
(втори вариант)
Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея.
Някой път ядеш храна и си благодарен.
Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа).
към втори вариант >>
Сопранът има големи амплитуди, той е висок.
(втори вариант)
Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него.
Сопранът има големи амплитуди, той е висок.
Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат. Басът иска всички да знаят, че е силен. Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.
към втори вариант >>
2.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Понеже ръцете на хората не са чисти, много заразителни болести се предават чрез ръцете.
Стопли я на собата, че когато се ръкуваш, хората да почувствуват, че ръката ти е топла. Никога не се ръкувайте със студени ръце. Казват, че Мусолини никога не се ръкува. Какво ще кажете? Един държавник, който посреща, никога не се ръкува.
Понеже ръцете на хората не са чисти, много заразителни болести се предават чрез ръцете.
Мусолини е прав. Да оставим това – то са посторонни работи.
към беседата >>
Грешникът дава от своето богатство.
Един светия при любовта гледа на един грешник тъй, както на брата си. Един грешник и той не мисли, че е грешник. Той мисли като своя брат. Всички се споразумяват. Всичките външни различия изчезват, в тях се заражда едно чувство.
Грешникът дава от своето богатство.
Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък. Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем.
към беседата >>
Мусолини е прав.
Никога не се ръкувайте със студени ръце. Казват, че Мусолини никога не се ръкува. Какво ще кажете? Един държавник, който посреща, никога не се ръкува. Понеже ръцете на хората не са чисти, много заразителни болести се предават чрез ръцете.
Мусолини е прав.
Да оставим това – то са посторонни работи.
към беседата >>
Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък.
Един грешник и той не мисли, че е грешник. Той мисли като своя брат. Всички се споразумяват. Всичките външни различия изчезват, в тях се заражда едно чувство. Грешникът дава от своето богатство.
Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък.
Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли.
към беседата >>
Да оставим това – то са посторонни работи.
Казват, че Мусолини никога не се ръкува. Какво ще кажете? Един държавник, който посреща, никога не се ръкува. Понеже ръцете на хората не са чисти, много заразителни болести се предават чрез ръцете. Мусолини е прав.
Да оставим това – то са посторонни работи.
към беседата >>
Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни.
Той мисли като своя брат. Всички се споразумяват. Всичките външни различия изчезват, в тях се заражда едно чувство. Грешникът дава от своето богатство. Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък.
Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни.
Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли. Измъчен разрешава да си отмъсти.
към беседата >>
Любовта не е нещо отвлечено.
Любовта не е нещо отвлечено.
Любовта е съвършена. Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта.
към беседата >>
Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни.
Всички се споразумяват. Всичките външни различия изчезват, в тях се заражда едно чувство. Грешникът дава от своето богатство. Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък. Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни.
Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни.
Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли. Измъчен разрешава да си отмъсти. Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
към беседата >>
Любовта е съвършена.
Любовта не е нещо отвлечено.
Любовта е съвършена.
Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат.
към беседата >>
Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия.
Всичките външни различия изчезват, в тях се заражда едно чувство. Грешникът дава от своето богатство. Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък. Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни.
Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия.
Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли. Измъчен разрешава да си отмъсти. Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
към беседата >>
Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява.
Любовта не е нещо отвлечено. Любовта е съвършена.
Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява.
Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават.
към беседата >>
Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем.
Грешникът дава от своето богатство. Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък. Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия.
Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем.
Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли. Измъчен разрешава да си отмъсти. Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
към беседата >>
Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не.
Любовта не е нещо отвлечено. Любовта е съвършена. Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява.
Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не.
Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява.
към беседата >>
Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли.
Всичките грехове се обръщат на скъпоценни камъни и от тези скъпоценни камъни дава подарък. Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем.
Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли.
Измъчен разрешава да си отмъсти. Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
към беседата >>
Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не.
Любовта не е нещо отвлечено. Любовта е съвършена. Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не.
Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не.
Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората.
към беседата >>
Измъчен разрешава да си отмъсти.
Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли.
Измъчен разрешава да си отмъсти.
Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
към беседата >>
Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта.
Любовта не е нещо отвлечено. Любовта е съвършена. Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не.
Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта.
Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат.
