НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
645
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
645
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
(втори вариант)
Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността.
Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.
към втори вариант >>
Щом стъпвате в брак, този акт е необходим.
(втори вариант)
В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може.
Щом стъпвате в брак, този акт е необходим.
Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите.
към втори вариант >>
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек.
(втори вариант)
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек.
Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник.
към втори вариант >>
Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност.
(втори вариант)
Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим.
Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност.
Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение.
към втори вариант >>
Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло.
(втори вариант)
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек.
Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло.
За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата.
към втори вариант >>
Между присъстващите тя видяла един лекар.
(втори вариант)
Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност.
Между присъстващите тя видяла един лекар.
Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач?
към втори вариант >>
За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
(втори вариант)
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек. Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло.
За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници.
към втори вариант >>
Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ.
(втори вариант)
– Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар.
Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ.
– Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач.
към втори вариант >>
Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе.
(втори вариант)
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек. Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе.
По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка.
към втори вариант >>
– Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар.
(втори вариант)
– Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ.
– Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар.
– Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали.
към втори вариант >>
По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави.
(втори вариант)
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек. Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе.
По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави.
В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева.
към втори вариант >>
– Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите.
(втори вариант)
Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар.
– Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите.
Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила.
към втори вариант >>
В този момент край реката минавал един беден пътник.
(втори вариант)
Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек. Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави.
В този момент край реката минавал един беден пътник.
Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих.
към втори вариант >>
Царската дъщеря приела и това посещение.
(втори вариант)
Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите.
Царската дъщеря приела и това посещение.
После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата.
към втори вариант >>
Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата.
(втори вариант)
Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник.
Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата.
Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна.
към втори вариант >>
После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач?
(втори вариант)
Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение.
После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач?
– Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея.
към втори вариант >>
Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници.
(втори вариант)
За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата.
Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници.
Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението.
към втори вариант >>
– Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач.
(втори вариант)
Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач?
– Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач.
Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка.
към втори вариант >>
Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка.
(втори вариант)
Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници.
Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка.
Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си.
към втори вариант >>
Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали.
(втори вариант)
– Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач.
Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали.
И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат.
към втори вариант >>
Ти ми дължиш 30,000 лева.
(втори вариант)
По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка.
Ти ми дължиш 30,000 лева.
От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия.
към втори вариант >>
И на това се съгласила.
(втори вариант)
– Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали.
И на това се съгласила.
Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
към втори вариант >>
От дълго време те търсех и едва днес те намерих.
(втори вариант)
В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева.
От дълго време те търсех и едва днес те намерих.
Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите.
към втори вариант >>
Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата.
(втори вариант)
Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила.
Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата.
Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
към втори вариант >>
Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна.
(втори вариант)
Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих.
Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна.
Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин.
към втори вариант >>
Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея.
(втори вариант)
После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата.
Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея.
Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
към втори вариант >>
Бедният се подчинил на положението.
(втори вариант)
Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна.
Бедният се подчинил на положението.
Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия?
към втори вариант >>
Тя ще изпълни ролята на акушерка.
(втори вариант)
– Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея.
Тя ще изпълни ролята на акушерка.
Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
към втори вариант >>
Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си.
(втори вариант)
Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението.
Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си.
Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек.
към втори вариант >>
Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат.
(втори вариант)
Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка.
Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат.
Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
към втори вариант >>
Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия.
(втори вариант)
Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си.
Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия.
От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек.
към втори вариант >>
Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
(втори вариант)
И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат.
Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.
към втори вариант >>
От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите.
(втори вариант)
От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия.
От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите.
Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш.
към втори вариант >>
Следователно, свърже ли се с живота, човек неизбежно ще се натъкне на противоречия.
(втори вариант)
Следователно, свърже ли се с живота, човек неизбежно ще се натъкне на противоречия.
Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н. За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота.
към втори вариант >>
Значи, предполага се този пътник да е бил българин.
(втори вариант)
Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите.
Значи, предполага се този пътник да е бил българин.
Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай?
към втори вариант >>
Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н.
(втори вариант)
Следователно, свърже ли се с живота, човек неизбежно ще се натъкне на противоречия.
Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н.
За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота.
към втори вариант >>
Какво мнение може да си състави човек за богатия?
(втори вариант)
Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин.
Какво мнение може да си състави човек за богатия?
За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му.
към втори вариант >>
За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота.
(втори вариант)
Следователно, свърже ли се с живота, човек неизбежно ще се натъкне на противоречия. Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н.
За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота.
към втори вариант >>
За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек.
(втори вариант)
Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия?
За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек.
Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му. Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
към втори вариант >>
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен.
(втори вариант)
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен.
Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде.
към втори вариант >>
Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек.
(втори вариант)
Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек.
Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек.
Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му. Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
към втори вариант >>
Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница.
(втори вариант)
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен.
Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница.
Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря.
към втори вариант >>
Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш.
(втори вариант)
От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек.
Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш.
Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му. Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
към втори вариант >>
Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата.
(втори вариант)
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница.
Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата.
– Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал.
към втори вариант >>
Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай?
(втори вариант)
Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш.
Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай?
Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му. Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
към втори вариант >>
– Все ще потрябва.
(втори вариант)
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата.
– Все ще потрябва.
Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
към втори вариант >>
Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му.
(втори вариант)
Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай?
Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му.
Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
към втори вариант >>
Някое от децата, които ще се родят, може да умре.
(втори вариант)
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва.
Някое от децата, които ще се родят, може да умре.
Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
към втори вариант >>
Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
(втори вариант)
За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му.
Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.
към втори вариант >>
Пък и вашият ред може да дойде.
(втори вариант)
Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре.
Пък и вашият ред може да дойде.
– Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
към втори вариант >>
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала.
(втори вариант)
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала.
Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси. Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа.
към втори вариант >>
– Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря.
(втори вариант)
Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде.
– Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря.
Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
към втори вариант >>
Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси.
(втори вариант)
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала.
Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси.
Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа.
към втори вариант >>
Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал.
(втори вариант)
Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря.
Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал.
Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
към втори вариант >>
Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни.
(втори вариант)
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала. Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси.
Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни.
Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях.
към втори вариант >>
Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
(втори вариант)
– Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал.
Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.
към втори вариант >>
Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло.
(втори вариант)
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала. Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси. Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни.
Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло.
Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях. При това, Христос нищо не им дължеше.
към втори вариант >>
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре.
(втори вариант)
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре.
Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия.
към втори вариант >>
Историята помни само един подобен случай.
(втори вариант)
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала. Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси. Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло.
Историята помни само един подобен случай.
Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях. При това, Христос нищо не им дължеше.
към втори вариант >>
Животът е за предпочитане пред смъртта.
(втори вариант)
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре.
Животът е за предпочитане пред смъртта.
Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка.
към втори вариант >>
Той е случаят с Христа.
(втори вариант)
Днес по-голяма част от хората си служат с два морала. Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси. Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай.
Той е случаят с Христа.
Така постъпиха евреите с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях. При това, Христос нищо не им дължеше.
към втори вариант >>
Праведният може да страда, но не и да умира.
(втори вариант)
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре. Животът е за предпочитане пред смъртта.
Праведният може да страда, но не и да умира.
Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
към втори вариант >>
Така постъпиха евреите с Христа.
(втори вариант)
Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси. Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа.
Така постъпиха евреите с Христа.
Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях. При това, Христос нищо не им дължеше.
към втори вариант >>
Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване.
(втори вариант)
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре. Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира.
Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване.
Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
към втори вариант >>
Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях.
(втори вариант)
Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа.
Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях.
При това, Христос нищо не им дължеше.
към втори вариант >>
Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е.
(втори вариант)
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре. Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване.
Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е.
за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
към втори вариант >>
При това, Христос нищо не им дължеше.
(втори вариант)
Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях.
При това, Христос нищо не им дължеше.
към втори вариант >>
за освобождаването му от заблуждения и противоречия.
(втори вариант)
Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре. Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е.
за освобождаването му от заблуждения и противоречия.
Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
към втори вариант >>
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши.
Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба?
към втори вариант >>
Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка.
(втори вариант)
Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия.
Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка.
Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
към втори вариант >>
Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши.
Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото.
Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал.
към втори вариант >>
Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
(втори вариант)
Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка.
Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
към втори вариант >>
Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото.
Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му.
Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш.
към втори вариант >>
Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
(втори вариант)
Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.
към втори вариант >>
Гърнето не може да коригира грънчаря.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му.
Гърнето не може да коригира грънчаря.
Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
към втори вариант >>
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията.
Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума.
към втори вариант >>
Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря.
Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии.
– Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
към втори вариант >>
Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията.
Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията.
Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми.
към втори вариант >>
– Защо ми е дадена тази долна служба?
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии.
– Защо ми е дадена тази долна служба?
– Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
към втори вариант >>
Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията.
Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек.
Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва.
към втори вариант >>
– Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал.
(втори вариант)
Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба?
– Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал.
Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
към втори вариант >>
Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек.
Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание.
Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание.
към втори вариант >>
Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш.
(втори вариант)
Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал.
Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш.
Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
към втори вариант >>
Същото правел и с Епиктета.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание.
Същото правел и с Епиктета.
Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му.
към втори вариант >>
Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
(втори вариант)
Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш.
Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.
към втори вариант >>
Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета.
Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума.
Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю?
към втори вариант >>
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция.
Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа.
към втори вариант >>
Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми.
(втори вариант)
Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума.
Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми.
Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре.
към втори вариант >>
Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция.
Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота.
Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи.
към втори вариант >>
Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва.
(втори вариант)
Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми.
Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва.
Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал.
към втори вариант >>
Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота.
Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото.
Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
към втори вариант >>
Господарят се чудел на това голямо самообладание.
(втори вариант)
Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва.
Господарят се чудел на това голямо самообладание.
Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
към втори вариант >>
Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото.
Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява.
Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред.
към втори вариант >>
Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му.
(втори вариант)
Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание.
Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му.
– Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
към втори вариант >>
Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява.
Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство.
При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи.
към втори вариант >>
– Какво направи сега, господарю?
(втори вариант)
Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му.
– Какво направи сега, господарю?
От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
към втори вариант >>
При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство.
При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа.
Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос.
към втори вариант >>
От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре.
(втори вариант)
Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю?
От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре.
Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
към втори вариант >>
Че не сте такива праведни, това нищо не значи.
(втори вариант)
Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа.
Че не сте такива праведни, това нищо не значи.
Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност.
към втори вариант >>
Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал.
(втори вариант)
Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре.
Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал.
Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
към втори вариант >>
Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
(втори вариант)
Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи.
Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес.
към втори вариант >>
Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
(втори вариант)
Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал.
Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.
към втори вариант >>
Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред.
(втори вариант)
Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред.
– Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични.
към втори вариант >>
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си?
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си?
Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония.
към втори вариант >>
– Ама ние сме справедливи.
(втори вариант)
Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред.
– Ама ние сме справедливи.
– Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове.
към втори вариант >>
Не чуваш ли моите молитви?
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си?
Не чуваш ли моите молитви?
Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
към втори вариант >>
– Това е друг въпрос.
(втори вариант)
При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи.
– Това е друг въпрос.
Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо?
към втори вариант >>
Не чуваш ли моите вопли и страдания?
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви?
Не чуваш ли моите вопли и страдания?
Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
към втори вариант >>
Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност.
(втори вариант)
Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос.
Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност.
Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония.
към втори вариант >>
Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си?
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания?
Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си?
Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
към втори вариант >>
Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес.
(втори вариант)
Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност.
Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес.
Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти.
към втори вариант >>
Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля.
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си?
Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля.
Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
към втори вариант >>
Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични.
(втори вариант)
Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес.
Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични.
Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие.
към втори вариант >>
Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония.
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля.
Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония.
Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
към втори вариант >>
Добрият музикант взима верни, чисти тонове.
(втори вариант)
– Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични.
Добрият музикант взима верни, чисти тонове.
– Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие. Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
към втори вариант >>
Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
(втори вариант)
Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония.
Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
– Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове.
– Защо?
– Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие. Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
към втори вариант >>
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие.
(втори вариант)
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие.
Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа?
към втори вариант >>
– Между ума и сърцето му има хармония.
(втори вариант)
Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо?
– Между ума и сърцето му има хармония.
Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие. Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
към втори вариант >>
Защо тогава и те да не се радват?
(втори вариант)
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие.
Защо тогава и те да не се радват?
Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи.
към втори вариант >>
Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти.
(втори вариант)
Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония.
Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти.
Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие. Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
към втори вариант >>
Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества.
(втори вариант)
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват?
Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества.
Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това?
към втори вариант >>
Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие.
