НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
629
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
629
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Вторите се виждат, че не са паралелни по причина на една перспектива, по една обстановка на нещата.
(втори вариант)
Сега между тия паралелни линии и между тези две наклонени линии има ли еднакви отношения? Повидимому няма никакви отношения, но аз ви казвам, че тези линии две по две са паралелни и I и II са паралелни.
Вторите се виждат, че не са паралелни по причина на една перспектива, по една обстановка на нещата.
Следователно всички линии отблизо са паралелни, а когато две линии се виждат отдалече, те никога не се показват паралелни.
към втори вариант >>
Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати.
(втори вариант)
Запример ученикът гледа от професора си. Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае.
Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати.
За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани.
към втори вариант >>
Следователно всички линии отблизо са паралелни, а когато две линии се виждат отдалече, те никога не се показват паралелни.
(втори вариант)
Сега между тия паралелни линии и между тези две наклонени линии има ли еднакви отношения? Повидимому няма никакви отношения, но аз ви казвам, че тези линии две по две са паралелни и I и II са паралелни. Вторите се виждат, че не са паралелни по причина на една перспектива, по една обстановка на нещата.
Следователно всички линии отблизо са паралелни, а когато две линии се виждат отдалече, те никога не се показват паралелни.
към втори вариант >>
За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи.
(втори вариант)
Запример ученикът гледа от професора си. Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати.
За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи.
Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани. Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
към втори вариант >>
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви.
(втори вариант)
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви.
Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са? И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия?
към втори вариант >>
Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи.
(втори вариант)
Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи.
Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи.
Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани. Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
към втори вариант >>
Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са?
(втори вариант)
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви.
Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са?
И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия? Или можете ли да видите другия край на тази линия?
към втори вариант >>
Богати по отношение на другите хора.
(втори вариант)
Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи.
Богати по отношение на другите хора.
Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани. Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
към втори вариант >>
И в природата само правите линии се виждат криви.
(втори вариант)
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви. Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са?
И в природата само правите линии се виждат криви.
Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия? Или можете ли да видите другия край на тази линия? Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
към втори вариант >>
Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа?
(втори вариант)
Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора.
Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа?
Нямат. И следователно много състояния остават неописани. Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
към втори вариант >>
Кривата линия никога не може да се види завършена.
(втори вариант)
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви. Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са? И в природата само правите линии се виждат криви.
Кривата линия никога не може да се види завършена.
Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия? Или можете ли да видите другия край на тази линия? Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
към втори вариант >>
Нямат. И следователно много състояния остават неописани.
(втори вариант)
Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа?
Нямат. И следователно много състояния остават неописани.
Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
към втори вариант >>
Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте.
(втори вариант)
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви. Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са? И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена.
Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте.
Можете ли да го видите от единия край до другия? Или можете ли да видите другия край на тази линия? Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
към втори вариант >>
Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
(втори вариант)
За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани.
Има много състояния у нас, които не можем да изразим.
към втори вариант >>
Можете ли да го видите от единия край до другия?
(втори вариант)
Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви. Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са? И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте.
Можете ли да го видите от единия край до другия?
Или можете ли да видите другия край на тази линия? Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
към втори вариант >>
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С.
(втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С.
Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н.
към втори вариант >>
Или можете ли да видите другия край на тази линия?
(втори вариант)
Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са? И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия?
Или можете ли да видите другия край на тази линия?
Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
към втори вариант >>
Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията?
(втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С.
Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията?
Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте.
към втори вариант >>
Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
(втори вариант)
И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия? Или можете ли да видите другия край на тази линия?
Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?
към втори вариант >>
Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка.
(втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията?
Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка.
Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. Има един начин, по който можете да знаете резултатите.
към втори вариант >>
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е?
(втори вариант)
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е?
Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви? Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2?
към втори вариант >>
Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С.
(втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка.
Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С.
Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. Има един начин, по който можете да знаете резултатите. Тази е най-простата формула, която можете да имате.
към втори вариант >>
Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви?
(втори вариант)
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е?
Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви?
Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително?
към втори вариант >>
Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания.
(втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С.
Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания.
Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. Има един начин, по който можете да знаете резултатите. Тази е най-простата формула, която можете да имате.
към втори вариант >>
Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате?
(втори вариант)
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е? Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви?
Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате?
Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително? Колко е кръгът на земята?
към втори вариант >>
Това могат и да са двама проповедници и т.н.
(втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания.
Това могат и да са двама проповедници и т.н.
Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. Има един начин, по който можете да знаете резултатите. Тази е най-простата формула, която можете да имате.
към втори вариант >>
Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина.
(втори вариант)
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е? Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви? Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате?
Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина.
Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително? Колко е кръгът на земята? (40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
към втори вариант >>
Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте.
(втори вариант)
Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н.
Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте.
Има един начин, по който можете да знаете резултатите. Тази е най-простата формула, която можете да имате.
към втори вариант >>
Аз взимам едно въображаемо движение.
(втори вариант)
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е? Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви? Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина.
Аз взимам едно въображаемо движение.
Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително? Колко е кръгът на земята? (40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
към втори вариант >>
Има един начин, по който можете да знаете резултатите.
(втори вариант)
Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте.
Има един начин, по който можете да знаете резултатите.
Тази е най-простата формула, която можете да имате.
към втори вариант >>
Какво ще имате при числото 2?
(втори вариант)
Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е? Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви? Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение.
Какво ще имате при числото 2?
Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително? Колко е кръгът на земята? (40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
към втори вариант >>
Тази е най-простата формула, която можете да имате.
(втори вариант)
Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. Има един начин, по който можете да знаете резултатите.
Тази е най-простата формула, която можете да имате.
към втори вариант >>
Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително?
(втори вариант)
Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви? Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2?
Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително?
Колко е кръгът на земята? (40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
към втори вариант >>
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ.
(втори вариант)
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ.
Че вие се намирате в това положение, в него живеете. Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго.
към втори вариант >>
Колко е кръгът на земята?
(втори вариант)
Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително?
Колко е кръгът на земята?
(40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
към втори вариант >>
Че вие се намирате в това положение, в него живеете.
(втори вариант)
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ.
Че вие се намирате в това положение, в него живеете.
Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго. Я ми кажете какво е било?
към втори вариант >>
(40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
(втори вариант)
Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително? Колко е кръгът на земята?
(40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.
към втори вариант >>
Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям.
(втори вариант)
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. Че вие се намирате в това положение, в него живеете.
Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям.
Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго. Я ми кажете какво е било? После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
към втори вариант >>
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви?
(втори вариант)
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви?
Това е свойство на правата линия. Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг.
към втори вариант >>
Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало.
(втори вариант)
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. Че вие се намирате в това положение, в него живеете. Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям.
Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало.
И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго. Я ми кажете какво е било? После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
към втори вариант >>
Това е свойство на правата линия.
(втори вариант)
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви?
Това е свойство на правата линия.
Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права.
към втори вариант >>
И сега това е станало живот.
(втори вариант)
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. Че вие се намирате в това положение, в него живеете. Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало.
И сега това е станало живот.
Едно време не е било живот, а е било нещо друго. Я ми кажете какво е било? После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
към втори вариант >>
Никакво обяснение не се дава.
(втори вариант)
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви? Това е свойство на правата линия.
Никакво обяснение не се дава.
Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав.
към втори вариант >>
Едно време не е било живот, а е било нещо друго.
(втори вариант)
В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. Че вие се намирате в това положение, в него живеете. Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот.
Едно време не е било живот, а е било нещо друго.
Я ми кажете какво е било? После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
към втори вариант >>
Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива.
(втори вариант)
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви? Това е свойство на правата линия. Никакво обяснение не се дава.
Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива.
И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав. Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане.
към втори вариант >>
Я ми кажете какво е било?
(втори вариант)
Че вие се намирате в това положение, в него живеете. Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго.
Я ми кажете какво е било?
После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
към втори вариант >>
И колкото повече я продължаваш, по-крива става.
(втори вариант)
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви? Това е свойство на правата линия. Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива.
И колкото повече я продължаваш, по-крива става.
И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав. Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане. Туй е фактически и преносно, и буквално право.
към втори вариант >>
После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
(втори вариант)
Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго. Я ми кажете какво е било?
После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.
към втори вариант >>
И най-после се обръща на кръг.
(втори вариант)
Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви? Това е свойство на правата линия. Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става.
И най-после се обръща на кръг.
И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав. Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане. Туй е фактически и преносно, и буквално право.
към втори вариант >>
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега.
(втори вариант)
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега.
Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини. Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо.
към втори вариант >>
И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права.
(втори вариант)
Това е свойство на правата линия. Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг.
И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права.
Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав. Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане. Туй е фактически и преносно, и буквално право.
към втори вариант >>
Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини.
(втори вариант)
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега.
Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини.
Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене.
към втори вариант >>
Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав.
(втори вариант)
Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права.
Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав.
Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане. Туй е фактически и преносно, и буквално право.
към втори вариант >>
Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето.
(втори вариант)
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега. Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини.
Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето.
Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка.
към втори вариант >>
Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане.
(втори вариант)
Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав.
Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане.
Туй е фактически и преносно, и буквално право.
към втори вариант >>
Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите?
(втори вариант)
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега. Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини. Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето.
Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите?
Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги.
към втори вариант >>
Туй е фактически и преносно, и буквално право.
(втори вариант)
И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав. Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане.
Туй е фактически и преносно, и буквално право.
към втори вариант >>
Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби.
(втори вариант)
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега. Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини. Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите?
Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби.
Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране?
към втори вариант >>
Сега разсъждавайте малко.
(втори вариант)
Сега разсъждавайте малко.
към втори вариант >>
Дядо ти оставил нещо.
(втори вариант)
Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега. Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини. Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби.
Дядо ти оставил нещо.
Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение.
към втори вариант >>
Какво е правата линия?
(втори вариант)
Какво е правата линия?
На линията D имате прикрепена линия С. Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви.
към втори вариант >>
Че не е ли това ядене.
(втори вариант)
Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини. Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо.
Че не е ли това ядене.
Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение. И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н.
към втори вариант >>
На линията D имате прикрепена линия С.
(втори вариант)
Какво е правата линия?
На линията D имате прикрепена линия С.
Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение.
към втори вариант >>
Вземаш една кокошка.
(втори вариант)
Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене.
Вземаш една кокошка.
Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение. И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н. Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
към втори вариант >>
Линията С е еластична.
(втори вариант)
Какво е правата линия? На линията D имате прикрепена линия С.
Линията С е еластична.
Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С?
към втори вариант >>
Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги.
(втори вариант)
Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка.
Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги.
Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение. И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н. Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
към втори вариант >>
Окачваме на нея 45 килограма.
(втори вариант)
Какво е правата линия? На линията D имате прикрепена линия С. Линията С е еластична.
Окачваме на нея 45 килограма.
Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение.
към втори вариант >>
Какво е сортиране?
(втори вариант)
Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги.
Какво е сортиране?
Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение. И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н. Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
към втори вариант >>
Какво ще стане с тази линия?
(втори вариант)
Какво е правата линия? На линията D имате прикрепена линия С. Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма.
Какво ще стане с тази линия?
(Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва?
към втори вариант >>
Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение.
(втори вариант)
Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране?
Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение.
И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н. Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
към втори вариант >>
(Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви.
(втори вариант)
Какво е правата линия? На линията D имате прикрепена линия С. Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия?
(Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви.
Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта.
към втори вариант >>
И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н.
(втори вариант)
Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение.
И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н.
Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
към втори вариант >>
Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение.
(втори вариант)
На линията D имате прикрепена линия С. Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви.
Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение.
Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта. Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения.
към втори вариант >>
Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
(втори вариант)
Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение. И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н.
Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.
към втори вариант >>
Какво ще стане с линията С?
(втори вариант)
Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение.
Какво ще стане с линията С?
Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта. Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения. Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
към втори вариант >>
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни.
(втори вариант)
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни.
Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови.
към втори вариант >>
Ще се образува един малък ъгъл на отклонение.
(втори вариант)
Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С?
Ще се образува един малък ъгъл на отклонение.
Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта. Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения. Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
към втори вариант >>
Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години.
(втори вариант)
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни.
Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години.
Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си.
към втори вариант >>
Този ъгъл какво показва?
(втори вариант)
Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение.
Този ъгъл какво показва?
Същевременно показва каква е тежестта. Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения. Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
към втори вариант >>
Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум.
(втори вариант)
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години.
Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум.
Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо.
към втори вариант >>
Същевременно показва каква е тежестта.
(втори вариант)
(Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва?
Същевременно показва каква е тежестта.
Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения. Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
към втори вариант >>
Казвате: “Каква ще бъде тази задача?
(втори вариант)
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум.
Казвате: “Каква ще бъде тази задача?
” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд.
към втори вариант >>
Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения.
(втори вариант)
Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта.
Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения.
Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
към втори вариант >>
” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде.
(втори вариант)
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача?
” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде.
Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд.
към втори вариант >>
Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
(втори вариант)
Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта. Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения.
Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.
към втори вариант >>
Та направете това, колкото от вас сте готови.
(втори вариант)
Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде.
Та направете това, колкото от вас сте готови.
И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Сега този закон можете да приложите в живота си.
(втори вариант)
Сега този закон можете да приложите в живота си.
Физически и психологически това е вярно. Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение.
към втори вариант >>
И втория път ще изнесете опита си.
(втори вариант)
Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача? ” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови.
И втория път ще изнесете опита си.
Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде.
към втори вариант >>
2.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена.
Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности.
Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена.
За този човек се казва, че е малка вселена.
към беседата >>
Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън.
Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява.
Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън.
Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
към беседата >>
За този човек се казва, че е малка вселена.
Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена.
