НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
344
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
344
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма.
Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ.
По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма.
Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ.
към беседата >>
Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно.
Човѣшкиятъ духъ ги създаде. Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи.
Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно.
„Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти? – Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша. Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тукъ е всичката философия.
към беседата >>
Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори.
Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава.
Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори.
Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ.
към беседата >>
Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си!
Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма.
Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си!
Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити.
към беседата >>
„Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката.
Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно.
„Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката.
Кой си ти? – Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша. Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тукъ е всичката философия.
към беседата >>
Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята.
Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори.
Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята.
Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога.
към беседата >>
Не, не давамъ.
Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си!
Не, не давамъ.
Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ.
към беседата >>
Кой си ти?
– Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката.
Кой си ти?
– Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша. Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тукъ е всичката философия.
към беседата >>
Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога.
Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята.
Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога.
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го.
към беседата >>
Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение.
Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ.
Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение.
Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ.
към беседата >>
– Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша.
по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти?
– Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша.
Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тукъ е всичката философия.
към беседата >>
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога.
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ.
към беседата >>
Нека си седятъ паритѣ заровени.
Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение.
Нека си седятъ паритѣ заровени.
Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта!
към беседата >>
Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
„Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти? – Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша.
Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
Тукъ е всичката философия.
към беседата >>
Щомъ е за името Божие, оставятъ го.
Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
Щомъ е за името Божие, оставятъ го.
Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ.
към беседата >>
Азъ не съмъ за паритѣ.
По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени.
Азъ не съмъ за паритѣ.
Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора.
към беседата >>
Тукъ е всичката философия.
Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдитѣ; „той“ – краката. Кой си ти? – Азъ, който мисля; ти, който чувствувашъ; той, който диша. Той, третиятъ е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
Тукъ е всичката философия.
към беседата >>
Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ.
Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори. Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го.
Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ.
Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ.
към беседата >>
Хубаво си седятъ тѣ скрити.
Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си! Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ.
Хубаво си седятъ тѣ скрити.
Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи!
към беседата >>
„Отче, праведний, свѣтътъ не Те е позналъ, но азъ Те познахъ, и тѣ познаха, че Ти си ме проводилъ“.
„Отче, праведний, свѣтътъ не Те е позналъ, но азъ Те познахъ, и тѣ познаха, че Ти си ме проводилъ“.
към беседата >>
Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога.
Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ да го задигнатъ, да го взематъ отъ земята. Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ.
Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога.
Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ.
към беседата >>
Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ.
Не, не давамъ. Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити.
Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ.
Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички.
към беседата >>
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много.
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много.
Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко. Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ.
към беседата >>
Оставятъ го.
Той започва да се моли: оставете ме, искамъ да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога.
Оставятъ го.
Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши.
към беседата >>
Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ.
Още два пѫти да ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение. Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ.
Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ.
Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то?
към беседата >>
Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко.
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много.
Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко.
Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа.
към беседата >>
Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ.
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го.
Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ.
Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска.
към беседата >>
Не, други, още по велики богатства има въ свѣта!
Нека си седятъ паритѣ заровени. Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ.
Не, други, още по велики богатства има въ свѣта!
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо.
към беседата >>
Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо?
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко.
Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо?
Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ.
към беседата >>
Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ.
Щомъ е за името Божие, оставятъ го. Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ.
Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ.
Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ!
към беседата >>
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора.
Азъ не съмъ за паритѣ. Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта!
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора.
А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие!
към беседата >>
Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме.
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко. Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо?
Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме.
Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ.
към беседата >>
Той пакъ се моли да го оставятъ.
Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ да го взематъ, но той нищо не свършилъ. Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ.
Той пакъ се моли да го оставятъ.
– Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ.
към беседата >>
А тѣ всички сѫ живи!
Хубаво си седятъ тѣ скрити. Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора.
А тѣ всички сѫ живи!
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме?
към беседата >>
Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение.
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко. Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме.
Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение.
Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>
– Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ.
Започва пакъ да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога. Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ.
– Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ.
Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска.
към беседата >>
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички.
Ако излѣзатъ на явѣ, ще има много хора избити заради тѣхъ. Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи!
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички.
Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има?
към беседата >>
Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ.
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко. Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение.
Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ.
За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>
Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши.
Оставятъ го. Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ.
Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши.
Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска. Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
към беседата >>
Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то?
Тѣ си иматъ своитѣ пазители тамъ. Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички.
Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то?
– Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ?
към беседата >>
За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа.
Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко. Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ.
За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа.
Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>
Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска.
Мине известно врѣме, той нищо не е направилъ. Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши.
Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска.
Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска. Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга.
към беседата >>
– Ами то е, сѫществува това нѣщо.
Не, други, още по велики богатства има въ свѣта! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то?
– Ами то е, сѫществува това нѣщо.
Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея.
към беседата >>
Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ.
Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа.
Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ.
Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>
Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ!
Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ. Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска.
Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ!
Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска. Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга. Това сѫ фигуративни изрази.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ, да имашъ онова велико течение на Божията Любовь, да си миренъ и тихъ, да бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята, да бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе, да се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора. А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо.
Чудни сте вие!
Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ.
към беседата >>
Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ.
Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ.
Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ.
Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>
Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ.
Той пакъ се моли да го оставятъ. – Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ!
Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ.
Такъвъ човѣкъ и Господь го иска. Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга. Това сѫ фигуративни изрази.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме?
А тѣ всички сѫ живи! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие!
Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме?
Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура?
към беседата >>
Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ.
Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ и Господь го иска.
– Не може повече: или праведникъ ще бѫдешъ, или вагабонтъ. Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ.
Такъвъ човѣкъ и Господь го иска.
Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга. Това сѫ фигуративни изрази.
към беседата >>
Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има?
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който да се разбирашъ съ всички. Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме?
Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има?
Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ?
към беседата >>
„Свѣтътъ не Те е позналъ“.
„Свѣтътъ не Те е позналъ“.
Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки. „Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията. Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава. Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни.
към беседата >>
Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши. Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска.
Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга. Това сѫ фигуративни изрази.
към беседата >>
Кога ще дойде тази култура при насъ?
Нѣкои ще кажатъ: ще бѫде ли то? – Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има?
Кога ще дойде тази култура при насъ?
– Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ.
към беседата >>
Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки.
„Свѣтътъ не Те е позналъ“.
Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки.
„Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията. Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава. Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни. Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ.
към беседата >>
Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга.
Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска. Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска. Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга.
Това сѫ фигуративни изрази.
към беседата >>
– Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея.
– Ами то е, сѫществува това нѣщо. Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ?
– Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея.
На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме.
към беседата >>
„Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията.
„Свѣтътъ не Те е позналъ“. Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки.
„Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията.
Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава. Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни. Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ. Тѣ иматъ свои характерни качества.
към беседата >>
Това сѫ фигуративни изрази.
Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ! Дяволътъ казва: доведете този човѣкъ при мене, той ще бѫде добъръ. Такъвъ човѣкъ и Господь го иска. Той казва: „Щомъ този човѣкъ може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга.
Това сѫ фигуративни изрази.
към беседата >>
На васъ казватъ.
Чудни сте вие! Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея.
На васъ казватъ.
Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването?
„Свѣтътъ не Те е позналъ“. Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки. „Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията.
Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването?
– Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава. Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни. Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ. Тѣ иматъ свои характерни качества.
към беседата >>
Христосъ казва: „Разбрахъ, че Ти си ме проводилъ“.
Христосъ казва: „Разбрахъ, че Ти си ме проводилъ“.
към беседата >>
Знаете ли, че има ангелска култура?
Нѣкои питатъ: ами кога ще дойде това врѣме? Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ.
Знаете ли, че има ангелска култура?
Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ?
към беседата >>
– Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава.
„Свѣтътъ не Те е позналъ“. Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки. „Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията. Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването?
– Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава.
Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни. Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ. Тѣ иматъ свои характерни качества.
към беседата >>
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината?
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината?
Да се запознаете съ Истината? – Истината е нѣщо свещено. Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ.
към беседата >>
Кога ще дойде тази култура при насъ?
Казватъ на мравитѣ: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура?
Кога ще дойде тази култура при насъ?
– Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога!
към беседата >>
Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни.
„Свѣтътъ не Те е позналъ“. Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки. „Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията. Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава.
Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни.
Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ. Тѣ иматъ свои характерни качества.
към беседата >>
Да се запознаете съ Истината?
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината?
Да се запознаете съ Истината?
– Истината е нѣщо свещено. Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината.
към беседата >>
– Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ.
Кога ще дойде тази култура при насъ? – Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ?
– Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ.
Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ.
към беседата >>
Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ.
Азъ се спирамъ върху една отъ познатитѣ точки. „Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията. Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава. Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни.
Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ.
Тѣ иматъ свои характерни качества.
към беседата >>
– Истината е нѣщо свещено.
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината? Да се запознаете съ Истината?
– Истината е нѣщо свещено.
Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина.
към беседата >>
Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме.
– Никога нѣма да дойде при васъ, вие ще отидете при нея. На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ.
Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме.
Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта.
към беседата >>
Тѣ иматъ свои характерни качества.
„Подъ познаване“ – азъ разбирамъ проекцията. Нѣкои питатъ: въ какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може да се познава. Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни. Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ.
Тѣ иматъ свои характерни качества.
към беседата >>
Ние още не можемъ да видимъ Истината.
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината? Да се запознаете съ Истината? – Истината е нѣщо свещено.
Ние още не можемъ да видимъ Истината.
Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете?
към беседата >>
Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора.
На васъ казватъ. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме.
Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора.
И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта?
към беседата >>
И тъй, въ какво седи познаването?
И тъй, въ какво седи познаването?
Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата.
към беседата >>
Тя не може да се прояви.
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината? Да се запознаете съ Истината? – Истината е нѣщо свещено. Ние още не можемъ да видимъ Истината.
Тя не може да се прояви.
За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло.
към беседата >>
И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ?
Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора.
И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ?
– Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта.
към беседата >>
Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение.
И тъй, въ какво седи познаването?
Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение.
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате?
към беседата >>
За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ.
Сега вие може да кажете: кой е начинътъ, по който може да се запознаемъ съ Истината? Да се запознаете съ Истината? – Истината е нѣщо свещено. Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви.
За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ.
Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта.
към беседата >>
– Никога!
Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ?
– Никога!
Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България.
към беседата >>
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ?
И тъй, въ какво седи познаването? Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение.
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ?
– Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи.
към беседата >>
Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината.
Да се запознаете съ Истината? – Истината е нѣщо свещено. Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ.
Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината.
Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ?
към беседата >>
Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ.
– Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ. Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога!
Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ.
И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари.
към беседата >>
– Въ свѣта.
И тъй, въ какво седи познаването? Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ?
– Въ свѣта.
Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ.
към беседата >>
Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина.
– Истината е нѣщо свещено. Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината.
Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина.
Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата?
към беседата >>
И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта.
Седимъ ние, съ нашитѣ китари, като мравитѣ, чакаме. Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ.
И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта.
А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя.
към беседата >>
Интересно е по какво познаваме хората?
И тъй, въ какво седи познаването? Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта.
Интересно е по какво познаваме хората?
Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
към беседата >>
Тогава, какво ще кажете?
Ние още не можемъ да видимъ Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина.
Тогава, какво ще кажете?
Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата?
към беседата >>
А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта?
Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта.
А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта?
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна.
към беседата >>
Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата.
И тъй, въ какво седи познаването? Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората?
Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата.
Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
към беседата >>
Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло.
Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете?
Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло.
Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява.
към беседата >>
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта.
И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта?
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта.
Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече.
към беседата >>
Съ какво ги познавате?
Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата.
Съ какво ги познавате?
– Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка.
към беседата >>
Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта.
За Истината ние сме като слѣпия човѣкъ. Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло.
Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта.
Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата?
към беседата >>
Този законъ може да се приложи даже още сега въ България.
– Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта.
Този законъ може да се приложи даже още сега въ България.
Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я.
към беседата >>
– Съ вашитѣ очи.
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате?
– Съ вашитѣ очи.
Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени.
към беседата >>
Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ?
Той може да усѣти топлината, но не може да възприеме и свѣтлината. Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта.
Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ?
Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява.
към беседата >>
Нѣкой апашъ открадналъ пари.
Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България.
Нѣкой апашъ открадналъ пари.
Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ.
към беседата >>
Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ.
– Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи.
Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ.
Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика.
към беседата >>
Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата?
Туй, което, ние възприемаме, не е свѣтлина. Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ?
Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата?
Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата?
към беседата >>
Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя.
И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари.
Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя.
Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане.
към беседата >>
Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ.
Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване.
към беседата >>
Защо го създаде природата?
Тогава, какво ще кажете? Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата?
Защо го създаде природата?
Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя.
към беседата >>
Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна.
А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта? – Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя.
Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна.
Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ?
към беседата >>
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
към беседата >>
Той е друга проява.
Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло. Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата?
Той е друга проява.
Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ?
към беседата >>
Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече.
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна.
Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече.
Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги.
към беседата >>
Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка.
Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка.
Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване.
към беседата >>
Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата?
Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ да виждаме реалностьта. Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява.
Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата?
– Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви.
към беседата >>
Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я.
Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече.
Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я.
Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ.
към беседата >>
Въ познаването има категории, степени.
– Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка.
Въ познаването има категории, степени.
При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване.
към беседата >>
– Той е друга проява.
Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ? Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата?
– Той е друга проява.
Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви. Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята.
към беседата >>
Нѣма защо да го сѫдятъ.
Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я.
Нѣма защо да го сѫдятъ.
Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе.
към беседата >>
При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика.
Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени.
При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика.
Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ.
към беседата >>
Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата?
Питамъ ученитѣ хора, капацитетитѣ: какъвъ е смисълътъ на червения лѫчъ въ дѫгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява.
Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата?
– Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви. Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята. Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи.
към беседата >>
Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане.
Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ.
Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане.
Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ!
към беседата >>
Туй е повърхностно познаване.
Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика.
Туй е повърхностно познаване.
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване.
към беседата >>
– Той е трета проявя.
Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата?
– Той е трета проявя.
Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви. Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята. Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи. Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
към беседата >>
Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ?
Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане.
Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ?
– Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито!
към беседата >>
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване.
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
към беседата >>
Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ?
Той е друга проява. Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя.
Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ?
– Това сѫ все прояви. Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята. Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи. Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
към беседата >>
– Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги.
Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ?
– Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги.
Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това.
към беседата >>
Това е истинско познаване.
Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
Това е истинско познаване.
Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ.
към беседата >>
– Това сѫ все прояви.
Защо е зеления цвѣтъ въ дѫгата? – Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ?
– Това сѫ все прояви.
Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята. Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи. Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
към беседата >>
Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ.
Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги.
Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ.
Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе.
към беседата >>
Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване.
Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване.
Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване.
Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ.
към беседата >>
Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята.
– Той е друга проява. Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви.
Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята.
Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи. Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
към беседата >>
Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе.
Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ.
Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе.
Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ?
към беседата >>
Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ.
При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване.
Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ.
Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате?
към беседата >>
Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи.
Защо е жълтиятъ цвѣтъ въ дѫгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви. Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята.
Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи.
Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
към беседата >>
Ще се прѣобрази този човѣкъ!
Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане. Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе.
Ще се прѣобрази този човѣкъ!
Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито.
към беседата >>
Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване.
Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ.
Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване.
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате.
към беседата >>
Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
– Той е трета проявя. Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ? – Това сѫ все прояви. Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята. Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи.
Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
към беседата >>
Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито!
Питате: какъ ще се поправи свѣтътъ? – Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ!
Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито!
Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ.
към беседата >>
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване.
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо?
към беседата >>
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата.
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата.
Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата. Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания. И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
към беседата >>
Хубавъ опитъ е това.
– Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито!
Хубавъ опитъ е това.
Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки.
към беседата >>
Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ.
Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ.
Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата.
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата.
Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата.
Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания. И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни.
към беседата >>
Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе.
Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това.
Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе.
Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово.
към беседата >>
Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ.
Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ.
Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ.
Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ.
към беседата >>
Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания.
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата.
Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания.
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни. Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане.
към беседата >>
Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ?
Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе.
Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ?
Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване.
към беседата >>
Защо въ първия случай го познавате?
Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ.
Защо въ първия случай го познавате?
Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате?
към беседата >>
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа?
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата. Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания.
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа?
Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни. Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане. Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито.
Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ?
Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито.
Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата?
към беседата >>
Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате.
Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате?
Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате.
Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
към беседата >>
Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ?
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата. Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания. И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа?
Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ?
Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни. Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане. Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ.
Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито.
Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ.
Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ.
към беседата >>
Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо?
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате.
Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо?
– Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо?
към беседата >>
Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нѣщата. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата. Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания. И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ?
Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни. Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане. Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки.
Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ.
Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки.
Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ. Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
към беседата >>
– Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага.
Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо?
– Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага.
Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се.
към беседата >>
Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни.
Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко си билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко си билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата. Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания. И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни.
Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане. Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово.
Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки.
Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово.
Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ. Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
към беседата >>
Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ.
Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага.
Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ.
Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си.
към беседата >>
Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане.
Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания. И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни.
Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане.
Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване.
Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово.
Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване.
Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ. Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
към беседата >>
Отъ гдѣ го познавате?
Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ.
Отъ гдѣ го познавате?
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му.
към беседата >>
Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко си часа? Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ? Учениятъ ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания въ секундата, че еди-колко си вѫглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може да сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни. Азъ искамъ да зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане.
Азъ не искамъ да зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
към беседата >>
Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата?
Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване.
Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата?
– Научихъ. Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
към беседата >>
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате?
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване.
към беседата >>
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея.
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея.
Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ. Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ. Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота!
към беседата >>
– Научихъ.
Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата?
– Научихъ.
Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
към беседата >>
Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо?
Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо?
Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни.
към беседата >>
Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ.
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея.
Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ.
Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ. Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ?
към беседата >>
Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ.
Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
към беседата >>
Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се.
– Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо?
Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се.
У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни. Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>
Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ.
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея. Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ.
Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ.
Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ.
към беседата >>
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ“.
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ“.
към беседата >>
У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си.
Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се.
У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си.
Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни. Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>
Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ.
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея. Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ. Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ.
Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ.
Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ.
към беседата >>
„Познахъ, че Господь ме прати на земята, да изпълня Неговата воля“.
„Познахъ, че Господь ме прати на земята, да изпълня Неговата воля“.
към беседата >>
Но всичко това е само за касата му.
Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си.
Но всичко това е само за касата му.
Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни. Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>
Турятъ си хората разни цвѣтове.
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея. Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ. Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ. Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ.
Турятъ си хората разни цвѣтове.
Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка.
към беседата >>
Това, обаче, не е познаване.
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му.
Това, обаче, не е познаване.
Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни. Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>
Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота!
Тѣзи краски на дѫгата сѫ най-голѣмото благословение, което се съдържа въ нея. Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ. Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ. Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове.
Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота!
На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ.
към беседата >>
Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни.
Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване.
Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни.
Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>
На кой животъ?
Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ. Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ. Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота!
На кой животъ?
– На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ.
към беседата >>
Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни.
Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>
– На онзи възвишенъ, благороденъ животъ.
Сега, нѣкои хора отъ съврѣменния свѣтъ взели единъ цвѣтъ отъ краскитѣ на дѫгата и съ това име се кръщаватъ, така се назоваватъ. Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ?
– На онзи възвишенъ, благороденъ животъ.
Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ.
към беседата >>
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого?
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого?
– Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога?
към беседата >>
Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ.
Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ. Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ.
Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ.
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ.
към беседата >>
– Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого?
– Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога.
А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина.
към беседата >>
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка.
Турятъ си хората разни цвѣтове. Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ.
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка.
Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ!
към беседата >>
А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога.
А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога.
Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка.
към беседата >>
Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ.
Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота! На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка.
Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ.
Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове.
към беседата >>
Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога.
Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
към беседата >>
Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ.
На кой животъ? – На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ.
Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ.
Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава!
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа!
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа!
Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма.
към беседата >>
Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ.
– На онзи възвишенъ, благороденъ животъ. Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ.
Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ.
Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто.
към беседата >>
Питамъ: поповете ли създадоха Бога?
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа!
Питамъ: поповете ли създадоха Бога?
Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма?
към беседата >>
Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ.
Да дадешъ живота на човѣка, а не да му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ. Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ.
Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ.
Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта?
към беседата >>
Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина.
– Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога?
Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина.
Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
към беседата >>
Всички трѣбва да даваме даромъ!
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ да могатъ да дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка. Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ.
Всички трѣбва да даваме даромъ!
Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава!
към беседата >>
Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка.
А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина.
Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка.
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка.
към беседата >>
Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове.
Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи да дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ. Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ!
Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове.
И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени.
към беседата >>
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка.
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ.
към беседата >>
И сами си отговарятъ: е нали модата е такава!
Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ. Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове.
И сами си отговарятъ: е нали модата е такава!
Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ.
към беседата >>
Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма.
Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му.
към беседата >>
Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто.
Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ. Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава!
Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто.
Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ?
към беседата >>
Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма?
Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма.
Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма?
Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри.
към беседата >>
Защо промѣнятъ цвѣта?
Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ си взелъ, даромъ трѣбва да дадешъ. Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто.
Защо промѣнятъ цвѣта?
– Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
към беседата >>
Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма?
Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри. Кой е по-правъ?
към беседата >>
– Сега пъкъ парижката мода е такава!
Всички трѣбва да даваме даромъ! Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта?
– Сега пъкъ парижката мода е такава!
Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
към беседата >>
Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка.
Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка.
Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри. Кой е по-правъ? – Вториятъ.
към беседата >>
Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени.
Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове. И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава!
Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени.
Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже?
към беседата >>
Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ.
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка.
Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ.
Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри. Кой е по-правъ? – Вториятъ. И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
към беседата >>
Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ.
И сами си отговарятъ: е нали модата е такава! Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени.
Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ.
И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ.
към беседата >>
Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му.
Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ.
Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му.
Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри. Кой е по-правъ? – Вториятъ. И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
към беседата >>
И кои лъжатъ?
Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто. Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ.
И кои лъжатъ?
– Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва.
към беседата >>
Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри.
Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му.
Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри.
Кой е по-правъ? – Вториятъ. И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
към беседата >>
– Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
Защо промѣнятъ цвѣта? – Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ?
– Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ?
към беседата >>
Кой е по-правъ?
Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри.
Кой е по-правъ?
– Вториятъ. И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
към беседата >>
Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
– Сега пъкъ парижката мода е такава! Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе.
към беседата >>
– Вториятъ.
Първиятъ продължава да върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка. Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри. Кой е по-правъ?
– Вториятъ.
И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
към беседата >>
Защо трѣбва да се лъже?
Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени. Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
Защо трѣбва да се лъже?
Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано.
към беседата >>
И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди да сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ. Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко си години, отъ еди-кой си ученъ – пише името му. Пристига вториятъ ученъ, пише: азъ зная, че първата риба, която живѣеше въ тази рѣка, я откри. Кой е по-правъ? – Вториятъ.
И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и си туриха тамъ яйцата, за да се излюпватъ малкитѣ рибки.
към беседата >>
Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ.
Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението да изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ да ги е срамъ. И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже?
Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ.
Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано.
към беседата >>
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини.
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини.
Правя едно сравнение. Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е. това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура.
към беседата >>
Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва.
И кои лъжатъ? – Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ.
Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва.
Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма.
към беседата >>
Правя едно сравнение.
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини.
Правя едно сравнение.
Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е. това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ.
към беседата >>
Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ?
– Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва.
Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ?
– Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ.
към беседата >>
Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е.
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини. Правя едно сравнение.
Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е.
това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ. Кой е правъ?
към беседата >>
– Ще ги подведе.
Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ?
– Ще ги подведе.
Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше.
към беседата >>
това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало.
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е.
това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало.
А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ. Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса.
към беседата >>
Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано.
Защо трѣбва да се лъже? Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе.
Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано.
Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи.
към беседата >>
А, не е имало рѣка голѣма като тази!
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е. това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало.
А, не е имало рѣка голѣма като тази!
Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ. Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ.
към беседата >>
Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано.
Ако лъжата може да ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ да я туримъ като законъ. Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано.
Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано.
Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи. Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си.
към беседата >>
Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура.
Така и ние, съврѣменнитѣ учени хора, мислимъ, че сме открили нѣкои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е. това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази!
Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура.
И двамата спорятъ. Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ.
към беседата >>
Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма.
Обаче, и за лъжата има законъ: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано.
Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма.
Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи. Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си. Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете.
към беседата >>
И двамата спорятъ.
Правя едно сравнение. Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е. това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура.
И двамата спорятъ.
Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си.
към беседата >>
Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ.
Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли да подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма.
Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ.
По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи. Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си. Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
към беседата >>
Кой е правъ?
Ние сме като първия ученъ, който казва, че тази рѣка е най-голѣмата, т.е. това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ.
Кой е правъ?
Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка.
към беседата >>
По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше.
– Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ.
По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше.
Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи. Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си. Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
към беседата >>
Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса.
това значи, че като съврѣменната наука подобна не е имало. А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ. Кой е правъ?
Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса.
Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка.
към беседата >>
Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи.
Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше.
Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи.
Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си. Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
към беседата >>
Културитѣ не се различаватъ.
А, не е имало рѣка голѣма като тази! Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ. Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса.
Културитѣ не се различаватъ.
Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета?
към беседата >>
Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си.
Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи.
Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си.
Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
към беседата >>
Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ.
Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура. И двамата спорятъ. Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ.
Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ.
Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь.
към беседата >>
Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете.
Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи. Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си.
Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете.
Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
към беседата >>
Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си.
И двамата спорятъ. Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ.
Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си.
Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него.
към беседата >>
Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше. Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се поправи. Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си. Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете.
Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
към беседата >>
Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка.
Кой е правъ? Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си.
Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка.
Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ.
към беседата >>
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното.
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното.
Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй. Тѣ започватъ да те ограничаватъ. Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички.
към беседата >>
Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка.
Но, да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса. Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка.
Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка.
Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него.
към беседата >>
Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй.
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното.
Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй.
Тѣ започватъ да те ограничаватъ. Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ?
към беседата >>
Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета?
Културитѣ не се различаватъ. Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка.
Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета?
Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги.
към беседата >>
Тѣ започватъ да те ограничаватъ.
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното. Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй.
Тѣ започватъ да те ограничаватъ.
Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени.
към беседата >>
Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь.
Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета?
Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь.
Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги.
към беседата >>
Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие.
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното. Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй. Тѣ започватъ да те ограничаватъ.
Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие.
Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе?
към беседата >>
Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него.
Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь.
Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него.
Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ.
към беседата >>
Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода.
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното. Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй. Тѣ започватъ да те ограничаватъ. Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие.
Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода.
Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль.
към беседата >>
Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ.
Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него.
Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ.
Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва.
към беседата >>
Ние можемъ да се спогодяваме съ всички.
Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното. Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй. Тѣ започватъ да те ограничаватъ. Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода.
Ние можемъ да се спогодяваме съ всички.
Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види.
към беседата >>
Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него.
Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ.
Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него.
Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата.
към беседата >>
Но какъ?
Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй. Тѣ започватъ да те ограничаватъ. Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички.
Но какъ?
– Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ.
към беседата >>
Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги.
Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него.
Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги.
Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ.
към беседата >>
– Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени.
Тѣ започватъ да те ограничаватъ. Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ?
– Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени.
Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това?
към беседата >>
Ученостьта му не седи въ тия книги.
Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги.
Ученостьта му не седи въ тия книги.
Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума.
към беседата >>
Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе?
Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ, да бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ да бѫде само едно външно съдѣйствие. Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени.
Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе?
– Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ.
към беседата >>
Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ.
Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги.
Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ.
Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ.
към беседата >>
– Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль.
Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва да си дадемъ пълна свобода. Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе?
– Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль.
Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети.
към беседата >>
Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва.
Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ.
Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва.
Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне.
към беседата >>
Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види.
Ние можемъ да се спогодяваме съ всички. Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль.
Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види.
Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение.
към беседата >>
Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата.
Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва.
Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата.
И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума.
към беседата >>
Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ.
Но какъ? – Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види.
Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ.
Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си.
към беседата >>
И въ душата не вѣрвамъ.
Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата.
И въ душата не вѣрвамъ.
– Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие.
към беседата >>
Какъ ще се прѣмахне всичко това?
– Когато азъ говоря, трѣбва да бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ искрени. Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ.
Какъ ще се прѣмахне всичко това?
Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така?
към беседата >>
– Е, тогава въ ума.
Ученостьта му не седи въ тия книги. Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ.
– Е, тогава въ ума.
– И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли?
към беседата >>
Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ.
Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва да мисля за тебе? – Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това?
Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ.
Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая.
към беседата >>
– И въ ума не вѣрвамъ.
Културата седи много по-дълбоко: въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия умъ, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума.
– И въ ума не вѣрвамъ.
– Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ.
към беседата >>
Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети.
– Не трѣбва да имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль. Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ.
Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети.
Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия.
към беседата >>
– Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне.
Азъ употрѣбявамъ тѣзи четири термина, та който ви прилегне – кой въ каквото вѣрва. Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ.
– Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне.
Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение.
Ако азъ имамъ нѣкаква задна цѣль, тя ще се види. Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети.
Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение.
Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ.
към беседата >>
Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума.
Нѣкой казва: въ духа не вѣрвамъ – Е, тогава въ душата. И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне.
Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума.
Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е?
към беседата >>
Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си.
Моята цѣль трѣбва да е – да се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ; да се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ; да се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ. Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение.
Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си.
Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко.
към беседата >>
Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие.
И въ душата не вѣрвамъ. – Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума.
Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие.
Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата.
към беседата >>
Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така?
Какъ ще се прѣмахне всичко това? Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си.
Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така?
Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си.
към беседата >>
Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли?
– Е, тогава въ ума. – И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие.
Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли?
– Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е?
към беседата >>
Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая.
Вие не може да намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ. Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така?
Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая.
Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене?
към беседата >>
– Вѣрвамъ.
– И въ ума не вѣрвамъ. – Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли?
– Вѣрвамъ.
Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята.
към беседата >>
Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия.
Вие нѣма да намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети. Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая.
Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия.
Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга.
към беседата >>
Легна на лѣвата страна, усещамъ го.
– Е, вѣрвай въ това, което ти прилегне. Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ.
Легна на лѣвата страна, усещамъ го.
А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята.
към беседата >>
Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ.
Нѣкои казватъ: да, вѣрно е, въ църквата не може да се намѣри никакво спасение. Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия.
Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ.
Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене?
към беседата >>
А умътъ гдѣ е?
Двѣ нѣща има, въ които съврѣменнитѣ хора вѣрватъ: въ сърдцето и въ ума. Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го.
А умътъ гдѣ е?
– Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето.
към беседата >>
Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко.
Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя си. Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ.
Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко.
Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй.
към беседата >>
– Ето го, тукъ въ главата.
Турятъ си рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие. Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е?
– Ето го, тукъ въ главата.
Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
към беседата >>
Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си.
Знаете ли на какво мязатъ тия, които казватъ така? Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко.
Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си.
Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ.
към беседата >>
Ами душата гдѣ е?
Питамъ нѣкого: въ сърдцето не вѣрвашъ ли? – Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата.
Ами душата гдѣ е?
– Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства.
към беседата >>
Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене?
Турцитѣ иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая. Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си.
Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене?
Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ.
към беседата >>
– Душата я нѣма на земята.
– Вѣрвамъ. Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е?
– Душата я нѣма на земята.
Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ.
към беседата >>
Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга.
Когато помацитѣ станали турци, били заставени да си направятъ джамия. Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене?
Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга.
Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия?
към беседата >>
Душата има само една малка проекция тукъ на земята.
Легна на лѣвата страна, усещамъ го. А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята.
Душата има само една малка проекция тукъ на земята.
Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата.
към беседата >>
Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене?
Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората да си търсятъ дърва, но трѣбвало помежду си да говорятъ все на турски езикъ. Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга.
Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене?
Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
към беседата >>
Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето.
А умътъ гдѣ е? – Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята.
Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето.
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ.
към беседата >>
Не мислете тъй.
Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски си говорили, но когато строили джамията си, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко. Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене?
Не мислете тъй.
Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина?
към беседата >>
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
– Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето.
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ.
Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя си. Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй.
Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ.
Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта?
към беседата >>
Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства.
Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства.
Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието.
към беседата >>
Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ.
Нима, ако азъ седя на първия етажъ, а качатъ нѣкое магаре на третия етажъ, та магарето е по-високо отъ мене? Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ.
Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ.
Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога?
към беседата >>
Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ.
– Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства.
Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ.
Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае.
към беседата >>
Кажете тогава: гдѣ е вашата философия?
Магарето си е все магаре, то пакъ ще си реве – нѣма да напише нѣкоя хубава книга. Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ.
Кажете тогава: гдѣ е вашата философия?
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога.
към беседата >>
Този изворъ е душата.
Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ.
Този изворъ е душата.
Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това?
към беседата >>
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия?
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана.
към беседата >>
Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ.
Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето. Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата.
Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ.
Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго.
към беседата >>
Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина?
Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина?
Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо?
към беседата >>
Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ.
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ. Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ.
Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ.
Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго. Защо се забърква човѣкъ?
към беседата >>
Защо иде смъртьта въ свѣта?
Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина?
Защо иде смъртьта въ свѣта?
Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ.
към беседата >>
Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието.
Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ.
Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието.
За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго. Защо се забърква човѣкъ? Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ.
към беседата >>
Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога?
Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта?
Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога?
– Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“.
към беседата >>
За Него никой нищо не знае.
Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието.
За Него никой нищо не знае.
Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго. Защо се забърква човѣкъ? Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ. Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
към беседата >>
– Когато пожертвувашъ живота си за Бога.
Кажете тогава: гдѣ е вашата философия? Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога?
– Когато пожертвувашъ живота си за Бога.
Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
към беседата >>
Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това?
Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае.
Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това?
Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго. Защо се забърква човѣкъ? Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ. Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
към беседата >>
Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана.
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура? Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога.
Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана.
Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа.
към беседата >>
Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго.
Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това?
Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго.
Защо се забърква човѣкъ? Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ. Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
към беседата >>
Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо?
Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана.
Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо?
Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението.
към беседата >>
Защо се забърква човѣкъ?
Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ. Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго.
Защо се забърква човѣкъ?
Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ. Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
към беседата >>
Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ.
Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо?
Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ.
И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята.
към беседата >>
Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ.
Изворитѣ на Бога се поятъ отъ още по-великъ изворъ – отъ Абсолютния, Незнайния Духъ на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго. Защо се забърква човѣкъ?
Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ.
Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
към беседата >>
И казва Христосъ: „Познавамъ Те“.
Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ.
И казва Христосъ: „Познавамъ Те“.
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ.
към беседата >>
Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това? Вашата ученость е въ състояние да забърка ума на всѣкиго. Защо се забърква човѣкъ? Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ.
Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ.
към беседата >>
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
– Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“.
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
към беседата >>
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него.
Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ. То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието. Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта.
към беседата >>
Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа.
Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа.
А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно.
към беседата >>
Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него.
Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ.
То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието. Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се.
към беседата >>
А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението.
Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа.
А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението.
И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ.
към беседата >>
То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него. Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ.
То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието.
Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка.
към беседата >>
И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята.
Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението.
И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе?
към беседата >>
Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него. Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ. То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието.
Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни.
Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка. Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ.
И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ.
Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли?
към беседата >>
Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него. Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ. То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието. Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни.
Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ.
Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка. Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много. Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ.
към беседата >>
Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ.
Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга.
към беседата >>
Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него. Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ. То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието. Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ.
Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта.
Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка. Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много. Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ. Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
към беседата >>
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно.
Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно.
Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви.
към беседата >>
Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се.
Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ. То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието. Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта.
Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се.
Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка. Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много. Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ. Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
към беседата >>
Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ.
А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно.
Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ.
Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така?
към беседата >>
Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка.
То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието. Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се.
Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка.
Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много. Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ. Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
към беседата >>
Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе?
И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ.
Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе?
Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ.
към беседата >>
Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много.
Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка.
Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много.
Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ. Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
към беседата >>
Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли?
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе?
Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли?
Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ. Ама трѣбва ли да правятъ това?
към беседата >>
Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ.
Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка. Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много.
Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ.
Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
към беседата >>
Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга.
Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли?
Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга.
Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ. Ама трѣбва ли да правятъ това? – И съ този въпросъ не се занимавамъ.
към беседата >>
Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка. Връзката е въ това, че Богъ е Единъ, а тѣ сѫ много. Слѣдователно, съ множеството се означава проявения, ограничения, физическия свѣтъ.
Безъ множеството свѣтътъ не може да се прояви.
към беседата >>
Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви.
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга.
Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви.
Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ. Ама трѣбва ли да правятъ това? – И съ този въпросъ не се занимавамъ. То е тѣхна длъжность – нищо повече.
към беседата >>
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ.
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ.
Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си. Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални. Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ.
към беседата >>
Ами защо правятъ мухитѣ така?
Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви.
Ами защо правятъ мухитѣ така?
– Съ този въпросъ не се занимавамъ. Ама трѣбва ли да правятъ това? – И съ този въпросъ не се занимавамъ. То е тѣхна длъжность – нищо повече.
към беседата >>
Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си.
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ.
Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си.
Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални. Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години.
към беседата >>
– Съ този въпросъ не се занимавамъ.
Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така?
– Съ този въпросъ не се занимавамъ.
Ама трѣбва ли да правятъ това? – И съ този въпросъ не се занимавамъ. То е тѣхна длъжность – нищо повече.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални.
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ. Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си.
Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални.
Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета?
към беседата >>
Ама трѣбва ли да правятъ това?
Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ.
Ама трѣбва ли да правятъ това?
– И съ този въпросъ не се занимавамъ. То е тѣхна длъжность – нищо повече.
към беседата >>
Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява.
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ. Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си. Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални.
Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява.
Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища.
към беседата >>
– И съ този въпросъ не се занимавамъ.
Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ. Ама трѣбва ли да правятъ това?
– И съ този въпросъ не се занимавамъ.
То е тѣхна длъжность – нищо повече.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ психологически фактъ.
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ. Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си. Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални. Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява.
Ще ви приведа единъ психологически фактъ.
Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества.
към беседата >>
То е тѣхна длъжность – нищо повече.
Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така? – Съ този въпросъ не се занимавамъ. Ама трѣбва ли да правятъ това? – И съ този въпросъ не се занимавамъ.
То е тѣхна длъжность – нищо повече.
към беседата >>
Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ.
Сега, азъ ще докосна другъ единъ въпросъ. Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си. Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални. Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ.
Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ.
Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме.
към беседата >>
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность.
към беседата >>
Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години.
Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта си. Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални. Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ.
Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години.
Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ.
към беседата >>
Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ.
Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
към беседата >>
Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета?
Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални. Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години.
Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета?
Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ.
към беседата >>
Ще ви разправя накратко този разказъ.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ.
Ще ви разправя накратко този разказъ.
Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ.
към беседата >>
Да, има такива сънища.
Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може да се сгѫстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгѫстява и разширява. Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета?
Да, има такива сънища.
Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ.
към беседата >>
Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ.
Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава.
Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си.
към беседата >>
Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества.
Ще ви приведа единъ психологически фактъ. Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища.
Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества.
Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме.
към беседата >>
Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава.
Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци.
Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени.
към беседата >>
Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме.
Вие сънувате единъ сънъ: тръгвате отъ България за Америка, пѫтувате, стигате тамъ, запишете се въ нѣкое училище, учите, свършитѣ училището, връщате се отново въ България и ставате пръвъ министъръ. Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества.
Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме.
Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ.
към беседата >>
Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци.
Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность.
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете!
към беседата >>
Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ.
Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за да го реализирате, изискватъ се много години. Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме.
Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ.
Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача.
към беседата >>
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность.
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ.
към беседата >>
Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ.
Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ.
Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ.
Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача?
към беседата >>
Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ.
Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ.
Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша.
към беседата >>
Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ.
Да, има такива сънища. Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ.
Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ.
Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н.
към беседата >>
Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си.
Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ.
Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си.
Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта.
към беседата >>
Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме.
Тъй че, ако азъ дойда да разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества. Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ.
Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме.
Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво.
към беседата >>
Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени.
Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си.
Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени.
Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила.
към беседата >>
Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ.
Врѣмето за растенията, въ тѣхната крайна цѣль на развитие, е по-дълго отколкото нашето врѣме. Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме.
Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ.
Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето!
към беседата >>
Туй да го знаете!
Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени.
Туй да го знаете!
И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си.
към беседата >>
Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача.
Азъ бихъ спорилъ съ съврѣменнитѣ учени, съ съврѣменнитѣ математици по този въпросъ. Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ.
Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача.
Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека?
към беседата >>
И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ.
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете!
И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ.
Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му.
към беседата >>
Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача?
Врѣмето на растенията е по-дълго отъ врѣмето на микробитѣ. Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача.
Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача?
Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава.
към беседата >>
Каквото ми кажешъ, ще върша.
Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ.
Каквото ми кажешъ, ще върша.
Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“.
към беседата >>
Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н.
Врѣмето на микробитѣ е по-дълго отъ врѣмето на млѣкопитающитѣ. Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача?
Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н.
И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность?
към беседата >>
Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта.
Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша.
Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта.
Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето.
към беседата >>
И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво.
Врѣмето на млѣкопитающитѣ е по-дълго отъ нашето врѣме. Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н.
И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво.
Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение.
към беседата >>
Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила.
Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта.
Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила.
Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
към беседата >>
Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето!
Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво.
Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето!
Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати.
към беседата >>
Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си.
Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила.
Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си.
Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта?
към беседата >>
Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека?
Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето!
Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека?
– Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето?
към беседата >>
Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му.
И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си.
Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му.
Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ.
към беседата >>
– Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава.
Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека?
– Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава.
Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ.
към беседата >>
Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“.
Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му.
Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“.
Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12.
към беседата >>
Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность?
Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава.
Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность?
Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ.
към беседата >>
Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето.
Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“.
Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето.
По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта.
към беседата >>
Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение.
И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво. Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность?
Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение.
И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение.
към беседата >>
По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето.
По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта.
към беседата >>
И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати.
Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето! Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение.
И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати.
Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе.
към беседата >>
Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта?
Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта?
Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие.
към беседата >>
Какъ съкращаватъ въ България врѣмето?
Питамъ кои сѫ причинитѣ, че единиятъ бърза, а другиятъ кара полека-лека? – Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати.
Какъ съкращаватъ въ България врѣмето?
Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си.
към беседата >>
Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ.
Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта?
Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ.
Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи.
към беседата >>
Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ.
– Единиятъ иска да съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава. Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето?
Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ.
Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето.
към беседата >>
Значи, имате 3x4= 12.
Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ.
Значи, имате 3x4= 12.
Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме?
към беседата >>
Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ.
Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може да се съкращава, защо искашъ да съкратишъ една реалность? Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ.
Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ.
Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало.
към беседата >>
Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта.
Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12.
Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта.
И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата?
към беседата >>
Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение.
Значи, врѣмето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ.
Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение.
Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това.
към беседата >>
И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта.
По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта.
И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта.
То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата? Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда.
към беседата >>
Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе.
И този човѣкъ, който иска да го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ да го съкрати. Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение.
Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе.
Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума.
към беседата >>
То е общо зло, общо условие.
Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта.
То е общо зло, общо условие.
Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата? Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда. Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати.
към беседата >>
Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си.
Какъ съкращаватъ въ България врѣмето? Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе.
Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си.
Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
към беседата >>
Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи.
Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие.
Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи.
Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата? Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда. Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати. Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
към беседата >>
Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето.
Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска да го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ. Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си.
Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето.
И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това?
към беседата >>
Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме?
Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи.
Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме?
Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата? Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда. Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати. Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
към беседата >>
И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало.
Отива самъ при министера, казва му, че иска назначение, но министърътъ му казва: ще видимъ. Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето.
И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало.
Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка.
към беседата >>
Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата?
Тъй че още 12 пѫти трѣбва да изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за да изчезне злото отъ свѣта. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме?
Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата?
Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда. Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати. Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
към беседата >>
Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това.
Минаватъ се день, два, три, седмица, мѣсецъ, два три, петь мѣсеца врѣмето се продължава, нѣма никакво назначение. Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало.
Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това.
Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай?
към беседата >>
Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда.
И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта. То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата?
Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда.
Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати. Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
към беседата >>
Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума.
Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни, да каже нѣколко благи думи за тебе. Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това.
Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума.
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини.
към беседата >>
Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати.
То е общо зло, общо условие. Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата? Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда.
Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати.
Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
към беседата >>
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума.
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти.
към беседата >>
Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
Но казвамъ, че това врѣме може да се съкрати, може и да се продължи. Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може да съкратите туй врѣме? Нали знаете отъ аритметиката, какъ става съкращението на числата? Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда. Значи, злото въ човѣка може да трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи, да се продължи ли врѣмето на злото или да се съкрати.
Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
към беседата >>
Но какво излиза отъ това?
Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
Но какво излиза отъ това?
– Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти. Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво?
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво?
– Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка. Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н.
към беседата >>
– Направя по-голѣма грѣшка.
И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това?
– Направя по-голѣма грѣшка.
Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти. Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
към беседата >>
– Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка.
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво?
– Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка.
Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице.
към беседата >>
Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай?
Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка.
Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай?
– Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти. Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
към беседата >>
Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице!
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво? – Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка.
Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице!
Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ.
към беседата >>
– Той има специални киселини.
Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума. Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай?
– Той има специални киселини.
Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти. Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
към беседата >>
Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това!
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво? – Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка. Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице!
Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това!
Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения.
към беседата >>
Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти.
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини.
Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти.
Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
към беседата >>
Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него!
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво? – Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка. Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това!
Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него!
Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави.
към беседата >>
Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти.
Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката.
към беседата >>
Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н.
Казва Христосъ: „Познахъ Те.“ Въ какво? – Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка. Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него!
Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н.
И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище.
към беседата >>
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него.
Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла. Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи.
към беседата >>
И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице.
– Въ онази дълбоката, великата Мѫдрость, която е скрита вѫтрѣ въ човѣка. Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н.
И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице.
Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице.
към беседата >>
Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него.
Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла.
Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така.
към беседата >>
Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ.
Ами че вижте само, какво нѣщо е човѣшкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице.
Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ.
Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви.
към беседата >>
Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него. Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла.
Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла.
Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ.
към беседата >>
Това сѫ все математически положения.
Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ.
Това сѫ все математически положения.
За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви.
към беседата >>
Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него. Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла. Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла.
Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него.
Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ. Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
към беседата >>
За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави.
Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него! Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения.
За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави.
И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно.
към беседата >>
Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него. Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла. Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него.
Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува.
Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ. Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
към беседата >>
И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище.
Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави.
И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище.
Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея.
към беседата >>
Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него. Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла. Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува.
Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи.
Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ. Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
към беседата >>
Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице.
И отъ всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище.
Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице.
Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо?
към беседата >>
Не е така.
Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла. Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи.
Не е така.
Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ. Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
към беседата >>
Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви.
Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ. Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице.
Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви.
Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица.
към беседата >>
Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ.
Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така.
Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ.
Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
към беседата >>
Не, външно вие не сте красиви.
Това сѫ все математически положения. За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви.
Не, външно вие не сте красиви.
Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо?
към беседата >>
Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ.
Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
към беседата >>
Красотата е нѣщо вѫтрѣшно.
За да се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може да си прѣдстави. И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви.
Красотата е нѣщо вѫтрѣшно.
Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога.
към беседата >>
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта?
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта?
Казвамъ: Богъ ще го поправи. Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ.
към беседата >>
Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея.
И, ако вие сравните сегашното лице на човѣка съ неговото бѫдеще лице, сегашното ще бѫде като единъ изродъ, ще бѫде едно страшилище. Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно.
Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея.
Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината?
към беседата >>
Казвамъ: Богъ ще го поправи.
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта?
Казвамъ: Богъ ще го поправи.
Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая.
към беседата >>
Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо?
Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното си лице. Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея.
Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо?
– Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене.
към беседата >>
Чрѣзъ кого?
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта? Казвамъ: Богъ ще го поправи.
Чрѣзъ кого?
– Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо!
към беседата >>
– Страшни сѫ тия лица.
Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо?
– Страшни сѫ тия лица.
Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това?
към беседата >>
– Чрѣзъ насъ.
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта? Казвамъ: Богъ ще го поправи. Чрѣзъ кого?
– Чрѣзъ насъ.
Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта.
към беседата >>
Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо?
Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица.
Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо?
– Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта.
към беседата >>
Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи.
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта? Казвамъ: Богъ ще го поправи. Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ.
Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи.
Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания.
към беседата >>
– Защото не познава Любовьта, не познава Бога.
Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо?
– Защото не познава Любовьта, не познава Бога.
Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ.
към беседата >>
Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ.
Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта? Казвамъ: Богъ ще го поправи. Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи.
Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ.
Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ.
към беседата >>
Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината?
Нѣкоя жена, като срещне нѣкой мѫжъ, сърдцето ѝ трепне, уплашва се, отъ него; нѣкой мѫжъ, срещне нѣкоя жена, сърдцето му трепне, уплашва се отъ нея. Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога.
Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината?
Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение?
към беседата >>
Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая.
Казвамъ: Богъ ще го поправи. Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ.
Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая.
Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии.
към беседата >>
Защото не вижда Любовьта въ мене.
Нѣкой срещне мечка, вълкъ, уплашва се отъ тѣхъ. Защо? – Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината?
Защото не вижда Любовьта въ мене.
И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно.
към беседата >>
Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо!
Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая.
Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо!
Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии. И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии.
към беседата >>
И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това?
– Страшни сѫ тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене.
И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това?
Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така.
към беседата >>
Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта.
– Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо!
Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта.
Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии. И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии. Всички питатъ: защо е това нѣщо?
към беседата >>
Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта.
Значи, туй лице не вдъхва още любовь, не вдъхва още въ тебе онова довѣрие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това?
Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта.
И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ.
към беседата >>
Тѣ идватъ въ видъ на страдания.
Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта.
Тѣ идватъ въ видъ на страдания.
Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии. И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии. Всички питатъ: защо е това нѣщо? – За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
към беседата >>
И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ.
– Защото не познава Любовьта, не познава Бога. Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта.
И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ.
Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ?
към беседата >>
Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ.
Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания.
Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ.
Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии. И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии. Всички питатъ: защо е това нѣщо? – За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
към беседата >>
Вѣрно ли е това положение?
Когато ме срещне нѣкой и се уплаши отъ мене, коя е причината? Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ.
Вѣрно ли е това положение?
– Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ.
към беседата >>
Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии.
Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая. Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ.
Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии.
И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии. Всички питатъ: защо е това нѣщо? – За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
към беседата >>
– Не е вѣрно.
Защото не вижда Любовьта въ мене. И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение?
– Не е вѣрно.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ.
към беседата >>
И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии.
Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ си: е, че движението било много хубаво нѣщо! Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии.
И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии.
Всички питатъ: защо е това нѣщо? – За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
към беседата >>
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така.
И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така.
Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
към беседата >>
Всички питатъ: защо е това нѣщо?
Тѣзи Божествени токове сѫ започнали да функциониратъ вече въ свѣта. Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии. И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии.
Всички питатъ: защо е това нѣщо?
– За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
към беседата >>
Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ.
Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така.
Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ.
И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ.
към беседата >>
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ.
(3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ. (4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша. (5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха.
към беседата >>
– За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
Тѣ идватъ въ видъ на страдания. Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за да се спасятъ. Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии. И днесъ Господь иска да спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии. Всички питатъ: защо е това нѣщо?
– За да дойде Божията Любовь въ насъ, да познаемъ Бога въ себе си и да изпълнимъ Неговата воля.
към беседата >>
И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ?
И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ.
И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ?
– Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата.
към беседата >>
(3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ.
(3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ.
(4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша. (5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ.
към беседата >>
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно.
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно.
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ. Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята?
към беседата >>
– Че Ти Си ме проводилъ.
Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ?
– Че Ти Си ме проводилъ.
И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е.
към беседата >>
(4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ. (3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ.
(4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша.
(5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои.
към беседата >>
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ.
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно.
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ.
Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука?
към беседата >>
И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ.
– Не е вѣрно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ.
И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ.
И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята.
към беседата >>
(5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ. (3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ. (4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша.
(5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира.
(6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ.
към беседата >>
Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята?
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно. Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ.
Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята?
Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете.
към беседата >>
И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ.
И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока.
към беседата >>
(6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ. (3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ. (4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша. (5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира.
(6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта.
Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе.
към беседата >>
Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята?
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно. Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ. Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята?
Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята?
Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята?
към беседата >>
Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ.
Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ.
Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта.
към беседата >>
Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ си на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина си, да те прослави и Синъ ти; (2) както си му далъ власть надъ всѣка плъть, да даде животъ вѣченъ на всички които си му далъ. (3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ. (4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша. (5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта.
Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха.
(7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние.
към беседата >>
Защо, по каква причина дойдохте тукъ?
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно. Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ. Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята?
Защо, по каква причина дойдохте тукъ?
Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество?
към беседата >>
Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата.
И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ.
Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата.
Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи.
към беседата >>
(7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ.
(3) А това е животъ вѣчний, дѣто да познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводилъ. (4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша. (5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха.
(7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ.
(9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието.
към беседата >>
Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята?
Сега, да разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно. Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ. Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ?
Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята?
Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте?
към беседата >>
Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е.
– Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата.
Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е.
Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ.
към беседата >>
(9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои.
(4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде да върша. (5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ.
(9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои.
(10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си.
към беседата >>
Кой ви изпрати тука?
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти си ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: да, така е било за Христа, но не и за насъ. Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята?
Кой ви изпрати тука?
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси.
към беседата >>
Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята.
И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е.
Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята.
Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ.
към беседата >>
(10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ.
(5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира. (6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои.
(10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ.
(11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта.
към беседата >>
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете.
Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука?
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете.
Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори.
към беседата >>
Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока.
И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята.
Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока.
Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность.
към беседата >>
(11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе.
(6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта. Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ.
(11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе.
Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго.
към беседата >>
Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята?
Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете.
Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята?
Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ.
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта.
Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока.
Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта.
Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви.
към беседата >>
Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние.
Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе.
Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние.
(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта.
към беседата >>
Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество?
Защо, по каква причина дойдохте тукъ? Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята?
Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество?
Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте?
към беседата >>
Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи.
Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта.
Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи.
Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко.
към беседата >>
(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието.
(7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние.
(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието.
(13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина.
към беседата >>
Съ кой тренъ пѫтувахте?
Нѣмаше ли друго нѣкое мѣсто, освѣнъ земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество?
Съ кой тренъ пѫтувахте?
– Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте? – Не зная.
към беседата >>
Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ.
Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи.
Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ.
Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля.
към беседата >>
(13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си.
(9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието.
(13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си.
(14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината.
към беседата >>
– Нищо не знаете по тѣзи въпроси.
Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте?
– Нищо не знаете по тѣзи въпроси.
Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте?
към беседата >>
Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ.
Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ.
Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ.
Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава.
към беседата >>
(14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта.
(10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си.
(14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта.
(15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ.
към беседата >>
Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори.
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живѣете. Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси.
Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори.
А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае.
към беседата >>
Това е вече алчность.
Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ.
Това е вече алчность.
Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато.
към беседата >>
(15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго.
(11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта.
(15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго.
(16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене.
към беседата >>
А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ.
Какъ прѣминахте това мѣсто, докато стигнете до земята? Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори.
А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ.
Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте?
към беседата >>
Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви.
Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность.
Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви.
Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато?
към беседата >>
(16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта.
Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго.
(16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта.
(17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
към беседата >>
Кога тръгнахте?
Въ колко часа тръгнахте отъ вашето отечество? Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ.
Кога тръгнахте?
– Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае.
към беседата >>
Даже азъ ви давамъ много малко.
Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви.
Даже азъ ви давамъ много малко.
Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса.
към беседата >>
(17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина.
(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта.
(17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина.
(18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. (25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ.
към беседата >>
– Не зная.
Съ кой тренъ пѫтувахте? – Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте?
– Не зная.
Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае. Защо дойдохте?
към беседата >>
Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля.
Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за да работимъ. Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко.
Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля.
Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари.
към беседата >>
(18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината.
(13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина.
(18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината.
(20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. (25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ. (26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
към беседата >>
Кога пристигнахте?
– Нищо не знаете по тѣзи въпроси. Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте? – Не зная.
Кога пристигнахте?
– Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае. Защо дойдохте? – Господь знае.
към беседата >>
Не, това нѣщо съ пари не се продава.
Ние седимъ и казваме: азъ не съмъ богатъ. Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля.
Не, това нѣщо съ пари не се продава.
Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари.
към беседата >>
(20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ.
(14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината.
(20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ.
(22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. (25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ. (26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
към беседата >>
– Не зная, Господь знае.
Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте?
– Не зная, Господь знае.
Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае. Защо дойдохте? – Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная.
към беседата >>
Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато.
Това е вече алчность. Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава.
Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато.
Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България?
към беседата >>
(22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене.
(15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ.
(22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене.
(24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. (25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ. (26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
към беседата >>
Откѫдѣ пристигнахте?
А сегашнитѣ хора, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, че сѫ дошли отъ другъ свѣтъ, нищо не знаятъ. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае.
Откѫдѣ пристигнахте?
– Господь знае. Защо дойдохте? – Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ.
към беседата >>
Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато?
Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и да е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви. Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато.
Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато?
– Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато.
към беседата >>
(24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
(16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене.
(24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
(25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ. (26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
към беседата >>
– Господь знае.
Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте?
– Господь знае.
Защо дойдохте? – Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ!
към беседата >>
– Цѣлата земя за него е една каса.
Даже азъ ви давамъ много малко. Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато?
– Цѣлата земя за него е една каса.
Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ?
към беседата >>
(25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ.
(17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира.
(25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ.
(26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
към беседата >>
Защо дойдохте?
– Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае.
Защо дойдохте?
– Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери.
към беседата >>
Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари.
Както виждате, азъ искамъ да спечеля и то много да спечеля. Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса.
Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари.
Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато.
към беседата >>
(26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
(18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ себе си, да бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината. (20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. (25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ.
(26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
към беседата >>
– Господь знае.
Кога пристигнахте? – Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае. Защо дойдохте?
– Господь знае.
Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора?
към беседата >>
Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари.
Не, това нѣщо съ пари не се продава. Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари.
Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари.
Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея.
към беседата >>
Прочетената глава прѣдставлява кратко извлѣчение отъ една дълга речь, която Христосъ държалъ между своитѣ избрани ученици, които сѫ разбирали вѫтрѣшния смисълъ на учението.
Прочетената глава прѣдставлява кратко извлѣчение отъ една дълга речь, която Христосъ държалъ между своитѣ избрани ученици, които сѫ разбирали вѫтрѣшния смисълъ на учението.
към беседата >>
Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная.
– Не зная, Господь знае. Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае. Защо дойдохте? – Господь знае.
Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная.
Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари?
към беседата >>
Знаете ли колко заровено злато има въ България?
Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато. Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари.
Знаете ли колко заровено злато има въ България?
Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато.
към беседата >>
„Да Те прослави и синъ Ти“.
„Да Те прослави и синъ Ти“.
„Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна. „Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ.
към беседата >>
Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ.
Откѫдѣ пристигнахте? – Господь знае. Защо дойдохте? – Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная.
Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ.
Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ.
към беседата >>
Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато.
Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато? – Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България?
Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато.
Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ?
към беседата >>
„Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
„Да Те прослави и синъ Ти“.
„Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна. „Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ.
към беседата >>
Казватъ: е богати хора сѫ тѣ!
– Господь знае. Защо дойдохте? – Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ.
Казватъ: е богати хора сѫ тѣ!
Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ?
– Цѣлата земя за него е една каса. Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато.
Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ?
– Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората!
към беседата >>
Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна.
„Да Те прослави и синъ Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна.
„Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ.
към беседата >>
Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери.
Защо дойдохте? – Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ!
Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери.
Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости.
към беседата >>
– Съ тази каса отъ 20 милиарда злато.
Щомъ тръгне изъ нея, той знае вече кѫдѣ има пари. Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ?
– Съ тази каса отъ 20 милиарда злато.
Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България!
към беседата >>
„Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ.
„Да Те прослави и синъ Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна.
„Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ.
към беседата >>
Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора?
– Господь знае. Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери.
Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора?
Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата.
към беседата >>
Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея.
Тукъ, въ България, навсѣкѫдѣ има пари. Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато.
Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея.
Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака.
към беседата >>
„Както си Му далъ власть надъ всѣка плъть“.
„Както си Му далъ власть надъ всѣка плъть“.
Думата „плъть“ подразбира нисшето, животинското у човѣка, или това, което не е организирано. „Власть има“ – то значи: власть има да направи нѣщо, както и грънчарьтъ има власть надъ кальта, да направи нѣщо отъ нея.
към беседата >>
Ядатъ ли се тѣзи пари?
Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае да вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная. Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора?
Ядатъ ли се тѣзи пари?
– Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато.
Знаете ли колко заровено злато има въ България? Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея.
Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато.
Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато.
към беседата >>
Думата „плъть“ подразбира нисшето, животинското у човѣка, или това, което не е организирано.
„Както си Му далъ власть надъ всѣка плъть“.
Думата „плъть“ подразбира нисшето, животинското у човѣка, или това, което не е организирано.
„Власть има“ – то значи: власть има да направи нѣщо, както и грънчарьтъ има власть надъ кальта, да направи нѣщо отъ нея.
към беседата >>
– Не се ядатъ.
Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ – да бъркатъ въ чуждитѣ кесии и да дѣлятъ богатствата на богатитѣ. Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари?
– Не се ядатъ.
Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа!
към беседата >>
Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ?
Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато. Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато.
Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ?
Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва.
към беседата >>
„Власть има“ – то значи: власть има да направи нѣщо, както и грънчарьтъ има власть надъ кальта, да направи нѣщо отъ нея.
„Както си Му далъ власть надъ всѣка плъть“. Думата „плъть“ подразбира нисшето, животинското у човѣка, или това, което не е организирано.
„Власть има“ – то значи: власть има да направи нѣщо, както и грънчарьтъ има власть надъ кальта, да направи нѣщо отъ нея.
към беседата >>
Паритѣ сѫ една сила, която завлича.
Казватъ: е богати хора сѫ тѣ! Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ.
Паритѣ сѫ една сила, която завлича.
Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята.
към беседата >>
Чудни сѫ хората!
Нѣкой пѫть ме запитватъ: ама ти какъ прѣживѣвашъ? – Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ?
Чудни сѫ хората!
Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни.
към беседата >>
„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“.
„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“.
Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса. Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ? – Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата. Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
към беседата >>
Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости.
Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери. Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича.
Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости.
Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени.
към беседата >>
Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България!
– Съ тази каса отъ 20 милиарда злато. Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората!
Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България!
Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства.
към беседата >>
Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса.
„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“.
Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса.
Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ? – Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата. Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
към беседата >>
Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата.
Какво ще правитѣ съ паритѣ на богатитѣ хора? Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости.
Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата.
Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това.
към беседата >>
Въ Русия – друго злато ме чака.
Азъ зная кѫдѣ се намира тази каса, разполагамъ съ нея. Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България!
Въ Русия – друго злато ме чака.
Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ!
към беседата >>
Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ?
„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“. Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса.
Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ?
– Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата. Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
към беседата >>
Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София.
Ядатъ ли се тѣзи пари? – Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата.
Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София.
Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли.
към беседата >>
Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато.
Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя си малко отъ това злато. Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака.
Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато.
Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ?
към беседата >>
– Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата.
„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“. Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса. Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ?
– Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата.
Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
към беседата >>
Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа!
– Не се ядатъ. Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София.
Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа!
Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство.
към беседата >>
Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва.
Други ме питатъ: ама отгдѣ се хранишъ? Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато.
Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва.
Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта.
към беседата >>
Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“. Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса. Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ? – Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата.
Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
към беседата >>
Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята.
Паритѣ сѫ една сила, която завлича. Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа!
Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята.
Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години.
към беседата >>
Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни.
Чудни сѫ хората! Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва.
Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни.
Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината!
към беседата >>
„И Твоето Слово удържаха.“ Тукъ Христосъ изявява нѣщата въ Божествения свѣтъ.
„И Твоето Слово удържаха.“ Тукъ Христосъ изявява нѣщата въ Божествения свѣтъ.
Той подразбира всички хора, въ всички епохи на миналото, на настоящето и на бѫдещето, които се съединяватъ въ едно.
към беседата >>
Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени.
Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости. Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята.
Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени.
Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години.
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства.
Азъ имамъ толкова милиарди злато въ България! Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни.
Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства.
Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение.
към беседата >>
Той подразбира всички хора, въ всички епохи на миналото, на настоящето и на бѫдещето, които се съединяватъ въ едно.
„И Твоето Слово удържаха.“ Тукъ Христосъ изявява нѣщата въ Божествения свѣтъ.
Той подразбира всички хора, въ всички епохи на миналото, на настоящето и на бѫдещето, които се съединяватъ въ едно.
към беседата >>
Такъвъ е законътъ, азъ зная това.
Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата. Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени.
Такъвъ е законътъ, азъ зная това.
И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече.
към беседата >>
Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ!
Въ Русия – друго злато ме чака. Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства.
Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ!
Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си.
към беседата >>
„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
към беседата >>
И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли.
Обаче ученитѣ хора впрегнаха неговата енергия, и днесъ тя се използува за освѣтление на София. Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това.
И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли.
Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава.
към беседата >>
Че кой отъ васъ не е готованецъ?
Въ Германия, въ Франция сѫщо имамъ много злато. Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ!
Че кой отъ васъ не е готованецъ?
Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать.
към беседата >>
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“.
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“.
Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той? Човѣшкиятъ духъ ги създаде. Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина.
към беседата >>
Земята е едно царство.
Не оставяйте паритѣ да ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли.
Земята е едно царство.
И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години. Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ!
към беседата >>
Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта.
Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема си колкото ми трѣбва. Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ?
Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта.
Туй е Истината! Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ.
към беседата >>
Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той?
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“.
Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той?
Човѣшкиятъ духъ ги създаде. Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи.
към беседата >>
И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години.
Вие не можете да вземете паритѣ отъ земята. Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство.
И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години.
Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години. Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава.
към беседата >>
Туй е Истината!
Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни. Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта.
Туй е Истината!
Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение. Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма.
към беседата >>
Човѣшкиятъ духъ ги създаде.
Нѣкои се спиратъ върху думитѣ „мое и твое“. Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той?
Човѣшкиятъ духъ ги създаде.
Като се каже „азъ, ти, той“, какво се разбира? – Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човѣкътъ, който мисли; „ти“ – човѣкътъ, който чувствува; „той“ – човѣкътъ, който работи. Слѣдователно, тритѣ лица сѫ съединени въ едно.
към беседата >>
Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години.
Единъ день паритѣ ще се върнатъ тамъ, откѫдѣто сѫ извадени. Такъвъ е законътъ, азъ зная това. И вие единъ день ще се върнете тамъ, отъ дѣто сте дошли. Земята е едно царство. И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява да прѣкара въ това царство повече отъ 120 години.
Крайниятъ прѣдѣлъ за живѣене на земята е 120 години.
Онѣзи, които управляватъ земята, не позволяватъ повече. Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще си вървишъ, повече не можешъ да живѣешъ въ тази държава. Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще си вървишъ! Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може да живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава. Въ това отношение, хората сѫ много голѣми майстори.
към беседата >>
Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение.
Чудни сѫ хората, като ме питатъ, отъ дѣ идватъ моитѣ срѣдства. Казватъ: значи ти си единъ отъ готованцитѣ! Че кой отъ васъ не е готованецъ? Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта. Туй е Истината!
Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение.
Хората казватъ, че се измѫчватъ, за да придобиятъ прѣхраната си. Не, даромъ живѣемъ всички по благодать. Казватъ за нѣкого, че билъ богатъ. По-богатъ човѣкъ тукъ въ България отъ мене нѣма. Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай да си платимъ дълговетѣ си!
към беседата >>
Кой ви изпрати тука?
(втори вариант)
Христос казва: „Познах, че Ти си ме проводил, и както ми каза, тъй свърших.“ Някои от вас ще кажат: Да, така е било за Христа, но не и за нас. Не аз питам всинца ви, които ме слушате, както и тези хиляди и милиони хора, които съществуват по света: Кой ви е пратил на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тук? Нямаше ли друго някое място, освен земята?
Кой ви изпрати тука?
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете. Как преминахте това място, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси.
към втори вариант >>
Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща.
Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните.
Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света.
към втори вариант >>
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете.
(втори вариант)
Не аз питам всинца ви, които ме слушате, както и тези хиляди и милиони хора, които съществуват по света: Кой ви е пратил на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тук? Нямаше ли друго някое място, освен земята? Кой ви изпрати тука?
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете.
Как преминахте това място, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори.
към втори вариант >>
Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните.
Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата.
Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи.
към втори вариант >>
Как преминахте това място, докато стигнете до земята?
(втори вариант)
Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тук? Нямаше ли друго някое място, освен земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете.
Как преминахте това място, докато стигнете до земята?
В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят.
към втори вариант >>
Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е.
(втори вариант)
– Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата.
Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е.
Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим.
към втори вариант >>
В колко часа тръгнахте от вашето отечество?
(втори вариант)
Защо, по каква причина дойдохте тук? Нямаше ли друго някое място, освен земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете. Как преминахте това място, докато стигнете до земята?
В колко часа тръгнахте от вашето отечество?
С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте?
към втори вариант >>
Гледам, някой човек полива цветята.
(втори вариант)
И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е.
Гледам, някой човек полива цветята.
Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат.
към втори вариант >>
С кой трен пътувахте?
(втори вариант)
Нямаше ли друго някое място, освен земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете. Как преминахте това място, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество?
С кой трен пътувахте?
– Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная.
към втори вариант >>
Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока.
(втори вариант)
И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята.
Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока.
Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност.
към втори вариант >>
– Нищо не знаете по тези въпроси.
(втори вариант)
Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете. Как преминахте това място, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте?
– Нищо не знаете по тези въпроси.
Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте?
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света.
(втори вариант)
Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока.
Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света.
Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви.
към втори вариант >>
Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори.
(втори вариант)
Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете. Как преминахте това място, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси.
Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори.
А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае.
към втори вариант >>
Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи.
(втори вариант)
Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света.
Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи.
Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко.
към втори вариант >>
А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят.
(втори вариант)
Как преминахте това място, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори.
А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят.
Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте?
към втори вариант >>
Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим.
(втори вариант)
Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи.
Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим.
Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля.
към втори вариант >>
Кога тръгнахте?
(втори вариант)
В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят.
Кога тръгнахте?
– Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае.
към втори вариант >>
Ние седим и казваме: Аз не съм богат.
(втори вариант)
Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим.
Ние седим и казваме: Аз не съм богат.
Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава.
към втори вариант >>
– Не зная.
(втори вариант)
С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте?
– Не зная.
Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте?
към втори вариант >>
Това е вече алчност.
(втори вариант)
Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат.
Това е вече алчност.
В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато.
към втори вариант >>
Кога пристигнахте?
(втори вариант)
– Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная.
Кога пристигнахте?
– Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае.
към втори вариант >>
В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност.
В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви.
Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато?
към втори вариант >>
– Не зная, Господ знае.
(втори вариант)
Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте?
– Не зная, Господ знае.
Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная.
към втори вариант >>
Даже аз ви давам много малко.
(втори вариант)
Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви.
Даже аз ви давам много малко.
Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса.
към втори вариант >>
Откъде пристигнахте?
(втори вариант)
А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае.
Откъде пристигнахте?
– Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите.
към втори вариант >>
Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля.
(втори вариант)
Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко.
Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля.
Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари.
към втори вариант >>
– Господ знае.
(втори вариант)
Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте?
– Господ знае.
Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те!
към втори вариант >>
Не, това нещо с пари не се продава.
(втори вариант)
Ние седим и казваме: Аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля.
Не, това нещо с пари не се продава.
Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари.
към втори вариант >>
Защо дойдохте?
(втори вариант)
– Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае.
Защо дойдохте?
– Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери.
към втори вариант >>
Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато.
(втори вариант)
Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава.
Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато.
Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България?
към втори вариант >>
– Господ знае.
(втори вариант)
Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте?
– Господ знае.
Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора?
към втори вариант >>
Знаете ли, защо няма нужда от злато?
