НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
741
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
741
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Важността на размишлението
,
УС
, София, 7.12.1930г.,
Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне.
Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо.
Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне.
Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му.
към беседата >>
Вие изпяхте песента на физическия свят.
Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне.
Вие изпяхте песента на физическия свят.
Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то.
към беседата >>
Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете.
Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят.
Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете.
Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него.
към беседата >>
Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене.
Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете.
Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене.
Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство.
към беседата >>
Всеки тон има форма, съдържание и смисъл.
Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене.
Всеки тон има форма, съдържание и смисъл.
И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо.
към беседата >>
И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му.
Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл.
И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му.
Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там.
към беседата >>
Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то.
Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му.
Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то.
Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие.
към беседата >>
Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него.
Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то.
Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него.
Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем?
към беседата >>
Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство.
Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него.
Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство.
Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем? “
към беседата >>
Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо.
Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство.
Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо.
Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем? “
към беседата >>
Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там.
И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо.
Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там.
И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем? “
към беседата >>
И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие.
Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там.
И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие.
– „Как ще познаем по кой начин пеем? “
към беседата >>
– „Как ще познаем по кой начин пеем?
Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие.
– „Как ще познаем по кой начин пеем?
“
към беседата >>
“
Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем?
“
към беседата >>
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш.
Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре.
към беседата >>
Отиваш в един дом и почваш да пееш.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш.
Отиваш в един дом и почваш да пееш.
Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие.
към беседата >>
Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш.
Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо.
Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре.
към беседата >>
Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо.
Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава.
Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате.
към беседата >>
Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава.
Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин.
Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене?
към беседата >>
Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин.
Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре.
Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие.
към беседата >>
Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие.
Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре.
Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие.
Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас.
към беседата >>
Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре.
Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие.
Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре.
Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния.
към беседата >>
Така ще станете приятели и ще си помагате.
Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре.
Така ще станете приятели и ще си помагате.
– Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си.
към беседата >>
– Кое е най-доброто пеене?
Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате.
– Кое е най-доброто пеене?
– Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота.
към беседата >>
– Което води човека в Царството Божие.
Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене?
– Което води човека в Царството Божие.
Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение.
към беседата >>
Третият начин е недостъпен за вас.
Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие.
Третият начин е недостъпен за вас.
Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека.
към беседата >>
Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния.
Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас.
Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния.
Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален.
към беседата >>
Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си.
Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния.
Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си.
Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота.
– Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си.
Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота.
Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност.
към беседата >>
Музиката има практическо приложение.
– Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота.
Музиката има практическо приложение.
За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие.
към беседата >>
За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека.
Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение.
За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека.
Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества.
към беседата >>
Добрият човек е музикален, художникът също е музикален.
Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека.
Добрият човек е музикален, художникът също е музикален.
В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом.
към беседата >>
В благородната постъпка има музика.
Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален.
В благородната постъпка има музика.
Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом. Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
към беседата >>
Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност.
Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика.
Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност.
И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом. Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
към беседата >>
И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие.
Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност.
И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие.
За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом. Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
към беседата >>
За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества.
За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие.
За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества.
Който има тези качества, получава диплом. Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
към беседата >>
Който има тези качества, получава диплом.
Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества.
Който има тези качества, получава диплом.
Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
към беседата >>
Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом.
Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.
към беседата >>
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее.
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее.
Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си.
към беседата >>
Едва сега той се връща към първото положение.
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее.
Едва сега той се връща към първото положение.
Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия.
към беседата >>
Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване.
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение.
Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване.
Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш.
към беседата >>
Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее.
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване.
Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее.
Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени.
към беседата >>
Музиката е на границата между физическия и духовния свят.
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее.
Музиката е на границата между физическия и духовния свят.
Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко.
към беседата >>
Чрез нея човек може да трансформира енергиите си.
Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят.
Чрез нея човек може да трансформира енергиите си.
Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият.
към беседата >>
Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия.
Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си.
Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия.
Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението.
към беседата >>
Ако си нервен, неразположен, започни да пееш.
Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия.
Ако си нервен, неразположен, започни да пееш.
Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко.
към беседата >>
Състоянието ти веднага ще се измени.
Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш.
Състоянието ти веднага ще се измени.
Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален.
към беседата >>
Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко.
Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени.
Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко.
Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика.
към беседата >>
Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият.
Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко.
Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият.
Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре.
към беседата >>
Музиката развива търпението.
Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият.
Музиката развива търпението.
Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него.
към беседата >>
Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко.
Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението.
Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко.
Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен.
към беседата >>
Щом бързаш много, не си музикален.
Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко.
Щом бързаш много, не си музикален.
Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо.
към беседата >>
Животът е най-хубавата музика.
Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален.
Животът е най-хубавата музика.
Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности.
към беседата >>
Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре.
Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика.
Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре.
Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др.
към беседата >>
Има нещо немузикално в него.
Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре.
Има нещо немузикално в него.
Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно.
към беседата >>
Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен.
Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него.
Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен.
Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта.
към беседата >>
Както пеете сега, не е лошо.
Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен.
Както пеете сега, не е лошо.
Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея.
към беседата >>
Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности.
Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо.
Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности.
Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света.
към беседата >>
Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др.
Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности.
Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др.
Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта.
към беседата >>
Не може да любиш, ако не пееш правилно.
Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др.
Не може да любиш, ако не пееш правилно.
Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов.
към беседата >>
Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта.
Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно.
Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта.
Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение.
към беседата >>
Няма по-съществено нещо от нея.
Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта.
Няма по-съществено нещо от нея.
Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си.
към беседата >>
Тя е най-реалното нещо в света.
Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея.
Тя е най-реалното нещо в света.
Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия.
към беседата >>
Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта.
Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света.
Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта.
Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията.
към беседата >>
Казвам: Бог е Любов.
Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта.
Казвам: Бог е Любов.
Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта.
към беседата >>
Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение.
Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов.
Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение.
Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта.
към беседата >>
Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си.
Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение.
Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си.
В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен.
към беседата >>
В един момент той може да стане светия.
Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си.
В един момент той може да стане светия.
Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта.
към беседата >>
Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията.
Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия.
Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията.
И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека.
към беседата >>
И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта.
Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията.
И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта.
Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето.
към беседата >>
Много бутони пипат, но не и този на Любовта.
Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта.
Много бутони пипат, но не и този на Любовта.
Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява.
към беседата >>
Все пак има прогрес, но бавен.
Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта.
Все пак има прогрес, но бавен.
Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева.
към беседата >>
Няма по-мощна сила в света от Любовта.
В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен.
Няма по-мощна сила в света от Любовта.
Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева. Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н.
към беседата >>
Тя регулира всички мисли и чувства в човека.
Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта.
Тя регулира всички мисли и чувства в човека.
Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева. Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н. Причината тук е чисто умствена.
към беседата >>
Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето.
И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека.
Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето.
Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева. Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н. Причината тук е чисто умствена.
към беседата >>
Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява.
Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето.
Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява.
Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева. Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н. Причината тук е чисто умствена.
към беседата >>
Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева.
Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява.
Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева.
Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н. Причината тук е чисто умствена.
към беседата >>
Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н.
Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева.
Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н.
Причината тук е чисто умствена.
към беседата >>
Причината тук е чисто умствена.
Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева. Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н.
Причината тук е чисто умствена.
към беседата >>
Що е религията?
Що е религията?
– Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога. За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща.
към беседата >>
– Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога.
Що е религията?
– Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога.
За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък.
към беседата >>
За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората.
Що е религията? – Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога.
За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората.
Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували.
към беседата >>
Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия.
Що е религията? – Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога. За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората.
Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия.
– „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал.
към беседата >>
– „Каква е тази воля?
Що е религията? – Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога. За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия.
– „Каква е тази воля?
“ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога.
към беседата >>
“ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща.
Що е религията? – Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога. За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля?
“ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща.
Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал.
към беседата >>
Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък.
– Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога. За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща.
Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък.
Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е.
към беседата >>
Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували.
За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък.
Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували.
Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща.
към беседата >>
Каква е целта на размишлението?
Каква е целта на размишлението?
Какво придобива човек, като размишлява? Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва.
към беседата >>
Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал.
Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували.
Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал.
Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него.
към беседата >>
Какво придобива човек, като размишлява?
Каква е целта на размишлението?
Какво придобива човек, като размишлява?
Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа.
към беседата >>
Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога.
– „Каква е тази воля? “ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал.
Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога.
Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
Не е важно какво се придобива.
Каква е целта на размишлението? Какво придобива човек, като размишлява?
Не е важно какво се придобива.
Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват.
към беседата >>
Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал.
“ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога.
Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал.
Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога.
към беседата >>
Какво придобива гладният, като се нахрани?
Каква е целта на размишлението? Какво придобива човек, като размишлява? Не е важно какво се придобива.
Какво придобива гладният, като се нахрани?
– Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд.
към беседата >>
Той казва, че това е образът на Бога, т.е.
Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал.
Той казва, че това е образът на Бога, т.е.
на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта.
към беседата >>
– Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява.
Каква е целта на размишлението? Какво придобива човек, като размишлява? Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани?
– Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява.
– На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление?
към беседата >>
на вашия Баща.
Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е.
на вашия Баща.
Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност.
към беседата >>
– На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва.
Каква е целта на размишлението? Какво придобива човек, като размишлява? Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява.
– На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва.
И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може.
към беседата >>
Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него.
Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща.
Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него.
Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа.
Какво придобива човек, като размишлява? Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва.
И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа.
Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление.
към беседата >>
Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него.
Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш.
към беседата >>
Недоволството и неспокойствието му временно изчезват.
Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа.
Недоволството и неспокойствието му временно изчезват.
Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление. Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш.
към беседата >>
Той гледа и вижда, че не прилича на Бога.
Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
Той гледа и вижда, че не прилича на Бога.
Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд.
Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват.
Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд.
– Не може ли без размишление? – Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление. Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш. Естествено е човек да яде.
към беседата >>
Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта.
Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога.
Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта.
Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен?
към беседата >>
– Не може ли без размишление?
– Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд.
– Не може ли без размишление?
– Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление. Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш. Естествено е човек да яде.
към беседата >>
Две неща има в човека: любов и интелигентност.
на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта.
Две неща има в човека: любов и интелигентност.
И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен? С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
към беседата >>
– Може.
– На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление?
– Може.
Ако си решил да гладуваш, може и без размишление. Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш. Естествено е човек да яде.
към беседата >>
И двете са по образ и подобие на Бога.
Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност.
И двете са по образ и подобие на Бога.
За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен? С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
към беседата >>
Ако си решил да гладуваш, може и без размишление.
И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може.
Ако си решил да гладуваш, може и без размишление.
Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш. Естествено е човек да яде.
към беседата >>
За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш.
Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога.
За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш.
Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен? С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
към беседата >>
Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш.
Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление.
Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш.
Естествено е човек да яде.
към беседата >>
Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога.
Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш.
Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога.
Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен? С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
към беседата >>
Естествено е човек да яде.
Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление. Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш.
Естествено е човек да яде.
към беседата >>
Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен?
Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога.
Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен?
С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
към беседата >>
Следователно естествено е също и да размишлява.
Следователно естествено е също и да размишлява.
Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш?
към беседата >>
С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен?
С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?
към беседата >>
Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота.
Следователно естествено е също и да размишлява.
Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота.
Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо.
към беседата >>
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния.
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния.
Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна.
Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота.
Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна.
И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася.
към беседата >>
Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия.
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния.
Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия.
Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов. Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността.
към беседата >>
И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява.
Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна.
И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява.
Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко.
към беседата >>
Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал.
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния. Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия.
Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал.
Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов. Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността. Тя е причина за човешката интелигентност.
към беседата >>
Само така той може да расте и да се развива.
Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява.
Само така той може да расте и да се развива.
Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. Без него животът е непродуктивен.
към беседата >>
Само той може да говори за хляба.
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния. Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал.
Само той може да говори за хляба.
Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов. Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността. Тя е причина за човешката интелигентност. Любовта заставя майката да мисли.
към беседата >>
Какво по-хубаво от това, да растеш?
Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива.
Какво по-хубаво от това, да растеш?
Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. Без него животът е непродуктивен. И тъй, размишлявайте без да питате защо е нужно то.
към беседата >>
Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него.
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния. Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба.
Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него.
Човек може да мисли за нещата с любов и без любов. Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността. Тя е причина за човешката интелигентност. Любовта заставя майката да мисли. Като обичаш някого, ти мислиш какво добро да му направиш.
към беседата >>
Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо.
Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш?
Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо.
Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. Без него животът е непродуктивен. И тъй, размишлявайте без да питате защо е нужно то. „Кораво е сърцето ми.“ – Значи липсва ти нещо.
към беседата >>
Човек може да мисли за нещата с любов и без любов.
Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния. Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него.
Човек може да мисли за нещата с любов и без любов.
Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността. Тя е причина за човешката интелигентност. Любовта заставя майката да мисли. Като обичаш някого, ти мислиш какво добро да му направиш. Мислиш да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш.
към беседата >>
Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася.
Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо.
Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася.
Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. Без него животът е непродуктивен. И тъй, размишлявайте без да питате защо е нужно то. „Кораво е сърцето ми.“ – Значи липсва ти нещо. Коравата буца трябва да се размекне.
към беседата >>
Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността.
Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов.
Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността.
Тя е причина за човешката интелигентност. Любовта заставя майката да мисли. Като обичаш някого, ти мислиш какво добро да му направиш. Мислиш да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Другояче казано: Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
към беседата >>
Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко.
И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася.
Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко.
Без него животът е непродуктивен. И тъй, размишлявайте без да питате защо е нужно то. „Кораво е сърцето ми.“ – Значи липсва ти нещо. Коравата буца трябва да се размекне. Ако буцата е от пръст, ще удряш върху нея, докато се разпадне.
към беседата >>
Тя е причина за човешката интелигентност.
Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов. Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността.
Тя е причина за човешката интелигентност.
Любовта заставя майката да мисли. Като обичаш някого, ти мислиш какво добро да му направиш. Мислиш да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Другояче казано: Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. Понеже Бог ни обича, иска да ни облече в дрехата на съвършенството.
към беседата >>
2.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 10.12.1930г.,
Защото не знае кого да люби.
Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо?
Защото не знае кого да люби.
Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство.
към беседата >>
Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби.
Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби.
Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби.
Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са.
към беседата >>
Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие.
Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби.
Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие.
В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове.
към беседата >>
В това време някой вече е забогатял.
Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие.
В това време някой вече е забогатял.
Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им?
към беседата >>
Понеже хората са.
Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял.
Понеже хората са.
свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората.
към беседата >>
свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство.
Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са.
свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство.
Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг.
към беседата >>
Хората са.
Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство.
Хората са.
скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг. Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо.
към беседата >>
скачени съдове.
Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са.
скачени съдове.
Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг. Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо. Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Коя е връзката помежду им?
В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове.
Коя е връзката помежду им?
Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг. Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо. Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Любовта свързва хората.
Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им?
Любовта свързва хората.
Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг. Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо. Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг.
свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората.
Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг.
Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо. Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо.
Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг.
Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо.
Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг. Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо.
Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане.
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане.
Даването е за предпочитане, защото в него има растене. За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод.
към беседата >>
Даването е за предпочитане, защото в него има растене.
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане.
Даването е за предпочитане, защото в него има растене.
За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката.
към беседата >>
За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде.
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото в него има растене.
За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде.
Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката.
към беседата >>
Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея.
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото в него има растене. За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде.
Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея.
Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
към беседата >>
Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква.
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото в него има растене. За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея.
Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква.
Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
към беседата >>
Значи всяка идея, която расте, е посят плод.
Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото в него има растене. За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква.
Значи всяка идея, която расте, е посят плод.
Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
към беседата >>
Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката.
Даването е за предпочитане, защото в него има растене. За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод.
Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката.
Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
към беседата >>
Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката.
За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката.
Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката.
Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
към беседата >>
Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката.
Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.
към беседата >>
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее.
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее.
Природата дава материалите, а човек трябва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил.
към беседата >>
Природата дава материалите, а човек трябва да работи.
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее.
Природата дава материалите, а човек трябва да работи.
Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа.
към беседата >>
Като свърши работата си, природата се произнася върху нея.
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее. Природата дава материалите, а човек трябва да работи.
Като свърши работата си, природата се произнася върху нея.
Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.
към беседата >>
Бог дава условията на човека, а той трябва да работи.
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее. Природата дава материалите, а човек трябва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея.
Бог дава условията на човека, а той трябва да работи.
Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.".
към беседата >>
Работата определя любовта му.
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее. Природата дава материалите, а човек трябва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи.
Работата определя любовта му.
Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е.
към беседата >>
Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил.
Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее. Природата дава материалите, а човек трябва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му.
Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил.
Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа.
Природата дава материалите, а човек трябва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил.
Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа.
С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога.
към беседата >>
С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.
Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа.
С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.
Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива.
към беседата >>
Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.".
Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.
Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.".
Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо.
към беседата >>
Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е.
Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.".
Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е.
да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо?
към беседата >>
да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят.
Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е.
да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят.
Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени.
към беседата >>
Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога.
Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят.
Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога.
Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата.
към беседата >>
Само при това положение човек може правилно да се развива.
С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога.
Само при това положение човек може правилно да се развива.
В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път.
към беседата >>
В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо.
Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива.
В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо.
Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място.
към беседата >>
Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо?
Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо.
Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо?
Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново.
към беседата >>
Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени.
да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо?
Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени.
Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км.
към беседата >>
Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата.
Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени.
Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата.
За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда.
към беседата >>
За една секунда светлината изминава 300 000 километра път.
Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата.
За една секунда светлината изминава 300 000 километра път.
На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята.
към беседата >>
На втората секунда тя се намира на друго място.
В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път.
На втората секунда тя се намира на друго място.
Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение.
към беседата >>
Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново.
Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място.
Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново.
Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат.
към беседата >>
Земята се движи с бързина 19 км.
Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново.
Земята се движи с бързина 19 км.
в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране.
към беседата >>
в секунда.
Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км.
в секунда.
Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща.
към беседата >>
Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята.
За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда.
Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята.
Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон.
към беседата >>
Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение.
На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята.
Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение.
Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето.
към беседата >>
Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат.
Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение.
Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат.
Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон.
към беседата >>
Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране.
Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат.
Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране.
Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре.
към беседата >>
Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща.
в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране.
Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща.
Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново.
към беседата >>
Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон.
Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща.
Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон.
Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново. Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота.
към беседата >>
Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето.
Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон.
Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето.
Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново. Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота. На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
към беседата >>
Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон.
Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето.
Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон.
Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново. Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота. На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
към беседата >>
Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре.
Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон.
Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре.
Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново. Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота. На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
към беседата >>
Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново.
Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре.
Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново.
Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота. На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
към беседата >>
Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота.
Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново.
Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота.
На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
към беседата >>
На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново. Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота.
На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.
към беседата >>
Сега, да се върнем към процеса на растенето.
Сега, да се върнем към процеса на растенето.
Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея. Къде е причината за това? Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му?
към беседата >>
Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея.
Сега, да се върнем към процеса на растенето.
Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея.
Къде е причината за това? Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек.
към беседата >>
Къде е причината за това?
Сега, да се върнем към процеса на растенето. Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея.
Къде е причината за това?
Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен?
към беседата >>
Причината е в самия него.
Сега, да се върнем към процеса на растенето. Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея. Къде е причината за това?
Причината е в самия него.
Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора.
към беседата >>
Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си.
Сега, да се върнем към процеса на растенето. Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея. Къде е причината за това? Причината е в самия него.
Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си.
Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат.
към беседата >>
Каква е била идеята му?
Сега, да се върнем към процеса на растенето. Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея. Къде е причината за това? Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си.
Каква е била идеята му?
Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат.
към беседата >>
Той искал да стане учен човек.
Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея. Къде е причината за това? Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му?
Той искал да стане учен човек.
Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум.
към беседата >>
Кой човек е учен?
Къде е причината за това? Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек.
Кой човек е учен?
Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория.
към беседата >>
Има два вида учени хора.
Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен?
Има два вида учени хора.
Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет.
към беседата >>
Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат.
Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора.
Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат.
Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет.
към беседата >>
Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат.
Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат.
Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат.
Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва.
към беседата >>
Това знание е товар за техния ум.
Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат.
Това знание е товар за техния ум.
Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си.
към беседата >>
Те доказват нещата, но само на теория.
Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум.
Те доказват нещата, но само на теория.
Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин?
към беседата >>
Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет.
Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория.
Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет.
Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар.
към беседата >>
Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет.
Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет.
Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет.
Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това?
към беседата >>
Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва.
Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет.
Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва.
Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит.
към беседата >>
Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си.
Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва.
Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си.
Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин.
към беседата >>
Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин?
Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си.
Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин?
Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар.
към беседата >>
Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар.
Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин?
Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар.
Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота.
към беседата >>
Какво по-хубаво от това?
Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар.
Какво по-хубаво от това?
Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора.
към беседата >>
Дето отиде, навсякъде има кредит.
Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това?
Дето отиде, навсякъде има кредит.
Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар?
към беседата >>
Природата кредитира човека по същия начин.
Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит.
Природата кредитира човека по същия начин.
Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки.
към беседата >>
Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар.
Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин.
Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар.
Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират.
към беседата >>
Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота.
Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар.
Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота.
Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал.
към беседата >>
Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора.
Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота.
Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора.
Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава.
към беседата >>
Какво придобива човек, ако стане цар?
Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора.
Какво придобива човек, ако стане цар?
Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му.
към беседата >>
Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки.
Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар?
Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки.
В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му. За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
към беседата >>
В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират.
Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки.
В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират.
Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му. За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
към беседата >>
Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал.
Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират.
Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал.
Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му. За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
към беседата >>
Природата никога не забравя и не прощава.
Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал.
Природата никога не забравя и не прощава.
Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му. За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
към беседата >>
Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му.
Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава.
Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му.
За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
към беседата >>
За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му.
За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
към беседата >>
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта.
Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно.
към беседата >>
Така ще се развържете от стария живот.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта.
Така ще се развържете от стария живот.
Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди.
към беседата >>
Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта. Така ще се развържете от стария живот.
Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот.
Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.
към беседата >>
Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта. Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот.
Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши.
Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците.
към беседата >>
Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта. Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши.
Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши.
Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил.
към беседата >>
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж.
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж.
Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор. Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
към беседата >>
Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта. Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши.
Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно.
Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си.
към беседата >>
Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор.
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж.
Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор.
Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
към беседата >>
Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди.
Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно.
Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди.
Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
към беседата >>
Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж. Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор.
Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
към беседата >>
Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.
Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди.
Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.
След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
към беседата >>
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси.
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси.
Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатият? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва.
към беседата >>
След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците.
Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.
След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците.
Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
към беседата >>
Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее.
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси.
Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее.
Кога осиромашава богатият? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат.
към беседата >>
Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил.
Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците.
Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил.
Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
към беседата >>
Кога осиромашава богатият?
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси. Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее.
Кога осиромашава богатият?
Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява.
към беседата >>
Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си.
Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил.
Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си.
Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
към беседата >>
Когато не работи.
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси. Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатият?
Когато не работи.
Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува.
към беседата >>
Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си.
Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.
към беседата >>
Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява.
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси. Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатият? Когато не работи.
Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява.
Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува. Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
към беседата >>
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света.
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света.
Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки. Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща.
към беседата >>
Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва.
Сегашните хора се делят на богати и сиромаси. Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатият? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява.
Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва.
Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува. Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
към беседата >>
Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки.
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света.
Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки.
Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо.
към беседата >>
Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат.
Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатият? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва.
Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат.
За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува. Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
към беседата >>
Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата.
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки.
Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата.
Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно.
към беседата >>
За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява.
Кога осиромашава богатият? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат.
За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява.
За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува. Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
към беседата >>
Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях.
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки. Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата.
Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях.
Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта.
към беседата >>
За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува.
Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява.
За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува.
Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
към беседата >>
Той има помощта на възвишените и разумни същества.
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки. Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях.
Той има помощта на възвишените и разумни същества.
При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение.
към беседата >>
Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува.
Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.
към беседата >>
При това положение и да губи човек, загубеното се връща.
Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки. Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества.
При това положение и да губи човек, загубеното се връща.
От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание.
към беседата >>
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде.
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде.
Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство. Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
към беседата >>
От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо.
Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки. Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща.
От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо.
Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
към беседата >>
Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава.
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде.
Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава.
Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство. Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
към беседата >>
Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно.
Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо.
Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно.
Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
към беседата >>
Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече.
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде. Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава.
Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече.
Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство. Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
към беседата >>
Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта.
Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно.
Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта.
Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
към беседата >>
Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето.
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде. Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече.
Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето.
Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство. Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
към беседата >>
Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение.
Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта.
Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение.
След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
към беседата >>
Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство.
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде. Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето.
Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство.
Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
към беседата >>
След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание.
При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение.
След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание.
Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
към беседата >>
Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде. Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство.
Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.
към беседата >>
Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание.
Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили.
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили.
Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства. Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си.
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си.
Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората.
към беседата >>
Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства.
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили.
Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства.
Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна.
към беседата >>
Каквото мислите, ще стане.
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си.
Каквото мислите, ще стане.
Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота.
към беседата >>
Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него.
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили. Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства.
Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него.
Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват.
към беседата >>
Ако помислите да станете светия, ще станете.
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане.
Ако помислите да станете светия, ще станете.
Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне.
към беседата >>
Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки.
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили. Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства. Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него.
Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки.
Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са.
към беседата >>
Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира.
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете.
Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира.
Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха.
към беседата >>
Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия.
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили. Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства. Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки.
Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия.
Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са. на крив път.
към беседата >>
Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни.
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира.
Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни.
Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха. Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си.
към беседата >>
Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят.
Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили. Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства. Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия.
Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят.
Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са. на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив.
към беседата >>
Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората.
Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни.
Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората.
Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха. Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си. Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна.
Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства. Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят.
Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна.
Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са. на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив. Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
към беседата >>
Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота.
Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората.
Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота.
Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха. Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си. Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват.
Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна.
Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват.
В това отношение те са. на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив. Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
към беседата >>
Каквото пожелае, той може да го постигне.
Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота.
Каквото пожелае, той може да го постигне.
Светията не познава греха. Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си. Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
В това отношение те са.
Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват.
В това отношение те са.
на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив. Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
към беседата >>
Светията не познава греха.
Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне.
Светията не познава греха.
Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си. Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
на крив път.
Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са.
на крив път.
Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив. Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
към беседата >>
Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си.
Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха.
Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си.
Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив.
Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са. на крив път.
Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив.
Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
към беседата >>
Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха. Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си.
Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.
към беседата >>
Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са. на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив.
Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.
към беседата >>
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване.
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване.
В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена.
към беседата >>
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство.
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство.
За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден. Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи.
към беседата >>
В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности.
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване.
В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности.
Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява.
към беседата >>
За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден.
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство.
За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден.
Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне.
към беседата >>
Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него.
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване. В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности.
Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него.
То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш.
към беседата >>
Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива.
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство. За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден.
Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива.
Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне?
към беседата >>
То разсъждава правилно.
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване. В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него.
То разсъждава правилно.
Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота.
към беседата >>
Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека.
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство. За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден. Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива.
Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека.
Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му.
към беседата >>
Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания.
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване. В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно.
Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания.
Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост.
към беседата >>
Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови.
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство. За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден. Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека.
Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови.
Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава.
към беседата >>
Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена.
Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване. В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания.
Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена.
Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост.
към беседата >>
Бог благославя човека, но ако и той сам работи.
И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство. За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден. Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови.
Бог благославя човека, но ако и той сам работи.
Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си.
към беседата >>
Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява.
В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена.
Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява.
Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост.
към беседата >>
Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне.
За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден. Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи.
Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне.
Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си. Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата.
към беседата >>
Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш.
Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява.
Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш.
Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост.
към беседата >>
Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне?
Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне.
Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне?
Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си. Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата. С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
към беседата >>
Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота.
То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш.
Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота.
Това не е никаква старост.
към беседата >>
Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му.
Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне?
Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му.
Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си. Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата. С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
към беседата >>
Това не е никаква старост.
Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота.
Това не е никаква старост.
към беседата >>
Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава.
Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му.
Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава.
В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си. Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата. С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето.
Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре.
към беседата >>
В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си.
Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава.
В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си.
Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата. С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
към беседата >>
Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето.
Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности.
Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу.
към беседата >>
Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата.
Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си.
Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата.
С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
към беседата >>
Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности.
Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото.
В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре.
към беседата >>
С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си. Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата.
С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.
към беседата >>
В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото.
В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид.
Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята.
към беседата >>
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие.
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие.
И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата. Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила.
към беседата >>
Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид.
Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола.
Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята.
към беседата >>
И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата.
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие.
И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата.
Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето.
към беседата >>
Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола.
Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре.
Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде.
към беседата >>
Те се допълват един друг.
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата.
Те се допълват един друг.
И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката.
към беседата >>
Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу.
Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре.
Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу.
Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята.
към беседата >>
И природата се стреми към уравновесяване на силите си.
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата. Те се допълват един друг.
И природата се стреми към уравновесяване на силите си.
Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка.
към беседата >>
Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре.
Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу.
Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре.
Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята.
към беседата >>
Това се вижда във всички нейни прояви.
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата. Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си.
Това се вижда във всички нейни прояви.
За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене.
към беседата >>
Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята.
В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре.
Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята.
Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе.
към беседата >>
За пример, в любовта като космическа сила.
Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата. Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви.
За пример, в любовта като космическа сила.
На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка.
към беседата >>
Наистина, семката изниква от земята.
Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята.
Наистина, семката изниква от земята.
Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето.
И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата. Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила.
На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето.
Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка. Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е.
към беседата >>
Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде.
Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята.
Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде.
Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа.
към беседата >>
Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката.
Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето.
Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката.
Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка. Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
към беседата >>
Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята.
Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде.
Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята.
Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш.
към беседата >>
Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка.
И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката.
Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка.
Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка. Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
към беседата >>
Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята.
Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята.
Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята.
Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява.
към беседата >>
Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене.
Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка.
Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене.
След всичко това любовта дава и почивка. Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
към беседата >>
Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе.
Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята.
Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе.
Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
към беседата >>
След всичко това любовта дава и почивка.
За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене.
След всичко това любовта дава и почивка.
Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе.
Какво трябва да правиш?
Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
към беседата >>
Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е.
На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка.
Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е.
ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
към беседата >>
Гледай нагоре, както детето гледа.
Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш?
Гледай нагоре, както детето гледа.
Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
към беседата >>
ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка. Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е.
ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.
към беседата >>
Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш.
Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа.
Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш.
Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
към беседата >>
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно.
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно.
За пример, в английски език думата „любов" означава love. Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята. После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинът има нещо общо с французина. Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива.
към беседата >>
Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява.
Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш.
Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява.
Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
към беседата >>
За пример, в английски език думата „любов" означава love.
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно.
За пример, в английски език думата „любов" означава love.
Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята. После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинът има нещо общо с французина. Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива. Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
към беседата >>
Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява.
Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.
към беседата >>
Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята.
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно. За пример, в английски език думата „любов" означава love.
Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята.
После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинът има нещо общо с французина. Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива. Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
към беседата >>
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение.
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение.
Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести.
към беседата >>
После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето.
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно. За пример, в английски език думата „любов" означава love. Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята.
После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето.
Славянинът има нещо общо с французина. Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива. Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
към беседата >>
Като се смирява, човек се подмладява.
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение.
Като се смирява, човек се подмладява.
Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия.
към беседата >>
Славянинът има нещо общо с французина.
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно. За пример, в английски език думата „любов" означава love. Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята. После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето.
Славянинът има нещо общо с французина.
Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива. Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
към беседата >>
Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т.
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява.
Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т.
н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си.
към беседата >>
Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива.
Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно. За пример, в английски език думата „любов" означава love. Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята. После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинът има нещо общо с французина.
Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива.
Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
към беседата >>
н. Защо?
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т.
н. Защо?
Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата.
към беседата >>
Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
За пример, в английски език думата „любов" означава love. Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята. После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинът има нещо общо с французина. Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива.
Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.
към беседата >>
Защото живее на земята.
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо?
Защото живее на земята.
Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага.
към беседата >>
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа.
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа.
Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате. Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му?
към беседата >>
Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести.
Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята.
Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести.
В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек.
към беседата >>
Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате.
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа.
Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате.
Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те?
към беседата >>
В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия.
Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести.
В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия.
Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения.
към беседата >>
Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа.
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа. Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате.
Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа.
За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора?
към беседата >>
Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си.
Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия.
Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си.
Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата.
към беседата >>
За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа.
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа. Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате. Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа.
За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа.
Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират.
към беседата >>
Човек трябва да живее според законите на природата.
н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си.
Човек трябва да живее според законите на природата.
Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
към беседата >>
Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му.
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа. Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате. Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа.
Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му.
Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел.
към беседата >>
Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага.
Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата.
Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага.
За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
към беседата >>
Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му?
И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа. Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате. Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му.
Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му?
Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят.
към беседата >>
За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек.
Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага.
За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек.
Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
към беседата >>
Обичаха ли Го те?
Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате. Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му?
Обичаха ли Го те?
Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво?
към беседата >>
Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения.
В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек.
Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения.
Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
към беседата >>
Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора?
Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те?
Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора?
Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази?
към беседата >>
Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата.
Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения.
Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата.
Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
към беседата >>
Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират.
За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора?
Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират.
И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява.
към беседата >>
Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата.
Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.
към беседата >>
И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел.
Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират.
И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел.
Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява. Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива.
към беседата >>
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия.
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия.
Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света.
към беседата >>
Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят.
Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел.
Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят.
За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява. Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
към беседата >>
Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение.
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия.
Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение.
За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце.
към беседата >>
За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво?
Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят.
За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво?
Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява. Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
към беседата >>
За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение.
За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце. Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази?
Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво?
Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази?
Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява. Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
към беседата >>
Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека.
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека.
Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце. Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки. Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
към беседата >>
Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява.
Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази?
Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява.
Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
към беседата >>
Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия.
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека.
Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия.
Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце. Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки. Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
към беседата >>
Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива.
И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява.
Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива.
Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
към беседата >>
Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света.
Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия.
Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света.
Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце. Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки. Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
към беседата >>
Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява. Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива.
Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.
към беседата >>
Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце.
Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света.
Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце.
Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки. Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
към беседата >>
Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов.
Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов.
Когато обича Бога, човек е млад. Защо? Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека. Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява. Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.
към беседата >>
Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки.
За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце.
Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки.
Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
към беседата >>
Когато обича Бога, човек е млад. Защо?
Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов.
Когато обича Бога, човек е млад. Защо?
Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека. Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява. Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.
към беседата >>
Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце. Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки.
Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.
към беседата >>
Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека.
Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов. Когато обича Бога, човек е млад. Защо?
Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека.
Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява. Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.
към беседата >>
Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява.
Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов. Когато обича Бога, човек е млад. Защо? Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека.
Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява.
Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.
към беседата >>
Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.
Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов. Когато обича Бога, човек е млад. Защо? Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека. Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява.
Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.
към беседата >>
Тази е причината, поради която човек остарява.
Тази е причината, поради която човек остарява.
Колкото и да е близък обектът на неговата любов той не може да получи това, което очаква. Той ще изразходва капитала си, без да получи нещо срещу него. Тежко е положението на търговеца, който е напълнил магазина си със стока, която не може да пласира.
към беседата >>
Колкото и да е близък обектът на неговата любов той не може да получи това, което очаква.
Тази е причината, поради която човек остарява.
Колкото и да е близък обектът на неговата любов той не може да получи това, което очаква.
Той ще изразходва капитала си, без да получи нещо срещу него. Тежко е положението на търговеца, който е напълнил магазина си със стока, която не може да пласира.
към беседата >>
Той ще изразходва капитала си, без да получи нещо срещу него.
Тази е причината, поради която човек остарява. Колкото и да е близък обектът на неговата любов той не може да получи това, което очаква.
Той ще изразходва капитала си, без да получи нещо срещу него.
Тежко е положението на търговеца, който е напълнил магазина си със стока, която не може да пласира.
към беседата >>
Тежко е положението на търговеца, който е напълнил магазина си със стока, която не може да пласира.
Тази е причината, поради която човек остарява. Колкото и да е близък обектът на неговата любов той не може да получи това, което очаква. Той ще изразходва капитала си, без да получи нещо срещу него.
Тежко е положението на търговеца, който е напълнил магазина си със стока, която не може да пласира.
към беседата >>
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите.
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите.
Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите.
към беседата >>
Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него.
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите.
Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него.
Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават.
към беседата >>
Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора.
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите. Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него.
Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора.
Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича.
към беседата >>
Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния.
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите. Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора.
Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния.
Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат.
към беседата >>
Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си.
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите. Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния.
Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си.
От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш.
към беседата >>
От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите.
Истинската любов изисква разумна обмяна между душите. Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си.
От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите.
Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята.
към беседата >>
Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават.
Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите.
Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават.
Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя?
към беседата >>
Без образец на любовта човек не може да обича.
Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават.
Без образец на любовта човек не може да обича.
Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя? - Ще се научиш.
към беседата >>
Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат.
Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича.
Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат.
Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя? - Ще се научиш. - Отде ще науча?
към беседата >>
Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш.
Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат.
Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш.
Затова си дошъл на земята. - Как да любя? - Ще се научиш. - Отде ще науча? - От Бога.
към беседата >>
Затова си дошъл на земята.
От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш.
Затова си дошъл на земята.
- Как да любя? - Ще се научиш. - Отде ще науча? - От Бога.
към беседата >>
- Как да любя?
Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята.
- Как да любя?
- Ще се научиш. - Отде ще науча? - От Бога.
към беседата >>
- Ще се научиш.
Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя?
- Ще се научиш.
- Отде ще науча? - От Бога.
към беседата >>
- Отде ще науча?
Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя? - Ще се научиш.
- Отде ще науча?
- От Бога.
към беседата >>
- От Бога.
Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя? - Ще се научиш. - Отде ще науча?
- От Бога.
към беседата >>
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка?
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка?
Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата? Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите.
към беседата >>
Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата?
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка?
Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата?
Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой.
към беседата >>
Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе.
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка? Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата?
Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе.
Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише.
към беседата >>
Какво ще прави владиката с тази патерица?
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка? Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата? Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе.
Какво ще прави владиката с тази патерица?
И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа.
към беседата >>
И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога.
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка? Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата? Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица?
И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога.
Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"?
към беседата >>
Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите.
Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка? Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата? Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога.
Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите.
Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща.
към беседата >>
Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой.
Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата? Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите.
Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой.
Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е.
към беседата >>
Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише.
Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой.
Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише.
Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум.
към беседата >>
Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа.
Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише.
Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа.
Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател.
към беседата >>
Какво означава думата „патерица"?
И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа.
Какво означава думата „патерица"?
Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е.
към беседата >>
Тя е произлязла от думата „раtег" - баща.
Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"?
Тя е произлязла от думата „раtег" - баща.
Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света.
към беседата >>
Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е.
Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща.
Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е.
своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света?
към беседата >>
своя ум.
Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е.
своя ум.
Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява.
към беседата >>
Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател.
Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум.
Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател.
Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог.
към беседата >>
Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е.
Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател.
Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е.
да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е.
към беседата >>
да управлява света.
Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е.
да управлява света.
Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е. само един Бог съществува в света.
към беседата >>
Кой може да владее и да управлява света?
Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света.
Кой може да владее и да управлява света?
Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е. само един Бог съществува в света.
към беседата >>
Силният може да владее и да управлява.
своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света?
Силният може да владее и да управлява.
Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е. само един Бог съществува в света.
към беседата >>
Силен е само Бог.
Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява.
Силен е само Бог.
Значи, само един владика, т.е. само един Бог съществува в света.
към беседата >>
Значи, само един владика, т.е.
Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог.
Значи, само един владика, т.е.
само един Бог съществува в света.
към беседата >>
само един Бог съществува в света.
да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е.
само един Бог съществува в света.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите.
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите.
Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате. Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си.
към беседата >>
Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате.
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите.
Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате.
Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си.
към беседата >>
Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте.
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите. Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате.
Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте.
Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си.
към беседата >>
Антиподът на омразата е любовта.
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите. Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате. Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте.
Антиподът на омразата е любовта.
Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си.
към беседата >>
Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й.
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите. Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате. Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта.
Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й.
Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено.
към беседата >>
Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си.
Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите. Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате. Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й.
Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си.
Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома?
към беседата >>
Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си.
Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате. Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си.
Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си.
Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят.
към беседата >>
Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си.
Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си.
Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си.
Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят. Но красивата мома.
към беседата >>
Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си.
Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си.
Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си.
Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят. Но красивата мома. със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
към беседата >>
Много естествено.
Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си.
Много естествено.
Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят. Но красивата мома. със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
към беседата >>
Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома?
Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено.
Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома?
Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят. Но красивата мома. със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
към беседата >>
Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят.
Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома?
Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят.
Но красивата мома. със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
към беседата >>
Но красивата мома.
Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят.
Но красивата мома.
със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
към беседата >>
със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят. Но красивата мома.
със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.
към беседата >>
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани.
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани.
Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани.
Това е невъзможно.
Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо.
към беседата >>
Такъв закон не съществува.
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани. Това е невъзможно.
Такъв закон не съществува.
Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил.
към беседата >>
Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него.
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува.
Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него.
Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава.
към беседата >>
Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно.
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него.
Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно.
Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си.
Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно.
Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си.
Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна.
към беседата >>
Той не иска нещо чуждо.
Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си.
Той не иска нещо чуждо.
Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи.
към беседата >>
Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил.
Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо.
Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил.
Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия.
към беседата >>
Бог иска любов от човека, за да го научи да дава.
Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил.
Бог иска любов от човека, за да го научи да дава.
И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество?
към беседата >>
И човек трябва да постъпва по същия начин.
Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава.
И човек трябва да постъпва по същия начин.
Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого.
към беседата >>
Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна.
Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин.
Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна.
Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях.
към беседата >>
Не дава ли, невъзможно е да получи.
Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна.
Не дава ли, невъзможно е да получи.
Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези.
към беседата >>
Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия.
Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи.
Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия.
Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати.
към беседата >>
Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество?
Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия.
Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество?
Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става.
към беседата >>
Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого.
И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество?
Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого.
За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби.
към беседата >>
За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях.
Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого.
За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях.
Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано.
към беседата >>
Не, разумни неща са тези.
Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях.
Не, разумни неща са тези.
Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време.
към беседата >>
Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати.
Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези.
Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати.
Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат.
към беседата >>
Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става.
Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати.
Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става.
Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо?
към беседата >>
Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби.
Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става.
Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби.
Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби.
към беседата >>
Няма желание в света, което да не е реализирано.
За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби.
Няма желание в света, което да не е реализирано.
Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби.
към беседата >>
Това е въпрос само на време.
Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано.
Това е въпрос само на време.
Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие.
към беседата >>
Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат.
Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време.
Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат.
Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял.
към беседата >>
Някой иска да люби, а не му се дава. Защо?
Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат.
Някой иска да люби, а не му се дава. Защо?
Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са.
към беседата >>
3.
Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта
,
МОК
, София, 12.12.1930г.,
Той се е опетнил от кръвта на бозайниците.
Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си.
Той се е опетнил от кръвта на бозайниците.
Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
към беседата >>
Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си. Той се е опетнил от кръвта на бозайниците.
Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
към беседата >>
Какво се разбира под думата „цар“?
Какво се разбира под думата „цар“?
Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце. Царят е богат, учен, силен, добър. Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си. Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си.
към беседата >>
Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания.
Какво се разбира под думата „цар“?
Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания.
Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце. Царят е богат, учен, силен, добър. Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си. Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
към беседата >>
Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце.
Какво се разбира под думата „цар“? Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания.
Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце.
Царят е богат, учен, силен, добър. Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си. Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
към беседата >>
Царят е богат, учен, силен, добър.
Какво се разбира под думата „цар“? Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце.
Царят е богат, учен, силен, добър.
Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си. Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
към беседата >>
Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си.
Какво се разбира под думата „цар“? Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце. Царят е богат, учен, силен, добър.
Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си.
Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
към беседата >>
Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си.
Какво се разбира под думата „цар“? Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце. Царят е богат, учен, силен, добър. Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си.
Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си.
За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
към беседата >>
За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце. Царят е богат, учен, силен, добър. Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си. Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си.
За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.
към беседата >>
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си.
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си.
Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си. Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето.
към беседата >>
Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си.
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си.
Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си.
Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла.
към беседата >>
Приятно е да срещате добри хора.
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си. Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си.
Приятно е да срещате добри хора.
То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае.
към беседата >>
То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща.
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си. Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си. Приятно е да срещате добри хора.
То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща.
Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е.
към беседата >>
Всеки може да бъде цъфнал цвят.
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си. Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си. Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща.
Всеки може да бъде цъфнал цвят.
Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае.
към беседата >>
Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето.
Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си. Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си. Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят.
Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето.
Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие.
към беседата >>
Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла.
Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си. Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето.
Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла.
Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цветя има в нейните градини, но всички се различават.
към беседата >>
Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае.
Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла.
Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае.
Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цветя има в нейните градини, но всички се различават. В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
към беседата >>
Всеки може да бъде добър, т.е.
То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае.
Всеки може да бъде добър, т.е.
всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цветя има в нейните градини, но всички се различават. В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
към беседата >>
всеки може да цъфне и да благоухае.
Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е.
всеки може да цъфне и да благоухае.
Велика е природата по своето разнообразие. Много цветя има в нейните градини, но всички се различават. В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
към беседата >>
Велика е природата по своето разнообразие.
Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае.
Велика е природата по своето разнообразие.
Много цветя има в нейните градини, но всички се различават. В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
към беседата >>
Много цветя има в нейните градини, но всички се различават.
Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие.
Много цветя има в нейните градини, но всички се различават.
В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
към беседата >>
В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цветя има в нейните градини, но всички се различават.
В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.
към беседата >>
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания.
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания.
Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота.
към беседата >>
Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте.
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания.
Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте.
Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората.
към беседата >>
Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица.
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания. Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте.
Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица.
Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото.
към беседата >>
Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща.
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания. Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица.
Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща.
Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото. Цигулката е душата на човека.
към беседата >>
Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си.
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания. Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща.
Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си.
Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото. Цигулката е душата на човека. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
към беседата >>
Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота.
Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания. Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си.
Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота.
Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото. Цигулката е душата на човека. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
към беседата >>
Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората.
Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота.
Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората.
Перото е човешкият език, чрез който се предава словото. Цигулката е душата на човека. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
към беседата >>
Перото е човешкият език, чрез който се предава словото.
Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората.
Перото е човешкият език, чрез който се предава словото.
Цигулката е душата на човека. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
към беседата >>
Цигулката е душата на човека.
Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото.
Цигулката е душата на човека.
Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
към беседата >>
Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото. Цигулката е душата на човека.
Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора.
Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора.
Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ. Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ? “
към беседата >>
Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ.
Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора.
Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ.
Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ? “
към беседата >>
Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ?
Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора. Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ.
Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ?
“
към беседата >>
“
Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора. Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ. Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ?
“
към беседата >>
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора.
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора.
Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето.
към беседата >>
Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи.
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора.
Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи.
Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия.
към беседата >>
Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен.
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора. Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи.
Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен.
Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват.
към беседата >>
Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината.
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора. Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен.
Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината.
Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа.
към беседата >>
Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях.
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора. Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината.
Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях.
Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си.
към беседата >>
Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето.
Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора. Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях.
Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето.
Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето.
към беседата >>
Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия.
Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето.
Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия.
Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете.
към беседата >>
Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват.
Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия.
Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват.
Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите.
към беседата >>
Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа.
Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват.
Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа.
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си.
Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа.
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си.
Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот.
към беседата >>
Един от методите за себепознаването се крие в яденето.
Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си.
Един от методите за себепознаването се крие в яденето.
Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията.
към беседата >>
Наблюдавайте се как ядете.
Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето.
Наблюдавайте се как ядете.
От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота.
към беседата >>
От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите.
Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете.
От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите.
Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота.
към беседата >>
Много неща зависят от яденето.
Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите.
Много неща зависят от яденето.
Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва.
към беседата >>
Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот.
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето.
Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот.
Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва.
към беседата >>
Същото може да се каже и за понасянето на страданията.
Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот.
Същото може да се каже и за понасянето на страданията.
Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?
към беседата >>
Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота.
Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията.
Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота.
Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб.
към беседата >>
Който знае да страда, той е готов за живота.
От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота.
Който знае да страда, той е готов за живота.
Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Който знае да страда, знае и да се радва.
Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота.
Който знае да страда, знае и да се радва.
Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо!
към беседата >>
Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва.
Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва.
Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва.
– „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“.
към беседата >>
– „Не може ли без страдания?
Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва.
– „Не може ли без страдания?
“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта?
към беседата >>
“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб.
Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?
“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб.
И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
към беседата >>
И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа.
Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб.
И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа.
Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
към беседата >>
Той казвал за магарето си: „Чудно нещо!
Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа.
Той казвал за магарето си: „Чудно нещо!
Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
към беседата >>
Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“.
Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо!
Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“.
– Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
към беседата >>
– Какво представя смъртта?
– „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“.
– Какво представя смъртта?
– Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
към беседата >>
– Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта?
– Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.
към беседата >>
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата?
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата?
Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина.
към беседата >>
Кой влиза вътре, и кой излиза вън?
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата?
Кой влиза вътре, и кой излиза вън?
– Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота.
към беседата >>
– Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън.
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата? Кой влиза вътре, и кой излиза вън?
– Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън.
Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот.
към беседата >>
Светлината е свързана с живота.
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата? Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън.
Светлината е свързана с живота.
Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот.
към беседата >>
Дето е животът, там е и светлината.
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата? Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота.
Дето е животът, там е и светлината.
Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот.
към беседата >>
Животът се облича със светлина.
Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата? Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината.
Животът се облича със светлина.
Значи светлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот.
към беседата >>
Значи светлината е външната дреха на живота.
Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина.
Значи светлината е външната дреха на живота.
Затова казваме, че слънцето носи живот.
към беседата >>
Затова казваме, че слънцето носи живот.
– Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота.
Затова казваме, че слънцето носи живот.
към беседата >>
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека.
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека.
При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си.
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека.
При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си.
Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае.
към беседата >>
Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата.
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека. При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си.
Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата.
– Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека.
към беседата >>
– Защо е така?
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека. При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата.
– Защо е така?
– Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека.
към беседата >>
– Защото се поставя или като учител, или като ученик.
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека. При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така?
– Защото се поставя или като учител, или като ученик.
Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква.
към беседата >>
Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне.
Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека. При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик.
Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне.
Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата?
към беседата >>
Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае.
При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне.
Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае.
Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията.
към беседата >>
Това са състояния на учителя и на ученика в човека.
Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае.
Това са състояния на учителя и на ученика в човека.
И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири.
към беседата >>
И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека.
– Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека.
И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека.
Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него.
към беседата >>
Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква.
– Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека.
Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква.
– Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е.
към беседата >>
– Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата?
Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква.
– Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата?
– Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно.
към беседата >>
– Гайдарджията.
Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата?
– Гайдарджията.
Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
към беседата >>
Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири.
Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията.
Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири.
Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
към беседата >>
Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него.
И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири.
Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него.
Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
към беседата >>
Той си мисли: „Добре свирих“, т.е.
Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него.
Той си мисли: „Добре свирих“, т.е.
добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
към беседата >>
добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно.
– Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е.
добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно.
Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
към беседата >>
Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
– Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно.
Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.
към беседата >>
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща.
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща.
Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората.
към беседата >>
Докато гайдата не писне, човек не става от сън.
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща.
Докато гайдата не писне, човек не става от сън.
Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира.
към беседата >>
Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига.
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън.
Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига.
Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата.
към беседата >>
Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава.
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига.
Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава.
В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно.
към беседата >>
В кукуригането има нещо хубаво.
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава.
В кукуригането има нещо хубаво.
То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си.
към беседата >>
То разпръсва тъгите и скърбите на хората.
Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво.
То разпръсва тъгите и скърбите на хората.
Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него.
към беседата >>
Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира.
Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората.
Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира.
В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него. Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си.
към беседата >>
В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата.
Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира.
В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата.
Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него. Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си. Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
към беседата >>
Иначе всичко става безсъдържателно.
Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата.
Иначе всичко става безсъдържателно.
Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него. Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си. Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
към беседата >>
Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си.
В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно.
Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си.
То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него. Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си. Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
към беседата >>
То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него.
То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си.
То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него.
Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си. Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
към беседата >>
Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си.
Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него.
Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си.
Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
към беседата >>
Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него. Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си.
Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.
към беседата >>
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат.
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат.
Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат. – Защо? – За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси. Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
към беседата >>
Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат.
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат.
Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат.
– Защо? – За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси. Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
към беседата >>
– Защо?
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат. Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат.
– Защо?
– За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси. Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
към беседата >>
– За да се яви онова, което се търси.
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат. Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат. – Защо?
– За да се яви онова, което се търси.
Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси. Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
към беседата >>
Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси.
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат. Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат. – Защо? – За да се яви онова, което се търси.
Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси.
Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
към беседата >>
Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат. Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат. – Защо? – За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси.
Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.
към беседата >>
Тема за следния път: „Кога работите на човека вървят добре“?
Тема за следния път: „Кога работите на човека вървят добре“?
към беседата >>
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре.
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре.
Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата. И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората.
към беседата >>
Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата.
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре.
Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата.
И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си.
към беседата >>
И то чака да се отвори вратата, да излезе вън.
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре. Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата.
И то чака да се отвори вратата, да излезе вън.
– Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън.
към беседата >>
– Защо чакат тия същества пред и зад вратата?
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре. Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата. И то чака да се отвори вратата, да излезе вън.
– Защо чакат тия същества пред и зад вратата?
– Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън. – Кога става смяна на въздуха?
към беседата >>
– Те имат някаква идея.
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре. Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата. И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата?
– Те имат някаква идея.
Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън. – Кога става смяна на въздуха? – Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
към беседата >>
Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората.
Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре. Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата. И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея.
Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората.
Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън. – Кога става смяна на въздуха? – Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
към беседата >>
Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си.
Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата. И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората.
Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си.
Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън. – Кога става смяна на въздуха? – Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
към беседата >>
Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън.
И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си.
Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън.
– Кога става смяна на въздуха? – Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
към беседата >>
– Кога става смяна на въздуха?
– Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън.
– Кога става смяна на въздуха?
– Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
към беседата >>
– Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
– Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън. – Кога става смяна на въздуха?
– Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.
към беседата >>
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни.
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни.
Те изглеждат маловажни, но са нужни. Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия.
към беседата >>
Те изглеждат маловажни, но са нужни.
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни.
Те изглеждат маловажни, но са нужни.
Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска.
към беседата >>
Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса.
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни. Те изглеждат маловажни, но са нужни.
Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса.
Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят.
към беседата >>
Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи.
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни. Те изглеждат маловажни, но са нужни. Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса.
Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи.
Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят. Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
към беседата >>
Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора.
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни. Те изглеждат маловажни, но са нужни. Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи.
Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора.
За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят. Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
към беседата >>
За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия.
Ще кажете, че тези разсъждения не са важни. Те изглеждат маловажни, но са нужни. Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора.
За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия.
Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят. Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
към беседата >>
Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска.
Те изглеждат маловажни, но са нужни. Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия.
Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска.
Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят. Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
към беседата >>
Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят.
Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска.
Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят.
Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
към беседата >>
Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят.
Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.
към беседата >>
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора.
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора.
Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа.
към беседата >>
Това показва, че когато висшето, т.е.
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора.
Това показва, че когато висшето, т.е.
Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо.
към беседата >>
Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано.
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е.
Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано.
Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде.
към беседата >>
Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер.
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано.
Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер.
Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо.
към беседата >>
Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си.
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер.
Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си.
Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели.
към беседата >>
Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа.
Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си.
Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа.
Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. – „Ама големи противоречия имам!
към беседата >>
Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо.
Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа.
Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо.
Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. – „Ама големи противоречия имам! “ – Великите работи стават при големи противоречия.
към беседата >>
Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде.
Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо.
Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде.
В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. – „Ама големи противоречия имам! “ – Великите работи стават при големи противоречия.
към беседата >>
В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо.
Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде.
В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо.
Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. – „Ама големи противоречия имам! “ – Великите работи стават при големи противоречия.
към беседата >>
Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели.
Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо.
Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели.
– „Ама големи противоречия имам! “ – Великите работи стават при големи противоречия.
към беседата >>
– „Ама големи противоречия имам!
Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели.
– „Ама големи противоречия имам!
“ – Великите работи стават при големи противоречия.
към беседата >>
“ – Великите работи стават при големи противоречия.
Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. – „Ама големи противоречия имам!
“ – Великите работи стават при големи противоречия.
към беседата >>
На какво се дължат противоречията в живота?
На какво се дължат противоречията в живота?
– Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия. Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си.
към беседата >>
– Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия.
На какво се дължат противоречията в живота?
– Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия.
Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си?
към беседата >>
Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия.
На какво се дължат противоречията в живота? – Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия.
Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия.
Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата?
към беседата >>
Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи.
На какво се дължат противоречията в живота? – Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия. Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия.
Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи.
Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен?
към беседата >>
Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му.
На какво се дължат противоречията в живота? – Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия. Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи.
Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му.
Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен? Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата.
към беседата >>
Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си.
На какво се дължат противоречията в живота? – Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия. Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му.
Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си.
Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен? Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата. Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
към беседата >>
Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си?
– Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия. Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си.
Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си?
Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен? Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата. Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
към беседата >>
Питам: Трябва ли болният да напуща болницата?
Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си?
Питам: Трябва ли болният да напуща болницата?
Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен? Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата. Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
към беседата >>
Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен?
Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата?
Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен?
Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата. Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
към беседата >>
Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата.
Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен?
Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата.
Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
към беседата >>
Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен? Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата.
Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.
към беседата >>
Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни.
Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни.
В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може. Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл? Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух. Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.
към беседата >>
В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може.
Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни.
В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може.
Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл? Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух. Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.
към беседата >>
Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл?
Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни. В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може.
Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл?
Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух. Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.
към беседата >>
Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух.
Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни. В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може. Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл?
Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух.
Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.
към беседата >>
Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.
Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни. В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може. Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл? Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух.
Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата.
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата.
Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. – Може ли да задържи желанието си да не яде?
към беседата >>
Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си.
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата.
Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си.
Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. – Може ли да задържи желанието си да не яде? – Не може.
към беседата >>
Той иска да реализира желанието си, да го въплъти.
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата. Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си.
Той иска да реализира желанието си, да го въплъти.
Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. – Може ли да задържи желанието си да не яде? – Не може.
към беседата >>
Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си.
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата. Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти.
Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си.
Дето погледне, все за ядене мисли. – Може ли да задържи желанието си да не яде? – Не може.
към беседата >>
Дето погледне, все за ядене мисли.
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата. Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си.
Дето погледне, все за ядене мисли.
– Може ли да задържи желанието си да не яде? – Не може.
към беседата >>
– Може ли да задържи желанието си да не яде?
Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата. Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли.
– Може ли да задържи желанието си да не яде?
– Не може.
към беседата >>
– Не може.
Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. – Може ли да задържи желанието си да не яде?
– Не може.
към беседата >>
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила.
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила.
Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет. Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее.
към беседата >>
Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет.
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила.
Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет.
Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа.
към беседата >>
Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо.
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила. Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет.
Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо.
Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му.
към беседата >>
Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене.
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила. Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет. Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо.
Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене.
Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види.
към беседата >>
Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е.
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила. Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет. Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене.
Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е.
Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека.
към беседата >>
Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее.
Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила. Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет. Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е.
Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее.
Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека. Ако използва това богатство, богат ще бъде.
към беседата >>
Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа.
Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет. Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее.
Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа.
Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека. Ако използва това богатство, богат ще бъде. Не може ли да го използва, той минава за беден.
към беседата >>
Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му.
Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа.
Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му.
Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека. Ако използва това богатство, богат ще бъде. Не може ли да го използва, той минава за беден.
към беседата >>
Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види.
Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му.
Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види.
Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека. Ако използва това богатство, богат ще бъде. Не може ли да го използва, той минава за беден.
към беседата >>
Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека.
Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види.
Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека.
Ако използва това богатство, богат ще бъде. Не може ли да го използва, той минава за беден.
към беседата >>
Ако използва това богатство, богат ще бъде.
Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека.
Ако използва това богатство, богат ще бъде.
Не може ли да го използва, той минава за беден.
към беседата >>
Не може ли да го използва, той минава за беден.
Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека. Ако използва това богатство, богат ще бъде.
Не може ли да го използва, той минава за беден.
към беседата >>
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят.
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят.
Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа.
към беседата >>
Дошъл ред и на лъва.
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят.
Дошъл ред и на лъва.
Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“.
към беседата >>
Той се въоръжил и тръгнал на път.
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят. Дошъл ред и на лъва.
Той се въоръжил и тръгнал на път.
Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката.
към беседата >>
Като вървял, чул жално бръмчене.
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят. Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път.
Като вървял, чул жално бръмчене.
Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство.
към беседата >>
Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина.
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят. Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене.
Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина.
– „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата.
към беседата >>
– „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа.
Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят. Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина.
– „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа.
Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните.
към беседата >>
Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“.
Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа.
Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“.
Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните.
към беседата >>
Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката.
Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“.
Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката.
В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда.
към беседата >>
В този момент в лъва се създала една черта на благородство.
Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката.
В този момент в лъва се създала една черта на благородство.
Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си.
към беседата >>
Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата.
Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство.
Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата.
За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си. Той се е опетнил от кръвта на бозайниците.
към беседата >>
За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните.
– „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата.
За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните.
Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си. Той се е опетнил от кръвта на бозайниците. Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
към беседата >>
Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните.
Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните.
Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните.
По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си. Той се е опетнил от кръвта на бозайниците. Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
към беседата >>
По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда.
Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните.
По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда.
Сегашният лъв е изопачил характера си. Той се е опетнил от кръвта на бозайниците. Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
към беседата >>
Сегашният лъв е изопачил характера си.
В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда.
Сегашният лъв е изопачил характера си.
Той се е опетнил от кръвта на бозайниците. Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.
към беседата >>
Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ.
(втори вариант)
Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате.
Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ.
Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят.
към втори вариант >>
Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек.
(втори вариант)
Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ.
Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек.
Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия.
към втори вариант >>
Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати.
(втори вариант)
Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек.
Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати.
Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също.
към втори вариант >>
Защото във всеки един резултат има едно малко различие.
(втори вариант)
Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати.
Защото във всеки един резултат има едно малко различие.
Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението.
към втори вариант >>
Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие.
(втори вариант)
Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие.
Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие.
Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание.
към втори вариант >>
Двамата еднакво не могат да пеят.
(втори вариант)
Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие.
Двамата еднакво не могат да пеят.
Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна.
към втори вариант >>
Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия.
(втори вариант)
Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят.
Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия.
Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна. Великото седи в малкото.
към втори вариант >>
Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също.
(втори вариант)
Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия.
Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също.
Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна. Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота.
към втори вариант >>
Все ще има едно различие в разрешението.
(втори вариант)
Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също.
Все ще има едно различие в разрешението.
Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна. Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки.
към втори вариант >>
Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание.
(втори вариант)
Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението.
Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание.
И природата е много внимателна. Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки. Там се показва силата на човека!
към втори вариант >>
И природата е много внимателна.
(втори вариант)
Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание.
И природата е много внимателна.
Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки. Там се показва силата на човека! Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор.
към втори вариант >>
Великото седи в малкото.
(втори вариант)
Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна.
Великото седи в малкото.
Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки. Там се показва силата на човека! Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор. Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
към втори вариант >>
Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота.
(втори вариант)
Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна. Великото седи в малкото.
Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота.
Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки. Там се показва силата на човека! Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор. Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
към втори вариант >>
Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки.
(втори вариант)
Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна. Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота.
Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки.
Там се показва силата на човека! Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор. Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
към втори вариант >>
Там се показва силата на човека!
(втори вариант)
Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. И природата е много внимателна. Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки.
Там се показва силата на човека!
Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор. Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
към втори вариант >>
Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор.
(втори вариант)
И природата е много внимателна. Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки. Там се показва силата на човека!
Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор.
Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
към втори вариант >>
Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
(втори вариант)
Великото седи в малкото. Човек, който не е благодарен, който не оценява малките добродетели в себе си, той не може да разбере смисъла на живота. Защото великото е непостижимо; а за да разбереш живота, всякога трябва да го разбираш в малките постъпки. Там се показва силата на човека! Ако вие видите един професор, който върви по пътя си, като си е приготвил своята лекция, а той е един от тези светила, светилата на науката, и той види, че някое бедно дете е паднало на пътя и като разрешава великите задачи в света, той хване това дете, подигне го, поизтупа го и го остави, значи едно от хубавите светила е този професор.
Ако той не се спре да вдигне това дете, той не е от великите светила.
към втори вариант >>
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега.
(втори вариант)
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега.
Друга работа имам. Или какво ще се занимавам с това сега? Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща.
към втори вариант >>
Друга работа имам.
(втори вариант)
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега.
Друга работа имам.
Или какво ще се занимавам с това сега? Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща.
към втори вариант >>
Или какво ще се занимавам с това сега?
(втори вариант)
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега. Друга работа имам.
Или какво ще се занимавам с това сега?
Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата.
към втори вариант >>
Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот.
(втори вариант)
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега. Друга работа имам. Или какво ще се занимавам с това сега?
Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот.
И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек?
към втори вариант >>
И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица.
(втори вариант)
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега. Друга работа имам. Или какво ще се занимавам с това сега? Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот.
И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица.
Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа.
към втори вариант >>
Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща.
(втори вариант)
Та казвам, често вие изгубвате вашето професорство по единствената причина, че в живота си когато сте минавали по пътя, дойде ви някоя хубава мисъл, вие кажете: Тя не трябва сега. Друга работа имам. Или какво ще се занимавам с това сега? Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица.
Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща.
Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише.
към втори вариант >>
Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща.
(втори вариант)
Друга работа имам. Или какво ще се занимавам с това сега? Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща.
Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща.
Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие.
към втори вариант >>
Те разбират само външността на нещата.
(втори вариант)
Или какво ще се занимавам с това сега? Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща.
Те разбират само външността на нещата.
Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо?
към втори вариант >>
Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек?
(втори вариант)
Всяка добра мисъл, която вие сте отхвърлили, вие сте изгубили най-хубавото, най-красивото във вашия живот. И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата.
Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек?
Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии!
към втори вариант >>
Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа.
(втори вариант)
И няма да се мине дълго време, вие ще дойдете до една задънена улица. Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек?
Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа.
Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина.
към втори вариант >>
Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише.
(втори вариант)
Та именно, великите хора се отличават с една черта, че те са крайно внимателни към дребните неща. Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа.
Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише.
Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това.
към втори вариант >>
Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие.
(втори вариант)
Онези, които не ги разбират, не са внимателни към дребните неща. Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише.
Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие.
И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това. Нали човек си има едно перо?
към втори вариант >>
И знаете ли какво може да произведе това перо?
(втори вариант)
Те разбират само външността на нещата. Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие.
И знаете ли какво може да произведе това перо?
– Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това. Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека?
към втори вариант >>
– Чудесии!
(втори вариант)
Вземете друго едно изяснение, в даден случай къде седи благото на един човек? Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо?
– Чудесии!
То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това. Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо.
към втори вариант >>
То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина.
(втори вариант)
Не се изискват много неща, за да има човек едно разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии!
То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина.
Сега преведете това. Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса.
към втори вариант >>
Сега преведете това.
(втори вариант)
Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в дадения случай, всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце и ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина.
Сега преведете това.
Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише.
към втори вариант >>
Нали човек си има едно перо?
(втори вариант)
Всичкото му удоволствие е в това малкото перце; то за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо, той пише и го гледа, пише и гледа и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това.
Нали човек си има едно перо?
Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си.
към втори вариант >>
Кое е перото на човека?
(втори вариант)
И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това. Нали човек си има едно перо?
Кое е перото на човека?
(Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение.
към втори вариант >>
(Словото). Човешкият език е това перо.
(втори вариант)
– Чудесии! То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това. Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека?
(Словото). Човешкият език е това перо.
Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни.
към втори вариант >>
Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса.
(втори вариант)
То е магическо и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина. Сега преведете това. Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо.
Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса.
Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина.
към втори вариант >>
Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише.
(втори вариант)
Сега преведете това. Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса.
Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише.
Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава?
към втори вариант >>
Тогава това перо е на мястото си.
(втори вариант)
Нали човек си има едно перо? Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише.
Тогава това перо е на мястото си.
Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света!
към втори вариант >>
Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение.
(втори вариант)
Кое е перото на човека? (Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си.
Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение.
Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината?
към втори вариант >>
Мога да ви кажа някои истини далечни.
(втори вариант)
(Словото). Човешкият език е това перо. Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение.
Мога да ви кажа някои истини далечни.
Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина!
към втори вариант >>
Може да ви се каже една истина.
(втори вариант)
Само вие не трябва да оставяте вашето перо да ръждяса. Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни.
Може да ви се каже една истина.
Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват!
към втори вариант >>
Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава?
(втори вариант)
Това перо трябва да е наперено вътре във вас в душата ви, че като го хване душата ви, като го погледне, то веднага пише. Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина.
Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава?
Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама.
към втори вариант >>
Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света!
(втори вариант)
Тогава това перо е на мястото си. Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава?
Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света!
Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа?
към втори вариант >>
Що е Истината?
(втори вариант)
Сега това са ред мисли, аз ви давам това само за разсъждение. Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света!
Що е Истината?
Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш.
към втори вариант >>
Благо, в което участвуваме, е Истина!
(втори вариант)
Мога да ви кажа някои истини далечни. Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината?
Благо, в което участвуваме, е Истина!
Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа.
към втори вариант >>
Благо е това, в което всички участвуват!
(втори вариант)
Може да ви се каже една истина. Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина!
Благо е това, в което всички участвуват!
Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата.
към втори вариант >>
Благо, в което хората не участват, е измама.
(втори вариант)
Представете си сега, че някой е осъден на смъртно наказание и аз отивам да му предсказвам каква ще бъде велика България, му разправям такива гениални хора ще има, светии, църкви, всичко това, но той си клати главата, казва България ще бъде, ама мен какво ме ползува, че България ще бъде такава? Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват!
Благо, в което хората не участват, е измама.
А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината.
към втори вариант >>
А що е лъжа?
(втори вариант)
Благо, в което ние не участвуваме, то е лъжа в света! Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама.
А що е лъжа?
Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека.
към втори вариант >>
Благо, в което не можеш да участвуваш.
(втори вариант)
Що е Истината? Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа?
Благо, в което не можеш да участвуваш.
Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа.
към втори вариант >>
Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа.
(втори вариант)
Благо, в което участвуваме, е Истина! Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш.
Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа.
Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо.
към втори вариант >>
Това е максимата.
(втори вариант)
Благо е това, в което всички участвуват! Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа.
Това е максимата.
В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде.
към втори вариант >>
В което участвуваш, това е Истината.
(втори вариант)
Благо, в което хората не участват, е измама. А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата.
В което участвуваш, това е Истината.
И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа.
към втори вариант >>
Има ли нещо изостанало?
(втори вариант)
Има ли нещо изостанало?
Всичко наред ли е? У вас кои работи са наред? Пишете тогава върху ТЕМА № 10: Кои работи са наред? или турете така: Кога работите са наред?
към втори вариант >>
И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека.
(втори вариант)
А що е лъжа? Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината.
И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека.
А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим.
към втори вариант >>
Всичко наред ли е?
(втори вариант)
Има ли нещо изостанало?
Всичко наред ли е?
У вас кои работи са наред? Пишете тогава върху ТЕМА № 10: Кои работи са наред? или турете така: Кога работите са наред?
към втори вариант >>
А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа.
(втори вариант)
Благо, в което не можеш да участвуваш. Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека.
А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа.
Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник.
към втори вариант >>
У вас кои работи са наред?
(втори вариант)
Има ли нещо изостанало? Всичко наред ли е?
У вас кои работи са наред?
Пишете тогава върху ТЕМА № 10: Кои работи са наред? или турете така: Кога работите са наред?
към втори вариант >>
Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо.
(втори вариант)
Ще ти разправят тебе, тъй ще стане, иначе ще стане, това е лъжа. Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа.
Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо.
Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник. Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш.
към втори вариант >>
Пишете тогава върху ТЕМА № 10: Кои работи са наред?
(втори вариант)
Има ли нещо изостанало? Всичко наред ли е? У вас кои работи са наред?
Пишете тогава върху ТЕМА № 10: Кои работи са наред?
или турете така: Кога работите са наред?
към втори вариант >>
Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде.
(втори вариант)
Това е максимата. В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо.
Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде.
Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник. Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш. Да участвуваш значи.
към втори вариант >>
или турете така: Кога работите са наред?
(втори вариант)
Има ли нещо изостанало? Всичко наред ли е? У вас кои работи са наред? Пишете тогава върху ТЕМА № 10: Кои работи са наред?
или турете така: Кога работите са наред?
към втори вариант >>
Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа.
(втори вариант)
В което участвуваш, това е Истината. И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде.
Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа.
И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник. Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш. Да участвуваш значи. Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
към втори вариант >>
Какво представлява това?
(втори вариант)
Какво представлява това?
(врата), (чешма). Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън. Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън?
към втори вариант >>
И като си свърша тази работа, пак ще говорим.
(втори вариант)
И това, в което човек може да участвува, това е, което може да го направи свободен, то освобождава човека. А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа.
И като си свърша тази работа, пак ще говорим.
Тъй като чиновник. Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш. Да участвуваш значи. Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
към втори вариант >>
(врата), (чешма).
(втори вариант)
Какво представлява това?
(врата), (чешма).
Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън. Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън.
към втори вариант >>
Тъй като чиновник.
(втори вариант)
А това благо, в което ти нищо не постигаш, то е лъжа. Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим.
Тъй като чиновник.
Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш. Да участвуваш значи. Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
към втори вариант >>
Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън.
(втори вариант)
Какво представлява това? (врата), (чешма).
Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън.
Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре.
към втори вариант >>
Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш.
(втори вариант)
Следователно, щом природата те поставя в мъчнотии, че и мъчнотията е едно благо. Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник.
Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш.
Да участвуваш значи. Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
към втори вариант >>
Едното пази отвътре, другото пази отвън.
(втори вариант)
Какво представлява това? (врата), (чешма). Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън.
Едното пази отвътре, другото пази отвън.
Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения.
към втори вариант >>
Да участвуваш значи.
(втори вариант)
Най-малкото благо, което природата ти дава, тя ще ти даде едно парче хляб, да го сдъвчеш и ще те постави да помагаш някъде. Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник. Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш.
Да участвуваш значи.
Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
към втори вариант >>
Сега какви са намеренията на тези две същества?
(втори вариант)
Какво представлява това? (врата), (чешма). Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън. Едното пази отвътре, другото пази отвън.
Сега какви са намеренията на тези две същества?
Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли?
към втори вариант >>
Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
(втори вариант)
Да кажем, че ти имаш да приказваш някому, за половин час ще се откажеш да му говориш, ще кажеш на своя събеседник, ще ме извиниш, но за половин час аз имам една много важна работа. И като си свърша тази работа, пак ще говорим. Тъй като чиновник. Щом ти дадат работа, те те поставят в положението да помагаш. Да участвуваш значи.
Яденето е едно благо и вече щом можеш да ядеш, ти гений можеш да станеш, и светия можеш да станеш, и учен можеш да станеш; но щом не ядеш, нищо не можеш да станеш.
към втори вариант >>
Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън?
(втори вариант)
Какво представлява това? (врата), (чешма). Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън. Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества?
Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън?
Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън.
към втори вариант >>
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане.
(втори вариант)
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане.
От яденето ще знаете резултатите. Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче. Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си.
към втори вариант >>
Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън.
(втори вариант)
(врата), (чешма). Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън. Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън?
Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън.
Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо?
към втори вариант >>
От яденето ще знаете резултатите.
(втори вариант)
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане.
От яденето ще знаете резултатите.
Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче. Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша.
към втори вариант >>
Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре.
(втори вариант)
Да допуснем, че това е една врата, тук има две същества разумни и двете пазят, едното е отвътре, другото отвън. Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън.
Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре.
Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде.
към втори вариант >>
Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче.
(втори вариант)
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане. От яденето ще знаете резултатите.
Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче.
Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому.
към втори вариант >>
Две същества са те, имат две различни намерения.
(втори вариант)
Едното пази отвътре, другото пази отвън. Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре.
Две същества са те, имат две различни намерения.
Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре.
към втори вариант >>
Една наука имам, за себе си я държа.
(втори вариант)
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане. От яденето ще знаете резултатите. Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче.
Една наука имам, за себе си я държа.
По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде.
към втори вариант >>
Сега това същество, което е вътре, какво мисли?
(втори вариант)
Сега какви са намеренията на тези две същества? Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения.
Сега това същество, което е вътре, какво мисли?
– Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад.
към втори вариант >>
По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено.
(втори вариант)
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане. От яденето ще знаете резултатите. Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче. Една наука имам, за себе си я държа.
По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено.
Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света.