За този човек се казва, че е малка вселена.
към беседата >>
Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява. Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън.
Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
към беседата >>
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете.
Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е.
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е.
от една блага дума, която може да излезе от устата на човека. Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене? – Ще излезе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш.
към беседата >>
Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете.
Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес.
към беседата >>
от една блага дума, която може да излезе от устата на човека.
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е.
от една блага дума, която може да излезе от устата на човека.
Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене? – Ще излезе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми?
към беседата >>
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете. Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия.
Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния.
към беседата >>
Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене?
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е. от една блага дума, която може да излезе от устата на човека.
Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене?
– Ще излезе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят.
към беседата >>
Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете. Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия.
Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога.
Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява.
към беседата >>
– Ще излезе.
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е. от една блага дума, която може да излезе от устата на човека. Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене?
– Ще излезе.
– Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш?
към беседата >>
Законът на любовта е закон на служене.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете. Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога.
Законът на любовта е закон на служене.
Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си.
към беседата >>
– Ще бъда ли здрав?
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е. от една блага дума, която може да излезе от устата на човека. Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене? – Ще излезе.
– Ще бъда ли здрав?
– Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога.
към беседата >>
Дето е любовта, там е служенето.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравките, на паяците, на вълците, на тигрите, на слоновете. Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене.
Дето е любовта, там е служенето.
Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло.
към беседата >>
– Ще бъдеш.
Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т.е. от една блага дума, която може да излезе от устата на човека. Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене? – Ще излезе. – Ще бъда ли здрав?
– Ще бъдеш.
– Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти".
към беседата >>
Служенето е едновременно вътрешен и външен процес.
Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето.
Служенето е едновременно вътрешен и външен процес.
Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това?
към беседата >>
– Ще се оправят ли работите ми?
от една блага дума, която може да излезе от устата на човека. Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене? – Ще излезе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш.
– Ще се оправят ли работите ми?
– Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане.
към беседата >>
Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния.
Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес.
Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния.
Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност.
към беседата >>
– Ще се оправят.
Някой пита: Ще излезе ли нещо от мене? – Ще излезе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми?
– Ще се оправят.
– Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му.
към беседата >>
Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява.
Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния.
Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява.
Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат.
към беседата >>
– Да вярвам ли във всичко, което ми казваш?
– Ще излезе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят.
– Да вярвам ли във всичко, което ми казваш?
– Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо.
към беседата >>
Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си.
Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява.
Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си.
Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали.
към беседата >>
– Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога.
– Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш?
– Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога.
Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот.
към беседата >>
Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло.
Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си.
Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло.
Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти".
– Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога.
Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти".
Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива.
към беседата >>
Какво показва това?
Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло.
Какво показва това?
Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи.
към беседата >>
Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане.
– Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти".
Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане.
Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно.
към беседата >>
Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност.
Първият закон в света е служене на Бога, а вторият закон – служене на ближния. Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това?
Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност.
Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно.
към беседата >>
Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му.
– Ще се оправят. – Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане.
Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му.
Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава?
към беседата >>
Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат.
Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява. Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност.
Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат.
В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва.
към беседата >>
Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо.
– Да вярвам ли във всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му.
Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо.
Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием.
към беседата >>
В края на краищата те са фалирали.
Ако отсече едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат.
В края на краищата те са фалирали.
Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил.
към беседата >>
Любовта пък дава подтик на човека към живот.
– Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо.
Любовта пък дава подтик на човека към живот.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това?
към беседата >>
Ще кажете, че меленето на житото е необходимо.
Има случаи, когато човек може да отсече и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали.
Ще кажете, че меленето на житото е необходимо.
– Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива.
Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива.
Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си.
към беседата >>
– Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи.
Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо.
– Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи.
В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа.
към беседата >>
Ще кажете, че това не е важно.
Това значи: ако човек е болен, ще оздравее; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива.
Ще кажете, че това не е важно.
– Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря.
към беседата >>
В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно.
Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всякаква отговорност. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи.
В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно.
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят?
към беседата >>
– Кое е важно тогава?
Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно.
– Кое е важно тогава?
– Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо?
към беседата >>
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва.
Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно.
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва.
Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко.
към беседата >>
– Да ядем и да пием.
Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен импулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава?
– Да ядем и да пием.
Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо? – Не знаят, как да хлопат.
към беседата >>
Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил.
В края на краищата те са фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва.
Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил.
Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото.
към беседата >>
Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това?
Любовта пък дава подтик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием.
Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това?
Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо? – Не знаят, как да хлопат. Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре.
към беседата >>
Това е залъгване.
Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил.
Това е залъгване.
Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме.
към беседата >>
Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това?
Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си.
Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо? – Не знаят, как да хлопат. Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
към беседата >>
Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа.
– Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване.
Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа.
Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва.
към беседата >>
Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря.
Ще кажете, че това не е важно. – Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си.
Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря.
– Защо? – Не знаят, как да хлопат. Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
към беседата >>
Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят?
В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа.
Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят?
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав.
към беседата >>
– Защо?
– Кое е важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря.
– Защо?
– Не знаят, как да хлопат. Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
към беседата >>
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко.
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят?
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко.
Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда.
към беседата >>
– Не знаят, как да хлопат.
– Да ядем и да пием. Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо?
– Не знаят, как да хлопат.
Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
към беседата >>
Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото.
Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко.
Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото.
Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят.
към беседата >>
Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре.
Наистина, важно е човек да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо? – Не знаят, как да хлопат.
Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре.
Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
към беседата >>
Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме.
Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото.
Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме.
Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна.
към беседата >>
Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо? – Не знаят, как да хлопат. Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре.
Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
към беседата >>
Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва.
Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме.
Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва.
Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека.
към беседата >>
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено.
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено.
Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека. Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания.
към беседата >>
Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав.
Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва.
Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав.
Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее.
към беседата >>
Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека.
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено.
Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека.
Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
към беседата >>
Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда.
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав.
Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда.
Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее. Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло.
към беседата >>
Числото шест е число на фантазии, на илюзии.
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено. Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека.
Числото шест е число на фантазии, на илюзии.
Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори.
към беседата >>
Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят.
Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда.
Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят.
Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее. Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло. След това човек може да замине за онзи свят.
към беседата >>
Това виждаме и в живота на човека.
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено. Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека. Числото шест е число на фантазии, на илюзии.
Това виждаме и в живота на човека.
Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца.
към беседата >>
Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна.
Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят.
Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна.
Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее. Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло. След това човек може да замине за онзи свят.
към беседата >>
Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава.
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено. Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека. Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и в живота на човека.
Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава.
Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка.
към беседата >>
Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека.
Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна.
Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека.
Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее. Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло. След това човек може да замине за онзи свят.
към беседата >>
Често в говора хората си служат с ред преувеличавания.
Сега, както и да разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено. Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека. Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава.
Често в говора хората си служат с ред преувеличавания.
Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина.
към беседата >>
Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее.
Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека.
Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее.
Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло. След това човек може да замине за онзи свят.
към беседата >>
Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека. Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания.
Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
– Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи.
към беседата >>
Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло.
Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее.
Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло.
След това човек може да замине за онзи свят.
към беседата >>
– Така не се говори.
Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
– Така не се говори.
Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана.
към беседата >>
След това човек може да замине за онзи свят.
Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее. Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цялото тяло.
След това човек може да замине за онзи свят.
към беседата >>
Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца.
Това виждаме и в живота на човека. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори.
Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца.
Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си.
към беседата >>
Какво представя онзи свят?
Какво представя онзи свят?
Кога отива човек на онзи свят? – Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива?
към беседата >>
Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка.
Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца.
Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка.
За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат.
към беседата >>
Кога отива човек на онзи свят?
Какво представя онзи свят?
Кога отива човек на онзи свят?
– Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога.
към беседата >>
За друг пък казват: Той е човек и половина.
Често в говора хората си служат с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка.
За друг пък казват: Той е човек и половина.
– Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления.
към беседата >>
– Когато фалира.
Какво представя онзи свят? Кога отива човек на онзи свят?
– Когато фалира.
Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо!
към беседата >>
– Не, светът така не може да се оправи.
Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина.
– Не, светът така не може да се оправи.
Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо.
към беседата >>
Докато една банка не фалира, тя съществува.
Какво представя онзи свят? Кога отива човек на онзи свят? – Когато фалира.
Докато една банка не фалира, тя съществува.
Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога.
към беседата >>
Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана.
– Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи.
Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана.
Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят.
към беседата >>
Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име.
Какво представя онзи свят? Кога отива човек на онзи свят? – Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува.
Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име.
Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно.
към беседата >>
Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си.
Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана.
Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си.
Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава.
към беседата >>
Когато умре човек, къде отива?
Какво представя онзи свят? Кога отива човек на онзи свят? – Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име.
Когато умре човек, къде отива?
Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й.
към беседата >>
Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат.
Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си.
Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат.
Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава. Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България.
към беседата >>
Хората казват, че умрелите отиват при Бога.
Кога отива човек на онзи свят? – Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива?
Хората казват, че умрелите отиват при Бога.
Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът?
към беседата >>
Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления.
За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат.
Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления.
Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава. Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България. В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
към беседата >>
Чудно нещо!
– Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога.
Чудно нещо!
Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи.
към беседата >>
Той е път на доброто, на вечното благо.
– Не, светът така не може да се оправи. Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления.
Той е път на доброто, на вечното благо.
Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава. Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България. В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
към беседата >>
Значи, фалиралите банки отиват при Бога.
Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо!
Значи, фалиралите банки отиват при Бога.
Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи.
към беседата >>
Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят.
Какви са мерките, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо.
Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят.
Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава. Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България. В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
към беседата >>
Това не е вярно.
Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога.
Това не е вярно.
Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него.
към беседата >>
Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава.
Колкото и да са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят.
Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава.
Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България. В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
към беседата >>
Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й.
Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно.
Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й.
Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога.
към беседата >>
Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България.
Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влязат. Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава.
Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България.
В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
към беседата >>
Какво нещо е съдът?
Хората казват, че умрелите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й.
Какво нещо е съдът?
– Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога.
към беседата >>
В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
Този път изключва всякакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо. Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава. Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България.
В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.
към беседата >>
– Място, дето се изправят кривите работи.
Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът?
– Място, дето се изправят кривите работи.
Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога.
към беседата >>
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони.
Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят. Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници.
към беседата >>
Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи.
Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи.
Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи.
При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
към беседата >>
Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони.
Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят.
Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята.
към беседата >>
При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него.
Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи.
При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него.
За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
към беседата >>
Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони. Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят.
Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него.
В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате.
към беседата >>
За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога.
Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него.
За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога.
Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
към беседата >>
В какво вярвате, това е ваша работа.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони. Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят. Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него.
В какво вярвате, това е ваша работа.
Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете.
към беседата >>
Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога.
Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога.
Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога.
Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
към беседата >>
Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони. Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят. Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво вярвате, това е ваша работа.
Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава.
Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците.
към беседата >>
Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога.
– Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога.
Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога.
Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
към беседата >>
Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони. Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят. Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава.
Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници.
Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята.
към беседата >>
Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога.
Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.
към беседата >>
Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята.
Онзи свят има свои специални закони, които коренно се различават от законите на физическия свят. Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници.
Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята.
И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища?
към беседата >>
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате.
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате.
За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Теория имате, но практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол.
към беседата >>
И най-малката игла не се позволява да прекарате.
Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята.
И най-малката игла не се позволява да прекарате.
Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее.
към беседата >>
За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали.
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате.
За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали.
Теория имате, но практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото.
към беседата >>
Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете.
В какво вярвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате.
Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете.
Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят?
към беседата >>
Теория имате, но практика нямате.
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате. За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали.
Теория имате, но практика нямате.
Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял.
към беседата >>
Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците.
Обаче, който е ходил в онзи свят, той го познава. Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете.
Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците.
Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева.
към беседата >>
Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо?
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате. За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Теория имате, но практика нямате.
Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо?
– С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух.
към беседата >>
Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята.
Преди да влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците.
Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята.
Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш.
към беседата >>
– С дрехи сте.
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате. За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Теория имате, но практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо?
– С дрехи сте.
Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата.
към беседата >>
Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища?
Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята.
Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища?
Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там.
към беседата >>
Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол.
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате. За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Теория имате, но практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте.
Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол.
Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух.
към беседата >>
Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее.
И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища?
Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее.
Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там. Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи.
към беседата >>
Такова е правилото.
За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се къпете, но вие още не сте се къпали. Теория имате, но практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол.
Такова е правилото.
При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява.
към беседата >>
Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят?
Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влезете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее.
Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят?
– Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там. Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи. Законът е такъв.
към беседата >>
При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял.
Теория имате, но практика нямате. Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото.
При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял.
Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате.
към беседата >>
– Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева.
Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят?
– Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева.
– Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там. Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи. Законът е такъв.
към беседата >>
Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух.
Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете във водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял.
Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух.
Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното.
към беседата >>
– Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш.
Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева.
– Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш.
Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там. Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи. Законът е такъв.
към беседата >>
Те ще ви държат над водата.
– С дрехи сте. Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух.
Те ще ви държат над водата.
Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила.
към беседата >>
Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там.
Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш.
Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там.
Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи. Законът е такъв.
към беседата >>
Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух.
Искате ли да се къпете, трябва да се съблечете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата.
Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух.
Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила.
към беседата >>
Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи.
Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там, да има, с какво да живее. Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там.
Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи.
Законът е такъв.
към беседата >>
Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява.
Такова е правилото. При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух.
Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява.
Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник.
към беседата >>
Законът е такъв.
Щом влезете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влезе там. Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи.
Законът е такъв.
към беседата >>
Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате.
При това, първо ще влезете до колене, после ще се потопите до кръста и след това ще се гмурнете цял. Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява.
Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате.
Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце.
към беседата >>
Всички се запитват, дали е реален онзи свят.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят.
– Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите. Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях.
към беседата >>
Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното.
Докато се учите да плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате.
Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното.
В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите.
към беседата >>
– Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят.
– Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите.
Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните.
към беседата >>
В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила.
Те ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното.
В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила.
Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда.
към беседата >>
Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят. – Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите.
Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава.
Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н.
към беседата >>
Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила.
Ще внимавате, поясът всякога да бъде пълен с въздух. Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила.
Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила.
Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата.
към беседата >>
Реалността се изразява в отношенията на хората като души.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят. – Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите. Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава.
Реалността се изразява в отношенията на хората като души.
Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения.
към беседата >>
Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник.
Излезе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила.
Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник.
Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота.
към беседата >>
Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят. – Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите. Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души.
Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава.
Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща.
към беседата >>
Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце.
Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник.
Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце.
Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата.
към беседата >>
Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят. – Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите. Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава.
Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях.
Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси.
към беседата >>
Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите.
Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце.
Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите.
Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е.
към беседата >>
Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните.
– Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите. Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях.
Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните.
Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад.
към беседата >>
Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда.
В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите.
Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда.
Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е. при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
към беседата >>
Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н.
Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава. Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните.
Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н.
Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща.
към беседата >>
Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата.
Влезе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влезе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда.
Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата.
Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е. при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
към беседата >>
Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения.
Реалността се изразява в отношенията на хората като души. Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н.
Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения.
Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава.
към беседата >>
Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота.
Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или художник. Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата.
Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота.
Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е. при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
към беседата >>
Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща.
Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения.
Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща.
Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Обаче, човек не трябва да бъде като жабата.
Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота.
Обаче, човек не трябва да бъде като жабата.
Влезе ли във водата, т.е. при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
към беседата >>
Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси.
Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща.
Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси.
– Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни.
към беседата >>
Влезе ли във водата, т.е.
Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата.
Влезе ли във водата, т.е.
при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
към беседата >>
– Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад.
Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животните. Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси.
– Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад.
Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си.
към беседата >>
при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е.
при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.
към беседата >>
Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща.
Някой човек има кон, вол, овце, без да съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад.
Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща.
Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот".
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот".
Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие. Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува.
към беседата >>
Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава.
Той мисли, че е господар в света и може да се ползва от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща.
Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава.
Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората.
към беседата >>
Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие.
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот".
Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие.
Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен.
към беседата >>
Без тия животни хората не могат да съществуват.
Той не се запитва, на какво основание може да се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава.
Без тия животни хората не могат да съществуват.
Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода.
към беседата >>
Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него.
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот". Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие.
Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него.
Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата.
към беседата >>
Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни.
Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват.
Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни.
Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода. Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
към беседата >>
Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве.
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот". Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие. Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него.
Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве.
Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува.
към беседата >>
Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си.
– Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се върнат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни.
Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си.
Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода. Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
към беседата >>
Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря.
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот". Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие. Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве.
Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря.
Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора?
към беседата >>
Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички.
Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща. Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си.
Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички.
Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода. Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
към беседата >>
Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува.
Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която определят с думите „възвишен, идеален живот". Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие. Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря.
Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува.
Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува?
към беседата >>
Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората.
Когато от невидимия свят вземат решение да отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички.
Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората.
Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода. Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
към беседата >>
Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен.
Влезе ли в областта на висшето съзнание, човек се усеща физически здрав, с вътрешен мир и спокойствие. Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува.
Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен.
На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува? Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си.
към беседата >>
Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода.
Без тия животни хората не могат да съществуват. Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората.
Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода.
Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
към беседата >>
На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата.
Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен.
На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата.
Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува? Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си. Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
към беседата >>
Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
Хората дължат своя живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животните, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода.
Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господарят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.
към беседата >>
Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува.
Лекарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата.
Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува.
Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува? Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си. Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
към беседата >>
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа.
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа.
Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога. Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава.
към беседата >>
Как ще слугуват тия хора?
Обаче, болният не разбира състоянието на лекаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува.
Как ще слугуват тия хора?
Болен на болен може ли да слугува? Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си. Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
към беседата >>
Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога.
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа.
Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога.
Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути.
към беседата >>
Болен на болен може ли да слугува?
Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора?
Болен на болен може ли да слугува?
Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си. Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
към беседата >>
Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа.
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа. Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога.
Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа.
През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време.
към беседата >>
Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си.
Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е болен. На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува?
Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си.
Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
към беседата >>
През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога.
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа. Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога. Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа.
През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога.
Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
към беседата >>
Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
На някого кракът е счупен, на друг – ръката, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува? Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността си.
Ако са болни, те ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лекар, да им превърже раната.
към беседата >>
Кой където е, спира работата си.
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа. Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога. Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога.
Кой където е, спира работата си.
Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
към беседата >>
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците.
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците.
Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне. Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н. Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището?
към беседата >>
Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава.
Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа. Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога. Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си.
Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава.
Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
към беседата >>
Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне.
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците.
Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне.
Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н. Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище.
към беседата >>
Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути.
Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога. Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава.
Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути.
В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
към беседата >>
Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н.
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците. Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне.
Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н.
Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището.
към беседата >>
В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време.
Те са дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути.
В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време.
Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
към беседата >>
Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище?
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците. Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне. Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н.
Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище?
– Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе.
към беседата >>
Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, но човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще, обаче, те ще осъзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време.
Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
към беседата >>
– Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си.
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците. Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне. Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н. Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище?
– Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си.
Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот.
към беседата >>
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях.
Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул. Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони.
към беседата >>
Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището?
Положението на някои вярващи е подобно на пациентите в болниците. Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне. Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н. Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си.
Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището?
– Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот. Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е.
към беседата >>
Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях.
Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул.
Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон.
към беседата >>
– Защото е попаднал в болезнената страна на това училище.
Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне. Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н. Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището?
– Защото е попаднал в болезнената страна на това училище.
Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот. Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е. Вечния живот – живот на безсмъртието.
към беседата >>
Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул.
Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея.
Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора.
към беседата >>
Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището.
Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т.н. Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище.
Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището.
Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот. Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е. Вечния живот – живот на безсмъртието.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул. Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея.
Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички.
Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени.
към беседата >>
Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе.
Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли да излезеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището.
Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе.
Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот. Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е. Вечния живот – живот на безсмъртието.
към беседата >>
Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул. Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички.
Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон.
Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени.
към беседата >>
Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот.
– Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе.
Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот.
Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е. Вечния живот – живот на безсмъртието.
към беседата >>
Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да осъзнае жертвите, които се правят за него и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул. Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон.
Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони.
При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора.
към беседата >>
Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е.
Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот.
Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е.
Вечния живот – живот на безсмъртието.
към беседата >>
При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон.
Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Моисей го е чул. Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони.
При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон.
Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.
към беседата >>
Вечния живот – живот на безсмъртието.
– Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излезе от тази област и да влезе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излезе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот. Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е.
Вечния живот – живот на безсмъртието.
към беседата >>
Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора.
Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон.
Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора.
Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича.
към беседата >>
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря.
Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света".
към беседата >>
Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени.
Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора.
Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени.
Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си.
към беседата >>
Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря.
Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове.
Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му.
към беседата >>
Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени.
Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше да им проповядва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени.
Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени.
Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света.
към беседата >>
Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря. Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове.
Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават.
Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто.
към беседата >>
Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора.
Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени.
Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора.
Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията.
към беседата >>
Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря. Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават.
Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет.
Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил.
към беседата >>
Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.
При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора.
Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.
Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно.
към беседата >>
Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря. Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет.
Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си.
Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня.
към беседата >>
Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича.
Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.
Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича.
Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота.
към беседата >>
Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света".
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря. Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си.
Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света".
И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине.
към беседата >>
Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си.
Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени. Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича.
Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си.
Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им.
към беседата >>
И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му.
Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света".
И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му.
Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде.
към беседата >>
Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света.
Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си.
Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света.
Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Много просто.
Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му.
Много просто.
Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън.
към беседата >>
Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията.
Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света.
Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията.
Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията.
към беседата >>
Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил.
Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто.
Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил.
Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали!
към беседата >>
Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно.
Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва. Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията.
Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно.
Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.
към беседата >>
Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня.
Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил.
Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня.
След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън?
към беседата >>
Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота.
Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно.
Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота.
Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл.
към беседата >>
След това ще си замине.
Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня.
След това ще си замине.
Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън.
към беседата >>
Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им.
Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота.
Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им.
А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл. Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
към беседата >>
Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде.
И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине.
Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде.
Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали.
към беседата >>
А животът не се заключава в страдания и мъчнотии.
Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им.
А животът не се заключава в страдания и мъчнотии.
Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл. Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
към беседата >>
Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън.
Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде.
Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън.
Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали?
към беседата >>
Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията.
Той не иска да вижда страданията на хората, на животните, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии.
Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията.
Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл. Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
към беседата >>
Огънят трябва да се запали!
Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън.
Огънят трябва да се запали!
Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали? – В сърцето, в ума и във волята на човека.
към беседата >>
Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.
Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влязат в новия живот, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията.
Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.
Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл. Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
към беседата >>
Какъв е този огън?
Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали!
Какъв е този огън?
– Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали? – В сърцето, в ума и във волята на човека.
към беседата >>
Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл.
Наистина, те ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.
Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл.
Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
към беседата >>
– Свещен огън.
След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън?
– Свещен огън.
Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали? – В сърцето, в ума и във волята на човека.
към беседата >>
Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот. Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл.
Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
към беседата >>
Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали.
Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън.
Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали.
– Къде трябва да се запали? – В сърцето, в ума и във волята на човека.
към беседата >>
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си. Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне. Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време. Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време. Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време.
към беседата >>
– Къде трябва да се запали?
Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали.
– Къде трябва да се запали?
– В сърцето, в ума и във волята на човека.
към беседата >>
Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си.
Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне. Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време. Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време. Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време. Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
към беседата >>
– В сърцето, в ума и във волята на човека.
Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали?
– В сърцето, в ума и във волята на човека.
към беседата >>
Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си.
Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне.
Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време. Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време. Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време. Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
към беседата >>
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват.
За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота.
към беседата >>
Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си. Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне.
Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време.
Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време. Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време. Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
към беседата >>
За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват.
За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат.
Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става.
към беседата >>
Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си. Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне. Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време.
Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време.
Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време. Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
към беседата >>
Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват. За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат.
Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално.
Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия.
към беседата >>
Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си. Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне. Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време. Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време.
Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време.
Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
към беседата >>
Щом не е реално, то непременно ще се изгуби.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват. За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално.
Щом не е реално, то непременно ще се изгуби.
Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал.
към беседата >>
Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
Добре е човек да влезе в ладията, да утихне вятърът, за да опита Божественото начало в себе си. Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за да види, как вятърът ще утихне. Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е определено време. Както трябва човек да ляга на време и да става на време, така и за всяка задача е определено съответно време. Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на определеното за нея време.
Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.
към беседата >>
Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват. За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби.
Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи.
То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят.
към беседата >>
Сега, започнете със задачата на безсмъртието.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието.
Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши.
към беседата >>
То е реалното в живота.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват. За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи.
То е реалното в живота.
Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне.
към беседата >>
Има числа на безсмъртието и числа на смъртта.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието.
Има числа на безсмъртието и числа на смъртта.
Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука.
към беседата >>
Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става.
За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота.
Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става.
Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко.
към беседата >>
Има дни на благословения и дни на нещастия.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртта.
Има дни на благословения и дни на нещастия.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време.
към беседата >>
Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия.
Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става.
Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия.
Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място.
към беседата >>
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните.
Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него.
към беседата >>
Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал.
Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия.
Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал.
Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря.
към беседата >>
Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните.
Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата.
По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
към беседата >>
Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят.
Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал.
Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят.
Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост.
към беседата >>
По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата.
По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши.
Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време.
към беседата >>
Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне.
То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят.
Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне.
От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни.
към беседата >>
Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука.
Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши.
Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука.
Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си.
към беседата >>
От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко.
Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне.
От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко.
След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях?
към беседата >>
Училищата, църквите трябва да се градят на време.
Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука.
Училищата, църквите трябва да се градят на време.
И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа.
към беседата >>
След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място.
Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко.
След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място.
Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали.
към беседата >>
И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време.
И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него.
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
към беседата >>
Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря.
Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място.
Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря.
Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява.
към беседата >>
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него.
И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
към беседата >>
Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост.
Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря.
Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост.
Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ.
към беседата >>
Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време.
По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време.
Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
към беседата >>
Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни.
Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост.
Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни.
Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща.
към беседата >>
Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си.
Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време.
Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си.
Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
към беседата >>
Какво е станало с тях?
От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни.
Какво е станало с тях?
Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога.
към беседата >>
Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа.
Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си.
Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа.
Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
към беседата >>
Те са възкръснали.
След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях?
Те са възкръснали.
Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания.
към беседата >>
Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа.
Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
към беседата >>
Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява.
Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали.
Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява.
Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението.
към беседата >>
Детето на една циганка се разболяло сериозно.
Детето на една циганка се разболяло сериозно.
През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки.
към беседата >>
Има неща в живота, които никога не губят своя смисъл.
Има неща в живота, които никога не губят своя смисъл.
Едни от тях са разбрани за хората, а други не са разбрани. Тия, които не са разбрани, трябва вече да се разберат. Да се разберат, това значи, да се преведат на езика, с който хората си служат.
към беседата >>
Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ.
Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява.
Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ.
Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее?
към беседата >>
През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице.
Детето на една циганка се разболяло сериозно.
През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице.
– Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя.
към беседата >>
Едни от тях са разбрани за хората, а други не са разбрани.
Има неща в живота, които никога не губят своя смисъл.
Едни от тях са разбрани за хората, а други не са разбрани.
Тия, които не са разбрани, трябва вече да се разберат. Да се разберат, това значи, да се преведат на езика, с който хората си служат.
към беседата >>
Това са невъзможни неща.
Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ.
Това са невъзможни неща.
Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
към беседата >>
– Да, мама, ще ти купя.
Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице.
– Да, мама, ще ти купя.
– Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала.
към беседата >>
Тия, които не са разбрани, трябва вече да се разберат.
Има неща в живота, които никога не губят своя смисъл. Едни от тях са разбрани за хората, а други не са разбрани.
Тия, които не са разбрани, трябва вече да се разберат.
Да се разберат, това значи, да се преведат на езика, с който хората си служат.
към беседата >>
Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща.
Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
към беседата >>
– Мамо, искам малко баница.
Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя.
– Мамо, искам малко баница.
– Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад.
към беседата >>
Да се разберат, това значи, да се преведат на езика, с който хората си служат.
Има неща в живота, които никога не губят своя смисъл. Едни от тях са разбрани за хората, а други не са разбрани. Тия, които не са разбрани, трябва вече да се разберат.
Да се разберат, това значи, да се преведат на езика, с който хората си служат.
към беседата >>
Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания.
Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания.
Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
към беседата >>
– Да, мама, ще ти направя и баница.
Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница.
– Да, мама, ще ти направя и баница.
– Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време.
към беседата >>
„Аз съм Иеова, Бог твой, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството".
„Аз съм Иеова, Бог твой, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството".
( – 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази с това, че Той дава свобода. Не дава ли свобода, Той не е Бог.
към беседата >>
Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението.
Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания.
Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението.
Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
към беседата >>
– Мамо, искам ябълки.
Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница.
– Мамо, искам ябълки.
– Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората?
към беседата >>
( – 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази с това, че Той дава свобода.
„Аз съм Иеова, Бог твой, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството".
( – 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази с това, че Той дава свобода.
Не дава ли свобода, Той не е Бог.
към беседата >>
Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее?
Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението.
Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее?
Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
към беседата >>
– Да, мама, и ябълки ще ти купя.
През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки.
– Да, мама, и ябълки ще ти купя.
Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н.
към беседата >>
Не дава ли свобода, Той не е Бог.
„Аз съм Иеова, Бог твой, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството". ( – 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази с това, че Той дава свобода.
Не дава ли свобода, Той не е Бог.
към беседата >>
Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее?
Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.
към беседата >>
Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала.
– Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя.
Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала.
Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите.
към беседата >>
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно".
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно".
( – 11 ст.). Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел. Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел. Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетел.
към беседата >>
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне. Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб.
към беседата >>
Най-после детето умряло от глад.
– Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала.
Най-после детето умряло от глад.
Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща.
към беседата >>
( – 11 ст.).
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно".
( – 11 ст.).
Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел. Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел. Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетел. Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
към беседата >>
Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне.
Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства?
към беседата >>
Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време.
– Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад.
Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време.
Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота.
към беседата >>
Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел.
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно". ( – 11 ст.).
Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел.
Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел. Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетел. Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
към беседата >>
Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне.
Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата.
Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен.
към беседата >>
Какво правят хората?
– Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време.
Какво правят хората?
Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината.
към беседата >>
Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел.
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно". ( – 11 ст.). Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел.
Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел.
Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетел. Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
към беседата >>
Слабите хора създадоха злото и противоречията в света.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне. Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата.
Слабите хора създадоха злото и противоречията в света.
Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си.
към беседата >>
Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н.
– Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората?
Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н.
– Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос?
към беседата >>
Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога!
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно". ( – 11 ст.). Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел. Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел.
Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога!
Той лъже, а призовава името Божие за свидетел. Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
към беседата >>
Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне. Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Слабите хора създадоха злото и противоречията в света.
Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто.
Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича.
към беседата >>
– Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите.
Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н.
– Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите.
Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори.
към беседата >>
Той лъже, а призовава името Божие за свидетел.
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно". ( – 11 ст.). Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел. Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел. Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога!
Той лъже, а призовава името Божие за свидетел.
Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
към беседата >>
Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне. Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто.
Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб.
– Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат.
към беседата >>
Умрелите не се нуждаят от тия неща.
Най-после детето умряло от глад. Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите.
Умрелите не се нуждаят от тия неща.
С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика.
към беседата >>
Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
( – 11 ст.). Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел. Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел. Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетел.
Това значи, да употребява човек името Божие напразно.
към беседата >>
– Как може да се освободи човек от тия чувства?
Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне. Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб.
– Как може да се освободи човек от тия чувства?
– Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто.
към беседата >>
С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота.
Желанието на човека да има това-онова е на място, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща.
С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота.
Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска.
към беседата >>
„Затова Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден".
„Затова Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден".
( – 11 ст.). За кого е съботният ден? – За бедните, а не за богатите. Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към беседата >>
– Като стане силен.
Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства?
– Като стане силен.
Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек.
към беседата >>
Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината.
Какво правят хората? Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота.
Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината.
– Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво.
към беседата >>
( – 11 ст.).
„Затова Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден".
( – 11 ст.).
За кого е съботният ден? – За бедните, а не за богатите. Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към беседата >>
Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си.
Слабите хора създадоха злото и противоречията в света. Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен.
Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си.
Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа.
към беседата >>
– Какво е казал Христос по този въпрос?
Като умре някой, тогава му правят третини, деветини, четиридесет дена и т.н. – Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината.
– Какво е казал Христос по този въпрос?
– Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога.
към беседата >>
За кого е съботният ден?
„Затова Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден". ( – 11 ст.).
За кого е съботният ден?
– За бедните, а не за богатите. Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към беседата >>
Той е подобен, на извор, от който доброто изтича.
Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си.
Той е подобен, на извор, от който доброто изтича.
Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място.
към беседата >>
– Много неща е казал Христос и още продължава да говори.
– Не, правете третини и деветини на живите, а не на умрелите. Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос?
– Много неща е казал Христос и още продължава да говори.
Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение.
към беседата >>
– За бедните, а не за богатите.
„Затова Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден". ( – 11 ст.). За кого е съботният ден?
– За бедните, а не за богатите.
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към беседата >>
Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат.
Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича.
Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат.
Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си.
към беседата >>
Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика.
Умрелите не се нуждаят от тия неща. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори.
Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика.
Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение.
към беседата >>
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
„Затова Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден". ( – 11 ст.). За кого е съботният ден? – За бедните, а не за богатите.
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
към беседата >>
Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто.
– Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат.
Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто.
Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си.
към беседата >>
Човек не може да говори всякога, както и каквото иска.
С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика.
Човек не може да говори всякога, както и каквото иска.
И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене.
към беседата >>
Днес ще говоря върху 32 стих, 14 гл.
Днес ще говоря върху 32 стих, 14 гл.
от Евангелието на Матея: „И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
към беседата >>
Който ражда злото, той не е силен човек.
– Като стане силен. Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто.
Който ражда злото, той не е силен човек.
Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си.
към беседата >>
И великите хора даже не са говорили всякога еднакво.
Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска.
И великите хора даже не са говорили всякога еднакво.
Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
към беседата >>
от Евангелието на Матея: „И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Днес ще говоря върху 32 стих, 14 гл.
от Евангелието на Матея: „И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
към беседата >>
Ама аз вярвам в Христа.
Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек.
Ама аз вярвам в Христа.
– Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си. Тази философия е философия на слабите хора.
към беседата >>
Казват, че някой човек говори по Бога.
– Какво е казал Христос по този въпрос? – Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво.
Казват, че някой човек говори по Бога.
– Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
към беседата >>
Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания.
Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания.
Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години. Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите. Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.
към беседата >>
– Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място.
Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа.
– Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място.
Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си. Тази философия е философия на слабите хора.
към беседата >>
– Той може да говори по Бога, но по задължение.
– Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога.
– Той може да говори по Бога, но по задължение.
Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
към беседата >>
Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години.
Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания.
Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години.
Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите. Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.
към беседата >>
Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си.
Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цветя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място.
Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си.
Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си. Тази философия е философия на слабите хора.
към беседата >>
Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение.
Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение.
Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение.
Това още не е истинско говорене. Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
към беседата >>
Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните.
Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години.
Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните.
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите. Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.
към беседата >>
Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си.
Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си.
Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си.
Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си. Тази философия е философия на слабите хора.
към беседата >>
Това още не е истинско говорене.
Човек не може да говори всякога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение.
Това още не е истинско говорене.
Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
към беседата >>
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите.
Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години. Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните.
Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите.
Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.
към беседата >>
Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си.
Който ражда злото, той не е силен човек. Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си.
Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си.
Тази философия е философия на слабите хора.
към беседата >>
Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене.
Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.
към беседата >>
Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.
Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години. Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите.
Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.
към беседата >>
Тази философия е философия на слабите хора.
Ама аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мястото си. Ако във вярата си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото си. Ако твоята философия, с която си обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото си.
Тази философия е философия на слабите хора.
към беседата >>
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ.
Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си. Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано.
към беседата >>
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки.
В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен.
към беседата >>
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли".
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли".
Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е. трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи.
към беседата >>
Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ.
Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си.
Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото.
към беседата >>
В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки.
В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения.
За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира.
към беседата >>
Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света.
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли".
Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света.
Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е. трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога.
към беседата >>
Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ. Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си.
Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък.
Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен.
към беседата >>
За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения.
За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества.
Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно.
към беседата >>
Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е.
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли". Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света.
Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е.
трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека.
към беседата >>
Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ. Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си. Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък.
Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов.
Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия.
към беседата >>
Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества.
Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска.
Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия.
към беседата >>
трябва да даде ход на Божественото в себе си.
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли". Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е.
трябва да даде ход на Божественото в себе си.
В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята.
към беседата >>
Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ. Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си. Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов.
Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение.
Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци.
към беседата >>
Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска.
Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко.
Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си.
към беседата >>
В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога.
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли". Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е. трябва да даде ход на Божественото в себе си.
В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога.
Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена.
към беседата >>
Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ. Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си. Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение.
Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано.
Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората!
към беседата >>
Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко.
Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен.
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти.
към беседата >>
Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи.
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли". Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е. трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога.
Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи.
Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме?
към беседата >>
Те започват от красивото и свършват с некрасивото.
Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си. Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано.
Те започват от красивото и свършват с некрасивото.
Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира.
В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен.
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира.
Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота.
към беседата >>
Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога.
Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е. трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи.
Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога.
Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега.
към беседата >>
Това не е поезия, това не е песен.
Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото.
Това не е поезия, това не е песен.
Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички.
към беседата >>
Това не значи още, че миналото му не е важно.
За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира.
Това не значи още, че миналото му не е важно.
Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост.
към беседата >>
Земята, слънцето, луната са направени за човека.
Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т.е. трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога.
Земята, слънцето, луната са направени за човека.
Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма.
към беседата >>
Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия.
Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен.
Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия.
Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата.
към беседата >>
Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия.
Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно.
Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия.
Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие".
към беседата >>
Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята.
трябва да даде ход на Божественото в себе си. В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека.
Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята.
Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята.
към беседата >>
Хората не могат да го опишат, защото нямат образци.
Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия.
Хората не могат да го опишат, защото нямат образци.
Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега?
към беседата >>
Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си.
Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия.
Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си.
Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият.
към беседата >>
Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена.
В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята.
Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена.
– Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми.
към беседата >>
Образци са нужни на хората!
Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци.
Образци са нужни на хората!
Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед.
към беседата >>
Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти.
Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си.
Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти.
Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината.
към беседата >>
– Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме?
Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена.
– Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме?
– Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми.
към беседата >>
Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия.
Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората!
Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия.
Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади?
към беседата >>
Това е неразбиране на живота.
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти.
Това е неразбиране на живота.
Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината.
към беседата >>
– Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега.
Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме?
– Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега.
За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят.
към беседата >>
Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички.
Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия.
Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички.
След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една.
към беседата >>
Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост.
Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота.
Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост.
Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия.
към беседата >>
За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма.
Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега.
За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма.
С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини.
към беседата >>
След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата.
Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички.
След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата.
Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода.
към беседата >>
Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие".
Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост.
Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие".
Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния.
към беседата >>
С човешката форма той може да живее само на земята.
Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма.
С човешката форма той може да живее само на земята.
За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен.
към беседата >>
Какво правиш сега?
Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата.
Какво правиш сега?
– Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата.
към беседата >>
Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият.
Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие".
Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият.
Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия.
към беседата >>
За другите планети се изискват други форми.
Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята.
За другите планети се изискват други форми.
Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен.
към беседата >>
– Вадя мед.
Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега?
– Вадя мед.
– Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади?
към беседата >>
Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината.
Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият.
Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината.
Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея.
към беседата >>
Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми.
– Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми.
Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми.
Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен. Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек?
към беседата >>
– Колко лъжички извади?
Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед.
– Колко лъжички извади?
– Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две.
към беседата >>
Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината.
Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината.
Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината.
Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му.
към беседата >>
Има начини, по които формите на живота се изменят.
– Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми.
Има начини, по които формите на живота се изменят.
Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен. Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек? "
към беседата >>
– Една.
Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади?
– Една.
Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това нещо на дъската.
към беседата >>
Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия.
Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината.
Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия.
Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата.
към беседата >>
Обаче, човек трябва да знае тия начини.
За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят.
Обаче, човек трябва да знае тия начини.
За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен. Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек? "
към беседата >>
Изяж този мед и пий една глътка вода.
След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една.
Изяж този мед и пий една глътка вода.
Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат.
към беседата >>
Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния.
Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия.
Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния.
Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога.
към беседата >>
За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен.
С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини.
За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен.
Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен. Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек? "
към беседата >>
Бръкни още един път в стъкленицата.
Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода.
Бръкни още един път в стъкленицата.
– Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане?
към беседата >>
Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия.
Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния.
Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия.
Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога.
към беседата >>
Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен.
За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен.
Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен.
Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек? "
към беседата >>
– Колко лъжички мед извади?
– Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата.
– Колко лъжички мед извади?
– Две. Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл.
към беседата >>
Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея.
Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия.
Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея.
Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо?
към беседата >>
Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек?
Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен.
Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек?
"
към беседата >>
– Две.
– Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади?
– Две.
Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането.
към беседата >>
Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му.
Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея.
Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му.
Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава.
към беседата >>
"
Има начини, по които формите на живота се изменят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен. Не може ли да се ползва от тях, този човек е грешен. Какво разбирате под думите „праведен и грешен човек?
"
към беседата >>
Напиши това нещо на дъската.
– Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две.
Напиши това нещо на дъската.
Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската.
към беседата >>
Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата.
Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му.
Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата.
Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
към беседата >>
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички.
И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си.
към беседата >>
Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат.
Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това нещо на дъската.
Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат.
Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните.
към беседата >>
Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога.
Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата.
Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога.
Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
към беседата >>
И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички.
И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват.
Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им.
към беседата >>
Има ли смисъл това събиране и изваждане?
Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат.
Има ли смисъл това събиране и изваждане?
– Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо.
към беседата >>
Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога.
Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога.
Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога.
– Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
към беседата >>
Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички. И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват.
Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце.
Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо.
към беседата >>
– Има смисъл.
– Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане?
– Има смисъл.
Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади?
към беседата >>
– Защо?
Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога.
– Защо?
– Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
към беседата >>
Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички. И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце.
Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят.
Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало.
към беседата >>
Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането.
– Две. Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл.
Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането.
При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади? – Една златна монета.
към беседата >>
– Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава.
Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо?
– Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава.
Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
към беседата >>
Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички. И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят.
Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат.
Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската.
Напиши това нещо на дъската. Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането.
При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската.
Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади? – Една златна монета. – Бръкни още един път.
към беседата >>
Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава.
Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
към беседата >>
Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички. И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат.
Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си.
На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е.
към беседата >>
Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните.
Ученикът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската.
Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните.
Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади? – Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади?
към беседата >>
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания.
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания.
Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен.
към беседата >>
На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им.
И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си.
На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им.
Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е. от неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо.
Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните.
Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо.
– Какво извади? – Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета.
към беседата >>
Какво виждаме в живота?
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания.
Какво виждаме в живота?
Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите.
към беседата >>
Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо.
Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им.
Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо.
От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е. от неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
– Какво извади?
– Има смисъл. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо.
– Какво извади?
– Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши.
към беседата >>
Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява.
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота?
Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява.
Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката".
към беседата >>
От двете момиченца само едното пострадало.
Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо.
От двете момиченца само едното пострадало.
Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е. от неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
– Една златна монета.
Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади?
– Една златна монета.
– Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с тях.
към беседата >>
Богатите се погледнат и веднага се разберат.
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява.
Богатите се погледнат и веднага се разберат.
Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант.
към беседата >>
Само едното попаднало при неблагоприятни условия.
Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало.
Само едното попаднало при неблагоприятни условия.
Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е. от неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
– Бръкни още един път.
При такова предаване, всички деца ще искат да излязат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади? – Една златна монета.
– Бръкни още един път.
– Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с тях. Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави.
към беседата >>
Те знаят вече, кой от двамата е по-богат.
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат.
Те знаят вече, кой от двамата е по-богат.
Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири.
към беседата >>
Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е.
Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия.
Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е.
от неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
– Какво извади?
Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади? – Една златна монета. – Бръкни още един път.
– Какво извади?
– Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с тях. Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави. Който събира добре, той получава златните монети.
към беседата >>
Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен.
Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат.
Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен.
Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт.
към беседата >>
от неблагоприятните условия на живота.
На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т.е.
от неблагоприятните условия на живота.
към беседата >>
– Още една златна монета.
Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо. – Какво извади? – Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади?
– Още една златна монета.
Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с тях. Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави. Който събира добре, той получава златните монети.
към беседата >>
Същото става между религиозните и между музикантите.
Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен.
Същото става между религиозните и между музикантите.
Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората.
към беседата >>
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани.
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани.
За тези хора се казва, че са грешни, нечисти. Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти.
към беседата >>
Пиши на дъската, какво действие извърши.
– Какво извади? – Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета.
Пиши на дъската, какво действие извърши.
Вземи след това монетите и си купи нещо с тях. Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави. Който събира добре, той получава златните монети.
към беседата >>
Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката".
Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите.
Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката".
Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори?
към беседата >>
За тези хора се казва, че са грешни, нечисти.
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани.
За тези хора се казва, че са грешни, нечисти.
Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека.
към беседата >>
Вземи след това монетите и си купи нещо с тях.
– Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши.
Вземи след това монетите и си купи нещо с тях.
Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави. Който събира добре, той получава златните монети.
към беседата >>
Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант.
Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката".
Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант.
Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината.
към беседата >>
Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна.
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани. За тези хора се казва, че са грешни, нечисти.
Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна.
Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат.
към беседата >>
Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави.
– Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с тях.
Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави.
Който събира добре, той получава златните монети.
към беседата >>
Той взима цигулката и започва да свири.
Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант.
Той взима цигулката и започва да свири.
Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант.
към беседата >>
Те минават за добри, за праведни хора.
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани. За тези хора се казва, че са грешни, нечисти. Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна.
Те минават за добри, за праведни хора.
Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо?
към беседата >>
Който събира добре, той получава златните монети.
– Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с тях. Това е един нов метод за работа, който никога няма да се забрави.
Който събира добре, той получава златните монети.
към беседата >>
Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт.
Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири.
Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт.
Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене.
към беседата >>
Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това.
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани. За тези хора се казва, че са грешни, нечисти. Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора.
Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това.
Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни.
към беседата >>
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят.
Тя си служи с реални методи. Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия.
към беседата >>
Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората.
Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт.
Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората.
Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално.
към беседата >>
Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти.
Следователно, едни хора се намират при неблагоприятни условия на живота, като едното от момиченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани. За тези хора се казва, че са грешни, нечисти. Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това.
Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти.
Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едните, и другите са слаби хора.
към беседата >>
Тя си служи с реални методи.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят.
Тя си служи с реални методи.
Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо.
към беседата >>
Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори?
Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората.
Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори?
Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката.
към беседата >>
Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека.
За тези хора се казва, че са грешни, нечисти. Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти.
Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека.
В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едните, и другите са слаби хора. Те не са се издигнали още над условията.
към беседата >>
Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят. Тя си служи с реални методи.
Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош.
Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън.
към беседата >>
Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината.
Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори?
Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината.
Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им.
към беседата >>
В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат.
Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека.
В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат.
– Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едните, и другите са слаби хора. Те не са се издигнали още над условията. Те не са станали господари на условията.
към беседата >>
Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят. Тя си служи с реални методи. Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош.
Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот.
Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м.
към беседата >>
Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант.
Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината.
Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант.
Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите?
към беседата >>
– Защо?
Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат.
– Защо?
– Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едните, и другите са слаби хора. Те не са се издигнали още над условията. Те не са станали господари на условията.
към беседата >>
Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят. Тя си служи с реални методи. Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот.
Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви.
И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол.
към беседата >>
Това не е обикновено говорене.
Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант.
Това не е обикновено говорене.
Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото.
към беседата >>
– Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни.
Защо едни хора са поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо?
– Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни.
Обаче, и едните, и другите са слаби хора. Те не са се издигнали още над условията. Те не са станали господари на условията.
към беседата >>
И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как да събират и да вадят. Тя си служи с реални методи. Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви.
И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия.
Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна.
към беседата >>
Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално.
Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене.
Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално.
Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил.
към беседата >>
Обаче, и едните, и другите са слаби хора.
Лошите мисли и чувства правят дрехите на човека нечисти. Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни.
Обаче, и едните, и другите са слаби хора.
Те не са се издигнали още над условията. Те не са станали господари на условията.
към беседата >>
Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо.
Тя си служи с реални методи. Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия.
Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо.
В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва.
към беседата >>
Те едва са започнали да изучават музиката.
Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално.
Те едва са започнали да изучават музиката.
Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н.
към беседата >>
Те не са се издигнали още над условията.
Каквото представят пакостните момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едните, и другите са слаби хора.
Те не са се издигнали още над условията.
Те не са станали господари на условията.
към беседата >>
В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън.
Като не разбират методите, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо.
В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън.
Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека.
към беседата >>
Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им.
Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката.
Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им.
Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо.
към беседата >>
Те не са станали господари на условията.
В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат. – Защо? – Защото едните са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едните, и другите са слаби хора. Те не са се издигнали още над условията.
Те не са станали господари на условията.
към беседата >>
Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м.
Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън.
Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м.
да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека. Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е.
към беседата >>
Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите?
Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им.
Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите?
И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен.
към беседата >>
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания.
Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство.
към беседата >>
да вадят сол.
Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м.
да вадят сол.
Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека. Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е. изгубило своята цена.
към беседата >>
И едното е възможно, и другото.
Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите?
И едното е възможно, и другото.
Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
към беседата >>
Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания.
Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую.
С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си.
към беседата >>
Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна.
И да се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол.
Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна.
Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека. Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е. изгубило своята цена.
към беседата >>
Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил.
Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото.
Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил.
Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори.
към беседата >>
С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую.
С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание.
Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства.
към беседата >>
Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва.
Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна.
Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва.
Оттам нататък иде лошото в човека. Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е. изгубило своята цена.
към беседата >>
Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н.
Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил.
Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н.
Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание.
Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията.
Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества.
към беседата >>
Оттам нататък иде лошото в човека.
В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлече навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва.
Оттам нататък иде лошото в човека.
Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е. изгубило своята цена.
към беседата >>
Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо.
Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н.
Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо.
Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията.
Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света.
Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори.
към беседата >>
Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е.
Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека.
Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е.
изгубило своята цена.
към беседата >>
Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен.
Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо.
Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен.
Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света.
Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство.
И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това.
към беседата >>
изгубило своята цена.
да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., солта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека. Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т.е.
изгубило своята цена.
към беседата >>
Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен.
Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си.
Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство.
И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си.
Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат.
към беседата >>
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят.
Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми. За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът.
към беседата >>
Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори.
Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори.
При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства.
С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си.
Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства.
Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират.
към беседата >>
Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят.
Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми.
За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът. Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико.
към беседата >>
При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори.
При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества.
Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства.
Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества.
Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света.
към беседата >>
За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят. Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми.
За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари.
За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът. Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
към беседата >>
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую.
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую.
Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека.
към беседата >>
Защо грешат хората, не може да се отговори.
Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества.
Защо грешат хората, не може да се отговори.
Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат.
към беседата >>
За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят. Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми. За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари.
За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва.
Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът. Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
към беседата >>
Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества.
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую.
Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества.
Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън.
към беседата >>
Много причини има за това.
Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори.
Много причини има за това.
Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа.
към беседата >>
Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят. Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми. За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва.
Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота.
Едно от условията за продължаване на живота е гладът. Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
към беседата >>
Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую?
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую. Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества.
Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую?
Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество.
към беседата >>
Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат.
И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това.
Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат.
Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека?
към беседата >>
Едно от условията за продължаване на живота е гладът.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат да оценят. Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми. За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота.
Едно от условията за продължаване на живота е гладът.
Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
към беседата >>
Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това?
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую. Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую?
Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това?
Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре.
към беседата >>
Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират.
Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат.
Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират.
Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа.
към беседата >>
Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико.
Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми. За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът.
Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико.
Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
към беседата >>
Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си.
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую. Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това?
Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си.
Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре?
към беседата >>
Те се занимават с въпроса, как да спасят света.
Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират.
Те се занимават с въпроса, как да спасят света.
Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът. Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико.
Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.
към беседата >>
Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека.
Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую. Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си.
Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека.
При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност.
към беседата >>
Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат.
Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света.
Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат.
Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му.
към беседата >>
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
към беседата >>
При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън.
Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека.
При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън.
Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува.
към беседата >>
Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа.
Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат.
Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа.
Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце.
към беседата >>
Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът".
Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне.
Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
към беседата >>
Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество.
Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън.
Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество.
Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре.
към беседата >>
Кое трябва да се спаси в човека?
Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа.
Кое трябва да се спаси в човека?
– Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено.
към беседата >>
Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне.
Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета.
Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
към беседата >>
Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре.
Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество.
Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре.
От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре.
към беседата >>
– Неговата душа.
Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека?
– Неговата душа.
Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото.
към беседата >>
Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета.
Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл.
Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
към беседата >>
От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре?
Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре.
От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре?
Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре.
към беседата >>
Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос.
Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа.
Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос.
Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот.
към беседата >>
Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл.
Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове.
Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
към беседата >>
Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност.
Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре?
Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност.
Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре.
към беседата >>
Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му.
Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос.
Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му.
Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой.
към беседата >>
Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове.
Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
към беседата >>
Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува.
При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност.
Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува.
Следователно, тя е отвътре.
към беседата >>
Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце.
Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му.
Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце.
Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.
към беседата >>
Следователно, тя е отвътре.
Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува.
Следователно, тя е отвътре.
към беседата >>
Вън от тия четири свята всичко е несъществено.
Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце.
Вън от тия четири свята всичко е несъществено.
Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка.
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка.
Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й.
към беседата >>
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот.
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот.
Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си.
към беседата >>
Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото.
– Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено.
Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото.
Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи.
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка.
Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи.
Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило.
към беседата >>
Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник.
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот.
Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник.
Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си.
към беседата >>
Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот.
Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото.
Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот.
Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви.
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка. Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи.
Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви.
Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
към беседата >>
Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат.
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник.
Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат.
Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим.
към беседата >>
Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой.
Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот.
Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой.
Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората.
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка. Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви.
Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората.
3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
към беседата >>
Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат.
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат.
Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат.
Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим. Законите могат да се изменят, без да се изменим ние.
към беседата >>
Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой.
Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
към беседата >>
3а човека е важен моментът, в който е намерил истината.
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка. Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората.
3а човека е важен моментът, в който е намерил истината.
3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
към беседата >>
Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат.
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат.
Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат.
Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим. Законите могат да се изменят, без да се изменим ние. Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
към беседата >>
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта.
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта.
Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек?
към беседата >>
3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й.
Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка. Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината.
3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й.
И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
към беседата >>
Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си.
Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме предвид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат.
Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си.
Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим. Законите могат да се изменят, без да се изменим ние. Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
към беседата >>
Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е.
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта.
Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е.
в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие.
към беседата >>
И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило.
Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й.
И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило.
Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
към беседата >>
Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си.
Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си.
Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си.
Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим. Законите могат да се изменят, без да се изменим ние. Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
към беседата >>
в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват.
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта. Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е.
в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват.
В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си.
към беседата >>
Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило.
Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.
към беседата >>
Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим.
Който намери Бога отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат. Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си.
Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим.
Законите могат да се изменят, без да се изменим ние. Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
към беседата >>
В тази точа се проявява Божественото в човека.
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта. Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват.
В тази точа се проявява Божественото в човека.
Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си.
към беседата >>
Законите могат да се изменят, без да се изменим ние.
Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултат. Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим.
Законите могат да се изменят, без да се изменим ние.
Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
към беседата >>
Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си.
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта. Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека.
Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си.
Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта.
към беседата >>
Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има предвид, за да стабилизира живота си. Рече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се изменим ние, без да се подобрим. Законите могат да се изменят, без да се изменим ние.
Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
към беседата >>
Какво виждаме в живота на обикновения човек?
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта. Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си.
Какво виждаме в живота на обикновения човек?
Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен.
към беседата >>
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата.
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата.
Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа.
към беседата >>
Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие.
Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек?
Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие.
Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън.
към беседата >>
Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда.
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата.
Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда.
Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности.
към беседата >>
Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си.
в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие.
Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си.
Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява.
към беседата >>
Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината.
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата. Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда.
Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината.
Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена.
към беседата >>
Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си.
В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си.
Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си.
Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява. Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън.
към беседата >>
Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи.
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата. Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината.
Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи.
– Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена. За този човек се казва, че е малка вселена.
към беседата >>
Този човек живее в закона на любовта.
Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си.
Този човек живее в закона на любовта.
Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява. Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън. Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
към беседата >>
– Защо?
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата. Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи.
– Защо?
– Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена. За този човек се казва, че е малка вселена.
към беседата >>
Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен.
Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта.
Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен.
Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява. Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън. Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
към беседата >>
– Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа.
Следователно, между човека и външната среда трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата. Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо?
– Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа.
Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена. За този човек се казва, че е малка вселена.
към беседата >>
Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън.
Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен.
Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън.
Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява. Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън. Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
към беседата >>
Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности.
Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. – Защо? – Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа.
Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности.
Този човек крие в себе си възможностите на цялата вселена. За този човек се казва, че е малка вселена.
към беседата >>
Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява.
Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живее в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всякога ще бъде за него отворен. Той е намерил мястото, дето може да запали свещения огън.
Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно да се разгорява.
Дето се пресичат две прави линии, там е мястото на свещения огън. Има смисъл да запали човек свещения огън в себе си, ако окръжаващите могат да се ползват от благотворното влияние на неговата топлина.
към беседата >>
Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем. Защото в природата съществува следният закон.
Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот.
към втори вариант >>
Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие.
(втори вариант)
Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен.
Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие.
Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен. Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън. Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
към втори вариант >>
Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия.
(втори вариант)
Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори.
Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия.
На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго?
към втори вариант >>
Така е в един добре организиран живот.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем. Защото в природата съществува следният закон. Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
Така е в един добре организиран живот.
Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус.
към втори вариант >>
Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова.
(втори вариант)
Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие.
Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова.
Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен. Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън. Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
към втори вариант >>
На вас трябва да се дадат образци.
(втори вариант)
Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия.
На вас трябва да се дадат образци.
Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква.
към втори вариант >>
Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем. Защото в природата съществува следният закон. Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот.
Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде.
Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване.
към втори вариант >>
Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта.
(втори вариант)
То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова.
Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта.
Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен. Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън. Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
към втори вариант >>
Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата.
(втори вариант)
Три години болен лежа и си замина." Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци.
Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата.
Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря.
към втори вариант >>
Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем. Защото в природата съществува следният закон. Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде.
Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло.
към втори вариант >>
Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен.
(втори вариант)
Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта.
Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен.
Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън. Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
към втори вариант >>
Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга.
(втори вариант)
Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата.
Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга.
Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка.
към втори вариант >>
Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде.
(втори вариант)
Защото в природата съществува следният закон. Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло.
Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде.
Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора.
към втори вариант >>
Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън.
(втори вариант)
Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен.
Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън.
Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
към втори вариант >>
Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска.
(втори вариант)
Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга.
Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска.
Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата.
към втори вариант >>
Тъй седи въпросът в организирания живот.
(втори вариант)
Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде.
Тъй седи въпросът в организирания живот.
Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят.
към втори вариант >>
Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
(втори вариант)
Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен. Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън.
Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
към втори вариант >>
Какво значи да извадиш едно число от друго?
(втори вариант)
Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска.
Какво значи да извадиш едно число от друго?
Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата. Сега колко лъжички станаха?
към втори вариант >>
Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус.
(втори вариант)
Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот.
Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус.
За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея.
към втори вариант >>
Следователно този свещен огън трябва да се разгори.
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори.
И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи.
към втори вариант >>
Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква.
(втори вариант)
На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго?
Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква.
„Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата. Сега колко лъжички станаха? " „Две." „Напиши две на дъската."
към втори вариант >>
За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване.
(втори вариант)
Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус.
За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване.
Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка.
към втори вариант >>
И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове.
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори.
И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове.
Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас?
към втори вариант >>
„Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря.
(втори вариант)
Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква.
„Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря.
„Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата. Сега колко лъжички станаха? " „Две." „Напиши две на дъската."
към втори вариант >>
Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло.
(втори вариант)
Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване.
Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло.
И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения.
към втори вариант >>
Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън.
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори. И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове.
Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън.
И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има.
към втори вариант >>
„Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка.
(втори вариант)
Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря.
„Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка.
Бръкни още един път с лъжичката в купата. Сега колко лъжички станаха? " „Две." „Напиши две на дъската."
към втори вариант >>
И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора.
(втори вариант)
Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло.
И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора.
И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят.
към втори вариант >>
И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще.
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори. И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън.
И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще.
Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас?
към втори вариант >>
Бръкни още един път с лъжичката в купата.
(втори вариант)
Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка.
Бръкни още един път с лъжичката в купата.
Сега колко лъжички станаха? " „Две." „Напиши две на дъската."
към втори вариант >>
И след това казват - пратиха този човек на онзи свят.
(втори вариант)
Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора.
И след това казват - пратиха този човек на онзи свят.
На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече.
към втори вариант >>
Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние.
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори. И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще.
Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние.
Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане.
към втори вариант >>
Сега колко лъжички станаха?
(втори вариант)
Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата.
Сега колко лъжички станаха?
" „Две." „Напиши две на дъската."
към втори вариант >>
На онзи свят, това е една идея.
(втори вариант)
Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят.
На онзи свят, това е една идея.
Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той?
към втори вариант >>
Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи.
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори. И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние.
Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи.
Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни?
към втори вариант >>
" „Две." „Напиши две на дъската."
(втори вариант)
Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа." Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си." Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата. Сега колко лъжички станаха?
" „Две." „Напиши две на дъската."
към втори вариант >>
Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка.
(втори вариант)
За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея.
Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка.
Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде.
към втори вариант >>
Има ли някаква надежда за нас?
(втори вариант)
И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи.
Има ли някаква надежда за нас?
Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят.
към втори вариант >>
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата?
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата?
Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка! И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит.
към втори вариант >>
Чудни са хората в своите разсъждения.
(втори вариант)
Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка.
Чудни са хората в своите разсъждения.
Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога.
към втори вариант >>
Голяма надежда има.
(втори вариант)
Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас?
Голяма надежда има.
Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем?
към втори вариант >>
Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка!
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата?
Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка!
И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата.
към втори вариант >>
Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят.
(втори вариант)
И с този човек може да се случи същото., каквото се случва с всички хора. И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения.
Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят.
Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога. Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й.
към втори вариант >>
Ами ще стане ли нещо от нас?
(втори вариант)
И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има.
Ами ще стане ли нещо от нас?
Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете.
към втори вариант >>
И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл.
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата? Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка!
И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл.
И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги.
към втори вариант >>
Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече.
(втори вариант)
И след това казват - пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят.
Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече.
И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога. Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й. Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
към втори вариант >>
Ще стане.
(втори вариант)
Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас?
Ще стане.
Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане.
към втори вариант >>
И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската.
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата? Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка! И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл.
И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската.
Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш?
към втори вариант >>
И когато един човек умре, де ще бъде той?
(втори вариант)
На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече.
И когато един човек умре, де ще бъде той?
Казвате - при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога. Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й. Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
към втори вариант >>
Ами ще се оправят ли работите ни?
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане.
Ами ще се оправят ли работите ни?
Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това?
към втори вариант >>
Така трябва да се постъпва и с възрастните.
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата? Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка! И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската.
Така трябва да се постъпва и с възрастните.
Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам.
към втори вариант >>
Казвате - при Бога ще отиде.
(втори вариант)
Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той?
Казвате - при Бога ще отиде.
Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога. Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й. Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
към втори вариант >>
Ще се оправят.
(втори вариант)
Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни?
Ще се оправят.
Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога.
към втори вариант >>
Втория час правя друг опит.
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата? Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка! И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните.
Втория час правя друг опит.
Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога.
(втори вариант)
Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде.
Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога.
Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й. Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
към втори вариант >>
Ами здрави ли ще бъдем?
(втори вариант)
Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят.
Ами здрави ли ще бъдем?
Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека?
към втори вариант >>
Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата.
(втори вариант)
Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка! И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит.
Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата.
Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж.
към втори вариант >>
Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й.
(втори вариант)
Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога.
Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й.
Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
към втори вариант >>
Здрави ще бъдете.
(втори вариант)
Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем?
Здрави ще бъдете.
Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева.
към втори вариант >>
Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги.
(втори вариант)
И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата.
Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги.
Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади?
към втори вариант >>
Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
(втори вариант)
Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате - при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога. Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките й.
Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.
към втори вариант >>
Всичко ще стане.
(втори вариант)
Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете.
Всичко ще стане.
Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н.
към втори вариант >>
Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш?
(втори вариант)
И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги.
Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш?
" „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа.
към втори вариант >>
Що е съдилището?
(втори вариант)
Що е съдилището?
Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога.
към втори вариант >>
Казвате: „Да вярваме ли в това?
(втори вариант)
Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане.
Казвате: „Да вярваме ли в това?
" Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева.
към втори вариант >>
" „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам.
(втори вариант)
Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш?
" „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам.
Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети.
към втори вариант >>
Място, дето се изправят кривите работи.
(втори вариант)
Що е съдилището?
Място, дето се изправят кривите работи.
Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях.
към втори вариант >>
" Без вяра не може да се служи на Бога.
(втори вариант)
Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това?
" Без вяра не може да се служи на Бога.
И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра.
към втори вариант >>
Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета.
(втори вариант)
Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам.
Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета.
Бръкни още веднъж. Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора.
към втори вариант >>
Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят.
(втори вариант)
Що е съдилището? Място, дето се изправят кривите работи.
Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят.
Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога.
към втори вариант >>
И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека?
(втори вариант)
Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога.
И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека?
Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко.
към втори вариант >>
Бръкни още веднъж.
(втори вариант)
Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета.
Бръкни още веднъж.
Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора. И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин.
към втори вариант >>
Вие го пращате при Бога.
(втори вариант)
Що е съдилището? Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят.
Вие го пращате при Бога.
Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея.
към втори вариант >>
Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева.
(втори вариант)
Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека?
Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева.
Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене.
към втори вариант >>
Колко извади?
(втори вариант)
Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж.
Колко извади?
" „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора. И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин. Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
към втори вариант >>
Не го пращайте там.
(втори вариант)
Що е съдилището? Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога.
Не го пращайте там.
При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог.
към втори вариант >>
Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н.
(втори вариант)
Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева.
Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н.
Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене?
към втори вариант >>
" „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа.
(втори вариант)
Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш? " „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади?
" „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа.
Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора. И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин. Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
към втори вариант >>
При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога.
(втори вариант)
Що е съдилището? Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там.
При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога.
Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище.
към втори вариант >>
Аз не давам всякога по десет хиляди лева.
(втори вариант)
Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н.
Аз не давам всякога по десет хиляди лева.
Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене? " „Вярвам." „На ти сто лева."
към втори вариант >>
Който добре събира, той ще получи тези монети.
(втори вариант)
" „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа.
Който добре събира, той ще получи тези монети.
Така и природата постъпва с възрастните хора. И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин. Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
към втори вариант >>
Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях.
(втори вариант)
Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога.
Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях.
Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път.
към втори вариант >>
Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра.
(втори вариант)
" Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева.
Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра.
Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене? " „Вярвам." „На ти сто лева."
към втори вариант >>
Така и природата постъпва с възрастните хора.
(втори вариант)
Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети.
Така и природата постъпва с възрастните хора.
И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин. Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
към втори вариант >>
Само такива души знаят, че са служили на Бога.