(втори вариант)
Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти.
Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие.
Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
към втори вариант >>
Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?
(втори вариант)
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества.
Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?
Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл?
към втори вариант >>
Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
(втори вариант)
Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие.
Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.
към втори вариант >>
Някой казва, че мисли за Христа.
(втори вариант)
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?
Някой казва, че мисли за Христа.
Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа.
към втори вариант >>
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек.
(втори вариант)
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек.
Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк.
към втори вариант >>
Какво трябва да направи като мисли за Христа?
(втори вариант)
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа.
Какво трябва да направи като мисли за Христа?
Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си?
към втори вариант >>
Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази.
(втори вариант)
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек.
Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази.
Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица.
към втори вариант >>
Ще каже, че Христос е Син Божи.
(втори вариант)
Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа?
Ще каже, че Христос е Син Божи.
Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората.
към втори вариант >>
Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си.
(втори вариант)
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек. Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази.
Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си.
Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н.
към втори вариант >>
Какво от това?
(втори вариант)
Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи.
Какво от това?
Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него.
към втори вариант >>
Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори.
(втори вариант)
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек. Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си.
Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори.
Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек.
към втори вариант >>
Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл?
(втори вариант)
Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това?
Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл?
Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората.
към втори вариант >>
Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка.
(втори вариант)
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек. Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори.
Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка.
На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях.
към втори вариант >>
Ще каже някой, че обича Христа.
(втори вариант)
Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл?
Ще каже някой, че обича Христа.
Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш.
към втори вариант >>
На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк.
(втори вариант)
Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек. Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка.
На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк.
На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях.
към втори вариант >>
Как ще изяви любовта си?
(втори вариант)
Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа.
Как ще изяви любовта си?
Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш.
към втори вариант >>
На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица.
(втори вариант)
Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк.
На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица.
Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания.
към втори вариант >>
Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората.
(втори вариант)
Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си?
Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората.
И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш. Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош.
към втори вариант >>
Рибата ще прекара живота си като риба и т.н.
(втори вариант)
Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица.
Рибата ще прекара живота си като риба и т.н.
Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания.
към втори вариант >>
И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него.
(втори вариант)
Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората.
И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него.
Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш. Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош. Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
към втори вариант >>
Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек.
(втори вариант)
Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н.
Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек.
Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания.
към втори вариант >>
Ти нямаш право да съдиш хората.
(втори вариант)
Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него.
Ти нямаш право да съдиш хората.
Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш. Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош. Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
към втори вариант >>
Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях.
(втори вариант)
Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек.
Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях.
Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа.
към втори вариант >>
Ти не си изпратен на земята да съдиш.
(втори вариант)
Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората.
Ти не си изпратен на земята да съдиш.
Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш. Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош. Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
към втори вариант >>
Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях.
(втори вариант)
На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях.
Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях.
Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно.
към втори вариант >>
Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш.
(втори вариант)
Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш.
Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш.
Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош. Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
към втори вариант >>
Такъв живот се придружава със страдания.
(втори вариант)
На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях.
Такъв живот се придружава със страдания.
Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето.
към втори вариант >>
Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош.
(втори вариант)
Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш.
Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош.
Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
към втори вариант >>
Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания.
(втори вариант)
Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания.
Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания.
Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят.
към втори вариант >>
Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
(втори вариант)
И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш. Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош.
Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.
към втори вариант >>
Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания.
(втори вариант)
Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания.
Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания.
Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят.
към втори вариант >>
Има една наука, която точно определя характера на човека.
(втори вариант)
Има една наука, която точно определя характера на човека.
Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос. Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна.
към втори вариант >>
Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа.
(втори вариант)
Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания.
Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа.
Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света.
към втори вариант >>
Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос.
(втори вариант)
Има една наука, която точно определя характера на човека.
Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос.
Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво.
към втори вариант >>
Нищо в света не е случайно.
(втори вариант)
Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа.
Нищо в света не е случайно.
Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
към втори вариант >>
Той ще постъпи така, както си е намислил.
(втори вариант)
Има една наука, която точно определя характера на човека. Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос.
Той ще постъпи така, както си е намислил.
Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея.
към втори вариант >>
Христос казва, че злото произтича от сърцето.
(втори вариант)
Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно.
Христос казва, че злото произтича от сърцето.
Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
към втори вариант >>
Този човек е разноглед.
(втори вариант)
Има една наука, която точно определя характера на човека. Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос. Той ще постъпи така, както си е намислил.
Този човек е разноглед.
Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси.
към втори вариант >>
Човешкото сърце е свързано с астралния свят.
(втори вариант)
Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето.
Човешкото сърце е свързано с астралния свят.
Астралният свят пък е област от духовния свят. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
към втори вариант >>
Който познава тази наука, той лесно разбира хората.
(втори вариант)
Има една наука, която точно определя характера на човека. Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос. Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед.
Който познава тази наука, той лесно разбира хората.
Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му.
към втори вариант >>
Астралният свят пък е област от духовния свят.
(втори вариант)
Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят.
Астралният свят пък е област от духовния свят.
Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
към втори вариант >>
Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна.
(втори вариант)
Има една наука, която точно определя характера на човека. Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос. Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората.
Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна.
В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост.
към втори вариант >>
Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света.
(втори вариант)
Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят.
Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света.
Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
към втори вариант >>
В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво.
(втори вариант)
Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос. Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна.
В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво.
Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му.
към втори вариант >>
Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
(втори вариант)
Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света.
Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.
към втори вариант >>
Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея.
(втори вариант)
Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво.
Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея.
Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа.
към втори вариант >>
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха.
(втори вариант)
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха.
Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори!
към втори вариант >>
Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси.
(втори вариант)
Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея.
Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси.
Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят.
към втори вариант >>
Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен.
(втори вариант)
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха.
Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен.
На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници.
към втори вариант >>
Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му.
(втори вариант)
Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси.
Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му.
Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност.
към втори вариант >>
На глухата се паднал красив момък, но крайно груб.
(втори вариант)
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха. Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен.
На глухата се паднал красив момък, но крайно груб.
Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти.
към втори вариант >>
Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост.
(втори вариант)
Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му.
Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост.
Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот.
към втори вариант >>
Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си.
(втори вариант)
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха. Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб.
Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си.
Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти. Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
към втори вариант >>
Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му.
(втори вариант)
В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост.
Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му.
Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение.
към втори вариант >>
Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори!
(втори вариант)
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха. Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си.
Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори!
Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти. Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
към втори вариант >>
Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа.
(втори вариант)
Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му.
Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа.
Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори!
(втори вариант)
В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха. Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори!
Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори!
И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти. Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
към втори вариант >>
Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят.
(втори вариант)
Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа.
Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят.
Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота.
към втори вариант >>
И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници.
(втори вариант)
Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори!
И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници.
Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти. Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
към втори вариант >>
Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност.
(втори вариант)
Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят.
Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност.
Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
към втори вариант >>
Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти.
(втори вариант)
На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници.
Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти.
Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
към втори вариант >>
Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот.
(втори вариант)
Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност.
Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот.
Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
към втори вариант >>
Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
(втори вариант)
Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти.
Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.
към втори вариант >>
Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение.
(втори вариант)
Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот.
Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение.
Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
към втори вариант >>
Повечето съвременни хора са слепи и глухи.
(втори вариант)
Повечето съвременни хора са слепи и глухи.
Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
(втори вариант)
Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение.
Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
към втори вариант >>
Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо.
(втори вариант)
Повечето съвременни хора са слепи и глухи.
Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо.
И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия.
към втори вариант >>
Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота.
(втори вариант)
Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота.
Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
към втори вариант >>
И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо.
(втори вариант)
Повечето съвременни хора са слепи и глухи. Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо.
И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо.
Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така.
към втори вариант >>
Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
(втори вариант)
Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота.
Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.
към втори вариант >>
Същото може да се кажели за слуха.
(втори вариант)
Повечето съвременни хора са слепи и глухи. Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо.
Същото може да се кажели за слуха.
Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние.
към втори вариант >>
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието.
(втори вариант)
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието.
Разумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави.
към втори вариант >>
Това показва, че нещата на физическия свят са относителни?
(втори вариант)
Повечето съвременни хора са слепи и глухи. Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха.
Това показва, че нещата на физическия свят са относителни?
Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки.
към втори вариант >>
Разумност се иска от човека.
(втори вариант)
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието.
Разумност се иска от човека.
Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е.
към втори вариант >>
Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък.
(втори вариант)
Повечето съвременни хора са слепи и глухи. Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни?
Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък.
Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките.
към втори вариант >>
Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество.
(втори вариант)
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието. Разумност се иска от човека.
Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество.
Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят.
към втори вариант >>
Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия.
(втори вариант)
Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък.
Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия.
Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали.
към втори вариант >>
Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството.
(втори вариант)
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието. Разумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество.
Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството.
Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист.
към втори вариант >>
Донякъде е така.
(втори вариант)
И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия.
Донякъде е така.
Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р.
към втори вариант >>
Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен.
(втори вариант)
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието. Разумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството.
Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен.
Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот.
към втори вариант >>
Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние.
(втори вариант)
Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така.
Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние.
В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая?
към втори вариант >>
Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави.
(втори вариант)
Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието. Разумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен.
Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави.
Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е.
към втори вариант >>
В химията металите се делят на леки и на тежки.
(втори вариант)
Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние.
В химията металите се делят на леки и на тежки.
Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така.
към втори вариант >>
Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е.
(втори вариант)
Разумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави.
Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е.
да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят.
към втори вариант >>
Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките.
(втори вариант)
Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки.
Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките.
Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие.
към втори вариант >>
да живее в идейния свят.
(втори вариант)
Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е.
да живее в идейния свят.
Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще.
към втори вариант >>
Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали.
(втори вариант)
Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките.
Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали.
Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят.
към втори вариант >>
Човек не може да бъде изключително идеалист.
(втори вариант)
Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят.
Човек не може да бъде изключително идеалист.
Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново.
към втори вариант >>
Затова и българският поет П. Р.
(втори вариант)
Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали.
Затова и българският поет П. Р.
Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот.
към втори вариант >>
Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот.
(втори вариант)
Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист.
Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот.
Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си.
към втори вариант >>
Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая?
(втори вариант)
Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р.
Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая?
Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква.
към втори вариант >>
Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е.
(втори вариант)
Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот.
Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е.
да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си. Идеите се осмислят, когато могат да се материализират.
към втори вариант >>
Само простият, глупавият мисли така.
(втори вариант)
В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая?
Само простият, глупавият мисли така.
Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие.
към втори вариант >>
да ги приложи в материалния свят.
(втори вариант)
Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е.
да ги приложи в материалния свят.
Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си. Идеите се осмислят, когато могат да се материализират. Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
към втори вариант >>
Парата не може да заведе човека в Царството Божие.
(втори вариант)
Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така.
Парата не може да заведе човека в Царството Божие.
Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
към втори вариант >>
Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще.
(втори вариант)
да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят.
Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще.
Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си. Идеите се осмислят, когато могат да се материализират. Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
към втори вариант >>
Парата е мощно нещо, но за физическия свят.
(втори вариант)
Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие.
Парата е мощно нещо, но за физическия свят.
На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
към втори вариант >>
Не, всеки ден носи нещо ново.
(втори вариант)
Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще.
Не, всеки ден носи нещо ново.
Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си. Идеите се осмислят, когато могат да се материализират. Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
към втори вариант >>
На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот.
(втори вариант)
Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят.
На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот.
Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
към втори вариант >>
Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си.
(втори вариант)
Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново.
Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си.
Идеите се осмислят, когато могат да се материализират. Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
към втори вариант >>
Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква.
(втори вариант)
Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот.
Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква.
Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
към втори вариант >>
Идеите се осмислят, когато могат да се материализират.
(втори вариант)
Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си.
Идеите се осмислят, когато могат да се материализират.
Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
към втори вариант >>
Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие.
(втори вариант)
Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква.
Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие.
Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
към втори вариант >>
Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
(втори вариант)
да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си. Идеите се осмислят, когато могат да се материализират.
Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.
към втори вариант >>
Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
(втори вариант)
Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие.
Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.
към втори вариант >>
Съвременните хора мислят, че условията създават човека.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че условията създават човека.
Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав.
към втори вариант >>
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея.
(втори вариант)
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея.
Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие.
към втори вариант >>
Не, човек създава условията.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че условията създават човека.
Не, човек създава условията.
Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа.
към втори вариант >>
Каквато е била природата в миналото, такава е и днес.
(втори вариант)
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея.
Каквато е била природата в миналото, такава е и днес.
Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават.
към втори вариант >>
Когато влезе в параход, човек сам се ограничава.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията.
Когато влезе в параход, човек сам се ограничава.
Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека.