към втори вариант >>
– Да излезе вън.
(втори вариант)
Какво ги заставя, едното да седи отвътре, другото отвън? Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли?
– Да излезе вън.
А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре.
към втори вариант >>
Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си.
(втори вариант)
И тогава, ако вие наблюдавате един човек как яде, вие ще знаете какво ще стане. От яденето ще знаете резултатите. Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче. Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено.
Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си.
И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва.
към втори вариант >>
А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо?
(втори вариант)
Имате такова едно явление и в природата, щом се отвори горният прозорец, ако стаята ви е стоплена, топлият въздух отвътре, отива навън. Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън.
А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо?
Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни.
към втори вариант >>
И пак зная какво ще свърша.
(втори вариант)
От яденето ще знаете резултатите. Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче. Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си.
И пак зная какво ще свърша.
Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва.
към втори вариант >>
Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде.
(втори вариант)
Питам, защо единият бяга отвътре навън, а другият отвънка влиза навътре. Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо?
Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде.
Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни.
към втори вариант >>
Но това изкуство не го казвам никому.
(втори вариант)
Някой път като дойде някой при мене, аз врачувам другояче. Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша.
Но това изкуство не го казвам никому.
То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли?
към втори вариант >>
Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре.
(втори вариант)
Две същества са те, имат две различни намерения. Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде.
Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре.
Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа.
към втори вариант >>
То е нещо, което не може да се предаде.
(втори вариант)
Една наука имам, за себе си я държа. По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому.
То е нещо, което не може да се предаде.
Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане.
към втори вариант >>
Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад.
(втори вариант)
Сега това същество, което е вътре, какво мисли? – Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре.
Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад.
От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него.
към втори вариант >>
Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света.
(втори вариант)
По някой път аз като искам да позная един човек какъв е, аз му давам един обяд, след това аз имам точните данни, дето всичко е разрешено. Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде.
Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света.
Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си.
към втори вариант >>
От кои деца е то, което чака отвън или е вътре.
(втори вариант)
– Да излезе вън. А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад.
От кои деца е то, което чака отвън или е вътре.
Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши.
към втори вариант >>
Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва.
(втори вариант)
Пък някой път и на себе си дам един обяд и пак наблюдавам себе си. И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света.
Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва.
А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек?
към втори вариант >>
Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни.
(втори вариант)
А това, което е вън, мисли да влезне вътре. Защо? Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре.
Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни.
Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг.
към втори вариант >>
А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва.
(втори вариант)
И пак зная какво ще свърша. Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва.
А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва.
Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа.
към втори вариант >>
Известни неща са маловажни, но са нужни.
(втори вариант)
Имате известна идея, която искате да проектирате навън, търсите да изкажете тази идея някъде. Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни.
Известни неща са маловажни, но са нужни.
Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно.
към втори вариант >>
Когато ви кажат без страдание не може ли?
(втори вариант)
Но това изкуство не го казвам никому. То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва.
Когато ви кажат без страдание не може ли?
Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа.
(втори вариант)
Друга идея пък седи пред вратата и тя иска да влезне вътре. Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни.
Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа.
Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа.
към втори вариант >>
Това е друго схващане.
(втори вариант)
То е нещо, което не може да се предаде. Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли?
Това е друго схващане.
Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта?
към втори вариант >>
Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него.
(втори вариант)
Някой път вие чувствате идеите, които ще дойдат; за пример, вземете чувството на глад. От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа.
Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него.
То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия.
към втори вариант >>
Който така пита, той няма философия в живота си.
(втори вариант)
Та казвам, ако знаеш как да ядеш, от него зависи всичко в света. Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане.
Който така пита, той няма философия в живота си.
Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света.
към втори вариант >>
То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши.
(втори вариант)
От кои деца е то, което чака отвън или е вътре. Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него.
То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши.
Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея.
към втори вариант >>
Без хляб не може ли човек?
(втори вариант)
Тогава аз превеждам, ако знаеш да страдаш, всичко може да излезне от тебе, защото онзи, който знае да страда, той хиляди пъти повече знае да се радва. А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си.
Без хляб не може ли човек?
Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта?
към втори вариант >>
Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг.
(втори вариант)
Сега забележете, че този род разсъждения някои неща вас ви се виждат маловажни. Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши.
Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг.
Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си.
към втори вариант >>
Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа.
(втори вариант)
А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек?
Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа.
Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта? Онова, което те лишава от всичките блага на живота.
към втори вариант >>
Особено, ако колелцето е златно.
(втори вариант)
Известни неща са маловажни, но са нужни. Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг.
Особено, ако колелцето е златно.
Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава.
към втори вариант >>
Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре.
(втори вариант)
Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа.
Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре.
А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта? Онова, което те лишава от всичките блага на живота. Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
към втори вариант >>
Едно такова златно колелце може да свърши много работа.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че вие вървите по пътя, но ви трябва един чук, едно малко чукче; но то в дадения случай ви е потребно да се свърши известна работа. Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно.
Едно такова златно колелце може да свърши много работа.
На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко.
към втори вариант >>
А що е смъртта?
(втори вариант)
Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре.
А що е смъртта?
Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта? Онова, което те лишава от всичките блага на живота. Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
към втори вариант >>
На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия.
(втори вариант)
Ако ред разсъждения са тъй ненужни, както това малко чукче, но то в случая е много потребно и без него не можете да свършите тази работа; или в дадения случай ви трябва едно малко перце, не може без него. То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа.
На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия.
Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай.
към втори вариант >>
Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света.
(втори вариант)
Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта?
Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света.
Що е смъртта? Онова, което те лишава от всичките блага на живота. Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
към втори вариант >>
Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея.
(втори вариант)
То може да свърши тази работа, която никое друго не може да свърши. Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия.
Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея.
Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ?
към втори вариант >>
Що е смъртта?
(втори вариант)
Без хляб не може ли човек? Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света.
Що е смъртта?
Онова, което те лишава от всичките блага на живота. Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
към втори вариант >>
Та често вие не познавате себе си.
(втори вариант)
Или на вас ви трябва едно малко колелце от два сантиметра, то може да свърши такава работа, както никой друг. Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея.
Та често вие не познавате себе си.
Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега!
към втори вариант >>
Онова, което те лишава от всичките блага на живота.
(втори вариант)
Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин Ходжа. Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта?
Онова, което те лишава от всичките блага на живота.
Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
към втори вариант >>
Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава.
(втори вариант)
Особено, ако колелцето е златно. Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си.
Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава.
Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете.
към втори вариант >>
Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
(втори вариант)
Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта? Онова, което те лишава от всичките блага на живота.
Това е смърт, в какъвто и да е смисъл.
към втори вариант >>
Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко.
(втори вариант)
Едно такова златно колелце може да свърши много работа. На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава.
Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко.
Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си.
към втори вариант >>
Сега колко неща са важни?
(втори вариант)
Сега колко неща са важни?
Двете лица, този отвънка и този отвътре. Направете един превод сега. Кой е отвънка? И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка?
към втори вариант >>
Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай.
(втори вариант)
На някой човек вие може да му говорите много красиво, може да сте свършили 2, 3 факултета, това няма да му направи ни най-малко впечатление, но като му покажете това златно колелце това ще му обърне по-голямо внимание на ума, отколкото всичката ваша философия. Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко.
Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай.
Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си. И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни.
към втори вариант >>
Двете лица, този отвънка и този отвътре.
(втори вариант)
Сега колко неща са важни?
Двете лица, този отвънка и този отвътре.
Направете един превод сега. Кой е отвънка? И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА.
към втори вариант >>
Какъв ти Господ?
(втори вариант)
Не че философията ви не струва нищо, но той не обръща внимание на нея. Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай.
Какъв ти Господ?
Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си. И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни. И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
към втори вариант >>
Направете един превод сега.
(втори вариант)
Сега колко неща са важни? Двете лица, този отвънка и този отвътре.
Направете един превод сега.
Кой е отвънка? И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза.
към втори вариант >>
Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега!
(втори вариант)
Та често вие не познавате себе си. Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ?
Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега!
Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си. И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни. И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
към втори вариант >>
Кой е отвънка?
(втори вариант)
Сега колко неща са важни? Двете лица, този отвънка и този отвътре. Направете един превод сега.
Кой е отвънка?
И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот.
към втори вариант >>
Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете.
(втори вариант)
Някой път говориш, говориш на себе си, но пак не се познаваш; но покажи на себе си едно златно колелце, веднага то те познава. Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега!
Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете.
Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си. И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни. И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
към втори вариант >>
И кой е отвътре?
(втори вариант)
Сега колко неща са важни? Двете лица, този отвънка и този отвътре. Направете един превод сега. Кой е отвънка?
И кой е отвътре?
Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува.
към втори вариант >>
Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си.
(втори вариант)
Вземете например когато човек е гладен, в него има едно същество, ти казваш на себе си: потърпи малко. Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете.
Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си.
И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни. И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
към втори вариант >>
Кои неща идат отвънка?
(втори вариант)
Сега колко неща са важни? Двете лица, този отвънка и този отвътре. Направете един превод сега. Кой е отвънка? И кой е отвътре?
Кои неща идат отвънка?
(Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина.
към втори вариант >>
И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни.
(втори вариант)
Не, не търпи този човек, каквото и да му казваш, ти казваш, нали знаеш, че има Господ, почакай. Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си.
И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни.
И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
към втори вариант >>
(Мисълта). СВЕТЛИНАТА.
(втори вариант)
Двете лица, този отвънка и този отвътре. Направете един превод сега. Кой е отвънка? И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка?
(Мисълта). СВЕТЛИНАТА.
Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота.
към втори вариант >>
И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
(втори вариант)
Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си. И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни.
И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство.
към втори вариант >>
Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза.
(втори вариант)
Направете един превод сега. Кой е отвънка? И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА.
Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза.
Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя.
към втори вариант >>
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите.
Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека. Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже.
към втори вариант >>
Светлината е проявеният живот.
(втори вариант)
Кой е отвънка? И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза.
Светлината е проявеният живот.
Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина.
към втори вариант >>
Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите.
Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека.
Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно.
към втори вариант >>
Светлината винаги предшествува.
(втори вариант)
И кой е отвътре? Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот.
Светлината винаги предшествува.
Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината.
към втори вариант >>
Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите. Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека.
Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат.
Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия.
към втори вариант >>
Там, дето има живот, има светлина.
(втори вариант)
Кои неща идат отвънка? (Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува.
Там, дето има живот, има светлина.
Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот.
към втори вариант >>
Възможно е, допуща се това.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите. Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека. Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат.
Възможно е, допуща се това.
Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица.
към втори вариант >>
Светлината е всякога дреха на живота.
(втори вариант)
(Мисълта). СВЕТЛИНАТА. Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина.
Светлината е всякога дреха на живота.
Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот. Животът е облечен в известна форма.
към втори вариант >>
Нали така е и в математиката.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите. Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека. Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това.
Нали така е и в математиката.
И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека.
към втори вариант >>
Външната дреха е тя.
(втори вариант)
Мисълта излиза навънка, чувствата също така излизат, а светлината иде отвънка; светлината влиза. Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота.
Външната дреха е тя.
Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот. Животът е облечен в известна форма. Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота.
към втори вариант >>
И това, което се допуща, трябва да се докаже.
(втори вариант)
Сега ще ви наведа на друг род разсъждения, те са следующите. Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека. Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката.
И това, което се допуща, трябва да се докаже.
Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто.
към втори вариант >>
Животът се облича със светлина.
(втори вариант)
Светлината е проявеният живот. Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя.
Животът се облича със светлина.
Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот. Животът е облечен в известна форма. Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота. Изгревът на слънцето носи живот.
към втори вариант >>
Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно.
(втори вариант)
Когато това възвишеното, Божественото, дойде у човека, то не изменя човека. Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже.
Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно.
Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво?
към втори вариант >>
Всеки един живот е израз на светлината.
(втори вариант)
Светлината винаги предшествува. Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина.
Всеки един живот е израз на светлината.
Там, дето има светлина, има живот. Животът е облечен в известна форма. Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота. Изгревът на слънцето носи живот.
към втори вариант >>
Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия.
(втори вариант)
Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно.
Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия.
Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава.
към втори вариант >>
Там, дето има светлина, има живот.
(втори вариант)
Там, дето има живот, има светлина. Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината.
Там, дето има светлина, има живот.
Животът е облечен в известна форма. Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота. Изгревът на слънцето носи живот.
към втори вариант >>
Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица.
(втори вариант)
Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия.
Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица.
При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб!
към втори вариант >>
Животът е облечен в известна форма.
(втори вариант)
Светлината е всякога дреха на живота. Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот.
Животът е облечен в известна форма.
Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота. Изгревът на слънцето носи живот.
към втори вариант >>
При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека.
(втори вариант)
Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица.
При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека.
Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш.
към втори вариант >>
Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота.
(втори вариант)
Външната дреха е тя. Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот. Животът е облечен в известна форма.
Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота.
Изгревът на слънцето носи живот.
към втори вариант >>
Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто.
(втори вариант)
И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека.
Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто.
По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората?
към втори вариант >>
Изгревът на слънцето носи живот.
(втори вариант)
Животът се облича със светлина. Всеки един живот е израз на светлината. Там, дето има светлина, има живот. Животът е облечен в известна форма. Затова, ако разбирате идването, изгряването на слънцето, то показва живота.
Изгревът на слънцето носи живот.
към втори вариант >>
По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво?
(втори вариант)
Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто.
По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво?
Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му.
към втори вариант >>
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение.
(втори вариант)
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение.
Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен. (В какво отношение?) Във всяко отношение. Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека.
към втори вариант >>
Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава.
(втори вариант)
Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво?
Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава.
Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи.
към втори вариант >>
Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен.
(втори вариант)
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение.
Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен.
(В какво отношение?) Във всяко отношение. Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко.
към втори вариант >>
Казва му: Вземи хляб!
(втори вариант)
Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава.
Казва му: Вземи хляб!
По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо.
към втори вариант >>
(В какво отношение?) Във всяко отношение.
(втори вариант)
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение. Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен.
(В какво отношение?) Във всяко отношение.
Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога?
към втори вариант >>
По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш.
(втори вариант)
При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб!
По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш.
Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо.
към втори вариант >>
Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията.
(втори вариант)
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение. Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен. (В какво отношение?) Във всяко отношение.
Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията.
Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение.
към втори вариант >>
Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората?
(втори вариант)
Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш.
Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората?
Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия.
към втори вариант >>
Всичко на човека е дадено.
(втори вариант)
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение. Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен. (В какво отношение?) Във всяко отношение. Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията.
Всичко на човека е дадено.
Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя?
към втори вариант >>
Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му.
(втори вариант)
По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората?
Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му.
Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието?
към втори вариант >>
Всичко в света е за човека.
(втори вариант)
Та именно сега новият начин на разбиране, на вас ви трябва разсъждение. Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен. (В какво отношение?) Във всяко отношение. Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено.
Всичко в света е за човека.
Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията?
към втори вариант >>
Така и природата си има свои методи.
(втори вариант)
Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му.
Така и природата си има свои методи.
По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце.
към втори вариант >>
Той има право да желае всичко и да мисли всичко.
(втори вариант)
Вие имате един начин на разсъждение, аз го наричам средновековен или предипотопен. (В какво отношение?) Във всяко отношение. Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека.
Той има право да желае всичко и да мисли всичко.
Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията?
към втори вариант >>
По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо.
(втори вариант)
Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи.
По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо.
Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие.
към втори вариант >>
Но кога?
(втори вариант)
(В какво отношение?) Във всяко отношение. Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко.