(втори вариант)
Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях.
Само такива души знаят, че са служили на Бога.
Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път. Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек.
към втори вариант >>
Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко.
(втори вариант)
И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра.
Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко.
Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене? " „Вярвам." „На ти сто лева."
към втори вариант >>
И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин.
(втори вариант)
Бръкни още веднъж. Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора.
И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин.
Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
към втори вариант >>
Това е идея.
(втори вариант)
Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога.
Това е идея.
А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път. Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек. Това е сега едно встъпление.
към втори вариант >>
Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене.
(втори вариант)
Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко.
Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене.
Питам го: „Вярваш ли в мене? " „Вярвам." „На ти сто лева."
към втори вариант >>
Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
(втори вариант)
Колко извади? " „Една." „Събери ги сега, да видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за себе си." Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора. И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин.
Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
към втори вариант >>
А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог.
(втори вариант)
Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея.
А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог.
Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път. Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек. Това е сега едно встъпление.
към втори вариант >>
Питам го: „Вярваш ли в мене?
(втори вариант)
Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене.
Питам го: „Вярваш ли в мене?
" „Вярвам." „На ти сто лева."
към втори вариант >>
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати.
Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот.
към втори вариант >>
Аз нямам нищо против това, то е едно училище.
(втори вариант)
При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог.
Аз нямам нищо против това, то е едно училище.
Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път. Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек. Това е сега едно встъпление.
към втори вариант >>
" „Вярвам." „На ти сто лева."
(втори вариант)
Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене?
" „Вярвам." „На ти сто лева."
към втори вариант >>
Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати.
Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си.
В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже.
към втори вариант >>
Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път.
(втори вариант)
Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище.
Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път.
Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек. Това е сега едно встъпление.
към втори вариант >>
Който вярва, ще мине през всички мъчения.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения.
Има друг закон. Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде.
към втори вариант >>
В човека има един непроявен живот.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати. Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си.
В човека има един непроявен живот.
И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове.
към втори вариант >>
Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек.
(втори вариант)
Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път.
Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек.
Това е сега едно встъпление.
към втори вариант >>
Има друг закон.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения.
Има друг закон.
Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде.
към втори вариант >>
И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати. Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот.
И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме.
Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено.
към втори вариант >>
Това е сега едно встъпление.
(втори вариант)
Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път. Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш да станеш учен човек.
Това е сега едно встъпление.
към втори вариант >>
Всичко ще бъде според твоята вяра.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения. Има друг закон.
Всичко ще бъде според твоята вяра.
Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра.
към втори вариант >>
Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати. Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме.
Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви.
И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва.
към втори вариант >>
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите.
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите.
Отивате до брега, но се спирате. Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото. „Как тъй? " Така е.
към втори вариант >>
Ако си гладен, хляб ще дойде.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения. Има друг закон. Всичко ще бъде според твоята вяра.
Ако си гладен, хляб ще дойде.
Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека.
към втори вариант >>
И да се прояви, той се скрива от лошия живот.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати. Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви.
И да се прояви, той се скрива от лошия живот.
А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот.
към втори вариант >>
Отивате до брега, но се спирате.
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите.
Отивате до брега, но се спирате.
Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото. „Как тъй? " Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял.
към втори вариант >>
Ако си бос, обуща ще дойдат.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения. Има друг закон. Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде.
Ако си бос, обуща ще дойдат.
Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота.
към втори вариант >>
А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже.
(втори вариант)
Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот.
А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже.
Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека.
към втори вариант >>
Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол.
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите. Отивате до брега, но се спирате.
Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол.
Такова е правилото. „Как тъй? " Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата.
към втори вариант >>
Ако си болен, здравето ще дойде.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения. Има друг закон. Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат.
Ако си болен, здравето ще дойде.
Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем.
към втори вариант >>
Той е като богатствата в земните пластове.
(втори вариант)
В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже.
Той е като богатствата в земните пластове.
Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена.
към втори вариант >>
Такова е правилото.
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите. Отивате до брега, но се спирате. Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол.
Такова е правилото.
„Как тъй? " Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух.
към втори вариант >>
Ако си невежа, знанието ще дойде.
(втори вариант)
Има друг закон. Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде.
Ако си невежа, знанието ще дойде.
Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете.
към втори вариант >>
Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено.
(втори вариант)
И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове.
Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено.
Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена. Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
към втори вариант >>
„Как тъй?
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите. Отивате до брега, но се спирате. Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото.
„Как тъй?
" Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш.
към втори вариант >>
Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра.
(втори вариант)
Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде.
Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра.
В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате?
към втори вариант >>
Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва.
(втори вариант)
Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено.
Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва.
Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена. Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
към втори вариант >>
" Така е.
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите. Отивате до брега, но се спирате. Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото. „Как тъй?
" Така е.
При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън.
към втори вариант >>
В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека.
(втори вариант)
Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра.
В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека.
Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно?
към втори вариант >>
Значи дошли сме до дъното на добрия живот.
(втори вариант)
И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва.
Значи дошли сме до дъното на добрия живот.
Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена. Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
към втори вариант >>
При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял.
(втори вариант)
Отивате до брега, но се спирате. Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото. „Как тъй? " Така е.
При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял.
Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата.
към втори вариант >>
Любовта подтиква живота.
(втори вариант)
Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека.
Любовта подтиква живота.
Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това.
към втори вариант >>
Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека.
(втори вариант)
А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот.
Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека.
Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена. Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
към втори вариант >>
Няма да се втурнеш изведнъж във водата.
(втори вариант)
Казвате: „С дрехи не може да се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото. „Как тъй? " Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял.
Няма да се втурнеш изведнъж във водата.
Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето.
към втори вариант >>
Не е ли интересно за нас да знаем отде идем.
(втори вариант)
Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота.
Не е ли интересно за нас да знаем отде идем.
Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил.
към втори вариант >>
Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена.
(втори вариант)
Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека.
Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена.
Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
към втори вариант >>
Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух.
(втори вариант)
Такова е правилото. „Как тъй? " Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата.
Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух.
Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето. Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
към втори вариант >>
Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете.
(втори вариант)
Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем.
Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете.
„Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата.
към втори вариант >>
Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
(втори вариант)
Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена.
Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.
към втори вариант >>
Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш.
(втори вариант)
„Как тъй? " Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух.
Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш.
При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето. Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
към втори вариант >>
„Това не е важно." Де отивате?
(втори вариант)
Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете.
„Това не е важно." Де отивате?
„И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена.
към втори вариант >>
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа.
Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът.
към втори вариант >>
При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън.
(втори вариант)
" Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш.
При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън.
Изчезне ли, ти ще се намериш във водата. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето. Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
към втори вариант >>
„И това не е важно." Кое е важно?
(втори вариант)
В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате?
„И това не е важно." Кое е важно?
„Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане.
към втори вариант >>
Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа.
Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас.
Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата.
към втори вариант >>
Изчезне ли, ти ще се намериш във водата.
(втори вариант)
При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън.
Изчезне ли, ти ще се намериш във водата.
Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето. Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
към втори вариант >>
„Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това.
(втори вариант)
Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно?
„Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това.
Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички.
към втори вариант >>
Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа. Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас.
Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре.
Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата. Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока.
към втори вариант >>
Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето.
(втори вариант)
Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата.
Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето.
Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
към втори вариант >>
Да, но гостилничарят е затворил.
(втори вариант)
Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това.
Да, но гостилничарят е затворил.
Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте!
към втори вариант >>
Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа. Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре.
Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота.
Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата. Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока. Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
към втори вариант >>
Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
(втори вариант)
Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето.
Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.
към втори вариант >>
Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата.
(втори вариант)
Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил.
Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата.
Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре!
към втори вариант >>
Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа. Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота.
Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота.
Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата. Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока. Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
към втори вариант >>
Това са сравнения.
(втори вариант)
Това са сравнения.
Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното. Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата.
към втори вариант >>
Вратата е все отворена.
(втори вариант)
„Това не е важно." Де отивате? „И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата.
Вратата е все отворена.
Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти.
към втори вариант >>
Единственото условие за продължение на живота е гладът.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа. Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота.
Единственото условие за продължение на живота е гладът.
Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата. Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока. Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
към втори вариант >>
Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното.
(втори вариант)
Това са сравнения.
Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното.
Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал.
към втори вариант >>
Казвам, елате всички с мене без шум и без викане.
(втори вариант)
„И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена.
Казвам, елате всички с мене без шум и без викане.
Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни.
към втори вариант >>
Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата.
(втори вариант)
Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът.
Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата.
Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока. Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
към втори вариант >>
Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила.
(втори вариант)
Това са сравнения. Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното.
Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила.
Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си.
към втори вариант >>
Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички.
(втори вариант)
„Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане.
Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички.
Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата.
към втори вариант >>
Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока.
(втори вариант)
Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата.
Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока.
Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
към втори вариант >>
Същото се изисква и при учението.
(втори вариант)
Това са сравнения. Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното. Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила.
Същото се изисква и при учението.
Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс.
към втори вариант >>
Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте!
(втори вариант)
Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички.
Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте!
Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата. Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе.
към втори вариант >>
Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
(втори вариант)
Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата. Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока.
Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.
към втори вариант >>
Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон.
(втори вариант)
Това са сравнения. Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното. Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението.
Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон.
Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце.
към втори вариант >>
Влезте вътре!
(втори вариант)
Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте!
Влезте вътре!
" Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата. Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе. Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
към втори вариант >>
Та казвам, в разбиране Христовото учение е разбиране на отношенията, които съществуват между хората.
(втори вариант)
Та казвам, в разбиране Христовото учение е разбиране на отношенията, които съществуват между хората.
Разбирате ли това, в дадения случай вие сте се домогнали до същественото, и тогава ще започнете истинския живот. Това се изисква от вас.
към втори вариант >>
Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата.
(втори вариант)
Това са сравнения. Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното. Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон.
Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата.
Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така.
към втори вариант >>
" Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти.
(втори вариант)
Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре!
" Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти.
Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата. Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе. Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
към втори вариант >>
Разбирате ли това, в дадения случай вие сте се домогнали до същественото, и тогава ще започнете истинския живот.
(втори вариант)
Та казвам, в разбиране Христовото учение е разбиране на отношенията, които съществуват между хората.
Разбирате ли това, в дадения случай вие сте се домогнали до същественото, и тогава ще започнете истинския живот.
Това се изисква от вас.
към втори вариант >>
Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал.
(втори вариант)
Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното. Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата.
Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал.
Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят.
към втори вариант >>
Вие сте чудни.
(втори вариант)
Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти.
Вие сте чудни.
Това е един закон, който съществува в природата. Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе. Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
към втори вариант >>
Това се изисква от вас.
(втори вариант)
Та казвам, в разбиране Христовото учение е разбиране на отношенията, които съществуват между хората. Разбирате ли това, в дадения случай вие сте се домогнали до същественото, и тогава ще започнете истинския живот.
Това се изисква от вас.
към втори вариант >>
Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си.
(втори вариант)
Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал.
Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си.
Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ.
към втори вариант >>
Това е един закон, който съществува в природата.
(втори вариант)
Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни.
Това е един закон, който съществува в природата.
Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе. Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
към втори вариант >>
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне.
Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
към втори вариант >>
Ще влезеш във водата с този гумен пояс.
(втори вариант)
Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си.
Ще влезеш във водата с този гумен пояс.
При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме.
към втори вариант >>
Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе.
(втори вариант)
Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата.
Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе.
Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
към втори вариант >>
Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне.
Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им.
Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
към втори вариант >>
При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце.
(втори вариант)
Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс.
При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце.
Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе.
към втори вариант >>
Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
(втори вариант)
Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата. Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе.
Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
към втори вариант >>
Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне. Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им.
Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл.
Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
към втори вариант >>
Всеки ден ще правиш така.
(втори вариант)
Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце.
Всеки ден ще правиш така.
Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши.
към втори вариант >>
Всичко е определено.
(втори вариант)
Всичко е определено.
Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено. Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите.
към втори вариант >>
Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне. Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл.
Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя.
И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
към втори вариант >>
Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят.
(втори вариант)
Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така.
Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят.
Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота.
към втори вариант >>
Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено.
(втори вариант)
Всичко е определено.
Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено.
Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава.
към втори вариант >>
И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне. Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя.
И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим.
Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
към втори вариант >>
Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ.
(втори вариант)
Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят.
Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ.
Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота. Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата.
към втори вариант >>
Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека.
(втори вариант)
Всичко е определено. Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено.
Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека.
Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора.
към втори вариант >>
Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне. Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим.
Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
към втори вариант >>
Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме.
(втори вариант)
Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ.
Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме.
Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота. Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата. Те се намират в една преходна стадия.
към втори вариант >>
Човек е създаден на числото шест.
(втори вариант)
Всичко е определено. Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено. Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека.
Човек е създаден на числото шест.
Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори.
към втори вариант >>
Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
(втори вариант)
Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва.
Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.
към втори вариант >>
Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе.
(втори вариант)
При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме.
Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе.
Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота. Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата. Те се намират в една преходна стадия.
към втори вариант >>
Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина.
(втори вариант)
Всичко е определено. Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено. Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест.
Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина.
Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат.
към втори вариант >>
И сега две неща се изискват.
(втори вариант)
И сега две неща се изискват.
Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак.
към втори вариант >>
Поседи ли повече време, той ще се задуши.
(втори вариант)
Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе.
Поседи ли повече време, той ще се задуши.
Има същества като жабите, които живеят два живота. Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата. Те се намират в една преходна стадия.
към втори вариант >>
Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите.
(втори вариант)
Всичко е определено. Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено. Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина.
Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите.
Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора.
към втори вариант >>
Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка.
(втори вариант)
И сега две неща се изискват.
Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка.
Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията.