към втори вариант >>
Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес.
(втори вариант)
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес.
Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес.
На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите.
към втори вариант >>
Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава.
Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен.
Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост.
към втори вариант >>
На всяко време тя прилага съответни методи.
(втори вариант)
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес.
На всяко време тя прилага съответни методи.
В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер.
към втори вариант >>
Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен.
Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява.
Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана.
към втори вариант >>
В това, именно, се заключава нейната разумност.
(втори вариант)
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи.
В това, именно, се заключава нейната разумност.
Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив.
към втори вариант >>
Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав.
(втори вариант)
Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява.
Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав.
Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход.
към втори вариант >>
Тя се съобразява с човешкото развитие.
(втори вариант)
Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност.
Тя се съобразява с човешкото развитие.
Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си.
към втори вариант >>
Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа.
(втори вариант)
Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав.
Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа.
Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа.
към втори вариант >>
Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават.
(втори вариант)
Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие.
Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават.
Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека.
към втори вариант >>
Същото може да се каже и за човека.
(втори вариант)
Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа.
Същото може да се каже и за човека.
Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие.
към втори вариант >>
Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите.
(втори вариант)
Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават.
Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите.
Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство.
към втори вариант >>
Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост.
(втори вариант)
Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека.
Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост.
В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише.
към втори вариант >>
Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер.
(втори вариант)
На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите.
Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер.
Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
към втори вариант >>
В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана.
(втори вариант)
Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост.
В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана.
За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може.
към втори вариант >>
Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив.
(втори вариант)
В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер.
Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив.
Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
към втори вариант >>
За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход.
(втори вариант)
Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана.
За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход.
Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави.
към втори вариант >>
Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си.
(втори вариант)
Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив.
Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си.
Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
към втори вариант >>
Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа.
(втори вариант)
Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход.
Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа.
Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца.
към втори вариант >>
Всеки елемент придава своите качества на човека.
(втори вариант)
Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си.
Всеки елемент придава своите качества на човека.
Органическото злато в кръвта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
към втори вариант >>
Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие.
(втори вариант)
Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа.
Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие.
Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца.
към втори вариант >>
Органическото злато в кръвта на човека придава благородство.
(втори вариант)
Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека.
Органическото злато в кръвта на човека придава благородство.
Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
към втори вариант >>
Каквото направи, това е теза, която той сам пише.
(втори вариант)
Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие.
Каквото направи, това е теза, която той сам пише.
Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора.
към втори вариант >>
Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
(втори вариант)
Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство.
Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.
към втори вариант >>
Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може.
(втори вариант)
В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише.
Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може.
Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца.
към втори вариант >>
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си.
Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът.
към втори вариант >>
Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави.
(втори вариант)
За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може.
Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави.
Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца.
към втори вариант >>
Тази разпокъсаност се дължи на съмнението.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си.
Тази разпокъсаност се дължи на съмнението.
Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота.
към втори вариант >>
Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца.
(втори вариант)
Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави.
Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца.
Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
към втори вариант >>
Страшно е, когато съмнението влезе в човека.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си. Тази разпокъсаност се дължи на съмнението.
Страшно е, когато съмнението влезе в човека.
Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател.
към втори вариант >>
Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца.
Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца.
В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
към втори вариант >>
Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си. Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека.
Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога.
Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател. Който право мисли, той не може да се съмнява.
към втори вариант >>
В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора.
(втори вариант)
Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца.
В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора.
Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
към втори вариант >>
Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си. Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога.
Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота.
Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател. Който право мисли, той не може да се съмнява.
към втори вариант >>
Само те могат да раждат добри и здрави деца.
(втори вариант)
Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора.
Само те могат да раждат добри и здрави деца.
Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
към втори вариант >>
Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си. Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота.
Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът.
Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател. Който право мисли, той не може да се съмнява.
към втори вариант >>
Болните хора раждат болни, хилави деца.
(втори вариант)
Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца.
Болните хора раждат болни, хилави деца.
Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
към втори вариант >>
Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота.
(втори вариант)
Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът.
Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота.
Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател. Който право мисли, той не може да се съмнява.
към втори вариант >>
Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
(втори вариант)
Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца.
Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.
към втори вариант >>
Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател.
(втори вариант)
Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота.
Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател.
Който право мисли, той не може да се съмнява.
към втори вариант >>
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл.
Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик.
към втори вариант >>
Който право мисли, той не може да се съмнява.
(втори вариант)
Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател.
Който право мисли, той не може да се съмнява.
към втори вариант >>
Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл.
Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането.
Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински.
към втори вариант >>
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха.
(втори вариант)
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха.
Грехът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо.
към втори вариант >>
Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането.
Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е.
от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена.
към втори вариант >>
Грехът седи като потенциална сила в сърцето.
(втори вариант)
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха.
Грехът седи като потенциална сила в сърцето.
Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен.
към втори вариант >>
от своя живот, той не може да бъде Негов ученик.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е.
от своя живот, той не може да бъде Негов ученик.
С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен.
към втори вариант >>
Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил.
(втори вариант)
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха. Грехът седи като потенциална сила в сърцето.
Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил.
Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви.
към втори вариант >>
С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик.
С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е.
от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му.
към втори вариант >>
Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце?
(втори вариант)
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха. Грехът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил.
Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце?
Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие.
към втори вариант >>
от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е.
от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик.
Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него.
към втори вариант >>
Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви.
(втори вариант)
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха. Грехът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце?
Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви.
Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински.
(втори вариант)
Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик.
Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински.
Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава.
към втори вариант >>
Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо.
(втори вариант)
„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха. Грехът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви.
Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо.
Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена.
(втори вариант)
Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински.
Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена.
Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава.
към втори вариант >>
Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен.
(втори вариант)
Грехът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо.
Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен.
Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства.
към втори вариант >>
Изобщо, човек трябва да бъде съвършен.
(втори вариант)
от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена.
Изобщо, човек трябва да бъде съвършен.
Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра.
към втори вариант >>
Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви.
(втори вариант)
Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен.
Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви.
Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли.
към втори вариант >>
Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му.
(втори вариант)
С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен.
Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му.
Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава.
към втори вариант >>
Между тези две посоки върви човешкото развитие.
(втори вариант)
Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви.
Между тези две посоки върви човешкото развитие.
При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства.
към втори вариант >>
Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него.
(втори вариант)
от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му.
Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него.
Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат.
към втори вариант >>
При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря.
(втори вариант)
Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие.
При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря.
На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил.
към втори вариант >>
Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава.
(втори вариант)
Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него.
Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава.
Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори.
към втори вариант >>
На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия.
(втори вариант)
Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря.
На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия.
От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго.
към втори вариант >>
Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава.
(втори вариант)
Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава.
Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава.
Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
към втори вариант >>
От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства.
(втори вариант)
Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия.
От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства.
От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието.
към втори вариант >>
Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра.
(втори вариант)
Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава.
Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра.
Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
към втори вариант >>
От ума излизат лоши и добри мисли.
(втори вариант)
Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства.
От ума излизат лоши и добри мисли.
Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете.
към втори вариант >>
Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава.
(втори вариант)
Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра.
Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава.
Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
към втори вариант >>
Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства.
(втори вариант)
Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли.
Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства.
Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви.
към втори вариант >>
Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат.
(втори вариант)
Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава.
Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат.
Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
към втори вариант >>
Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил.
(втори вариант)
При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства.
Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил.
Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила.
към втори вариант >>
Всичко старо ще мине през огън и ще изгори.
(втори вариант)
Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат.
Всичко старо ще мине през огън и ще изгори.
Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
към втори вариант >>
Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго.
(втори вариант)
На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил.
Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго.
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример.
към втори вариант >>
Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
(втори вариант)
Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори.
Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.
към втори вариант >>
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието.
(втори вариант)
От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго.
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието.
Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна.
към втори вариант >>
Едно се иска от съвременните хора: смелост.
(втори вариант)
Едно се иска от съвременните хора: смелост.
Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми.
към втори вариант >>
Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете.
(втори вариант)
От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието.
Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете.
До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат.
към втори вариант >>
Ще кажете, че хората се нуждаят от знание.
(втори вариант)
Едно се иска от съвременните хора: смелост.
Ще кажете, че хората се нуждаят от знание.
Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект.
към втори вариант >>
До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви.
(втори вариант)
Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете.
До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви.
До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си.
към втори вариант >>
Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили.
(втори вариант)
Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание.
Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили.
Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва.
към втори вариант >>
До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила.
(втори вариант)
Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви.
До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила.
В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
към втори вариант >>
Там е опасността.
(втори вариант)
Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили.
Там е опасността.
Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо?
към втори вариант >>
В това отношение птиците служат за пример.
(втори вариант)
Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила.
В това отношение птиците служат за пример.
Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
към втори вариант >>
Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека.
(втори вариант)
Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността.
Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека.
За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога.
към втори вариант >>
Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна.
(втори вариант)
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример.
Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна.
Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
към втори вариант >>
За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми.
(втори вариант)
Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека.
За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми.
Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си.
към втори вариант >>
Те сами ги отглеждат.
(втори вариант)
Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна.
Те сами ги отглеждат.
Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
към втори вариант >>
Религиозният ще каже, че Бог е негов обект.
(втори вариант)
Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми.
Религиозният ще каже, че Бог е негов обект.
Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз.
към втори вариант >>
Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си.
(втори вариант)
До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат.
Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си.
Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
към втори вариант >>
Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва.
(втори вариант)
Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект.
Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва.
– Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си.
към втори вариант >>
Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
(втори вариант)
До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си.
Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва.
– Защо?
– Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва.
към втори вариант >>
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене.
(втори вариант)
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене.
Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна.
към втори вариант >>
– Защото още не познава Бога.
(втори вариант)
Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо?
– Защото още не познава Бога.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика.
към втори вариант >>
Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи.
(втори вариант)
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене.
Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи.
Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си.
(втори вариант)
За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си.
Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички.
към втори вариант >>
Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи.
(втори вариант)
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене. Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи.
Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи.
Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност.
към втори вариант >>
Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз.
(втори вариант)
Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си.
Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз.
Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек.
към втори вариант >>
Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи.
(втори вариант)
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене. Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи.
Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи.
Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки.
към втори вариант >>
Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си.
(втори вариант)
Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз.
Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си.
Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека.
към втори вариант >>
Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна.
(втори вариант)
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене. Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи.
Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна.
Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му.
към втори вариант >>
Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва.
(втори вариант)
– Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си.
Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва.
Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна.
(втори вариант)
Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене. Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна.
Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна.
Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства.
към втори вариант >>
Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика.
(втори вариант)
– Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва.
Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика.
Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
към втори вариант >>
Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен.
(втори вариант)
Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна.
Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен.
За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви.
към втори вариант >>
Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика.
Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички.
Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
към втори вариант >>
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата.
(втори вариант)
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата.
Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква.
към втори вариант >>
За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност.
(втори вариант)
Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен.
За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност.
Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата.
към втори вариант >>
Той зачита човека като човек.
(втори вариант)
Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички.
Той зачита човека като човек.
Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
към втори вариант >>
Разумност съществува там, дето има последователност.
(втори вариант)
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата.
Разумност съществува там, дето има последователност.
Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност.
към втори вариант >>
Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност.
Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки.
Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна.
към втори вариант >>
Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека.
(втори вариант)
Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек.
Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека.
Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
към втори вариант >>
Дето няма последователност, никаква разумност не съществува.
(втори вариант)
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Разумност съществува там, дето има последователност.
Дето няма последователност, никаква разумност не съществува.
Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот.
към втори вариант >>
Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му.
(втори вариант)
Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки.
Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му.
Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит.
към втори вариант >>
Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
(втори вариант)
Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека.
Божественото разширява човека и го отваря за всички души.
към втори вариант >>
Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен.
(втори вариант)
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува.
Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен.
В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли.
към втори вариант >>
Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства.
(втори вариант)
Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му.
Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства.
Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи.
към втори вариант >>
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му.
(втори вариант)
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му.
Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
към втори вариант >>
В неговата мисъл няма последователност.
(втори вариант)
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен.
В неговата мисъл няма последователност.
От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора.
към втори вариант >>
Не е важно името на човека, но неговите прояви.
(втори вариант)
Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства.
Не е важно името на човека, но неговите прояви.
Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не.
към втори вариант >>
Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята.
(втори вариант)
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му.
Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята.
На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
към втори вариант >>
От такъв човек нищо не може да се очаква.
(втори вариант)
Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност.
От такъв човек нищо не може да се очаква.
Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност.
към втори вариант >>
Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата.
(втори вариант)
За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви.
Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата.
В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми.