(втори вариант)
В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато.
Знаете ли, защо няма нужда от злато?
– Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато.
към втори вариант >>
Прочетената глава представлява кратко извлечение от една дълга реч, която Христос държал между своите избрани ученици, които са разбирали вътрешния смисъл на учението.
(втори вариант)
Прочетената глава представлява кратко извлечение от една дълга реч, която Христос държал между своите избрани ученици, които са разбирали вътрешния смисъл на учението.
към втори вариант >>
Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная.
(втори вариант)
– Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае.
Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная.
Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари?
към втори вариант >>
– Цялата земя за него е една каса.
(втори вариант)
Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато?
– Цялата земя за него е една каса.
Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш?
към втори вариант >>
„Да Те прослави и синът Ти“.
(втори вариант)
„Да Те прослави и синът Ти“.
„Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна. „Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
към втори вариант >>
Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите.
(втори вариант)
Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная.
Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите.
Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат.
към втори вариант >>
Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари.
(втори вариант)
Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса.
Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари.
Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато.
към втори вариант >>
„Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
(втори вариант)
„Да Те прослави и синът Ти“.
„Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна. „Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
към втори вариант >>
Казват: Е богати хора са те!
(втори вариант)
– Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите.
Казват: Е богати хора са те!
Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича.
към втори вариант >>
Тук, в България, навсякъде има пари.
(втори вариант)
Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари.
Тук, в България, навсякъде има пари.
Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна.
(втори вариант)
„Да Те прослави и синът Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна.
„Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
към втори вариант >>
Богатите хора аз наричам касиери.
(втори вариант)
Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те!
Богатите хора аз наричам касиери.
Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости.
към втори вариант >>
Знаете ли колко заровено злато има в България?
(втори вариант)
Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари.
Знаете ли колко заровено злато има в България?
В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато.
към втори вариант >>
„Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
(втори вариант)
„Да Те прослави и синът Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна.
„Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
към втори вариант >>
Какво ще правите с парите на богатите хора?
(втори вариант)
– Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери.
Какво ще правите с парите на богатите хора?
Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата.
към втори вариант >>
В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато.
(втори вариант)
Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България?
В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато.
Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш?
към втори вариант >>
„Както си Му дал власт над всяка плът“.
(втори вариант)
„Както си Му дал власт над всяка плът“.
Думата „плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано. „Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея.
към втори вариант >>
Ядат ли се тези пари?
(втори вариант)
Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора?
Ядат ли се тези пари?
– Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София.
към втори вариант >>
Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш?
(втори вариант)
– Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато.
Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш?
– С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората!
към втори вариант >>
Думата „плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано.
(втори вариант)
„Както си Му дал власт над всяка плът“.
Думата „плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано.
„Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея.
към втори вариант >>
– Не се ядат.
(втори вариант)
Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари?
– Не се ядат.
Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа!
към втори вариант >>
– С тази каса от 20 милиарда злато.
(втори вариант)
Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш?
– С тази каса от 20 милиарда злато.
Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България!
към втори вариант >>
„Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея.
(втори вариант)
„Както си Му дал власт над всяка плът“. Думата „плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано.
„Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея.
към втори вариант >>
Парите са една сила, която завлича.
(втори вариант)
Казват: Е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат.
Парите са една сила, която завлича.
Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята.
към втори вариант >>
Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея.
(втори вариант)
Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато.
Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея.
Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака.
към втори вариант >>
„И Исуса Христа, когото Си проводил“.
(втори вариант)
„И Исуса Христа, когото Си проводил“.
Някои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата. Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
към втори вариант >>
Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости.
(втори вариант)
Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича.
Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости.
Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени.
към втори вариант >>
Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато.
(втори вариант)
Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея.
Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато.
Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато.
към втори вариант >>
Някои разбират външната страна на въпроса.
(втори вариант)
„И Исуса Христа, когото Си проводил“.
Някои разбират външната страна на въпроса.
Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата. Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
към втори вариант >>
Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата.
(втори вариант)
Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости.
Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата.
Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това.
към втори вариант >>
Други ме питат: Ама отгде се храниш?
(втори вариант)
В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато.
Други ме питат: Ама отгде се храниш?
Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва.
към втори вариант >>
Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките?
(втори вариант)
„И Исуса Христа, когото Си проводил“. Някои разбират външната страна на въпроса.
Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките?
– Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата. Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
към втори вариант >>
Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София.
(втори вариант)
Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата.
Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София.
Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли.
към втори вариант >>
Чудни са хората!
(втори вариант)
Някой път ме запитват: Ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш?
Чудни са хората!
Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
– Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата.
(втори вариант)
„И Исуса Христа, когото Си проводил“. Някои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките?
– Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата.
Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
към втори вариант >>
Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа!
(втори вариант)
– Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София.
Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа!
Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство.
към втори вариант >>
Аз имам толкова милиарди злато в България!
(втори вариант)
– С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората!
Аз имам толкова милиарди злато в България!
В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства.
към втори вариант >>
Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
(втори вариант)
„И Исуса Христа, когото Си проводил“. Някои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата.
Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
към втори вариант >>
Вие не можете да вземете парите от земята.
(втори вариант)
Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа!
Вие не можете да вземете парите от земята.
Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години.
към втори вариант >>
В Русия – друго злато ме чака.
(втори вариант)
Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България!
В Русия – друго злато ме чака.
В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците!
към втори вариант >>
„И Твоето Слово удържаха.“ Тук Христос изявява нещата в Божествения свят.
(втори вариант)
„И Твоето Слово удържаха.“ Тук Христос изявява нещата в Божествения свят.
Той подразбира всички хора, във всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.
към втори вариант >>
Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени.
(втори вариант)
Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята.
Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени.
Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години.
към втори вариант >>
В Германия, във Франция също имам много злато.
(втори вариант)
Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака.
В Германия, във Франция също имам много злато.
Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец?
към втори вариант >>
Той подразбира всички хора, във всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.
(втори вариант)
„И Твоето Слово удържаха.“ Тук Христос изявява нещата в Божествения свят.
Той подразбира всички хора, във всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.
към втори вариант >>
Такъв е законът, аз зная това.
(втори вариант)
Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени.
Такъв е законът, аз зная това.
И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече.
към втори вариант >>
Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва.
(втори вариант)
Други ме питат: Ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато.
Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва.
Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света.
към втори вариант >>
„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
(втори вариант)
„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
към втори вариант >>
И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли.
(втори вариант)
Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използва за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това.
И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли.
Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава.
към втори вариант >>
Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва.
Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни.
Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината!
към втори вариант >>
Някои се спират върху думите „мое и твое“.
(втори вариант)
Някои се спират върху думите „мое и твое“.
Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина.
към втори вариант >>
Земята е едно царство.
(втори вариант)
Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли.
Земята е едно царство.
И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш!
към втори вариант >>
Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства.
(втори вариант)
Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни.
Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства.
Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение.
към втори вариант >>
Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той?
(втори вариант)
Някои се спират върху думите „мое и твое“.
Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той?
Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи.
към втори вариант >>
И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години.
(втори вариант)
Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство.
И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години.
Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава.
към втори вариант >>
Казват: Значи ти си един от готованците!
(втори вариант)
В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства.
Казват: Значи ти си един от готованците!
Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си.
към втори вариант >>
Човешкият дух ги създаде.
(втори вариант)
Някои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той?
Човешкият дух ги създаде.
Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно.
към втори вариант >>
Крайният предел за живеене на земята е 120 години.
(втори вариант)
Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години.
Крайният предел за живеене на земята е 120 години.
Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори.
към втори вариант >>
Че кой от вас не е готованец?
(втори вариант)
В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците!
Че кой от вас не е готованец?
Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат.
към втори вариант >>
Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира?
(втори вариант)
Някои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде.
Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира?
– Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката.
към втори вариант >>
Онези, които управляват земята, не позволяват повече.
(втори вариант)
Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години.
Онези, които управляват земята, не позволяват повече.
Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята.
към втори вариант >>
Всички сме готованци, всички живеем даром в света.
(втори вариант)
Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец?
Всички сме готованци, всички живеем даром в света.
Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат.
към втори вариант >>
– Един човек създаден в три лица, т.е.
(втори вариант)
Някои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира?
– Един човек създаден в три лица, т.е.
по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти?
към втори вариант >>
Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава.
(втори вариант)
И вие един ден ще се върнете там, отдето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече.
Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава.
В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога.
към втори вариант >>
Туй е Истината!
(втори вариант)
Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света.
Туй е Истината!
Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма.
към втори вариант >>
по три начина.
(втори вариант)
Някои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е.
по три начина.
„Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша.
към втори вариант >>
В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш!
(втори вариант)
Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава.
В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш!
Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
към втори вариант >>
Всички ние живеем даром, от Божието благословение.
(втори вариант)
Чудни са хората, като ме питат, отде идват моите средства. Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината!
Всички ние живеем даром, от Божието благословение.
Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си!
към втори вариант >>
„Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи.
(втори вариант)
Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина.
„Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи.
Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
към втори вариант >>
Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава.
(втори вариант)
И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш!
Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава.
В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го.
към втори вариант >>
Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си.
(втори вариант)
Казват: Значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение.
Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си.
Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам.
към втори вариант >>
Следователно, трите лица са съединени в едно.
(втори вариант)
Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи.
Следователно, трите лица са съединени в едно.
„Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тук е всичката философия.
към втори вариант >>
В това отношение, хората са много големи майстори.
(втори вариант)
Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава.
В това отношение, хората са много големи майстори.
Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил.
към втори вариант >>
Не, даром живеем всички по благодат.
(втори вариант)
Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си.
Не, даром живеем всички по благодат.
Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение.
към втори вариант >>
„Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката.
(втори вариант)
Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно.
„Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката.
Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тук е всичката философия.
към втори вариант >>
Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята.
(втори вариант)
Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори.
Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята.
Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога.
към втори вариант >>
Казват за някого, че бил богат.
(втори вариант)
Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат.
Казват за някого, че бил богат.
По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени.
към втори вариант >>
Кой си ти?
(втори вариант)
– Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката.
Кой си ти?
– Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тук е всичката философия.
към втори вариант >>
Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога.
(втори вариант)
Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята.
Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога.
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го.
към втори вариант >>
По-богат човек тук в България от мене няма.
(втори вариант)
Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат.
По-богат човек тук в България от мене няма.
Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите.
към втори вариант >>
– Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша.
(втори вариант)
по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти?
– Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша.
Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тук е всичката философия.
към втори вариант >>
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
(втори вариант)
В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога.
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил.
към втори вариант >>
Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си!
(втори вариант)
Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма.
Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си!
Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити.
към втори вариант >>
Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
(втори вариант)
„Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувства; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша.
Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
Тук е всичката философия.
към втори вариант >>
Щом е за името Божие, оставят го.
(втори вариант)
Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй.
Щом е за името Божие, оставят го.
След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън.
към втори вариант >>
Не, не давам.
(втори вариант)
Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си!
Не, не давам.
Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях.
към втори вариант >>
Тук е всичката философия.
(втори вариант)
Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувстваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата.
Тук е всичката философия.
към втори вариант >>
След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил.
(втори вариант)
В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го.
След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил.
Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят.
към втори вариант >>
Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение.
(втори вариант)
Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам.
Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение.
Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там.
към втори вариант >>
„Отче, праведний, светът не Те е познал, но аз Те познах, и те познаха, че Ти си ме проводил“.
(втори вариант)
„Отче, праведний, светът не Те е познал, но аз Те познах, и те познаха, че Ти си ме проводил“.
към втори вариант >>
Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога.
(втори вариант)
Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил.
Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога.
Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт.
към втори вариант >>
Нека си седят парите заровени.
(втори вариант)
Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение.
Нека си седят парите заровени.
Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света!
към втори вариант >>
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много.
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много.
В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям.
към втори вариант >>
Оставят го.
(втори вариант)
Той започва да се моли: Оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога.
Оставят го.
Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши.
към втори вариант >>
Аз не съм за парите.
(втори вариант)
По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени.
Аз не съм за парите.
Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора.
към втори вариант >>
В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко.
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много.
В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко.
Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа.
към втори вариант >>
Мине известно време, той нищо не е направил.
(втори вариант)
Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го.
Мине известно време, той нищо не е направил.
Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска.
към втори вариант >>
Хубаво си седят те скрити.
(втори вариант)
Казват българите: Тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите.
Хубаво си седят те скрити.
Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи!
към втори вариант >>
Върху този последен стих може да се говори малко. Защо?
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко.
Върху този последен стих може да се говори малко. Защо?
Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват.
към втори вариант >>
Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън.
(втори вариант)
Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил.
Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън.
Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш!
към втори вариант >>
Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях.
(втори вариант)
Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити.
Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях.
Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички.
към втори вариант >>
Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време.
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо?
Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време.
Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат.
към втори вариант >>
Той пак се моли да го оставят.
(втори вариант)
След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън.
Той пак се моли да го оставят.
– Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър.
към втори вариант >>
Те си имат своите пазители там.
(втори вариант)
Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях.
Те си имат своите пазители там.
Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то?
към втори вариант >>
Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение.
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време.
Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение.
Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>
– Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт.
(втори вариант)
Започва пак да се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят.
– Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт.
В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска.
към втори вариант >>
Не, други, още по велики богатства има в света!
(втори вариант)
Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там.
Не, други, още по велики богатства има в света!
Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям.
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение.
Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям.
За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>
В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши.
(втори вариант)
Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт.
В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши.
Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора.
(втори вариант)
Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света!
Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора.
А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие!
към втори вариант >>
За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа.
(втори вариант)
В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям.
За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа.
Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>
Средните от тях даже и дяволът не ги иска.
(втори вариант)
Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши.
Средните от тях даже и дяволът не ги иска.
Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга.
към втори вариант >>
А те всички са живи!
(втори вариант)
Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора.
А те всички са живи!
Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време?
към втори вариант >>
Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват.
(втори вариант)
Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа.
Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват.
Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>
Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш!
(втори вариант)
Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска.
Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш!
Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга. Това са фигуративни изрази.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички.
(втори вариант)
Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи!
Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички.
Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има?
към втори вариант >>
Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат.
(втори вариант)
Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват.
Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат.
Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>
Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър.
(втори вариант)
Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш!
Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър.
Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга. Това са фигуративни изрази.
към втори вариант >>
Някои ще кажат: Ще бъде ли то?
(втори вариант)
Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички.
Някои ще кажат: Ще бъде ли то?
– Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас?
към втори вариант >>
Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
(втори вариант)
Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат.
Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>
Такъв човек и Господ го иска.
(втори вариант)
– Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър.
Такъв човек и Господ го иска.
Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга. Това са фигуративни изрази.
към втори вариант >>
– Ами то е, съществува това нещо.
(втори вариант)
Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то?
– Ами то е, съществува това нещо.
Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея.
към втори вариант >>
„Светът не Те е познал“.
(втори вариант)
„Светът не Те е познал“.
Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: В какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни.
към втори вариант >>
Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
(втори вариант)
В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска.
Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга. Това са фигуративни изрази.
към втори вариант >>
Чудни сте вие!
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо.
Чудни сте вие!
Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура?
към втори вариант >>
Аз се спирам върху една от познатите точки.
(втори вариант)
„Светът не Те е познал“.
Аз се спирам върху една от познатите точки.
„Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: В какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят.
към втори вариант >>
Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга.
(втори вариант)
Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“.
Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга.
Това са фигуративни изрази.
към втори вариант >>
Някои питат: Ами кога ще дойде това време?
(втори вариант)
А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие!
Някои питат: Ами кога ще дойде това време?
Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас?
към втори вариант >>
„Под познаване“ – аз разбирам проекцията.
(втори вариант)
„Светът не Те е познал“. Аз се спирам върху една от познатите точки.
„Под познаване“ – аз разбирам проекцията.
Някои питат: В какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.
към втори вариант >>
Това са фигуративни изрази.
(втори вариант)
Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: Доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга.
Това са фигуративни изрази.
към втори вариант >>
Казват на мравките: Знаете ли, че култура има?
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време?
Казват на мравките: Знаете ли, че култура има?
Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите.
към втори вариант >>
Някои питат: В какво седи познаването?
(втори вариант)
„Светът не Те е познал“. Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията.
Някои питат: В какво седи познаването?
– Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.
към втори вариант >>
Христос казва: „Разбрах, че Ти си ме проводил“.
(втори вариант)
Христос казва: „Разбрах, че Ти си ме проводил“.
към втори вариант >>
Кога ще дойде тази култура при нас?
(втори вариант)
Някои ще кажат: Ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има?
Кога ще дойде тази култура при нас?
– Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме.
към втори вариант >>
– Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава.
(втори вариант)
„Светът не Те е познал“. Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: В какво седи познаването?
– Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава.
Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.
към втори вариант >>
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината?
(втори вариант)
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината?
Да се запознаете с Истината? – Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек.
към втори вариант >>
– Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея.
(втори вариант)
– Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас?
– Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея.
На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора.
към втори вариант >>
Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни.
(втори вариант)
„Светът не Те е познал“. Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: В какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава.
Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни.
Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.
към втори вариант >>
Да се запознаете с Истината?
(втори вариант)
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината?
Да се запознаете с Истината?
– Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината.
към втори вариант >>
На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура?
(втори вариант)
Чудни сте вие! Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея.
На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура?
Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас?
към втори вариант >>
Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят.
(втори вариант)
Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: В какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни.
Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят.
Те имат свои характерни качества.
към втори вариант >>
– Истината е нещо свещено.
(втори вариант)
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? Да се запознаете с Истината?
– Истината е нещо свещено.
Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина.
към втори вариант >>
Кога ще дойде тази култура при нас?
(втори вариант)
Някои питат: Ами кога ще дойде това време? Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура?
Кога ще дойде тази култура при нас?
– Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога!
към втори вариант >>
Те имат свои характерни качества.
(втори вариант)
„Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: В какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят.
Те имат свои характерни качества.
към втори вариант >>
Ние още не можем да видим Истината.
(втори вариант)
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? Да се запознаете с Истината? – Истината е нещо свещено.
Ние още не можем да видим Истината.
Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете?
към втори вариант >>
– Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите.
(втори вариант)
Казват на мравките: Знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас?
– Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите.
Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил.
към втори вариант >>
И тъй, в какво седи познаването?
(втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването?
Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата.
към втори вариант >>
Тя не може да се прояви.
(втори вариант)
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? Да се запознаете с Истината? – Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината.
Тя не може да се прояви.
За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло.
към втори вариант >>
Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме.
(втори вариант)
Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите.
Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме.
Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.
към втори вариант >>
Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването?
Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение.
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате?
към втори вариант >>
За Истината ние сме като слепия човек.
(втори вариант)
Сега вие може да кажете: Кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? Да се запознаете с Истината? – Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви.
За Истината ние сме като слепия човек.
Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността.
към втори вариант >>
Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора.
(втори вариант)
– Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме.
Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора.
И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света?
към втори вариант >>
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде?
(втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение.
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде?
– В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи.
към втори вариант >>
Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината.
(втори вариант)
Да се запознаете с Истината? – Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек.
Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината.
Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях?
към втори вариант >>
И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас?
(втори вариант)
На вас казват: Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора.
И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас?
– Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света.
към втори вариант >>
– В света.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде?
– В света.
Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин.
към втори вариант >>
Туй, което, ние възприемаме, не е светлина.
(втори вариант)
– Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината.
Туй, което, ние възприемаме, не е светлина.
Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата?
към втори вариант >>
– Никога!
(втори вариант)
Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас?
– Никога!
Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България.
към втори вариант >>
Интересно е по какво познаваме хората?
(втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света.
Интересно е по какво познаваме хората?
Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
към втори вариант >>
Тогава, какво ще кажете?
(втори вариант)
Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина.
Тогава, какво ще кажете?
Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата?
към втори вариант >>
Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил.
(втори вариант)
– Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога!
Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил.
И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари.
към втори вариант >>
Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората?
Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата.
С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка.
към втори вариант >>
Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло.
(втори вариант)
Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете?
Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло.
Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява.
към втори вариант >>
И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.
(втори вариант)
Седим ние, с нашите китари, като мравките, чакаме. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил.
И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.
А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя.
към втори вариант >>
С какво ги познавате?
(втори вариант)
Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата.
С какво ги познавате?
– С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека.
към втори вариант >>
Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността.
(втори вариант)
За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло.
Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността.
Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата?
към втори вариант >>
А сега питам: Как ще се поправи света?
(втори вариант)
Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.
А сега питам: Как ще се поправи света?
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна.
към втори вариант >>
– С вашите очи.
(втори вариант)
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате?
– С вашите очи.
Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени.
към втори вариант >>
Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях?
(втори вариант)
Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността.
Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях?
Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява.
към втори вариант >>
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света?
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света.
Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече.
към втори вариант >>
Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин.
(втори вариант)
– В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи.
Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин.
Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика.
към втори вариант >>
Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата?
(втори вариант)
Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях?
Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата?
Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата?
към втори вариант >>
Този закон може да се приложи даже още сега в България.
(втори вариант)
– Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света.
Този закон може да се приложи даже още сега в България.
Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я.
към втори вариант >>
Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
(втори вариант)
Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин.
Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване.
към втори вариант >>
Защо го създаде природата?
(втори вариант)
Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата?
Защо го създаде природата?
Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя.
към втори вариант >>
Някой апаш откраднал пари.
(втори вариант)
Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България.
Някой апаш откраднал пари.
Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят.
към втори вариант >>
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка.
(втори вариант)
Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка.
Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
към втори вариант >>
Той е друга проява.
(втори вариант)
Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата?
Той е друга проява.
Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят?
към втори вариант >>
Ако съм съдия, ето как ще го осъдя.
(втори вариант)
И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари.
Ако съм съдия, ето как ще го осъдя.
В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
към втори вариант >>
Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека.
(втори вариант)
С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка.
Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека.
В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване.
към втори вариант >>
Защо е зеления цвят в дъгата?
(втори вариант)
Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява.
Защо е зеления цвят в дъгата?
– Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви.
към втори вариант >>
В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна.
(втори вариант)
А сега питам: Как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя.
В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна.
След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът?
към втори вариант >>
В познаването има категории, степени.
(втори вариант)
– С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека.
В познаването има категории, степени.
При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване.
към втори вариант >>
– Той е друга проява.
(втори вариант)
Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата?
– Той е друга проява.
Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята.
към втори вариант >>
След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече.
(втори вариант)
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна.
След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече.
Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги.
към втори вариант >>
При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика.
(втори вариант)
Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени.
При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика.
Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник.
към втори вариант >>
Защо е жълтият цвят в дъгата?
(втори вариант)
Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява.
Защо е жълтият цвят в дъгата?
– Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи.
към втори вариант >>
Някой мъж бил жена си, изпъдил я.
(втори вариант)
Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече.
Някой мъж бил жена си, изпъдил я.
Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат.
към втори вариант >>
Туй е повърхностно познаване.
(втори вариант)
Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика.
Туй е повърхностно познаване.
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване.
към втори вариант >>
– Той е трета проявя.
(втори вариант)
Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата?
– Той е трета проявя.
Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
към втори вариант >>
Няма защо да го съдят.
(втори вариант)
Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я.
Няма защо да го съдят.
Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее.
към втори вариант >>
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
(втори вариант)
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване.
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината.
към втори вариант >>
Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят?
(втори вариант)
Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя.
Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят?
– Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
към втори вариант >>
Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
(втори вариант)
Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят.
Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек!
към втори вариант >>
Това е истинско познаване.
(втори вариант)
Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
Това е истинско познаване.
Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек.
към втори вариант >>
– Това са все прояви.
(втори вариант)
Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят?
– Това са все прояви.
Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
към втори вариант >>
Питате: Как ще се поправи светът?
(втори вариант)
В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
Питате: Как ще се поправи светът?
– Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито!
към втори вариант >>
Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване.
(втори вариант)
В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване.
Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване.
Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек.
към втори вариант >>
Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята.
(втори вариант)
– Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви.
Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята.
В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
към втори вариант >>
– Няма защо да се налагат хората с тояги.
(втори вариант)
След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът?
– Няма защо да се налагат хората с тояги.
Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това.
към втори вариант >>
Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник.
(втори вариант)
При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване.
Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник.
Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате?
към втори вариант >>
В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи.
(втори вариант)
Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята.
В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи.
Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
към втори вариант >>
Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат.
(втори вариант)
Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги.
Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат.
Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе.
към втори вариант >>
Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване.
(втори вариант)
Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник.
Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване.
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате.
към втори вариант >>
Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
(втори вариант)
– Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи.
Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
към втори вариант >>
Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее.
(втори вариант)
Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат.
Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее.
Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът?
към втори вариант >>
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината.
(втори вариант)
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване.
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината.
Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо?
към втори вариант >>
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата.
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата.
Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
към втори вариант >>
Ще се преобрази този човек!
(втори вариант)
Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее.
Ще се преобрази този човек!
Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито.
към втори вариант >>
Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек.
(втори вариант)
Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината.
Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек.
Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага.
към втори вариант >>
Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата.
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата.
Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата.
Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни.
към втори вариант >>
Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито!
(втори вариант)
Питате: Как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек!
Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито!
Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
към втори вариант >>
Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек.
(втори вариант)
Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек.
Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек.
Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек.
към втори вариант >>
Казвам: Благодаря за такива научни изследвания.
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата.
Казвам: Благодаря за такива научни изследвания.
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане.
към втори вариант >>
Хубав опит е това.
(втори вариант)
– Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито!
Хубав опит е това.
Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки.
към втори вариант >>
Защо в първия случай го познавате?
(втори вариант)
Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек.
Защо в първия случай го познавате?
Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате?
към втори вариант >>
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа?
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания.
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа?
Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.
към втори вариант >>
Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе.
(втори вариант)
Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това.
Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе.
Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
към втори вариант >>
Защото чрез този човек се повдигате.
(втори вариант)
Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате?
Защото чрез този човек се повдигате.
Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
към втори вариант >>
Дали е пътнически, или товарен трен?
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа?
Дали е пътнически, или товарен трен?
Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея.
към втори вариант >>
Питат хората: Кога ще се поправи светът?
(втори вариант)
Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе.
Питат хората: Кога ще се поправи светът?
Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
към втори вариант >>
Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо?
(втори вариант)
Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате.
Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо?
– Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо?
към втори вариант >>
Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен?
Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
към втори вариант >>
Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито.
(втори вариант)
Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът?
Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито.
След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата?
към втори вариант >>
– Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага.
(втори вариант)
Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо?
– Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага.
Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се.
към втори вариант >>
Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни.
(втори вариант)
Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н.
Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни.
Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават.
към втори вариант >>
След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
(втори вариант)
Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито.
След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих.
към втори вариант >>
Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек.
(втори вариант)
Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага.
Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек.
Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си.
към втори вариант >>
Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане.
(втори вариант)
Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни.
Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане.
Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“.
към втори вариант >>
Сега процесите в света са обърнати наопаки.
(втори вариант)
Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
Сега процесите в света са обърнати наопаки.
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
Отгде го познавате?
(втори вариант)
Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек.
Отгде го познавате?
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му.
към втори вариант >>
Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.
(втори вариант)
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане.
Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.
Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“.
към втори вариант >>
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
(втори вариант)
Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки.
Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
(втори вариант)
Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате?
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване.
към втори вариант >>
Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея.
(втори вариант)
Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.
Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея.
Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят.
към втори вариант >>
Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
(втори вариант)
Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо?
(втори вариант)
Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо?
Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни.
към втори вариант >>
Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
(втори вариант)
Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея.
Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове.
към втори вариант >>
Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата?
(втори вариант)
Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата?
– Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се.
(втори вариант)
– Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо?
Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се.
У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>
Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават.
(втори вариант)
Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават.
Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота!
към втори вариант >>
– Научих.
(втори вариант)
След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата?
– Научих.
Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си.
(втори вариант)
Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се.
У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си.
Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>
Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“.
(втори вариант)
Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават.
Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“.
Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот?
към втори вариант >>
Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
(втори вариант)
Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих.
Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
към втори вариант >>
Но всичко това е само за касата му.
(втори вариант)
Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си.
Но всичко това е само за касата му.
Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>
Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“.