Но кога?
Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията?
към втори вариант >>
Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо.
(втори вариант)
По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо.
Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо.
Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава?
към втори вариант >>
Допуснете сега, че имате едно математическо отношение.
(втори вариант)
Средновековен по това, че вие не можете да се справите със себе си, а предипотопен, понеже не знаете какви ще бъдат последствията. Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога?
Допуснете сега, че имате едно математическо отношение.
Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение?
към втори вариант >>
Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия.
(втори вариант)
Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо.
Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия.
Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става?
към втори вариант >>
Може ли да има отношение между ученика и учителя?
(втори вариант)
Всичко на човека е дадено. Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение.
Може ли да има отношение между ученика и учителя?
(Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват).
към втори вариант >>
Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието?
(втори вариант)
Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия.
Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието?
Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават).
към втори вариант >>
(Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията?
(втори вариант)
Всичко в света е за човека. Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя?
(Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията?
Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре.
към втори вариант >>
Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце.
(втори вариант)
Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието?
Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце.
Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се.
към втори вариант >>
Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията?
(втори вариант)
Той има право да желае всичко и да мисли всичко. Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията?
Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията?
А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения?
към втори вариант >>
Всякога между две желания произлиза едно противоречие.
(втори вариант)
По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце.
Всякога между две желания произлиза едно противоречие.
Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение.
към втори вариант >>
А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията?
(втори вариант)
Но кога? Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията?
А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията?
Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален.
към втори вариант >>
Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава?
(втори вариант)
Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие.
Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава?
А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас?
към втори вариант >>
Сега можете ли да направите едно уравнение?
(втори вариант)
Допуснете сега, че имате едно математическо отношение. Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията?
Сега можете ли да направите едно уравнение?
(Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре.
към втори вариант >>
А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става?
(втори вариант)
Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава?
А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става?
(Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си.
към втори вариант >>
(Още условия трябват).
(втори вариант)
Може ли да има отношение между ученика и учителя? (Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение?
(Още условия трябват).
Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш.
към втори вариант >>
(Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават).
(втори вариант)
Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става?
(Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават).
Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това?
към втори вариант >>
Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре.
(втори вариант)
(Може). Ако учителят преподава добре и ученикът учи добре, какви ще бъдат отношенията? Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват).
Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре.
Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни.
към втори вариант >>
Не, уравновесяват се.
(втори вариант)
Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават).
Не, уравновесяват се.
В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава?
към втори вариант >>
Сега с кое трябва да сравним тези уравнения?
(втори вариант)
Както B:A, но ако учителят преподава добре, а ученикът не учи добре, тогава какви ще бъдат отношенията? А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре.
Сега с кое трябва да сравним тези уравнения?
В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка.
към втори вариант >>
В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение.
(втори вариант)
Всякога между две желания произлиза едно противоречие. Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се.
В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение.
Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си?
към втори вариант >>
В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален.
(втори вариант)
А може да бъде учителят не преподава добре, а ученикът учи добре, пак какви ще бъдат отношенията? Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения?
В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален.
В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така.
към втори вариант >>
Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас?
(втори вариант)
Ако в природата имате две сили, които се уравновесяват, какво имате тогава? А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение.
Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас?
Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни.
към втори вариант >>
В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре.
(втори вариант)
Сега можете ли да направите едно уравнение? (Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален.
В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре.
Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас.
към втори вариант >>
Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си.
(втори вариант)
А представлява един предмет, d и C са две сили, които действуват върху предмета, какво става? (Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас?
Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си.
Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни.
към втори вариант >>
Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш.
(втори вариант)
(Още условия трябват). Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре.
Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш.
Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика.
към втори вариант >>
Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това?
(втори вариант)
(Щом силите са еднакви по сила и противоположни действуващи по посока, то те се унищожават). Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си.
Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това?
Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно.
към втори вариант >>
Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни.
(втори вариант)
Учителят предава добре и ученикът се учи добре; учителят предава добре, ученикът не се учи добре; и учителят не предава добре, а ученикът се учи добре. Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш.
Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни.
Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе.
към втори вариант >>
Сега, кое е онова, което оправдава?
(втори вариант)
Не, уравновесяват се. В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това?
Сега, кое е онова, което оправдава?
Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни.
към втори вариант >>
Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка.
(втори вариант)
Сега с кое трябва да сравним тези уравнения? В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни.
Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка.
В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш.
към втори вариант >>
Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си?
(втори вариант)
В природата нищо не може да се унищожи, силите се уравновесяват и това тяло няма да загуби своето равновесие; но щом едната сила придобие една единица повече от другата, стане например C1, 2, 3, 4, 5, тогава ще се образува един наклон и най-после може целият предмет да добие едно хоризонтално положение. Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава?
Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си?
Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си?
към втори вариант >>
В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така.
(втори вариант)
В първия случай имате вече един процес нормален; във втория случай имате един процес анормален. В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка.
В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така.
И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе.
към втори вариант >>
Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни.
(втори вариант)
Тогава, ако в живота ви се е получило едно хоризонтално положение, какво е станало с действуващите сили във вас? Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си?
Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни.
„Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата?
към втори вариант >>
И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас.
(втори вариант)
В първия случай имаме учител, който предава съобразно приетата програма в училището, има хубава дикция, права мисъл, израз и предмета, който предава, го прави ясен, достъпен и добре го уяснява на учениците; а онзи професор, който не предава добре. Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така.
И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас.
Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш.
към втори вариант >>
„Може“ и „Не може“ са неща относителни.
(втори вариант)
Допущам, вие сте един син, обичате майка си, но във вас се зароди едно желание да учите, искате да знаете и това ви желание ви накарва да напуснете майка си. Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни.
„Може“ и „Не може“ са неща относителни.
Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата?
към втори вариант >>
Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика.
(втори вариант)
Дикцията не му е добра, мисълта е забъркана, че като влезнеш да послушаш, забравяш и половината от това, което си знаел, и напълно се объркаш. Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас.
Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика.
И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш.
към втори вариант >>
Не е абсолютно.
(втори вариант)
Някой може да ви каже, как така на какво отгоре вие ще оправдаете това? Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни.
Не е абсолютно.
При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата?
към втори вариант >>
И двата процеса се отнасят все към тебе.
(втори вариант)
Сега това са неща, които се случват някой път и са доста важни. Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика.
И двата процеса се отнасят все към тебе.
В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш.
към втори вариант >>
При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни.
(втори вариант)
Сега, кое е онова, което оправдава? Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно.
При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни.
Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен.
към втори вариант >>
В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш.
(втори вариант)
Сега всичко това, вие ще го внесете към себе си, към някоя своя постъпка. В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе.
В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш.
Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае.
към втори вариант >>
Кога синът не трябва да напусне майка си?
(втори вариант)
Има ли такъв закон, че синът трябва да напусне майка си? Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни.
Кога синът не трябва да напусне майка си?
Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното.
към втори вариант >>
Това става едновременно у тебе.
(втори вариант)
В дадения случай ти ще се поставиш и като професора, сега според новата философия на живота е така. И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш.
Това става едновременно у тебе.
Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние.
към втори вариант >>
Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата?
(втори вариант)
Няма. Всичките закони в човешкия живот са относителни. „Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си?
Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата?
Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата?
към втори вариант >>
Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш.
(втори вариант)
И учителя, и ученика ние ги отнасяме към самите нас. Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе.
Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш.
И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може.
към втори вариант >>
Може да каже някой, защо да не напуска болницата?
(втори вариант)
„Може“ и „Не може“ са неща относителни. Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата?
Може да каже някой, защо да не напуска болницата?
Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това?
към втори вариант >>
И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш.
(втори вариант)
Ти ще се поставиш на мястото на професора и на мястото на ученика. И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш.
И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш.
Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може.
към втори вариант >>
Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата?
(втори вариант)
Не е абсолютно. При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата?
Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата?
Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
Едновременно трябва да се справиш.
(втори вариант)
И двата процеса се отнасят все към тебе. В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш.
Едновременно трябва да се справиш.
Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно.
към втори вариант >>
Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен.
(втори вариант)
При дадени условия нещата са невъзможни, при други са възможни. Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата?
Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен.
И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там.
към втори вариант >>
Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае.
(втори вариант)
В единия случай ще се поставиш като професора, който решава известна задача, после ще се поставиш, че ти учиш, защото има условия, при които трябва да се учиш. Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш.
Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае.
И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека.
към втори вариант >>
И представете си и обратното.
(втори вариант)
Кога синът не трябва да напусне майка си? Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен.
И представете си и обратното.
Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат?
към втори вариант >>
И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние.
(втори вариант)
Това става едновременно у тебе. Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае.
И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние.
В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата?
към втори вариант >>
Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата?
(втори вариант)
Болният, докато е болен, има ли право да напуска болницата? Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното.
Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата?
И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая?
към втори вариант >>
В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може.
(втори вариант)
Искаш да разрешиш една задача, но няма никой около тебе и каквото и да ти кажат, у тебе все остава един вътрешен процес, с който ти трябва да се справиш. И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние.
В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може.
Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията.
към втори вариант >>
И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това?
(втори вариант)
Може да каже някой, защо да не напуска болницата? Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата?
И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това?
Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си.
към втори вариант >>
Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може.
(втори вариант)
И като учител трябва да се справиш, и като ученик трябва да се справиш. Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може.
Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може.
И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада?
към втори вариант >>
Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите?
(втори вариант)
Но представете си, че болният не може да се дигне от леглото си, трябва да го вдигат двама души, трябва ли той да напуска болницата? Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това?
Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите?
– Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там.
към втори вариант >>
И едното е вярно, и другото е вярно.
(втори вариант)
Едновременно трябва да се справиш. Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може.
И едното е вярно, и другото е вярно.
Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията.
към втори вариант >>
– Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там.
(втори вариант)
Вие предполагате, че той е здрав, но той не е силен. И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите?
– Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там.
Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух.
към втори вариант >>
Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека.
(втори вариант)
Затова човек едновременно усеща в себе си, като че много знае – едно положение и друго положение, той се усеща като че нищо не знае. И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно.
Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека.
Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре.
към втори вариант >>
Как се наричат тези, които не могат да се мърдат?
(втори вариант)
И представете си и обратното. Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там.
Как се наричат тези, които не могат да се мърдат?
(Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен.
към втори вариант >>
Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата?
(втори вариант)
И ти сам не можеш да си определиш какво е това състояние. В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека.
Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата?
От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието.
към втори вариант >>
(Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая?
(втори вариант)
Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат?
(Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая?
Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен. Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен.
към втори вариант >>
От гайдарджията.
(втори вариант)
В известно отношение казваш, аз съм много невежа, в друго отношение пък човек мисли, че той много знае, всичко може. Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата?
От гайдарджията.
И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома.
към втори вариант >>
Че здравият е изгубил здравето си.
(втори вариант)
И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая?
Че здравият е изгубил здравето си.
Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен. Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен. Но това са само общи заключения.
към втори вариант >>
И когато гайдата спадне, пак от кого спада?
(втори вариант)
Всеки един от вас има тази поза, от една страна, че всичко може и после другата поза, че нищо не знае, не може. И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията.
И когато гайдата спадне, пак от кого спада?
Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра.
към втори вариант >>
Но може и здравият да влезне в болницата да помага там.
(втори вариант)
Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си.
Но може и здравият да влезне в болницата да помага там.
Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен. Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен. Но това са само общи заключения.
към втори вариант >>
Пак от гайдарджията.
(втори вариант)
И едното е вярно, и другото е вярно. Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада?
Пак от гайдарджията.
В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си.
към втори вариант >>
Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух.
(втори вариант)
– Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там.
Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух.
Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен. Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен. Но това са само общи заключения.
към втори вариант >>
В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре.
(втори вариант)
Но това положение се дължи на съвсем други сили, които действуват у човека. Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията.
В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре.
Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото!
към втори вариант >>
Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен.
(втори вариант)
Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух.
Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен.
Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен. Но това са само общи заключения.
към втори вариант >>
Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието.
(втори вариант)
Защото, когато гайдата се надуе, от кого се надува гайдата? От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре.
Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието.
Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма.
към втори вариант >>
Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен.
(втори вариант)
(Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен.
Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен.
Но това са само общи заключения.
към втори вариант >>
Всеки дома.
(втори вариант)
От гайдарджията. И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието.
Всеки дома.
А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят.
към втори вариант >>
Но това са само общи заключения.
(втори вариант)
Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен. Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен.
Но това са само общи заключения.
към втори вариант >>
А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра.
(втори вариант)
И когато гайдата спадне, пак от кого спада? Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома.
А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра.
Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията.
към втори вариант >>
Сега каква беше идеята ни?
(втори вариант)
Сега каква беше идеята ни?
Човекът вън и вътре. (Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им). Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне.
към втори вариант >>
Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си.
(втори вариант)
Пак от гайдарджията. В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра.
Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си.
То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече.
към втори вариант >>
Човекът вън и вътре.
(втори вариант)
Сега каква беше идеята ни?
Човекът вън и вътре.
(Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им). Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън.
към втори вариант >>
То е – на хорото!
(втори вариант)
В първия случай, той като каже: Дуууу казват, това е желанието на гайдарджията, днес хоро ще се играе, пък като напусне той това желание, пусне писунека – пфууу и гайдата спре. Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си.
То е – на хорото!
По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си.
към втори вариант >>
(Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им).
(втори вариант)
Сега каква беше идеята ни? Човекът вън и вътре.
(Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им).
Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън.
към втори вариант >>
По-хубава лекция от тази на хорото няма.
(втори вариант)
Той е професорът, в смисъл, казва свърши се занятието. Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото!
По-хубава лекция от тази на хорото няма.
Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра.
към втори вариант >>
Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е?
(втори вариант)
Сега каква беше идеята ни? Човекът вън и вътре. (Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им).
Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е?
Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви?
към втори вариант >>
Най-хубавата лекция на учениците е да играят.
(втори вариант)
Всеки дома. А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма.
Най-хубавата лекция на учениците е да играят.
В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра.
към втори вариант >>
Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай?
(втори вариант)
Сега каква беше идеята ни? Човекът вън и вътре. (Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им). Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е?
Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай?
Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него.
към втори вариант >>
В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията.
(втори вариант)
А когато хората играят на хорото, професорът казва, на работа вече, няма игра. Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят.
В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията.
После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен.
към втори вариант >>
Единият иска да излезне, другият иска да влезне.
(втори вариант)
Сега каква беше идеята ни? Човекът вън и вътре. (Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им). Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай?
Единият иска да излезне, другият иска да влезне.
Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви?
към втори вариант >>
После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече.
(втори вариант)
Това е най-хубавата лекция, която гайдарджията може да предаде на учениците си. То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията.
После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече.
И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече.
към втори вариант >>
Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън.
(втори вариант)
Човекът вън и вътре. (Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им). Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне.
Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън.
Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите?
към втори вариант >>
И всички ученици в дома си.
(втори вариант)
То е – на хорото! По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече.
И всички ученици в дома си.
Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече.
към втори вариант >>
Значи има желания, които излизат отвътре навън.
(втори вариант)
(Двамата, които вардят една врата, какви са намеренията им). Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън.
Значи има желания, които излизат отвътре навън.
Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате.
към втори вариант >>
Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра.
(втори вариант)
По-хубава лекция от тази на хорото няма. Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си.
Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра.
Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото!
към втори вариант >>
Какво е тогава намерението ви?