към втори вариант >>
На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н.
(втори вариант)
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му. Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята.
На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н.
На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
към втори вариант >>
Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност.
(втори вариант)
Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква.
Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност.
Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата.
към втори вариант >>
В това отношение природата е будна.
(втори вариант)
Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата.
В това отношение природата е будна.
Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва.
към втори вариант >>
На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е.
(втори вариант)
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му. Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н.
На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е.
цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
към втори вариант >>
Това е закон, който има отношение към целокупния живот.
(втори вариант)
Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност.
Това е закон, който има отношение към целокупния живот.
Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит.
(втори вариант)
Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна.
Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит.
Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва.
към втори вариант >>
цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят.
(втори вариант)
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му. Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е.
цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят.
Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
към втори вариант >>
Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли.
(втори вариант)
Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот.
Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли.
Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната?
към втори вариант >>
Природата не търпи празни думи.
(втори вариант)
Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит.
Природата не търпи празни думи.
На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания.
към втори вариант >>
Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
(втори вариант)
И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му. Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят.
Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.
към втори вариант >>
Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора.
(втори вариант)
В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли.
Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора.
Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот.
към втори вариант >>
На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не.
(втори вариант)
Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи.
На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не.
Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
към втори вариант >>
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави?
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави?
От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе.
към втори вариант >>
Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност.
(втори вариант)
От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора.
Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност.
Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава.
към втори вариант >>
Природата не търпи никакви фалшиви форми.
(втори вариант)
Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не.
Природата не търпи никакви фалшиви форми.
Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
към втори вариант >>
От неразумното сърце.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави?
От неразумното сърце.
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце.
към втори вариант >>
Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата.
(втори вариант)
Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност.
Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата.
Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно.
към втори вариант >>
Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва.
(втори вариант)
В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми.
Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва.
Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
към втори вариант >>
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце?
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце.
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце?
Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него.
към втори вариант >>
Без последователност никакво възпитание не съществува.
(втори вариант)
Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата.
Без последователност никакво възпитание не съществува.
Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно. Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
към втори вариант >>
Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва.
(втори вариант)
Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва.
Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва.
Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
към втори вариант >>
Той трябва да се разведе с него.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце?
Той трябва да се разведе с него.
Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи.
към втори вариант >>
Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната?
(втори вариант)
Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува.
Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната?
Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно. Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
към втори вариант >>
Това наричаме ние изпитания.
(втори вариант)
Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва.
Това наричаме ние изпитания.
Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
към втори вариант >>
Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него.
Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е.
да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли.
към втори вариант >>
Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот.
(втори вариант)
Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната?
Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот.
За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно. Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
към втори вариант >>
Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
(втори вариант)
На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания.
Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.
към втори вариант >>
да се разведе.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е.
да се разведе.
Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен.
към втори вариант >>
За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава.
(втори вариант)
Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот.
За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава.
Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно. Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
към втори вариант >>
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си.
Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е. с добри, разумни същества. Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя. Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят.
към втори вариант >>
Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце.
(втори вариант)
От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе.
Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце.
Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване.
към втори вариант >>
Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно.
(втори вариант)
Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава.
Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно.
Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
към втори вариант >>
Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си.
Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е.
с добри, разумни същества. Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя. Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят. Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
към втори вариант >>
Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него.
(втори вариант)
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце.
Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него.
Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
към втори вариант >>
Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
(втори вариант)
Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно.
Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.
към втори вариант >>
с добри, разумни същества.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е.
с добри, разумни същества.
Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя. Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят. Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
към втори вариант >>
Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи.
(втори вариант)
Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него.
Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи.
Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
към втори вариант >>
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството.
(втори вариант)
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството.
Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота. Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден.
към втори вариант >>
Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е. с добри, разумни същества.
Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя.
Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят. Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
към втори вариант >>
Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли.
(втори вариант)
Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи.
Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли.
Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
към втори вариант >>
Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота.
(втори вариант)
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството.
Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота.
Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил.
към втори вариант >>
Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е. с добри, разумни същества. Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя.
Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее.
Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят. Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
към втори вариант >>
Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен.
(втори вариант)
да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли.
Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен.
Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
към втори вариант >>
Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал.
(втори вариант)
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството. Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота.
Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал.
Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
към втори вариант >>
Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е. с добри, разумни същества. Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя. Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее.
Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят.
Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
към втори вариант >>
Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване.
(втори вариант)
Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен.
Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване.
Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
към втори вариант >>
Интелигентност, вяра, ред съществува в света.
(втори вариант)
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството. Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота. Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал.
Интелигентност, вяра, ред съществува в света.
Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва.
към втори вариант >>
Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
(втори вариант)
Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е. с добри, разумни същества. Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя. Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят.
Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.
към втори вариант >>
Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
(втори вариант)
Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване.
Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.
към втори вариант >>
Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си.
(втори вариант)
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството. Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота. Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света.
Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си.
Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел.
към втори вариант >>
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него.
(втори вариант)
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него.
Това е неразбиране на живота. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява.
към втори вариант >>
Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци.
Със старите не може да се живее. Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта. Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново. В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
към втори вариант >>
Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден.
(втори вариант)
„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството. Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота. Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си.
Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден.
Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си.
към втори вариант >>
Това е неразбиране на живота.
(втори вариант)
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него.
Това е неразбиране на живота.
Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава.
към втори вариант >>
Със старите не може да се живее.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци.
Със старите не може да се живее.
Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта. Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново. В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
към втори вариант >>
Той не може да продаде повече от това, което е изработил.
(втори вариант)
Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота. Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден.
Той не може да продаде повече от това, което е изработил.
Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата?
към втори вариант >>
Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее.
(втори вариант)
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него. Това е неразбиране на живота.
Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее.
Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят.
към втори вариант >>
Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци. Със старите не може да се живее.
Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта.
Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново. В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
към втори вариант >>
Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
(втори вариант)
Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил.
Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са.
към втори вариант >>
Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда.
(втори вариант)
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него. Това е неразбиране на живота. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее.
Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда.
Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи.
към втори вариант >>
Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци. Със старите не може да се живее. Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта.
Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново.
В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
към втори вариант >>
Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва.
(втори вариант)
Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал.
Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва.
И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората.
към втори вариант >>
Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт.
(втори вариант)
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него. Това е неразбиране на живота. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда.
Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт.
Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа.
към втори вариант >>
В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци. Със старите не може да се живее. Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта. Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново.
В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.
към втори вариант >>
И това е възможно, но и в лъжата има предел.
(втори вариант)
Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва.
И това е възможно, но и в лъжата има предел.
Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява.
(втори вариант)
Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него. Това е неразбиране на живота. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт.
Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява.
Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне.
към втори вариант >>
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи.
Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява.
към втори вариант >>
Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си.
(втори вариант)
Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел.
Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си.
В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава.
(втори вариант)
Това е неразбиране на живота. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява.
Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава.
В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства.
към втори вариант >>
Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи.
Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето.
Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т.
към втори вариант >>
В какво се заключава лъжата?
(втори вариант)
Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си.
В какво се заключава лъжата?
Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят.
(втори вариант)
Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава.
В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят.
Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства. Мозъкът е на разположение на човешкия дух.
към втори вариант >>
Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето.
Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях.
Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа.
към втори вариант >>
Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са.
(втори вариант)
Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата?
Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са.
Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи.
(втори вариант)
Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят.
Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи.
За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства. Мозъкът е на разположение на човешкия дух. Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
към втори вариант >>
Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях.
Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено.
Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели.
към втори вариант >>
Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората.
(втори вариант)
Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са.
Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората.
Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа.
(втори вариант)
Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи.
За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа.
След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства. Мозъкът е на разположение на човешкия дух. Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
към втори вариант >>
Вън от любовта нещата са незаконни.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено.
Вън от любовта нещата са незаконни.
Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си.
към втори вариант >>
Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
(втори вариант)
И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората.
Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне.
(втори вариант)
Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа.
След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне.
Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства. Мозъкът е на разположение на човешкия дух. Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
към втори вариант >>
Само любовта ги узаконява.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни.
Само любовта ги узаконява.
Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син.
към втори вариант >>
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство.
(втори вариант)
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство.
В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си.
към втори вариант >>
Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства.
(втори вариант)
Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне.
Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства.
Мозъкът е на разположение на човешкия дух. Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
към втори вариант >>
Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т.
(втори вариант)
Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява.
Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т.
е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена.
към втори вариант >>
В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване.
(втори вариант)
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство.
В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване.
Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят.
към втори вариант >>
Мозъкът е на разположение на човешкия дух.
(втори вариант)
В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства.
Мозъкът е на разположение на човешкия дух.
Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
към втори вариант >>
е. механическа.
(втори вариант)
Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т.
е. механическа.
Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите.
към втори вариант >>
Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне.
(втори вариант)
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване.
Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне.
Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината?
към втори вариант >>
Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
(втори вариант)
Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства. Мозъкът е на разположение на човешкия дух.
Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.
към втори вариант >>
Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели.
(втори вариант)
Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа.
Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели.
По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна.
към втори вариант >>
Човек може да се разрушава и физически, и духовно.
(втори вариант)
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне.
Човек може да се разрушава и физически, и духовно.
Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея.
към втори вариант >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота.
Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека.
към втори вариант >>
По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си.
(втори вариант)
Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели.
По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си.
Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта.
към втори вариант >>
Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му.
(втори вариант)
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно.
Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му.
Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея.
към втори вариант >>
Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота.
Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши.
Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него.
към втори вариант >>
Душата е царска дъщеря или царски син.
(втори вариант)
Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си.
Душата е царска дъщеря или царски син.
Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее.
към втори вариант >>
Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си.
(втори вариант)
Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му.
Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си.
Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят.
към втори вариант >>
Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши.
Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави.
Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър.
към втори вариант >>
Тя е свободна, неограничена.
(втори вариант)
Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син.
Тя е свободна, неограничена.
Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог.
към втори вариант >>
Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят.
(втори вариант)
В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си.
Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят.
Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта.
към втори вариант >>
Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави.
Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му.
Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър.
към втори вариант >>
Само любовта свързва душите.
(втори вариант)
е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена.
Само любовта свързва душите.
Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъства.
към втори вариант >>
Може ли да измени човек понятието си за светлината?
(втори вариант)
Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят.
Може ли да измени човек понятието си за светлината?
Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес.
към втори вариант >>
Доброто пък излиза от човешката душа.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му.
Доброто пък излиза от човешката душа.
Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше.
към втори вариант >>
Тази връзка е вечна.
(втори вариант)
Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите.
Тази връзка е вечна.
Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъства.
към втори вариант >>
Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея.
(втори вариант)
Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината?
Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея.
Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората.
към втори вариант >>
Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа.
Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека.
Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа.
към втори вариант >>
Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта.
(втори вариант)
По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна.
Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта.
Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъства.
към втори вариант >>
Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея.
(втори вариант)
Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея.
Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея.
Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни.
към втори вариант >>
Тя разполага с доброто в него.
(втори вариант)
Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека.
Тя разполага с доброто в него.
Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека.
към втори вариант >>
Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее.
(втори вариант)
Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта.
Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее.
Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъства.
към втори вариант >>
Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят.
(втори вариант)
Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея.
Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят.
Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите.
към втори вариант >>
Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър.
(втори вариант)
Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него.
Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър.
Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае.
към втори вариант >>
Дето е любовта, там е Бог.
(втори вариант)
Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее.
Дето е любовта, там е Бог.
Вън от любовта Бог не присъства.
към втори вариант >>
Същото може да се каже и за любовта.
(втори вариант)
Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят.
Същото може да се каже и за любовта.
Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта.
към втори вариант >>
Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър.
(втори вариант)
Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър.
Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър.
Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце.
към втори вариант >>
Вън от любовта Бог не присъства.
(втори вариант)
Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог.
Вън от любовта Бог не присъства.
към втори вариант >>
Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес.
(втори вариант)
Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта.
Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес.
Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
към втори вариант >>
Казваме, че в човека има две начала: низше и висше.
(втори вариант)
Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър.
Казваме, че в човека има две начала: низше и висше.
Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята?
към втори вариант >>
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал.
Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
към втори вариант >>
Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората.
(втори вариант)
Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес.
Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората.
Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
към втори вариант >>
Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа.
(втори вариант)
Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше.
Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа.
Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.?
към втори вариант >>
Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал.
Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли.
От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
към втори вариант >>
Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни.
(втори вариант)
Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората.
Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни.
Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
към втори вариант >>
Душата е източник на доброто в човека.
(втори вариант)
Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа.
Душата е източник на доброто в човека.
По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания.
към втори вариант >>
От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли.
От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.
Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
към втори вариант >>
Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите.
(втори вариант)
Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни.
Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите.
Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
към втори вариант >>
По проявите на доброто в себе си човек може да се познае.