към втори вариант >>
Има същества като жабите, които живеят два живота.
(втори вариант)
Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши.
Има същества като жабите, които живеят два живота.
Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата. Те се намират в една преходна стадия.
към втори вариант >>
Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава.
(втори вариант)
Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено. Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите.
Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава.
Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори.
към втори вариант >>
Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете.
(втори вариант)
И сега две неща се изискват. Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка.
Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете.
Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори.
към втори вариант >>
Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата.
(втори вариант)
Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота.
Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата.
Те се намират в една преходна стадия.
към втори вариант >>
Често българите си служат с особени изрази в говора.
(втори вариант)
Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава.
Често българите си служат с особени изрази в говора.
Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори.
към втори вариант >>
Христос, т.е.
(втори вариант)
И сега две неща се изискват. Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете.
Христос, т.е.
Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори. Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило.
към втори вариант >>
Те се намират в една преходна стадия.
(втори вариант)
Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота. Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата.
Те се намират в една преходна стадия.
към втори вариант >>
Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори.
(втори вариант)
Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора.
Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори.
Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим.
към втори вариант >>
Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите.
(втори вариант)
И сега две неща се изискват. Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е.
Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите.
На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори. Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило. Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
към втори вариант >>
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот.
(втори вариант)
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот.
Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна. Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря.
към втори вариант >>
Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат.
(втори вариант)
Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори.
Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат.
Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи.
към втори вариант >>
На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак.
(втори вариант)
И сега две неща се изискват. Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите.
На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак.
Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори. Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило. Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
към втори вариант >>
Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна.
(втори вариант)
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот.
Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна.
Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли?
към втори вариант >>
Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора.
(втори вариант)
Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат.
Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора.
Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана.
към втори вариант >>
Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията.
(втори вариант)
Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак.
Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията.
В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори. Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило. Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
към втори вариант >>
Там е здравето на човека.
(втори вариант)
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот. Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна.
Там е здравето на човека.
Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува?
към втори вариант >>
Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори.
(втори вариант)
Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора.
Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори.
„Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания.
към втори вариант >>
В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори.
(втори вариант)
Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията.
В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори.
Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило. Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
към втори вариант >>
Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е.
(втори вариант)
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот. Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна. Там е здравето на човека.
Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е.
той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен.
към втори вариант >>
„Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори.
(втори вариант)
Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори.
„Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори.
„Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума.
към втори вариант >>
Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило.
(втори вариант)
Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори.
Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило.
Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
към втори вариант >>
той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот.
(втори вариант)
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот. Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна. Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е.
той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот.
Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни.
към втори вариант >>
„Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим.
(втори вариант)
Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне." Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори.
„Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим.
Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие.
към втори вариант >>
Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
(втори вариант)
Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най- важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори. Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило.
Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
към втори вариант >>
Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря.
(втори вариант)
Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот. Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна. Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот.
Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря.
Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н.
към втори вариант >>
Светът така няма да се оправи.
(втори вариант)
Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим.
Светът така няма да се оправи.
Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път.
към втори вариант >>
Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли?
(втори вариант)
Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна. Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря.
Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли?
Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал.
към втори вариант >>
Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана.
(втори вариант)
Може свободно да кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи.
Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана.
Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат.
към втори вариант >>
Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува?
(втори вариант)
Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли?
Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува?
И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи?
към втори вариант >>
Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания.
(втори вариант)
Или пък казват: „Пъплят като мравки." Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана.
Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания.
Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират.
към втори вариант >>
И ти си болен, и той е болен.
(втори вариант)
Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува?
И ти си болен, и той е болен.
Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли?
към втори вариант >>
Няма да кажем нито една лоша дума.
(втори вариант)
„Ужасен вагабонт е този човек." И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания.
Няма да кажем нито една лоша дума.
Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо.
към втори вариант >>
Влезеш в една болница и виждаш десет души болни.
(втори вариант)
той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен.
Влезеш в една болница и виждаш десет души болни.
На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си.
към втори вариант >>
Ще кажем, много добре правите вие.
(втори вариант)
„Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума.
Ще кажем, много добре правите вие.
Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете.
към втори вариант >>
На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н.
(втори вариант)
Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни.
На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н.
И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи.
към втори вариант >>
Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път.
(втори вариант)
Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие.
Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път.
Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава.
към втори вариант >>
И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал.
(втори вариант)
Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н.
И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал.
И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците.
към втори вариант >>
Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат.
(втори вариант)
Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път.
Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат.
В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия.
към втори вариант >>
И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи?
(втори вариант)
Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува." Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал.
И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи?
Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата.
към втори вариант >>
В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират.
(втори вариант)
Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат.
В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират.
Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България.
към втори вариант >>
Болен на болен слугува ли?
(втори вариант)
И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи?
Болен на болен слугува ли?
Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата.
към втори вариант >>
Те ще правят доброто, което води към вечното благо.
(втори вариант)
Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират.
Те ще правят доброто, което води към вечното благо.
Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България. Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава.
към втори вариант >>
Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си.
(втори вариант)
Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли?
Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си.
Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище?
към втори вариант >>
Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете.
(втори вариант)
Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо.
Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете.
Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България. Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава. Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
към втори вариант >>
Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи.
(втори вариант)
На единия е счупен кракът долу някъде, на друг - под коляното, на трети - ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си.
Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи.
Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище? " „Да, Учителю.
към втори вариант >>
Законите на тази малка държава не важат и за другата държава.
(втори вариант)
Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете.
Законите на тази малка държава не важат и за другата държава.
Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България. Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава. Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
към втори вариант >>
Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците.
(втори вариант)
И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи.
Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците.
Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище? " „Да, Учителю. Цели тридесет и осем години вече откак съм в него.
към втори вариант >>
Законите на България не важат и за Англия.
(втори вариант)
Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава.
Законите на България не важат и за Англия.
И законите на Англия не важат за България. Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава. Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
към втори вариант >>
Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата.
(втори вариант)
И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш." Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците.
Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата.
Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище? " „Да, Учителю. Цели тридесет и осем години вече откак съм в него. Искам да свърша."
към втори вариант >>
И законите на Англия не важат за България.
(втори вариант)
В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия.
И законите на Англия не важат за България.
Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава. Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
към втори вариант >>
Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата.
(втори вариант)
Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата.
Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата.
Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище? " „Да, Учителю. Цели тридесет и осем години вече откак съм в него. Искам да свърша."
към втори вариант >>
Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава.
(втори вариант)
Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България.
Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава.
Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
към втори вариант >>
Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище?
(втори вариант)
Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата.
Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище?
" „Да, Учителю. Цели тридесет и осем години вече откак съм в него. Искам да свърша."
към втори вариант >>
Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
(втори вариант)
Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си - във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България. Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава.
Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.
към втори вариант >>
" „Да, Учителю.
(втори вариант)
Сестрите могат да слугуват, лекарите - също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище?
" „Да, Учителю.
Цели тридесет и осем години вече откак съм в него. Искам да свърша."
към втори вариант >>
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят.
(втори вариант)
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят.
Не е така. Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря.
към втори вариант >>
Цели тридесет и осем години вече откак съм в него.
(втори вариант)
Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище? " „Да, Учителю.
Цели тридесет и осем години вече откак съм в него.
Искам да свърша."
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят.
Не е така.
Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
към втори вариант >>
Искам да свърша."
(втори вариант)
Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище? " „Да, Учителю. Цели тридесет и осем години вече откак съм в него.
Искам да свърша."
към втори вариант >>
Онзи свят си има свои специални закони.
(втори вариант)
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят. Не е така.
Онзи свят си има свои специални закони.
Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа.
към втори вариант >>
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички.
Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света. Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи. Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение. Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно. Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето.
към втори вариант >>
Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него.
(втори вариант)
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят. Не е така. Онзи свят си има свои специални закони.
Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него.
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете.
към втори вариант >>
Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички.
Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света.
Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи. Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение. Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно. Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето. За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
към втори вариант >>
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
(втори вариант)
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят. Не е така. Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него.
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата.
към втори вариант >>
Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички. Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света.
Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи.
Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение. Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно. Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето. За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
към втори вариант >>
Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря.
(втори вариант)
Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят. Не е така. Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря.
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже.
към втори вариант >>
Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички. Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света. Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи.
Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение.
Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно. Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето. За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
към втори вариант >>
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
(втори вариант)
Не е така. Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря.
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат.
към втори вариант >>
Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички. Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света. Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи. Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение.
Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно.
Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето. За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
към втори вариант >>
Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа.
(втори вариант)
Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам.
Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа.
Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там.
към втори вариант >>
Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички. Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света. Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи. Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение. Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно.
Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето.
За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
към втори вариант >>
Важно е какво вие знаете.
(втори вариант)
Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа.
Важно е какво вие знаете.
Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата.
към втори вариант >>
За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
(втори вариант)
Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма да оправят света. Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи. Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение. Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно. Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето.
За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.
към втори вариант >>
Обаче трябва да има известно съотношение между нещата.
(втори вариант)
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете.
Обаче трябва да има известно съотношение между нещата.
Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине!
към втори вариант >>
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне.
Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува. И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво.
към втори вариант >>
Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже.
(втори вариант)
Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата.
Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже.
Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат.
към втори вариант >>
Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне.
Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува.
И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън.
към втори вариант >>
Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат.
(втори вариант)
Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже.
Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат.
Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят.
към втори вариант >>
И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне. Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува.
И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним.
Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете?
към втори вариант >>
Нищо няма да вземете със себе си там.
(втори вариант)
Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат.
Нищо няма да вземете със себе си там.
Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате.
към втори вариант >>
Трябва да разбираме напълно живота.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне. Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува. И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним.
Трябва да разбираме напълно живота.
Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл?
към втори вариант >>
Всичко ще задържат в митницата.
(втори вариант)
Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там.
Всичко ще задържат в митницата.
И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи.
към втори вариант >>
Има неща, които никога не изгубват смисъла си.
(втори вариант)
Има неща, които никога не изгубват смисъла си.
Има неща, които някога хората не са ги разбрали, но сега трябва да ги разберат. Вие ще преведете тези неща на ваш език.
към втори вариант >>
Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне. Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува. И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота.
Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод.
И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви.
към втори вариант >>
И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине!
(втори вариант)
Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата.
И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине!
Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо.
към втори вариант >>
Има неща, които някога хората не са ги разбрали, но сега трябва да ги разберат.
(втори вариант)
Има неща, които никога не изгубват смисъла си.
Има неща, които някога хората не са ги разбрали, но сега трябва да ги разберат.
Вие ще преведете тези неща на ваш език.
към втори вариант >>
И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне. Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува. И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод.
И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво.
Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви. Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън.
към втори вариант >>
Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат.
(втори вариант)
Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине!
Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат.
Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение.
към втори вариант >>
Вие ще преведете тези неща на ваш език.
(втори вариант)
Има неща, които никога не изгубват смисъла си. Има неща, които някога хората не са ги разбрали, но сега трябва да ги разберат.
Вие ще преведете тези неща на ваш език.
към втори вариант >>
Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън.
(втори вариант)
Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува. И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво.
Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън.
Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви. Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън. Това е неразбиране.
към втори вариант >>
Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят.
(втори вариант)
Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат.
Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят.
Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева.
към втори вариант >>
„Аз съм Иеова, Бог твой, който те изведоха из египетската земя из дома на робството." (6.
(втори вариант)
„Аз съм Иеова, Бог твой, който те изведоха из египетската земя из дома на робството." (6.
стих) Значи идеята за Бога седи в това, че той дава свобода. Който не дава свобода, той не е никакъв Бог.
към втори вариант >>
Вие какво ще кажете?
(втори вариант)
И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън.
Вие какво ще кажете?
Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви. Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън. Това е неразбиране.
към втори вариант >>
Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате.
(втори вариант)
Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят.
Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате.
Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно.
към втори вариант >>
стих) Значи идеята за Бога седи в това, че той дава свобода.
(втори вариант)
„Аз съм Иеова, Бог твой, който те изведоха из египетската земя из дома на робството." (6.
стих) Значи идеята за Бога седи в това, че той дава свобода.
Който не дава свобода, той не е никакъв Бог.
към втори вариант >>
Ще го питате ли защо е дошъл?
(втори вариант)
Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете?
Ще го питате ли защо е дошъл?
Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви. Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън. Това е неразбиране.
към втори вариант >>
Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи.
(втори вариант)
Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате.
Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи.
Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно. Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече.
към втори вариант >>
Който не дава свобода, той не е никакъв Бог.
(втори вариант)
„Аз съм Иеова, Бог твой, който те изведоха из египетската земя из дома на робството." (6. стих) Значи идеята за Бога седи в това, че той дава свобода.
Който не дава свобода, той не е никакъв Бог.
към втори вариант >>
Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви.
(втори вариант)
Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл?
Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви.
Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън. Това е неразбиране.
към втори вариант >>
Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо.
(втори вариант)
И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи.
Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо.
Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно. Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече. Това е само за разяснение на работите.
към втори вариант >>
„Не взимай името на Господа, Бога твоего, напразно." (11.
(втори вариант)
„Не взимай името на Господа, Бога твоего, напразно." (11.
стих) Казваш една лъжа и после вземаш името Божие за свидетел, като казваш: „Вярвай в Бога." А ти лъжеш всъщност. Продаваш един фалшив плат, и пак взимаш името Божие напразно, казваш: „Вярвай в Бога."
към втори вариант >>
Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън.
(втори вариант)
И той каза: „Огън дойдох да запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина." Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън." Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви.
Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват - опасен човек е този, който пали огън.
Това е неразбиране.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение.
(втори вариант)
Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън." Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо.
Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение.
Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно. Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече. Това е само за разяснение на работите.
към втори вариант >>
НАГОРЕ