(втори вариант)
Какъв е, който влиза отвънка, слуга ли е, доктор ли е, професор ли е? Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън.
Какво е тогава намерението ви?
Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам?
към втори вариант >>
Хъ, една неразбрана игра.
(втори вариант)
Най-хубавата лекция на учениците е да играят. В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра.
Хъ, една неразбрана игра.
И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него.
(втори вариант)
Какви са намеренията на който излиза отвътре и на този, който влиза в дадения случай? Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви?
Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него.
Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам? Все таки ще погледнеш тук и там.
към втори вариант >>
И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен.
(втори вариант)
В дадения случай професорът ще бъде гайдарджията. После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра.
И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен.
Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам.
към втори вариант >>
Какви са намеренията ви?
(втори вариант)
Единият иска да излезне, другият иска да влезне. Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него.
Какви са намеренията ви?
Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам? Все таки ще погледнеш тук и там. Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там?
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
После той ще си свие гайдата, каже: Свърших вече. И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен.
Нищо повече.
Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията?
към втори вариант >>
Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите?
(втори вариант)
Когато вие имате едно силно желание, вие искате да го реализирате навън. Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви?
Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите?
Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам? Все таки ще погледнеш тук и там. Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там? – Силното желание да ядете.
към втори вариант >>
Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече.
(втори вариант)
И всички ученици в дома си. Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече.
Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече.
Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията.
към втори вариант >>
Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате.
(втори вариант)
Значи има желания, които излизат отвътре навън. Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите?
Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате.
Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам? Все таки ще погледнеш тук и там. Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там? – Силното желание да ядете.
към втори вариант >>
Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото!
(втори вариант)
Сегашният живот е това, нали казват: Животът е игра. Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече.
Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото!
И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече.
към втори вариант >>
Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам?
(втори вариант)
Какво е тогава намерението ви? Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате.
Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам?
Все таки ще погледнеш тук и там. Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там? – Силното желание да ядете.
към втори вариант >>
И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде.
(втори вариант)
Хъ, една неразбрана игра. И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото!
И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде.
И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
към втори вариант >>
Все таки ще погледнеш тук и там.
(втори вариант)
Да кажем, че вие сте в някоя гостилница, има нещо за ядене там, у вас има силно желание, има нещо там, вие хвърляте поглед върху някое ядене и така се прекомандировате към него. Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам?
Все таки ще погледнеш тук и там.
Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там? – Силното желание да ядете.
към втори вариант >>
И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам.
(втори вариант)
И дотогава, докато човек играе на хорото, той е щастлив, престане ли да играе, той е нещастен. Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде.
И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам.
Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги.
към втори вариант >>
Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там?
(втори вариант)
Какви са намеренията ви? Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам? Все таки ще погледнеш тук и там.
Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там?
– Силното желание да ядете.
към втори вариант >>
Кой е гайдарджията?
(втори вариант)
Нищо повече. Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам.
Кой е гайдарджията?
Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ!
към втори вариант >>
– Силното желание да ядете.
(втори вариант)
Искате да седнете, колкото и да сте учен човек, и светия да сте, и учен да сте, след като седнете какво ще направите? Допуснете, че сте един от благородните синове, майка ви е казала, че не бива да гледате на много места и като вървите все пред себе си трябва да гледате; защото е срамота, ако много гледате. Но като си много гладен и влезнеш, какво ще правиш със своя срам? Все таки ще погледнеш тук и там. Питам, кое е онова, което ви заставя да гледате тук или там?
– Силното желание да ядете.
към втори вариант >>
Петелът е гайдарджията.
(втори вариант)
Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията?
Петелът е гайдарджията.
Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш.
към втори вариант >>
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила.
(втори вариант)
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила.
Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях. Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение. И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна.
към втори вариант >>
Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече.
(втори вариант)
Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията.
Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече.
И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира!
към втори вариант >>
Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях.
(втори вариант)
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила.
Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях.
Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение. И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си.
към втори вариант >>
И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
(втори вариант)
И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече.
И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира! Защото в разбирането е всичко.
към втори вариант >>
Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение.
(втори вариант)
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила. Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях.
Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение.
И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това?
към втори вариант >>
У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги.
(втори вариант)
И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги.
Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира! Защото в разбирането е всичко. Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
И след това пак се обърнеш към предмета си.
(втори вариант)
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила. Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях. Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение.
И след това пак се обърнеш към предмета си.
Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш.
към втори вариант >>
Като ти каже: КУКУРИГУУ!
(втори вариант)
Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги.
Като ти каже: КУКУРИГУУ!
Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира! Защото в разбирането е всичко. Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение.
(втори вариант)
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила. Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях. Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение. И след това пак се обърнеш към предмета си.
Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение.
Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления?
към втори вариант >>
Всичко е тихо и ти се радваш.
(втори вариант)
Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ!
Всичко е тихо и ти се радваш.
Който разбира! Защото в разбирането е всичко. Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
Та не е само от яденето, от някоя храна.
(втори вариант)
Та казвам, у нас има известни желания, които не се подчиняват на никакви правила. Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях. Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение. И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение.
Та не е само от яденето, от някоя храна.
Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят!
към втори вариант >>
Който разбира!
(втори вариант)
Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш.
Който разбира!
Защото в разбирането е всичко. Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си.
(втори вариант)
Има известни постъпки в човешкия характер, които се дължат на силните желания; и несъзнателно човек извършва известни постъпки, и той не може да си даде отчет за тях. Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение. И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна.
Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си.
Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят! И ако хората биха знаели.
към втори вариант >>
Защото в разбирането е всичко.
(втори вариант)
И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира!
Защото в разбирането е всичко.
Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
Какво си придобил от това?
(втори вариант)
Например ти се занимаваш с някой предмет, но на обонянието ти дойде една миризма, замирише ти нещо хубаво и ти дойде да направиш едно движение; и моментално ти направяш едно движение. И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си.
Какво си придобил от това?
Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят! И ако хората биха знаели. Във всяко едно желание е скрита известна цена.
към втори вариант >>
Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
(втори вариант)
У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира! Защото в разбирането е всичко.
Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш.
(втори вариант)
И след това пак се обърнеш към предмета си. Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това?
Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш.
Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят! И ако хората биха знаели. Във всяко едно желание е скрита известна цена. Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си.
(втори вариант)
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си.
Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас. Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува.
към втори вариант >>
Какво си придобил от тези впечатления?
(втори вариант)
Какво се постига с това, като ти дойде това благоухание и ти направиш едно движение. Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш.
Какво си придобил от тези впечатления?
(Нищо). Целият свят! И ако хората биха знаели. Във всяко едно желание е скрита известна цена. Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас.
(втори вариант)
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си.
Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас.
Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията?
към втори вариант >>
(Нищо). Целият свят!
(втори вариант)
Та не е само от яденето, от някоя храна. Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления?
(Нищо). Целият свят!
И ако хората биха знаели. Във всяко едно желание е скрита известна цена. Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво.
(втори вариант)
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си. Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас.
Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво.
Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията? (Те се събраха много работи).
към втори вариант >>
И ако хората биха знаели.
(втори вариант)
Може това да стане от някой цвят и моментално ти обърнеш внимание на него, и после пак продължаваш работата си. Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят!
И ако хората биха знаели.
Във всяко едно желание е скрита известна цена. Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Или когато кажеш „наука“.
(втори вариант)
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си. Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас. Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво.
Или когато кажеш „наука“.
Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията? (Те се събраха много работи). Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията.
към втори вариант >>
Във всяко едно желание е скрита известна цена.
(втори вариант)
Какво си придобил от това? Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят! И ако хората биха знаели.
Във всяко едно желание е скрита известна цена.
Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе.
(втори вариант)
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си. Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас. Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“.
Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе.
Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията? (Те се събраха много работи). Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията. Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
към втори вариант >>
Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега друго, минаваш из пътя изведнъж се яви някое силно впечатление от някъде, обърнеш се и после пак продължаваш. Какво си придобил от тези впечатления? (Нищо). Целият свят! И ако хората биха знаели. Във всяко едно желание е скрита известна цена.
Във всяка една мисъл, във всяко едно желание се крият богатства на човека; а че хората не са богати, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Защото науката сама за себе си тя не съществува.
(втори вариант)
Вземете например изречението БОГ Е ЛЮБОВ, това е една дума, който я разбира, всичко съдържа в себе си. Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас. Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе.
Защото науката сама за себе си тя не съществува.
Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията? (Те се събраха много работи). Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията. Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
към втори вариант >>
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа.
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа.
Тогава на парад при Господа отивали всичките герои. Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие. Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга.
към втори вариант >>
Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията?
(втори вариант)
Който не я разбира, тя нищо не съдържа и тогава тя няма никакво отношение към нас. Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува.
Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията?
(Те се събраха много работи). Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията. Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
към втори вариант >>
Тогава на парад при Господа отивали всичките герои.
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа.
Тогава на парад при Господа отивали всичките герои.
Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие. Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка?
към втори вариант >>
(Те се събраха много работи).
(втори вариант)
Засега думата Бог е Любов, не е едно благо, в което ние участвуваме; ако тя стане едно благо, в което аз участвувам, ще бъде много хубаво. Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията?
(Те се събраха много работи).
Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията. Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
към втори вариант >>
Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие.
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа. Тогава на парад при Господа отивали всичките герои.
Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие.
Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация).
към втори вариант >>
Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията.
(втори вариант)
Или когато кажеш „наука“. Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията? (Те се събраха много работи).
Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията.
Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
към втори вариант >>
Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина.
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа. Тогава на парад при Господа отивали всичките герои. Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие.
Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина.
Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти.
към втори вариант >>
Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
(втори вариант)
Щом разбереш думата „наука“, тя има отношение към тебе. Защото науката сама за себе си тя не съществува. Кузмане, колко важни неща си запомнил от лекцията? (Те се събраха много работи). Сега всеки един от вас ще си продължите лекцията.
Аз свършвам моята лекция, вие започвате вашата.
към втори вариант >>
Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя.
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа. Тогава на парад при Господа отивали всичките герои. Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие. Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина.
Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя.
Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата.
към втори вариант >>
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме).
(втори вариант)
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме).
Сега пението какво казва? (Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа). Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате.
към втори вариант >>
Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга.
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създал лъва, той се въоръжил с всичките си оръжия и тръгнал на парад при Господа. Тогава на парад при Господа отивали всичките герои. Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие. Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя.
Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга.
Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти.
към втори вариант >>
Сега пението какво казва?
(втори вариант)
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме).
Сега пението какво казва?
(Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа). Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате. И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това.
към втори вариант >>
Нали и вие знаете тази приказка?
(втори вариант)
Тогава на парад при Господа отивали всичките герои. Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие. Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга.
Нали и вие знаете тази приказка?
(В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните!
към втори вариант >>
(Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това.
(втори вариант)
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме). Сега пението какво казва?
(Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това.
(Учителят още хлопа). Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате. И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това. Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
към втори вариант >>
(В друга вариация).
(втори вариант)
Той като отивал на пътя видял една пчела, която също Господ я създал, се е оплела за една паяжина, че помолила се на лъва, казала: Ти си такъв юнак, моля ти се, освободи ме от това препятствие. Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка?
(В друга вариация).
Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар.
към втори вариант >>
(Учителят още хлопа).
(втори вариант)
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме). Сега пението какво казва? (Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това.
(Учителят още хлопа).
Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате. И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това. Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
към втори вариант >>
Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти.
(втори вариант)
Тя била на много високо място, там се хванала на една паяжина. Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация).
Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти.
Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела.
към втори вариант >>
Кой хлопа?
(втори вариант)
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме). Сега пението какво казва? (Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа).
Кой хлопа?
Пътник, когото вие очаквате. И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това. Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
към втори вариант >>
Та спрял се лъвът и освободил пчелата.
(втори вариант)
Тогава лъвът си помислил: парад имам, ще го изгубя. Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти.
Та спрял се лъвът и освободил пчелата.
В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар.
към втори вариант >>
Пътник, когото вие очаквате.
(втори вариант)
(Учителят поглежда цигулката си, не пяхме). Сега пението какво казва? (Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа). Кой хлопа?
Пътник, когото вие очаквате.
И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това. Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
към втори вариант >>
В този момент у него се създала една от най-благородните му черти.
(втори вариант)
Тя му казала: Може някой път и аз да ти бъда много полезна, ако ти ми направиш една услуга. Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата.
В този момент у него се създала една от най-благородните му черти.
И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум!
към втори вариант >>
И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това.
(втори вариант)
Сега пението какво казва? (Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа). Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате.
И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това.
Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
към втори вариант >>
И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните!
(втори вариант)
Нали и вие знаете тази приказка? (В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти.
И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните!
Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)?
към втори вариант >>
Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
(втори вариант)
(Учителят чука на дъската: туп, туп, туп, кой е там?) Преведете сега това. (Учителят още хлопа). Кой хлопа? Пътник, когото вие очаквате. И ако вие отворите и той влезне, ще добиете всичко това.
Но трябва да имате и друг, който същевременно да ви посрещне.
към втори вариант >>
Ето произхода, откога лъвът станал цар.
(втори вариант)
(В друга вариация). Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните!
Ето произхода, откога лъвът станал цар.
Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът.
към втори вариант >>
Та единият отвътре, другият отвънка.
(втори вариант)
Та единият отвътре, другият отвънка.
Когато две реалности в живота се спосрещнат, какво става? Когато вратата се отвори, това подразбира две велики реалности в живота, великото и малкото трябва да се спосрещнат и тогава се постига търсеното. Това е то: душата отвътре, Духът отвънка, умът отвънка, сърдцето отвътре.
към втори вариант >>
Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела.
(втори вариант)
Онези са криви варианти, аз ги наричам изопачените варианти. Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар.
Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела.
И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка!
към втори вариант >>
Когато две реалности в живота се спосрещнат, какво става?
(втори вариант)
Та единият отвътре, другият отвънка.
Когато две реалности в живота се спосрещнат, какво става?
Когато вратата се отвори, това подразбира две велики реалности в живота, великото и малкото трябва да се спосрещнат и тогава се постига търсеното. Това е то: душата отвътре, Духът отвънка, умът отвънка, сърдцето отвътре.
към втори вариант >>
И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар.
(втори вариант)
Та спрял се лъвът и освободил пчелата. В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела.
И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар.
Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно.
към втори вариант >>
Когато вратата се отвори, това подразбира две велики реалности в живота, великото и малкото трябва да се спосрещнат и тогава се постига търсеното.
(втори вариант)
Та единият отвътре, другият отвънка. Когато две реалности в живота се спосрещнат, какво става?
Когато вратата се отвори, това подразбира две велики реалности в живота, великото и малкото трябва да се спосрещнат и тогава се постига търсеното.
Това е то: душата отвътре, Духът отвънка, умът отвънка, сърдцето отвътре.
към втори вариант >>
Не че той е най-силен, но по ум!
(втори вариант)
В този момент у него се създала една от най-благородните му черти. И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар.
Не че той е най-силен, но по ум!
(Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва.
към втори вариант >>
Това е то: душата отвътре, Духът отвънка, умът отвънка, сърдцето отвътре.
(втори вариант)
Та единият отвътре, другият отвънка. Когато две реалности в живота се спосрещнат, какво става? Когато вратата се отвори, това подразбира две велики реалности в живота, великото и малкото трябва да се спосрещнат и тогава се постига търсеното.
Това е то: душата отвътре, Духът отвънка, умът отвънка, сърдцето отвътре.
към втори вариант >>
НАГОРЕ