(втори вариант)
Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека.
По проявите на доброто в себе си човек може да се познае.
Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях.
към втори вариант >>
Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.
Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си.
Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
към втори вариант >>
Същата пакост можете да направите и с любовта.
(втори вариант)
Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите.
Същата пакост можете да направите и с любовта.
Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
към втори вариант >>
Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце.
(втори вариант)
Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае.
Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце.
Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето?
към втори вариант >>
Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
(втори вариант)
Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си.
Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.
към втори вариант >>
Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
(втори вариант)
Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта.
Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.
към втори вариант >>
Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята?
(втори вариант)
Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце.
Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята?
Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо.
към втори вариант >>
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари.
(втори вариант)
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари.
В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска.
към втори вариант >>
Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.?
(втори вариант)
Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята?
Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.?
Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него.
към втори вариант >>
В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии.
(втори вариант)
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари.
В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии.
Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата.
към втори вариант >>
Той ще си живее със своите земни разбирания.
(втори вариант)
Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.?
Той ще си живее със своите земни разбирания.
Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека.
към втори вариант >>
Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят.
(втори вариант)
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии.
Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят.
Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони.
към втори вариант >>
Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях.
(втори вариант)
По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания.
Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях.
– Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва.
към втори вариант >>
Нито едните, нито другите са успели в своите желания.
(втори вариант)
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят.
Нито едните, нито другите са успели в своите желания.
– Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил.
към втори вариант >>
– Ама дали, наистина, има нещо на небето?
(втори вариант)
Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях.
– Ама дали, наистина, има нещо на небето?
– Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости.
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания.
– Защо?
– Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек.
към втори вариант >>
– Все има нещо.
(втори вариант)
Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето?
– Все има нещо.
Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него.
към втори вариант >>
– Защото само разумният може да прави, каквото иска.
(втори вариант)
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо?
– Защото само разумният може да прави, каквото иска.
В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави.
към втори вариант >>
Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него.
(втори вариант)
Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо.
Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него.
Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост.
към втори вариант >>
В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата.
(втори вариант)
В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска.
В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата.
Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости.
към втори вариант >>
Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека.
(втори вариант)
Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него.
Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека.
Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства.
към втори вариант >>
2.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада.
Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа.
Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада.
От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок.
към беседата >>
За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии.
Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно.
За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии.
Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство. Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
към беседата >>
От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава.
Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада.
От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава.
От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота.
към беседата >>
Това е въпрос на време.
Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии.
Това е въпрос на време.
Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство. Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
към беседата >>
От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява.
Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава.
От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява.
Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса.
към беседата >>
Светията е човек, който разполага със силите на природата.
На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време.
Светията е човек, който разполага със силите на природата.
Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство. Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
към беседата >>
Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява.
– „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява.
Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява.
Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели.
към беседата >>
Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това.
Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата.
Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това.
Не е въпрос човек да се стреми към светийство. Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
към беседата >>
Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си.
За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява.
Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си.
Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта.
към беседата >>
Не е въпрос човек да се стреми към светийство.
Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това.
Не е въпрос човек да се стреми към светийство.
Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
към беседата >>
Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок.
Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си.
Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок.
Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
към беседата >>
Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство.
Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.
към беседата >>
Това е естественият процес в живота.
От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок.
Това е естественият процес в живота.
Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
към беседата >>
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена.
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена.
Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате.
към беседата >>
Когато един бърза, друг трябва да спира процеса.
От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота.
Когато един бърза, друг трябва да спира процеса.
Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
към беседата >>
Който се заеме да го изпълни, само той да го започне.
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена.
Който се заеме да го изпълни, само той да го започне.
Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си.
към беседата >>
Изобщо, който бърза много, той не печели.
Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса.
Изобщо, който бърза много, той не печели.
Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
към беседата >>
Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали.
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне.
Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали.
Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира.
към беседата >>
Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта.
Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели.
Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта.
Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
към беседата >>
Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте.
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали.
Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте.
Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо.
към беседата >>
Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта.
Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.
към беседата >>
Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки.
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте.
Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки.
Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята.
към беседата >>
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта.
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта.
Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна.
към беседата >>
Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате.
Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки.
Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате.
Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си.
към беседата >>
Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора.
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта.
Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора.
Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна.
към беседата >>
Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си.
Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате.
Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си.
Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта.
към беседата >>
Как го познава?
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта. Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора.
Как го познава?
Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време.
към беседата >>
Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира.
Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си.
Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира.
Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят.
към беседата >>
Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма.
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта. Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава?
Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма.
Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен.
към беседата >>
Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо.
Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира.
Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо.
Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога.
към беседата >>
Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство.
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта. Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма.
Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство.
Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша.
към беседата >>
Това упражнения има значение и за каляване на волята.
Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо.
Това упражнения има значение и за каляване на волята.
Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.
към беседата >>
Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна.
И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта. Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство.
Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна.
Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване.
към беседата >>
Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си.
Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята.
Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си.
Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна.
Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна.
Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна.
Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката.
към беседата >>
Молитвата подразбира концентриране на мисълта.
Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си.
Молитвата подразбира концентриране на мисълта.
Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време.
Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна.
Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време.
Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена.
към беседата >>
Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят.
Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта.
Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят.
По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен.
Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време.
Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен.
Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно.
към беседата >>
По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога.
Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят.
По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога.
Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Той е недоволен и от голямата суша.
Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен.
Той е недоволен и от голямата суша.
Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав.
към беседата >>
Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.
Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога.
Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.
Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване.
Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша.
Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване.
Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.
Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката.
Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване.
Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката.
Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си. Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
към беседата >>
Има една хладина на ръката, която е естествена.
Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката.
Има една хладина на ръката, която е естествена.
Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си. Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
към беседата >>
Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно.
Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена.
Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно.
Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си. Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
към беседата >>
Такъв човек обикновено е здрав.
Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно.
Такъв човек обикновено е здрав.
Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си. Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
към беседата >>
Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си.
Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав.
Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си.
Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
към беседата >>
Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си.
Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.
към беседата >>
Кои мисли и чувства са естествени?
Кои мисли и чувства са естествени?
Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон.
към беседата >>
Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни.
Кои мисли и чувства са естествени?
Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни.
Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона.
към беседата >>
Те са съгласни със законите на природата.
Кои мисли и чувства са естествени? Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни.
Те са съгласни със законите на природата.
Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон.
към беседата >>
Същото се отнася и до музиката.
Кои мисли и чувства са естествени? Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата.
Същото се отнася и до музиката.
Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява.
към беседата >>
Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката.
Кои мисли и чувства са естествени? Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката.
Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката.
Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон.
към беседата >>
Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон.
Кои мисли и чувства са естествени? Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката.
Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон.
Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни.
към беседата >>
Основният тон не се определя от камертона.
Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон.
Основният тон не се определя от камертона.
В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин.
към беседата >>
В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон.
Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона.
В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон.
За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря.
към беседата >>
За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява.
Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон.
За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява.
При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
към беседата >>
При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон.
Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява.
При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон.
Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
към беседата >>
Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни.
Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон.
Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни.
Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
към беседата >>
Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин.
Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни.
Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин.
След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
към беседата >>
След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря.
В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин.
След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря.
Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
към беседата >>
Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря.
Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.
към беседата >>
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта.
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта.
За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде.
към беседата >>
За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право.
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта.
За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право.
Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си.
към беседата >>
Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение.
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта. За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право.
Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение.
Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика.
към беседата >>
Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос.
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта. За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение.
Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос.
Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша.
към беседата >>
Няма защо да се напряга човек.
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта. За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос.
Няма защо да се напряга човек.
Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки?
към беседата >>
Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде.
Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта. За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек.
Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде.
Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора.
към беседата >>
Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си.
За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде.
Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си.
Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки.
към беседата >>
Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика.
Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си.
Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика.
Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си.
към беседата >>
Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша.
Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика.
Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша.
Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот.
към беседата >>
Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки?
Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша.
Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки?
Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща.
към беседата >>
Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора.
Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки?
Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора.
Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък.
към беседата >>
Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки.
Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора.
Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки.
Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
към беседата >>
Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си.
Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки.
Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си.
Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
към беседата >>
Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот.
Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си.
Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот.
Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
към беседата >>
Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща.
Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот.
Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща.
Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
към беседата >>
Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък.
Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща.
Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък.
Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
към беседата >>
Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък.
Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.
към беседата >>
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи.
За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него.
към беседата >>
За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи.
За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно.
При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни.
към беседата >>
При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно.
При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му.
Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него.
към беседата >>
Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му.
Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил.
В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни.
към беседата >>
В това отношение човек сам може да преценява постъпките си.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил.
В това отношение човек сам може да преценява постъпките си.
Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си.
към беседата >>
Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си.
Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него.
Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни.
За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него.
Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни.
Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него.
При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни.
Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него.
Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни.
Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него.
Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни.
Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си.
В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни.
Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си.
Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си.
Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си.
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си.
Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща.
към беседата >>
Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия.
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си.
Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия.
Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си.
към беседата >>
Какво се иска от човека?
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия.
Какво се иска от човека?
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н.
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека?
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н.
Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си.
към беседата >>
Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е.
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н.
Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е.
волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат.
към беседата >>
волята на своя Баща.
Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е.
волята на своя Баща.
Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат.
към беседата >>
Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си.
Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща.
Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си.
Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг.
към беседата >>
Той е обиколен от своите братя и сестри.
Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си.
Той е обиколен от своите братя и сестри.
Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си.
към беседата >>
Всички хора са братя и сестри помежду си.
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри.
Всички хора са братя и сестри помежду си.
Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг.
към беседата >>
Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат.
Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си.
Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат.
Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло.
към беседата >>
Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат.
волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат.
Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат.
Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща.
към беседата >>
Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг.
Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат.
Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг.
Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа.
към беседата >>
Днес всеки мисли за себе си.
Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг.
Днес всеки мисли за себе си.
Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща.
към беседата >>
Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг.
Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си.
Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг.
Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл.
към беседата >>
Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло.
Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг.
Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло.
Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
към беседата >>
Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща.
Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло.
Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща.
Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
към беседата >>
Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа.
Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща.
Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа.
Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
към беседата >>
Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща.
Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа.
Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща.
При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
към беседата >>
При това положение и братството, и сестринството имат смисъл.
Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща.
При това положение и братството, и сестринството имат смисъл.
Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
към беседата >>
Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл.
Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.
към беседата >>
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата.
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата.
Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи.
към беседата >>
Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята.
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата.
Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята.
Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа.
към беседата >>
Човек е свързан с материята.
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата. Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята.
Човек е свързан с материята.
Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път.
към беседата >>
Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята.
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата. Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята.
Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята.
Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа.
към беседата >>
Той е бил дух, а се е свързал с материята.
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата. Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята.
Той е бил дух, а се е свързал с материята.
Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот.
към беседата >>
Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи.
Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата. Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята.
Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи.
Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо.
към беседата >>
Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа.
Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи.
Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа.
Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека?
към беседата >>
Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път.
Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа.
Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път.
Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото.
към беседата >>
Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа.
Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път.
Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа.
Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо.
към беседата >>
Че е така, вие проверявате това в самия живот.
Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа.
Че е така, вие проверявате това в самия живот.
Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
към беседата >>
Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо.
Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот.
Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо.
Какво липсва на човека? – Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
към беседата >>
Какво липсва на човека?
Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо.
Какво липсва на човека?
– Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
към беседата >>
– Божественото.
Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека?
– Божественото.
Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
към беседата >>
Защо умира човек?
Защо умира човек?
– За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват.
към беседата >>
Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо.
Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото.
Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо.
Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
към беседата >>
– За да възкръсне.
Защо умира човек?
– За да възкръсне.
Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява.
към беседата >>
Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо.
Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.
към беседата >>
Който никога не е умирал, той не може да възкръсне.
Защо умира човек? – За да възкръсне.
Който никога не е умирал, той не може да възкръсне.
Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето.
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето.
Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия.
към беседата >>
Който не е умирал, той не може да се роди.
Защо умира човек? – За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне.
Който не е умирал, той не може да се роди.
Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така.
към беседата >>
Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало.
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето.
Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало.
Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи.
към беседата >>
Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва.
Защо умира човек? – За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди.
Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва.
На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Невъзможно е да има последствия без причини.
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало.
Невъзможно е да има последствия без причини.
Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието.
към беседата >>
На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват.
Защо умира човек? – За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва.
На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват.
Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата.
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини.
Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата.
Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало.
към беседата >>
Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява.
– За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват.
Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява.
Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ.
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата.
Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ.
Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство.
към беседата >>
Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него.
Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява.
Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него.
За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия.
Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ.
Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия.
Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби.
към беседата >>
За живия не е така.
Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него.
За живия не е така.
За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Някои очакват още днес да бъдат щастливи.
Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия.
Някои очакват още днес да бъдат щастливи.
Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията.
към беседата >>
За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така.
За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието.
Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи.
Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието.
Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
към беседата >>
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна.
Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора.
към беседата >>
Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало.
Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието.
Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало.
Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта.
към беседата >>
Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна.
Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона.
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората.
към беседата >>
Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство.
Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало.
Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство.
Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта?
към беседата >>
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона.
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта.
Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа.
към беседата >>
Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби.
Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство.
Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби.
Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота.
към беседата >>
Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта.
Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната.
И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона.
към беседата >>
Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията.
Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби.
Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията.
Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява.
към беседата >>
И до днес още тя не е приета, както трябва.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната.
И до днес още тя не е приета, както трябва.
Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни.
към беседата >>
Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията.
Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта.
към беседата >>
Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва.
Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора.
Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота.
към беседата >>
Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта.
Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта.
Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството.
към беседата >>
Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората.
Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора.
Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората.
Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал.
към беседата >>
Къде се проявява Любовта?
Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта.
Къде се проявява Любовта?
– В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота.
към беседата >>
Книгата „Песен на песните“ не е каноническа.
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората.
Книгата „Песен на песните“ не е каноническа.
Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира.
към беседата >>
– В живота.
Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта?
– В живота.
Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия.
към беседата >>
Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона.
Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа.
Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона.
Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал.
към беседата >>
Животът представя сцената, на която Любовта се проявява.
Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота.
Животът представя сцената, на която Любовта се проявява.
Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява.
към беседата >>
Чете ли я някой млад, той ще се съблазни.
И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона.
Чете ли я някой млад, той ще се съблазни.
Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е.
към беседата >>
Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта.
Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява.
Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта.
Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие.
към беседата >>
Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота.
Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни.
Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота.
Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни.
към беседата >>
Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството.
Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта.
Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството.
Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието.
към беседата >>
Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал.
Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота.
Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал.
Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота.
към беседата >>
Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота.
Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството.
Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота.
Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива.
към беседата >>
Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира.
Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал.
Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира.
Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
към беседата >>
Любовта примирява всички противоречия.
– В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота.
Любовта примирява всички противоречия.
Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие.
към беседата >>
Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал.
Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира.
Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал.
Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
към беседата >>
Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява.
Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия.
Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява.
Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности.
към беседата >>
Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е.
Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал.
Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е.
докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
към беседата >>
Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие.
Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява.
Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие.
Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е.
към беседата >>
докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни.
Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е.
докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни.
Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
към беседата >>
Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието.
Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие.
Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието.
Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите.
към беседата >>
Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота.
Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни.
Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота.
Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
към беседата >>
Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива.
Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието.
Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива.
Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата.
към беседата >>
Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота.
Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.
към беседата >>
Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие.
Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива.
Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие.
Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B.
към беседата >>
Кои хора се съблазняват?
Кои хора се съблазняват?
Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват.
към беседата >>
Физическият живот представя движение между полюси, между крайности.
Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие.
Физическият живот представя движение между полюси, между крайности.
Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях.
към беседата >>
Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата.
Кои хора се съблазняват?
Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата.
Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре.
към беседата >>
Обаче самият живот не е в крайностите, т.е.
Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности.
Обаче самият живот не е в крайностите, т.е.
в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее.
към беседата >>
Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони.
Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата.
Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони.
Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота.
към беседата >>
в полюсите.
Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е.
в полюсите.
Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре.
към беседата >>
Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н.
Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони.
Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н.
Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща.
към беседата >>
Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата.
Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите.
Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата.
Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее.
към беседата >>
Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони.
Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н.
Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони.
Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
към беседата >>
Животът пък се движи между A и B.
Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата.
Животът пък се движи между A и B.
Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре.
към беседата >>
Докато детето е малко, много неща му забраняват.
Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони.
Докато детето е малко, много неща му забраняват.
Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
към беседата >>
Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях.
Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B.
Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях.
Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре.
към беседата >>
Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре.
Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват.
Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре.
Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
към беседата >>
Те представят само възможности за човека да живее.
Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях.
Те представят само възможности за човека да живее.
Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее.
към беседата >>
Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота.
Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре.
Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота.
Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
към беседата >>
Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре.
в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее.
Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре.
Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне.
към беседата >>
Идеите са живи неща.
Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота.
Идеите са живи неща.
Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
към беседата >>
Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее.
Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре.
Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее.
Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота.
към беседата >>
Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща.
Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.
към беседата >>
Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре.
Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее.
Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре.
Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна.
към беседата >>
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре.
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре.
Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре.
Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре.
Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре.
Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне.
към беседата >>
Ако остане живо, човек умира.
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре.
Ако остане живо, човек умира.
С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее.
Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре.
Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее.
Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете.
към беседата >>
С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там.
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира.
С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там.
Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Който не може да умре, той не може и да възкръсне.
Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее.
Който не може да умре, той не може и да възкръсне.
Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно.
към беседата >>
Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън.
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там.
Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън.
Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота.
Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне.
Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота.
Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде.
към беседата >>
Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека.
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън.
Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека.
Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Сама по себе си смъртта не е страшна.
Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота.
Сама по себе си смъртта не е страшна.
Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време.
към беседата >>
Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека.
Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне.
Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна.
Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне.
Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до чувствата.
Същият закон се отнася и до чувствата.
Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна.
към беседата >>
Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете.
Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне.
Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете.
Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека. Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
към беседата >>
Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън.
Същият закон се отнася и до чувствата.
Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън.
Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно.
към беседата >>
Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно.
Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете.
Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно.
Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека. Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
към беседата >>
Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости.
Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън.
Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости.
Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта.
към беседата >>
Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде.
Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно.
Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде.
Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека. Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
към беседата >>
Това не е любов.
Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости.
Това не е любов.
Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта.
към беседата >>
Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време.
Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде.
Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време.
Същият закон се отнася и до желанията на човека. Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
към беседата >>
Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си.
Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов.
Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си.
Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до желанията на човека.
Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време.
Същият закон се отнася и до желанията на човека.
Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
към беседата >>
Любовта, обаче, не е преходна.
Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си.
Любовта, обаче, не е преходна.
Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват.
към беседата >>
Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека.
Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.
към беседата >>
Тя е нещо постоянно.
Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна.
Тя е нещо постоянно.
Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото.
към беседата >>
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена.
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена.
Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре.
към беседата >>
Малцина са готови за Любовта.
Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно.
Малцина са готови за Любовта.
Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло.
към беседата >>
Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух.
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена.
Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух.
Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека.
към беседата >>
Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта.
Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта.
Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта.
Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват.
към беседата >>
Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете.
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух.
Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете.
Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея.
към беседата >>
Както са дошли, така си отиват.
Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта.
Както са дошли, така си отиват.
Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама.
към беседата >>
Той пасеше овце и свиреше.
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете.
Той пасеше овце и свиреше.
Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят.
към беседата >>
Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват.
Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват.
Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват.
Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото.
към беседата >>
Овцете му се спираха да го слушат с благоговение.
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше.
Овцете му се спираха да го слушат с благоговение.
Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди.
към беседата >>
Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото.
Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват.
Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото.
Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора.
към беседата >>
Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре.
Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение.
Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре.
Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда.
към беседата >>
Любовта никога не прави зло.
Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото.
Любовта никога не прави зло.
Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата.
към беседата >>
Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека.
Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре.
Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека.
Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда. Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
към беседата >>
Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват.
Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло.
Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват.
Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло.
към беседата >>
Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея.
Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека.
Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея.
Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда. Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
към беседата >>
Животът на любещия е подведен под особена гама.
Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват.
Животът на любещия е подведен под особена гама.
Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта.
към беседата >>
Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят.
Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея.
Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят.
Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда. Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
към беседата >>
Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото.
Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама.
Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото.
На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него?
към беседата >>
Който гледа как скачат, ще ги нарече луди.
Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят.
Който гледа как скачат, ще ги нарече луди.
Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда. Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
към беседата >>
На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора.
Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото.
На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора.
Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
към беседата >>
Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда.
Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди.
Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда.
Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
към беседата >>
Той има особени очи, особено вижда нещата.
Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора.
Той има особени очи, особено вижда нещата.
На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“.
към беседата >>
Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда.
Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.
към беседата >>
На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло.
Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата.
На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло.
Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла.
към беседата >>
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят.
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят.
Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество.
към беседата >>
Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта.
Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло.
Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта.
Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича.
към беседата >>
Това, което става вън от човека, става и в самия него.
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят.
Това, което става вън от човека, става и в самия него.
Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива.
към беседата >>
Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него?
Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта.
Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него?
Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва.
към беседата >>
Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе.
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят. Това, което става вън от човека, става и в самия него.
Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе.
Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори.
към беседата >>
Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него?
Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
към беседата >>
Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека.
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе.
Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека.
Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си.
към беседата >>
Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“.
Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“.
– Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
към беседата >>
Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа.
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека.
Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа.
За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си.
към беседата >>
– Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла.
На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“.
– Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла.
– „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
към беседата >>
За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество.
Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа.
За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество.
Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си.
към беседата >>
– „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича.
Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла.
– „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича.
Кръв, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
към беседата >>
Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива.
Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество.
Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива.
Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си. Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
към беседата >>
Кръв, която изтича, е мъртва.
Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича.
Кръв, която изтича, е мъртва.
Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
към беседата >>
Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори.
Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива.
Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори.
Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си. Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
към беседата >>
Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва.
Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.
към беседата >>
Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си.
Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори.
Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си.
Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си. Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
към беседата >>
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях.
Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта.
към беседата >>
Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си.
Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си.
Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си.
Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си. Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
към беседата >>
Няма защо да се плаши човек.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях.
Няма защо да се плаши човек.
Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
към беседата >>
Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си.
За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си.
Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си.
Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
към беседата >>
Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек.
Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си.
Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
към беседата >>
Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си.
Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.
към беседата >>
Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си.
Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва.
Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
към беседата >>
Мнозина се запитват какво нещо е доброто.
Мнозина се запитват какво нещо е доброто.
Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува.
към беседата >>
Любов и страх са две несъвместими неща.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва.
Любов и страх са две несъвместими неща.
Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
към беседата >>
Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена.
Мнозина се запитват какво нещо е доброто.
Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена.
Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви.
към беседата >>
Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща.
Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта.
За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
към беседата >>
Днес и децата знаят какво нещо е доброто.
Мнозина се запитват какво нещо е доброто. Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена.
Днес и децата знаят какво нещо е доброто.
Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува.
към беседата >>
За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта.
За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.
към беседата >>
Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата.
Мнозина се запитват какво нещо е доброто. Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто.
Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата.
Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно.
към беседата >>
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека.
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека.
Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е.
към беседата >>
Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот.
Мнозина се запитват какво нещо е доброто. Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата.
Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот.
Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради.
към беседата >>
Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека.
Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно.
към беседата >>
Без Любов никакъв живот не съществува.
Мнозина се запитват какво нещо е доброто. Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот.
Без Любов никакъв живот не съществува.
Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота.
към беседата >>
Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата.
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата.
Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта.
към беседата >>
Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви.
Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува.
Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви.
Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира.
към беседата >>
Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно.
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата.
Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно.
Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите.
към беседата >>
Без Истина никаква свобода не съществува.
Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви.
Без Истина никаква свобода не съществува.
Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея.
към беседата >>
Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият.
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно.
Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият.
Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище.
към беседата >>
Без Правда кръвообращението не може да става правилно.
Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува.
Без Правда кръвообращението не може да става правилно.
Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата.
към беседата >>
Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е.
Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият.
Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е.
върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване.
към беседата >>
Без Добродетел никаква къща не може да се съгради.
Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно.
Без Добродетел никаква къща не може да се съгради.
Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата. Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
към беседата >>
върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно.
Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е.
върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно.
Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби.
към беседата >>
Значи доброто влиза в строежа на живота.
Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради.
Значи доброто влиза в строежа на живота.
Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата. Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
към беседата >>
Съвременните хора гледат особено на Любовта.
Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно.
Съвременните хора гледат особено на Любовта.
Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа.
към беседата >>
Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира.
Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота.
Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира.
Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата. Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
към беседата >>
Те считат, че Любовта е достояние само на младите.
Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта.
Те считат, че Любовта е достояние само на младите.
Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо.
към беседата >>
Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея.
Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира.
Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея.
Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата. Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
към беседата >>
Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище.
Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите.
Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище.
Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял.
към беседата >>
Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата.
Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея.
Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата.
Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
към беседата >>
Те не правят разлика между любов и влюбване.
Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище.
Те не правят разлика между любов и влюбване.
Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска.
към беседата >>
Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата.
Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.
към беседата >>
Докато е жив, човек трябва да люби.
върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване.
Докато е жив, човек трябва да люби.
Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори.
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това.
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това.
Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган.
към беседата >>
Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа.
Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби.
Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа.
Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори.
към беседата >>
Една от причините за страданията им е пресилването.
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това.
Една от причините за страданията им е пресилването.
Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта.
към беседата >>
Между влюбването и пиянството има нещо общо.
Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа.
Между влюбването и пиянството има нещо общо.
Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания.
към беседата >>
Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация.
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това. Една от причините за страданията им е пресилването.
Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация.
Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно.
към беседата >>
Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял.
Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо.
Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял.
Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли.
към беседата >>
Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си.
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това. Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация.
Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си.
По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е.
към беседата >>
Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска.
Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял.
Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска.
Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката.
към беседата >>
По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати.
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това. Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си.
По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати.
Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта.
към беседата >>
Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори.
Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска.
Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори.
Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е.
към беседата >>
Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган.
Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това. Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати.
Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган.
Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие.
към беседата >>
Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори.
Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори.
Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори.
Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта.
към беседата >>
Той не разбира Любовта.
Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган.
Той не разбира Любовта.
Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие. Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
към беседата >>
Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания.
Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори.
Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания.
Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати.
към беседата >>
Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно.
Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта.
Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно.
Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие. Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
към беседата >>
Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли.
Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания.
Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли.
Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса.
към беседата >>
Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е.
Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно.
Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е.
прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие. Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
към беседата >>
Той е влюбен в науката.
Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли.
Той е влюбен в науката.
Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби.
към беседата >>
прекъсва инсталацията на Любовта.
По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е.
прекъсва инсталацията на Любовта.
Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие. Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
към беседата >>
Светът се нуждае от влюбени хора, т.е.
Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката.
Светът се нуждае от влюбени хора, т.е.
от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли.
към беседата >>
Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие.
Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта.
Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие.
Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
към беседата >>
от хора на Любовта.
Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е.
от хора на Любовта.
В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности.
към беседата >>
Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие.
Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.
към беседата >>
В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати.
Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта.
В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати.
Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате.
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате.
Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота.
към беседата >>
Разумната природа гледа другояче на въпроса.
Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати.
Разумната природа гледа другояче на въпроса.
Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата.
към беседата >>
Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте.
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате.
Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте.
Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна.
към беседата >>
Тя счита истински човек онзи, който люби.
Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса.
Тя счита истински човек онзи, който люби.
Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова.
към беседата >>
Ще кажете, че еди-кой ви обрал.
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате. Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте.
Ще кажете, че еди-кой ви обрал.
Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му.
към беседата >>
Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли.
Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби.
Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли.
Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова.
към беседата >>
Не сте само вие, които страдате.
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате. Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал.
Не сте само вие, които страдате.
И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него.
към беседата >>
Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности.
от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли.
Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности.
Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно.
към беседата >>
И добрите хора, и светиите ги обират.
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате. Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате.
И добрите хора, и светиите ги обират.
Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита.
към беседата >>
Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно.
В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности.
Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно.
Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети.
към беседата >>
Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота.
Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате. Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират.
Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота.
Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа.
към беседата >>
Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата.
Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно.
Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата.
Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества.
към беседата >>
Има два вида кражби: материална и духовна.
Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота.
Има два вида кражби: материална и духовна.
Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа.
към беседата >>
Тази е причината, поради която той никога не се разочарова.
Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата.
Тази е причината, поради която той никога не се разочарова.
Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило.
към беседата >>
Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му.
Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна.
Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му.
Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека.
към беседата >>
Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова.
Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова.
Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова.
И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него.
към беседата >>
Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него.
Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му.
Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него.
Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си.
към беседата >>
И двамата виждат ясно.
Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова.
И двамата виждат ясно.
Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате.
към беседата >>
Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита.
И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него.
Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита.
И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки.
към беседата >>
Дето да отидат, те са добре приети.
Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно.
Дето да отидат, те са добре приети.
На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя?
към беседата >>
И той е изложен на противоречия, но издържа.
Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита.
И той е изложен на противоречия, но издържа.
Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки. Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
към беседата >>
На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества.
Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети.
На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества.
Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни?
към беседата >>
Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа.
Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа.
Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа.
Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки. Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
към беседата >>
Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило.
Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества.
Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило.
Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца?
към беседата >>
Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека.
Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа.
Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека.
От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки. Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
към беседата >>
Възвишените същества полагат особени грижи за него.
Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило.
Възвишените същества полагат особени грижи за него.
Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот.
към беседата >>
От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си.
Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека.
От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си.
Той е готов на всякакви отстъпки. Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
към беседата >>
Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате.
И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него.
Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате.
Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре.
към беседата >>
Той е готов на всякакви отстъпки.
Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си.
Той е готов на всякакви отстъпки.
Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
към беседата >>
Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя?
Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате.
Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя?
Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля.
към беседата >>
Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки.
Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.
към беседата >>
Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни?
На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя?
Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни?
Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля. Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
към беседата >>
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите.
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите.
Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството.
към беседата >>
Кои родители не се грижат за своите добри деца?
Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни?
Кои родители не се грижат за своите добри деца?
Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля. Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
към беседата >>
Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите.
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите.
Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите.
Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото.
към беседата >>
Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот.
Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца?
Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот.
Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля. Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
към беседата >>
Всеки човек има две страни: тъмна и светла.
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите.
Всеки човек има две страни: тъмна и светла.
Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си.
към беседата >>
Когато децата са добри, и родителите живеят добре.
Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот.
Когато децата са добри, и родителите живеят добре.
Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля. Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
към беседата >>
Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин.
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла.
Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин.
Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
към беседата >>
Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля.
Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре.
Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля.
Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
към беседата >>
Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто.
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин.
Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто.
В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
към беседата >>
Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля.
Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.
към беседата >>
В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството.
Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто.
В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството.
Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
към беседата >>
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен.
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен.
Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния.
към беседата >>
Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото.
Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството.
Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото.
Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
към беседата >>
Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля.
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен.
Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля.
Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали?
към беседата >>
Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си.
Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото.
Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си.
Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
към беседата >>
Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията.
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля.
Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията.
Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо?
към беседата >>
Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си.
Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“.
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията.
Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“.
Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог.
към беседата >>
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена?
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена?
Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога.
към беседата >>
Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога.
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“.
Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога.
Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна.
към беседата >>
Това е идеята за Бога.
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена?
Това е идеята за Бога.
Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава?
към беседата >>
Тази Любов включва в себе си и любов към ближния.
Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога.
Тази Любов включва в себе си и любов към ближния.
Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете.
към беседата >>
Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат.
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога.
Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат.
Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването.
към беседата >>
Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали?
Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния.
Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали?
Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст.
към беседата >>
Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави.
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат.
Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави.
На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър.
към беседата >>
Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо?
Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали?
Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо?
Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят?
към беседата >>
На физическия свят Бог се изявява чрез даване.
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави.
На физическия свят Бог се изявява чрез даване.
Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог.
Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо?
Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог.
Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му.
към беседата >>
Следователно бъдете и вие щедри като Бога.
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване.
Следователно бъдете и вие щедри като Бога.
Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
към беседата >>
Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна.
Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог.
Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна.
Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим.
към беседата >>
Доколко човек трябва да дава?
Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога.
Доколко човек трябва да дава?
Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света.
към беседата >>
Какво всъщност представя човека, вие не знаете.
Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна.
Какво всъщност представя човека, вие не знаете.
Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“.
към беседата >>
Има един вътрешен закон, който определя степента на даването.
Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава?
Има един вътрешен закон, който определя степента на даването.
Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си.
към беседата >>
Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст.
Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете.
Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст.
Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър.
Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването.
Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър.
Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати.
към беседата >>
Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят?
Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст.
Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят?
Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен. Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
към беседата >>
Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога.
На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър.
Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога.
Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата.
към беседата >>
Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му.
Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят?
Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му.
Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен. Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
към беседата >>
Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога.
Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния.
към беседата >>
Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим.
Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му.
Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим.
Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен. Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
към беседата >>
Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света.
Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света.
За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата.
към беседата >>
Тук не се приемат дегизирани хора“.
Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим.
Тук не се приемат дегизирани хора“.
Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен. Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
към беседата >>
За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си.
Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света.
За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си.
Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя.
към беседата >>
Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен.
Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“.
Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен.
Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
към беседата >>
Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати.
Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си.
Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати.
За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея.
към беседата >>
Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен.
Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?
към беседата >>
За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата.
Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати.
За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата.
Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи.
към беседата >>
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта.
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта.
Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е.
към беседата >>
Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния.
Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата.
Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния.
Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си.
към беседата >>
Който познава Любовта, той познава и Бога.
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта.
Който познава Любовта, той познава и Бога.
Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство.
към беседата >>
Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата.
Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния.
Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата.
Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах.
към беседата >>
Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта.
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога.
Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта.
Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати.
към беседата >>
Но по този начин светът не се оправя.
За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата.
Но по този начин светът не се оправя.
Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен.
към беседата >>
Ще кажете, че има време, няма защо да бързате.
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта.
Ще кажете, че има време, няма защо да бързате.
Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема.
към беседата >>
Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея.
Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя.
Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея.
Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко.
към беседата >>
Не е въпрос да бърза човек.
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате.
Не е въпрос да бърза човек.
Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща.
към беседата >>
Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи.
За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея.
Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи.
Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи.
към беседата >>
Въпросът е да не пропуснете времето, т.е.
Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек.
Въпросът е да не пропуснете времето, т.е.
момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно.
към беседата >>
Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си.
Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи.
Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си.
Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии.
към беседата >>
момента, който благоприятства за развитието на това чувство.
Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е.
момента, който благоприятства за развитието на това чувство.
Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа.
към беседата >>
Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах.
Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си.
Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах.
Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно.
към беседата >>
Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати.
Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство.
Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати.
Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада.
към беседата >>
Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен.
Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах.
Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен.
Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема.
Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати.
Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема.
Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава.
към беседата >>
Като живее, човек трябва да се учи от всичко.
Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен.
Като живее, човек трябва да се учи от всичко.
На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време.
към беседата >>
Който е взимал, той трябва да плаща.
Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема.
Който е взимал, той трябва да плаща.
– „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява.
към беседата >>
На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи.
Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко.
На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи.
Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата.
към беседата >>
– „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно.
Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща.
– „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно.
За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява.
към беседата >>
Мнозина бързат, искат веднага да станат светии.
Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи.
Мнозина бързат, искат веднага да станат светии.
Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това.
към беседата >>
За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа.
момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно.
За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа.
Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии.
Това е невъзможно.
За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство.
към беседата >>
Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват.
(втори вариант)
И не може човек да се роди, който не е умирал. Умрелият и възкръсналият, това са контраст. Отличителната черта на умрелия и на възкръсналия човек - умрелият и живият човек се отличават по едно качество. Умрелият и да го хвалиш, и да го кориш, все едно му се струва, а пък живият прави разлика. На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е.
Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват.
Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание. Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно. Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко. На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето. Като му кажеш няколко горчиви думи...
към втори вариант >>
Щом стане ръката студена, то е неестествено положение.
(втори вариант)
Има студенина на ръцете, която действа обезпокоително. Топло е, но като че едно колело, което се върти, хладнина образува, усещаш една малка хладина. То е нормалният човек, в който стават течения. Този човек е здрав. Към това всички трябва да се стремите.
Щом стане ръката студена, то е неестествено положение.
Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната.
към втори вариант >>
Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето.
(втори вариант)
Вие мислите, че сегашният живот не е важен. Сегашният живот е един етап. Какво разрешава сегашният живот? Той разрешава много малко същината. Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат.
Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето.
Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята.
към втори вариант >>
И светиите по някой път ги обират.
(втори вариант)
Срещаш друг - излъже те, окраде те. И двамата са две души в живота, играят важна роля. Ти не си разрешил въпроса, защо те обира. От човешко гледище е едно престъпление, от Божествено гледище ти не си разрешил въпроса, защо този човек те окраде. Сега не мислете, че само вас крадат.
И светиите по някой път ги обират.
В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал.
към втори вариант >>
Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание.
(втори вариант)
Умрелият и възкръсналият, това са контраст. Отличителната черта на умрелия и на възкръсналия човек - умрелият и живият човек се отличават по едно качество. Умрелият и да го хвалиш, и да го кориш, все едно му се струва, а пък живият прави разлика. На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е. Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват.
Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание.
Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно. Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко. На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето. Като му кажеш няколко горчиви думи...
към втори вариант >>
Събрала се много влага.
(втори вариант)
Топло е, но като че едно колело, което се върти, хладнина образува, усещаш една малка хладина. То е нормалният човек, в който стават течения. Този човек е здрав. Към това всички трябва да се стремите. Щом стане ръката студена, то е неестествено положение.
Събрала се много влага.
Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е.