към беседата >>
Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
Както въгленът може да се превърне в скъпоценен камък, така и прегрешенията може да се превърнат в скъпоценни камъни. Не трябва да съжаляваме, че сме грешили, но да съжаляваме, че не сме приложили любовта, която е в състояние да ни избави от всичките противоречия. Не за бъдеще, но в този свят, сега, Любовта да измени нашите чувства, да измени нашите мисли и нашите постъпки, при тия лошите условия, при които живеем. Знаете, колко мъчно е, когато човек се пържи, седи в тия мрачните чувства, мисли. Измъчен разрешава да си отмъсти.
Знаете, когато любовта посети сърцето, човек става богат, подобрява се неговото кръвообръщение, очите светят, ушите, лицето, цялото тяло – започва да царува радост и веселие.
към беседата >>
Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат.
Любовта е съвършена. Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта.
Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат.
Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат. Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури.
към беседата >>
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката.
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката.
Котката бих дал пример за вашата обхода. Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина.
към беседата >>
Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават.
Тя се проявява в цветята, проявява се в изворите, във въздуха се проявява, в светлината се проявява, и в хората се проявява. Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат.
Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават.
Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат. Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури. Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
към беседата >>
Котката бих дал пример за вашата обхода.
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката.
Котката бих дал пример за вашата обхода.
Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива.
към беседата >>
Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява.
Като върви някой човек, по движенията може да знаеш по закона на любовта ли върви или не. Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават.
Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява.
Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат. Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури. Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
към беседата >>
Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо.
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката. Котката бих дал пример за вашата обхода.
Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо.
Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея.
към беседата >>
Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората.
Само наблюдавайте една котка, която дебне някоя птичка и вижте по закона на любовта ли върви или не. Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява.
Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората.
Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат. Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури. Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
към беседата >>
Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал.
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката. Котката бих дал пример за вашата обхода. Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо.
Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал.
Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ.
към беседата >>
Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат.
Мазна Гана е отвън, политика има, върви полекичка, не върви по закона на любовта. Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората.
Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат.
Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури. Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
към беседата >>
Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия.
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката. Котката бих дал пример за вашата обхода. Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал.
Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия.
Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде.
към беседата >>
Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури.
Щом любовта дойде в света, в природата, всички плодове зреят, навсякъде е топло, въздухът е приятен, изворите текат. Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат.
Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури.
Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
към беседата >>
Тя затова турила и козина.
Ако бихте ме попитали, как да се обхождате, аз бих ви препоръчал обходата на котката. Котката бих дал пример за вашата обхода. Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия.
Тя затова турила и козина.
Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта.
към беседата >>
Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
Като минеш през една страна, дето хората имат любов, изворите имат особено движение, особен шум издават. Дето има дисхармония, тази дисхармония се отразява. Камъните във всички реки са наредени съобразно с любовта на хората. Камъните са така наредени, както е любовта на хората, така и дърветата растат. Дето хората имат по-хубава любов, там растенията вървят симетрично; дето любовта не е такава, както трябва, там растенията са такива чокури.
Дето любовта царува, пътища има, шосета има направени.
към беседата >>
Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива.
Котката бих дал пример за вашата обхода. Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина.
Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива.
Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето.
към беседата >>
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път.
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път.
Всички приятели бяха недоволни. Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него.
към беседата >>
Има доста красота у нея.
Аз ви казвам: Всичко онова, което Бог е създал, е възвишено благо. Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива.
Има доста красота у нея.
Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии.
към беседата >>
Всички приятели бяха недоволни.
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път.
Всички приятели бяха недоволни.
Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието.
към беседата >>
Хората при ангелите не седят в по-хубав образ.
Като казвам котката, разбирам онова, което Бог е създал. Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея.
Хората при ангелите не седят в по-хубав образ.
За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки.
към беседата >>
Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе.
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път. Всички приятели бяха недоволни.
Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе.
Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата.
към беседата >>
За мене красотата на човешкото лице седи другаде.
Тя има тази козина, понеже живее при много лоши условия. Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ.
За мене красотата на човешкото лице седи другаде.
Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично.
към беседата >>
Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни.
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път. Всички приятели бяха недоволни. Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе.
Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни.
Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път.
към беседата >>
Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта.
Тя затова турила и козина. Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде.
Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта.
Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично. То ми прави впечатление.
към беседата >>
Казват: Трябва да има някой да го направи.
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път. Всички приятели бяха недоволни. Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни.
Казват: Трябва да има някой да го направи.
Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път. За една нощ може да го направят и да го изгладят.
към беседата >>
Има ли горе на челото, на лицето.
Един ден, когато излезе из тия физиологически условия, ще се прояви и вие ще я видите доста красива. Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта.
Има ли горе на челото, на лицето.
На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично. То ми прави впечатление. Някои мислят, че малко пълничко да е лицето.
към беседата >>
Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него.
Ние преди години ходихме на Витоша по един неравен път. Всички приятели бяха недоволни. Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи.
Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него.
Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път. За една нощ може да го направят и да го изгладят. Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ.
към беседата >>
На много места има линии.
Има доста красота у нея. Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето.
На много места има линии.
След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично. То ми прави впечатление. Някои мислят, че малко пълничко да е лицето. Съдържанието не е в пълното лице.
към беседата >>
Любовта е общ закон в развитието.
Всички приятели бяха недоволни. Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него.
Любовта е общ закон в развитието.
Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път. За една нощ може да го направят и да го изгладят. Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ. Те разбират техниката, много добре я разбират.
към беседата >>
След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки.
Хората при ангелите не седят в по-хубав образ. За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии.
След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки.
Всичко туй е наредено хармонично. То ми прави впечатление. Някои мислят, че малко пълничко да е лицето. Съдържанието не е в пълното лице. Пълното лице показва, че тия хора са жизнерадостни.
към беседата >>
Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата.
Казвах: След като вървим, ще издадете едно шосе. Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието.
Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата.
На тях не им костува много да направят един път. За една нощ може да го направят и да го изгладят. Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ. Те разбират техниката, много добре я разбират. Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат.
към беседата >>
Всичко туй е наредено хармонично.
За мене красотата на човешкото лице седи другаде. Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки.
Всичко туй е наредено хармонично.
То ми прави впечатление. Някои мислят, че малко пълничко да е лицето. Съдържанието не е в пълното лице. Пълното лице показва, че тия хора са жизнерадостни. Онези, на които бузите са хлътнали, те са критици.
към беседата >>
На тях не им костува много да направят един път.
Като ходим, ще се изглади, ще се павира с камъни. Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата.
На тях не им костува много да направят един път.
За една нощ може да го направят и да го изгладят. Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ. Те разбират техниката, много добре я разбират. Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат. Идете в полето и вижте как всичко магически из земята израства.
към беседата >>
То ми прави впечатление.
Аз най-първо като видя един човек, гледам има ли на лицето си тази линия на любовта. Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично.
То ми прави впечатление.
Някои мислят, че малко пълничко да е лицето. Съдържанието не е в пълното лице. Пълното лице показва, че тия хора са жизнерадостни. Онези, на които бузите са хлътнали, те са критици. Казва: Критичен.
към беседата >>
За една нощ може да го направят и да го изгладят.
Казват: Трябва да има някой да го направи. Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път.
За една нощ може да го направят и да го изгладят.
Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ. Те разбират техниката, много добре я разбират. Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат. Идете в полето и вижте как всичко магически из земята израства. Погледнеш там дето е било пустиня – след няколко деня всичко излезе из земята.
към беседата >>
Някои мислят, че малко пълничко да е лицето.
Има ли горе на челото, на лицето. На много места има линии. След това има линии на човешката интелигентност, има линии на човешките чувства, има линии на човешките постъпки. Всичко туй е наредено хармонично. То ми прави впечатление.
Някои мислят, че малко пълничко да е лицето.
Съдържанието не е в пълното лице. Пълното лице показва, че тия хора са жизнерадостни. Онези, на които бузите са хлътнали, те са критици. Казва: Критичен. – Критичен е, понеже е развалена стомашната система.
към беседата >>
Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ.
Туй шосе е сега така павирано и е хубаво да ходиш по него. Любовта е общ закон в развитието. Ако хората биха живели по закон на любовта – добре; ангелите на земята щяха да дойдат и да направят пътищата. На тях не им костува много да направят един път. За една нощ може да го направят и да го изгладят.
Туй, което ние може да направим за десет години, ангелите го правят за една нощ.
Те разбират техниката, много добре я разбират. Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат. Идете в полето и вижте как всичко магически из земята израства. Погледнеш там дето е било пустиня – след няколко деня всичко излезе из земята. Любовта на тези същества работи.
към беседата >>
НАГОРЕ