(втори вариант)
Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“.
Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“.
Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот.
към втори вариант >>
Това, обаче, не е познаване.
(втори вариант)
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му.
Това, обаче, не е познаване.
Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>
Трети взимат за символ зеления цвят.
(втори вариант)
Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“.
Трети взимат за символ зеления цвят.
Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят.
към втори вариант >>
Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни.
(втори вариант)
Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване.
Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни.
Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>
Турят си хората разни цветове.
(втори вариант)
Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят.
Турят си хората разни цветове.
Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека.
към втори вариант >>
Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
(втори вариант)
Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни.
Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>
Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота!
(втори вариант)
Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове.
Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота!
На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите.
към втори вариант >>
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого?
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого?
– Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога?
към втори вариант >>
На кой живот?
(втори вариант)
Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота!
На кой живот?
– На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите.
към втори вариант >>
– Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого?
– Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога.
А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина.
към втори вариант >>
– На онзи възвишен, благороден живот.
(втори вариант)
Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот?
– На онзи възвишен, благороден живот.
Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.
към втори вариант >>
А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога.
А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога.
Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река.
към втори вариант >>
Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят.
(втори вариант)
Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот.
Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят.
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш.
към втори вариант >>
Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога.
Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа.
Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
към втори вариант >>
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека.
(втори вариант)
Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят.
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека.
Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром!
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват, че това било попска работа!
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа.
Чудни са хората, като казват, че това било попска работа!
Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма.
към втори вариант >>
Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите.
(втори вариант)
Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека.
Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите.
Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове.
към втори вариант >>
Питам: Поповете ли създадоха Бога?
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа!
Питам: Поповете ли създадоха Бога?
Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма?
към втори вариант >>
Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите.
(втори вариант)
На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите.
Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите.
Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава!
към втори вариант >>
Тогава, ще ви представя една смешна картина.
(втори вариант)
– Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога?
Тогава, ще ви представя една смешна картина.
Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
към втори вариант >>
Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.
(втори вариант)
– На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите.
Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.
Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто.
към втори вариант >>
Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река.
(втори вариант)
А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина.
Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река.
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека.
към втори вариант >>
Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш.
(втори вариант)
Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.
Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш.
Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета?
към втори вариант >>
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
(втори вариант)
Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река.
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът.
към втори вариант >>
Всички трябва да даваме даром!
(втори вариант)
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш.
Всички трябва да даваме даром!
Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава!
към втори вариант >>
Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма.
Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му.
към втори вариант >>
Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове.
(втори вариант)
Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром!
Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове.
И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени.
към втори вариант >>
Е, станала ли е тази река по-голяма?
(втори вариант)
Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма.
Е, станала ли е тази река по-голяма?
Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри.
към втори вариант >>
И сами си отговарят: Е нали модата е такава!
(втори вариант)
Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове.
И сами си отговарят: Е нали модата е такава!
После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам.
към втори вариант >>
Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
(втори вариант)
Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма?
Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав?
към втори вариант >>
После модата се измени, те се облекат в жълто.
(втори вариант)
Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава!
После модата се измени, те се облекат в жълто.
Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат?
към втори вариант >>
Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека.
(втори вариант)
Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано.
Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека.
Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав? – Вторият.
към втори вариант >>
Защо променят цвета?
(втори вариант)
Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто.
Защо променят цвета?
– Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат.
към втори вариант >>
Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът.
(втори вариант)
Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека.
Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът.
Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав? – Вторият. И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
към втори вариант >>
– Сега пък парижката мода е такава!
(втори вариант)
Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета?
– Сега пък парижката мода е такава!
Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
към втори вариант >>
Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му.
(втори вариант)
Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът.
Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му.
Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав? – Вторият. И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
към втори вариант >>
Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени.
(втори вариант)
Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава!
Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени.
Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
към втори вариант >>
Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри.
(втори вариант)
Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му.
Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри.
Кой е по-прав? – Вторият. И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
към втори вариант >>
Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам.
(втори вариант)
И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени.
Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам.
И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже?
към втори вариант >>
Кой е по-прав?
(втори вариант)
Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри.
Кой е по-прав?
– Вторият. И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
към втори вариант >>
И кои лъжат?
(втори вариант)
После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам.
И кои лъжат?
– Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон.
към втори вариант >>
– Вторият.
(втори вариант)
Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав?
– Вторият.
И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
към втори вариант >>
– Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат.
(втори вариант)
Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат?
– Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат.
И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва.
към втори вариант >>
И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
(втори вариант)
Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: Аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав? – Вторият.
И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.
към втори вариант >>
И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
(втори вариант)
– Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат.
И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат?
към втори вариант >>
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини.
(втори вариант)
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини.
Правя едно сравнение. Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура.
към втори вариант >>
Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
(втори вариант)
Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе.
към втори вариант >>
Правя едно сравнение.
(втори вариант)
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини.
Правя едно сравнение.
Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят.
към втори вариант >>
Защо трябва да се лъже?
(втори вариант)
Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
Защо трябва да се лъже?
Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано.
към втори вариант >>
Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е.
(втори вариант)
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини. Правя едно сравнение.
Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е.
това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав?
към втори вариант >>
Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон.
(втори вариант)
И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже?
Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон.
Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано.
към втори вариант >>
това значи, че като съвременната наука подобна не е имало.
(втори вариант)
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е.
това значи, че като съвременната наука подобна не е имало.
А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса.
към втори вариант >>
Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва.
(втори вариант)
– Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон.
Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва.
Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма.
към втори вариант >>
А, не е имало река голяма като тази!
(втори вариант)
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало.
А, не е имало река голяма като тази!
Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават.
към втори вариант >>
Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат?
(втори вариант)
И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва.
Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат?
– Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид.
към втори вариант >>
Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура.
(втори вариант)
Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази!
Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура.
И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух.
към втори вариант >>
– Ще ги подведе.
(втори вариант)
Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат?
– Ще ги подведе.
Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше.
към втори вариант >>
И двамата спорят.
(втори вариант)
Правя едно сравнение. Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура.
И двамата спорят.
Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си.
към втори вариант >>
Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано.
(втори вариант)
Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе.
Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано.
Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи.
към втори вариант >>
Кой е прав?
(втори вариант)
Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят.
Кой е прав?
Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека.
към втори вариант >>
Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано.
(втори вариант)
Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано.
Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано.
Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си.
към втори вариант >>
Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса.
(втори вариант)
това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав?
Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса.
Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека.
към втори вариант >>
Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма.
(втори вариант)
Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелства, се наказва. Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано.
Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма.
Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете.
към втори вариант >>
Културите не се различават.
(втори вариант)
А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса.
Културите не се различават.
Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета?
към втори вариант >>
Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид.
(втори вариант)
Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма.
Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид.
По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
към втори вариант >>
Културата е една, тя е качество на човешкия дух.
(втори вариант)
Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават.
Културата е една, тя е качество на човешкия дух.
Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар.
към втори вариант >>
По-благороден цар по сърце от него нямаше.
(втори вариант)
– Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид.
По-благороден цар по сърце от него нямаше.
Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
към втори вариант >>
Само човешкият дух носи култура в себе си.
(втори вариант)
И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух.
Само човешкият дух носи култура в себе си.
Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него.
към втори вариант >>
Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи.
(втори вариант)
Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше.
Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи.
От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
към втори вариант >>
Вие не можете да извадите културата вън от човека.
(втори вариант)
Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си.
Вие не можете да извадите културата вън от човека.
Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях.
към втори вариант >>
От този момент той не видя бял ден в дома си.
(втори вариант)
Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи.
От този момент той не видя бял ден в дома си.
Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
към втори вариант >>
Смешно е да се определи културата като нещо извън човека.
(втори вариант)
Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека.
Смешно е да се определи културата като нещо извън човека.
Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него.
към втори вариант >>
Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете.
(втори вариант)
Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си.
Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете.
Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
към втори вариант >>
Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета?
(втори вариант)
Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека.
Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета?
Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги.
към втори вариант >>
Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
(втори вариант)
Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете.
Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
към втори вариант >>
Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар.
(втори вариант)
Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета?
Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар.
Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги.
към втори вариант >>
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното.
(втори вариант)
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното.
След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички.
към втори вариант >>
Това е идея, която живее вътре в него.
(втори вариант)
Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар.
Това е идея, която живее вътре в него.
Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух.
към втори вариант >>
След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй.
(втори вариант)
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното.
След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй.
Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как?
към втори вариант >>
Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях.
(втори вариант)
Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него.
Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях.
Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва.
към втори вариант >>
Те започват да те ограничават.
(втори вариант)
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй.
Те започват да те ограничават.
Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени.
към втори вариант >>
Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него.
(втори вариант)
Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях.
Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него.
Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата.
към втори вариант >>
Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие.
(втори вариант)
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават.
Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие.
Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе?
към втори вариант >>
Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги.
(втори вариант)
Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него.
Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги.
Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам.
към втори вариант >>
Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода.
(втори вариант)
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие.
Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода.
Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел.
към втори вариант >>
Учеността му не седи в тия книги.
(втори вариант)
Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги.
Учеността му не седи в тия книги.
Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума.
към втори вариант >>
Ние можем да се спогодяваме с всички.
(втори вариант)
Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода.
Ние можем да се спогодяваме с всички.
Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види.
към втори вариант >>
Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух.
(втори вариант)
Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги.
Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух.
Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам.
към втори вариант >>
Но как?
(втори вариант)
След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички.
Но как?
– Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.
към втори вариант >>
Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва.
(втори вариант)
Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух.
Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва.
Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне.
към втори вариант >>
– Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени.
(втори вариант)
Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как?
– Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени.
Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това?
към втори вариант >>
Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата.
(втори вариант)
Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва.
Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата.
И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума.
към втори вариант >>
Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе?
(втори вариант)
Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени.
Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе?
– Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
към втори вариант >>
И в душата не вярвам.
(втори вариант)
Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата.
И в душата не вярвам.
– Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие.
към втори вариант >>
– Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел.
(втори вариант)
Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе?
– Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел.
Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.
към втори вариант >>
– Е, тогава в ума.
(втори вариант)
Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам.
– Е, тогава в ума.
– И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли?
към втори вариант >>
Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види.
(втори вариант)
Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел.
Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види.
Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение.
към втори вариант >>
– И в ума не вярвам.
(втори вариант)
Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума.
– И в ума не вярвам.
– Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам.
към втори вариант >>
Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.
(втори вариант)
Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види.
Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.
Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си.
към втори вариант >>
– Е, вярвай в това, което ти прилегне.
(втори вариант)
Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам.
– Е, вярвай в това, което ти прилегне.
Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го.
към втори вариант >>
Как ще се премахне всичко това?
(втори вариант)
– Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.
Как ще се премахне всичко това?
Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така?
към втори вариант >>
Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума.
(втори вариант)
Някой казва: В духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне.
Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума.
Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е?
към втори вариант >>
Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
(втори вариант)
Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това?
Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая.
към втори вариант >>
Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие.
(втори вариант)
И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума.
Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие.
Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е? – Ето го, тук в главата.
към втори вариант >>
Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.
(втори вариант)
– Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.
Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия.
към втори вариант >>
Питам някого: В сърцето не вярваш ли?
(втори вариант)
– Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие.
Питам някого: В сърцето не вярваш ли?
– Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е? – Ето го, тук в главата. Ами душата где е?
към втори вариант >>
Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение.
(втори вариант)
Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.
Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение.
Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия. Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език.
към втори вариант >>
– Вярвам.
(втори вариант)
– И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли?
– Вярвам.
Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е? – Ето го, тук в главата. Ами душата где е? – Душата я няма на земята.
към втори вариант >>
Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си.
(втори вариант)
Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение.
Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си.
Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия. Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език. Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко.
към втори вариант >>
Легна на лявата страна, усещам го.
(втори вариант)
– Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам.
Легна на лявата страна, усещам го.
А умът где е? – Ето го, тук в главата. Ами душата где е? – Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята.
към втори вариант >>
Знаете ли на какво мязат тия, които казват така?
(втори вариант)
Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си.
Знаете ли на какво мязат тия, които казват така?
Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия. Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език. Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко. Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя си.
към втори вариант >>
А умът где е?
(втори вариант)
Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го.
А умът где е?
– Ето го, тук в главата. Ами душата где е? – Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето.
към втори вариант >>
Турците имат един подходящ пример за случая.
(втори вариант)
Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така?
Турците имат един подходящ пример за случая.
Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия. Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език. Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко. Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя си. Нима, ако аз седя на първия етаж, а качат някое магаре на третия етаж, та магарето е по-високо от мене?
към втори вариант >>
– Ето го, тук в главата.
(втори вариант)
Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е?
– Ето го, тук в главата.
Ами душата где е? – Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен.
към втори вариант >>
Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия.
(втори вариант)
Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая.
Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия.
Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език. Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко. Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя си. Нима, ако аз седя на първия етаж, а качат някое магаре на третия етаж, та магарето е по-високо от мене? Магарето си е все магаре, то пак ще си реве – няма да напише някоя хубава книга.
към втори вариант >>
Ами душата где е?
(втори вариант)
Питам някого: В сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е? – Ето го, тук в главата.
Ами душата где е?
– Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. Така е и с човешките мисли и чувства.
към втори вариант >>
Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език.
(втори вариант)
Някои казват: Да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия.
Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език.
Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко. Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя си. Нима, ако аз седя на първия етаж, а качат някое магаре на третия етаж, та магарето е по-високо от мене? Магарето си е все магаре, то пак ще си реве – няма да напише някоя хубава книга. Нима онзи орел, който лети 4–5,000 метра над мене, е по-високо от мене?
към втори вариант >>
– Душата я няма на земята.
(втори вариант)
– Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е? – Ето го, тук в главата. Ами душата где е?
– Душата я няма на земята.
Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. Така е и с човешките мисли и чувства. Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор.
към втори вариант >>
Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко.
(втори вариант)
Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия. Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език.
Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко.
Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя си. Нима, ако аз седя на първия етаж, а качат някое магаре на третия етаж, та магарето е по-високо от мене? Магарето си е все магаре, то пак ще си реве – няма да напише някоя хубава книга. Нима онзи орел, който лети 4–5,000 метра над мене, е по-високо от мене? Не мислете тъй.
към втори вариант >>
НАГОРЕ