към втори вариант >>
Ние искаме да направим живота хармоничен на земята.
(втори вариант)
Сегашният живот е един етап. Какво разрешава сегашният живот? Той разрешава много малко същината. Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат. Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето.
Ние искаме да направим живота хармоничен на земята.
То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар.
към втори вариант >>
В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер.
(втори вариант)
И двамата са две души в живота, играят важна роля. Ти не си разрешил въпроса, защо те обира. От човешко гледище е едно престъпление, от Божествено гледище ти не си разрешил въпроса, защо този човек те окраде. Сега не мислете, че само вас крадат. И светиите по някой път ги обират.
В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер.
Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал. Цял въпрос беше във вестниците. Отива
към втори вариант >>
Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно.
(втори вариант)
Отличителната черта на умрелия и на възкръсналия човек - умрелият и живият човек се отличават по едно качество. Умрелият и да го хвалиш, и да го кориш, все едно му се струва, а пък живият прави разлика. На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е. Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват. Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание.
Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно.
Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко. На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето. Като му кажеш няколко горчиви думи...
към втори вариант >>
Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние.
(втори вариант)
То е нормалният човек, в който стават течения. Този човек е здрав. Към това всички трябва да се стремите. Щом стане ръката студена, то е неестествено положение. Събрала се много влага.
Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние.
Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е. Изисква се енергия, да се поддържат.
към втори вариант >>
То е невъзможно.
(втори вариант)
Какво разрешава сегашният живот? Той разрешава много малко същината. Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат. Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето. Ние искаме да направим живота хармоничен на земята.
То е невъзможно.
Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар.
към втори вариант >>
Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка.
(втори вариант)
Ти не си разрешил въпроса, защо те обира. От човешко гледище е едно престъпление, от Божествено гледище ти не си разрешил въпроса, защо този човек те окраде. Сега не мислете, че само вас крадат. И светиите по някой път ги обират. В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер.
Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка.
У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал. Цял въпрос беше във вестниците. Отива
към втори вариант >>
Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко.
(втори вариант)
Умрелият и да го хвалиш, и да го кориш, все едно му се струва, а пък живият прави разлика. На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е. Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват. Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание. Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно.
Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко.
На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето. Като му кажеш няколко горчиви думи...
към втори вариант >>
Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние.
(втори вариант)
Този човек е здрав. Към това всички трябва да се стремите. Щом стане ръката студена, то е неестествено положение. Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние.
Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние.
То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е. Изисква се енергия, да се поддържат.
към втори вариант >>
Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали.
(втори вариант)
Той разрешава много малко същината. Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат. Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето. Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно.
Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали.
Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията.
към втори вариант >>
У него имало една сила да лекува.
(втори вариант)
От човешко гледище е едно престъпление, от Божествено гледище ти не си разрешил въпроса, защо този човек те окраде. Сега не мислете, че само вас крадат. И светиите по някой път ги обират. В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка.
У него имало една сила да лекува.
Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал. Цял въпрос беше във вестниците. Отива
към втори вариант >>
На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето.
(втори вариант)
На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е. Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват. Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание. Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно. Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко.
На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето.
Като му кажеш няколко горчиви думи...
към втори вариант >>
То е като човек, който много ял.
(втори вариант)
Към това всички трябва да се стремите. Щом стане ръката студена, то е неестествено положение. Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние.
То е като човек, който много ял.
Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е. Изисква се енергия, да се поддържат.
към втори вариант >>
Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята.
(втори вариант)
Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат. Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето. Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали.
Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята.
Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията.
към втори вариант >>
Малко говорил, той повече работил.
(втори вариант)
Сега не мислете, че само вас крадат. И светиите по някой път ги обират. В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува.
Малко говорил, той повече работил.
Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал. Цял въпрос беше във вестниците. Отива
към втори вариант >>
Като му кажеш няколко горчиви думи...
(втори вариант)
Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват. Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание. Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно. Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко. На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето.
Като му кажеш няколко горчиви думи...
към втори вариант >>
Стомахът не е в състояние да смели храната.
(втори вариант)
Щом стане ръката студена, то е неестествено положение. Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял.
Стомахът не е в състояние да смели храната.
Когато има много желания, същото нещо е. Изисква се енергия, да се поддържат.
към втори вариант >>
Ти може да искаш да бъдеш цар на земята.
(втори вариант)
Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето. Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята.
Ти може да искаш да бъдеш цар на земята.
Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор.
към втори вариант >>
Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал.
(втори вариант)
И светиите по някой път ги обират. В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил.
Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал.
Цял въпрос беше във вестниците. Отива
към втори вариант >>
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто.
(втори вариант)
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто.
Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите. Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава? Той някой път е гостилничар, някой път и той яде. Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло. Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
към втори вариант >>
Когато има много желания, същото нещо е.
(втори вариант)
Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната.
Когато има много желания, същото нещо е.
Изисква се енергия, да се поддържат.
към втори вариант >>
Аз всеки едного от вас може да го произведа цар.
(втори вариант)
Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята.
Аз всеки едного от вас може да го произведа цар.
Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам.
към втори вариант >>
Цял въпрос беше във вестниците. Отива
(втори вариант)
В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал.
Цял въпрос беше във вестниците. Отива
към втори вариант >>
Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите.
(втори вариант)
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто.
Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите.
Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава? Той някой път е гостилничар, някой път и той яде. Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло. Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
към втори вариант >>
Изисква се енергия, да се поддържат.
(втори вариант)
Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е.
Изисква се енергия, да се поддържат.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да бъде цар.
(втори вариант)
То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар.
Всеки от вас може да бъде цар.
Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията.
към втори вариант >>
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари.
(втори вариант)
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари.
Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари.
към втори вариант >>
Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава?
(втори вариант)
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто. Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите.
Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава?
Той някой път е гостилничар, някой път и той яде. Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло. Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
към втори вариант >>
Сега, каква беше общата тема?
(втори вариант)
Сега, каква беше общата тема?
Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира.
към втори вариант >>
Ти може да бъдеш цар на сиромашията.
(втори вариант)
Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар.
Ти може да бъдеш цар на сиромашията.
После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят.
към втори вариант >>
Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка.
(втори вариант)
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари.
Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка.
Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари. После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
към втори вариант >>
Той някой път е гостилничар, някой път и той яде.
(втори вариант)
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто. Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите. Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава?
Той някой път е гостилничар, някой път и той яде.
Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло. Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
към втори вариант >>
Каква беше идеята, която искам да изясня?
(втори вариант)
Сега, каква беше общата тема?
Каква беше идеята, която искам да изясня?
Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония.
към втори вариант >>
После може да бъдеш министър-председател на сиромашията.
(втори вариант)
Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията.
После може да бъдеш министър-председател на сиромашията.
Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията.
към втори вариант >>
Вечерта го поканва в хотела, дето спи.
(втори вариант)
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари. Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка.
Вечерта го поканва в хотела, дето спи.
Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари. После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
към втори вариант >>
Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло.
(втори вариант)
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто. Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите. Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава? Той някой път е гостилничар, някой път и той яде.
Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло.
Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
към втори вариант >>
Аз се позабравих.
(втори вариант)
Сега, каква беше общата тема? Каква беше идеята, която искам да изясня?
Аз се позабравих.
От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония. В музиката нека вземем гамите, които съществуват.
към втори вариант >>
Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор.
(втори вариант)
Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията.
Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор.
Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията. Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството.
към втори вариант >>
Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите.
(втори вариант)
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари. Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи.
Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите.
Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари. После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
към втори вариант >>
Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
(втори вариант)
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто. Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите. Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава? Той някой път е гостилничар, някой път и той яде. Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло.
Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
към втори вариант >>
От вашето гледище кое вие наричате "прилично"?
(втори вариант)
Сега, каква беше общата тема? Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих.
От вашето гледище кое вие наричате "прилично"?
Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония. В музиката нека вземем гамите, които съществуват. Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете - по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето.
към втори вариант >>
Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам.
(втори вариант)
Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор.
Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам.
Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията. Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството. Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
към втори вариант >>
Разваля се планът на Шлятер.
(втори вариант)
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари. Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите.
Разваля се планът на Шлятер.
Той цял месец работил да спечели пари. После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
към втори вариант >>
Коя е най-важната книга на Стария завет?
(втори вариант)
Коя е най-важната книга на Стария завет?
Разно мислите. Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия. Той се е занимавал с философски въпроси. След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо. Тази книга е каноническа.
към втори вариант >>
Коя мисъл е прилична?
(втори вариант)
Сега, каква беше общата тема? Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"?
Коя мисъл е прилична?
Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония. В музиката нека вземем гамите, които съществуват. Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете - по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето. Тогава ще ни се струва, че те не пеят хубаво.
към втори вариант >>
Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията.
(втори вариант)
Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам.
Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията.
Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията. Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството. Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
към втори вариант >>
Той цял месец работил да спечели пари.
(втори вариант)
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари. Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер.
Той цял месец работил да спечели пари.
После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
към втори вариант >>
Разно мислите.
(втори вариант)
Коя е най-важната книга на Стария завет?
Разно мислите.
Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия. Той се е занимавал с философски въпроси. След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо. Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата.
към втори вариант >>
Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира.
(втори вариант)
Сега, каква беше общата тема? Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична?
Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира.
Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония. В музиката нека вземем гамите, които съществуват. Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете - по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето. Тогава ще ни се струва, че те не пеят хубаво. Вас ви се струва, че няма хармония.
към втори вариант >>
Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят.
(втори вариант)
Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията.
Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят.
Цар на сиромашията. Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството. Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
към втори вариант >>
После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
(втори вариант)
Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари.
После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
към втори вариант >>
Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия.
(втори вариант)
Коя е най-важната книга на Стария завет? Разно мислите.
Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия.
Той се е занимавал с философски въпроси. След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо. Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата. Последна са я пуснали.
към втори вариант >>
Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония.
(втори вариант)
Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира.
Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония.
В музиката нека вземем гамите, които съществуват. Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете - по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето. Тогава ще ни се струва, че те не пеят хубаво. Вас ви се струва, че няма хармония. Не че има дисхармония, но в дадения случай има несъгласие.
към втори вариант >>
Цар на сиромашията.
(втори вариант)
После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят.
Цар на сиромашията.
Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството. Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
към втори вариант >>
Питам, каква роля играе този пример, защо се явява в този просяк желанието да го обере?
(втори вариант)
Питам, каква роля играе този пример, защо се явява в този просяк желанието да го обере?
Виж, казвате, благородство. Шлятер и този просяк може би имат някаква връзка. В неговите случаи, когато лекувал, само един случай има, когато изгонил едного. Петнадесет-двадесет хиляди излекувал и само на едного казва: "Да се махнеш, ти си убиец." Него изпъжда. Във всички случаи само едного изпъди.
към втори вариант >>
Той се е занимавал с философски въпроси.
(втори вариант)
Коя е най-важната книга на Стария завет? Разно мислите. Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия.
Той се е занимавал с философски въпроси.
След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо. Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата. Последна са я пуснали. Соломон не е разбран от съвременния морал.
към втори вариант >>
В музиката нека вземем гамите, които съществуват.
(втори вариант)
Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония.
В музиката нека вземем гамите, които съществуват.
Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете - по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето. Тогава ще ни се струва, че те не пеят хубаво. Вас ви се струва, че няма хармония. Не че има дисхармония, но в дадения случай има несъгласие. В дадения случай тоновете не са координирани, звуковите вълни не са координирани.
към втори вариант >>
Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството.
(втори вариант)
Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията.
Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството.
Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
към втори вариант >>
Виж, казвате, благородство.
(втори вариант)
Питам, каква роля играе този пример, защо се явява в този просяк желанието да го обере?
Виж, казвате, благородство.
Шлятер и този просяк може би имат някаква връзка. В неговите случаи, когато лекувал, само един случай има, когато изгонил едного. Петнадесет-двадесет хиляди излекувал и само на едного казва: "Да се махнеш, ти си убиец." Него изпъжда. Във всички случаи само едного изпъди. После в къщата, дето седял, пише едно писмо на хазяина си, казва: "Понеже Отец ми ме вика, аз ще си замина." Къде отиде Шлятер, не го знае никой.
към втори вариант >>
След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо.
(втори вариант)
Коя е най-важната книга на Стария завет? Разно мислите. Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия. Той се е занимавал с философски въпроси.
След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо.
Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата. Последна са я пуснали. Соломон не е разбран от съвременния морал. Много религиозни хора, като четат, казват - много надалече отишъл.
към втори вариант >>
НАГОРЕ